Skip to Content

Новини

Пон., 2020-03-09 10:55 — webadmin

Скръбна вест

 
На 10 ноември 2025 год. ни напусна нашият дългогодишен колега и приятел
 
проф. МИНЧО АНЧЕВ, дбн
(16.03.1943 – 10.11.2025)
 
Цялата му трудова и научна кариера като редовен докторант, научен сътрудник и професор преминава в Института по ботаника – сега част от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН.
 
Научните му проучвания са върху различни групи от флората на България, главно от сем. Rubiaceae, Brassicaceae, Campanulaceae и др. Той е един от авторите в многотомната Флора на България, Червена книга на Р. България, Атлас на ендемичните растения в България, Определител на висшите растения в България, Как да разпознаваме растенията в нашата природа. Негово дело са повече от 130 научни публикации в български и чужди научни издания, самостоятелно или в сътрудничество с български и чуждестранни ботаници. Проф. Анчев беше дългогодишен ръководител на секция „Флора и флорогенеза“.
 
Всички, които го познавахме, ще запазим добри спомени за него!
 
Дълбок поклон пред светлата му памет!
 
Поклонението ще се извърши на 14.11.2025 г. от 12 ч. в Централни Софийски гробища.
 
 

Скръбна вест

 
На 9 ноември 2025 г. на 70 г. внезапно ни напусна нашият обичан приятел и колега гл. ас. д-р Васил Василев.

Ще го запомним като отговорен и отзивчив колега, хидробиолог, активен участник в изследователската работа, свързана с морските екосистеми.
 
Васко беше вдъхновяващият приятел, на който винаги разчитахме.
 
 
Почивай в мир, Васко!
 
От колегите от ИБЕИ
 
 
 


Опелото ще се отслужи на 12.11.2025 г. от 14 ч. в църквата на Боянските гробища.
 
 

 

Международното издание MDPI отличи статия на наш докторант в месечната си селекция

 
Научното издателство MDPI определи като статия номер 1 в топ-селекцията си за месец октомври 2025 г. публикацията на нашия млад колега Николай Йорданов, редовен докторант в ИБЕИ-БАН.
 
Проучването, публикувано в списание „Birds“, обсъжда как вятърните паркове могат да повлияят на движението на птиците. Изследването е вдъхновено от наблюденията на птици, които свободно ловуват между вятърните турбини. Мониторингът в територия с работещи над 200 ветрогенератора повече от 20 години позволи анализа на поведението на птиците, проследено със свръхточни GPS устройства. Проучването показва, че точното моделиране на това как птиците използват въздушното пространство около вятърните турбини е от съществено значение за реалистичните оценки на риска от сблъсък. Чрез комбиниране на дългосрочно GPS проследяване със систематично наблюдение на полето, ние показваме, че обикновените мишелови (Buteo buteo) могат да адаптират поведението си сезонно, което води до относително ниска вероятност за сблъсък.
 
Това изследване подчертава важността на адаптивното планиране на вятърните паркове към поведението на местните видове. Специално разработения метод за оценка на потенциалния риск от сблъсък на птиците е приложим при изготвянето на оценки за въздействието на ветроенергийни паркове по отношение на видовете птици. Резултатите са уникални и подчертават необходимостта от интегриране на поведенческата екология в планирането на вятърната енергия, за да се гарантира както устойчиво енергийно развитие, така и ефективно опазване на птиците.

Линк към публикацията с отворен достъп (pdf).
Линк към топ селекцията на издателство MDPI за месец Октомври
 
/ИБЕИ-БАН, 07.11.2025 г./

Конкурснa процедурa за академична длъжност „асистент“

 

На основание чл. 14 (1) от Правилника за условията и реда за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН и решение на Научния съвет (Протокол № 48/07.11.2025 г.), ИБЕИ-БАН обявява конкурсна процедура за заемане на академичната длъжност „асистент“ по професионално направление „4.3. Биологически науки“, научна специалност „Ботаника“ за нуждите на изследователска група „Флора и флорогенеза“ към секция „Флора и растителност“,  отдел „Растително и гъбно разнообразие и ресурси“.

Необходими документи за кандидатстване: заявление, към което се прилагат мотивационно писмо, автобиография, диплома за висше образование за образователно-квалификационна степен „магистър“, диплома за образователна и научна степен „доктор“, ако кандидатът има такава, удостоверение за стаж по специалността, ако има такъв и други (по преценка на кандидата, напр. списък на публикации, изобретения и други научно-приложни резултати, препоръки, награди, сертификати и др.). Медицинско свидетелство и свидетелство за съдимост прилагат кандидати, които към момента на кандидатстването не са в трудови правоотношения с ИБЕИ-БАН.

Срок за подаване на документите – един месец от датата на публикуването на обявата на интернет страницата на ИБЕИ-БАН. 

Кандидатите подават документите задължително на хартиен носител и по електронен път, както следва:
1) на хартиен носител в деловодството на ИБЕИ-БАН, бул. „Цар Освободител“ № 1, ет. 2;
2) на електронната поща на научния секретар на ИБЕИ-БАН на адрес iber.scientific.secretary@gmail.com 

/ИБЕИ-БАН, 07.11.2025 г./


3 ноември – Международен ден на биосферните паркове!

Програмата MAB на ЮНЕСКО – мисия за хармония между човека и природата

 
В свят на динамични климатични промени, загуба на биоразнообразие и засилен натиск върху природните ресурси, Програмата „Човекът и биосферата“ (Man and the Biosphere – MAB) на ЮНЕСКО се откроява като водеща глобална инициатива, насочена към развитието на устойчиви модели за взаимодействие между обществото и природата. Тя насърчава научния обмен, опазването на биологичното и културното наследство и внедряването на иновативни практики за устойчиво управление на ценни природни територии.
 
България е част от световното семейство на Програмата „Човекът и биосферата“ (MAB) чрез своите четири биосферни парка, признати за модели на устойчиво взаимодействие между природата и обществото. Това са: „Централен Балкан“, „Червената стена“, „Сребърна“ и „Узунбуджак“. Те представляват територии с изключително биологично и културно наследство, където научните знания се прилагат директно в управлението на природните ресурси, подкрепата на местните общности и опазването на традиции и идентичност.
 
Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българската академия на науките председателства Националния комитет по Програмата и играе ключова роля в научната експертиза, стратегическото планиране и подкрепата за прилагането на принципите на MAB в страната.

Повече информация може да намерите на следния линк

/ИБЕИ-БАН, 03.11.2025 г./

 

Гените на миграцията: как науката разчита движението на птиците

 

На 30 октомври в предаването "Футуризъм" на телевизия Bloomberg TV проф. д-р Павел Зехтинджиев разказа за научните разработки с негово участие върху установяване на точното разположение на гените, определящи наследяването на миграционните способности на птиците. В интервюто се разказва за съвременните методи за разкриване на тези генетични механизми, включително използването на геомагнитното поле за ориентация, и как това би позволило създаването на модифицирани геомагнитни сигнали за "комуникация" с птиците, насочвайки ги далеч от опасности и подобрявайки опазването им.

Цялото интвервю можете да проследите на следния линк.

/ИБЕИ-БАН, 02.11.2025 г./

Покана за откриване на фотоизложба

 
Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН, съвместно с Националният център за полярни изследвания и Българският Антарктически институт, и с любезното съдействие на Кауфланд България, имаме удоволствието да ви поканим на откриването на фотографската изложба:
 
С полета на птиците по пътя към Антарктика
автор д-р Боян Мичев
 
Изложбата представя снимки от 33-тата Българска Антарктическа експедиция (2024-2025 г.), в която участва и нашият колега гл. ас. д-р Боян Мичев. Голяма част от фотографиите са заснети по време на пътуването с българския военен научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ от пристанище Варна, където пое своя път към Антарктика на 7.11.2024 г., до Южни Шетландски острови (27.02.2025 г.).

Изложбата представя около 60 снимки на уникалните местообитания и живите обитатели на Антарктика и едно необикновено пътешествие!

Официалното откриване ще бъде на 4 ноември 2025 г., от 18:30 ч. на сцена „Централни хали“, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №25, ет. 1.

/ИБЕИ-БАН, 27.10.2025 г./

Специализиран курс за докторанти към Центъра за обучение – БАН „Принципи на таксономичните и филогенетичните изследвания“

 
 
Анотация:

Лекционният курс има за цел да даде на докторантите съвременни знания в областта на таксономията. Ще бъдат разгледани основните съвременни концепции за вида и видообразуването, както и основните подходи при разработката на надвидовата класификация на организмите. Специално внимание ще бъде обърнато на принципите на зоологическата и ботаническата номенклатура като основна съставна част на професионалната грамотност на работещите в областта. Част от курса ще бъде насочена към усвояването на принципите и методите на най-широко прилагания в момента метод за изучаване на филогенията на организмите – кладистиката. Курсът включва също теоретично и практическо въведение в използването на молекулярни методи в таксономията. Курсът е подходящ за докторанти от специалностите „Зоология“, „Ботаника“, „Хидробиология“, „Ентомология“, „Паразитология и хелминтология“, „Микология“ и „Екология и опазване на екосистемите“. Той може да представлява интерес и за докторанти, които работят по проблемите на видовото идентифициране и характеризиране и (или) еволюционната биология в рамките на други научни специалности (напр. микробиология, молекулярна биология, генетика и др.).
 
Курсът ще се проведе в рамките на 10 занятия (понеделник, сряда и петък) на 27, 29 и 31 октомври, 3, 5, 7, 10, 12, 14 и 17 ноември 2025 г. от 17:30 ч. до 20:15 ч., основно през платформата ZOOM. Занятията на 14 и 17 ноември ще бъдат присъствени. 

Курсът ще приключи с изпитен тест на 19 ноември 2025 г.

За контакти: 
проф. Бойко Георгиев, е-поща: boyko_georgiev@yahoo.com, тел. (+359) 899285317

/ИБЕИ-БАН, 21.10.2025 г./

Конкурс за прием на редовни и задочни докторанти за учебната 2024-2025 г.

В съответствие с Решение №394 на МС от 18.06.2025 г. и публикация в Държавен вестник бр. №65/08.08.2025 г., ИБЕИ-БАН обявява конкурс за докторантури в професионално направление: 4.3. Биологически науки по следните научни специалности:

1) Ботаника - 2 редовни докторантури;
2) Микология - 1 редовна докторантура;
3) Зоология - 1 редовна докторантура;
4) Хидробиология - 1 редовна докторантура.

Срок за подаване на документите: до 10.10.2025 г.

Необходими документи за кандидатстване:

1. Молба до директора на ИБЕИ-БАН, в която кандидатите посочват специалноста (специалностите), за която кандидатстват и чуждия език, по който ще държат втория конкурсен изпит;
2. Автобиография;
3. Диплома за придобита образователно-квалификационна степен „магистър“ с приложението или нотариално заверено копие от нея;
4. Удостоверение за признато висше образование, ако дипломата е издадена от чуждестранно висше училище;
5. Декларация по § 5 от доп.разпоредби на ПМС 90/26.05.2000 г. (линк за изтегляне);
6. Кандидатите могат да прилагат и други документи, удостоверяващи техните интереси и постижения в съответната научна област;
7. Платежно нареждане (или копие) за платена такса в размер на 40 лв. по банковата сметка на Център за обучение при БАН:

Банкова сметка: УНИ КРЕДИТ БУЛБАНК
IBAN: BG12UNCR 96603120 715116
Основание за плащане: Такса Канд.Докт.Изпит

Кандидатите без дипломи представят уверение от висшето училище за завършено образование, в което задължително се посочва средния успех от следването и оценката от защита на дипломната работа (или от положения държавен изпит).

Кандидатите подават документите си в канцеларията на ИБЕИ-БАН, или по пощата на адрес: ИБЕИ-БАН, бул. Цар Освободител №1, 1000 гр. София, и изпращат сканирано копие на подадените документи по електронна поща на адрес: iber.scientific.secretary@gmail.com.

Кандидатите за докторанти ще бъдат уведомени писмено за допускането им до конкурса. В писмото ще е указано кога и къде да получат програмите за конкурсните изпити.

Изпитите ще се проведат:

- по специалността от 08 до 12.12.2025 г.
- по чужди езици от 15 до 19.12.2025 г.

Изисквания:
Успешно издържали конкурсните изпити са кандидатите, получили оценка от изпита по специалността най-малко мн.добър 4,50 и по западен език не по-малко от добър 4,00.

Линк към обявата на интернет страницата на Центъра за обучение (ЦО) при БАН.

/ИБЕИ-БАН, 01.09.2025 г./

Открийте „WILDCARD: Играта на гората“ – подкаст за науката зад възстановяването на дивата природа

 
На уебсайта на проекта WILDCARD, в който участва като партньор ИБЕИ-БАН, и в Spotify, публиката вече може да се потопи в "WILDCARD: Играта на гората" – поредица от подкаст епизоди, които вдъхват живот на науката за възстановяване на дивата природа (rewilding). Всеки епизод предлага експертни гледни точки, завладяващи разкази и богата звукова атмосфера, които правят сложността на темата достъпна и ангажираща за слушатели от всякакъв произход.

Първите четири епизода разглеждат разнообразни и актуални теми от различни части на Европа:

Епизод 1: „Първична или не? Горска мистерия в България“
С участието на Цветан Златанов (ИБЕИ-БАН)
Пътешествие в сърцето на българските гори в търсене на отговора: какво прави една гора наистина „първична“?
 
Епизод 2: „Швейцарската стратегия: Когато горите растат на воля“
С участието на Харалд Бугман
Поглед към уникалния подход на Швейцария за естественото развитие на горските екосистеми.

Епизод 3: „Опазване на старите гори – горското предизвикателство на Румъния“
С участието на Михай Зота
Задълбочен поглед върху концепцията за опазването на старите гори в Румъния.

Епизод 4: „От политика към практика: Успехът на възстановяването в Нидерландия“
С участието на Ваутер Хелмер и Юта Паулус
Разговор за това как смела политика и екологична визия преобразяват нидерландския пейзаж.

Подкастът е част от по-широкия проект WILDCARD, който цели да повиши осведомеността и да насърчи диалога относно възстановяването на природата, екологичните процеси и ролята на защитените територии в Европа.
 
/ИБЕИ-БАН, 06.08.2025 г./

Нови конкурси за академични длъжности

 
В бр. №63/1.08.2025 г. на Държавен вестник е публикувана обява на ИБЕИ–БАН за заемане на академични длъжности по професионално направление 4.3. Биологически науки, както следва:

1) конкурс за „професор“ – научна специалност „Екология и опазване на екосистемите“, за нуждите на секция „Екология на съобществата и консервационна биология“, отдел „Екосистемни изследвания, екологичен риск и консервационна биология“ – един;
 
2) конкурс за „главен асистент“ – научна специалност „Екология и опазване на екосистемите“, за нуждите на секция „Екология на съобщест­вата и консервационна биология“, отдел „Екосистемни изследвания, екологичен риск и консервационна биология“ – един;
 
3) конкурс за „главен асистент“ – научна специалност „Хидробиология“, за нуждите па изследователска група „Биоразнообразие, съобщества и процеси в сладководни екосистеми“, секция „Биоразнообразие и функциониране на сладководни екосистеми“, отдел „Водни екосистеми“ – един;
 
4) конкурс за „главен асистент“ – научна специалност „Хидробиология“, за нуждите на изследователска група „Биоиндикатори, мониторинг и екологична класификация на сладководни екосистеми“, секция „Биоразнообразие и функциониране на сладководни екосистеми“, отдел „Водни екосистеми“ – един.

Всички конкурси са със срок за подаване на документи 2 месеца от обнародването в Държавен вестник. Изискванията към кандидатите и документите по конкурса са публикувани на сайта на ИБЕИ. Справки: при научния секретар на ИБЕИ (тел. 0879 499 183, ел. поща: iber.scientific.secretary@gmail.com). Документи се подават в деловодството на ИБЕИ, бул. Цар Освободител №1. Моля кандидатите да изпращат електронно копие на подадените документи по електронна поща на адреса на научния секретар.
 
/ИБЕИ-БАН, 04.08.2025 г./

 

14ти Симпозиум за Европейска сладководна наука (SEFS 14), Болу, Турция, 20-25 юли 2025

 
Доц. д-р Весела Евтимова от ИБЕИ-БАН бе един от петте поканени гост-лектори на престижния 14ти Симпозиум за Европейска сладководна наука на Европейската федерация по сладководни науки. Симпозиумът се състоя в гостоприемния университет в Болу, Турция, между 20 и 25 юли 2025 г., с над 400 регистрирани участника от пет континента, с презентации в 38 паралелни сесии, 2 постерни сесии и 4 работилници.
 
Другите поканени гост-лектори бяха Dr. Steve Ormerod, професор по екология в университета в Кардиф, Уелс, Dr. Maria Teresa Ferreira, професор в училището по земеделие в Лисабонския университет, Португалия, Dr. Zsófia Horváth от HUN-REN Център за екологични изследвания, Унгария, Dr. Antonio Camacho, директор на Лимнологичната изследователска група в Cavanilles Institute for Biodiversity and Evolutionary Biology, професор по Екология в Университета във Валенсия, Испания.
 
Д-р Евтимова представи пленарна лекция на тема "Хидрологичен стрес: как и дали водните безгръбначни и вкосистеми се справят?" Фокусът беше върху модифицираните хидрологични режими, причините за тях и промените, които те предизвикват, например: влошаване, фрагментация и хомогенизиране на местообитанията; намаляване на хранителните ресурси; промени на различни нива на организация във водните съобщества и свързания с тях намален буферен капацитет и влошаване на целостта на екосистемата. Д-р Евтимова представи примери за инструменти, които можем да използваме, за да разберем по-добре действащите механизми, и няколко примера за изследвания върху връзките между хидрологичните режими/стрес, водните местообитания и биотата, както и за безгръбначни, които процъфтяват при хидрологичен стрес.
 
Освен това, тя е съавтор на постер на тема „Отговор на макробезгръбначните на регулирането на нивото на водата в крайбрежната зона на езерото Маджоре“, представен от д-р Людмила Камбурска от Институт за изследване на водите към Националния изследователски съвет на Италия (CNR-IRSA) във Вербания.
 
 
Участие в симпозиума взе и д-р Биляна Римческа, постдокторант в ИБЕИ–БАН, с презентация на тема „Значението на еднодневките (Insecta: Ephemeroptera) в планински и полупланински реки от водосбора на Западно-беломорския басейн“.

/ИБЕИ-БАН, 30.07.2025 г./

 

Двадесет и шесто поредно опръстеняване на жълтокраката средиземноморска чайка (Larus michahellis) на остров Св. Иван, Созопол

 
На 07.06.2025 г. се проведе двадесет и шестото последователно опръстеняване на малките на жълтокраката средиземноморска чайка (Larus michahellis) с метални пръстени и тринадесета поредна година с цветни пръстени в най-голямата естествена колония на остров Св. Иван, край гр. Созопол. В експедицията взеха участие 10 доброволци и опръстениха над 430 малки, излюпени през тази година, с комбинации от цветни и метални пръстени.
 
