ПОКАНА
ИНСТИТУТЪТ ПО БИОРАЗНООБРАЗИЕ И ЕКОСИСТЕМНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ – БАН
има удоволствието да Ви покани на откриването на изложбата
„Прилепите на Виетнам“
Дата: 7 януари 2025 г.
Час: 18:00 ч.
Място: Национален музей „Земята и хората“
Адрес: гр. София, бул. „Черни връх“ №4
Изложбата ще Ви отведе в магическия свят на прилепите – ключови представители на биоразнообразието и важен компонент на екосистемите във Виетнам. Събитието е организирано с цел да популяризира изследванията върху биоразнообразието и значението на прилепите за екосистемите.
Заповядайте да научите повече за тяхното поведение, местообитания и ролята им в поддържането на природния баланс!
/ИБЕИ-БАН, 02.01.2025 г./
Нов конкурс за академичнa длъжност
В бр. 110/31.12.2024 г. на Държавен вестник излезе обява на ИБЕИ–БАН за нов конкурс за заемане на
академична длъжност „доцент“ по професионално направление 4.3. Биологически науки, по научна специалност „Генетика“, за нуждите на секция „Мутагенеза от околната среда“, отдел „Екосистемни изследвания, екологичен риск и консервационна биология“ - един.
Срок за подаване на документи –
2 месеца от обнародването в Държавен вестник. Изискванията към кандидатите и документите по конкурса са публикувани на сайта на ИБЕИ. Справки: при научния секретар на ИБЕИ (тел. 0879- 499 183, ел. поща: iber.scientific.secretary@gmail.com). Документи се подават в деловодството на ИБЕИ, бул. Цар Освободител No 1.
/ИБЕИ-БАН, 01.01.2025 г./
Скръбна вест
На 20 декември 2024 г. ни напусна дългогодишният преподавател и наш колега проф. дбн Елисавета Божилова.
Учен с международна известност, посветила десетилетия от живота си за развитието на българската палеоботаника и палинология, на обучението на поколения студенти, дипломанти и докторанти.
Поклон и признателност пред светлата ѝ памет!
Опелото ще се състои на 23.12.2024 г. от 13.30 ч. в църквата на Централните софийски гробища.
От колектива на ИБЕИ-БАН
Нова наколна гнездова платформа за къдроглавите пеликани в Сребърна
На 4 и 5 декември в ПР „Сребърна“ (LTER site Srebarna) беше изградена нова наколна гнездова платформа за къдроглавите пеликани. Това беше осъществено с финансовата подкрепа на ИБЕИ-БАН по проект „Надграждане на разпределена научна инфраструктура „Българска мрежа за дългосрочни екосистемни изследвания“ (LTER-BG)", обект от Националната пътна карта за научна инфраструктура 2020-2027 г.
Мероприятието се осъществи и с активното участие на четирима доброволци от Българско дружество за защита на птиците (БДЗП) и логистичната подкрепа на РИОСВ-Русе.
Въпреки, че в резервата има изградени наколни платформи върху тръстиков остров, през последните години гнездящите птици са обезпокоявани от енотовидно куче. Поради тази причина, на срещата за опазването на вида, която се проведе на 17 септември 2024 г. в РИОСВ-Русе беше взето решение, че е необходимо да се осигури още едно ново място за гнездене в резервата. С нашите общи усилия, това място е факт!
/ИБЕИ-БАН, 13.12.2024 г./
Нова публикация прилага ДНК метабаркодиране за изясняване хранителния спектър на сребристата булка (Pluvialis squatarola)
Екип от млади учени и постдокторанти от ИБЕИ-БАН публикува първото за България изследване чрез ДНК метабаркодиране на хранителния спектър на дъждосвирцова птица по Българското черноморско крайбрежие. Изследването проучва диетата и предпочитанията на сребристата булка (
Pluvialis squatarola) по време на миграцията й в района на Поморийското езеро чрез ДНК метабаркодиране на изпражнения и ги сравнява с наличните хранителни ресурси в местообитания на прибойната зона и пясъчния бряг в района на изследването. Проучването показва, че сребристата булка има широк хранителен спектър: общо 332 таксона са идентифицирани чрез метабаркодиране. Открити са както сухоземни, така и морски таксони, което показва, че птиците се хранят в множество различни крайбрежни местообитания. В диетата на сребристата булка преобладават сухоземните членестоноги (особено насекомите), а най-представеният морски таксон са мидите от сем. Mytilidae. Сребристата булка демонстрира генералистична хранителна стратегия в периода на изследване, като консумира разнообразна храна в малки количества.
Изследването не открива значителни сезонни разлики в диетата на сребристата булка, но съотношението на някои таксони частично се променя и вероятно отразява сезонните разлики в тяхното обилие и активност в крайбрежните местообитания по българския бряг. Резултатите допринасят за обогатяване на знанията за хранителния режим, избора на плячка и използването на местообитанията на сребристата булка в един слабо проучен регион на черноморско-средиземноморския миграционен път и могат да послужат за разработването на ефективни мерки за запазване на качеството на местообитанията в местата за престой по време на миграция на тази и други птици със сходна екология.
Изследването е проведено с подкрепата на проект, финансиран от ФНИ, Програма за млади учени и постдокторанти (Договор №. КП-06-М51/3 от 12.11.2021 г.).
Научната публикация е налична на
следния линк.
/ИБЕИ-БАН, 29.11.2024 г./
Съвместна научнопопулярна дейност на ИБЕИ-БАН и РИМ-Благоевград
В рамките на договора за взаимно сътрудничество между Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН и Регионален исторически музей - Благоевград, бяха осъществени научнопопулярни лекции на палеоботанична тема в Профилирана гимназия "П. Яворов" гр. Петрич и ПГ "Яне Сандански" гр. Сандански.
Доц. Владимир Бозуков, ръководител на секция "Палеоботаника и поленов анализ" в ИБЕИ, запозна учениците с видовете растителни фосили, начините за фосилизация на растителния материал, видовете седиментни скали, който най-често съдържат фосили и значението на информацията, която ни носят фосилните растения.
/ИБЕИ-БАН, 29.11.2024 г./
Покана за участие в пролетната конференция на Association for Environmental Archaeology през 2025 г.
