Новини

Програма за посещение на експертна група на НАОА по процедура за програмна акредитация на ДП „Зоология“  и „Ентомология“

 

На 30 октомври 2026 г. (петък) в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН ще се проведе онлайн посещение на експертна група на НАОА по процедура за програмна акредитация на докторски програми „Зоология“ и „Ентомология“ от професионално направление 4.3. Биологически науки, от област на висше образование 4. Природни науки, математика и информатика.

 

Експертна група в състав:
Ръководител:
1. доц. д-р Йована Тодорова Тодорова – Софийски университет „Св. Климент Охридски“

 

Членове:

1. проф. дн Нели Христова Грозева – Тракийски университет – гр. Стара Загора
2. докторант Антония Генчева Стоймирска – Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград

Наблюдаващ процедурата от страна на НАОА: проф. д-р Мариела Оджакова – председател на ПКПНМИ

Експерт на ПКПНМИ на НАОА: Теодора Цветанова

Програмата на онлайн посещението е приложена на следния линк.

/ИБЕИ-БАН,21.10.2026 г./

---

 

ИБЕИ–БАН представя резултати за един от най-слабо проучените бозайници в Европа – пъстрия пор

 

В периода 5–11 октомври 2026 г. емблематичният за европейската териологична общност Mammal Research Institute, Polish Academy of Sciences (Бяловежа, Полша) беше домакин на събитие с голямо значение за зоолозите, които работят в областта на изследванията на представителите на сем. Порови (Mustelidae): 36th European Mustelid Colloquium, организиран всяка втора година от Vincent Wildlife Trust, UK.

 

В събитието взе участие гл. ас. д-р Сирма Зидарова от ИБЕИ-БАН с презентация на тема „Marbled Polecat (Vormela peregusna) in the Balkans – distribution, habitat preferences, pressures, and future threats in Bulgaria and Romania“. Докладът представя резултатите от съвместна разработка с колеги от Румъния и България: д-р Михай Маринов и д-р Василе Алексе (Danube Delta National Institute for Research and Development, Tulcea, Romania), Атила Сандор (STAR-UBB Institute, Babes-Bolyai University, Cluj-Napoca, Romania), проф. д-р Георги Попгеоргиев (НПНМ) и доц. д-р Румяна Костова (Биологически факултет, СУ).

 

Представените резултати са продължение на нашите многогодишни усилия в изучаването и опазването на пъстрия пор в България. Тъй като регистрирането му е особено трудно поради скрития начин на живот и ниска плътност, за събирането на значителен брой данни за вида имат принос голям брой колеги и съмишленици от различни научни и неправителствени организации. Това позволи през последните години да се анализира съвременното разпространение на пъстрия пор, хабитатните му предпочитания, хранителния потенциал на защитените зони от Натура 2000, както и да се създаде модел на хабитатната пригодност и да се прогнозират нейните изменения под въздействие на климатичните промени в България. Тези изследвания бяха представени в няколко научни форума и публикации в България и чужбина, като последната от тях излезе в началото на тази година с автори д-р С. Зидарова и проф. д-р Васил Попов от ИБЕИ-БАН и д-р З. Захариева от Биологически факултет (СУ) (линк към публикацията в международното списание Conservation). Това поставя ИБЕИ-БАН сред водещите научни организации в съвременните изследвания на един от най-слабо проучените видове бозайници в Европа. Колаборацията ни с утвърдени учени от Румъния дава добра научна основа за опазването на Балканската субпопулация на този уязвим вид в бъдеще.

/ИБЕИ-БАН,18.10.2026 г./

---

 

Учени от ИБЕИ-БАН взеха участие в 4-ия Международен симпозиум за чакали и сродни видове

 

От 7 до 10 октомври 2026 г. в Тулча, Румъния се проведе 4-ия Международен симпозиум за чакали и сродни видове Jackal Ecology - 4IJS NEWS CORNER. Международното научно събитие беше организирано от Националния институт за изследвания и развитие на делтата на Дунав (DDNI Tulcea), с научната и организационната подкрепа на международната мрежа GOJAGE (неформална изследователска група за златистия чакал в Европа). Събитието събра над 100 изследователи и специалисти от Румъния и още 24 държави, предоставяйки форум за интердисциплинарен диалог и обмен на експертиза относно екологията, мониторинга, опазването и управлението на чакалите и сродните видове.

 

Гл. ас. д-р Атидже Ахмед и гл. ас. д-р Албена Власева, в съавторство с гл. ас. д-р Милена Господинова представиха своето изследване на тема: „Impact of golden jackal (Canis aureus) reproduction on the spatial and temporal presence of red fox (Vulpes vulpes) in a restricted habitat in Bulgaria”. Д-р Атидже Ахмед и д-р Албена Власева, взеха участие също в обучителния курс „Звукови пейзажи на чакалите: Напреднали техники за биоакустичен мониторинг“, който се проведе преди симпозиума в Муригиол от 5 до 6 октомври 2026 г.

 

/ИБЕИ-БАН,14.10.2026 г./

---

Нов конкурс за академична длъжност

 

В бр. №93/9.10.2026 г. на Държавен вестник е публикувана обява на ИБЕИ-БАН, за конкурс за заемане на академичната длъжност главен асистент по професионално направление 4.3. Биологически науки, научна специалност „Ботаника“, за нуждите на изследователска група „Хемоекология и природни продукти“, секция „Приложна ботаника“, отдел „Растително и гъбно разнообразие и ресурси“ – един.

Срок за подаване на документи – 2 месеца от обнародването в „Държавен вестник“. Изискванията към кандидатите и документите по конкурса са публикувани на сайта на ИБЕИ-БАН. Справки: при научния секретар на ИБЕИ (тел. 0879 499 183, ел. поща: iber.scientific.secretary@gmail.com). Документи се подават в деловодството на ИБЕИ, бул. Цар Освободител No 1. Моля кандидатите да изпращат документите си в електронен вариант и до мейла на научния секретар.

 

/ИБЕИ-БАН,13.10.2026 г./

---

 

Научен екип с участието на изследовател от ИБЕИ-БАН спечели наградата на журито на Годишните награди за биоразнообразие и климат 2026

 

На 9 октомври 2026 г. в клуб „Перото“ в гр. София се състоя церемония по награждаването на номинираните в Годишните награди за биоразнообразие и климат 2026. Събитието отбелязва постиженията на хора, организации, проекти и инициативи, свързани с опазването на природата в България. Тази година за пръв път беше въведена нова категория за научен принос, в която бяха номинирани 12 научни разработки, включително две дисертации. 

 

Наградата на журито за 2026 г. спечели научна публикация „Ecosystem Functioning under Climate Changes, Hydrological Confinement and Pollution Risks in the Shabla–Ezerets Lake System (Northern Bulgarian Black Sea Coast): Controlled Seasonal Outlet as a Pathway to Nature-based Restoration“, разглеждаща екологичните предизвикателства пред езерната система Шабла-Езерец, с участието на Радослава Бекова, Богдан Проданов, Тодор Ламбев от ИО-БАН и нашият колега Чавдар Гусев от ИБЕИ-БАН.

 

Почетна награда на журито посмъртно получи доц. д-р Антоанета Петрова, дългогодишен директор на Ботаническата градина към БАН.

Бяха номинирани две дисертации на докторанти от ИБЕИ-БАН и научната разработка на още няколко учени:

 

• Д-р Благовеста Желева за нейния дисертационен труд „Влияние на пестициди върху видове земноводни от водоеми с различна степен на антропогенно въздействие в Централна България“;
• Д-р Ния Тошкова за нейния дисертационен труд „Особености на зимуването на пещеролюбиви видове прилепи в България в контекста на глобалните климатични промени“;
• Д-р Мария Качамакова и д-р Йордан Кошев за научен труд, изследващ разпространението и екологичната ниша на европейския лалугер в България.

Поздравления на всички наши колеги за техния ценен принос към науката и опазването на природата!