И през тази година основен проблем бе високата тревиста растителност, която изключително затруднява намирането на малките. Въпреки всички теренни трудности, експедицията постигна поставената си цел. От 2000 г. досега са опръстенени над 11700 малки с метални и над 6800 малки със сини пластмасови пръстени, с комбинация от бели букви и цифри. През изминалата година са регистрирани 281 повторни наблюдения на опръстенени птици. Запазва се негативната тенденция за нулеви възврати от полуостров Крим , източна Украйна и Русия. Причина за този факт е войната, водена на територията на Украйна. Значителна част от възвратите извън България са именно от териториите, които днес са арена на интензивни бойни действия.
 
Досега групата за изследване на чайките в България е извършвала опръстенявания в девет гнездови колонии. Тава са остров Св. Иван край гр. Созопол, гр. Несебър, гр. Бургас, гр. Русе, гр. Каварна, гр. София, язовир Батак и Змийския остров в акваторията на Черно море. Флагманът на опръстенените птици е номер К333 - с общо 22 регистрации за период от дванадесет години! Чрез опръстеняването е установено, че чайките живеят до 36 години. С радост съобщаваме за трикратно наблюдение на пръстен КZ54. Наблюденията са на дати 5.06.2021 г., 21.03.2024 г., 7.06.2025 г. Тази птица е именувана на нашия дългогодишен участник в експедициите Константин Вълчев от гр. Бургас.
 
Любопитен факт е наблюдение на меланист на жълтокраката средиземноморска чайка на депо за битови отпадъци край с. Братово. При наличието на хиляди птици от вида само меланистът бе атакуван (макар и безуспешно) от ловен сокол. Досега са ни известни четири наблюдения на меланисти в България. Локациите са водохранилище на ТЕЦ Марица, гр. Варна, о-в Св. Иван - Созопол и депо Братово. Всички наблюдения са документирани със снимки.

Тази дейност не би могла да се осъществи без помощта на нашите спонсори и участници в експедицията, на които сърдечно благодарим! На всички спонсори и участници в експедицията традиционно бе именувана млада птица, с комбинация от цветен и метален пръстен. При наблюдение на персоналните номера, притежателят ще бъде своевременно уведомен за местонахождението им.

Организатори: Група за изследване на чайките в България, Eкологична станция на ИБЕИ-БАН при резерват „Атанасовско езеро“, Българска орнитологическа централа ИБЕИ-БАН
 
/ИБЕИ-БАН, 22.07.2025 г./

 

Учени от ИБЕИ-БАН са водещи автори в публикация, представяща методика за картографиране на дюнните местообитания

 
 
В едно от най-реномираните научни списания по отношение на морските и крайбрежни екосистеми -  Frontiers in Marine Science, Section: Coastal Ocean Processes, Research Topic: Advances in Coastal Dunes (Q1, водещо в ранглистата), беше публикувана  статия за дюнните местообитания на Българското черноморско крайбрежие: „A standard procedure for dune mapping along the Bulgarian Black Sea coast: an integrated approach combining UAS photogrammetry, geomorphological and phytocoenological surveys“ (линк).
 
Авторският колектив включва: гл. ас. д-р инж. Богдан Проданов (секция „Динамика на бреговата зона“ към ИО-БАН), гл. ас. д-р Радослава Бекова (Секция „Биология и екология на морето“ към ИО-БАН), Чавдар Гусев, доц. д-р Десислава Сопотлиева, гл. ас. д-р Магдалена Вълчева (отдел "Растително и гъбно разнообразие и ресурси" към ИБЕИ-БАН), доц. д-р Ахинора Балтакова (катедра „Климатология, хидрология и геоморфология“ към ГГФ на СУ „Св. Климент Охридски“), проф. д-р Росен Цонев (катедра „Екология и опазване на околната среда“ към БФ на СУ „Св. Климент Охридски“) и Юлиян Попов (Министерство на околната среда и водите).
 
В статията е  представена методиката за картографиране на дюнни форми на релефа и дюнни местообитания, базирана на интердисциплинарен подход и определяща съчетаването на геоморфоложки, геоложки, дистанционни и фитоценологични изследвания, което гарантира научно обосновано и достоверно отразяване на крайбрежните пясъчни дюни в специализираните кадастрални карти и регистри, както и тяхното бъдещо опазване.

В началото на миналата година Министърът на околната среда и водите утвърди „Методика за картографиране, определяне на граници и типа пясъчни дюни за създаването и поддържането на специализираните карти и регистри на обектите по чл. 6, ал. 4 и 5 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК)“ - документ от изключително значение за опазването на крайбрежните дюни. Методиката бе възложена за разработване от МОСВ на специалисти в областта на фитоценологията (от ИБЕИ–БАН) и крайбрежната геоморфология (от Института по океанология към БАН) и рецензирана от водещи специалисти в съответните области от ГГФ и БФ на СУ „Св. Климент Охридски“. Тази публикация потвърждава значението на предложения в методиката интердисциплинарен подход.

Усилията на българските изследователи за разработване на методиката за картографиране на крайбрежните дюнни местообитания и нейното утвърждаване в международната научна общност бе високо оценено от МОСВ, с изпратено благодарствено писмо за приноса им, със съществено значение за реализирането на устойчиви и научно обосновани политики за опазване на природата на България.
 

/ИБЕИ-БАН, 17.06.2025 г./

 

За първи път в света бяха освободени черногръди хомяци в дивата природа

 
Добруджанският (черногръд) хомяк (Mesocricetus newtoni) е много рядък вид, който се среща само в България и Румъния. Обитава откритите пространства на Дунавската равнина. Видът е включен в Червената книга на България и защитен от Закона за биологичното разнообразие. В продължение на две години интензивна работа, насочена към изучаване на разпространението и биологията на застрашения вид, учените от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН (ИБЕИ-БАН) успяха да осъществят хибернация и размножаване на закрито, както и да отгледат четири поколения черногръди хомяци.
 
В началото на месец юни 2025 г., екип от ИБЕИ-БАН с ръководител доц. Йордан Кошев, Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) и Фондация Хабитат - Нидерландия, освободи първите 12 млади хомяка в дивата природа в околностите на село Свещари, община Исперих, където последните данни за наличие на вида са от преди 40 години. След специална подготовка на територията за освобождаване, включващо подбор на местата, направа на изкуствени дупки, поставяне на адаптационни клетки предпазващи от хищници, подхранване със зеленчуци и зърно и охрана, бяха пуснати на свобода младите животни.
 
Всичко това нямаше да бъде възможно без помощта на водеща селскостопанска компания, базирана в гр. Исперих, която предостави подходящи земи за освобождаване на животните.
 

Първите наблюдения на освободените хомяци показват, че те се адаптират успешно в природата. Започват да изравят нови дупки, хранят се добре и дори складират храна. Събитието е голям успех, защото подобно освобождаване на индивиди от род Mesocricetus,  не е правено до момента никъде по света.
 
Снимки: Димитър Градинаров (БДЗП) и доц. д-р Йордан Кошев (ИБЕИ-БАН)
 
Отразяване в национални медии:

/ИБЕИ-БАН, 13.06.2025 г./

Специализиран курс за докторанти към ЦО–БАН "Морфология и систематика на гъбите"

 
Специализираният докторантски курс към Центъра за обучение при БАН "Морфология и систематика на гъбите" (тема 5.1.4.) ще се проведе в периода 4–7 август 2025 г.

Лектор: проф. д-р Цветомир Денчев (ИБЕИ-БАН)
 
Курсът е от 20 часа лекции и ще се проведе в сградата на ИБЕИ–БАН, на адрес ул. „Акад. Георги Бончев“, блок 23. Курсът е организиран по пет учебни часа на ден, с начален час 8:30 ч.
 
Лекционните занятия включват следните теми:
  • 04.08.2025 г. Специфика на гъбната клетка. Клетъчна стена. Септи. Органели. Дикарионно състояние. Строеж и диференциране на талуса. Организация на талуса. Мицел. Плектенхим. Видоизменения на мицела през вегетативната фаза. Сапротрофизъм. Паразитизъм. Симбиози. 
  • 05.08.2025 г. Безполово размножаване. Полово размножаване. Полови репродуктивни структури. Хетерокариоза. Типове жизнени цикли. Аскоми. Базидиоми. Соруси.
  • 06.08.2025 г. Систематика на гъбите. Място на гъбоподобните организми и гъбите в организмовия свят. Царство Chromista. Характеристика на гъбоподобните организми. Отдел Hyphochytriomycota. Отдел Oomycota: клас Peronosporomycetes. Царство Fungi. Характеристика на гъбите. Отдел Chytridiomycota. Отдел Mucoromycota. Отдел Ascomycota: подотдели Taphrinomycotina и Saccharomycotina.
  • 07.08.2025 г. Систематика на гъбите. Отдел Ascomycota: подотдел Pezizomycotina. Място на анаморфните гъби в системата на гъбното царство. Отдел Basidiomycota: подотдели Agaricomycotina, Pucciniomycotina и Ustilaginomycotina.
Моля, желаещите да постетят курса да се свържат директно с проф. Цветомир Денчев

Лектор:
проф. д-р Цветомир М. Денчев
Prof. Cvetomir M. Denchev, PhD
Тел. (02) 979 3775
E-mail: cmdenchev@yahoo.co.uk

/ИБЕИ-БАН, 11.06.2025 г./

Популяризиране на палеоботаниката

 
В рамките на договора за сътрудничество между ИБЕИ-БАН и Регионалния природонаучен музей - Пловдив, доц. д-р Владимир Бозуков, ръководител на Секция "Палеоботаника и поленов анализ", ще представи презентацията "Загадките на палеоботаниката". Лекцията ще се състои в Планетариума на музея на 13.06.2025 г. (петък) от 18 ч. Вход свободен.
 
Палеоботаниката ще бъде основна тема на експозицията на друг музей - Регионалния исторически музей - Кърджали. През месец юни ще бъде открита палеоботанична експозиция в Отдел "Природа" на музея. В нея ще бъдат представени фосили, открити в резултат на съвместните палеоботанични изследвания на доц. д-р Владимир Бозуков и куратори от музея. Теренните изследвания бяха финансирани изцяло от РИМ-Кърджали и събраните материали, поставиха начало на колекция от растителни фосили в музея. Във временната палеоботанична експозиция ще бъдат изложени материалите от ранноолигоценски седименти от района на с. Устрен (община Джебел). Откриването на изложбата ще се състои на 19.06.2025 от 18 ч. Вход свободен.

/ИБЕИ-БАН, 05.06.2025 г./

 

Наш докторант с отличие на научен форум

 
На проведената на 17 май в гр. Пловдив 17-та научна конференция за студенти и млади учени „Екологията -  начин на мислене“, нашата колежка Белослава Генова, редовен докторант в ИБЕИ–БАН, бе отличена на престижното II-ро място за най-добър изнесен доклад. Темата на нейния доклад беше "Растителността на град Пловдив".
 
 
В доклада беше представена информация за разнообразието на растителните съобщества – комплексите от различни видове растения, на територията на застроената част от град Пловдив. Анализирани са 114 описания на растителността с използване на стандартна методика, които са класифицирани към 16 класа, 16 разреда, 19 съюза, 18 асоциации и 30 съобщества, съгласно научните класификационни схеми на растителните съобщества. Най-широко представените типове растителност на територията на гр. Пловдив се отнасят към т.нар. синантропна (свързана с човека) растителност като например към класовете Papaveretea rhoeadis, Sisymbrietea, Artemisietea vulgaris, Polygono-Poetea annuae. Но има и добро представяне на полуестествена растителност от клас Helianthemetea guttati – който представлява тревна растителност, развиваща се в южните части на България.
 
Поздравяваме Белослава и нейния научен ръководител доц. Кирил Василев, и им пожелаваме ползотворна работа и още бъдещи успехи!
 
/ИБЕИ-БАН, 28.05.2025 г./

 

Отново успех за младите ни учени!

 
Наградите за млади учени „Проф. Марин Дринов” и за най-млади учени „Иван Евстратиев Гешов” на БАН за 2025 г. бяха връчени по време на тържественото събрание по случай 24 май. Общо 17 млади учени от всички научни направления бяха наградени за своите научни постижения, като отличията връчи председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева.
 
Щастливи сме, че за пореден път в този престижен конкурс ИБЕИ-БАН има награден млад учен. В конкурса за награда „Иван Евстратиев Гешов”, в който участват най-млади учени с образователната степен „магистър” на възраст до 30 години, в научно направление "Биоразнообразие, биоресурси и екология", наградата спечели Благовеста Димитрова. Благовеста е сред нашите редовни докторанти, с предстояща защита на дисертационния и труд през м. юни.
 
Да и е честита наградата и признанието за отличните резултати! Да и пожелаем успешна защита и още много покорени върхове в бъдеще!
 
/ИБЕИ-БАН, 23.05.2025 г./

 

22 май - Международен ден на биологичното разнообразие 2025

Хармония с природата и устойчиво развитие

На 22 май всяка година отбелязваме Международния ден на биологичното разнообразие в чест на приемането на окончателния текст на Конвенцията за биологичното разнообразие на тази дата през 1992 г. Целта е да се насърчава разбирането на проблемите, ограничаването на заплахите и широката подкрепа за опазването на биологичното разнообразие.
 
Темата на Международния ден на биоразнообразието за 2025 г. – „Хармония с природата и устойчиво развитие“ - е подбрана за да насочи вниманието на всички върху връзката между биологичното разнообразие и целите за устойчиво развитие като част от Програмата за развитие след 2015 на ООН за периода 2015-2030.
 
Независимо от безспорния технологичен напредък през последните години, бъдещето на човечеството е тясно свързано с биологичното разнообразие. Доказателствата за това са много:
  • Биоразнообразието е жизненоважно за икономиката на глобално и местно ниво.
  • Производството на храни зависи от биоразнообразието и от услугите, които предоставят екосистемите.
  • Снабдяването с чиста питейна вода също зависи от биоразнообразието.
  • Биоразнообразието и функционирането на екосистемите осигуряват продукти и услуги, важни за човешкото здраве – хранителни вещества, чисти въздух и вода, контрол върху вредителите и преносителите на болести.
  • Биоразнообразието е основата на устойчивия поминък.
  • Традиционното знание, свързано с използването на биоразнообразието, също е важно и има значение не само за онези, които го използват в своя ежедневен бит, но и за модерната индустрия и селско стопанство.
  • Биоразнообразието има ключова роля при смекчаването на влиянието на климатичните промени.
  • Урбанистичната среда на нашите градове е свързана и се влияе от биоразнообразието.
Като страна по Конвенцията за биологичното разнообразие, България работи активно за постигането на нейните цели. Надеждна основа на вземаните политически решения и осъществявани дейности са научните резултати, получавани в изследователските центрове на страната. Безспорно водеща роля сред тях има Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН.
 
В ИБЕИ-БАН се осъществяват значими научни изследвания от национален и наднационален мащаб в областта на екологията, биоразнообразието, опазването на околната среда и устойчивото ползване на биологичните ресурси. Вярваме, че с ежедневната си научно-изследователска, образователна и популяризаторска дейност, имаме своят значим принос в изпълнението на целите на Конвенцията. Апелираме за широка обществена подкрепа на дейностите по опазване на биологичното разнообразие!
 
Във връзка с Деня на биоразнообразието днес, от 15.10 до 16.30 ч. в ефира на БНР Христо Ботев, в предаването "Ефир знание: Следобед за любопитните", с водещ Ани Костова, гостува нашият колега проф. дбн Бойко Георгиев  (линк за интервюто).
 

/ИБЕИ-БАН, 21.05.2025 г./

 

Участие на учени от ИБЕИ в ежегодния фестивал в Сребърна

 
На 17 май 2025 г. на фестивала „Сребърна пее и се смее“, проведен в село Сребърна, учени от ИБЕИ-БАН представиха на местната общност биологичното разнообразие на Поддържан резерват „Сребърна“. В присъствието на кмета на с. Сребърна, жителите на селото и околните общини, много деца и ученици, нашите колеги представиха изследователската работа, която извършват в Екологичната станция при резервата.
 
 
 
Екологичната станция на ИБЕИ-БАН при ПР "Сребърна" е един от сайтовете на LTER-BG („Надграждане на разпределена научна инфраструктура „Българска мрежа за дългосрочни екосистемни изследвания“), обект от Националната пътна карта за научна инфраструктура 2020-2027 г. По проекта се извършва мониторинг на различни абиотични параметри на езерото и неговото биологично разнообразие.
 
 
 
Голям интерес предизвикаха два аквариума с водни обитатели на езерото – риба виюн, миди, водни бръмбари, водни растения, скариди, водни бълхи и др. Отпечатаните за целта на фестивала картички с различни гръбначни и безгръбначни обитатели на езерото впечатлиха, както децата и учениците, така и възрастните.
 

/ИБЕИ-БАН, 21.05.2025 г./

 

Наш докторант с отличие в докторантския форум на БАН

 
На проведения от 13 до 16 май във Велниград VI-ти Интердисциплинарен докторантски форум на БАН, нашият колега Никола Бобчев, редовен докторант в ИБЕИ–БАН, бе отличен с наградата за най-добър устен доклад в научноизследователско направление "Биоразнообразие, биоресурси и екология". Темата на неговия доклад беше "Полуавтоматичен метод за идентифициране и количествено определяне на микропластмаса".
 
 
Беше представен метод за заснемане и идентифициране на микропластмаса чрез използване на нилско червено багрило. Нилското червено (Nile red) е флуоресцентен оцветител, който позволява оцветяване на хидрофобни вещества, например пластмаса, като се адсорбира врху техните повърхности и ги прави флуоресцентни, когато се облъчат със синя или UV-светлина. 
 
Методът позволява бърз анализ като не влияе на пробата. Лесен е за прилагане и има ниска цена на изработка и консумативи. Може да бъде приложен в изследователски центрове, НПО сектора и бизнеса като бърз скрийнинг за микропластмаса.

Поздравяваме Никола и неговия научен ръководител доц. Венцислав Карамфилов, и им пожелаваме ползотворна работа и още бъдещи успехи!
 
/ИБЕИ-БАН, 18.05.2025 г./

 

Участие на учен от ИБЕИ-БАН в XV Софийски фестивал на науката

 
На 11 май 2025 г., в рамките на Софийския фестивал на науката, асистент Анета Ламбевска-Христова отведе публиката на едно вдъхновяващо пътешествие през времето и света на растенията. В презентацията си, озаглавена „В настоящето е вградено миналото“, тя разкри как природата пази своите спомени чрез хербариите – едни от най-ценните хранилища на ботаническо знание и историческа информация.
 
Публиката се запозна с най-голямата и представителна ботаническа колекция в България - хербариумът на ИБЕИ–БАН (SOM) – съкровище, създавано с усилията на поколения учени. Те научиха кой стои зад събирането и поддържането на това ботаническо наследство, как се документират и съхраняват хербарни образци от различни епохи, и как ботаническите колекции се грижат за опазването на това безценно наследство за бъдещите поколения.
 