Форумът се организира съвместно от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН и катедра „Археология“ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Конференцията ще се проведе
в София, от 12-ти до 13-ти април 2025 г. в Ректората на Софийски университет. Пролетната конференция на
Association for Environmental Archaeology в София е озаглавена „Of Mountains and Rivers: Perspectives in Environmental Archaeology” и има за цел да акцентира върху основни аспекти на ландшафта определяли селищния живот в миналото като планини, низини и речни системи. Форумът ще се проведе присъствено и в два основни формата за участие: устен доклад и постерна презентация.
Крайният срок за подаване на абстракти е
30-ти декември 2024 г., а повече информация може да бъде намерена
тук, както и в приложения QR код, водещ до формата за подаване на предложения.
От името на Организационния и Научния комитет на АЕА – София 2025:
- Гл. ас. д-р Мила Андонова-Кацарски (ИБЕИ-БАН)
- Доц. д-р Даниела Стоянова (СУ „Св. Климент Охридски“)
/ИБЕИ-БАН, 28.11.2024 г./
Публикувана е съвременна класификация на гъбите и гъбоподобните организми
Международен екип от миколози, включващ трима учени от ИБЕИ-БАН,
проф. д-р Цветомир Денчев, доц. д-р Теодор Денчев и
доц. д-р Борис Асьов, публикува обширна статия в престижното микологично списание
Mycosphere (Q1, JIF 10.0) върху съвременната таксономична схема на гъбите, гъбоподобните организми и гъбните аналози. Царство Гъби включва 19 отдела, 83 класа, 1220 семейства, 10 685 рода и около 140 000 вида. С подробна информация в 1062 бележки е направен пълен преглед на новите родове, семейства и таксони от висок ранг, публикувани от 2022 г. до излизането на настоящата публикация. Съвременната система на гъбите е от важно значение не само за работещите в областта на таксономията, но и с приложно значение, при изработване на стратегически документи, свързани с оценка и опазване на биологичното разнообразие и оценка на състоянието на екосистемите.
Линк към публикацията
/ИБЕИ-БАН, 20.11.2024 г./
Участие на учен от ИБЕИ в проект на Столична община
На 19.11.2024 г. по покана на Фондация „Красива наука", ас. Анета Ламбевска-Христова, помощник-куратор към Хербариума (SOM) на ИБЕИ–БАН, посети училището ЧОУ "Томас Едисън" в София.
Пред учениците от 5-ти и 6-ти клас тя представи презентация на тема: „Как да хербаризираме растения и за какво да ги използваме?", както и Работилница по хербарий. На учениците бяха демонстрирани различни методи за хербаризиране и съхранение на растенията.
Проектът е част от работната програма „София - град на младите и активните” на Столична община за участие в организирани посещения в училищата в София.
/ИБЕИ-БАН, 20.11.2024 г./
Курс за докторанти, включен в програмата на Център за обучение при БАН
Тема 5.1.16.
ПРИНЦИПИ НА ТАКСОНОМИЧНИТЕ И ФИЛОГЕНЕТИЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ
Лектори:
Проф. дбн Бойко Б. Георгиев – основи на таксономията, ръководител на курса
Гл. ас. д-р Павел Н. Николов – основи на филогенетиката
Гл. ас. д-р Анелия Бобева – основи на молекулярната филогенетика
Хорариум:
16 часа лекции и 14 часа практически занятия
Анотация:
Курсът има за цел да даде на докторантите съвременни знания в областта на таксономията. Ще бъдат разгледани основните съвременни концепции за вида и видообразуването, както и основните подходи при разработката на надвидовата класификация на организмите. Специално внимание ще бъде обърнато на принципите на зоологическата и ботаническата номенклатура като основна съставна част на професионалната грамотност на работещите в областта. Значителна част от курса ще бъде насочена към усвояването на принципите и методите на най-широко прилагания в момента метод за изучаване на филогенията на организмите – кладистиката. По прилагането на този метод се предвижда и кратък практически курс, който да позволи на обучаващите се да придобият необходимите първоначални умения за по-нататъшното му успешно усвояване. Курсът включва също теоретично и практическо въведение в използването на молекулярни методи в таксономията.
Курсът е подходящ за докторанти от специалностите „Зоология“, „Ботаника“, „Хидробиология“, „Ентомология“, „Паразитология и хелминтология“, „Микология“ и „Екология и опазване на екосистемите“. Той може да представлява интерес и за докторанти, които работят по проблемите на видовото идентифициране и характеризиране и (или) еволюционната биология в рамките на други научни специалности (микробиология, молекулярна биология, генетика и др.).
Курсът завършва с полагане на изпитен тест.
Занятия:
Заседателна зала, ИБЕИ-БАН, ул. Майор Юрий Гагарин № 2, 1113 София
17:30 - 20:15 ч., понеделник, сряда и петък, от 18 ноември до 11 декември 2024 г.
За записване:
проф. Бойко Георгиев, тел. +359 899 285 317, E-mail: boyko_georgiev@yahoo.com
/ИБЕИ-БАН, 12.11.2024 г./
Покана за научен семинар
Отдел „Растително и гъбно разнообразие и ресурси“ на ИБЕИ–БАН ви кани на научен семинар, който ще се проведе на
13-ти ноември (сряда) от 15:00 ч. в Заседателната зала на ИБЕИ–БАН, на адрес ул. „Академик Георги Бончев" №23, ет. 2.
Ще бъде изнесена лекция на тема „Недеструктивни изследвания на археоботанични материали чрез микрокомпютърна томография (micro-CT scanning)“, с лектор
гл. ас. д-р Мила Андонова-Кацарски от секция
„Палеоботаника и поленов анализ“. Презентацията ще представи потенциала на микрокомпютърната томография при анализа на растителни находки с минимални размери и нестабилно съхранение, произхождащи от археологически контексти.
/ИБЕИ-БАН, 06.11.2024 г./
Покана за участие в информационна среща
Екипът на проект “Оценка на хранителния спектър на сребристата булка (
Pluvialis squatarola) чрез ДНК метабаркодинг във връзка с хранителните предпочитания на вида и опаразитяването с вътрешни паразити (хелминти) по време на пролетна и есенна миграция по българско черноморско крайбрежие” има удоволствието да Ви покани на информационна среща за представяне на резултатите от проекта, финансиран от Фонд „Научни изследвания” по Програма за финансиране на фундаментални научни изследвания на млади учени и постдокторанти.
