Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания
Българска академия на науките
Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания
Българска академия на науките
/ИБЕИ-БАН, 21.07.2016 г./
/ИБЕИ-БАН, 11.07.2016 г./

/ИБЕИ-БАН, 02.03.2016 г./
През изминалите няколко месеца, учени от ИБЕИ-БАН и техни партньори спечелиха седем проекта по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (Норвежки финансов механизъм). Проектите са по Програма BG03 "Биологично разнообразие и екосистемни услуги", Покана BG03.02 "Картиране и оценка на екосистемните услуги". Заглавията на проектите, техните акроними и срокове за изпълнение са, както следва:
/ИБЕИ-БАН, 21.10.2015 г./

22 май е обявен за Международен ден на биоразнообразието в чест на приемането на окончателния текст на Конвенцията за биологичното разнообразие на тази дата през 1992 г.
Изборът на тема на Международния ден на биоразнообразието "Биоразнообразие за устойчиво развитие" е в унисон с усилията за формулиране на Цели за устойчиво развитие като част от Програмата за развитие след 2015 на ООН за периода 2015-2030. Подчертава се значението на биоразнообразието за постигането на тези цели.
Бъдещето на човечеството е тясно свързано с биологичното разнообразие – разнообразието на живота Земята. Биоразнообразието е съществено важно за устойчивото развитие и добруването на човечеството. Доказателствата за това са много:
Производството на храни зависи от биоразнообразието и от услугите, които предоставят екосистемите.
Снабдяването с чиста питейна вода също зависи от биоразнообразието.
Биоразнообразието и функционирането на екосистемите осигуряват продукти и услуги, важни за човешкото здраве – хранителни вещества, чисти въздух и вода, контрола върху вредителите и преносителите на болести.
Биоразнообразието е основата на устойчивия поминък.
Традиционното знание, свързано с използването на биоразнообразието е също важно и има значение не само за онези, които го използват в своя ежедневен бит, но и за моделната индустрия и селско стопанство.
Биоразнообразието е крайъгълен камък в работата, вярванията и оцеляването на много жени.
Биоразнообразието има ключова роля при смекчаването на влиянието на климатичните промени като участва при отлагането на въглерода в някои биоми.
Дори урбанистичната среда на нашите градове е свързана и се влияе от биоразнообразието.
Като страна по Конвенцията за биологичното разнообразие, България работи активно за постигането на нейните цели. Надеждна основа на вземаните политически решения и осъществявани дейности са научните резултати, получавани в изследователските центрове на страната. Безспорно водеща роля сред тях има Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН.
В ИБЕИ се осъществяват значими научни изследвания от национален и наднационален мащаб в областта на теоретичните и приложните аспекти на екологията, биоразнообразието, опазването на околната среда и устойчивото ползване на биологичните ресурси. Институтът разполага понастоящем и планира да подготвя висококвалифицирани кадри в областта на ботаниката, микологията, зоологията, екологията, хидробиологията, паразитологията, консервационната биология, генетиката на околната среда, еволюционната биология и други сродни научни области, да осигурява научна информация, да оказва методична помощ на държавните институции и структурите на гражданското общество и да представя страната в Европейското изследователско пространство в областите на неговата компетентност. За периода 2011-2014 г. учени от ИБЕИ са описали 58 нови за науката вида, 5 нови рода и 1 ново семейство растения, гъби, безгръбначни животни и един вид земноводни.
Интервюто на колегите проф. дбн Бойко Георгиев и доц. д-р Десислава Димитрова пред БТА може да видите тук.
/ИБЕИ-БАН, 05.08.2013 г./
Нова статия, публикувана в научното списание със свободен достъп Zookeys представя подробна информация за кариотипа, поведението на хромозомите и половата система на най-голямото водно насекомо в Европа нилската водоплавка Lethocerus patruelis (Heteroptera: Belostomatidae), както и интересни данни за поведението и разпространението на вида на Балканите. За последните 10 години са регистрирани множество нови наблюдения на вида предимно в Южна България. Установено е, че ареалът на нилската водоплавка непрекъснато се разраства на север – знак за промени в европейската фауна на хетероптерите и вероятен ефект от промените в климата на Европа.