 

Снимки: Тихомира Методиева Тихич

/ИБЕИ-БАН,12.10.2026 г./

---

 

ИБЕИ-БАН представи своите научни изследвания по време на Европейската нощ на учените 2026

 

На 25 септември 2026 г. Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН (ИБЕИ-БАН) се включи в Европейската нощ на учените 2026 в София с два научни щанда и пет постера. Участието привлече интереса на посетители от различни възрастови групи, които имаха възможност да се запознаят отблизо с актуални направления от научната дейност на Института.

 

В постернатата сесия беше представена „Българската мрежа за дългосрочни екосистемни изследвания“ (2020–2027), LTER-BG – част от Националната пътна карта за научна инфраструктура (НПКНИ). Акцентът беше поставен върху дългосрочните наблюдения на ез. Сребърна и значението на проследяването на промените във водните екосистеми чрез комплекс от биологични и екологични показатели. Други теми бяха „Метод за получаване на галантамин от иновативна суровина“ и „Какво ни разказва водата? От планктона до пеликаните – как учените разкриват тайните на водните екосистеми“. Представени бяха проектите: „Опазване на ручейния рак за съживявяне на речните екосистеми“ (RiverLIFE) и „Живот в екстремни местообитания: разкриване на взаимоотношенията паразит-гостоприемник в условията на променящ се климат“.

 

Особен интерес предизвика възможността научните теми да бъдат представени чрез преки демонстрации и разговор с учените. На щанда на проекта  „Неозойската флора на България: състав, структура, палеоекологичен анализ, климатични промени и археоботаника“ посетителите имаха възможност да докоснат истински неозойски растителни фосили с възраст от 35 млн. до 5 млн. години. На щанда за водните екосистеми посетителите участваха в интерактивна игра за хранителните вериги в ез. Сребърна, както и в играта на знания „Води, пеликани, тръстики, хора“. Показан бе аквариум с живи екземпляри на чужди инвазивни видове от Дунавския басейн – азиатска сладководна скарида, американски шипобузест рак и америкаски черен бодлив сом.

 

Участието на ИБЕИ-БАН в Европейската нощ на учените 2026 утвърди ролята на Института като пространство за научен диалог и среща между изследователската общност и обществото, в което сложни научни въпроси могат да бъдат представени достъпно, без да се губи тяхната научна стойност.

 

/ИБЕИ-БАН,09.10.2026 г./

---

 

Първата международна конференция за опазване на дребните бозайници се проведе в България

 

В периода от 21 до 25 септември 2026 г. в София се проведе Първата европейска конференция за опазване на дребните бозайници (SMCC 2026). Конференцията е посветена на опазване на дребните бозайници, група която най-общо включва гризачи (лалугери, хомяци, сънливци, слепи кучета и други), насекомоядни (земеровки, къртици, таралежи) и зайцеобразни. Участниците в конференцията, официално внесоха съвместен позиционен документ и декларация до Европейската комисия. С документа водещите европейски експерти алармират за сериозни празнини в мониторинга на видове дребни бозайници, които играят ключова роля за функционирането на екосистемите и оцеляването на редица защитени хищници.

 

Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН (ИБЕИ-БАН) е организатор на конференцията заедно с Фондация „Хабитат“ и любезното домакинство на Биологическия факултет на СУ. Представителите на ИБЕИ-БАН: гл. ас. д-р Мария Качамакова, гл. ас. д-р Сирма Зидарова, гл. ас. д-р Атидже Ахмед, доц. д-р Йордан Кошев и други, участваха в девет научни презентации и постери. Редовните докторанти Полина Никова и Никола Ганчев осигуряваха техническото протичане на конференцията и провеждане на опознавателни разходки в града. Приветствено слово на откриването на конференцията изнесе председателят на Научния съвет на ИБЕИ-БАН – проф. дбн Бойко Георгиев.

 

Най-интересната част от програмата беше представянето на резултатите от размножаването и освобождаването на добруджански хомяци (Mesocricetus newtnoni) – ендемичен вид хамстер за целия свят, който се среща само в малка част на България и Румъния.  Участниците в конференцията посетиха околностите на връх и язовир Белмекен в Национален парк „Рила“, където се намира на-високо разположената колония на европейски лалугер (Spermophilus citellus) в света. 

 

Конференцията се проведе в рамките на проект „Осигуряване на възстановяването на застрашения ловен сокол в България и Южна Румъния“ (LIFE20 NAT/BG/001162), който получава финансова подкрепа от програма LIFE на Европейския съюз.

Книжката с програмата и резюметата от конференцията е достъпна на този линк.

/ИБЕИ-БАН,29.09.2026 г./

---

 

Изследване на уязвимостите към и последиците от климатичните промени в България

 

Промените в климата вече не са изолирани аномалии за България, а нов климатичен режим. Първата съвместна национална оценка на водещи български научни институции показва въздействието на климатичните промени върху природата, икономиката и здравето. Горещите вълни, сушите и внезапните наводнения в България вече не са изолирани аномалии, а проява на системна трансформация на климатичния режим на страната. Само през рекордното горещото лято на 2024 г. жегите са причинили 3414 смъртни случая, а преките икономически загуби от суши и горещини за 2025 г. са оценени на над 1 млрд. евро – приблизително 1% от БВП или около 140 евро на глава от населението.

 

Това показва новият доклад „Изследване на уязвимостите към и последиците от климатичните промени в България: Съвместна национална оценка“, координиран от Net-Zero Lab към Стопански факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и изготвен от интердисциплинарен екип от водещи български изследователи (линк към pdf файл).

 

България е на 50-то място от общо 64 по ефективност на действията срещу климатичните промени според индекса CCPI за 2025 г. Страната се представя слабо по отношение на емисиите на парникови газове, много слабо в климатичната политика и енергопотреблението и средно при използването на възобновяема енергия. Наличните научни оценки обаче остават фрагментирани. Досега усилията на българските учени, работещи в различни изследователски организации, се развиват предимно самостоятелно, което ограничава възможностите за обединяване на натрупаните знания и за по-силното им отражение върху политиките.

 

Докладът представя резултатите от съвместна национална оценка на уязвимостите към и последиците от климатичните промени в България, реализирана в рамките на интердисциплинарен изследователски екип, обединяващ учени от водещи научни институции в страната: Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ), Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН (с участието на проф. д-р Павел Зехтинджиев, докторант Николай Йорданов), Софийски университет „Св. Климент Охридски”, Националния център по обществено здраве и анализи и Техническия университет – София. Интеграцията на научните приноси от тези институции предоставя, за първи път в подобна методологична цялостност, комплексна оценка на климатичните въздействия върху природните системи, стопанската дейност и общественото здраве в България.

 

За повече информация:
- Интерактивна версия на доклада;
- Кампаниите във Facebook, LinkedIn и Tik-Tok;
- Публикация за представянето на доклада във Facebook и LinkedIn.

/ИБЕИ-БАН,28.09.2026 г./

---

 

Учени от ИБЕИ-БАН с поредица от участия в научни форуми, обучение и преподаване в лятно училище по COST Action WIMANET

 

Изследователи от ИБЕИ-БАН взеха участие в 7-ата Международна конференция по малария и други кръвни паразити в дивата природа и 4-ти Международен симпозиум на „Изследователска мрежа за болести по дивите животни“. Конференцията и симпозиумът се проведоха в периода 2-5 септември 2026 г. във Факултета по медицина и здравни науки на Университета на Екстремадура, Бадахос, Испания. Събитията бяха организирани в хибриден вариант с около 140 участници от 28 държави на място и онлайн.

 

Доц. д-р Димитър Димитров представи доклад за изследване в областта на разнообразието на кръвни паразити при птици от Етиопия, допълнено със сравнение на естензивността и корелацията за заразяването на птиците с паразитни червеи (хелминти) и кръвни паразити. Докладът на тема: „Има ли корелация между инвазиите с кръвни паразити и паразитни червеи в етиопските птици?“ е с авторски колектив от специалисти по хелминти и кръвни паразити на птици от ИБЕИ-БАН. Проучването регистрира няколко нови генетични линии хемоспоридии и е едно от малкото в научната литература, които сравняват опаразитяването с хелминти и кръвни паразити при птиците. Изследването е финансирано частично по Договор №КП-06-КОСТ/29 от Фонд научни изследвания.