Голяма част от дъждосвирцовите птици, защитени по Закона за биологичното разнообразие в България, мигрират през нашата страна. Ние си поставихме за цел да изследваме хранителния спектър на един от тези видове, сребристата булка, по време на краткия ѝ престой по българското черноморско крайбрежие през периодите на пролетна и есенна миграция. В нашето проучване прилагаме сравнително нов и все още малко използван метод за ДНК разпознаване на храната на птиците. На срещата ще се запознаете с главния ни герой, който изследвахме на крайбрежната морска ивица в непосредствена близост до Поморийско езеро. Ще разберете какво очаквахме при подготовката на изследването и с какво ни изненадаха резултатите от него. Щастливи сме, че проучването ни съвсем наскоро беше прието за печат в реномираното научно списание Food Webs.
Заповядайте на нашето събитие!
Понеделник, 11 ноември 2024 г., 18:00 ч., Център за горски науки, София, ул. „Братя Миладинови“ 104, (зад ІІ-ра градска болница).
Информационната среща се провежда в изпълнение на дейности по проект, финансиран от ФНИ (Договор № КП-06-М51/3 от 12.11.2021 г.)
/ИБЕИ-БАН, 05.11.2024 г./
Наш учен е носител на почетен знак „За заслуги към БАН“
На 1 ноември 2024 г., по повод Деня на народните будители, Българската академия на науките отличи учени и журналисти. Сред наградените е
доц. д-р Ина Анева от ИБЕИ–БАН, която е и научен секретар в направление „Биоразнообразие, биоресурси и екология“ към БАН. Тя получи почетен знак „За заслуги към БАН“ за високите си научни постижения и изключителния си принос за популяризиране на дейността на Академията.
Поздравления, доц. Анева!
/ИБЕИ-БАН, 04.11.2024 г./
Професор Йордан Узунов на 75 години!
През месец октомври проф. д-р Йордан Узунов навърши 75 годишна възраст!
За нас, изследователите от отдел „Водни екосистеми“ и ИБЕИ–БАН, това е повод да го поздравим и да отбележим приносите му като изтъкнат учен в областта на водната екология и хидробиология. Професор Узунов е признато име в международната научна общност. Той е бил ръководител на редица национални и международни проекти, съветник на председателя на ООН и създател на методики за категоризация на водите в България. Той е ръководител на успешно защитили докторанти и ментор на голям екип от експерти в областта на опазването на водите.
Със своите новаторски подходи, организационни умения и не на последно място със завидната си научна продукция, професор Узунов е вдъхновител, достоен пример за подражание и гордост за учените от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания.
Пожелаваме му крепко здраве и още много години с благодарност да черпим от неговия богат изследователски опит и с чест да следваме пътеката, която е проправил в науката!
/ИБЕИ-БАН, 04.11.2024 г./
Най-голямата размножителна колония на малкия подковонос и трицветния нощник в света е в Източните Родопи
Нова публикация в международното списание
European Journal of Wildlife Research съобщава за установяването на най-голямата размножителна колония на прилепи от видовете малък подковонос (
Rhinolophus hipposideros) и трицветен нощник (
Myotis emarginatus) в световен мащаб. Тя се намира в Източните Родопи, в района на гр. Маджарово. Изследването е дело на колектив от български и чешки учени с водещ автор
д-р Хелиана Дундарова от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН.
България има богата прилепна фауна с големи колонии, установени в пещери, мини и други подземни убежища. Само малка част от размножителните колонии са установени в сгради. По време на скорошни теренни проучвания в района на гр. Маджарово (Хасковска област) обаче беше открита най-голямата в света размножителна колония на малкия подковонос (сн. 2) и трицветния нощник (сн. 3). Между 15 000 и 18 500 индивида от осем вида прилепи използват комплекс от антропогенни структури (изоставен воден резервоар и две сгради) като лятно убежище.
Находката от района на Маджарово потвърждава необходимостта от организиране на програми за редовен мониторинг и планове за действие за видовете прилепи, които ще осигурят опазването на размножителните колонии и спиране на тенденциите за намаляването на числеността на популациите.
Линк към статиятаСнимка 1. Д-р Хелиана Дундарова по време на теренни изследвания.
Снимка 2. Малки подковоноси от колонията при Маджарово.
Снимка 3. Трицветни нощници от колонията при Маджарово.
/ИБЕИ-БАН, 04.11.2024 г./
Учен от ИБЕИ с награда от Съюза на учените в България
На проведеното на 30.10.2024 г. честване по случай 80-годишнината от основаването на Съюза на учените в България бяха връчени наградите за 2024 г. за високи научни постижения в различните научни направления.
Д-р Михаил Червенков от ИГ „Растително разнообразие и местно развитие", секция „Приложна ботаника" към отдел „Растително и гъбно разнообразие и ресурси“ получи най-високата награда „Диплом“ за научната си дейност в област „Аграрни науки“.
/ИБЕИ-БАН, 01.11.2024 г./
Нова научна публикация доказва високи концентрации на микропластмаса в морските седименти, свързани с урбанизираните територии по югозападното българско черноморско крайбрежие
Резултатите показват, че най-високи концентрации на микропластмаса са открити в близост до урбанизирани зони (Созополски залив - 464.44 ± 272.50 частици за кг. пясък от плажа и 825.93 ± 396.30 частици за кг. пясък на морското дъно). Най-често срещани са влакната, съставляващи 72,3% от микропластмасата на брега и 91,7% от микропластмасата на морското дъно; 44% от частиците на брега и 54% от тези на морското дъно са с червен или син цвят.
Концентрацията на микропластмаса в седиментите на плажовете "Златна рибка", "Градина" и "Червенка" между градовете Созопол и Черноморец е между 2-4 пъти по-висока, отколкото в други части на Черно море, докато тази в неурбанизираните и слабо урбанизирани зони е сходна с проучвания от Черно море и други европейски морета. Концентрацията на микропластмаса в седиментите от морското дъно в зоната е по-висока от тази в други проучвания за Черно море, но сходна с микропластмасата в дънните седименти на Каспийско море, Балтийско море, крайбрежието на Ламанша и белгийския континентален шелф.
Потенциални основни източници на замърсяване са микропластмаси, пренасяни от от сушата с вливащите се в морето отпадни и дъждовни води, както и от деградация на попаднали в морето пластмасови обекти от бита, туризма, риболова и аквакултурите. Потвърдено е, че морските седименти действат като "резервоар" за микропластмаса, която остава архивирана в седиментите за дълъг период от време, и са индикативни за дългосрочните нива на замърсяване на крайбрежните екосистеми от урбанизирани крайбрежни територии и човешките дейности в тях.
