В последните години данните свързани с растителното биоразнообразие се използват все по-интензивно в редица приложни аспекти на екологията като например опазване на видове и местообитания с европейска значимост или мониторинг на природните екосистеми. Това налага запълване на празноти в знанията или актуализиране на съществуващата информация. За България може да се твърди, че все още липсват изчерпателни познания за разнообразието на растителни съобщества, проучено и анализирано със средствата на модерната фитоценология. Така например, все още не е изяснено къде минава границата между между степната растителност от средноевропейски тип, представена от клас Festuco-Brometea и Медитеранската растителност, представена от класовете Thero-Brachypodietea и Helianthemetea guttati в България и каква е връзката на растителните типове с градиента на климатично влияние.

Основната цел на настоящия проект е да предостави данни по този въпрос като същевременно се разширят фундаменталните познания за характеристиката и разпространението на тревната растителността от средиземноморски тип на Балканите. Предвижда се да бъдат използвани най-съвременните методи на числовата синтаксономия, както и данни за климатичните параметри у нас и от световни бази данни. Съчетаването на интердисциплинарни изследвания включващи климатологични и екологични параметри ще гарантира достоверността на резултатите.

Важен компонент на проекта е възможността да бъде поканен за краткосрочен престой у нас известен учен от Университета в Гьотинген, с когото младите специалисти ще работят заедно и ще придобият нови познания и умения.

Очакваните резултати допринасят за развитието на съвременната класификация на растителните съобщества в България и възможността тя да бъде структурен елемент на общоевропейската класификация. Практическият аспект на резултатите е свързан преди всичко с опазване на консервационно значими видове, растителни съобщества и хабитати чрез повишаване на познанията за техните екологични особености и разпространение в пространството.

Проектът е важен за развитието на младите учени от научния колектив, като подпомага професионалното им израстване, създава възможности за нови контакти, осигурява срещи и обмяна на опит с изявени учени, а също така се осигурява възможност за започване на работа по бъдещи дисертационни теми.