Institute of Biodiversity and Ecosystem Research at the Bulgarian Academy of Sciences

Нови конкурси за академични длъжности в ИБЕИ

 

В бр. №84/08.10.2021 г. на Държавен вестник е публикувана обява на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН, за нови конкурси за академични длъжности, както следва:

• доцент по научна специалност "Зоология", за нуждите на изследователска група "Фауна, таксономия и екология на безгръбначни животни", секция "Биоразнообразие и екология на безгръбначните животни", отдел "Животинско разнообразие и ресурси" – 1 брой;

• доцент по научна специалност "Хидробиология", за нуждите на изследователска група "Лотични екосистеми", секция "Биоразнообразие и процеси в сладководни екосистеми", отдел "Водни екосистеми" – 1 брой;

• главен асистент по научна специалност "Ентомология", за нуждите на изследователска група "Фауна, таксономия и екология на безгръбначни животни", секция "Биоразнообразие и екология на безгръбначните животни", отдел "Животинско разнообразие и ресурси" – 1 брой;

• главен асистент по научна специалност "Екология и опазване на екосистемите", за нуждите на отдел "Екосистемни изследвания, екологичен риск и консервационна биология" – 2 броя.

Срок за подаване на документи: 8 декември 2021 г. (2 месеца от обнародването им в Държавен вестник). Документи се приемат в деловодството на ИБЕИ-БАН, гр. София, бул. Цар Освободител № 1, тел. +359 2 9885115 / в. 612.

/ИБЕИ-БАН, 10.10.2021 г./

---

 

Научната общност следи внимателно развитието на кризата с авариралия кораб "Вера Су"

 

В интервю, излъчено на 9 октомври 2021 г. по Би Ти Ви, д-р Димитър Беров от Лабораторията по морска екология към ИБЕИ-БАН обясни възможния биологичен механизъм, който може до доведе до екологична катастрофа като последствие от аварията на кораба "Вера Су". Постъпването на значителни количества азотен тор в морската вода ще има като последствие бурно развитие на микроскопичните планктонни водорасли. Това развитие е известно като "цъфтеж на планктона" и води до натрупване на огромна биомаса в морската вода. След масовото развитие на планктонните водорасли, те скоро умират и се утаяват на морското дъно, където започват да гният. Загниването на необичайно голямата биомаса води до изчерпване на разтворения кислород в придънните морски слоеве, което пък е причина за масова смъртност на дънните риби и безгръбначни животни. Трудно е да се прогнозира какъв ще бъде периметърът на засегнатата от замърсяване акватория. Това зависи както от количествата тор, така и от интензивността и посоката на морските течения.    

Интервюто с д-р Беров можете да видите тук.

 

/ИБЕИ-БАН, 09.10.2021 г./

---

 

Палеоботаничната колекция на ИБЕИ с принос за таксономична ревизия на фосилен материал от род Passiflora (Passifloraceae)

 

По молба на д-р Елизабет Хермсен (изследовател от Cornel University, САЩ), с активното съдействие на учените от секция "Палеоботаника и поленов анализ", отдел "Растително и гъбно разнообразие" (ИБЕИ-БАН), беше извършен преглед на фосилен карпологичен материал от род Passiflora. Бяха направени снимки на българския материал, съхраняван в Палеоботаничната колекция на ИБЕИ. В резултат на обменената информация, беше публикуван обзор на фосилните находки на видове от р. Passiflora, с предложение за ново таксономично решение, в което подвидът Passiflora kichheimeri Mai subspecies bulgarica Palamarev бе издигнат в ранг на нов вид - Passiflora bulgarica (Palamarev) Hermsen. Статията е публикувана в International Journal of Plant Sciences (линк).

 

/ИБЕИ-БАН, 30.09.2021 г./

---

Скръбна вест

 

С прискърбие съобщаваме, че на 27.09.2021 г., загубихме най-изявения български художник на ботаническата рисунка Димитър Влаев

 

Роден е в гр. Пазарджик на 09.02.1938 г. През 1962 г. завършва Художествената академията с отличен успех, специалност „Илюстрация и оформление на книгата“, с дипломна работа върху разказите на Йордан Йовков. В продължение на повече от 50 години Димитър Влаев илюстрира основните български ботанически издания – 8 тома от многотомното издание „Флора на (Н)Р България”, „Червена книга на НР България”, т. 1. Растения, „Билки и билкосъбиране”, „Определител на висшите растения в България”, „Как да разпознаваме растенията в нашата природа”, „Атлас на ендемичните растения в България”, „Атлас на лечебните растения в България”, „Хорологичен атлас на лечебните растения в България”, „Ядливи и отровни гъби в България”, „Гъбите в България”, „Atlas of Bulgarian endemic plants”, „Червена книга на Р България”, т. 1. Растения, многотомно издание „Гъбите в България”, като и „Хелминти на насекомоядните бозайници и гризачите в България”, плакати, популяризиращи редките и защитени растения, Селскостопанска енциклопедия, учебници по ботаника, биология и др.