Линк към публикацията/ИБЕИ-БАН, 24.10.2024 г./
Участие на учени от ИБЕИ в Годишния конгрес на Европейската асоциация по арехология
В Римския университет "Сапиенца" (Sapienza Universita di Roma) се проведе годишния конгрес на
Европейската асоциация по арехология (
European Association of Archaeoogists), в който тази година участваха над 5000 делегати. Учени от секция "Палеоботаника и поленов анализ" на ИБЕИ-БАН взеха активно участие във форума в сферите на археоботаниката и палинологията.
Гл. ас. д-р Мила Андонова-Кацарски бе основен организатор на
сесия, фокусирана върху предмети от кошничарския занаят в миналото и тяхното предполагаемо растително съдържание, озаглавена "
Baskets and their belongings: archaeobotany of vegetal basketry objects and their vegetal content". В тази сесия, тя представи доклад, с резултати от участието и в проекта "
THEFBO" на тема "
Baskets and their belongings: a case study form the Late Neolithic pile dwellings of the Lake Comstance". Д-р Андонова-Кацарски беше и съавтор на постер и съорганизатор на сесия, обхващаща иновативни подходи при съвременните археоботанични анализи. Специалист
Йоанна Катрева и д-р Андонова-Кацарски представиха и доклад озаглавен "
Exploring the potential of well-like features as a source of environmental archaeological information. Case study from Southern Bulgaria" с нови палинологични данни от халколитния период (V хилядолетия пр. Хр.).
/ИБЕИ-БАН, 21.10.2024 г./
Конкурс по НП „Млади учени и постдокторанти – 2“
На основание на Решение на Управителния съвет на БАН от 20.09.2024 г. ИБЕИ обявява конкурс за набиране на бенефициенти на Националната програма „Млади учени и постдокторанти – 2“, финансирана от Министерството на образованието и науката.
Срок за подаване на документите: 2 октомври 2024 г.
Необходими документи:
За модул „Млади учени“
1. Автобиография
2. Диплома за завършено образование и сертификат за владеене на чужд език
3. Мотивационно писмо, включващо и информация за области на научни интереси
4. Проектно предложение (до 4 стр.) (
виж шаблон)
5. Описание на досегашната научна работа на кандидата (ако е приложимо)
6. Списък с публикации и проекти, в които е участвал (ако е приложимо)
7. Проект за бъдещо научно и кариерно развитие на кандидата подкрепено от научния ръководител/зав. отдел/зав. секция/ръководител на изследователска група (до 2 стр.)
8. Други материали, доказващи професионалните качества на кандидата по негова преценка; награди или грамоти
9. Кратка професионална автобиография на научния ръководител, избрани статии по темата и цитати.
За модул „Постдокторанти“1. Автобиография
2. Диплома за получена докторска степен и сертификат за владеене на чужд език
3. Мотивационно писмо, включващо и информация за областта на научни интереси
4. Подробен проект (подава на български и на английски език) (до 10 стр.) (
виж шаблон)
5. Описание на досегашната научна работа на кандидата
6. Списък с публикации и проекти, в които е участвал
7. Списък с участия с доклади, постери, презентации в научни конференции и събития
8. Проект за бъдещо научно и кариерно развитие на кандидата подкрепено от приемащия научния ръководител/ зав. отдел/зав. секция/ръководител на изследователска група
9. Други материали, доказващи професионалните качества на кандидата по негова преценка; награди или грамоти
10. Кратка професионална автобиография на научния ръководител от приемащата институция, избрани статии по темата и цитати.
Кандидатите без дипломи представят уверение за завършено образование или получена докторска степен с посочена датата на защита на дипломна работа или държавен изпит и датата на защита на дисертационния труд.
Кандидатите подават документите си в канцелариите на ИБЕИ-БАН (в база 1, 2 или 3) и изпращат копие на подадените документи по електронна поща на адрес: iber.scientific.secretary@gmail.com
Условия за кандидатстване по програмата на страницата на БАН (
линк)
/ИБЕИ-БАН, 26.09.2024 г./
Мисия „Природа под вода“
Филмът разказва за изследванията на нашите морски еколози, свързани с проучване на биоразнообразието, екологичното състояние на крайбрежни дънни екосистеми - скалните рифове - в района на Созопол-Маслен нос и Китенските рифове.
Линк към репортажа/ИБЕИ-БАН, 24.09.2024 г./
Нова статия за филогеномика, време на дивергенция и нова система на гъбите от отдел Basidiomycota
Екип от специалисти в областта на филогения и таксономия на базидиалните гъби, включващ двама учени от ИБЕИ-БАН,
доц. д-р Теодор Денчев и
проф. д-р Цветомир Денчев, на базата на молекулярни данни и филогенетични анализи, публикува статия за филогеномика, време на дивергенция и нова система на гъбите от отдел Basidiomycota. В предложената система, отделът включва четири подотдела (Agaricomycotina, Wallemiomycotina, Ustilaginomycotina и Pucciniomycotina), 20 класа, 77 разреда, 297 семейства и 2134 рода. За всеки разред е представена информация за историята на изследването му, диагностични белези на таксоните в разреда, таксономична схема на семействата и родовете, еволюционни тенденции, стопанско значение на видовете и илюстрации на характерни видове. Изследването на българските учени е по проект на ИБЕИ, финансиран от ФНИ (KП-06-Н51/10/16.11.2021).
Статията е публикувана в престижното списание
Fungal Diversity (Q1, оглавява ранглистата в област Микология).
Снимка: Спори на видове от разред Tilletiales
/ИБЕИ-БАН, 20.09.2024 г./
Описани са три нови вида паразитни гъби
Екип от миколози, включващ учени от Университета в Хамбург, Германия, и
доц. д-р Теодор Денчев и
проф. д-р Цветомир Денчев от ИБЕИ-БАН, публикуваха резултати от молекулярно-филогенетично изследване на паразитните гъби от род Anthracoidea по алпийски видове растения от групата на
Carex sempervirens в Европа. Описани са три нови вида паразитни гъби:
Anthracoidea ferrugineae по
Carex ferruginea от Алпите и Карпатите,
A. firmae по
Carex firma от Алпите, и
A. kitaibelianae по
Carex kitaibeliana от планини на Балканския полуостров (Албания, България, Гърция и Северна Македония). Изследването на българските учени е по проект на ИБЕИ, финансиран от ФНИ (KП-06-Н51/10/16.11.2021).