След вдъхновяващата лекция, посетителите имаха възможност да се включат в две работилници, посветени на хербарните колекции. Под заглавието „Пътешествие през света на хербариите – пазите ли си тетрадките с листа и цветя от детството?“, ас. Ламбевска-Христова показа как от едно детско хоби може да се роди истински научен интерес. Участниците научиха как да събират, пресоват и съхраняват растения, както и как да създадат свой собствен хербарий.
 
Линк към снимките от събитието.
 
/ИБЕИ-БАН, 12.05.2025 г./

Скръбна вест

 
На 29 април 2025 г. почина нашият колега проф. Светослав Герасимов.

Проф. Герасимов е роден на 12.12.1935 г. в с. Докьовци, община Трън. След завършване на Биолого-геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ започва работа като биолог в Института по зоология към БАН, където през годините развива активна академична и обществена дейност в областта на екологията, природозащитата и екологичното образование. През 80-те и 90-те години на миналия век той оглавява секцията по "Екология и биология на сухоземните животни" в тогавашния Институт по зоология.
 
Проф. Славчо Герасимов е специалист в областта на зоологията и екологията на гръбначните животни, с акцент върху дребните бозайници, където са и основна част от публикациите му. Пенсионира се като професор в Лесотехническия университет в София. Дори в напреднала възраст проф. Герасимов оглавяваше Съюза за защита на природата и активно участваше в екологични форуми и инициативи. 
 
За всички негови ученици и колеги е гордост и чест, че го познавахме.

Поклон пред паметта му!
 
От колектива на ИБЕИ-БАН
 

 

Проекти на учени от ИБЕИ–БАН с грамоти на Фонд „Научни изследвания“ за най-успешни проекти за 2024 г.

 
На официална церемония, която се проведе на 23 април 2025 г. от 10:00 часа, в зала „Проф. Марин Дринов“ на Българската академия на науките, Фонд „Научни изследвания“ връчи грамоти на най-успешните проекти, отчетени през 2024 година. Във всяка от научните области бяха отличени по два успешни проекта. Грамотите бяха връчени от членовете на Изпълнителния съвет и управителя на Фонд „Научни изследвания“ проф. Юрий Кълвачев.
 
С радост споделяме, че учени от ИБЕИ-БАН участват в два от наградените проекти. Един от двата отличени проекта е в научна област "Биологически науки" се изпълнява от екип учени от ИБЕИ-БАН – доц. д-р Боян Златков, ръководител на проекта и доц. д-р Владислав Вергилов, един от участниците. Проектът със заглавие „Полов отбор при пеперудите: механизми на копулация и функционална морфология на копулационните органи (Insecta: Lepidoptera)“ завършва с шест публикации в специализирани научни издания, участия в два европейски научни форума и две публични лекции.
 
Вторият награден проект с участие на учени от института е в научна област "Селскостопански науки", със заглавие "Биологични активности на български розови масла и подход към валоризация на отпадъците, получени от производството им“ (КП-06-Н36/17). Водеща организация е Институтът по микробиология „Стефан Ангелов” при БАН, ръководител - проф. д-р Милка Милева. Екипът от ИБЕИ включва доц. д-р Габриеле Йовчев (координатор) и участници доц. д-р Светла Гатева, доц. д-р Маргарита Топашка, гл. ас. д-р Цветелина Герасимова и гл. ас. д-р Цвета Ангелова.

По време на церемонията ръководителите на проектите представиха накратко постигнатите резултати от извършената от тях работа. Пълен запис на церемонията може да намерите на следния линк.
 
/ИБЕИ-БАН, 23.04.2025 г./

 

Денят на Земята в РИМ Кърджали

 
По повод 22.04. – Денят на Земята, в Регионалния исторически музей – Кърджали бе представена презентация на тема „Когато Родопите са били архипелаг и след това“. Ръководителят на секция Палеоботаника и поленов анализ – доц. д-р Владимир Бозуков, запозна посетителите на музея с промените в палеогеографската обстановка в района на Родопите, които са протекли през палеогенския и неогенския периоди в интервала 45–5 млн. г.
 
Представени бяха и данни за промените във флората и растителността на Родопите в този отрязък от време. На основата на тези данни са реконструирани палеоклиматичните условия, поради които са настъпили тези промени.
 
Повече информация за събитието, можете да намерите тук.
 
/ИБЕИ-БАН, 23.04.2025 г./

 

Международен Ден на Земята

 
На днешната дата – 22-ри април – отбелязваме международният Ден на Земята. Светът обръща поглед към природата и биоразнообразието, както и към проблемите, пред които те са изправени. Когато натискът върху живите организми отслабне, понякога те са способни да се възстановят и да се заселят отново в териториите, откъдето са изчезнали. Това се случва и с евразийския бобър в северна България.
 
Екип от млади учени от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН (гл. ас. д-р Анелия Бобева, гл. ас. д-р Мария Качамакова, гл. ас. д-р Симеон Борисов, доц. д-р Йордан Кошев, гл. ас. д-р Владимир Тодоров и докторантите Полина Никова и Благовеста Димитрова) доказа, че бобрите, които от няколко години се наблюдават по българското поречие на река Дунав и някои нейни притоци, принадлежат към местния вид Castor fiber, изчезнал преди 150 г, а не към инвазивния американски бобър Castor canadensis.
 
За целта бяха използвани най-модерни методи за изолиране на ДНК от водата и нагризани дървени стърготини. Беше установено и че бобрите у нас носят хаплотипове на съхранени реликтни популации от Франция и Норвегия, които са използвани за реинтродукции в Германия, а оттам и в съседна Румъния. Това дава основания да се предположи, че произхождат именно от Румъния и са се разселили в България, пресичайки р. Дунав.

Резултатите от изследването са публикувани в международното научно издание Journal of Vertebrate Biology и са свободно достъпни на следния линк. Проучването е част от проект „Завръщане или инвазия? Проучване разпространението и екологични особености на бобъра в България след повече от 150 г. отсъствие“ (КП-06-М61/1 от 13.12.2022), финансиран от ФНИ.

Мотото на тазгодишния Ден на Земята е "Нашата сила, нашата Земя". След получаване на доказателства за идентичността на бобрите у нас, се надяваме да имаме силата да ги опазим, обявявайки ги за защитен от закона вид.
 
/ИБЕИ-БАН, 22.04.2025 г./

Покана за BioBlits събитие

 
Проектът Biodiversity Genomics Europe има за цел да организира изследванията и да получава генетични данни, които да бъдат използвани за биомониторинг, опазване и възстановяване на видове в Европа. Като част от него, проектът InBuiLT ("Безгръбначна фауна на България и съседни региони – основано на ДНК баркодиране на недостатъчно представени в референтните бази данни таксони"), цели да предостави за секвениране материали от избрани групи водни и сухоземни безгръбначни животни, събрани от различни видове местообитания в България и някои съседни страни.
 
ИБЕИ–БАН и участниците в проект InBuiLT, ви канят на BioBlits събитие!

Заповядайте на 25 април (петък) в 9:30 ч., в Княз Борисовата градина

Сборен пункт: Лятна сцена (зад стадион Българска армия)

Елате с нас да научите повече за целите и изпълнението на проекта! Заедно ще съберем бръмбари, охлюви, цикади, многоножки и още много други животни, за да бъдат баркодирани.

Повече информация за проект InBuiLT може да откриете в неговата брошура (pdf).

/ИБЕИ-БАН, 15.04.2025 г./

Международната асоциация за изследване на р. Дунав (IAD) организира своята 45-та конференция в София

 
45-та Конференция на Международната асоциация за изследване на р. Дунав (IAD) на тема „Иновативни решения и сътрудничество за опазване и възстановяване на биоразнообразието и екосистемите в Дунавския басейн / Innovative solutions and cooperation to protect and restore biodiversity and ecosystems in the Danube River Basin“, ще се проведе на 9–12 април 2025 г., в  гр. София, Парк хотел „Москва“. Откриването на конференцията ще е на 9-ти април 2025 г., от 10:00 часа.
 
Международната асоциация за изследване на р. Дунав (IAD) е създадена през 1956 г. във Виена, Австрия. Това е най-дълго съществуващата и действаща научна мрежа в Европа, обединяваща учени с широк спектър на компетентност – геолози, географи, климатолози, хидролози, хидрохимици, микробиолози, хидробиолози и ихтиолози с фокус на изследване – басейна на р. Дунав. България, представлявана от БАН и нейните институти, участва активно в дейностите на IAD още от създаването на организацията.
 
Конференцията се организира съвместно от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН (ИБЕИ-БАН), Института за изследвания на климата, атмосферата и водите при БАН, Генералния секретариат на IAD, Мрежата за инвазивни чужди видове в Дунавския регион (DIAS) и Съюза за защита на природата. Конференцията се финансира от IAD, ИБЕИ-БАН и проектите DANUBE4all, DaWetRest и DANSER в рамките на Мисията на ЕС „Възстановяване на нашите океани и води“ – Дунавски и Черноморски фар.
 
Конференцията засяга широк обхват от теми, свързани с опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемните функции и услуги в басейна на р. Дунав и Черно море. Ще бъдат представени 9 пленарни доклада, 40 устни и 40 постерни доклада в рамките на 13 сесии, включително сесии, посветени на проектите DANUBE4all, DaWetRest и DANSER, в които България участва. Очакват се над 100 участници от 15 страни.

Повече информация за конференцията и темите, които ще се обсъждат може да намерите на страницата на конференцията.

Програма на конференцията може да намерите на следния линк.
/ИБЕИ-БАН, 08.04.2025 г./

 

ИБЕИ–БАН стартира мониторинг на разнообразието на активно летящи насекоми на територията на община Божурище

 
Екип от учени от ИБЕИ–БАН стартира проект към община Божурище на тема „Извършване на научни изследвания и изготвяне на доклад за биологичното разнообразие на територията на община Божурище“. В рамките на проекта ще бъде извършен мониторинг на активно летящи насекоми, предмет на опазване в българското и европейско законодателство, включително опрашители, вредители по горите и насекоми разпространители на болести.
 
 
На три места на територията на общината са инсталирани капани за прихващане на насекоми в полет от типа „Malaise“. Капаните от този тип са пасивна техника за вземане на проби от нисколетящи насекоми в открити местообитания. Въпреки че извадката от тези капани е по-малка по отношение на брой на уловени насекоми в сравнение с методите, които активно привличат насекоми, те успешно могат да дадат качествени данни, а също и при продължително експониране – надеждни данни за оценки в пространството и времето на активността на опрашителите на място. Капаните „Malaise“ често се използват за събиране на насекоми с минимални отклонения при вземане на проби в рамките на проучване на биоразнообразието. Тъй като тези капани се фокусират върху летящи насекоми, те имат относително нисък процент на добив и следователно е малко вероятно да увредят популациите.
 
 
/ИБЕИ-БАН, 07.04.2025 г./

Изложба АНАТОМИЧНИ ПЕРСПЕКТИВИ. Археологическа дървесина от района на северната крепостна стена на Сердика

 
Една различна гледна точка към тъканта на дървесината – там, където се крият някои от тайните на живота, невидими за човешкото око.
 
Изложбата представя микроскопски снимки на фрагменти от дървета от античните пластове, проучени в периода 2017 – 2020 г. при разкопки на ул. „Екзарх Йосиф“ № 35 в София, в района на северната крепостна стена на Сердика, с ръководител Полина Стоянова. Влажната среда там е съхранила останки от дървена архитектура и дървени битови предмети, които иначе рядко се намират след стотиците изминали години. Освен научната информация и познанието за вида дървесина, използвана в миналото, направените под микроскоп фотографии на парченцата органична тъкан отварят още една неочаквана перспектива – към съвършенството на природата, скрито в ствола на дървото.
 
Микроскопските изображения са резултат от работата по два научни проекта: COST акция CA 22155 “Network for forest by-products charcoal, resin, tar, potash” (Eu-PoTaRCh, с участието на гл. ас. д-р Мила Андонова-Кацарски) и “Антракологично изследване на овъглена дървесина от късноантична Сердика” (ФНИ, КП-06-М41/5, ръководител гл. ас. д-р Мила Андонова-Кацарски).
 
Заповядайте, за да се потопите в красотата на живота под микроскоп.
 
Изложбата АНАТОМИЧНИ ПЕРСПЕКТИВИ. Археологическа дървесина от района на северната крепостна стена на Сердика, може да бъде посетена в периода 10.04 – 31.05.2025 г., Регионален исторически музей – София, пл. „Бански“ № 1, етаж 2.
 
Откриване: 10 април 2025 г., 18:00 ч.
 
Изложбата е реализирана от  Регионален исторически музей – София в партньорство с ИБЕИ–БАН.
 
/ИБЕИ-БАН, 07.04.2025 г./

Конкурс за допълнителен прием на редовни и задочни докторанти за учебната 2024-2025 г.

 
В съответствие с Решение № 478 на Министерския съвет от 04.07.2024 г. и публикация в Държавен вестник бр. №18/04.03.2025 г., ИБЕИ-БАН обявява конкурс за докторантури в професионално направление: 4.3. Биологически науки по следните научни специалности:

1) Ботаника - 1 редовна докторантура;

2) Екология и опазване на екосистемите - 1 редовна докторантура;

Дата на обявяване на конкурса: 4.03.2025 г.
Срок за подаване на документите два месеца от датата на пубикуване.
 
Необходими документи за кандидатстване:

1. Заявление до директора на ИБЕИ-БАН, в която кандидатите посочват специалноста (специалностите), за която кандидатстват и чуждия език, по който ще държат втория конкурсен изпит;
2. Автобиография;
3. Диплома за придобита образователно-квалификационна степен „магистър“ с приложението или нотариално заверено копие от нея;
4. Удостоверение за признато висше образование, ако дипломата е издадена от чуждестранно висше училище;
5. Декларация по § 5 от доп.разпоредби на ПМС 90/26.05.2000 г. (линк за изтегляне);
6. Кандидатите могат да прилагат и други документи, удостоверяващи техните интереси и постижения в съответната научна област;
7. Платежно нареждане (или копие) за платена такса в размер на 40 лв. по банковата сметка на Център за обучение при БАН:

Банкова сметка: УНИ КРЕДИТ БУЛБАНК
IBAN: BG12UNCR 96603120 715116
Основание за плащане: Такса Канд.Докт.Изпит

Кандидатите без дипломи представят уверение от висшето училище за завършено образование, в което задължително се посочва средния успех от следването и оценката от защита на дипломната работа (или от положения държавен изпит).
 
Кандидатите подават документите си в канцеларията на ИБЕИ-БАН, или по пощата на адрес: ИБЕИ-БАН, бул. Цар Освободител № 1, 1000 гр. София, и изпращат сканирано копие на подадените документи по електронна поща на адрес: iber.scientific.secretary@gmail.com.

Кандидатите за докторанти ще бъдат уведомени писмено за допускането им до конкурса. В писмото ще е указано кога и къде да получат програмите за конкурсните изпити.

Изпитите ще се проведат:
- по специалността от 09 до 13.06.2025 г.
- по чужди езици от 16 до 20.06.2025 г.

Изисквания:
Успешно издържали конкурсните изпити са кандидатите, получили оценка от изпита по специалността най-малко мн.добър 4,50 и по западен език не по-малко от добър 4,00.

Линк към обявата на интернет страницата на Центъра за обучение (ЦО) при БАН.

/ИБЕИ-БАН, 06.03.2025 г./

 

Нови данни върху поведението на дивата свиня

 
Ареалът на дивата свиня (Sus scrofa) се простира от Европа, през Мала Азия до Централна и Югоизточна Азия. Въпреки, че биологията видa е добре известна, данните за поведенческите реакции на дивите свине са оскъдни. В изследване, публикувано в международното списание Applied Animal Behaviour Science, са обобщени резултатите от проучване на връзката между позицията на опашката и нейното движение със съответно поведение. Проучването на д-р Атидже Ахмед в съавторство с колеги от Биологическия факултет на СУ "Св. К. Охридски, се базира на данни, събрани от фотокапани на територията на две български държавни ловни стопанства, през пролетно-летния период на 2017–2018 г. Идентифицирани са общо пет типа позиции на опашката: висяща, размахваща се, хоризонтална, вдигната и арковидно извита. Използван е обобщен линеен модел, който показва, че поведението, полът и местообитанието значително влияят върху позицията на опашката. Наблюдаваното поведение се групира в две основни категории – активно и пасивно. Резултатите от изследването показаха, че висящата и размахващата се опашка преобладават над другите позиции, като обикновено висящата опашка се регистрира по време на търсене на храна и ровене. Размахващата се опашка преобладава при животни по време на проучвателно и приятелско поведение, а в случаите на агонистично поведение опашката е високо вдигната.
 
Изследвани са и зависимостите между позицията и движението на опашката, поведението и пола на животните, както и особеностите на местообитанието им. Резултатите показват, че при мъжките диви свине в откритите местообитания, както при активно, така и при пасивно поведение, преобладава висяща позиция на опашки, докато в горските местообитания такива разлики не бяха установени. За разлика от мъжките, при женските екземпляри в открити местообитания, по време на активно поведение, доста по-често преобладава размахващата се позиция на опашката. Тъй като женските формират социални групи, съставени основно от тяхното потомство предполагаме, че това поведение и позиция на опашките е резултат от тяхната повишена бдителност. Дивата свиня е важен вид, както за биоразнообразието, така и за ловните практики в много страни. Поради това, систематичните наблюдения чрез фотокамери могат да дадат много нови данни за изучаване на поведението ѝ, което би допринесло за управлението на вида.
 
Линк към публикацията

/ИБЕИ-БАН, 03.02.2025 г./

ПОКАНА

ИНСТИТУТЪТ ПО БИОРАЗНООБРАЗИЕ И ЕКОСИСТЕМНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ – БАН

има удоволствието да Ви покани на откриването на изложбата

„Прилепите на Виетнам“

Дата: 7 януари 2025 г.
Час: 18:00 ч.
Място: Национален музей „Земята и хората“
Адрес: гр. София, бул. „Черни връх“ №4


Изложбата ще Ви отведе в магическия свят на прилепите – ключови представители на биоразнообразието и важен компонент на екосистемите във Виетнам. Събитието е организирано с цел да популяризира изследванията върху биоразнообразието и значението на прилепите за екосистемите.

Заповядайте да научите повече за тяхното поведение, местообитания и ролята им в поддържането на природния баланс!

/ИБЕИ-БАН, 02.01.2025 г./

Скръбна вест

 
На 20 декември 2024 г. ни напусна дългогодишният преподавател и наш колега проф. дбн Елисавета Божилова.
 

Учен с международна  известност, посветила десетилетия от живота си за развитието на българската палеоботаника и палинология, на обучението на поколения студенти, дипломанти и докторанти.
 
 
Поклон и признателност пред светлата ѝ памет!
 
 
Опелото ще се състои на 23.12.2024 г. от 13.30 ч. в църквата на Централните софийски гробища.

От колектива на ИБЕИ-БАН
 
 
 
 

Нова наколна гнездова платформа за къдроглавите пеликани в Сребърна

 

На 4 и 5 декември в ПР „Сребърна“ (LTER site Srebarna) беше изградена нова наколна гнездова платформа за къдроглавите пеликани. Това беше осъществено с финансовата подкрепа на ИБЕИ-БАН по проект „Надграждане на разпределена научна инфраструктура „Българска мрежа за дългосрочни екосистемни изследвания“ (LTER-BG)", обект от Националната пътна карта за научна инфраструктура 2020-2027 г.