С таланта и умението си да открива детайлите в растенията, които са от особено значение за тяхното разграничаване, с добре представените специфики на отделните семейства и родове, той допринесе за повишаване качеството на ботаническите издания.

През февруари 2003 г. по повод 65 г. от рождението на художника, и в знак на уважение към неговия труд, за ролята му за оформяне на научните издания на съвременно високо научно ниво, Управителният съвет на БАН го удостоява с почетния знак „За заслуги към БАН”.

Поклон пред светлата му памет!

 

---

 

ИБЕИ-БАН участва в публикация на база-данни за първичните гори в Европа

 

Първичните гори, дефинирани като гори, в които следите от човешко въздействие, са незначителни, са рядкост в Европа и продължават да изчезват. В настоящата публикация е представена цялостна геобаза данни и карта на известните първични гори в Европа.

 

Геобазата данни хармонизира 48 различни, предимно полеви набори от данни за първичните гори и съдържа 18 411 отделни полигона, разположени в 33 държави. От страна на ИБЕИ-БАН, проф. д-р Цветан Златанов е предоставил данни за първични гори, доминирани от бук (Fagus sylvatica), смърч (Picea abies) и eла (Abies alba) на територията на България. Данните са събрани през периода 2013-2019 г., по задача, финансирана от WWF България. За целта на идентификация на извадка от първични гори в България, са заложени над 300 опитни площи в гори на възраст над 140 години като над 40 от площите са разположени в първични гори.

 

/ИБЕИ-БАН, 18.08.2021 г./

---

 

Ново нискотемпературно съоръжение съхранява богатата колекция на хербариума на ИБЕИ
 

Нискотемпературната камера подпомага съхранението на образците в Хербариума на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН. Съвременната апаратура е финансирана от Националната пътна карта за научна инфраструктура. Тя е част от работната програма на проект "Разпределена система от научни колекции – България (DiSSCo-BG)", която е българският участник (“национален възел”) в паневропейската Разпределена научна инфраструктура DiSSCo (Distributed System of Scientific Collections).

 

Хербариумът е най-богатата и най-представителната научна колекция за флората на България и Югоизточна Европа. Съдържа около 200 000 образци. Регистриран е в международната информационна система за най-значимите хербарийни колекции ‘Index Herbariorum’ с акронима SOM. Опазването на колекцията от вредители – различни видове насекоми, основно бръмбари, е сред приоритетите на учените и кураторите на научната колекция. С новата камера, която поддържа температура от -20 ºС и има вместимост от 20 куб. м., става възможно всички хербарийни образци да бъдат обработвани ежегодно, за по две седмици, с цел унищожаване на вредителите и техните яйца. Интензифицирането на схемата за профилактика увеличава значително надеждността на съхраняване на образците с високо научно значение.

Повече информация за новото нискотемпературно съоръжение може да намерите във видеото на сайта на BTA (линк).
 

/ИБЕИ-БАН, 05.08.2021 г./

---

 

Поредно 22-ро опръстеняване на жълтокраката чайка на остров Св. Иван, Созопол

 

Организатори: Група за изследване на чайките в България, Екологична станция при резерват "Атанасовско езеро", ИБЕИ-БАН и Българска орнитологическа централа ИБЕИ-БАН

 

На 05.06.2020 г. се проведе двадесет и второто последователно опръстеняване на малките на жълтокраката чайка (Larus michahellis) в най-голямата естествена колония на остров Св. Иван, край гр. Созопол. В експедицията взеха участие 25 доброволци и опръстениха рекордните 723 малки, излюпени през тази година, с комбинации от цветни и метални пръстени. Традиционните ежегодни експедиции за опръстеняване на малките на жълтокраките чайки е образователно-практическа дейност и е втората по продължителност след  опръстенителната дейност на ЕС при резерват "Атанасовско езеро". Това са местата където на терен природолюбители, студенти и орнитолози работят съвместно, обменят знания и опит.

От 2000 г. досега са опръстенени над 9 700 малки с алуминиеви и над 4 800 малки със сини, пластмасови пръстени, с комбинация от бели букви и цифри. Резултатите от експедицията показват, че броят на гнездящите жълтокраки чайки на острова е между 900 и 1100 двойки.

Повече информация за проведеното опръстеняване и любопитни данни за гнездящите популации на вида по Българското черноморско крайбрежие може да намерите тук.

 

/ИБЕИ-БАН, 04.08.2021 г./

---

Отдаване под наем на площ за кафе и снакс автомати

 

Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН открива процедура за отдаване под наем на площ от 2 /два/ км. м. за поставяне на снакс и кафе – автомати в сградата си в гр. София, ул. Майор Юрий Гагарин № 2, ет. 1, за срок от 3 /три/ години. Началната месечна наемна цена е в размер на 7.00 /седем/ евро/кв.м. без ДДС.

