Позиции

 

На 19 февруари 2020 г. Научният съвет на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН прие становище, обосноваващо отказа ни да се присъединим към работните групи във връзка с националното докладване по чл. 17 на Директивата за местообитанията, представено през 2019 г. По този повод на интернет-страницата на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) към МОСВ на 25 февруари 2020 г. беше представен отговор, който потвърждава някои от изразените от нас тези и не се съгласява с други.

Във връзка с това можем да дадем следните разяснения:

Мониторингът на биоразнообразието (видове и природни местообитания) за целите на докладването е научна задача, която изисква провеждане на изследвания по предварително утвърдена изследователска схема. Тази схема включва:

Само по този начин може да бъде изготвена дълга серия от данни, която да дава възможност да се проведат анализи и да се оценят тенденциите в природозащитното състояние на целевите видове и природни местообитания.

 

Ние сме запознати с проектите, цитирани в коментарите на ИАОС. Те имат своята важна стойност като източник на информация, но не са били насочени целево към набиране на данни за нуждите на мониторинг, обезпечаващ докладването по чл. 17 на Директивата за местообитанията. Например, по време на изпълнение на проекта "Теренни проучвания на разпространение на видове/оценка на състоянието на видове и хабитати на територията на цялата страна – I фаза" е извършена моментна оценка на състоянието на видовете, в резултат на получените резултати от едногодишен мониторинг, основно в територии извън защитените зони от Натура 2000. Освен това, при анализа на оценката на видовете съвсем ясно е посочено, че обосновани стойности за оценка на състоянието могат да бъдат получени само след един по-продължителен (6-годишен) мониторинг и при добавяне на нови територии за мониторинг и на допълнителни пробни единици, с оглед на това да бъде равномерно покрит целият ареал на изследвания вид – в цялата страна и в биогеографските региони, в които той се среща. Само тогава данните биха били представителни и биха представяли състоянието на вида на национално ниво. Именно поради този факт, при изготвянето на крайните оценки за много от видовете са предложени допълнителни територии за мониторинг и допълнителни пробни единици в отделните територии. В рамките на проекта за мониторинг през 2014 г. е определен ориентировъчен минимален и реален брой човекодни, необходими за провеждане на мониторинг на всеки вид. Това е извършено на базата на броя територии за мониторинг, минималния брой пробни единици в 1 територия и на национално ниво, максималния брой пробни единици за мониториране на ден. Например, за видовете от фауната е посочено, че за провеждането на реален мониторинг в краткосрочен план (6-годишен период) са необходими минимум около 50 човекодни за вид. Като вземем предвид този факт, както и броя на видовете, които подлежат на мониториране и докладване по чл. 17, лесно можем да направим заключение, че за успешното осъществяване на такъв проект са необходими около 3 години теренна работа на голям брой експерти.

Специално по отношение на безгръбначните животни, от 50 вида от приложения II и IV на Директивата за местообитанията, 21 не са били включвани в мониторинга. По отношение на херпетофауната, обект на мониторинга от 2014/15 г. бяха 20 вида, от които 15 бяха от целевите за докладването по чл. 17 (в т.ч. 8 вида от Приложение 2 на Директивата). По време на този проект бяха определени пробни площи за мониторинг, като повечето от тях се намираха в защитени зони от Натура 2000. Изготвени бяха методики за мониторинг и методики за оценка. Пробните площи бяха посетени еднократно през 2014 г. Следователно, този проект беше по-скоро пилотен и не може да се разглежда като същински мониторинг, тъй като нямаше следващи посещения на пробните площи. Що се отнася до растителните видове, в рамките на горепосочения проект на ИАОС теренни проучвания бяха осъществени основно извън мрежата Натура 2000, за да бъдат спазени правилата на ОПОС за недопускане припокриване на дейности между отделни проекти (проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І").

Основното твърдение в нашето становище остава непроменено – през периода 2013–2018 г., въпреки наличните за целта средства, Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и ИАОС не успяха да организират необходимите дейности за мониторинг на биоразнообразието за целите на националното докладване по чл. 17 на Директива за местообитанията пред Европейската комисия. Това попречи да бъде изготвен научно издържан и обективен доклад, който да послужи като основа за опазване на българската природа през следващия етап.

