Skip to Content

МЕГАЛ

МЕГАЛ - Метод за добиване на галантамин от иновативна суровина (Method for extraction of galanthamine from an innovative raw material). Финансиране: Европейски съюз – СледващоПоколениеЕС, Механизъм за възстановяване и устойчивост за изпълнение на инвестиция по C2I2 „Повишаване на иновационния капацитет на Българската академия на науките (БАН) в сферата на зелените и цифровите технологии“ от Плана за възстановяване и устойчивост (Договор №ПВУ – 67 от 16.12.2024 г. /BG-RRP-2.017-0021-C01/). Ръководител на проекта: проф. д-р Страхил Берков.

АКТУАЛНОСТ НА ПРОЕКТА:

Галантаминът е природен продукт, алкалоид, получаван от растения от подсем. Amaryllidoideae и е един от трите (заедно с донепезил и ривастигмин) ацетилхолинестеразни инхибитори, одобрени от Американската агенция по лекарствата (FDA) за лечение на симптоми при страдащи от болестта на Алцхаймер. Днес над 45 милиона души, предимно възрастни, са засегнати от тази болест и тенденцията е със застаряване на населението броят им да се удвои през следващите 20 години.

Проучванията върху галантамина за лечение на неврнодегенеративни заболявани, вкл. детски паралич, са започнали за първи път в България през 60-те години на миналия век от д-р Пасков. Първоначално се извлича у нас от дребното по размери снежно кокиче (Galanthus nivalis) a по-късно и от по-едрото блатно кокиче (Leucojum aestivum), за което обаче няма създадена агротехнология за промишлено култивиране. В резултат на  свръхексплоатиране на естествените находища от блатно кокиче видът е застрашен и е включен в Червената книга на Република България, като събирането му е с разрешителен режим.

В резултат на ограничения и неустойчив добив на суровина от блатно кокиче за извличане на галантамин и нарастващото му търсене, българските производители на този алкалоид бързо губят лидерските си позиции на международния пазар. В Западна Европа галантаминът се добива от Narcissus pseudonarcissus cv. Carlton, а в Китай – от видове от род Lycoris, които там се култивират в промишлени мащаби.

През последните години екип от учени от България и Испания работи по въвеждането в експлоатация на нов източник на галантамин  Hippeastrum papilio (Ravena) van Scheepen, който значително превъзхожда останалите видове по размери и съдържание на галантамин. Създадени са ефективни методи за размножаване, отглеждане и устойчиво получаване на биомаса от вида, но липсват разработени ефективни технологии за добиване на галантамин от него.

Проектът МЕГАЛ предвижда добиване на галантамин от отглеждани в култура растения от Hippeastrum papilio, което ще замени експлоатирането на естествените находища от застрашеното медицинско растение Leucojum aestivum у нас. Това ще доведе директно до намаляване на антропогенния натиск върху неговите популации и ще се отрази върху опазването на околната среда. Допълнителен ефект върху околната среда ще се реализира от намаленото ползване на органични разтворители при добиването на галантамин с разработения в рамките на проекта иновативен метод в съответствие с принципа за ненанасяне на съществени вреди.

ЦЕЛИ НА ПРОЕКТА:

Основна: да се валидира ефективен метод за извличане и пречистване на галантамин от иновативна суровина луковици и листа от Hippeastrum papilio.
Непреки: свързани с устойчивостта на проекта; създаване на иновативни технологии за получаване на суровина за лекарства; внедряване на иновативна суровина, водеща до намаляване на антропогенния натиск върху стествените растителни популации; сътрудничество с бизнеса и споделяне на научни знания за подобряване на екосистемата за научни изследвания и иновации.
 

ЗАДАЧИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ ПО ПРОЕКТА:

  • оптимизиране извличането на галантамин в първичния екстракт и получаване
    на алкалоидна фракция, пречистване на галантамин, лабораторно мащабиране;
  • качествен и количествен контрол на суровина и краен продукт, валидиране на хроматографски методи, изолиране на съпътстващи алкалоиди, генетично баркодиране;
  • тестване на прототипен метод за извличане на галантамин от суровина от Hippeastrum papilio в операционна среда;
  • синхронизиране на предлаганата технология с изискванията на ЕС за устойчива икономика;
  • разпространение на резултатите от проекта и комуникации със заинтересованите страни.