 

Срок за подаване на офертите за участие – от 10.00 ч. до 16.00 ч. всеки работен ден до 10.08.2021 г. вкл., в деловодството на ИБЕИ – БАН, на адрес: гр. София, ул. Майор Юрий Гагарин № 2. Постъпилите оферти от кандидатите ще бъдат разгледани в срок от 7 работни дни след изтичане на срока за тяхното подаване. Със спечелилият кандидат ще бъде подписан договор за наем.

 

За допълнителна информация: г-жа Искра Иванчева, тел. 0882408611.

 

/ИБЕИ-БАН, 28.07.2021 г./

---

Нови конкурси за академични длъжности

 

В бр. №61/23.07.2021 г. на Държавен вестник е публикувана обява на ИБЕИ-БАН за нови конкурси за академични длъжности по професионално направление 4.3. Биологически науки, както следва:

 

• доцент - научна специалност "Зоология (арахнология)" за нуждите на изследователска група „Фауна, таксономия и екология на безгръбначни“ към отдел „Животинско разнообразие и ресурси“ – 1 брой;

• главен асистент - научна специалност „Генетика“ за нуждите на изследователска група „Молекулярно-еволюционни изследвания“ към отдел „Животинско разнообразие и ресурси“ – 1 брой;

• главен асистент - научна специалност „Ботаника“ за нуждите на изследователска група „Флора и флорогенеза“ към отдел „Растително и гъбно разнообразие и ресурси“ – 1 брой.

Срок за подаване на документи: 23 септември 2021 г. (2 месеца от обнародването им в Държавен вестник). Документи се приемат в деловодството на ИБЕИ-БАН, гр. София, бул. Цар Освободител № 1, тел. +359 2 9885115 / в. 612.

 

/ИБЕИ-БАН, 26.07.2021 г./

---

Конкурс за редовни и задочни докторанти за учебната 2021-2022 г.

 

На основание Решение №437 на МС от 02.06.2021 и публикация в Държавен вестник,

бр. 61/23.07.2021 г., ИБЕИ-БАН обявява пет конкурса за докторантури в област

4.3. "Биологически науки" по следните научни специалности:

 

1. "Зоология" - 1 - редовна;
2. "Ботаника" - 1 - редовна;
3. "Екология и опазване на екосистемите" - 2 - редовни и 1 - задочна.

Срок за подаване на документите: от 13.08 до 13.10.2021 г.

 

Необходими документи:

1. Молба до директора на ИБЕИ-БАН, в която кандидатите посочват специалността (специалностите), за която кандидатстват и чуждия език, по който ще държат втория конкурсен изпит.
2. Автобиография;
3. Диплома за придобита образователно-квалификационна степен "магистър" с приложението или нотариално заверено копие от нея;
4. Удостоверение за признато висше образование, ако дипломата е издадена от чуждестранно висше училище;
5. Медицинско свидетелство;
6. Свидетелство за съдимост;
7. Кандидатите могат да прилагат и други документи, удостоверяващи техните интереси и постижения в съответната научна област.
8. Фактура (или копие) за платена  такса 30 лв. в Центъра за обучение при БАН - бул. "Цариградско шосе" № 125, бл. 26 Б, 2-ри етаж.

Дати за провежане на изпитите:
- по специалността - от 06 до 10.12.2021 г.
- по чужди езици - от 13 до 17.12.2021 г.

 

/ИБЕИ-БАН, 26.07.2021 г./

---

 

Интервю за мерките за опазване на старите гори

 

В края на 2020 г., опазването на старите гори на България беше отличено като най-забележителното достижениe в управлението на мрежата "Натура 2000" в Европейския съюз, според гласуване на гражданското общество. По този повод на 20-ти юли 2021 г. се проведе съвместна пресконференция на Изпълнителната агенция по горите и WWF България. Професор Цветан Златанов от ИБЕИ-БАН, като активен участник в процеса на картиране и обявяване на тези гори за защита, представи част от проблематиката свързана с опазването им.

Интервюто може да чуете на следния линк.

 

/ИБЕИ-БАН, 21.07.2021 г./

---

 

Участие на ИБЕИ-БАН в Софийски фестивал на науката

 

В рамките на Софийски фестивал на науката (15 - 17 май 2021 г.), организиран от Британското посолство у нас, Министерството на образованието и науката и Столична община, бяха представени две презентации под надслов "Палеоботанична работилница". Доц. д-р Владимир Бозуков, ръководител на секция "Палеоботаника и поленов анализ" към отдел "Растително и гъбно разнообразие и ресурси" в ИБЕИ-БАН, запозна посетителите с провежданите в института палеоботанични изследвания.

 

Презентациите включваха както теоретични въпроси за предмета и значението на палеоботаничната наука, за различните начини за фосилизация на растителния материал и различните типове фосили, така и практика по обработка на растителни макрофосили.

 

 

Интересът беше голям и определените места в залата не можаха да поберат всички желаещи.