За повече информация:
/ИБЕИ-БАН, 01.08.2013 г./
На 10 май 2013 г. бяха публикувани резултатите от конкурсите за награди на БАН за млади и най-млади учени. Щастливи сме, че победители в научно направление "Биоразнообразие, биоресурси и екология" са нашите колеги:
гл. ас. д-р Драган Чобанов (Отдел "Животинско разнообразие и ресурси") - лауреат на награда за млад учен "Професор Марин Дринов"
докторант Теодор Денчев (Отдел "Растително разнообразие и ресурси") - лауреат на награда за най-млад учен "Иван Евстратиев Гешов"
Честито на младите ни колеги! Искрено ги поздравяваме и им желаем здраве, лично щастие и още много успехи по поетия път!
/Ръководство на ИБЕИ-БАН, 12.05.2013 г./
/ИБЕИ-БАН, 08.11.2012/
На 14 септември 2012 г. Националният съвет по биологично разнообразие прие "Национален план за действия по опазване на къдроглавия пеликан (Pelecanus crispus) в България за периода 2013-2022 г.", изготвен от ИБЕИ-БАН. Заедно с този план, бяха приети още два – за кръстатия орел и за ловния сокол.
Националният план за опазване на къдроглавия пеликан в България е изготвен с цел съхраняване на съществуващата популация в България през всичките периоди от жизнения цикъл: размножаване (минимум 100 гнездещи двойки в 2-3 гнездови колонии), миграции (между 40 и 530 преминаващи къдроглави пеликани през есента при Бургас), зимуване (минимум 450 зимуващи птици в средата на януари). Идеалната цел на плана е възстановяване на съществуващите в края на 19 в. гнездови колонии на о-в Персина и в бившите Мандренско и Стралджанско блато.
/ИБЕИ-БАН, 20.09.2012/
/ИБЕИ-БАН, 14.05.2012/
От 25 октомври 2010 в интернет стартира сайт за манатарковите гъби, направен от д-р Борис Асьов (секция "Микология", отдел "Растително и гъбно разнообразие и ресурси"). Сайтът е единствен по рода си в Европа и е замислен като онлайн-наръчник за любителите на гъбите.
Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН и Националният природонаучен музей при БАН ви канят на откриването на изложбата "Рамсарските места в България" (2 – 8 февруари 2012 г.), организирана в рамките на финансирания от Европейската комисия и Фонд “Научни изследвания” проект WETLANET, изпълняван от ИБЕИ – БАН.
България се присъединява към Рамсарската конвенция с решение на Министерски съвет от 18 ноември 1974 г. Към януари 2012 г. нашата страна е представена в списъка на влажните зони с международно значение с 11 обекта. Изложбата ще представи снимки от всеки един от обектите и кратка информация за тяхното биоразнообразие.
Откриването ще се състои на 2 февруари 2012 г., Международния ден на влажните зони, от 16 ч. в сградата на Националния природонаучен музей, бул. “Цар Освободител” № 1.
ИНСТИТУТ ПО БИОРАЗНООБРАЗИЕ И ЕКОСИСТЕМНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ПРИ БАН,
Имаме удоволствието да ви поканим, за да отбележим заедно Международния ден на биоразнообразието и началото на обявеното от ООН Десетилетие на биоразнообразието (2011 – 2020 г.) Тази година честването е под надслова
ДА ОТКРИЕШ ВИД!
Ще разкажем за животни, растения, гъби и микроорганизми, открити от български биолози.
Честването ще се проведе на 18 май 2011 г., сряда, от 14 ч. в Големия салон на Българската академия на науките, ул. 15 ноември № 1, София.
Програмата на събитието ще намерите тук.
С цел тестване на възможността птиците да използват геомагнитна информация за навигация, на биологична станция „Калимок” беше конструирана система от електромагнити с независим контрол на различните параметри на магнитното поле. Първоначално апаратурата ще бъде използвана за провеждането на експериментални изследвания за ориентацията на мигриращите пойни птици в контролирани магнитни условия. Симулираните магнитни премествания по географска ширина и дължина ще позволят да се оцени доколко геомагнитното поле е отговорно за навигационните способности на птиците. Новата апаратура ще бъде използвана и за изследването на механизмите на ориентация и навигация по геомагнитното поле и на други групи животни.
Общественото обсъждане на Екологичната оценка и Оценката за съвместимост на Националния план за действие за енергия от възобновяеми източници ще се състои на 4 май 2011 г. от 10:00 ч. в пресцентъра на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, на ул. Триадица, No. 8.
Офицалното становище на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН можете да свалите от тук.