Статията е публикувана в престижното микологично списание
Fungal Systematics and Evolution.
/ИБЕИ-БАН, 19.09.2024 г./
Редовен конкурс за прием на редовни и задочни докторанти за учебната 2024-2025 г.
В съответствие с
Решение № 478 на Министерския съвет от 04.07.2024 г. и публикация в
Държавен вестник бр. №67/09.08.2024 г., ИБЕИ-БАН обявява конкурс за докторантури в професионално направление: 4.3. Биологически науки по следните научни специалности:
1) Ботаника - 1 редовна докторантура;
2) Микология - 1 редовна докторантура;
3) Екология и опазване на екосистемите - 1 редовна докторантура;
4) Генетика - 1 редовна докторантура;
5) Хидробиология - 1 редовна докторантура.Дата на обявяване на конкурса: 12.08.2024 г.
Срок за подаване на документите: 11.10.2024 г. Необходими документи за кандидатстване:1. Молба до директора на ИБЕИ-БАН, в която кандидатите посочват специалността (специалностите), за която кандидатстват и чуждия език, по който ще държат втория конкурсен изпит;
2. Автобиография;
3. Диплома за придобита образователно-квалификационна степен „магистър“ с приложението или нотариално заверено копие от нея;
4. Удостоверение за признато висше образование, ако дипломата е издадена от чуждестранно висше училище;
5. Медицинско свидетелство;
6. Свидетeлство за съдимост;
7. Декларация по § 5 от допълнителните разпоредби на ПМС № 90/26.05.2000 г. (
линк за изтегляне);
8. Кандидатите могат да прилагат и други документи, удостоверяващи техните интереси и постижения в съответната научна област;
9. Платежно нареждане (или копие) за платена такса в размер на 40 лв. от Центъра за обучение при БАН – бул. „Цариградско шосе“ № 125, бл. 26Б, 2-ри етаж.
Кандидатите без дипломи представят
уверение от висшето училище за завършено образование, в което задължително се посочва средния успех от следването и оценката от защита на дипломната работа (или от положения държавен изпит).
Кандидатите подават документите си в канцеларията на ИБЕИ-БАН, или по пощата на адрес: ИБЕИ-БАН, бул. Цар Освободител № 1, 1000 гр. София, и изпращат сканирано копие на подадените документи по електронна поща на адрес: iber.scientific.secretary@gmail.com.
Кандидатите за докторанти ще бъдат уведомени писмено за допускането им до конкурса. В писмото ще е указано кога и къде да получат програмите за конкурсните изпити.
Изпитите ще се проведат:
- по специалността от 09 до 13.12.2024 г.
- по чужди езици от 16 до 20.12.2024 г.Изисквания:
Успешно издържали конкурсните изпити са кандидатите, получили оценка от изпита по специалността най-малко мн.добър 4,50 и по западен език не по-малко от добър 4,00.
Линк към обявата на интернет страницата на Центъра за обучение (ЦО) при БАН.
/ИБЕИ-БАН, 21.08.2024 г./
Нови конкурси за академични длъжности
В бр. 66/06.08.2024 г. на Държавен вестник е публикувана обява на ИБЕИ–БАН за три нови конкурса за заемане на
академична длъжност „доцент“ по професионално направление 4.3. Биологически науки, по следните научни специалности:
- научна специалност „Ботаника“, за нуждите на ИГ „Ресурсна оценка и мониторинг на редки лечебни и ароматни растения“, секция „Приложна ботаника“, отдел „Растително и гъбно разнообразие и ресурси“ – един;
- научна специалност „Паразитология и хелминтология“, за нуждите на ИГ „Таксономия, еволюция и екология на хелминтите“, секция „Биоразнообразие и екология на паразитите“, отдел „Животинско разнообразие и ресурси“ – един;
- научна специалност „Зоология“, за нуждите на секция „Екология на съобществата и консервационна биология“, отдел „Екосистемни изследвания, екологичен риск и консервационна биология“ – един.
Срок за подаване на документи – 2 месеца от обнародването в Държавен вестник. Изискванията към кандидатите и документите по конкурса са публикувани на сайта на ИБЕИ. Справки: при научния секретар на ИБЕИ (тел. 0879 499 183, ел. поща: iber.scientific.secretary@gmail.com). Документи се подават в деловодството на ИБЕИ, бул. Цар Освободител No 1.
/ИБЕИ-БАН, 06.08.2024 г./
Участие на ИБЕИ в съпътстващата програма към домакинството на България на 61-вата сесия на Междуправителствения панел на ООН по изменение на климата (IPCC-61)
ИБЕИ взе активно участие в две научни конференции – част от съпътстващата програма към домакинството на България на 61-вата сесия на Междуправителствения панел на ООН по изменение на климата (IPCC-61).
Научната конференция „Климатични рискове в Черноморския регион“, организирана от БАН и МОСВ се проведе на 25 и 26-ти юли 2024 г. В сесията „Черно море и крайбрежните води (въздействие, рискове, адаптация)“ с модератор доц. Венцислав Карамфилов учените от ИБЕИ представиха две теми, върху които работят. Доц. Теодора Тричкова и кол. направиха преглед на инвазивните чужди видове (ИЧВ), като основна заплаха за биологичното разнообразие и екосистемите в Дунавския басейн и Западното крайбрежие на Черно море (България, Румъния, Украйна), и значението на климатичните промени за повишаване на рисковете, свързани с ИЧВ.
Гл. ас. Димитър Беров и кол. разгледаха предполагаемите въздействия върху структурата, функциите и екосистемните услуги на крайбрежните бентосни екосистеми по Южното черноморско крайбрежие на България при различните сценарии за изменение на климата. В друга сесия гл. ас. Йоана Георгиева представи метода за моделиране „Ecopath with Ecosim“, разработван съвместно с проф. Георги Даскалов, основан на хранителните мрежи, като инструмент за оценка на влиянието на климатичните промени върху Черноморската екосистема. Учените от ИБЕИ взеха участие и в панелната дискусия на тема: „Политически стратегии, свързани с възстановяването на природата като средство за адаптиране към изменението на климата“, водена от г-н Юлиян Попов, с участието на г-н Петър Димитров, служебен министър на околната среда и водите, г-жа Ивелина Василева, акад. Юлиан Ревалски, председател на БАН, доц. Ина Анева, научен секретар в направление „Биоразнообразие, биоресурси и екология“, и други участници.