Снимките са предоставени от Снежина Попова, студент в Биологическия факултет на СУ "Св. Кл. Охридски", която е стажант в ИБЕИ и участва активно в събирането на представения фосилен материал и в организирането на презентациите.

 

/ИБЕИ-БАН, 30.06.2021 г./

---

Резултатна съвместна дейност между ИБЕИ-БАН и музеите в България

Една от основните роли на музеите е да осъществяват по-достъпна връзка между науката и изкуството, и хората, които не са заети в тези сфери, но проявяват интерес към тях. Природонаучните музеи и тези, които имат в структурата си отдели, свързани с опознаването и запазването на природата, са обект на особено внимание за Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН. Той е една от основните институции в България, които са обвързани и отговорни за изследването и защитата на биоразнообразието и екосистемите в страната ни.

Чрез съвместната си дейност с музеи от различни региони на България, институтът се стреми именно знанието за живата ни природа и стремежът за опазването ѝ да достигне до колкото се може повече българи и гости на страната ни. Същото важи и за историята на биоразнообразието на територията на България през отминали геоложки епохи. По-конкретно съвместната дейност между института и музеите в сферата на палеонтологията се изразява в създаване на палеоботанични колекции от растителни фосили към музеите и оформяне на техните експозиции.

Чрез средства, осигурени от съответните музеи, и експертизата на учени от ИБЕИ-БАН, досега са постигнати видими резултати в Националния природонаучен музей – БАН, Регионалния исторически музей – Благоевград, Регионалния природонаучен музей – Пловдив, Общинския исторически музей – Гоце Делчев. За съжаление, недостатъчното финансиране на музейното дело е проблем за разпространението на такава дейност в различните райони на страната, въпреки че от регионалните музеи има изявен голям интерес.

---

Нови конкурси за академични длъжности

В бр. №27/02.04.2021 г. на Държавен вестник е публикувана обява на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН, София, за нови конкурси за академични длъжности по професионално направление 4.3. Биологически науки, както следва:

1) за академичната длъжност "доцент", научна специалност "Ботаника", за нуждите на Аграрен университет-Пловдив – 1 брой;

2) за академичната длъжност "главен асистент", научна специалност "Екология и опазване на екосистемите", за нуждите на секция "Екосистемни изследвания с център LTER – България", отдел "Екосистемни изследвания, екологичен риск и консервационна биология" - 2 броя.

Срок за подаване на документи: 02 юни 2021 г. (2 месеца от обнародването им в Държавен вестник). Документи се приемат в деловодството на ИБЕИ-БАН, гр. София, бул. Цар Освободител № 1, тел. +359 2

СКРЪБНА ВЕСТ

С дълбоко прискърбие съобщаваме, че на 12.03.2021 г. след кратко боледуване почина нашият дълбоко уважаван колега, приятел и забележителен хидробиолог

проф. д-р Румен Кирилов Калчев

Проф. д-р Румен Калчев е роден на 20.11.1951 г. в гр. Кубрат. Дипломира се като биолог, специалност сладководна и морска хидробиология в Университета в Рощок, Германия. В периода 1980–1984 г. успешно разработва и защитава докторантура в Университета „Тарас Шевченко“ и Института по физиология на растенията на Украинската академия на науките в гр. Киев. От 1984 г. започва работа като научен сътрудник в секция „Хидробиология“ на Института по зоология при БАН (ИЗ-БАН). През 2002 г. се хабилитира и получава академичната длъжност Доцент, а през 2015 г. – Професор. В ИЗ-БАН проф. Калчев ръководи Изследователска група (ИГ) „Фитопланктон“ и Секция „Хидробиология“, а след 2010 г. в ИБЕИ-БАН е ръководител на ИГ „Лентични екосистеми“ и Секция „Биоразнообразие и процеси в сладководни екосистеми“.

Проф. Румен Калчев е един от най-изтъкнатите български хидробиолози. Като ръководител и участник в редица национални и международни проекти той развива особено активна и ползотворна научноизследователска дейност в разнообразни области, като: състав и функциониране на фитопланктона, измерване на първичната продукция чрез кислородния, радиовъглеродния и флуоресцентния методи, анализ на фотосинтезиращите пигменти, хидрохимия и кръговрат на биогенните елементи, трофични взаимоотношения между фито-, бактерио- и зоопланктона, оценка на екологичното състояние/ потенциал на стагнантните водни басейни, влияние на инвазивните видове миди от род Dreissena върху физичните и химичните параметри на водата и планктонните съобщества и др. Неговите оригинални научни и научно-приложни приноси спомагат за успешното решаване на проблеми при опазването и устойчивото използване на биологичните ресурси в стоящите естествени и изкуствени водоеми, както и при  възстановяването и опазването на влажните зони в страната. Особено място в неговите изследвания заемат р. Дунав и прилежащите влажни зони. Повече от 10 години проф. Калчев е национален представител на България в Международната асоциация за изследване на р. Дунав (IAD). Организатор е на 40-та Международна конференция на IAD в България през 2014 г. Дейността му като специалист е високо ценена у нас и в чужбина.
 