 

Мероприятието се осъществи и с активното участие на четирима доброволци от Българско дружество за защита на птиците (БДЗП) и логистичната подкрепа на РИОСВ-Русе.



Въпреки, че в резервата има изградени наколни платформи върху тръстиков остров, през последните години гнездящите птици са обезпокоявани от енотовидно куче. Поради тази причина, на срещата за опазването на вида, която се проведе на 17 септември 2024 г. в РИОСВ-Русе беше взето решение, че е необходимо да се осигури още едно ново място за гнездене в резервата. С нашите общи усилия, това място е факт!

/ИБЕИ-БАН, 13.12.2024 г./

 

Нова публикация прилага ДНК метабаркодиране за изясняване хранителния спектър на сребристата булка (Pluvialis squatarola)

 
Екип от млади учени и постдокторанти от ИБЕИ-БАН публикува първото за България изследване чрез ДНК метабаркодиране на хранителния спектър на дъждосвирцова птица по Българското черноморско крайбрежие. Изследването проучва диетата и предпочитанията на сребристата булка (Pluvialis squatarola) по време на миграцията й в района на Поморийското езеро чрез ДНК метабаркодиране на изпражнения и ги сравнява с наличните хранителни ресурси в местообитания на прибойната зона и пясъчния бряг в района на изследването. Проучването показва, че сребристата булка има широк хранителен спектър: общо 332 таксона са идентифицирани чрез метабаркодиране. Открити са както сухоземни, така и морски таксони, което показва, че птиците се хранят в множество различни крайбрежни местообитания. В диетата на сребристата булка преобладават сухоземните членестоноги (особено насекомите), а най-представеният морски таксон са мидите от сем. Mytilidae. Сребристата булка демонстрира генералистична хранителна стратегия в периода на изследване, като консумира разнообразна храна в малки количества.

Изследването не открива значителни сезонни разлики в диетата на сребристата булка, но съотношението на някои таксони частично се променя и вероятно отразява сезонните разлики в тяхното обилие и активност в крайбрежните местообитания по българския бряг. Резултатите допринасят за обогатяване на знанията за хранителния режим, избора на плячка и използването на местообитанията на сребристата булка в един слабо проучен регион на черноморско-средиземноморския миграционен път и могат да послужат за разработването на ефективни мерки за запазване на качеството на местообитанията в местата за престой по време на миграция на тази и други птици със сходна екология.

Изследването е проведено с подкрепата на проект, финансиран от ФНИ, Програма за млади учени и постдокторанти (Договор №. КП-06-М51/3 от 12.11.2021 г.).

Научната публикация е налична на следния линк.
 
/ИБЕИ-БАН, 29.11.2024 г./

 

Съвместна научнопопулярна дейност на ИБЕИ-БАН и РИМ-Благоевград

 
В рамките на договора за взаимно сътрудничество между Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН и Регионален исторически музей - Благоевград, бяха осъществени научнопопулярни лекции на палеоботанична тема в Профилирана гимназия "П. Яворов" гр. Петрич и ПГ "Яне Сандански" гр. Сандански.
 
Доц. Владимир Бозуков, ръководител на секция "Палеоботаника и поленов анализ" в ИБЕИ, запозна учениците с видовете растителни фосили, начините за фосилизация на растителния материал, видовете седиментни скали, който най-често съдържат фосили и значението на информацията, която ни носят фосилните растения.
 
/ИБЕИ-БАН, 29.11.2024 г./

 

Покана за участие в пролетната конференция на Association for Environmental Archaeology през 2025 г.

 
Форумът се организира съвместно от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН и катедра „Археология“ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Конференцията ще се проведе в София, от 12-ти до 13-ти април 2025 г. в Ректората на Софийски университет. Пролетната конференция на Association for Environmental Archaeology в София е озаглавена „Of Mountains and  Rivers: Perspectives in Environmental Archaeology” и има за цел да акцентира върху основни аспекти на ландшафта определяли селищния живот в миналото като планини, низини и речни системи. Форумът ще се проведе присъствено и в два основни формата за участие: устен доклад и постерна презентация.
 
Крайният срок за подаване на абстракти е 30-ти декември 2024 г., а повече информация може да бъде намерена тук, както и в приложения QR код, водещ до формата за подаване на предложения.

От името на Организационния и Научния комитет на АЕА – София 2025:
- Гл. ас. д-р Мила Андонова-Кацарски (ИБЕИ-БАН)
- Доц. д-р Даниела Стоянова (СУ „Св. Климент Охридски“)

/ИБЕИ-БАН, 28.11.2024 г./

 

Публикувана е съвременна класификация на гъбите и гъбоподобните организми

 

Международен екип от миколози, включващ трима учени от ИБЕИ-БАН, проф. д-р Цветомир Денчев, доц. д-р Теодор Денчев и доц. д-р Борис Асьов, публикува обширна статия в престижното микологично списание Mycosphere (Q1, JIF 10.0) върху съвременната таксономична схема на гъбите, гъбоподобните организми и гъбните аналози. Царство Гъби включва 19 отдела, 83 класа, 1220 семейства, 10 685 рода и около 140 000 вида. С подробна информация в 1062 бележки е направен пълен преглед на новите родове, семейства и таксони от висок ранг, публикувани от 2022 г. до излизането на настоящата публикация. Съвременната система на гъбите е от важно значение не само за работещите в областта на таксономията, но и с приложно значение, при изработване на стратегически документи, свързани с оценка и опазване на биологичното разнообразие и оценка на състоянието на екосистемите.

Линк към публикацията
 
/ИБЕИ-БАН, 20.11.2024 г./

 

Участие на учен от ИБЕИ в проект на Столична община

 

На 19.11.2024 г. по покана на Фондация „Красива наука", ас. Анета Ламбевска-Христова, помощник-куратор към Хербариума (SOM) на ИБЕИ–БАН, посети училището ЧОУ "Томас Едисън" в София.

 

 

Пред учениците от 5-ти и 6-ти клас тя представи презентация на тема: „Как да хербаризираме растения и за какво да ги използваме?", както и Работилница по хербарий. На учениците бяха демонстрирани различни методи за хербаризиране и съхранение на растенията.

Проектът е част от работната програма „София - град на младите и активните” на Столична община за участие в организирани посещения в училищата в София.

/ИБЕИ-БАН, 20.11.2024 г./

Покана за научен семинар

 
Отдел „Растително и гъбно разнообразие и ресурси“ на ИБЕИ–БАН ви кани на научен семинар, който ще се проведе на 13-ти ноември (сряда) от 15:00 ч. в Заседателната зала на ИБЕИ–БАН, на адрес ул. „Академик Георги Бончев" №23, ет. 2.
 
Ще бъде изнесена лекция на тема „Недеструктивни изследвания на археоботанични материали чрез микрокомпютърна томография (micro-CT scanning)“, с лектор гл. ас. д-р Мила Андонова-Кацарски от секция „Палеоботаника и поленов анализ“. Презентацията ще представи потенциала на микрокомпютърната томография при анализа на растителни находки с минимални размери и нестабилно съхранение, произхождащи от археологически контексти.
 
/ИБЕИ-БАН, 06.11.2024 г./

Покана за участие в информационна среща

 
Екипът на проект “Оценка на хранителния спектър на сребристата булка (Pluvialis squatarola) чрез ДНК метабаркодинг във връзка с хранителните предпочитания на вида и опаразитяването с вътрешни паразити (хелминти) по време на пролетна и есенна миграция по българско черноморско крайбрежие” има удоволствието да Ви покани на информационна среща за представяне на резултатите от проекта, финансиран от Фонд „Научни изследвания” по Програма за финансиране на фундаментални научни изследвания на млади учени и постдокторанти.
 

Голяма част от дъждосвирцовите птици, защитени по Закона за биологичното разнообразие в България, мигрират през нашата страна. Ние си поставихме за цел да изследваме хранителния спектър на един от тези видове, сребристата булка, по време на краткия ѝ престой по българското черноморско крайбрежие през периодите на пролетна и есенна миграция. В нашето проучване прилагаме сравнително нов и все още малко използван метод за ДНК разпознаване на храната на птиците. На срещата ще се запознаете с главния ни герой, който изследвахме на крайбрежната морска ивица в непосредствена близост до Поморийско езеро. Ще разберете какво очаквахме при подготовката на изследването и с какво ни изненадаха резултатите от него. Щастливи сме, че проучването ни съвсем наскоро беше прието за печат в реномираното научно списание Food Webs.

Заповядайте на нашето събитие!

Понеделник, 11 ноември 2024 г., 18:00 ч., Център за горски науки, София, ул. „Братя Миладинови“ 104, (зад ІІ-ра градска болница).

Информационната среща се провежда в изпълнение на дейности по проект, финансиран от ФНИ (Договор № КП-06-М51/3 от 12.11.2021 г.)

/ИБЕИ-БАН, 05.11.2024 г./

 

Наш учен е носител на почетен знак „За заслуги към БАН“

 

На 1 ноември 2024 г., по повод Деня на народните будители, Българската академия на науките отличи учени и журналисти. Сред наградените е доц. д-р Ина Анева от ИБЕИ–БАН, която е и научен секретар в направление „Биоразнообразие, биоресурси и екология“ към БАН. Тя получи почетен знак „За заслуги към БАН“ за високите си научни постижения и изключителния си принос за популяризиране на дейността на Академията.
 

Поздравления, доц. Анева!
 

/ИБЕИ-БАН, 04.11.2024 г./

 

Професор Йордан Узунов на 75 години!

 

През месец октомври проф. д-р Йордан Узунов навърши 75 годишна възраст!

За нас, изследователите от отдел „Водни екосистеми“ и ИБЕИ–БАН, това е повод да го поздравим и да отбележим приносите му като изтъкнат учен в областта на водната екология и хидробиология. Професор Узунов е признато име в международната научна общност. Той е бил ръководител на редица национални и международни проекти, съветник на председателя на ООН и създател на методики за категоризация на водите в България. Той е ръководител на успешно защитили докторанти и ментор на голям екип от експерти в областта на опазването на водите.
 
Със своите новаторски подходи, организационни умения и не на последно място със завидната си научна продукция, професор Узунов е вдъхновител, достоен пример за подражание и гордост за учените от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания.


Пожелаваме му крепко здраве и още много години с благодарност да черпим от неговия богат изследователски опит и с чест да следваме пътеката, която е проправил в науката!

 
/ИБЕИ-БАН, 04.11.2024 г./

 

Най-голямата размножителна колония на малкия подковонос и трицветния нощник в света е в Източните Родопи

 
Нова публикация в международното списание European Journal of Wildlife Research съобщава за установяването на най-голямата размножителна колония на прилепи от видовете малък подковонос (Rhinolophus hipposideros) и трицветен нощник (Myotis emarginatus) в световен мащаб. Тя се намира в Източните Родопи, в района на гр. Маджарово. Изследването е дело на колектив от български и чешки учени с водещ автор д-р Хелиана Дундарова от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН.
 
 
България има богата прилепна фауна с големи колонии, установени в пещери, мини и други подземни убежища. Само малка част от размножителните колонии са установени в сгради. По време на скорошни теренни проучвания в района на гр. Маджарово (Хасковска област) обаче беше открита най-голямата в света размножителна колония на малкия подковонос (сн. 2) и трицветния нощник (сн. 3). Между 15 000 и 18 500 индивида от осем вида прилепи използват комплекс от антропогенни структури (изоставен воден резервоар и две сгради) като лятно убежище.
 
 
Находката от района на Маджарово потвърждава необходимостта от организиране на програми за редовен мониторинг и планове за действие за видовете прилепи, които ще осигурят опазването на размножителните колонии и спиране на тенденциите за намаляването на числеността на популациите.
 

Линк към статията

Снимка 1. Д-р Хелиана Дундарова по време на теренни изследвания.
Снимка 2. Малки подковоноси от колонията при Маджарово.
Снимка 3. Трицветни нощници от колонията при Маджарово.
 
/ИБЕИ-БАН, 04.11.2024 г./

 

Учен от ИБЕИ с награда от Съюза на учените в България

 
На проведеното на 30.10.2024 г. честване по случай 80-годишнината от основаването на Съюза на учените в България бяха връчени наградите за 2024 г. за високи научни постижения в различните научни направления.
 
Д-р Михаил Червенков от ИГ „Растително разнообразие и местно развитие", секция „Приложна ботаника" към отдел „Растително и гъбно разнообразие и ресурси“ получи най-високата награда „Диплом“ за научната си дейност в област „Аграрни науки“.
 
/ИБЕИ-БАН, 01.11.2024 г./

 

Нова научна публикация доказва високи концентрации на микропластмаса в морските седименти, свързани с урбанизираните територии по югозападното българско черноморско крайбрежие

 
 
В международното списание Marine Pollution Bulletin (IF 5.3) излезе от печат публикация на колегите от ЛМЕ Созопол, докторант Никола Бобчев, гл. ас. д-р Димитър Беров, гл. ас. д-р Стефания Клайн и доц. д-р Венцислав Карамфилов. Статията представя данни от първото проучване на замърсяването с микропластмаси в седиментите на плажове и морското дъно по югозападното крайбрежие на Черно море -  в  района на Созополски залив, устието на река Ропотамо и Маслен нос.
 
 
Резултатите показват, че най-високи концентрации на микропластмаса са открити в близост до урбанизирани зони (Созополски залив - 464.44 ± 272.50 частици за кг. пясък от плажа и 825.93 ± 396.30 частици за кг. пясък на морското дъно). Най-често срещани са влакната, съставляващи 72,3% от микропластмасата на брега и 91,7% от микропластмасата на морското дъно; 44% от частиците на брега и 54% от тези на морското дъно са с червен или син цвят.
 
 
Концентрацията на микропластмаса в седиментите на плажовете "Златна рибка", "Градина" и "Червенка" между градовете Созопол и Черноморец е между 2-4 пъти по-висока, отколкото в други части на Черно море, докато тази в неурбанизираните и слабо урбанизирани зони е сходна с проучвания от Черно море и други европейски морета. Концентрацията на микропластмаса в седиментите от морското дъно в зоната е по-висока от тази в други проучвания за Черно море, но сходна с микропластмасата в дънните седименти на Каспийско море, Балтийско море, крайбрежието на Ламанша и белгийския континентален шелф.
 
Потенциални основни източници на замърсяване са микропластмаси, пренасяни от от сушата с вливащите се в морето отпадни и дъждовни води, както и от  деградация на попаднали в морето пластмасови обекти от бита, туризма, риболова и аквакултурите. Потвърдено е, че морските седименти действат като "резервоар" за микропластмаса, която остава архивирана в седиментите за дълъг период от време, и са индикативни за дългосрочните нива на замърсяване на крайбрежните екосистеми от урбанизирани крайбрежни територии и човешките дейности в тях.

Линк към публикацията
/ИБЕИ-БАН, 24.10.2024 г./

 

Участие на учени от ИБЕИ в Годишния конгрес на Европейската асоциация по арехология

 
В Римския университет "Сапиенца" (Sapienza Universita di Roma) се проведе годишния конгрес на Европейската асоциация по арехология (European Association of Archaeoogists), в който тази година участваха над 5000 делегати. Учени от секция "Палеоботаника и поленов анализ" на ИБЕИ-БАН взеха активно участие във форума в сферите на археоботаниката и палинологията. Гл. ас. д-р Мила Андонова-Кацарски бе основен организатор на сесия, фокусирана върху предмети от кошничарския занаят в миналото и тяхното предполагаемо растително съдържание, озаглавена "Baskets and their belongings: archaeobotany of vegetal basketry objects and their vegetal content". В тази сесия, тя представи доклад, с резултати от участието и в проекта "THEFBO" на тема "Baskets and their belongings: a case study form the Late Neolithic pile dwellings of the Lake Comstance". Д-р Андонова-Кацарски беше и съавтор на постер и съорганизатор на сесия, обхващаща иновативни подходи при съвременните археоботанични анализи. Специалист Йоанна Катрева и д-р Андонова-Кацарски представиха и доклад озаглавен "Exploring the potential of well-like features as a source of environmental archaeological information. Case study from Southern Bulgaria" с нови палинологични данни от халколитния период (V хилядолетия пр. Хр.).

/ИБЕИ-БАН, 21.10.2024 г./

Конкурс по НП „Млади учени и постдокторанти – 2“

 
На основание на Решение на Управителния съвет на БАН от 20.09.2024 г. ИБЕИ обявява конкурс за набиране на бенефициенти на Националната програма „Млади учени и постдокторанти – 2“, финансирана от Министерството на образованието и науката.
 
Срок за подаване на документите: 2 октомври 2024 г.
 
Необходими документи:
 
За модул „Млади учени“

1. Автобиография
2. Диплома за завършено образование и сертификат за владеене на чужд език
3. Мотивационно писмо, включващо и информация за области на научни интереси
4. Проектно предложение (до 4 стр.) (виж шаблон)
5. Описание на досегашната научна работа на кандидата (ако е приложимо)
6. Списък с публикации и проекти, в които е участвал (ако е приложимо)
7. Проект за бъдещо научно и кариерно развитие на кандидата подкрепено от научния ръководител/зав. отдел/зав. секция/ръководител на изследователска група (до 2 стр.)
8. Други материали, доказващи професионалните качества на кандидата по негова преценка; награди или грамоти
9. Кратка професионална автобиография на научния ръководител, избрани статии по темата и цитати.

За модул „Постдокторанти“

1. Автобиография
2. Диплома за получена докторска степен и сертификат за владеене на чужд език
3. Мотивационно писмо, включващо и информация за областта на научни интереси
4. Подробен проект (подава на български и на английски език) (до 10 стр.) (виж шаблон)
5. Описание на досегашната научна работа на кандидата
6. Списък с публикации и проекти, в които е участвал
7. Списък с участия с доклади, постери, презентации в научни конференции и събития
8. Проект за бъдещо научно и кариерно развитие на кандидата подкрепено от приемащия научния ръководител/ зав. отдел/зав. секция/ръководител на изследователска група
9. Други материали, доказващи професионалните качества на кандидата по негова преценка; награди или грамоти
10. Кратка професионална автобиография на научния ръководител от приемащата институция, избрани статии по темата и цитати.
 
Кандидатите без дипломи представят уверение за завършено образование или получена докторска степен с посочена датата на защита на дипломна работа или държавен изпит и датата на защита на дисертационния труд.
 
Кандидатите подават документите си в канцелариите на ИБЕИ-БАН (в база 1, 2 или 3) и изпращат копие на подадените документи по електронна поща на адрес: iber.scientific.secretary@gmail.com
 
Условия за кандидатстване по програмата на страницата на БАН (линк)
 
/ИБЕИ-БАН, 26.09.2024 г./

 

Мисия „Природа под вода“

 
Имаме удоволствието да споделим един репортаж за работата на екипа на Лабораторията по морска екология към ИБЕИ-БАН, излъчен в предаването bTV-Репортерите.
 