На 1 август 2024 г. се проведе конференцията: „Наука и иновации в подкрепа на климата, устойчивостта и гражданите – от местни към национални и глобални перспективи и научени уроци за по-добри политики, практики и за по-добро качество на живот“, организирана от Стопанския факултет и Националния център за полярни изследвания към СУ „Св. Климент Охридски“. Доц. Весела Евтимова взе участие в панел 3: „Антарктика и Южният океан – естествена експериментална среда за климатични промени и наблюдения на околната среда. Ролята на българските учени в глобалната общност на изследователите, работещи по въпроси, свързани с климата“.
За повече информация:
- График на събитията по съпътстващата програма на сайта на МОН (
линк)
- Програма на конференцията „Климатични рискове в Черноморския регион“ (
линк)
- Програма на конференцията „Наука и иновации в подкрепа на климата, устойчивостта и гражданите“ (
линк)
/ИБЕИ-БАН, 03.08.2024 г.
Непознати за науката видове гъби се крият в софийските паркове
Екип от български, турски, чешки и френски учени описа нов за науката вид мухоморка по българо-турски международен проект, подкрепен от БАН и Съвета за научни изследвания на Турция (TÜBİTAK). Откритието започва, когато
доц. д-р Борис Асьов, българският участник от ИБЕИ-БАН, и турските изследователи в екипа установяват, че един вид мухоморка, събран първо в Западен парк в София, притежава уникални ДНК-последователности. Впоследствие видът е намерен в още две находища в България и едно в Турция, а нарочно проведеното търсене в гъбни колекции довежда до намирането на материали, събирани по-рано от Чехия и Франция, но останали неопределени до момента.
Изследвайки всички тези образци, учените установяват, че освен различни ДНК-последователности, гъбата има и уникална комбинация от морфологични особености, която не е позната при никой известен досега европейски вид мухоморка. Така новият вид е описан, като му е дадено латинското название Amanita amplivelata или на български широковолвена мухоморка, заради широката торбичка, обвиваща основата на пънчето. Новият вид може да бъде видян лесно в Западен парк в София, където се среща от началото на лятото до късна есен в близост до тополи, с които явно се намира в съжителство. Други райони в България, където се среща, са край селата Караполци (община Елин Пелин) и Ездимирци (община Трън).
Статията за откритието е публикувана в престижното научно списание
Phytotaxa (link).
/ИБЕИ-БАН, 22.07.2024 г./
Становище на експерти от ИБЕИ-БАН относно годишните планове за паша и ползване на сено в трите национални парка в България за 2024 г.
/ИБЕИ-БАН, 15.07.2024 г./
Двадесет и пето поредно опръстеняване на жълтокраки средиземноморски чайки (Larus michahellis) на остров Св. Иван - Созопол
На 08.06.2024 г. се проведе двадесет и петото последователно опръстеняване на малките на жълтокраката средиземноморска чайка (
Larus michahellis) с метални пръстени и дванадесета поредна година с цветни пръстени в най-голямата естествена колония на вида на остров Св. Иван край гр. Созопол. Организатори на събитието са
групата за изследване на чайките в България,
Екологична станция на ИБЕИ–БАН при резерват „Атанасовско езеро“ и
Българска орнитологическа централа ИБЕИ-БАН. В експедицията взеха участие 15 доброволци и опръстениха с комбинации от цветни и метални пръстени над 520 малки, излюпени през тази година.
Обилните дъждове през пролетта са причина за развитие на буйна растителност на острова. Това изключително затрудни намирането на малките от участниците в експедицията, но не попречи на постигане на поствената цел. Затвърждаваме практиката на експедицията за опръстеняване на малките на жълтокраките средиземноморски чайки да е единствената образователно практична дейност от този род в България.
От 2000 г. досега, са опръстенени над 11 300 малки с метални и над 6 400 малки със сини пластмасови пръстени, с комбинация от бели букви и цифри. От две години металните пръстени са изработени от сплав, подходяща за издържане в агресивната морска вода. За тази придобивка благодарим на Българска орнитологическа централа. Този факт е от изключителна важност за дългосрочните цели на изследванията.
До сега групата за изследване на чайките в България е извършвала опръстенявания в девет гнездови колонии. Това са остров Св. Иван, край гр. Созопол, гр. Несебър, гр. Бургас, гр. Русе, гр. Каварна и гр. София. През 2023 г. за първи път са опръстенени птици във вътрешността на страната, в колония на остров в язовир Батак и на Змийския остров в акваторията на Черно море.
Флагманът на опръстенените птици е номер К 333,
с двадесет и две регистрации за период от дванадесет години.
През 2023 г. имаме 169 наблюдавани опръстенени птици, за 2024 г. до месец юни - 209 наблюдения на опръстенени птици.
Повече информация, както и списък на дарителите (спонсори и участници в експедициите), можете да намерите в
прикачения файл.
/ИБЕИ-БАН, 10.07.2024 г./
Интервю за здравословните храни по Радио "Фокус"
В Световния ден на устойчивото хранене (18 юни) е важно да се отбележат позитивните ефекти от използването на устойчивите храни, които са здравословни за хората и щадящи природата. Това каза за предаването “Цветовете на България" по Радио “Фокус"
доц. д-р Данаил Таков от ИБЕИ-БАН. Употребата на сезонни храни, избирането на местни производители и ограничаването на химични препарати – пестициди, инсектициди и торове са ключови, що се отнася да устойчивостта. Чрез отговорно отношение към природните ресурси, хората могат да променят сегашните модели на потребление, които са разточителни – енергоемки, използващи много вода, дълги вериги на доставки, с висок въглероден отпечатък, негативно влияещи на климата. “Една трета от цялата ни храна се изхвърля, а това допринася за 10% от глобалните парникови емисии“. Екосистемните услуги, като опрашване на култури, пречистване на водата, улавянето на въглерода са безценни за хората.
Цялото интервю може да чуете на
линка на Радио "Фокус".