Проф. Калчев е автор или съавтор на повече от 100 научни труда. Той има и активна учебно-преподавателска дейност. В продължение на 12 години води упражнения по Хидробиология (Определяне на първична и вторична продукция на водните организми) в Биологическия факултет на Софийския университет. Ръководител е на успешно защитили дипломанти и докторанти. Автор е на учебник по Екотоксикология.

Ние, неговите колеги от ИБЕИ-БАН, оценяваме високо неговите научни и научно-приложни постижения и сме признателни за неговия принос в развитието на хидробиологията! Ще го запомним с неговия изключителен професионализъм и колегиалност, с добротата и скромността му, с готовността винаги да помогне! Ще ни липсват неговите научни съвети, подкрепата, съвместната ни работа в лабораторията и на терен, приятелството!

Поклон пред светлата му памет!

Изказваме нашите най-искрени съболезнования към семейството и близките на проф. Румен Калчев!

От ръководството и колегите от ИБЕИ-БАН

Нова книга с авторски колектив от ИБЕИ-БАН

Излезе от печат книгата "Растения и хора. Приближения към биокултурните връзки". Тя е един от резултатите от работата на екип от учени от Института за етнология и фолклористика с Етнографския музей при БАН и Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН, по проекта "Градината – място на биокултурно разнообразие и интердисциплинарно пресичане", финансиран от Фонд "Научни изследвания" през 2016 г (ДН10/1/13.12.2016). Проектът изследва "биокултурното" – идеята за обвързаност на биологичните и социокултурните измерения на отношението "хора – растения". Обект на проучванията бяха семейните/личните градини – главно дворните, но и градини в покрайнините на селищата, защото те, с изключение на специализираните в определени култури, се характеризират с голямо растително разнообразие и близост до дома, а поради това – и с по-чести срещи на стопаните с растенията. Градината е биокултурен рефугиум, където биват пазени и предавани от поколение на поколение ценни генетични ресурси – растения, които градинарите определят като "наши си", както и знания и умения за отглеждането и използването им.
 
Пълен текст на книгата може да намерите на следния сайт.

Първа Международна конференция по ботаника и микология, София

Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН има удоволствието да ви покани на международна научна конференция по ботаника и микология, 1st International Conference on Botany and Mycology, Sofia, която ще се проведе на 25-26 октомври 2021 г.

Два от институтите на БАН започват дигитализиране на научните си колекции в съвместен проект

С онлайн среща на екипа на 12 януари 2021 г. започна изпълнението на първия етап от проекта "Разпределена система от научни колекции – България (DiSSCo–BG)".

Изпълнители на проекта са Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ-БАН) и Националният природонаучен музей (НПМ-БАН), обединени в консорциума "Надграждане на разпределена научна инфраструктура: Разпределена система от научни колекции–България (DiSSCo–BG)".

Консорциумът е българското звено в общоевропейската разпределена научноизследователска инфраструктура DiSSCo, призната за изследователска инфраструктура с европейско значение и включена в Пътната карта на Европейския стратегически форум за научни инфраструктури (ESFRI) през 2018 г. Проектът се реализира и като част от Националната пътна карта за научни инфраструктури за периода 2020-2027. Основната цел на учените от БАН е надграждане на технологичния, дигиталния и човешкия капацитет и дигитализирането на най-големите колекции за биологично и геологично разнообразие в България, съхранявани в ИБЕИ–БАН и в НПМ–БАН.

В резултат на изпълнението на проекта се очаква през 2027 г. да бъдат дигитализирани и достъпни онлайн значителна част от научните колекции на ИБЕИ–БАН (хербариум, микологична, палеоботанична и палинологична колекции, колекция с живи растения и зоологични колекции) и НПМ–БАН (колекции с безгръбначни и гръбначни животни и палеонтологични колекции). Стремежът е да бъдат обхванати около 2 милиона колекционни единици и около 500 000 дигитални изображения на образци, свързани с базата данни.

През първата година от проекта акцентът е инфраструктурното и техническо обезпечаване на колекциите, разработване на политики за унифициране и стандартизиране на регламентите, свързани с достъпа до колекциите и техните бази-данни, избор на система за управление на бази данни и стандарти за дигитализация в съответствие с най-добрите практики на водещи институции. Финансовата помощ осигурена от Министерството на образованието и науката за първата година на проекта е в размер на 800 000 лева.