 

Филмът разказва за изследванията на нашите морски еколози, свързани с проучване на биоразнообразието, екологичното състояние на крайбрежни дънни екосистеми - скалните рифове -  в района на Созопол-Маслен нос и Китенските рифове.
Линк към репортажа
/ИБЕИ-БАН, 24.09.2024 г./

 

Нова статия за филогеномика, време на дивергенция и нова система на гъбите от отдел Basidiomycota

 
Екип от специалисти в областта на филогения и таксономия на базидиалните гъби, включващ двама учени от ИБЕИ-БАН, доц. д-р Теодор Денчев и проф. д-р Цветомир Денчев, на базата на молекулярни данни и филогенетични анализи, публикува статия за филогеномика, време на дивергенция и нова система на гъбите от отдел Basidiomycota. В предложената система, отделът включва четири подотдела (Agaricomycotina, Wallemiomycotina, Ustilaginomycotina и Pucciniomycotina), 20 класа, 77 разреда, 297 семейства и 2134 рода. За всеки разред е представена информация за историята на изследването му, диагностични белези на таксоните в разреда, таксономична схема на семействата и родовете, еволюционни тенденции, стопанско значение на видовете и илюстрации на характерни видове. Изследването на българските учени е по проект на ИБЕИ, финансиран от ФНИ (KП-06-Н51/10/16.11.2021).

Статията е публикувана в престижното списание Fungal Diversity (Q1, оглавява ранглистата в област Микология).

Снимка: Спори на видове от разред Tilletiales

/ИБЕИ-БАН, 20.09.2024 г./

 

Описани са три нови вида паразитни гъби

 
Екип от миколози, включващ учени от Университета в Хамбург, Германия, и доц. д-р Теодор Денчев и проф. д-р Цветомир Денчев от ИБЕИ-БАН, публикуваха резултати от молекулярно-филогенетично изследване на паразитните гъби от род Anthracoidea по алпийски видове растения от групата на Carex sempervirens в Европа. Описани са три нови вида паразитни гъби: Anthracoidea ferrugineae по Carex ferruginea от Алпите и Карпатите, A. firmae по Carex firma от Алпите, и A. kitaibelianae по Carex kitaibeliana от планини на Балканския полуостров (Албания, България, Гърция и Северна Македония). Изследването на българските учени е по проект на ИБЕИ, финансиран от ФНИ (KП-06-Н51/10/16.11.2021).

Статията е публикувана в престижното микологично списание Fungal Systematics and Evolution.
 
/ИБЕИ-БАН, 19.09.2024 г./

 

Участие на ИБЕИ в съпътстващата програма към домакинството на България на 61-вата сесия на Междуправителствения панел на ООН по изменение на климата (IPCC-61)

 

 
ИБЕИ взе активно участие в две научни конференции – част от съпътстващата програма към домакинството на България на 61-вата сесия на Междуправителствения панел на ООН по изменение на климата (IPCC-61).
 
 
Научната конференция „Климатични рискове в Черноморския регион“, организирана от БАН и МОСВ се проведе на 25 и 26-ти юли 2024 г. В сесията „Черно море и крайбрежните води (въздействие, рискове, адаптация)“ с модератор доц. Венцислав Карамфилов учените от ИБЕИ представиха две теми, върху които работят. Доц. Теодора Тричкова и кол. направиха преглед на инвазивните чужди видове (ИЧВ), като основна заплаха за биологичното разнообразие и екосистемите в Дунавския басейн и Западното крайбрежие на Черно море (България, Румъния, Украйна), и значението на климатичните промени за повишаване на рисковете, свързани с ИЧВ.
 
Гл. ас. Димитър Беров и кол. разгледаха предполагаемите въздействия върху структурата, функциите и екосистемните услуги на крайбрежните бентосни екосистеми по Южното черноморско крайбрежие на България при различните сценарии за изменение на климата. В друга сесия гл. ас. Йоана Георгиева представи метода за моделиране „Ecopath with Ecosim“, разработван съвместно с проф. Георги Даскалов, основан на хранителните мрежи, като инструмент за оценка на влиянието на климатичните промени върху Черноморската екосистема. Учените от ИБЕИ взеха участие и в панелната дискусия на тема: „Политически стратегии, свързани с възстановяването на природата като средство за адаптиране към изменението на климата“, водена от г-н Юлиян Попов, с участието на г-н Петър Димитров, служебен министър на околната среда и водите, г-жа Ивелина Василева, акад. Юлиан Ревалски, председател на БАН, доц. Ина Анева, научен секретар в направление „Биоразнообразие, биоресурси и екология“, и други участници.
 
 
На 1 август 2024 г. се проведе конференцията: „Наука и иновации в подкрепа на климата, устойчивостта и гражданите – от местни към национални и глобални перспективи и научени уроци за по-добри политики, практики и за по-добро качество на живот“, организирана от Стопанския факултет и Националния център за полярни изследвания към СУ „Св. Климент Охридски“. Доц. Весела Евтимова взе участие в панел 3: „Антарктика и Южният океан – естествена експериментална среда за климатични промени и наблюдения на околната среда. Ролята на българските учени в глобалната общност на изследователите, работещи по въпроси, свързани с климата“.

За повече информация:

- График на събитията по съпътстващата програма на сайта на МОН (линк)
- Програма на конференцията „Климатични рискове в Черноморския регион“ (линк)
- Програма на конференцията „Наука и иновации в подкрепа на климата, устойчивостта и гражданите“ (линк)
 
/ИБЕИ-БАН, 03.08.2024 г.

 

Непознати за науката видове гъби се крият в софийските паркове

 
Екип от български, турски, чешки и френски учени описа нов за науката вид мухоморка по българо-турски международен проект, подкрепен от БАН и Съвета за научни изследвания на Турция (TÜBİTAK). Откритието започва, когато доц. д-р Борис Асьов, българският участник от ИБЕИ-БАН, и турските изследователи в екипа установяват, че един вид мухоморка, събран първо в Западен парк в София, притежава уникални ДНК-последователности. Впоследствие видът е намерен в още две находища в България и едно в Турция, а нарочно проведеното търсене в гъбни колекции довежда до намирането на материали, събирани по-рано от Чехия и Франция, но останали неопределени до момента.
 
Изследвайки всички тези образци, учените установяват, че освен различни ДНК-последователности, гъбата има и уникална комбинация от морфологични особености, която не е позната при никой известен досега европейски вид мухоморка. Така новият вид е описан, като му е дадено латинското название Amanita amplivelata или на български широковолвена мухоморка, заради широката торбичка, обвиваща основата на пънчето. Новият вид може да бъде видян лесно в Западен парк в София, където се среща от началото на лятото до късна есен в близост до тополи, с които явно се намира в съжителство. Други райони в България, където се среща, са край селата Караполци (община Елин Пелин) и Ездимирци (община Трън).
 
Статията за откритието е публикувана в престижното научно списание Phytotaxa (link).
 
/ИБЕИ-БАН, 22.07.2024 г./

 

Становище на експерти от ИБЕИ-БАН относно годишните планове за паша и ползване на сено в трите национални парка в България за 2024 г.

 

/ИБЕИ-БАН, 15.07.2024 г./

 

Интервю за здравословните храни по Радио "Фокус"

 
В Световния ден на устойчивото хранене (18 юни) е важно да се отбележат позитивните ефекти от използването на устойчивите храни, които са здравословни за хората и щадящи природата. Това каза за предаването “Цветовете на България" по Радио “Фокус" доц. д-р Данаил Таков от ИБЕИ-БАН. Употребата на сезонни храни, избирането на местни производители и ограничаването на химични препарати – пестициди, инсектициди и торове са ключови, що се отнася да устойчивостта. Чрез отговорно отношение към природните ресурси, хората могат да променят сегашните модели на потребление, които са разточителни – енергоемки, използващи много вода, дълги вериги на доставки, с висок въглероден отпечатък, негативно влияещи на климата. “Една трета от цялата ни храна се изхвърля, а това допринася за 10% от глобалните парникови емисии“. Екосистемните услуги, като опрашване на култури, пречистване на водата, улавянето на въглерода са безценни за хората.

Цялото интервю може да чуете на линка на Радио "Фокус".
/ИБЕИ-БАН, 18.06.2024 г./


 

Нова статия за влиянието на вътрешното корабоплаване и земеползването върху сладководното биоразнообразие в Европа

 
Фиг. 1Големите реки в Европа са дом на много обитатели и имат изключително важна социо-икономическа роля. От друга страна, речното плаване е една от формите на придвижване и транспорт с нисък въглероден отпечатък и в близките години се очаква то да се увеличи значително. Но все още малко е известно за неговия ефект върху речното биоразнообразие и екосистеми. Екип от международни учени, с участието на доц. д-р Весела Евтимова от ИБЕИ–БАН, публикува в Nature Ecology & Evolution резултатите от паневропейско изследване върху влиянието на речното корабоплаване върху дънни безгръбначни и риби за последните 32 години. В изследванията са включени почти 20 000 записа от над 4 000 пункта.
 
Фиг. 2Учените установиха, че корабният транспорт води до съществени промени в екосистемите, вкл. намаляване на таксономичното и функционално разнообразие, изчезване на редки видове речни обитатели за сметка на инвазивни видове, като ефектите често са кумулативни. Например дънните безгръбначни са силно засегнати от корабоплаването, в случаите когато са установени интензивно земеползване и/или увреждане на крайбрежната зона в бавнотечащи участъци в европейски реки. При рибните популации най-голям е кумулативният ефект в урбанизираните райони или в местата с интензивно земеделие.
 
Фиг. 3Резултатите показват, че вътрешното корабоплаване засяга цялата европейска мрежа от вътрешни водни пътища от 35 000 км и заплашва биоразнообразието, с което проучването надгражда предходни изследвания, фокусирани само върху участъци от определена река в даден момент от време. Интегрираното управление на водните пътища в зависимост от крайречните местообитания и характеристиките на ландшафта може да помогне за смекчаване на тези въздействия, смятат учените.

Пълният текст на статията може да намерите тук.
 
Текст към фигурите:
Фиг.1. Бази данни с (а) бентосни безгръбначни (лилави точки, n = 1,668) и (b) рибни съобщества в Европа (зелени точки, n = 2,381). Със синьо са означени големите реки и навигационни канали (Sexton et al., 2024).

Фиг. 2. Функционален отговор при дънните безгръбначни на различни видове навигационен натиск (текст), вземайки под внимание и факторите на средата (Sexton et al., 2024).

Фиг. 3. Функционален отговор при риби на различни видове навигационен натиск (текст), вземайки под внимание и факторите на средата (Sexton et al., 2024).
 
/ИБЕИ-БАН, 29.05.2024 г./

22 май – Международен ден на биологичното разнообразие

 
На 22 май всяка година отбелязваме Международния ден на биологичното разнообразие. Идеята на тази инициатива е да се насърчава широка подкрепа за Конвенцията за биологичното разнообразие и свързаните с нея документи и инициативи.
 
Темата на събитието през тази година е „Бъдете част от Плана“. Това е призив за действие към всички за спиране на загубата на биоразнообразие чрез подкрепа за прилагането на Глобалната рамка за биоразнообразието Кунминг-Монреал (наричана още План за биоразнообразието).

По повод днешното отбелязване на Международния ден на биологичното разнообразие бихме искали да споделим някои от нашите най-важни научни открития. В следния видеоматериал (линк) представяме част от описаните нови за науката видове, чието откритие е дело на учени от Института през последните 2-3 години!
 
Бъдете част от Плана! Подкрепяйте и участвайте в дейностите по опазване на биологичното разнообразие!

 

/ИБЕИ-БАН, 22.05.2024 г./

 

На 21 май честваме 32 години от създаването на Натура 2000!

 

Преди 32 години се учредява мрежата от защитени зони „Натура 2000“ в Европейския съюз (ЕС). Учените от Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН (ИБЕИ-БАН) активно участват със своите експертни знания и опит в създаването и развиването на екологичната мрежа у нас.

 

ЕС обявява 21 май за ден на Натура 2000. По този повод доц. д-р Йордан Кошев от ИБЕИ – БАН, участник в проект „Осигуряване на възстановяването на застрашения ловен сокол в България и Южна Румъния“ (LIFE20 NAT/BG/001162) представи пред български медии значението на защитени зони за опазването на българската природа. Акцентът на разговора беше поставен върху няколко ключови вида: европейски лалугер, ловeн сокол, царски орел и други. Снимки: БДЗП.

Отразяване на новината от Българската Телеграфна Агенция (линк).

/ИБЕИ-БАН, 21.05.2024 г./

 
 

Презентации за изкопаемите растения

 
В рамките на проект SEARCH, ръководителят на секция „Палеоботаника и поленов анализ“ в ИБЕИ - доц. д-р Владимир Бозуков, посети две училища в Област Силистра - ОУ „Отец Паисий“ в с. Добротица и ПМГ „Св. Кл. Охридски“ в гр. Силистра. Той представи презентация на тема „Изкопаемите растения – източник на знание за растителността и климата преди милиони години“.
 
На учениците бяха демонстрирани различни растителни фосили и бяха обяснени причините за запазването им в седиментните скали. Те научиха, че чрез изследването на растителните фосили учените могат да реконструират палеорастителността и палеоклимата преди милиони години. Поради проявен интерес от жители на гр. Силистра, беше организирана и лекция „Запознайте се с палеоботаниката“ в Регионалната библиотека „Партений Павлович“.
 
Като част от работната програма на съвместен проект с Регионален природонаучен музей - Пловдив бе изнесена и презентация в музея на 26 април 2024 г.
 
 
/ИБЕИ-БАН, 07.05.2024 г./

Скръбна вест

С дълбоко прискърбие съобщаваме, че на 10.04.2024 г. след продължително боледуване почина нашият обичан приятел, колега и прекрасен човек

Инженер Иван Славов Ботев

Иван Ботев е роден на 22.07.1943 г. в гр. Казанлък. Следва във Висшия Химикотехнологически институт в гр. София (сега Химикотехнологичен и металургичен университет) и се дипломира като инженер химик през 1970 г. По-късно специализира във Факултета по химия на СУ „Св. Климент Охридски“. Над 10 години работи като ръководител на химическа лаборатория и като контрольор в Металургичен комбинат „Кремиковци“ в кв. Ботунец. Въпреки тежките нощни смени Иван редовно участва в организираните по това време научни хидробиологични експедиции. През 1984 г. е поканен и назначен за ръководител на химическата лаборатория в Института по зоология към БАН (сега ИБЕИ-БАН), където работи до пенсионирането си през 2010 г. През следващите 12 години Иван продължава активно да работи в почти всички проекти на отдел „Водни екосистеми“ в ИБЕИ-БАН. Безценна е неговата експертиза в областта на хидрохимията и хидробиологията на сладководни и бракични водоеми, вкл. взаимоотношения на водните организми с факторите на средата, високопланински екосистеми, влажни зони и язовири, водни инвазивни чужди видове, обработка и интерпретиране на хидрохимични и хидробиологични данни, мултивариантен статистически анализ на данни, изработване на карти, теренни изследвания и др. Страстта му е изучаването на високопланинските езера в Рила, Пирин и в Алпите. Участва в над 100 публикации.
 
Иван е високо ценен специалист както сред научната общност в България, така и в чужбина. Има дългогодишно сътрудничество с учени от Университета в Инсбрук, Австрия, и Института за изследване на водите, Вербания, Италия. Участва в международни научни проекти, екипи и експедиции в Австрия, Румъния и Северна Македония. Дългогодишен член и активен участник е в Международната асоциация за изследване на р. Дунав (IAD) и Международната асоциация по астакология (IAA).
 
Иван беше човек с широка обща култура и многостранни интереси. Имаше изключително чувство за хумор. Безкрайно обичаше природата и планините. Над 40 години (от 1974 г.) е доброволен член на Планинската спасителна служба (ПСС). Награждаван е с всички отличия на Българския червен кръст и ПСС.
 
Иван беше опора за нас, особено за колегите хидробиолози, с неговите съвети, отзивчивост и цялостната и постоянна подкрепа, която ни оказваше. Иван беше и ще остане пример и мотивация за нас със своя висок професионализъм, отдаденост и отговорност към всичко, което правеше, с неговата воля и постоянство. Беше много добър човек и винаги ще чувстваме липсата му!

Поклон пред светлата му памет!

* * *

Благодарим на всички приятели и колеги за подкрепата по време на лечението на Иван!
Полагането на урната ще се състои на 11 май 2024 г. в с. Голямо Дряново.

От ръководството и
колегите в ИБЕИ-БАН

 

Колектив от учени от ИБЕИ в мултидисциплинарно изследване на "ямни полета" от късноелинистическия период (2 в. пр. Хр. - 1 в)

 
През месец март е публикувана статия по биоархеология, представяща резултати от проучване на археологическите "ямни полета". Мултидисциплинарното изследване комбинира археоботаника, антракология, ихтиология и малакология на флотационни седиментни проби, произлизащи от късно елинистическия обект Sexaginta Prista, разположен на брега на р. Дунав в крайбрежната зона на град Русе. Статията, озаглавена "Plant Remamins and What Else? Environmemtal Archaeology of the Late Hellinistic Pit Fills of Sexaginta Prista, Northern Bulgaria", е публикувана в престижното списание Environmental Archaeology (Q1), печатен орган на едноименната Association Environmental Archaeology, в съавторство на гл. ас. д-р Мила Андонова-Кацарски, гл. ас. д-р Стефан Казаков и доц. д-р Ивайло Дедов от ИБЕИ-БАН, и гл. ас. д-р Върбин Върбанов от РИМ-Русе и НАИМ-БАН и доц. д-р Дияна Владова от Тракийския Университет. Анализите се позовават на извлечените археоботанични материали, включващи както зърнени култивари, така и останки от храна - зърнени каши, преминали термична обработка. Анализирани са също антракологичните материали, обхващащи овъглени широколистни дървесни видове, регистрираните рибни люспи, принадлежащи на сладководни видове риби, останки от сухоземни и сладководни мекотели и прилежащите им хабитати, както и на археозоологични материали (кости от дребни и едри бозайници, гризачи и птици), депонирани в ямите. Изследването дава информация за различните възможни предназначения на ямните структури в Sexaginta Prista, като установява, че те биха могли да бъдат от домакински характер (свързани с процеса на обработка на храна), от селищен характер (свързани с депозит на боклучни органични материали) и/или от ритуален характер (свързани с полагането на определени продукти от растителен и животински произход).

На снимката: СЕМ изображения на зърнени храни (тип каши), преминали термична обработка, които бяха определени като произлизащи от ечемични култивари (Hordeum sp.), на базата на регистрираната двуредова алейронова тъкан (отбелязана със стрелки).

/ИБЕИ-БАН, 02.04.2024 г./

 

Участие на ИБЕИ-БАН в кариерен форум на Биологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“

 
На 20 и 21 март 2024 г. в Биологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се проведе кариерен форум. Целта на събитието беше да се запознаят студентите с възможностите за професионална реализация след завършването на образованието им. Организацията, поверена на Факултетния студентски съвет, впечатли участниците с нейната прецизност и ефективност.