 

Гл. ас. д-р Анелия Бобева представи предварителни резултати от проучване на разнообразието на кръвни паразити по влечуги (гущери, змии и водни костенурки) от България с постер на тема: „На фокус кръвните паразити в дивата природа – нови видове влечуги гостоприемници на хемогрегарини в източна Европа“. Проучването с авторски колектив от ИБЕИ-БАН и Софийски университет, установява две нови генетични линии хемогрегарини (Haemogregarina spp.) при европейските водни костенурки (Emys orbicularis) и една линия Karyolysus sp. в зеления гущер (Lacerta viridis), която е вече известна от няколко вида гущери от Иберия и Макаронезия.

 

В дните преди конференцията (от 30-ти август до 1-ви септември 2026 г.) д-р Анелия Бобева взе участие в обучителен курс по обработка на генетични и геномни данни и филогенетичен анализ с водещи лектори в областта - проф. Ананиас Ескаланте и проф. Андрейна Пачеко от Института по геномика и еволюционна медицина на Университета Тампа, Филаделфия, САЩ. Обучението беше организирано и финансирано от COST Action WIMANET в Бадахос, Испания с участието на 21 студенти и учени.

 

След дните на конференцията от 7-ми до 11-ти септември 2026 г., беше организирано лятно училище на тема: „От уловът на преносители до трансктитомика и геномика“ на биологична станция Доняна, Севиля, Испания. Това е третото лятно училище, организирано от COST Action WIMANET, което предложи на обучаващите се задълбочено и всеобхватно разглеждане на преносителите на паразити, причиняващи малария при дивите животни. Гл. ас. д-р Анелия Бобева беше поканена в екипа от лектори на лятното училище, като проведе серия от лекции и упражнения със студентите. Участниците преминаха през практическо обучение в традиционните методи за улавяне на преносители, морфологичното и молекулярното идентифициране на паразити, анализа на източниците на хранене с кръв и експерименталните подходи за оценка на компетентността на преносителите.

/ИБЕИ-БАН,28.09.2026 г./

---

 

Фотоизложба в чест на 20 години Българска мрежа за дългосрочни екосистемни изследвания

 

През 2026 г. се навършват 20 години от организирането на координирани дългосрочни наблюдения и изследване на екосистемите в България: LTER-BG.

 

През това време, под ръководството на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания – БАН (ИБЕИ – БАН), в партньорство с Института по океанология – БАН, Лесотехническия университет и Института за гората – БАН, мрежата се присъедини, както към Европейската (eLTER), така и към Международната мрежа за дългосрочни екосистемни изследвания (ILTER).

 

В момента LTER-BG има 8 активни научни площадки, обхващащи основните биогеографски региони и типове екосистеми в страната - горски, морски, крайбрежни, езерни и речни, земеделски, както и българската антарктическа база „Свети Климент Охридски“ на остров Ливингстън.

 

В чест на юбилея фотографите Симона Георгиева и Калоян Константинов посетиха 8-те научни площадки в страната, за да представят LTER-BG през своите обективи. Официалното откриване на изложбата „20 години дългосрочни екосистемни изследвания в България“ ще се състои в сряда, 16 септември 2026 г., от 18:30 часа, в Клуба на фоторепортерите (бул. „Дондуков“ 1, в подлеза между Министерския съвет и Президентството, София). Тя може да бъде посетена до 27 септември включително.

 

Освен с фотоизложбата, юбилеят ще бъде отбелязан и с международна научна конференция – „Дългосрочни екосистемни изследвания: приноси, предизвикателства и бъдещи перспективи”, която ще се проведе във Варна от 14 до 17 октомври 2026 г. Тя ще събере учени, експерти по околна среда, практици, представители на институциите, както и координатори и екипи на LTER площадки и платформи. Основана на цялостния системен подход, конференцията си поставя за цел да сподели постигнатите резултати, да разгледа предизвикателствата пред бъдещето на дългосрочните екосистемни изследвания, както и да насърчи интердисциплинарния диалог и да заздрави връзката наука–политики–общество.

Форумът ще разгледа сухоземни, сладководни, крайбрежни, критично-зонови и социално-екологични системи, със специален акцент върху изследвания, използващи дългосрочни данни за динамиката, устойчивостта и реакциите на екосистемите към промените в околната среда. Повече информация може да бъде намерена на сайта на форума.

 

Конференцията се организира от LTER-BG с подкрепата на eLTER RI и издателство Pensoft.

 

LTER-BG е обект от Националната пътна карта за научна инфраструктура (2020–2027), финансирана от Министерството на образованието и науката на Република България.

За контакти: Калоян Константинов / 0889 807 007 / kaloskon@gmail.com

 

/ИБЕИ-БАН,16.09.2026 г./

---

Курс за докторанти към ЦО–БАН
„Въведение в опазването на биологичното разнообразие“ – 2026 г. (линк)

 

Лектор: проф. дбн Бойко Георгиев, ИБЕИ – БАН

Хорариум: 30 часа

График:

14.09.2026 г., понеделник, 17-20 ч. Тема 1. Понятия за биологично разнообразие и биологични ресурси. Научни приоритети в изучаването на биоразнообразието – първа част

16.09.2026 г., сряда, 17-20 ч. Тема 1. Понятия за биологично разнообразие и биологични ресурси. Научни приоритети в изучаването на биоразнообразието – втора част

18.09.2026 г., петък, 17-20 ч. Тема 2. Причини и механизми на загубата на биологично разнообразие – първа част

21.09.2026 г., понеделник, 17-20 ч. Тема 2. Причини и механизми на загубата на биологично разнообразие – втора част

23.09.2026 г., сряда, 17-20 ч. Семинарно занятие 1. Причини и механизми на загубата на биологично разнообразие

25.09.2026 г., петък, 17-20 ч. Тема 3. Международни споразумения за биологичното разнообразие

28.09.2026 г., понеделник, 17-20 ч. Тема 4. Защитени природни обекти – защитени видове

30.09.2026 г., сряда, 17-20 ч. Тема 5. Защитени природни обекти – защитени територии

01.10.2026 г., четвъртък, 17-20 ч. Тема 6. Биологичното разнообразие на България – обща характеристика

02.10.2026 г., петък, 17-20 ч. Семинарно занятие 2. Защитени природни обекти

Курсът ще се проведе през платформа ZOOM (линк)

За връзка – проф. Бойко Георгиев, тел. 0899285317, boyko_georgiev@yahoo.com

 

/ИБЕИ-БАН, 09.09.2026 г./

---

Конкурс за прием на редовни и задочни докторанти за учебната 2026-2027 г.

 

В съответствие с Решение №499 на МС от 3.07.2026 г. и публикация в Държавен вестник бр. №73/14.08.2026 г., ИБЕИ-БАН обявява конкурс за редовни и задочни докторантури за учебната 2026-2027 г. в професионално направление: 4.3. Биологически науки, както следва:

1) докторска програма „Микология“ - една редовна;
2) докторска програма „Зоология“ - една редовна;
3) докторска програма „Паразитология и хелминтология“ - една редовна;
4) докторска програма „Екология и опазване на екосистемите“ - една редовна и една задочна.

 

Срок за подаване на документите: от 14 август до 13 октомври 2026 г.

 

Необходими документи за кандидатстване:

 

1. Заявление в свободен текст до директора на ИБЕИ–БАН, в което кандидатите посочват професионалното направление и акредитираната докторска програма/специалност, за която кандидатстват, както и чуждия език, по който ще държат втория конкурсен изпит;

2. Автобиография;

3. Диплома за придобита образователно-квалификационна степен „магистър“ с приложението или нотариално заверено копие от нея;
4. Удостоверение за признато висше образование, ако дипломата е издадена от чуждестранно висше училище;
5. Декларация по § 5 от доп.разпоредби на ПМС 90/26.05.2000 г. (линк за изтегляне);
6. Кандидатите могат да прилагат и други документи, удостоверяващи техните интереси и постижения в съответната научна област;
7. Документ за платена такса за кандидатстване (вносна бележка, платежно нареждане или копие от тях) в размер на 20,45 евро по банковата сметка на Център за обучение при БАН:

 

Банкова сметка: УНИ КРЕДИТ БУЛБАНК
IBAN: BG12UNCR 96603120 715116
Основание за плащане: Такса Канд.Докт.Изпит
 
Кандидатите без дипломи представят уверение от висшето училище за завършено образование, в което задължително се посочва средния успех от следването и оценката от защита на дипломната работа (или от положения държавен изпит).