/ИБЕИ-БАН, 18.06.2024 г./
Семинар на отдел "Животинско разнообразие и ресурси"
Отдел "Животинско разнообразие и ресурси" и ИГ "Таксономия, еволюция и екология на хелминтите" имат удоволствието да ви поканят на семинар, който ще бъде представен от нашия гост-изследовател и паразитолог
проф. Изор де Бурон (Isaure de Buron PhD, College of Charleston SC-USA), на тема:
"
Parasite Blitz: a valuable approach to gain knowledge of global parasite diversity”Семинарът ще се проведе на
20 юни 2024 г. (четвъртък), от 14:00 ч., в Заседателната зала на ИБЕИ-БАН (База 1), ул. "Юрий Гагарин" №2, София.
Кратко резюме на семинара може да намерите
тук.
/ИБЕИ-БАН, 12.06.2024 г./
Нова статия за влиянието на вътрешното корабоплаване и земеползването върху сладководното биоразнообразие в Европа
Големите реки в Европа са дом на много обитатели и имат изключително важна социо-икономическа роля. От друга страна, речното плаване е една от формите на придвижване и транспорт с нисък въглероден отпечатък и в близките години се очаква то да се увеличи значително. Но все още малко е известно за неговия ефект върху речното биоразнообразие и екосистеми. Екип от международни учени, с участието на
доц. д-р Весела Евтимова от ИБЕИ–БАН, публикува в
Nature Ecology & Evolution резултатите от паневропейско изследване върху влиянието на речното корабоплаване върху дънни безгръбначни и риби за последните 32 години. В изследванията са включени почти 20 000 записа от над 4 000 пункта.
Учените установиха, че корабният транспорт води до съществени промени в екосистемите, вкл. намаляване на таксономичното и функционално разнообразие, изчезване на редки видове речни обитатели за сметка на инвазивни видове, като ефектите често са кумулативни. Например дънните безгръбначни са силно засегнати от корабоплаването, в случаите когато са установени интензивно земеползване и/или увреждане на крайбрежната зона в бавнотечащи участъци в европейски реки. При рибните популации най-голям е кумулативният ефект в урбанизираните райони или в местата с интензивно земеделие.
Резултатите показват, че вътрешното корабоплаване засяга цялата европейска мрежа от вътрешни водни пътища от 35 000 км и заплашва биоразнообразието, с което проучването надгражда предходни изследвания, фокусирани само върху участъци от определена река в даден момент от време. Интегрираното управление на водните пътища в зависимост от крайречните местообитания и характеристиките на ландшафта може да помогне за смекчаване на тези въздействия, смятат учените.
Пълният текст на статията може да намерите
тук.
Текст към фигурите:
Фиг.1. Бази данни с (а) бентосни безгръбначни (лилави точки, n = 1,668) и (b) рибни съобщества в Европа (зелени точки, n = 2,381). Със синьо са означени големите реки и навигационни канали (Sexton et al., 2024).
Фиг. 2. Функционален отговор при дънните безгръбначни на различни видове навигационен натиск (текст), вземайки под внимание и факторите на средата (Sexton et al., 2024).
Фиг. 3. Функционален отговор при риби на различни видове навигационен натиск (текст), вземайки под внимание и факторите на средата (Sexton et al., 2024).
/ИБЕИ-БАН, 29.05.2024 г./
22 май – Международен ден на биологичното разнообразие
На 22 май всяка година отбелязваме Международния ден на биологичното разнообразие. Идеята на тази инициатива е да се насърчава широка подкрепа за Конвенцията за биологичното разнообразие и свързаните с нея документи и инициативи.
Темата на събитието през тази година е „
Бъдете част от Плана“. Това е призив за действие към всички за спиране на загубата на биоразнообразие чрез подкрепа за прилагането на Глобалната рамка за биоразнообразието Кунминг-Монреал (наричана още План за биоразнообразието).
По повод днешното отбелязване на Международния ден на биологичното разнообразие бихме искали да споделим някои от нашите най-важни научни открития. В
следния видеоматериал (линк) представяме част от описаните нови за науката видове, чието откритие е дело на учени от Института през последните 2-3 години!
Бъдете част от Плана! Подкрепяйте и участвайте в дейностите по опазване на биологичното разнообразие!
/ИБЕИ-БАН, 22.05.2024 г./
На 21 май честваме 32 години от създаването на Натура 2000!
Преди 32 години се учредява мрежата от защитени зони „Натура 2000“ в Европейския съюз (ЕС). Учените от Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН (ИБЕИ-БАН) активно участват със своите експертни знания и опит в създаването и развиването на екологичната мрежа у нас.
ЕС обявява 21 май за ден на Натура 2000. По този повод доц. д-р Йордан Кошев от ИБЕИ – БАН, участник в проект „Осигуряване на възстановяването на застрашения ловен сокол в България и Южна Румъния“ (LIFE20 NAT/BG/001162) представи пред български медии значението на защитени зони за опазването на българската природа. Акцентът на разговора беше поставен върху няколко ключови вида: европейски лалугер, ловeн сокол, царски орел и други. Снимки: БДЗП.
Отразяване на новината от Българската Телеграфна Агенция (линк).
/ИБЕИ-БАН, 21.05.2024 г./
Иван Ботев е роден на 22.07.1943 г. в гр. Казанлък. Следва във Висшия Химикотехнологически институт в гр. София (сега Химикотехнологичен и металургичен университет) и се дипломира като инженер химик през 1970 г. По-късно специализира във Факултета по химия на СУ „Св. Климент Охридски“. Над 10 години работи като ръководител на химическа лаборатория и като контрольор в Металургичен комбинат „Кремиковци“ в кв. Ботунец. Въпреки тежките нощни смени Иван редовно участва в организираните по това време научни хидробиологични експедиции. През 1984 г. е поканен и назначен за ръководител на химическата лаборатория в Института по зоология към БАН (сега ИБЕИ-БАН), където работи до пенсионирането си през 2010 г. През следващите 12 години Иван продължава активно да работи в почти всички проекти на отдел „Водни екосистеми“ в ИБЕИ-БАН. Безценна е неговата експертиза в областта на хидрохимията и хидробиологията на сладководни и бракични водоеми, вкл. взаимоотношения на водните организми с факторите на средата, високопланински екосистеми, влажни зони и язовири, водни инвазивни чужди видове, обработка и интерпретиране на хидрохимични и хидробиологични данни, мултивариантен статистически анализ на данни, изработване на карти, теренни изследвания и др. Страстта му е изучаването на високопланинските езера в Рила, Пирин и в Алпите. Участва в над 100 публикации.