В събитието участваха повече от 30 организации – работодатели на специалисти с биологическо образование: научни институти, агенции, лаборатории и фирми в сферата на опазването на околната среда, здравеопазването, фармацията и др. То беше организирано в два панела. Първият панел се състоеше от кратки доклади на потенциалните работодатели в Аулата на факултета, а вторият – представяне под формата на изложба с възможност за пряка дискусия с интересуващите се студенти.
 
Докладът на ИБЕИ беше представен от проф. Бойко Георгиев, а участието в изложбата беше подготвено и реализирано от главните асистенти Милена Павлова, Ива Дойчева, Стефания Клайн, Емилия Вачева и Никола Бънков.
 

Интерес към ИБЕИ беше проявен от много студенти – възможности са стаж, участие в наши проекти или продължаване на образованието под формата на докторантура.
 
Ще ги очакваме с нетърпение!
 
 
Презентация на ИБЕИ на Кариерния форум (link)
Репортаж на Студентската телевизия „Алма Матер“ (link)
 
/ИБЕИ-БАН, 29.03.2024 г./

 

Тенденции в екологичното състояние на реките в Европа: по-добро, но не достатъчно добро

 
В ерата на Антропоцена, хората и обществото оказват сериозно въздействие върху речните екосистеми: чрез директна промяна в коритата и водните количества и/или замърсяване на реките и потоците, както и индиректно посредством благоприятстване разпространението на инвазивни растителни и животински видове, чрез глобални и регионални изменения на климата и др. По темата са публикувани 2 публикации в Nature Ecology & Evolution и Nature с участието на учени от ИБЕИ.
 
В рамките на мащабно паневропейско изследване, под ръководството на д-р J. Sinclair и проф. д-р P. Haase от Senckenberg Research Institute & Natural History Museum в Германия са изследвани реки в 23 европейски държави, сред които и три български реки. В екипа участват и гл. ас. д-р В. Тюфекчиева и доц. д-р В. Евтимова от ИБЕИ-БАН. Резултатите за екологичното състояние, изведени за 1365 станции в изследваните реки и потоци на база дънни безгръбначни, са публикувани в последния брой на Nature Ecology & Evolution под заглавието „Multi-decadal improvements in the ecological quality of European rivers are not consistently reflected in biodiversity metrics“. Колективът от учени установява тенденция към подобряване на екологичното качество за периода 1992-2010 г., но учените предупреждават, че за почти 60% от изследваните реки установеното качество все още не е достатъчно добро. След 2010 г. тази тенденция се забавя (виж пълния текст тук).
 
В друго, по-мащабно изследване под ръководството на проф. д-р P. Haase (SRI & NHM), публикувано през 2023 г. в Nature под заглавието „The recovery of European freshwater biodiversity has come to a halt“, бе установено, че видовото разнообразие на речните макробезгръбначни съобщества показва трайна тенденция на възстановяване за периода 1968-2010 г.. Отново се наблюдава забавяне на възстановителните процеси след 2010. Съавтори в публикацията са доц. д-р В. Евтимова, Г. Георгиева, гл. ас. д-р В. Тюфекчиева, проф. д-р Й. Узунов, доц. д-р Е. Варадинова и доц. д-р Я. Видинова от ИБЕИ-БАН.
 
/ИБЕИ-БАН, 21.03.2024 г./

Работна среща "Напредък в надграждането на Българската мрежа за дългосрочни екосистемни изследвания (LTER-BG)“

 
На 20 март 2024 г. в София ще бъде организирана работната среща от Консорциума на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания – БАН, Института по океанология - БАН, Лесотехнически университет и Института за гората - БАН.
 
Срещата е организирана от "Разпределена научна инфраструктура „Българска мрежа за дългосрочни екосистемни изследвания” (LTER-BG), обект на Националната пътна карта за научна инфраструктура на Република България 2020 - 2027. Ще бъде представен напредъкът на Консорциума в дейностите по надграждане на изследователското оборудване, повишаване на човешкия научен капацитет, екосистемните изследвания и предоставяне на научни услуги за заинтересованите страни.
 
Събитието ще се проведе на 20.03.2024 г., сряда от 9.30 ч. до 15.30 ч., в Големия салон (зала “Проф. Марин Дринов”) на Българската академия на науките, ул. „15 ноември” № 1, София.
 
/ИБЕИ-БАН, 15.03.2024 г./

 

Нова статия на екип от учени от ИБЕИ за генотоксичност на пчелна отрова върху клетки на дрожди
 

В международното списание Toxicology (IF 4.50) са публикувани научните резултати от разработката на екип от млади учени от секция "Мутагенеза от околната среда" от ИБЕИ-БАН - доц. Теодора Тодорова, ас. Красимир Бояджиев, гл. ас. д-р Мартин Димитров и гл. ас. д-р Петя Първанова. В статията, озаглавена „Bee venom genotoxicity on Saccharomyces cerevisiae cells – The role of mitochondria and YAP1 transcription factor“ е изяснена ролята на генотипа, митохондриалната ДНК и транскрипционния фактор YAP1 на моделен организъм Saccharomyces cerevisiae в отговор на третиране с пчелна отрова. Предоставено е първото експериментално доказателство, че пчелната отрова индуцира физиологично активни супероксидни аниони и двойно-верижни разриви в геномната ДНК на S. cerevisiae. Установено е, че липсата на окислително фосфорилиране поради нарушена или липсваща митохондриална ДНК намалява, но не предотвратява цитотоксичността на пчелната отрова. Данните показват, че транскрипционният фактор YAP1, функционален хомолог на AP-1 при бозайниците, в това число и човека, не участва пряко в клетъчната защита след третиране с пчелна отрова.

Линк към статията (open access)

/ИБЕИ-БАН, 07.03.2024 г./

 

На 2-ри февруари отбелязваме Международния ден на влажните зони

 
 
 
Влажните зони са уникални екосистеми, които имат ключова роля в осигуряването на местообитания за дивата природа и имат редица важни функции за човечеството. Опазването на местообитанията и биоразнообразието в тях е в основата на редица национални и международни нормативни актове, договори и конвенции. 
 
България е сред първите страни, присъединили се към Рамсарската конвенция за влажните зони. Това е единственият договор, който е насочен към опазване на специфични екосистеми, а именно - влажните зони като местообитание на водолюбиви птици. Понастоящем Конвенцията обхваща всички аспекти на опазването и разумното ползване на влажните зони, признавайки ги като екосистеми с жизненоважна значимост по отношение на опазването на биологичното разнообразие, управлението на водите и благосъстоянието на човешките общности.
 
В списъка на Конвенцията за влажните зони с международно значение (Рамсарските места), България е представена с 11 влажни зони, с обща площ 49 912,43 ха, представляващи 0,45 % от територията на страната – Атанасовско езеро, Комплекс Беленски острови, Дуранкулашко езеро, Остров Ибиша, Шабленско езеро, Местността "Пода", Поморийско езеро, Комплекс "Ропотамо", Езеро Сребърна, Езеро Вая и Карстов комплекс "Драгоманско блато".
 
Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българска Академия на Науките извършва дългосрочни мониторингови изследвания в Поддържан резерват „Сребърна“. През 1975 г. езерото Сребърна е обявено за влажна зона с международно значение по Рамсарската конвенция, а през 1983 г. за „Паметник на световното културно и природно наследство“. През 1977 г. е утвърден за биосферен резерват по програмата “Човек и биосфера” на ЮНЕСКО. От 1989 г. защитената територия е „Орнитологично важно място” поради изключително богатата си орнитофауна.

Въпреки сериозните промени като резултат от човешката дейност, ПР „Сребърна“ заедно с прилежащата защитена местност „Пеликаните“, остава най-значимият моделен обект за изучаване на биологичното разнообразие и процесите на развитие в екосистемите на крайдунавските влажни зони на територията на страната. Езерото Сребърна има висока потенциална стойност като моделен обект за разработване на дейности и програми за възстановяване, поддържане и управление на екосистемите на крайречните влажни зони.

Понастоящем езерото Сребърна е част от Българската мрежа за дългосрочни екосистемни изследвания (LTER–BG). Целите на мрежата са: 1) осигуряване на непрекъснат процес на събиране на данни за динамика на екосистемата; 2) дългосрочни научни изследвания на абиотичните и биотичните компоненти на екосистемата – хидрологичен режим, физични и хидрохимични показатели на водната среда,  продукционни процеси, биоразнообразие на съобществата от фитопланктон, зоопланктон, водни безгръбначни, водни растения, риби и птици; 3) поддържане на постоянно функционираща инфраструктура, оборудвана със съвременна апаратура и персонал.
 
/ИБЕИ-БАН, 02.02.2024 г./

 

Одобрена е методиката за картографиране, определяне на граници и типа пясъчни дюни по Черноморското крайбрежие

 
Един дългоочакван от научната и природозащитна общност документ, регламентиращ картографирането на пясъчни дюни в България, вече е факт. На 17.01.2024 г. Министърът на околната среда и водите г-н Юлиян Попов одобри „Методика за картографиране, определяне на граници и типа пясъчни дюни за създаването и поддържането на специализираните карти и регистри на обектите по чл. 6, ал. 4 и 5 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК)“.
 
Изготвянето на методиката е възложено от МОСВ на специалисти в областта на фитоценологията от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ) и крайбрежната геоморфология от Институт по океанология (ИО) към Българска академия на науките. Въвеждането на регламент при изпълнението на процедурите по картографиране на дюнни форми на релефа и дюнни местообитания, базиран на интердисциплинарен подход и определящ съчетаването на геоморфоложки, геоложки, дистанционни и фитоценологични изследвания, гарантира научно обосновано и достоверно отразяване на крайбрежните пясъчни дюни в специализираните кадастрални карти и регистри, и тяхното бъдещо опазване. Методиката интегрира научните познания и методи с нуждите на администрацията за правилното прилагане на законодателството, свързано с определянето и опазването на пясъчните дюни.
 
 
При разраборването на методиката и формулирането на съвременна и научно издържана стандартна процедура за доказване на наличието, обхвата и характеристиките на дюнния релеф и дюнните природни местообитания, са взети предвид всички съществени научни публикации и литературни данни, свързани с крайбрежната геоморфология и фитоценологичните характеристики на дюните и природните местообитания и растителност, свързани с тях, както на международно, така и на национално ниво. Разгледана е и съществуващата информация за уязвимостта на дюнните местообитания, особено от засилващия се антропогенен натиск в крайбрежните територии, както и различните усилия на институциите и проблемите при тяхното проучване и опазване.
 
Методиката е разработена от авторски колектив: част „Крайбрежна Геоморфология“: гл. ас. д-р инж. Богдан Проданов, секция „Динамика на бреговата зона“ към ИО-БАН; част „Фитоценология“: гл. ас. д-р Магдалена Вълчева, Чавдар Гусев, доц. д-р Десислава Сопотлиева, отдел "Растително и гъбно разнообразие и ресурси" към ИБЕИ-БАН, и е рецензирана от водещи специалисти в съответните области: доц. д-р Ахинора Балтакова, катедра „Климатология, хидрология и геоморфология“ към ГГФ на СУ „Св. Климент Охридски“ и проф. д-р Росен Цонев, катедра „Екология и опазване на околната среда“ към БФ на СУ „Св. Климент Охридски“.
 
Одобрената от Министъра на околната среда и водите методика е достъпна на сайта на МОСВ (link).
 
/ИБЕИ-БАН, 22.01.2024 г./

 

Защо науката обича прилепите – разказва д-р Хелиана Дундарова

 
В първите дни на новата година в предаването на БТВ „Тази събота“ беше представен кратък научнопопулярен филм  за ролята на прилепите в екосистемите и тяхната незаменима функция.
 
Филмът е част от проект „Ролята на пещеролюбивите видове прилепи в България като вектор и резервоар на европейски вируси на бяс“, финансиран от Фонд научни изследвания. Ръководител е гл. ас. д-р Хелиана Дундарова, която заедно с останалите колеги от научния екип на проекта извършва количествено определяне и скрининг на антитела срещу европейски вируси на бяс при прилепите в лабораторията по „Екотоксикология“ на ИБЕИ–БАН. Тази година д-р Дундарова спечели финансиране от ФНИ за нов проект и със сигурност ни очакват още нови интересни резултати, свързани с изследването на прилепите и техните патогени.
 
 
/ИБЕИ-БАН, 11.01.2024 г./

 

Честит юбилей!

 
Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН има удоволствието да съобщи, че на 10 януари 2024 г. от 14 часа в сградата на ИБЕИ-БАН, на бул. Цар Освободител, 1 ще се проведе тържествено събрание по случай 90-годишния юбилей на акад. Васил Големански.
 
Академик Васил Големански е роден на 26 декември 1933 г. в с. Голям извор, община Тетевен. Цялата си научна кариера той осъществява в Института по зоология, по-късно част от Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН. Основната част от научните му изследвания са в областта на биоразнообразието, морфологията, таксономията, екологията и разпространението на свободноживеещи сладководни, почвени и морски организми, както и на паразитни едноклетъчни животни. В резултат на тези многогодишни и задълбочени изследвания са описани редица нови за науката таксони: едно семейство текамеби, 14 рода и 87 нови вида едноклетъчни животни. На негово име са описани над 10 вида животни от български и чуждестранни зоолози. Под ръководството на акад. Големански е поставено и началото на първите системни изследвания на кръвните едноклетъчни паразити на дивите птици в България, като са установени над 40 вида паразити в над 100 вида птици от българската орнитофауна. Безспорен е приносът му и за популяризиране историята на българската наука. Той е автор на множество книги за бележити български учени зоолози и над 300 научнопопулярни статии.
 
Академик Големански осъществява и активна преподавателска дейност в Софийския, Шуменския, Пловдивския и Нов Български университети и има безспорен принос за израстването и развитието на голям брой млади специалисти и негови последователи, както и в създаването на българска школа по протозоология.
 
Освен изследователска и преподавателска дейност, акад. Големански осъществява и активна административна и научно-организационна дейност. През 1966 г. е назначен за научен секретар на Института по зоология, от 1982 до 2003 г. е заместник директор на Единния център по биология при БАН, а от 1988 до 2003 г. - директор на Института по зоология. През 1996 г. в Института е създадена секция „Протозоология”, която той оглавява и ръководи до пенсионирането си през 2008 г.
 
Академик Големански е член на European Society of Protistologists, Commission International de l’etude de la Mediterranee, Groupment des Protistologues de Langue Francaise, Scientific Committee on the Problems of the Environment, International Union of Biological Sciences. От 1996 до 2005 г. е председател на Българското паразитологично дружество, чиято дейност отново възражда. Той е член на редколегиите на списания като Acta Protozoologica, Archives of Biological Sciences, Advances in Biological and Earth Sciences, Nature Conservation.
 
Акад. Големански е съосновател на Фонд научни изследвания от 1990 г.; член на Управителния съвет и Изпълнителния съвет на ФНИ, председател на научните комисии в областта на биологията и медицината.
 
От 1989 г. е главен редактор на списание Acta zoologica bulgarica. Неговите усилия, както и тези на редколегията са оценени по достойнство и през 2010 г. Acta zoologica bulgarica получава импакт фактор от ISI Thompson Reuters. Участието му в редакционни колегии на списания, поредици и книги включва още монографичната поредица „Фауна на България”, на която той е бил главен редактор от 1989 до 2003 г., поредицата “Catalogi Faunae Bulgaricae”, ”Червена книга на Република България”, на която също е главен редактор, Bulgarian Antarctic Research, Life Sciences (редактор), Comptes Rendus of Bulgarian Academy of Sciences, Silva Balcanica, Енциклопедия “България”, БАН, Енциклопедия А-Я – БАН, Природа и знание, Бюлетин на националната океанографска комисия, Природа – БАН и др.
 
Академик Големански е носител е на медал „Марин Дринов - 100 години БАН" (1969), значка „Отличник на БАН” (1974), Златна значка №6 „Златен прилеп” от Българската федерация по спелеология (1979), орден „Св. Св. Кирил и Методий – I ст.” (1983), Медал „100 години Национален природонаучен музей - БАН” (1989), медал „120 години Народно събрание” (2003) и медал „Проф. Марин Дринов”- на лента (2003).
 
Колегите от ИБЕИ–БАН му желаем още дълги години здраве и творчески успехи!
 
(Снимка: Любомир Андреев)
 
/ИБЕИ-БАН, 09.01.2024 г./

 

Темата за опазването на лалугера - в интервю с доц. Йордан Кошев

 
В сутрешния блок на телевизия Bulgaria OnAir на 5 януари 2024 г., нашият колега доц. д-р Йордан Кошев разказва за състоянието на популацията на лалугера у нас, която намалява средно с 25-30% през последните години. Сред основните причини за това е загубата на местообитанията им, ливади и пасища, които се разорават, превръщат се в обработваеми земи или се застрояват.
 
Още за проектите и мерките, които се предприемат за опазване на вида в България, може да видите във видеото от интервюто.

/ИБЕИ-БАН, 07.01.2024 г./

Скръбна вест

 

На 27 декември 2023 г. ни напусна видния природозащитник и наш колега Жеко Спиридонов. Юрист по образование, той започва работа в Комисията по защита на природата към Българската академия на науките в края на 60-те години и посвещава целия си съзнателен живот на природозащитната наука и опазването на българската природа. В Българската академия на науките, а впоследствие и в Министерството на околната среда и водите, Жеко Спиридонов е един от най-активните дейци за изграждането и разширяването на мрежата от защитени територии в България. Той е сред основоположниците на съвременното българско природозащитно законодателство и на създаването на трите национални парка („Централен Балкан“, „Рила“ и „Пирин“). Работи активно за включването на страната в програмата „Човекът и биосферата“ (MAB) на ЮНЕСКО и обявяването на 17 биосферни резервата у нас през 1977 г. Вицепрезидент и Президент на Постоянния комитет на Бернската конвенция. Жеко Спиридонов е автор на редица книги, студии и статии, посветени на дивата природа на България.

Поклон пред паметта му!

Поклонението ще се състои на 29 декември 2023 г. в 12:30 ч. в църквата "Св. Седмочисленици" в София.
 

/Oт колегите от ИБЕИ-БАН/

 

Участие на ИБЕИ в юбилейно честване на обучението по екология в Лесотехническия университет

 

На 23 ноември 2023 г. ИБЕИ-БАН участва в честването по случай 50 години обучение по „Екология и опазване на околната среда“ в Лесотехническия университет (ЛТУ). Поднесен бе поздравителен адрес от директора на института. От името на служителите и ръководството на ИБЕИ, доц. Владимиров поздрави колегите от ЛТУ и специално Факултета по екология и ландшафтна архитектура за безспорните постижения и за изпълнението на благородната мисия да подготвят висококвалифицирани специалисти с успешна професионална и обществена реализация. Изразена бе надеждата, че сътрудничеството между ИБЕИ и ЛТУ ще продължи и ще се задълбочи в постигането на общата ни цел да опазим природата на страната, да откриваме нови научни факти и закономерности и да разпространяваме знанията и уменията сред младите последователи.

Учени от ИБЕИ взеха участие и в Кариерна борса по професионално направление 4.4. Науки за земята на тема „Устойчиво управление на биологичните ресурси“, организирана от ЛТУ. На специален щанд бяха изложени някои от последните публикации на учени от института и посетителите, вкл. студенти и преподаватели, имаха възможност да се запознаят с проектната, публикационната и образователната дейност на ИБЕИ в областта на биологичното разнообразие и опазването на околната среда.