 

Кандидатите подават документите си в канцеларията на ИБЕИ-БАН, или по пощата на адрес: ИБЕИ-БАН, бул. Цар Освободител №1, 1000 гр. София, и изпращат сканирано копие на подадените документи по електронна поща на адрес: iber.scientific.secretary@gmail.com.

 

Кандидатите за докторанти ще бъдат уведомени писмено за допускането им до конкурса. В писмото ще е указано кога и къде да получат програмите за конкурсните изпити.

 

Изпитите ще се проведат:
- по специалността от 30 ноември до 04 декември 2026 г.
- по чужди езици от 07 до 11 декември 2026 г.

 

Изисквания:
Успешно издържали конкурсните изпити са кандидатите, получили оценка от изпита по специалността най-малко мн.добър 4,50 и по чужд език не по-малко от добър 4,00.

Линк към обявата на интернет страницата на Центъра за обучение (ЦО) при БАН.
 

/ИБЕИ-БАН, 14.08.2026 г./

---

 

Поредното освобождаване на добруджански хомяци в дивата природа

 

Екип от експерти от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН (ИБЕИ-БАН), Българско дружество за защита на птиците (БДЗП), агрономи от „Агротайм“ ЕООД и доброволци, осъществи първото за 2026 г. пускане на свобода на 9 добруджански хомяка. Животните, отгледани в изкуствени условия, бяха въведени в естествената им среда на специално подготвен терен в района на община Исперих.

 

Експертите изкопаха изкуствени убежища (дупки) и поставиха предпазни метални клетки, улесняващи адаптацията на хомяците в новата среда. Животните бяха подхранвани с пресни зеленчуци и смес от зърнени храни. През периода на адаптация те са под непрекъснато наблюдение, включително от  монтирани автоматични ловни камери (фотокапани).
 

 

Избраната локация представлява ожъната пшеничена нива с естествена тревна покривка и множество останали неожънати класове, осигуряващи храна за хомяците. Районът граничи с пояси от естествена растителност, отделени с противопожарни ивици в които хоямците веднага започнаха да правят своите дупки.

Теренът е собственост на „Агротайм“ ЕООД, които прилагат практики на екологично щадящо земеделие. Използването на метода „безорно земеделие“ (No-till farming), отглеждането на междинни и покривни култури, както и избягване използването на пестициди и хербициди допринасят съществено за опазването на почвеното плодородие и влагата, почвения микробиом и повърхностната растителност, биологичното разнообразие и превенцията срещу ерозия.

Добруджанският (черногръд) хомяк (Mesocricetus newtoni) е изключително рядък бозайник включен в Червената книга на Република България. Основната цел на учените е чрез развъждане в изкуствени условия и последващо реинтродуциране да подпомогнат оцеляването и възстановяването на този застрашен вид.

 

Инициативата се реализира в рамките на проект "Осигуряване на възстановяването на застрашения ловен сокол в България и Южна Румъния" (LIFE20 NAT/BG/001162), който получава финансова подкрепа от програма LIFE на Европейския съюз.

Снимки: доц. д-р Йордан Кошев (ИБЕИ-БАН) и Димитър Градинаров (БДЗП)
 

/ИБЕИ-БАН, 06.08.2026 г./

---

 

В София се проведе 21-вата Конференция за тревните съобщества на Евразия

 

От 19 до 23 юли 2026 г. Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при Българската академия на науките беше домакин на 21-вата Конференция за тревните съобщества на Евразия (21-rst Eurasian Grassland Conference) – международен научен форум, посветен на изследването, опазването и устойчивото управление на тревните екосистеми”.

 

Конференцията се проведе под мотото „Свързване на науката и опазването за устойчивост на тревните екосистеми“ („Connecting Science and Conservation for Grassland Sustainability“) и беше организирана от Eurasian Dry Grassland Group (EDGG) – работна група на International Association for Vegetation Science (IAVS), съвместно с Изследователска група „Растителност и местообитания“ към секция „Флора и растителност“ на ИБЕИ-БАН.

 

В рамките на петте дни София посрещна учени от десетки държави, които представиха резултати от свои изследвания и обсъдиха актуални въпроси, свързани с тревните екосистеми, тяхното състояние и опазване. Сред основните теми в научната програма бяха растителното разнообразие, опрашителите, степните екосистеми, възстановяването на деградирали местообитания, мониторингът на биоразнообразието, прилагането на съвременни методи в екологичните изследвания и въздействието на климатичните промени върху природните екосистеми.

 

При откриването на форума научният секретар на направление „Биоразнообразие, биоресурси и екология“ на БАН проф. д-р Ина Анева подчерта, че изследването и опазването на биоразнообразието са сред стратегическите научни приоритети на Академията и отбеляза значението на международното сътрудничество за развитието на екологичните науки.

Тревните екосистеми са сред най-богатите на биологично разнообразие сухоземни местообитания, но са и едни от най-уязвимите. Именно затова тазгодишната конференция постави акцент върху връзката между научните изследвания, природозащитните практики и устойчивото управление на тези екосистеми.

 

Провеждането на форума в България създаде възможност за професионален обмен между изследователи от различни научни области и допринесе за разширяването на международните контакти и бъдещото сътрудничество в изследванията на тревните екосистеми.

 

Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН благодари на всички участници, членове на научния и организационния комитет, доброволци и партньори за приноса им към успешното провеждане на конференцията. 

 

Организаторите изразяват своята признателност към спонсорите "Pensoft" и "Visit Sofia" за незаменимата подкрепа при реализирането на събитието.

 

/ИБЕИ-БАН, 25.07.2026 г./

---

 

Учени от ИБЕИ-БАН взеха участие в 8-ия Европейски конгрес по консервационна биология (ECCB 2026)

 

От 6 до 10 юли 2026 в университета на Лайден, Нидерландия се проведе 8-ят Европейски конгрес по консервационна биология (ECCB 2026).

 

Доц. д-р Йордан Кошев и гл. ас. д-р Мария Качамакова от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН (ИБЕИ-БАН) представиха  дейностите по опазване на Добруджанския (черногръд) хомяк (Mesocricetus newtoni) в България. До момента са развъдени 10 котила от застрашения от изчезване вид. Сегашната 2026 г. е рекордна с 5 котила и едно в очакване. На конференцията беше представена ценна информация за начина на размножаване, отглеждане на малките и хранене.

 

 

Учените от ИБЕИ-БАН бяха поканени да участват в специален симпозиум за „Опазване на дребните бозайници – I част“, където представиха проблемите пред реалното опазване на дребните бозайници в България.

 

 

 

Участието в конференцията е част от проект „Осигуряване на възстановяването на застрашения ловен сокол в България и Южна Румъния“ (LIFE20 NAT/BG/001162) финансиран от програма LIFE на Европейския съюз.

За повече информация: Abstract Book “8th European Conference of Conservation Biology” 6 – 10 July 2026 Leiden, The Netherlands

Снимки: гл. ас. д-р Мария Качамакова (ИБЕИ-БАН)

 

/ИБЕИ-БАН, 14.07.2026 г./

---

 

Престижна награда за публикация на наш учен

 

Радостни сме да споделим, че списание „Genetics and Molecular Biology“, в чест на своята 50-годишнина, заедно с Бразилското дружество по генетика, признава и награждава научната публикация с участието на проф. Стефка Чанкова и бивш докторант на института Евгения Димова: 

 

Dimova, E.G., Bryant, P.E., Chankova, S.G. (2008) "Adaptiveresponse"- Some underlying mechanisms and open questions. GenetMolBiol.31(2):396-408.