Координатор:

Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН (ИБЕИ-БАН)
Лице за контакт: проф. дбн Бойко Б. Георгиев
Тел. номер: +359899285317, e-mail: bbg@ecolab.bas.bg, boyko_georgiev@yahoo.com

Партньор:
Национален природонаучен музей при БАН (НПМ–БАН)
Лице за контакт: доц. д-р Борислав Георгиев
Тел. номер: +359886129564, e-mail: bobivg@yahoo.com

/ИБЕИ-БАН, 27.01.2021 г./

---

 

Учени от три института на БАН и Лесотехническия университет започнаха работа по проект "Надграждане на разпределена научна инфраструктура "Българска мрежа за дългосрочни екосистемни изследвания (LTER-BG)"

 

На 21 януари 2021 г. се проведе онлайн среща между партньорите в консорциума с координатор Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ-БАН) и партньори Институтът по океанология "Фритьоф Нансен" при БАН (ИО–БАН),  Институтът за гората при БАН (ИГ-БАН) и Лесотехническият университет, София (ЛТУ), за стартиране на първия етап от проекта "Надграждане на разпределена научна инфраструктура "Българска мрежа за дългосрочни екосистемни изследвания (LTER-BG)".

 

Надграждането на съществуващата научна инфраструктура ще съчетава централизирани дейности (виртуална инфраструктура и мобилно оборудване), както и разпределена физическа инфраструктура, разположена в седем площадки в България – Беласица, Черно море, Места, Петрохан, Созопол, Сребърна и Парангалица.

 

Целта е да се обобщи научната информация за опазване и устойчиво управление на уникалното биологичното разнообразие в Република България, екосистемите и техните услуги в полза на обществото.

Проектът се реализира в рамките на Националната пътна карта за научна инфраструктура (2020-2027). Отпуснатата финансова помощ от Министерството на образованието и науката за първата година е в размер на 818 195 лева.

Координатор:
Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН
Лице за контакт: доц. д-р Светла Братанова – Дончева, e-mail: sbrat@abv.bg

Партньори:

 

Институт по океанология – БАН
доц. д-р Кремена Стефанова, e-mail: stefanova@io-bas.bg

Институт за гората – БАН
проф. д-р Миглена Жиянски, e-mail: zhiyanski@abv.bg

Лесотехнически университет
доц. д-р Соня Дамянова, e-mail: sonya_damyanova@abv.bg

/ИБЕИ-БАН, 27.01.2021 г./

---

Изследване върху диетата на бухала представя нови данни за застрашения от изчезване гигантски скакалец пъстро житно пиле

Проучванията върху диетата на различни видове птици осигуряват истинско съкровище от данни за изследване на разпространението и опазването на плячката им, като например някои непознати и редки видове скакалци, посочват учени след проучване на диетата на бухала (Bubo bubo) в югоизточна България.

• Pensoft (link, blog)
• Twitter (link1, link2)
• Facebook (link1, link2)

Специализиран курс за докторанти

Курсът за докторанти "Принципи на таксономичните и филогенетичните изследвания" с лектори проф. дбн Бойко Георгиев и д-р Павел Николов ще започне на 14 декември 2020 г. от 17:00 ч. чрез платформата ZOOM. Занятията ще се провеждат в понеделник, сряда и петък от 17:00 до 19:30 ч.

За контакти: проф. Бойко Георгиев
тел. 0899 285317
Е-поща: boyko_georgiev&yahoo.com

Линк за включване в занятията
 

На 1 декември 2020 г. почина известният български ботаник

проф. Димитър Пеев



Бивш директор на Института по ботаника при БАН

Поклон пред паметта му!

/ИБЕИ-БАН, 02.12.2020 г./

Дарителската кампания за съхранение на колекцията от ценни акварелни рисунки приключи успешно

С подкрепата на САЧК, ИБЕИ-БАН и  15 индивидуални дарители в кампанията за набиране на средства за изработка на шкаф, в който при подходящи условия да се съхраняват ценните оригинали на илюстрации на птици и други животни, бяха събрани 2,815.00 лв.

И така най-после можем да обявим, че колекцията от ценните оригинали на илюстрации на птици и други животни е прибрана в новия, специално изработен за тази цел, метален шкаф.

Огромна благодарност за подкрепата на всички, които допринесоха кампанията да завърши успешно!

Учен от ИБЕИ-БАН взе участие в Международен семинар за пандемиите

В периода 27-31 юли тази година се проведе Международният семинар на Междуправителствена платформа за биоразнообразие и екосистеми услуги - IPBES. Програмата на семинара бе свързана с пандемиите, в отговор на все по-нарастващото убеждение, че COVID-19 и други пандемии имат дълбока връзка с биологичното разнообразие и глобалните промени в околната среда, които застрашават опазването му.

ИФРГ-БАН и ИБЕИ-БАН са бенефициенти по новата национална програма на МОН "Европейски научни мрежи"

Институтът по физиология на растенията и генетика при БАН (ИФРГ-БАН) в партньорство с отдел "Растително и гъбно разнообразие и ресурси" на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ-БАН) са сред 13-те български институции (държавни висши училища и научни организации), бенефициенти по програмата "Европейски научни мрежи" с бюджет от Министерството на образованието и науката, възлизащ на 2,497,000 лв. за 2020 г.