/ИБЕИ-БАН, 24.11.2023 г./

 

Съвместна конференция на ESENIAS и DIAS 2023 и 12-та среща на ESENIAS

 

Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН беше домакин на Съвместна научна конференция на ESENIAS и DIAS 2023 и 12-та среща на ESENIAS на тема „Глобализация и инвазивни чужди видове в Черноморския и Средиземноморския регион – предизвикателства за управление и регионално сътрудничество“ / Joint ESENIAS and DIAS Scientific Conference 2023 and 12th ESENIAS Workshop "Globalisation and invasive alien species in the Black Sea and Mediterranean regions – management challenges and regional cooperation", която се проведе на 11–14 октомври 2023 г. в гр. Варна.
 
Конференцията е организирана от ИБЕИ-БАН, съвместно с Агрономическия факултет към ЛТУ, Института по океанология при БАН, Мрежата за инвазивни чужди видове в Югоизточна Европа (ESENIAS), Мрежата за инвазивни чужди видове в Дунавския басейн (DIAS), Международната асоциация за р. Дунав (IAD) и SuEkos, Турция. Конференцията е финансирана от БАН, Фонд „Научни изследвания“ (проект КП-06-МНФ/34/25.08.2023 г.) и NeoBiota.
 
Директорът на ИБЕИ-БАН доц. д-р Владимир Владимиров поздрави участниците. Поздравителни адреси бяха представени и от д-р Теодора Тричкова от името на мрежите ESENIAS и DIAS, доц. д-р Кремена Стефанова, зам. директор на ИО-БАН, акад. Юлиан Ревалски, председател на БАН, и г-н Юлиян Попов, Министър на околната среда и водите,  представен от г-жа Калина Стоянова от Национална служба за защита на природата към МОСВ.

В конференцията участваха над 100 човека от 15 държави. В рамките на 14 сесии са представени 105 презентации, вкл. 13 пленарни доклада, 33 доклада и 59 постерни презентации. Публикувана е книжка с резюмета, а избрани статии ще бъдат публикувани в списанията "Phytologia Balcanica" и "Transylvanian Review of Systematical and Ecological Research".

Четирима млади учени бяха наградени от Научния комитет за представянето си на конференцията. Асистент Полина Никова от ИБЕИ получи наградата на NeoBiota за най-добра презентация "First documented records in the wild of American mink (Neogale vison von Schreber, 1776) in Bulgaria". Младите учени д-р Halyna Morhun от Украйна, и докторантите Alexandr Vasiliev от Молдова и Ovidiu Drăgan от Румъния получиха награди за най-добра презентация на зоологична тема от Acta Zoologica Bulgarica.

Повече информация за конференцията и резултатите от нея може да намерите на следните линкове:
- страница за конференцията на сайта на ESENIAS (link)
- сборник с абстракти (pdf)
- страница за конференцията на сайта на Neobiota
 
/ИБЕИ-БАН, 21.11.2023 г./

 

Изследователска група „Кръвни паразити по птици“ са част от международна мрежа за изследване на маларията в дивата природа (WIMANET)

 
Векторно преносимите патогени, допринасят значително за глобалните последствия от заразните болести и предизвикват нарастваща загриженост поради глобалното затопляне и промените в земеползването в световен мащаб. Сред тези патогени хемоспоридните паразити са от особен интерес, тъй като са широко разпространени, изключително разнообразни и могат да бъдат свързани със здравословни проблеми за хората, домашните и дивите животни.

За да се справят с тези нарастващи предизвикателства, изследователи и учени от цял ​​свят се обединиха в „Мрежа за изследване на маларията в дивата природа (WIMANET)“, нова инициатива, финансирана от COST (Европейско сътрудничество в науката и технологиите). Това сътрудничество има за цел да обедини ресурси, опит и данни от различни изследователски групи, за да се справи с предизвикателствата, свързани с хемоспоридните паразити в дивата природа в глобален мащаб.
 
Чрез координиране и споделяне на изследователски усилия WIMANET има за цел да улесни широкомащабни съвместни изследователски инициативи, които надхвърлят местните и регионалните граници. COST акцията WIMANET има следните ключови цели:
  1. Общ изследователски дневен ред: насърчаване на изследователите да си сътрудничат и да обменят знания. Работейки заедно, учените в мрежата се надяват да отговорят на важни въпроси, свързани с векторно предаваните паразити на глобално ниво.
  2. Интердисциплинарно сътрудничество: насърчаване на интердисциплинарен подход чрез обединяване на експерти от различни области. Очаква се тези разнообразни сътрудничества да доведат до по-цялостно разбиране на системата гостоприемник-вектор-паразит.
  3. Подкрепа за нови изследователи: привличане и подкрепа на изследователи с различна квалификация, предоставяйки им възможности за обучение и сътрудничество. Този приобщаващ подход има за цел да разшири експертния опит на мрежата и да засили нейното колективно въздействие.
  4. Ангажиране на заинтересованите страни: активно ангажиране на заинтересованите страни, политиците и широката общественост за улесняване трансфера на знания. Чрез повишаване на осведомеността относно предаваните от преносители паразити и тяхното въздействие, инициативата се стреми да събере подкрепа за изследователските си начинания.
Обединявайки изследователи и институции от цял свят, WIMANET има потенциал да подобри нашето разбиране за хемоспоридните паразити в дивата природа и да намери ефективни стратегии за справяне с предизвикателствата, пред които ни изправят маларийните паразити в дивата природата в променящия се свят.

За повече информация посетете интернет страницата на проекта.
 
Участници в проекта:
Проф. д-р Павел Зехтинджиев, доц. д-р Михаела Илиева, гл. ас. д-р Мартин Маринов

Координатори:
Доц. д-р Димитър Димитров (dimitar.dimitrov@iber.bas.bg) и гл. ас. д-р Анелия Бобева (aneliabobeva@gmail.com), Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН

/ИБЕИ-БАН, 20.11.2023 г./

 

3 ноември – Международен ден на биосферните паркове!

 
Провъзгласен е от Генералната конференция на ЮНЕСКО през 2021 г.

Биосферните паркове са специални места, където се насърчава устойчивото развитие и хармонията между хората и природата чрез диалог и участие на всички заинтересовани страни, споделяне на знания, намаляване на бедността и подобряване на благосъстоянието на хората, опазване на биологичното разнообразие и културните ценности. Обявяването на биосферните паркове се осъществява в рамките на програмата „Човекът и биосферата“ (MAB), която стартира през 1971 г. и е най-старата междуправителствена научна програма на ЮНЕСКО.
 
Световната мрежа от биосферни паркове е динамична мрежа от всички обявени обекти по света. Днес тя включва 748 биосферни парка в 134 страни.
 
В България има четири биосферни парка – Сребърна, Узунбуджак, Централен Балкан и Червената стена.
Насладете се на красотата и уникалността на тези места:

- Сребърна
 
 
/ИБЕИ-БАН, 02.11.2023 г./

 

Участие на учени от ИБЕИ-БАН в международна конференция, посветена на въздействието на ВЕП върху биоразнообразието

 
В резултат на усилията на света да намали влошаването на средата ни на живот и загубата на биологично разнообразие, вследствие от изгарянето на изкопаеми горива, все по актуални са въпросите свързани с ефекта от възобновяемите източници на електроенергия върху екосистемите. Интитутът по биоразнообразие и екосистемни изследвания се включва активно в развитието на това ново направление на екологията. Резултатите от нашите изследвания бяха представени на 7-мата Международна конференция, проведена в периода 18-22 септември 2023 в Хърватия. Конференцията бе посветена на съвременните методи и резултатите от тяхното прилагане за изследване, управление и намаление на въздействията на Ветроенергиините паркове, както на сушата така и в морето.
 
Нашите колеги д-р Мартин Маринов, Кирил Бедев и Николай Йорданов под ръководството на проф. д-р Павел Зехтинджиев представиха на конференцията изследвания за въздействието при моделни видове птици. В постер са представени резултатите от проследяване поведението на обикновения мишелов Buteo buteo в територия с работещи 114 ветрогенератора в продължение на 3 години. В специална презентация на конференцията е представен ГИС-модел на чувствителността на територията на Балканския полуостров по отношение на реещите се птици, прелитащи всяка есен и пролет по време на сезонните си миграции и през нашата страна. Резултатите от този ГИС-модел са тествани с реални данни от наблюдения и са потвърдени от статистическо сравнение на характеристиките на миграцията получени по двата метода. Този нов и обективен подход е приложим към непосредствените задачи пред нашата страна - териториалното планиране на развиващата се интензивно вятърна енергетика.

За повече информация:
- видеоматериал за участието на колегите от ИБЕИ-БАН
- бюлетин на страница в LinkedIn (линк)
 

/ИБЕИ-БАН, 29.10.2023 г./

 

Сформиран е българския консорциум по ДНК баркодиране Bulgarian Barcode of Life (BgBOL)

 
На 27.09.2023 в зала „Проф. Марин Дринов“ на Българска академия на науките се проведе Национален симпозиум „Създаване на български консорциум по ДНК баркодиране – Bulgarian Barcode of Life“. Събитието беше организирано от инициативен комитет, включващ седем институции: Институт по физиология на растенията и генетика – БАН, Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания – БАН, Национален природонаучен музей – БАН, Биологически факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Лесотехнически университет, Селскостопанска академия и Научно издателство Пенсофт. Еднодневният симпозиум имаше за цел да представи съществуващите инициативи и организации, които прилагат методите на ДНК баркодиране за изучаване на биоразнообразието в България, както и да бъдат обобщени провежданите досега дискусии и организационни дейности, свързани със стартирането на националната инициатива.
 
В рамките на симпозиума бе подписано споразумение за сътрудничество, с което беше създаден Националния консорциум по ДНК баркодиране Bulgarian Barcode of Life (BgBOL). Консорциумът ще има задачата да координира, подкрепя и промотира изследванията по ДНК баркодиране в България.

Повече информация за събитието ще намерите на интернет страницата на БАН и на страницата на международния консорциум iBOL.
 
/ИБЕИ-БАН, 05.10.2023 г./

 

Проект по РП ЕС „Хоризонт-Европа“ с участието на ИБЕИ-БАН

 

Проектът BioMonitor4CAP „Усъвършенстван мониторинг на биоразнообразието за базирана на резултати и ефективна селскостопанска политика и трансформация“ (HORIZON-CL6-2022-BIODIV-01), финансиран от Рамковата програма на ЕС „Хоризонт-Европа“ стартира от 1 декември 2022 г.. Проектът е с продължителност четири години и ще се изпълнява от консорциум, координиран от Института за изследване на промените в биоразнообразието, Лайбниц, и институции от 11 държави, сред които е и Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН. Координатор на проекта от страна на ИБЕИ е проф. д-р Драган Чобанов.
 
Проектът BioMonitor4CAP ще разработва напреднали системи за мониторинг на биоразнообразието, оценяващи основно разнообразието на целевите видове и местообитания, които трябва да бъдат тествани, калибрирани и демонстрирани в пет европейски региона, представляващи основните агроекологични региони на ЕС и един регион в Перу, представляващ една от горещите точки на глобално биоразнообразие. Ще бъдат комбинирани класически индикаторни системи, които са част от европейската мрежа за мониторинг (напр. Farmland Bird Index) с такива, които са наскоро разработени и прилагани под формата на самостоятелни системи: i) нови индикаторни видове (напр. скакалци), ii) генетично разнообразие (еDNA), iii) сензори на място (напр. честота на удари на крилата, акустични звуци), iv) функционално разнообразие (напр. опрашители) и iv) различни пространствени мерки. Резултатите от дейностите по проекта ще бъдат свързани с подпомагане на разработването и внедряването на ревизирани селскостопански политики за развитието на селските райони. Сред заинтересованите страни ще бъдат включени фермери, посредници, както и доставчици на услуги, тъй като стойността и/или продаваемостта на публични и/или частни стоки, доставени чрез поддържаното и подобреното биоразнообразие и свързаните с него системи за мониторинг почти не са разбрани в момента.
 
Основното участие на ИБЕИ-БАН в проекта е свързано с работни пакети 1, 2 и 3 и включва определяне на територии (местообитания) и видове, върху които се провежда автоматичен акустичен и видео-мониторинг чрез автоматични системи за събиране на видео и звукови данни. Събраната информация се калибрира, както на терен чрез определяне на видовото разнообразие на скакалци, пчели, пеперуди и птици, така и чрез ползване на налични аудио-записи на звуковата активност на птици и скакалци. Данните от проекта ще бъдат използвани за комуникация, демонстрация и внедряване на разработените методики за мониторинг, както и за изготвяне на популярни материали и научни публикации върху влиянието на различни стопански практики върху видовото разнообразие в различни територии на Европа (основно), както и върху разработените системи за мониторинг.
 
/ИБЕИ-БАН, 29.09.2023 г./
 

Работни срещи по проект NATURE-FIRST за опазването и управлението на защитените територии

 
В периода 07-09 август 2023 г. се проведоха поредица от работни срещи по проект NATURE-FIRST, „Опазване на природата с помощта на технологиите на съдебната медицина и дистанционни методи“, финансиран от Рамковата програма на европейската комисия HORIZON 2020 (с координатор на българския екип - д-р Владимир Тодоров, ИБЕИ-БАН). В срещите взеха участие представители на Национален Парк „Централен Балкан“, Природен парк Българка, Районна прокуратура Пловдив, главна дирекция Национална полиция (Новосформираното звено „Престъпления против околната среда и дивата природа“), ДЛС Росица, Ловно рибарско дружество Чардафон - Габрово, Изпълнителна агенция по горите, WWF - България и БДЗП. Участваха също и членовете на българския екип по проекта, както и колеги от Нидерландия и Великобритания.
 
На срещите бяха обсъдени проблемите и предизвикателствата пред опазването на защитените територии, както и борбата с незаконните дейности (нерегламентиран дърводобив и бракониерски лов). Бяха посочени основни недостатъци в управлението и потенциални цели за постигане на по-ефективно опазване на защитени видове и територии. Разгледани бяха и различни криминалистични и правни механизми  в борбата с бракониерството.
 
/ИБЕИ-БАН, 04.09.2023 г./

Скръбна вест

С дълбоко прискърбие съобщаваме, че на 09.08.2023 г. почина нашият дълбоко уважаван колега, приятел и забележителен орнитолог

доц. д-р Петър Станиславов Шурулинков


Напусна ни завинаги един уважаван учен, енергичен изследовател, колега и приятел. Целият професионален път на доц. Шурулинков е свързан с птиците и изцяло отдаден на тях – първо като служител на Института по зоология (един от предшествениците на ИБЕИ-БАН), а впоследствие и на Националния природонаучен музей. Резултат от разностранните му научни интереси са изследванията и публикациите в областта на кръвните паразити и маларията по птиците, фаунистиката, мониторинга, гнездовата биология, екология, хранителния спектър и миграциите на редица видове птици. От голямо значение са и неговите участия във важни научно-приложни изследвания, свързани с опазването на видове и местообитания в България.

Ние, неговите приятели и колеги от ИБЕИ-БАН, оценяваме високо неговите научни постижения и успехите му в областта на природозащитата! Неговият светъл пример в запалването на искрата у младите поколения по отношение изучаването и опазването на живия свят около нас, ще бъде помнен и следван. Благодарни и признателни сме за възможността да работим успешно заедно през годините, за професионалното отношение и приятелството!

Поклон пред светлата му памет!

Опелото ще се отслужи на 12.08.2023 г. (събота) от 10.00 ч. в църквата „Света Параскева“, София.

От колегите от ИБЕИ-БАН

 

Оценка на екологичното състояние на водите в акваторията на гр. Созопол (януари-юли 2023 г.)

 
 
Екипът на „Лаборатория по морска екология“, секция "Функционална екология и биоресурси на морски и крайбрежни екосистеми" към Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН провежда регулярни изследвания за състоянието на крайбрежните водни тела в голям Бургаски залив. Изследванията са съобразени с критериите на Рамковата директива за водите на EC (EC, 2000. Directive 2000/60/EC), въведени в нашето законодателство чрез наредба „Наредба Н4 за Характеризиране на повърхностните води“ от 14.09.2012г. Съгласно приетата класификация и разделение, към момента прилежащата акватория на гр. Созопол е изцяло включена във водно тяло BG2BS000C1011 с граници от нос Акин до Маслен нос. Съгласно данни от проведените в периода януари-юли 2023 г., за изследвания период, а и към настоящия момент, водите в прилежащата на гр. Созопол акватория са в предимно в „много добро“ и „добро“ екологично състояние по изследваните показатели (нитрити, нитрати, амоний, фосфати, хлорофил-а). Не са наблюдавани отклонения представляващи заплаха за човешкото здраве.

Подробен текст на становището с резултатите от мониторинга на качество на крайбрежните морски води може да намерите на следния линк.
 
/ИБЕИ-БАН, 26.07.2023 г./

 

Учен от ИБЕИ-БАН е избран за почетен член на Съюза на учените в България

 
Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН има удоволствието да сподели, че нашият колега проф. д-р Стефка Чанкова-Петрова бе удостоена със званието "Почетен член на Съюза на учените в България". Наградата се дава за дългогодишна активна и ползотворна дейност, значими научни постижения и съществен принос за популяризиране дейността на СУБ.
 
 
 
Освен значителният принос на проф. Чанкова към научната и експертна дейност, както и към обучението на млади научни кадри в ИБЕИ-БАН (и преди него в Централната лаборатория по обща екология към БАН), тя е дългогодишен организатор на Международният семинар по екология, който се провежда всяка година като съвместна инициатива на СУБ и ИБЕИ-БАН.
 
 
 
Поздравяваме проф. Чанкова за високото отличие с пожелания за много здраве и нови успехи!
 
/ИБЕИ-БАН, 12.07.2023 г./

 

Петнадесет екземпляра от вида червен ангъч са реинтродуцирани в защитена зона „Белите скали“

 
Повече от 30 години ИБЕИ–БАН (преди него – Институтът по зоология при БАН) развива програма за размножаване и реинтродукция в природата на редки и застрашени от изчезване видове птици. За периода 2022–2023 г. избрано място за реинтродукция е защитена зона за опазване на дивите птици „Белите скали“ (част от националната мрежа Натура 2000). На 29 юни експерти от РИОСВ–Варна и представители от Биологична експериментална база „Калимок“ на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН извършиха реинтродукция на 15 полудиви млади екземпляра от вида червен ангъч (Tadorna ferruginea) в специално избран подходящ за вида водоем.
 
С цел възстановяване на естествената популация на червения ангъч, развъдените в Биологичната експериментална база екземпляри са пуснати във водоем в границите на Защитена зона „Белите скали“ на територията на община Каварна. Всяка от птиците е маркирана с два вида пръстени, в които е заложена информация за произхода и също така дава възможност за индивидуално разпознаване на екземпляра. На една от птиците е поставен и GPS предавател за проследяване в реално време. През 2022 г. е извършена реинтродукция на 21 екземпляра от същия вид. След есенната миграция 6 от птиците са се завърнали в същия водоем и гнездят в района.
 