като една от 50-те най-цитирани публикации в историята на списанието. Статията е събрала 103 цитирания (към 15 юни 2026 г.).

Поздравления и пожелания за бъдещи успехи в разработваната тематика!
 

/ИБЕИ-БАН, 25.06.2026 г./

---

Скръбна вест

 

С дълбока скръб съобщаваме, че на 20 юни 2026 г. ни напусна доц. д-р Антоанета Петрова.

 

Тя започва кариерата си на учен – ботаник в Института по ботаника към БАН, като скоро след това става директор на Ботаническата градина на БАН, която ръководи в продължение на много години (1993–2021 г.). Наш уважаван колега и преподавател, външен член на Научния съвет на нашия институт.

 

Доц. Петрова беше един от най-добрите познавачи на българската флора, с многобройни приноси, свързани с откриването и публикуването на нови за страната видове. Съавтор и редактор на Конспект на висшата флора на България (2002, 2006, 2012 г.), който всеки от нас и до днес ползва като ценен справочник за разпространението на видовете растения в страната. Отличен познавач на българските видове орхидеи, със задълбочени познания и на декоративните орхидеи и дългогодишен куратор на богатата колекция от орхидеи в Ботаническата градина – БАН.

 

Доц. Петрова имаше значимо присъствие в опазването на растенията в страната, с основни приноси за разработването на Червения списък на папратовидните и семенните растения в страната, Червена книга на Р. България, т. 1 (Растения), списъците на защитените видове растения в приложенията към Закона за биологичното разнообразие. Тя беше един от основните консултанти на експертите от Министерството на околната среда и водите и на Международния съюз за опазване на природата (IUCN) по въпроси, свързани с опазването на българските растения.

 

Целият професионален път на доц. А. Петрова беше посветен на проучването и опазването на българската флора. За много от нас Тони беше приятел, увлекателен събеседник и надежден партньор в многобройните теренни експедиции за проучване на растенията и природните местообитания в страната. Всеки, който я познаваше, ще пази светъл спомен за нея! Мъртвите не са под земята, те са в сърцата и умовете на роднините, близките и приятелите!

 

Дълбок поклон пред светлата ти памет, Тони! Почивай в мир!

 

От колегите от ИБЕИ

 

---

Международна научна конференция, организирана от Българската мрежа за дългосрочни екосистемни изследвания (LTER-BG) 
гр. Варна, България, 14-16.10.2026 г.

 

Конференцията е посветена на ролята на дългосрочните екосистемни изследвания за разбирането на екосистемните процеси и справянето с глобални предизвикателства като климатичните промени, загубата на биоразнообразие и устойчивото развитие. Събитието отбелязва 20 години от създаването на LTER-BG като част от европейската изследователска инфраструктура eLTER (European Long-Term Ecosystem, Critical Zone and Socio-Ecological Research Infrastructure) и предоставя възможност за представяне на научни резултати и обсъждане на бъдещите насоки в тази област.

 

Подробна информация относно програмата, сроковете за регистрация и таксите участие е налична във второто съобщение за конференцията и на следния линк.

 

/ИБЕИ-БАН, 22.06.2026 г./

---

 

ИБЕИ–БАН е домакин на международно обучение по палеоекологични данни и количествени анализи

 

Между 15 и 19 юни 2026 г. в София се провежда специализираното международно обучение „Quantitative Numerical Analyses and Data Stewardship Training“, организирано в рамките на COST акцията CA23116 – Свободно достъпни палеоекологични данни – анализ на миналото с цел прогнозиране (Open Palaeoecological Data – analysing the past building foresight) (PalaeOpen), с координатор за ИБЕИ–БАН - докторант Йоанна Катрева.

 

Събитието събира изследователи от различни научни области с общ интерес към палеоекологичните изследвания, анализа на дългосрочните промени в околната среда и развитието на съвременни подходи за управление и съхранение на научни данни. В практическия семинар участват 60 учени от 35 научни институции в 18 държави, което превръща обучението в значима международна платформа за обмен на знания, методи и научен опит.

 

Основната цел на COST акцията PalaeOpen е да задълбочи разбирането за развитието на околната среда през хилядолетията и за адаптациите на сухоземните и водните екосистеми към климатични и антропогенни промени. Инициативата насърчава синхронизирането, стандартизирането и интегрирането на различни типове палеоекологични данни в обща европейска система за тяхното съхранение и споделяне – важна стъпка към по-доброто прогнозиране и управление на екосистемите в бъдеще.

 

Програмата на обучението включва теоретични лекции и практически занятия със специализиран софтуер и научни бази данни, сред които Tilia 3.2, Neotoma Database, както и инструменти за анализ, обработка и визуализация на данни чрез R и пакета riojaPlot. Акцент е поставен върху съвременните количествени методи и добрите практики при управлението на научна информация в областта на палеоекологията.

 

На 19 юни участниците ще посетят Природен парк „Витоша“ – първата защитена територия на Балканите. В рамките на теренното посещение ще бъдат представени ценни екосистеми и резервати, свързани с опазването на торфищата – ключови центрове на биоразнообразие и важни природни архиви за реконструкция на климатични и екологични промени в миналото.

 

Обучението се реализира с финансовата подкрепа на Европейската мрежа за сътрудничество в областта на науката и технологиите (COST) и Службата за културно наследство на Баден-Вюртемберг, Германия. Домакини на събитието са Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН (ИБЕИ–БАН) и Софийският университет „Св. Климент Охридски“.

Допълнителна информация за събитието е достъпна на официалния сайт на инициативата.

 

/ИБЕИ-БАН, 16.06.2026 г./

---

 

Как характеристиките на субстрата влияят върху кинематиката на движението при късокраките гущери?

 

При малките по размер животни дори привидно незначителни вариации в характеристиките на субстрата могат да окажат силно въздействие върху тяхната скорост на движение и кинематика. При повечето четириноги препятствията се избягват чрез адаптиране на движенията на крайниците и тялото, което им позволява ефективно да се справят с разнообразни терени. Как обаче животните с редуцирани крайници променят кинематиката си в зависимост от вариациите в локомоторните субстрати, остава слабо известно.

 

Международен екип от учени, с водещото участие на доц. д-р Владислав Вергилов, публикуваха изследване върху представител на сем. Scincidae с редуцирани крайници Ablepharus kitaibelii, движещ се върху два различни субстрата при различна скорост.

Изменението на скоростта се различава между двата субстрата, което предполага, че кинематичните и двигателните стратегии за контрол, използвани от този вид, са зависими от субстрата. Въпреки силно редуцираните си крайници и малкия си размер, A. kitaibelii е вид, който може да се движи сравнително бързо. Той винаги използва крайниците си, а когато се движи много бавно, може да използва само предните. Осевите движения са определящи за скоростта при A. kitaibelii, което предполага, че при видовете с редуцирани крайници осевата система предизвиква измененията в скоростта на движение.

 

Резултатите потвърждават експериментално, че гущерите с редуцирани крайници, като късокракия гущер, имат гъвкав двигателен репертоар и се адаптират към различни почви и терени, чрез изменение на кинематиката както на крайниците, така и на тялото.

 

Изследването, публикувано в Journal of Experimental Zoology Part A: Ecological and Integrative Physiology, е финансирано по проект #ДМ 11/6 21.12.2017 към Фонд „Научни изследвания“.

/ИБЕИ-БАН, 11.06.2026 г./

---

 

Ново международно научно изследване с участието на учен от ИБЕИ–БАН разкрива живота на едни от най-ранните земеделски общности по българските земи

 

В престижното международно научно издание "Archaeological and Anthropological Sciences" (Springer Nature) вчера беше публикувана статията „Subsistence and palaeoenvironment at the eastern margin of the Late Neolithic Vinča culture: environmental archaeology evidence from Izvor (western Bulgaria)” (link), която представя нови данни за начина на живот и околната среда на едно от най-източните селища на къснонеолитната култура Винча.