Кампания за набиране на средства

В библиотеката на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания, БАН (ИБЕИ-БАН) се съхраняват оригинални акварелни рисунки на птици, създадени в края на 19 век от едни от най-големите майстори на зоологичната илюстрация в Европа. Това са илюстрациите към капиталния труд "Естествена история на птиците на Централна Европа" (Naturgeschichte der Vogel Mitteleuropas) на Науман (Johann Andreas Naumann, Johann Friedrich Naumann), откупени от цар Фердинанд I, и запазени през целия 20 век в библиотеката на Царския естественоисторически музей, след 1947 г. в Института по зоология при БАН, и сега в ИБЕИ-БАН. През 70-те години на 20 век с активното съдействие на акад. В. Големански те са били частично почистени от плесени и консервирани.

През 2018 г. Дружеството на анималисти, флористи и научни илюстратори (ДАФНИ) и ИБЕИ-БАН, съвместно с Регионалния исторически музей (РИМ) в София, организираха изложба "Птиците в изкуството и цар Фердинанд I" с част от 400-те забележителни илюстрации. Изложбата в РИМ предизвика голям интерес сред културната общност на столицата и показа с какво неоценимо богатство разполага ИБЕИ-БАН, но постави на дневен ред правилното и надеждно съхранение на оригиналите, чиято възраст изисква особени грижи. От огромно значение за европейската култура е опазването на творбите на едни от най-големите майстори на зоологичната илюстрация в Европа – гордост за всяка голема световна библиотека. Плесените на повърхността на картините водят непрекъснато до влошаване състоянието на ценните акварели с реална опасност от унищожението им.

Ръководството на ИБЕИ-БАН осъзнава своя дълг към идните поколения изследователи и любители на изобразителното изкуство (изкуствоведи, художници и зоолози). По съвет на специалисти консерватори, трябва да бъде изработен специален шкаф, отговарящ на всички съвременни изисквания за съхранение, сигурност и изолация на акварелните илюстрации. Офертата за изработването на такъв шкаф е на стойност 3500 лева, които не могат в пълен размер да бъдат осигурени от ИБЕИ в настоящия момент. Събранието на академиците и член-кореспондентите подкрепи инициативата с 1500 лв. За осъществяването на този проект в най-скоро време са необходими още 1500 лева, които се надяваме да съберем чрез дарения.

Желаещите да подкрепят тази инициатива могат да направят дарение на банковата сметка на ИБЕИ-БАН:

IBAN: BG44UNCR96603120718711,
BIC: UNCRBGSF
УниКредитБулбанк, клон Батенберг, с основание "дарение за илюстрациите".

 

"Студентски практики – Фаза 2" в секция "Палеоботаника и поленов анализ"

 

Проектът "Студентски практики – Фаза 2" на МОН стартира през 2020 г. Програмата дава шанс на студенти в редовна и задочна форма на обучение да придобият стаж по избраната от тях специалност в реални условия – както в академични институции, така и в различните сфери на бизнеса.  Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН е една от обучаващите организации в проекта, с близо десет регистрирани ментори в настоящия момент.

 

Към днешна дата в секция "Палеоботаника и поленов анализ" (отдел "Растително и гъбно разнообразие и ресурси") се провеждат две практики в две различни направления, застъпени в секцията: палеоботаника и археоботаника. Стажантът по палеоботаника Снежина Попова, участва в дигитализацията на палеоботаничната колекция и в събирането на нов фосилен материал. На снимката: Снежина Попова (специалност "Биология", БФ, Софийски Университет) по време на теренна работа в находище на неогенска палеофлора.

Стажантът по археоботаника Иван Ангелов извършва водна флотация на проби с пръст от археологически обекти, както и първичен макро- и микроскопски анализ на археоботанични находки. На снимката: Иван Ангелов (специалност "Културно-историческо наследство" в УНИБИТ) по време на микроскопски анализ (ляво), водна флотация (горе – дясно) и заснемане на микро-артефакти.

 

Стажантите имаха възможност за кратка теренна работа, специализирана в съответната сфера. Запитани "Кое е най-интересно в текущите ви практики?", те отговарят: "Най-интересно за мен може би е шансът за директен досег с хората, които работят по специалността, както и достъпът до всякакви свързани материали и изучаването им" и "Хасресва ми възможността да работя с професионалисти и да се докосна до професионална изследователска техника".

 

/ИБЕИ-БАН, 18.09.2020 г./

---

Излезе от печат Суплемент 15 на списание Acta Zoologica Bulgarica

В края на август 2020 г. излезе от печат Суплемент 15 на списание Acta Zoologica Bulgarica. Изданието е сборник от избрани научни трудове, докладвани на Третата международна конференция по зоология, зоонози и епидемиология, Хисар, проведена на 21–23 октомври 2019 г. Организатори на събитието са Катедрата по зоология на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", Националният център по заразни и паразитни болести, Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН, Медицинският университет – Пловдив, Българската агенция по безопасност на храните и Българското научно дружество по епидемиология на заразните и незаразните болести. Редактори на изданието са доц. Ценка Часовникарова, д-р Весела Евтимова, Росица Кънева и проф. Бойко Георгиев (ИБЕИ-БАН) и доц. Христо Димитров (Пловдивски университет).