Иван е високо ценен специалист както сред научната общност в България, така и в чужбина. Има дългогодишно сътрудничество с учени от Университета в Инсбрук, Австрия, и Института за изследване на водите, Вербания, Италия. Участва в международни научни проекти, екипи и експедиции в Австрия, Румъния и Северна Македония. Дългогодишен член и активен участник е в Международната асоциация за изследване на р. Дунав (IAD) и Международната асоциация по астакология (IAA).
Иван беше човек с широка обща култура и многостранни интереси. Имаше изключително чувство за хумор. Безкрайно обичаше природата и планините. Над 40 години (от 1974 г.) е доброволен член на Планинската спасителна служба (ПСС). Награждаван е с всички отличия на Българския червен кръст и ПСС.
Иван беше опора за нас, особено за колегите хидробиолози, с неговите съвети, отзивчивост и цялостната и постоянна подкрепа, която ни оказваше. Иван беше и ще остане пример и мотивация за нас със своя висок професионализъм, отдаденост и отговорност към всичко, което правеше, с неговата воля и постоянство. Беше много добър човек и винаги ще чувстваме липсата му!
Поклон пред светлата му памет!
* * *
Благодарим на всички приятели и колеги за подкрепата по време на лечението на Иван!
Полагането на урната ще се състои на 11 май 2024 г. в с. Голямо Дряново.
В ерата на Антропоцена, хората и обществото оказват сериозно въздействие върху речните екосистеми: чрез директна промяна в коритата и водните количества и/или замърсяване на реките и потоците, както и индиректно посредством благоприятстване разпространението на инвазивни растителни и животински видове, чрез глобални и регионални изменения на климата и др. По темата са публикувани 2 публикации в Nature Ecology & Evolution и Nature с участието на учени от ИБЕИ.
В друго, по-мащабно изследване под ръководството на проф. д-р P. Haase (SRI & NHM), публикувано през 2023 г. в Nature под заглавието „The recovery of European freshwater biodiversity has come to a halt“, бе установено, че видовото разнообразие на речните макробезгръбначни съобщества показва трайна тенденция на възстановяване за периода 1968-2010 г.. Отново се наблюдава забавяне на възстановителните процеси след 2010. Съавтори в публикацията са доц. д-р В. Евтимова, Г. Георгиева, гл. ас. д-р В. Тюфекчиева, проф. д-р Й. Узунов, доц. д-р Е. Варадинова и доц. д-р Я. Видинова от ИБЕИ-БАН.
С дълбоко прискърбие съобщаваме, че на 10.04.2024 г. след продължително боледуване почина нашият обичан приятел, колега и прекрасен човек
Проектът 
Напусна ни завинаги един уважаван учен, енергичен изследовател, колега и приятел. Целият професионален път на доц. Шурулинков е свързан с птиците и изцяло отдаден на тях – първо като служител на Института по зоология (един от предшествениците на ИБЕИ-БАН), а впоследствие и на Националния природонаучен музей. Резултат от разностранните му научни интереси са изследванията и публикациите в областта на кръвните паразити и маларията по птиците, фаунистиката, мониторинга, гнездовата биология, екология, хранителния спектър и миграциите на редица видове птици. От голямо значение са и неговите участия във важни научно-приложни изследвания, свързани с опазването на видове и местообитания в България.
Проф. Олга Полякова е родена на 6 май 1932 г. в Пловдив. През 1957 г. завършва Висшия медицински институт в София. Първоначално работи като участъков лекар, а през 1960 г. започва работа като научен сътрудник в Централната лаборатория по хелминтология при БАН. През 1970 г. защитава дисертация за научната степен "кандидат на науките", а през 1979 г. – за степента "доктор на биологичните науки". Специализира в Хелминтологичната лаборатория на Руската академия на науките в Москва (1963), Лондонското училище по тропическа медицина (1966), Кралското медицинско следдипломно училище и Книгс Колидж – Лондон (1967), Стокхолм (1969) и Медицинския университет в Бон (1976). От 1981 г. е професор.
Проф. Митко Събчев е международно признат учен в областта на химичната екология на насекомите, основоположник на това научно направление в България. Основните му изследвания и научни приноси бяха свързани с идентификацията на полови феромони при пеперуди и твърдокрили насекоми, установяване на атрактанти за насекоми, разработване и оптимизация на феромонни примамки за вредители в селското и горското стопанство, електроантенография, поведение на насекомите и морфология на антени и феромонни жлези при пеперуди. Той беше един от водещите зоолози у нас, описал три нови за науката вида бранхиобделиди (Branchiobdella kozarovi Subchev, 1978, Branchiobdella teresae Subchev, 1986 и Branchiobdella bulgariensis Subchev & Rimcheska, 2021) (Annelida: Branchiobdellida). Проф. Събчев беше от малкото специалисти таксономи по тази група безгръбначни животни в света. Бил е заместник-директор на Института по зоология към БАН и научен секретар в същия институт. Водил е курс "Поведение на насекомите" в Биологическия факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски". Автор на повече от 180 научни публикации, голяма част от които в престижни международни издания.
На 11 януари 2023 г., на 80 годишна възраст, след кратко боледуване, ни напусна колегата доц. д-р Теньо Мешинев. Той беше един от водещите фитоценолози в страната. Научните му изследвания са свързани с разнообразието, структурата и функциите на растителните съобщества, публикувани в повече от 80 научни труда. Бил е ръководител на секция "Фитоценология и екология" в Институт по ботаника при БАН от 1993 г. до 2010 г. Водил е курсовете "Растителност на България" (Софийски университет), "Фитоценология" и "Екология на индивидите, популациите и съобществата" (Пловдивски университет). Бил е ръководител на петима докторанти.
На 21.07.2022 г., с решение на Управителния съвет на БАН стартира Програмата "Млади учени и постдокторанти-2", финансирана от Министерството на образованието и науката.
Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН съвместно с Лесотехническия университет и Катедрата по обща и приложна хидробиология към БФ, СУ, организират БиоБлиц изследване на инвазивни чужди видове (ИЧВ), предназначено както за професионалисти, така и за любители (вкл. ученици, студенти), което ще се проведе на 21 май 2022 г. (събота), в района на Панчаревското езеро, Столична община (начало: 11.00 ч., сборен пункт: Рибарниците срещу спирка „Плажа Панчарево“).