 

Автори на изследването са гл. ас д-р Мила Андонова Кацарски (секция "Палеоботаника и поленов анализ", ИБЕИ–БАН), гл. ас д-р Надежда Карастоянова (Национален природонаучен музей - БАН и Национален археологически институт с музей – БАН) и гл. ас д-р Теодора Богданова (Национален археологически институт с музей – БАН).

 

Изследването принадлежи към динамичното направление археология на средата (environmental archaeology), което обединява археологията с природните науки, за да проучи взаимодействието между древните общества и природната среда. Научният екип интегрира резултати от археоботанични, археозоологични и седиментоложки анализи, извършени в контекста на спасителните археологически разкопки на обект 10-Б2 край село Извор, община Сливница. Данните разкриват, че местното население е отглеждало култури като двузърнест лимец, ечемик и обикновена леща, а животновъдството е било доминирано от говедовъдството – характерна особеност за общностите от култура Винча. По отношение на животинските останки, значително е присъствието на благородния елен сред дивите животни, което вероятно е свързано с използването на еленови рога и кости за изработване на сечива. В допълнение, анализът на намерени сферични неорганични частици чрез електронна микроскопия (SEM–EDX) показва, че те вероятно са попаднали в археологическите пластове вследствие на илувиални процеси.

 

Публикуваните резултати обогатяват познанията за стратегиите за препитание и адаптация към околната среда в източната периферия на културата Винча и допринасят за развитието на интердисциплинарните изследвания в областта на археологията на средата.

Признание за учени и докторанти от ИБЕИ

Проф. д-р Цветан Златанов е включен в класацията на водещата академична платформа за изследовател Research.com за най-добър учен от България в областта на Екологията и еволюцията за 2026 г. Класацията се базира на метриката D-index (Discipline H-index), която включва само статии и цитирания за разглежданата дисциплина. В нея се включват само водещи учени с D-индекс най-малко 30 за академични публикации, направени в областта на екологията и еволюцията.

Вторият заслужен успех е за доц. д-р. Апостолос Апостолу, удостоен с грамота от редакторите на международно списание FISHES (MDPI). Грамотата е за цялостната му дейност като член на редколегията на списанието, включваща общо 31 анонимни рецензии на статии, като само за 2025 г. броят им е 17.

На 16 май 2026 г. в гр. Пловдив XVIII Научна конференция за студенти и млади учени „Екологията – начин на мислене“, организирана от ПУ "Паисий Хилендарски", Биологически факултет, катедра "Екология и ООС" и студентски клуб "ЕСЕТРА". Радостни сме да споделим, че докторант Анета Ламбевска от ИБЕИ–БАН беше отличена с III място и почетен плакет за успешното представяне на устен доклад. Темата на доклада беше: „Тенденция за промяна на фенологията при български алпийски видове растения под въздействието на климатичните промени“. Целта на разработката е да се проучи влиянието на климатичните промени върху алпийските растения в България – едни от най-уязвимите видове в българската флора.

Всяка година на тази дата светът обръща внимание към богатството на живота на Земята и към необходимостта от неговото опазване. Международният ден на биологичното разнообразие е свързан с приемането на Конвенцията за биологичното разнообразие през 1992 г. – ключово международно споразумение, поставило основите на глобалните усилия за съхраняване на видовете, екосистемите и природните ресурси.

Учен от ИБЕИ–БАН с участие в XVI Софийски фестивал на науката

На 15 май 2026 г. в рамките на XVI Софийския фестивал на науката, нашият млад учен Анета Ламбевска проведе две творчески работилници под заглавие „Млади изследователи на растенията“ за ученици от 5-ти клас.

В тях участниците се запознаха с това как растенията могат да се превърнат в хербарни образци и как да изготвят свой собствен хербарий.

/ИБЕИ-БАН, 18.05.2026 г./

Докторант Анета Ламбевска от ИБЕИ–БАН с отличие в докторантския форум на БАН

По време на проведения от 27 до 29 април 2026 г. в гр. Велинград VII интердисциплинарен докторантски форум на БАН Анета Ламбевска, докторант на самостoятелна подготовка в ИБЕИ-БАН, беше отличена с наградата за най-добър устен доклад в научноизследователско направление „Биоразнообразие, биоресурси и екология“.

Докладът беше на тема „Фенологични промени при видове растения от Черноморското крайбрежие на България в условията на климатични промени“. Проучването има принос към по-доброто разбиране на въздействието на климатичните промени върху растителното разнообразие и неговото дългосрочно опазване.

/ИБЕИ-БАН, 30.04.2026 г./

Свободно течащи реки – програма за ново поколение специалисти стартира в България

Между 14 и 17 юли 2026 г. ще се проведе специализирано обучение, посветено на възстановяването на речната свързаност – ключов приоритет за опазването на сладководните екосистеми и устойчивото управление на водите в Европа. Курсът е част от LIFE проекта “Животът на реката” и ще събере на едно място млади специалисти, изследователи и практици от цяла Европа, работещи в областта на управлението на реки, екологичното възстановяване и водните политики. Възстановяването на речната свързаност е сред ключовите приоритети на проекта Животът на реката, който си поставя за цел да подобри състоянието на речните екосистеми и местообитанията на редки видове като поточния рак.

• инвентаризация на бариери и изграждане на надеждни бази данни;
• събиране и анализ на хидроморфологични данни;
• оценка на състоянието на реките съгласно европейските изисквания (РДВ);
• планиране на мерки за възстановяване, съобразени с безопасността на населението;
• изграждане на балансирани стратегии, които съчетават защитата от наводнения с доброто екологично състояние на водните тела.

Покана за научен семинар

Екипът на проект КП-06-Н 51/10 от 16.11.2021, финансиран от Фонд „Научни изследвания“, с базова организация ИБЕИ–БАН ви кани на научен семинар, който ще се проведе на 29.04.2026 г. (сряда) от 16:00 ч. в Заседателната зала на ИБЕИ–БАН, на адрес ул. „Акад. Георги Бончев“ № 23, ет. 2, за представяне на резултати от изпълнението на проекта. 

Международна научна конференция, организирана от Българската мрежа за дългосрочни екосистемни изследвания (LTER-BG) 
гр. Варна, България, 14-16.10.2026 г.

/ИБЕИ-БАН, 19.03.2026 г./

Програма за посещение на експертна група на НАОА по процедура за програмна акредитация на ДП „Генетика“

На 3 април 2026 г. (петък) в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН ще се проведе посещение на експертна група на НАОА по процедура за програмна акредитация на докторска програма „Генетика“ от професионално направление 4.3. Биологически науки, от област на висше образование 4. Природни науки, математика и информатика.

Конференция за опазване на дребните бозайници – 2026 ще се проведе от 21 до 25 септември 2026 г. в гр. София, България

Събитието ще събере учени, природозащитници, експерти по политики и студенти, които ще обменят актуалните научни резултати, природозащитни подходи и практически опит, свързани с изследването и опазването на дребните бозайници по света.

• Екология и опазване на хомяци и лалугери
• Развитие на възобновяема енергия
• Влияние на селското стопанство
• Реинтродукции и управление на популации в променящи се екосистеми
• Взаимодействия хищник–жертва
• Иновативни и нововъзникващи методологии

Конкурс за допълнителен прием на редовни и задочни докторанти за учебната 2024-2025 г.

В съответствие с Решение №394 на МС от 18.06.2025 г. и публикация в Държавен вестник бр. №24/06.03.2026 г., ИБЕИ-БАН обявява конкурс за докторантурa в професионално направление: 4.3. Биологически науки по научна специалност „Ботаника“ - 1 редовна докторантура.

Покана за 21st Eurasian Grassland Conference (EGC) на тема „Connecting science and conservation for grassland sustainability“

Описани са два нови за науката вида паразитни гъби

Международен екип от миколози, с водещото участие на учени от ИБЕИ-БАН, доц. д-р Теодор Денчев и проф. д-р Цветомир Денчев, публикува две статии в престижното ботанично списание Phytotaxa с резултати от молекулярно-филогенетично и сравнително-морфологично изследване на паразитни гъби от родовете Anthracoidea и Tilletia.