Конкурс за редовни и задочни докторанти за учебната 2020-2021 г.

На основание Решение №332 на Министерски съвет от 14.05.2020 г. и публикация в Държавен вестник, бр. 68/31.07.2020 г., ИБЕИ-БАН обявява четири конкурса за редовни докторантури в област 4.3. „Биологически науки“ по следните научни специалности:

1) "Зоология" - 1;

2) "Микология" - 1;

3) "Екология и опазване на екосистемите" - 1;

4) "Паразитология и хелминтология" - 1.

Участие на учен от ИБЕИ-БАН в НП "Образование с наука"

Програмата "Образование с наука" си поставя за цел да подобри информираността и достъпа на учениците, учителите и работещите в сферата на образованието до работата на учените от институтите и музеите на БАН.

На 24.07.2020 г. бе проведено практическо обучение с ученици и учители от Национална природо-математематическа гимназия "Акад. Любомир Чакалов", София, на което доц. д-р Ина Анева от ИБЕИ-БАН представи информация за видовете растения в Борисовата градина. Обучението е част от Проект Академия "Моят зелен град", изпълнението на който включва дистанционни уроци с учениците и практически занятия в парковете. Следващата стъпка ще бъде картографиране на парковите пространства в столицата и определяне на тяхната структура съвместно с Национален институт по геофизика, геодезия и география при БАН.

Информация за поредното опръстеняване на жълтокрака чайка на остров Св. Иван - Созопол

На 13.06.2020 г. се проведе двадесет и първото поредно опръстеняване на малките на жълтокраката чайка (Larus michahellis) в най-голямата естествена колония на остров Св. Иван, край гр. Созопол, организирано от Групата за изследване на чайките в България, Екологичната станция на ИБЕИ-БАН при резерват "Атанасовско езеро" и Българската орнитологическа централа към ИБЕИ-БАН.

Участие на ИБЕИ в COST Акция "Повишаване на познанията за чуждите видове с помощта на гражданската наука"

ИБЕИ-БАН участва в научна мрежа по програма COST на тема "Повишаване на познанията за чуждите видове с помощта на гражданската наука" (Alien CSI). COST Акцията е насочена към мултидисциплинарни изследвания във връзка с развитието и прилагането на гражданската наука, както и с повишаването на научните познания за динамиката на чуждите видове. Акцията ще допринесе за научнообосновано вземане на решения при изпълнението на Регламент (ЕС) №1143/2014 за инвазивните чужди видове, изпълнението на целите на ЕС в областта на биологичното разнообразие и повишаване на равнището на участие в гражданската наука.

1. Преглед на съществуващите инициативи и технологии на гражданската наука в България;
2. Използване на нови технологии и включване на нови заинтересовани групи, напр. чрез превод на български език на смартфон приложението "Инвазивните чужди видове в Европа", включване на видове растения, животни и гъби от национално/ регионално значение и популяризиране на приложението сред различни групи потенциални потребители;
3. Координиране на дейностите, свързани със събирането и валидирането на данни с помощта на смартфон приложението "Инвазивните чужди видове в Европа" в сътрудничество със Съвместния изследователски център на ЕК (JRC) и EASIN;
4. Преглед на структурата и съдържанието на данните при съществуващите инициативи на гражданската наука, свързана с чуждите видове в България;
5. Подобряване обмена на данните, комуникацията и повишаване на информираността във връзка с инвазивните чужди видове в България;
6. Разпространение на резултатите и сътрудничество с други проекти, бази данни и мрежи, свързани с гражданската наука и чуждите видове на регионално и европейско равнище.

• линк към сайта на COST Акцията
• информация на сайта на мрежата ESENIAS (линк)

Нов проект на ИБЕИ-БАН, финансиран от конкурс на ФНИ през 2019 г.

Може ли ДНК да документира протеклите в миналото междувидови взаимоотношения: изследване върху два вида прилепи мустакати нощници

Статията със заглавие "Patterns of mtDNA introgression suggest population replacement in Palaearctic whiskered bat species" (pdf) е публикувана на 3 юни 2020  от международен колектив в списанието Royal Society Open Science. Изследването обобщава основна част от резултатите от дисертационния труд на гл. ас. д-р Хелиана Дундарова от отдел "Екосистемни изследвания, екологичен риск и консервационна биология", ИБЕИ-БАН.

Изследването е насочено към изясняване на филогенетичните връзки при видовете-двойници Myotis mystacinus и M. davidii, част от криптичния комплекс на прилепите мустакати нощници. Базирано е на задълбочен анализ на еволюционната история на двата вида с помощта на митохондриални и ядрени молекулярни маркери.