Отговорното отношение към природата и обществото изисква да признаем, че за докладването през 2019 г. не са проведени необходимите изследвания и е изпратена компилативна и в съществената си част недостоверна информация за състоянието на целевите видове и природни местообитания в България.

 

 

В продължение на две години и половина Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания на Българската академия на науките (ИБЕИ) изпълнява проект за разработване на Интегриран план за управление на защитена зона BG0000573 „Комплекс Калиакра“ за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и защитени зониBG0002051 „Калиакра“ и BG0002097 „Белите скали“ за опазване на дивите птици, които са част от Европейската екологична мрежа Натура 2000.

 

Разработката се финансира от Предприятие по управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) чрез сключен договор, а техническото задание, което е неразделна част от този договор, е утвърдено от Министерството на околната среда и водите. В екипа участват учени от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания - БАН, Националния природонаучен музей – БАН, Софийския университет, Лесотехническия университет и експерти по социоикономически анализ. Изпълнението на всички дейности по разработване на Интегрирания план за управление на защитените зони в района на Калиакра отговаря на утвърденото от Министерството на околната среда и водите Задание и изискванията на съответните нормативни документи.

 

След едномесечно публично предоставяне за разглеждане на проекта на Интегрирания план за управление на защитените зони в района на Калиакра (на твърди копия в общини Каварна, Шабла и Балчик, както и в РИОСВ-Варна, и в електронен вид на интернет сайта на ИБЕИ-БАН) и отправени покани за участие до заинтересовани институции и лица, на четвърти август в Каварна екипът на проекта очакваше и се беше подготвил за конструктивно обсъждане. Вместо уточняващи въпроси, излагане на становища, предложения за корекции и допълнения, експертите бяха посрещнати от агресивно настроени хора и станаха обект на вандалски прояви, които изложиха на риск сигурността и живота им.

 

В призивите на протестиращите бяха смесени две теми – обсъждането на Интегрирания план за управление на защитените зони в района на Калиакра (което всъщност беше тема на срещата) и неочаквано появилата се по същото време заповед на Министъра на околната среда и водите за ограничаване на дейности в териториалния обсег на природно местообитание 62С0 Понто-сарматски степи в защитена зона „Комплекс Калиакра“, което всъщност предизвика напрежението и объркването на представителите на местни общности.

 

Българските учени винаги са оказвали и ще оказват научна подкрепа на държавата в решаването на въпроси от тяхната компетенция. Очакваме, обаче, държавата да застане зад научната общност, да я защити от напълно необосновани клевети и дискредитиране. Всички проблеми и дискусионни въпроси могат и трябва да се решават интелигентно в дух на добронамереност. 

 

Настояваме да получим публично извинение за отправените към нас напълно неоснователни обиди и клевети. 

 

Подчертаваме, че Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания - БАН е изпълнявал коректно и продължава да изпълнява ангажиментите си, регламентирани в договора с ПУДООС и се обявяваме против всякакви опити да се дискредитира институцията и компетентността на българските учени. Нека да не бъде прехвърляна на учените отговорността, която трябва да се носи от държавните и общинските власти. Те са тези, които взимат решенията.

 

***

 

Във връзка с появилото се на 9 август 2017 г. на сайта на МОСВ съобщение за предстоящата работа по казуса „Калиакра“, ръководството на ИБЕИ изразява категорично несъгласие по така представената информация. Представя се, че основният проблем е не заповедта на Министъра, а проектът на Интегрирания план за управление. В момент, когато експертите от проекта правят всичко възможно да се довърши работата по сключения с ПУДООС договор, да се прехвърля вина за ескалирало напрежение по повод документ, който никой не е заявил, че познава, е неприемливо и нелоялно спрямо изпълнителя на договора. Подчертаваме, че екипът е готов да разглежда и отразява постъпили писмени становища, които по същество поставят въпроси за изясняване.