Описани са два нови вида гъби: Anthracoidea koopmanii (Ustilaginales) по Carex oreophila (Cyperaceae) от Армения и Tilletia zonotriches (Tilletiales) по Zonotriche decora (Poaceae) от Тропическа Африка (Демократична република Конго и Замбия).

Посещение и образователна лекция по повод Международния ден на влажните зони

По случай Международния ден на влажните зони – 2-ри февруари, гл. ас. д-р Стефан Казаков и гл. ас. д-р Цветелина Ишева от ИБЕИ-БАН посетиха 51-во СУ „Елисавета Багряна“, където изнесоха образователна лекция, посветена на влажните зони в поречието на река Дунав и тяхното значение за природата и хората. 

По време на срещата учениците имаха възможност да се запознаят с биоразнообразието на крайдунавските заливни зони, включително и на езерото Сребърна, като обект на дългосрочни екосистемни изследвания от националната мрежа LTER-BG и международната европейска мрежа eLTER. 

Лекторите обърнаха специално внимание на ключовите екосистемни функции на влажните зони и ролята им за опазването на редки и защитени видове, както и на екосистемните услуги, които заливните зони предоставят на хората. Бяха представени демонстрации на заливните процеси и ролята на заливните зони при акумулацията и съхранението на вода и предпазване от наводнения.

Бяха разгледани основните заплахи за тези ценни екосистеми, като промените в заливния режим, антропогенния натиск, климатичните промени и навлизането на чужди и инвазивни видове. Беше представена и работата на учените свързанa с използването на модерни специализирани уреди и набирането на стандартизирани данни при теренните проучвания – събиране на проби и измерване на качеството на водата.

Срещата показа как науката може да бъде едновременно полезна, разбираема и вдъхновяваща за младите хора.

Стартира изпълнението на LIFE проекта „Опазване на поточния рак с цел възстановяване на речните екосистеми“
 

През изминалата седмица експерти от „Фортис Визио” ЕООД, Фондация „Наука за природата“, Blue Rivers Foundation (Нидерландия), Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН и Института по рибарство и аквакултури се събраха в гр. Калофер за първата работна среща по LIFE проекта „Опазване на поточния рак с цел възстановяване на речните екосистеми“, с кратко име „Животът на реката“ (№101213136 — LIFE24-NAT-BG-RiverLIFE). Проектът е финансиран от програма LIFE на Европейския съюз и е насочен към опазването на поточния рак (Austropotamobius torrentium), вид с ключово значение за реките в България. Макар и малък по размер, този вид играе незаменима роля в поддържането на баланса в хранителните мрежи, в процесите на естествено самоочистване на реките и като индикатор за доброто им екологично състояние. Проектът се координира от „Фортис Визио” ЕООД в партньорство с Фондация „Наука за природата“, Blue Rivers Foundation (Нидерландия), Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН и Института по рибарство и аквакултури. Участници в проекта от страна на ИБЕИ-БАН са проф. д-р Милчо Тодоров (координатор на научния екип), доц. д-р Теодора Тричкова, доц. д-р Владимир Владимиров, гл. ас. д-р Милена Павлова и гл. ас. д-р Никола Бънков.

Стартиращата среща отбеляза началото на вдъхновяващо седемгодишно сътрудничество с общата цел за опазването на поточния рак и подобряване състоянието на речните екосистеми в България. По време на събитието екипът посети основни обекти в поречията на р. Тунджа и р. Стряма, където предстои да бъдат изпълнени ключови консервационни дейности в рамките на проекта. Паралелно с теренните посещения, партньорите обсъдиха основните цели, предизвикателства и подходи, които ще ръководят работата през първата година — период, критичен за планирането и успешното стартиране на дейностите.

Информация за целите, задачите и обхвата на основните планирани дейности, може да намерите на интернет-сайта на проекта (линк).

/ИБЕИ-БАН, 04.12.2025 г./

Високо признание за ИБЕИ-БАН

Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ) връчи годишните си награди. Те отличават личности, институции и медии с изключителен принос към развитието на възобновяемата енергетика в България през 2025 г.

За научен проект за мониторинг и опазване на биоразнообразието около ветроенергийните централи и опазване на природата в община Каварна приза взе Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българската академия на науките.

Линк към БТА новините.

Линк към клип с награждаването.

/ИБЕИ-БАН, 30.11.2025 г./

Участие на учен от ИБЕИ в проекта „Есенни научни маршрути“

През периода 18–20 ноември 2025 г., по покана на фондация „Красива наука“, ас. Анета Ламбевска-Христова, помощник-куратор към Хербариума (SOM) на ИБЕИ–БАН, посети частните училища „Томас Едисън“ и „Куест“ в София.

Пред ученици от пети до седми клас бяха представени различни методи за хербаризиране и съхранение на растения.

Инициативата е част от проекта „Есенни научни маршрути“, финансиран от програма „София – град на младите и активните“ на Столична община, който подкрепя организирани образователни посещения в софийски училища.

Линк към снимките от събитието.

/ИБЕИ-БАН, 25.11.2025 г./

Скръбна вест

На 10 ноември 2025 год. ни напусна нашият дългогодишен колега и приятел

Скръбна вест

На 9 ноември 2025 г. на 70 г. внезапно ни напусна нашият обичан приятел и колега гл. ас. д-р Васил Василев.

Ще го запомним като отговорен и отзивчив колега, хидробиолог, активен участник в изследователската работа, свързана с морските екосистеми.

Международното издание MDPI отличи статия на наш докторант в месечната си селекция

Научното издателство MDPI определи като статия номер 1 в топ-селекцията си за месец октомври 2025 г. публикацията на нашия млад колега Николай Йорданов, редовен докторант в ИБЕИ-БАН.

3 ноември – Международен ден на биосферните паркове!

Програмата MAB на ЮНЕСКО – мисия за хармония между човека и природата

България е част от световното семейство на Програмата „Човекът и биосферата“ (MAB) чрез своите четири биосферни парка, признати за модели на устойчиво взаимодействие между природата и обществото. Това са: „Централен Балкан“, „Червената стена“, „Сребърна“ и „Узунбуджак“. Те представляват територии с изключително биологично и културно наследство, където научните знания се прилагат директно в управлението на природните ресурси, подкрепата на местните общности и опазването на традиции и идентичност.

/ИБЕИ-БАН, 03.11.2025 г./

Гените на миграцията: как науката разчита движението на птиците

На 30 октомври в предаването "Футуризъм" на телевизия Bloomberg TV проф. д-р Павел Зехтинджиев разказа за научните разработки с негово участие върху установяване на точното разположение на гените, определящи наследяването на миграционните способности на птиците. В интервюто се разказва за съвременните методи за разкриване на тези генетични механизми, включително използването на геомагнитното поле за ориентация, и как това би позволило създаването на модифицирани геомагнитни сигнали за "комуникация" с птиците, насочвайки ги далеч от опасности и подобрявайки опазването им.

Цялото интвервю можете да проследите на следния линк.

/ИБЕИ-БАН, 02.11.2025 г./

Покана за откриване на фотоизложба

Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН, съвместно с Националният център за полярни изследвания и Българският Антарктически институт, и с любезното съдействие на Кауфланд България, имаме удоволствието да ви поканим на откриването на фотографската изложба:

Изложбата представя снимки от 33-тата Българска Антарктическа експедиция (2024-2025 г.), в която участва и нашият колега гл. ас. д-р Боян Мичев. Голяма част от фотографиите са заснети по време на пътуването с българския военен научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ от пристанище Варна, където пое своя път към Антарктика на 7.11.2024 г., до Южни Шетландски острови (27.02.2025 г.).

/ИБЕИ-БАН, 27.10.2025 г./

Специализиран курс за докторанти към Центъра за обучение – БАН „Принципи на таксономичните и филогенетичните изследвания“

Лектори: проф. д.б.н. Бойко Георгиев, гл. ас. д-р Анелия Бобева

/ИБЕИ-БАН, 21.10.2025 г./

Открийте „WILDCARD: Играта на гората“ – подкаст за науката зад възстановяването на дивата природа

На уебсайта на проекта WILDCARD, в който участва като партньор ИБЕИ-БАН, и в Spotify, публиката вече може да се потопи в "WILDCARD: Играта на гората" – поредица от подкаст епизоди, които вдъхват живот на науката за възстановяване на дивата природа (rewilding). Всеки епизод предлага експертни гледни точки, завладяващи разкази и богата звукова атмосфера, които правят сложността на темата достъпна и ангажираща за слушатели от всякакъв произход.

Първите четири епизода разглеждат разнообразни и актуални теми от различни части на Европа:

Епизод 1: „Първична или не? Горска мистерия в България“
С участието на Цветан Златанов (ИБЕИ-БАН)
Пътешествие в сърцето на българските гори в търсене на отговора: какво прави една гора наистина „първична“?

14ти Симпозиум за Европейска сладководна наука (SEFS 14), Болу, Турция, 20-25 юли 2025

Доц. д-р Весела Евтимова от ИБЕИ-БАН бе един от петте поканени гост-лектори на престижния 14ти Симпозиум за Европейска сладководна наука на Европейската федерация по сладководни науки. Симпозиумът се състоя в гостоприемния университет в Болу, Турция, между 20 и 25 юли 2025 г., с над 400 регистрирани участника от пет континента, с презентации в 38 паралелни сесии, 2 постерни сесии и 4 работилници.

Другите поканени гост-лектори бяха Dr. Steve Ormerod, професор по екология в университета в Кардиф, Уелс, Dr. Maria Teresa Ferreira, професор в училището по земеделие в Лисабонския университет, Португалия, Dr. Zsófia Horváth от HUN-REN Център за екологични изследвания, Унгария, Dr. Antonio Camacho, директор на Лимнологичната изследователска група в Cavanilles Institute for Biodiversity and Evolutionary Biology, професор по Екология в Университета във Валенсия, Испания.

Д-р Евтимова представи пленарна лекция на тема "Хидрологичен стрес: как и дали водните безгръбначни и вкосистеми се справят?" Фокусът беше върху модифицираните хидрологични режими, причините за тях и промените, които те предизвикват, например: влошаване, фрагментация и хомогенизиране на местообитанията; намаляване на хранителните ресурси; промени на различни нива на организация във водните съобщества и свързания с тях намален буферен капацитет и влошаване на целостта на екосистемата. Д-р Евтимова представи примери за инструменти, които можем да използваме, за да разберем по-добре действащите механизми, и няколко примера за изследвания върху връзките между хидрологичните режими/стрес, водните местообитания и биотата, както и за безгръбначни, които процъфтяват при хидрологичен стрес.

Освен това, тя е съавтор на постер на тема „Отговор на макробезгръбначните на регулирането на нивото на водата в крайбрежната зона на езерото Маджоре“, представен от д-р Людмила Камбурска от Институт за изследване на водите към Националния изследователски съвет на Италия (CNR-IRSA) във Вербания.

Участие в симпозиума взе и д-р Биляна Римческа, постдокторант в ИБЕИ–БАН, с презентация на тема „Значението на еднодневките (Insecta: Ephemeroptera) в планински и полупланински реки от водосбора на Западно-беломорския басейн“.

/ИБЕИ-БАН, 30.07.2025 г./

Двадесет и шесто поредно опръстеняване на жълтокраката средиземноморска чайка (Larus michahellis) на остров Св. Иван, Созопол

На 07.06.2025 г. се проведе двадесет и шестото последователно опръстеняване на малките на жълтокраката средиземноморска чайка (Larus michahellis) с метални пръстени и тринадесета поредна година с цветни пръстени в най-голямата естествена колония на остров Св. Иван, край гр. Созопол. В експедицията взеха участие 10 доброволци и опръстениха над 430 малки, излюпени през тази година, с комбинации от цветни и метални пръстени.

И през тази година основен проблем бе високата тревиста растителност, която изключително затруднява намирането на малките. Въпреки всички теренни трудности, експедицията постигна поставената си цел. От 2000 г. досега са опръстенени над 11700 малки с метални и над 6800 малки със сини пластмасови пръстени, с комбинация от бели букви и цифри. През изминалата година са регистрирани 281 повторни наблюдения на опръстенени птици. Запазва се негативната тенденция за нулеви възврати от полуостров Крим , източна Украйна и Русия. Причина за този факт е войната, водена на територията на Украйна. Значителна част от възвратите извън България са именно от териториите, които днес са арена на интензивни бойни действия.

Досега групата за изследване на чайките в България е извършвала опръстенявания в девет гнездови колонии. Тава са остров Св. Иван край гр. Созопол, гр. Несебър, гр. Бургас, гр. Русе, гр. Каварна, гр. София, язовир Батак и Змийския остров в акваторията на Черно море. Флагманът на опръстенените птици е номер К333 - с общо 22 регистрации за период от дванадесет години! Чрез опръстеняването е установено, че чайките живеят до 36 години. С радост съобщаваме за трикратно наблюдение на пръстен КZ54. Наблюденията са на дати 5.06.2021 г., 21.03.2024 г., 7.06.2025 г. Тази птица е именувана на нашия дългогодишен участник в експедициите Константин Вълчев от гр. Бургас.

Любопитен факт е наблюдение на меланист на жълтокраката средиземноморска чайка на депо за битови отпадъци край с. Братово. При наличието на хиляди птици от вида само меланистът бе атакуван (макар и безуспешно) от ловен сокол. Досега са ни известни четири наблюдения на меланисти в България. Локациите са водохранилище на ТЕЦ Марица, гр. Варна, о-в Св. Иван - Созопол и депо Братово. Всички наблюдения са документирани със снимки.

Тази дейност не би могла да се осъществи без помощта на нашите спонсори и участници в експедицията, на които сърдечно благодарим! На всички спонсори и участници в експедицията традиционно бе именувана млада птица, с комбинация от цветен и метален пръстен. При наблюдение на персоналните номера, притежателят ще бъде своевременно уведомен за местонахождението им.

Организатори: Група за изследване на чайките в България, Eкологична станция на ИБЕИ-БАН при резерват „Атанасовско езеро“, Българска орнитологическа централа ИБЕИ-БАН

Учени от ИБЕИ-БАН са водещи автори в публикация, представяща методика за картографиране на дюнните местообитания

Авторският колектив включва: гл. ас. д-р инж. Богдан Проданов (секция „Динамика на бреговата зона“ към ИО-БАН), гл. ас. д-р Радослава Бекова (Секция „Биология и екология на морето“ към ИО-БАН), Чавдар Гусев, доц. д-р Десислава Сопотлиева, гл. ас. д-р Магдалена Вълчева (отдел "Растително и гъбно разнообразие и ресурси" към ИБЕИ-БАН), доц. д-р Ахинора Балтакова (катедра „Климатология, хидрология и геоморфология“ към ГГФ на СУ „Св. Климент Охридски“), проф. д-р Росен Цонев (катедра „Екология и опазване на околната среда“ към БФ на СУ „Св. Климент Охридски“) и Юлиян Попов (Министерство на околната среда и водите).

В началото на миналата година Министърът на околната среда и водите утвърди „Методика за картографиране, определяне на граници и типа пясъчни дюни за създаването и поддържането на специализираните карти и регистри на обектите по чл. 6, ал. 4 и 5 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК)“ - документ от изключително значение за опазването на крайбрежните дюни. Методиката бе възложена за разработване от МОСВ на специалисти в областта на фитоценологията (от ИБЕИ–БАН) и крайбрежната геоморфология (от Института по океанология към БАН) и рецензирана от водещи специалисти в съответните области от ГГФ и БФ на СУ „Св. Климент Охридски“. Тази публикация потвърждава значението на предложения в методиката интердисциплинарен подход.

Усилията на българските изследователи за разработване на методиката за картографиране на крайбрежните дюнни местообитания и нейното утвърждаване в международната научна общност бе високо оценено от МОСВ, с изпратено благодарствено писмо за приноса им, със съществено значение за реализирането на устойчиви и научно обосновани политики за опазване на природата на България.

/ИБЕИ-БАН, 17.06.2025 г./