Този вид ангъч е включен в Червената книга на Република България, където се посочва, че е бил често срещан в Добруджа и по Черноморието. Защитен е от Закона за биологичното разнообразие и редица международни конвенции (включен е в приложение II на Бернската конвенция, приложение II на Бонската конвенция и приложение I на Директивата на Европейската общност за защита на дивите птици).
Информация за реинтродукцията е публикувана на сайта на РИОСВ - Варна (линк).
 
/ИБЕИ-БАН, 30.06.2023 г./

 

Отбелязваме 5 юни – световен ден на околната среда

 
С решение на Конференцията на ООН по проблемите на околната среда, проведена в Стокхолм, Швеция през 1972 г., е приета Декларацията за околната среда. Това е първият международен договор за екологична защита на Земята. Отбелязва се като Световен ден на околната среда и от 1974 г. се чества ежегодно на 5 юни. Избран е от ООН като ден за повишаване на информираността на хората по света и за действия за опазване на природата.
 
Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН има важен принос към опазването на околната среда в България с проучванията си върху биологичното разнообразие и екосистемните услуги.
 
Тази година темата на Световния ден на околната среда ще се съсредоточи върху решенията за предотвратяване на замърсяването с пластмаса в рамките на кампанията #BeatPlasticPollution. Присъединяваме се към призива всички ние, хората, да положим усилия да променим всекидневието си, за да намалим вредите от замърсяването с пластмаси върху околната среда, дивата природа и човешкото здраве!
 
 
/ИБЕИ-БАН, 05.06.2023 г./

Скръбна вест

 
На 29 май 2023 г. загубихме един от доайените на българската паразитологична наука и един от най-известните български учени-паразитолози!

Проф. дбн Олга Полякова-Кръстева
Член-кореспондент на Българската академия на науките
 
Проф. Олга Полякова е родена на 6 май 1932 г. в Пловдив. През 1957 г. завършва Висшия медицински институт в София. Първоначално работи като участъков лекар, а през 1960 г. започва работа като научен сътрудник в Централната лаборатория по хелминтология при БАН. През 1970 г. защитава дисертация за научната степен "кандидат на науките", а през 1979 г. – за степента "доктор на биологичните науки". Специализира в Хелминтологичната лаборатория на Руската академия на науките в Москва (1963), Лондонското училище по тропическа медицина (1966), Кралското медицинско следдипломно училище и Книгс Колидж – Лондон (1967), Стокхолм (1969) и Медицинския университет в Бон (1976). От 1981 г. е професор.
 
Като ръководител на секция "Морфология и ултраструктура на паразитите и паразитозите" създава българската научна школа в тази област, като под нейно ръководство защитават дисертации 6 докторанти. Автор е на 160 научни труда и 3 монографии. Като директор на Централната лаборатория по хелминтология, Института по паразитология и Института по експериментална патология и паразитология при БАН, а също и като дългогодишен председател на Българското паразитологично дружество, проф. Полякова има значителни заслуги за изграждането на капацитета на българската научна общност в областта на паразитологията и за нейното интегриране в световната наука.

Проф. Полякова беше дългогодишен член на Научния съвет на Централната лаборатория по обща екология – сега част от ИБЕИ-БАН. В този институт работят редица последователи на нейната научна школа.
 
Поклон пред паметта ѝ!
 
Поклонението ще се състои на 5 юни 2023 г., понеделник, 11:30 ч., в храма "Св. Седмочисленици", София.

От Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания – БАН
 

 

Успех за младите учени и докторанти от ИБЕИ

 
На 23 май 2023 г. се проведе тържествено събрание по случай Деня на светите братя Кирил и Методий, на славянската азбука, просвета и култура и на славянската писменост в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН.  По време на тържеството бяха връчени наградите за млади учени "Професор Марин Дринов" и за най-млади учени "Иван Евстратиев Гешов" за 2022 г. Наградите се присъждат от Общото събрание на БАН за постижения в девет научни направления. Отличията бяха връчени от председателя на ОС чл.-кор. Евелина Славчева и кметът на София Йорданка Фандъкова.
 
Горди сме, че сред лауреатите на наградите има трима млади учени от ИБЕИ-БАН. Носители на наградата "Професор Марин Дринов" са гл. ас. д-р Симеон Борисов и гл. ас. д-р Емилия Вачева. А сред отличените с награда "Иван Евстратиев Гешов" най-млади учени на възраст до 30 години, е нашият колега Борислав Георгиев.
 
Месец май ще се запомни и с още едно събитие, свързано с младите ни колеги. Oт 16 до 19 май 2023 г. в хотел "Спартак" в Сандански се проведе Четвъртият интердисциплинарен докторантски форум с международно участие. Събитието се организира от Център за обучение към БАН и Кариерен център към ЦО-БАН. Участие взеха над 90 докторанти от България, Франция, Германия, Полша, Испания, Италия и Хърватия. По традиция най-добрите разработки на участниците бяха отличени с награди. Сред 20-те отличени млади колеги беше и докторантът от ИБЕИ-БАН Костадин Андонов.

Честито на младите ни колеги!
 
Повече информация за двете събития и списък с всички наградени може да намерите на официалния сайт на БАН (линк 1, линк 2)
 
 
 
/ИБЕИ-БАН, 23.05.2023 г./

Скръбна вест

С прискърбие съобщаваме, че внезапно на 77 годишна възраст ни напусна нашият уважаван и всеотдаен колега и приятел проф. д.б.н. Митко Събчев.

Проф. Митко Събчев е международно признат учен в областта на химичната екология на насекомите, основоположник на това научно направление в България. Основните му изследвания и научни приноси бяха свързани с идентификацията на полови феромони при пеперуди и твърдокрили насекоми, установяване на атрактанти за насекоми, разработване и оптимизация на феромонни примамки за вредители в селското и горското стопанство, електроантенография, поведение на насекомите и морфология на антени и феромонни жлези при пеперуди. Той беше един от водещите зоолози у нас, описал три нови за науката вида бранхиобделиди (Branchiobdella kozarovi Subchev, 1978, Branchiobdella teresae Subchev, 1986 и Branchiobdella bulgariensis Subchev & Rimcheska, 2021) (Annelida: Branchiobdellida). Проф. Събчев беше от малкото специалисти таксономи по тази група безгръбначни животни в света. Бил е заместник-директор на Института по зоология към БАН и научен секретар в същия институт. Водил е курс "Поведение на насекомите" в Биологическия факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски". Автор на повече от 180 научни публикации, голяма част от които в престижни международни издания.


Поклон пред паметта му!

/ИБЕИ-БАН, 22.04.2023 г./

 

Награден проект на учен от ИБЕИ

 
На 5 април 2023 г. на тържествена церемония Фонд "Научни изследвания" към МОН връчи грамоти на най-успешните проекти, отчетени през 2022 г. Имаме удоволствието да съобщим, че проектът на тема "Метаболитен профил и генетична изменчивост на видовете от род Thymus в България - научна основа за фитотерапията и потенциал за фармацията" с ръководител доц. д-р Ина Анева е сред наградените проекти в раздел "Селскостопански науки".
 
Поздравяваме доц. Анева и екипа на проекта за отличието и им пожелаваме бъдещи успехи!

Повече информация за отличените проекти може да намерите на:
- официалния сайт на БАН
- обновения сайт на ФНИ
 
/ИБЕИ-БАН, 10.04.2023 г./

 

7 април - международен ден на бобъра

 
Днес, 7-ми април, е Международният ден на бобъра - най-едрият гризач в европейската фауна. Той играе ролята на активен екосистемен инженер в крайбрежните екосистеми и присъствието му има благоприятно влияние върху много други видове. Стигнал до ръба на изчезването през миналия век, днес благодарение на множество програми за реинтродукция и естествено разселване, той се завръща в реките на Европа. България не е изключение от този процес. След повторното им въвеждане в Румъния, бобрите намират своя път през Дунава вече са се установили в северните части на нашата страна.
 
От началото на тази година, екип в състав д-р Мария Качамакова, д-р Владимир Тодоров, д-р Йордан Кошев, Благовеста Димитрова, Полина Никова (Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания - БАН) и Николай Колев (Шуменски университет), следи отблизо това завръщане и влиянието, което то ще има върху местните екосистеми. Вече бяха посетени местата, където видът се е установил трайно и беше тествана методика за дистанционния им мониторинг. Търсенето на нови находища продължава. В случай, че и вие откриете прегризани стъбла или клони, експертите молят да ги информирате, за да помогнете техните усилия за проучването и опазването на този ценен вид. Дейностите са в рамките на проект "Завръщане или инвазия? Проучване на разпространението и екологични особености на бобъра (Castor fiber) в България след повече от 150 г. отсъствие", финансиран от Фонд "Научни изследвания" и се осъществяват със съдействието на експерти от Държавно горско стопанство Бяла (Милен Игнатов), Лесотехническия университет (д-р Николай Коджабашев), БДЗП (Свилен Чешмеджиев) и др.

Лице за контакт: гл. ас. д-р Мария Качамакова, ИБЕИ-БАН (GSM: 0894388663)
 
/ИБЕИ-БАН, 07.04.2023 г./

 

Два нови за науката вида и нов род многоножки от Карпатите и Кавказ

 
Описани са два нови за науката вида многоножки (клас Diplopoda) от род Micropachyiulus - Micropachyiulus caucasicus и M. filiformis, от находища в Северен Кавказ, Русия и Южните Карпати, Румъния, съответно. В допълнение е представена подробна информация за останалите известни до момента четири вида от рода и е описан нов за науката род, Armeniopachyiulus, с един нов вид, от Малък Кавказ, Армения. Изказано е предположението, че двата рода принадлежат към една и съща еволюционна линия.
 
 
Изследваните многоножки са едни от най-дребните представители на групата, с дължина на тялото под 1 см и дебелина около 0,5–0.8 мм. Водят предимно скрит начин на живот в горните почвени слоеве и долната част на листната постилка. Отделните видовете имат силно ограничено географско разпространение, затова се предполага, че групата е много по-богата от известното до момента и откриването на още нови таксони тепърва предстои.
 
Изследването е публикувано от доц. д-р Боян Вагалински (ИБЕИ-БАН), в съавторство с колеги от Русия в списание Zootaxa. Резултатите са постигнати с финансовата подкрепа на проект, финансиран от Фонд "Научни изследвания" по двустранната спогодба с Русия (KP-06-Russia/6-11.12.2020).
 
Линк към публикуваната статия може да намерите тук.
 
/ИБЕИ-БАН, 14.02.2023 г./

 

Лекции за изкопаемите растения по проект SEARCH

 
Една от дейностите по проекта SEARCH: SCIENCE + ENVIRONMENT + ART = RESILIENCE, който се изпълнява в рамките на инициативата Мария Склодовска-Кюри на програма "Хоризонт 2020" в периода 2022–2023 г., предвижда български учени и изследователи да изнесат лекции в различни училища в страната, като по този начин направят науката по-достъпна и атрактивна за децата.
 
 
До момента, със съдействието на "София Тех Парк" АД, който е партньор по проекта, доц. Владимир Бозуков (ръководител на секция "Палеоботаника и поленов анализ" в ИБЕИ-БАН) е посетил СОУ "Св. св. Кирил и Методий" с. Сатовча, област Благоевград и XVI-то ОУ "Св. св. Кирил и Методий" гр. Перник. Пред ученици от седми до единадесети клас, той представи презентация на тема "Изкопаемите растения – източник на знание за растителността и климата преди милиони години". Учениците бяха запознати с основните цели и методи на палеонтологията и по-конкретно на палеоботаниката. Те и техните преподаватели изявиха желание да се включат в бъдещи палеоботанични експедиции за изследване на находището на фосилна флора, което се намира в близост до населеното място.
 
 
На седмокласниците от Перник бяха показани растителни фосили от въглищните мини от района. Особен интерес предизвикаха останките от палмови листа, открити в седиментните скали от мина „Бела вода“, които са доказателство за субтропичния климат, съществувал в района преди около 25 млн. г.
 
/ИБЕИ-БАН, 02.02.2023 г./

Скръбна вест

 
На 11 януари 2023 г., на 80 годишна възраст, след кратко боледуване, ни напусна колегата доц. д-р Теньо Мешинев. Той беше един от водещите фитоценолози в страната. Научните му изследвания са свързани с разнообразието, структурата и функциите на растителните съобщества, публикувани в повече от 80 научни труда. Бил е ръководител на секция "Фитоценология и екология" в Институт по ботаника при БАН от 1993 г. до 2010 г. Водил е курсовете "Растителност на България" (Софийски университет), "Фитоценология" и "Екология на индивидите, популациите и съобществата" (Пловдивски университет). Бил е ръководител на петима докторанти.
 
Мешинев е един от основополагащите автори на националния списък на природните местообитания и съосновател на мрежата Натура 2000.
 
Повече за неговия творчески път може да се намери в списание Phytologia Balkanica (линк 1, линк 2).
 
 
Загубихме един всеотдаен колега, учител и приятел.
Поклон!

Поклонението ще се състои на 18.01.2023 г. от 15 ч. в църквата "Св. Седмочисленици".
 
/ИБЕИ-БАН, 12.01.2023 г./

 

Нов вид ектопаразит по прилепи от Казахстан

 
В съавторство с колеги от Русия и Казахстан, д-р Хелиана Дундарова от ИБЕИ-БАН публикува описанието на един нов за науката вид - Spinturnix otonycterisi Dundarova & Orlova, 2022 (Acari: Spinturnicidae), ектопаразит по туркестанския дългоух прилеп Otonycteris leucophaea (Chiroptera: Vespertilionidae) (линк към статията в списание Zootaxa).
 
До този момент са известни само единични находки на този вид прилеп в Централна Азия, а за Казахастан са известни две находища. В Червения списък на IUCN също липсва информация и статусът на Otonycteris leucophaea го обозначава като вид с неизвестни популационни тенденции. В допълнение, филогенетичната позиция на род Otonycteris все още остава неясна, което се потвърждава от изразената морфологична изолация на неговия специфичен ектопаразит, Spinturnix otonycterisi.
 
Сред най-специфичните му признаци са необичайната форма на женския дорзален и мъжкия стерногенитален щит и отсъствието на дорзални опистозомни четинки наред с другите. Може да се предполага, че този паразит е разпространен в обхвата на своя гостоприемник в Централна Азия. Изследването представя и ключ за определяне на видовете от род Spinturnix, съобщени от Казахстан.
 
/ИБЕИ-БАН, 13.12.2022 г./
 

Обявена е нова защитена местност за опазване на алпийския тритон

 
Със заповед на министъра на околната среда и водите, на основание Закона за защитените територии, е обявена защитена местност "Находища на алпийски тритон в Руй планина". Предложението за обявяване на защитената местност е по инициатива на ИБЕИ-БАН и НПМ-БАН, и е подготвено от колегите доц. Борислав Наумов, доц. Симеон Луканов и гл. ас. Емилия Вачева.
 
Защитената местност за опазване на алпийския тритон (Ichthyosaura alpestris) се намира в Руй планина, община Трън, има площ от близо 50 дка и е едва втората защитена местност у нас (след ЗМ "Мухалница" в община Ботевград), обявена специфично за опазване на вид земноводно.
 
 
Алпийският тритон е ледников реликт с ограничено разпространение в България, като настоящата защитена местност представлява ново находище за вида на наша територия. Защитената местност включва още и размножителни местообитания на други консервационно значими видове земноводни.
 
Повече за новината, отразена в медиите, може да намерите тук.
 
/ИБЕИ-БАН, 06.12.2022 г./

 

Одобрени бенефициенти по Националната програма "Млади учени и постдокторанти - 2"

 
С решение на Управителния съвет на БАН от 10 ноември 2022 г., за бенефициенти на Националната програма "Млади учени и постдокторанти -2" - БАН, в модул "Млади учени" са утвърдени седем млади колеги от ИБЕИ-БАН:
 
- Борислав Георгиев (новоназначен)
- Мила Андонова-Кацарски
- Калина Митева
- Никола Бобчев
- Нина Ванчева
- Анета Ламбевска-Христова
- Ася Кожухарова
 
Всички млади учени са с одобрено финансиране за срок от 18 месеца, считано от 1 ноември 2022 г.
 
/ИБЕИ-БАН, 14.11.2022 г./

 

Петима учени от ИБЕИ отличени с награди за млади изследователи

 
Зам.-председателят на БАН чл.-кор. Евдокия Пашева връчи награди на млади изследователи за 2021 и 2022 г. по време на тържествено събрание на Съюза на учените в България по случай Деня на народните будители. Наградите носят имената на бележити учени от БАН, както и на чуждестранни членове на Академията, по повод техни юбилейни годишнини.
 
Девет млади учени са отличени в конкурса за 2021 г. в областта на природо-математическите и хуманитарно-социалните науки. В природо-математическите науки от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания награда получава гл. ас. д-р Ива Дойчева.

Връчени бяха и отличията за 2022 г. на седем млади учени от БАН. В областта на природо-математическите науки наградата е на името на акад. Румен Цанев. Всички наградени в тази област са от ИБЕИ. Радваме се за успехите на нашите млади колеги гл. ас. д-р Мила Андонова-Кацарски, гл. ас. д-р Ангел Дюгмеджиев, ас. Анета Ламбевска-Христова и гл. ас. д-р Мария Качамакова.

Наградите за конкурса са частно дарение. Отличията се присъждат за научен труд на млад учен/и, самостоятелно или в съавторство в колектив от млади учени.
 
/ИБЕИ-БАН, 11.11.2022 г./

 

ИБЕИ-БАН удостоен с награда от Регионалният исторически музей - Благоевград

 
 
На 03.11.2022 г. Регионалният исторически музей-Благоевград тържествено отбеляза своята 70 годишнина.
При откриването на подготвената по този повод изложба, ИБЕИ-БАН беше удостоен с почетен плакет и грамота за дългогодишно ползотворно сътрудничество.
 
 
 
Наградата се дава за приносите на ИБЕИ в увеличаването и оптимизирането на палеоботаничната колекция на Музея.
 
Обобщена информация за юбилейната изложба можете да намерите на следния линк.
 
 
/ИБЕИ-БАН, 09.11.2022 г./

 

Стартира интернет-сайтът на нов проект по програма LIFE

 
В края на 2021 г. стартира проект "Живот за сокола", финансиран по Програма LIFE на Европейския съюз. Програмата е насочена към опазване на околната среда и климата. Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН е ключов партньор в проекта и отговаря за дейности, свързани с опазане на световно застрашени видове дребни бозайници - изследване, резмножаване и разселване на добруджански хомяк и спасителни транслокации на лалугер.
 
Този месец стартира и интернет-сайтът на проекта. Триезичният сайт ще бъде основното хранилище на информацията, свързана с проекта, неговите дейности и резултати. Информационните секции в уебсайта включват разделите за "Ловен сокол", "Дребни бозайници" и "Защитени зони". В тях ще намерите информация за съответните видове, както и за защитените зони, в които ще се реализират дейностите. Особен интерес представлява интерактивната карта на всички колонии на лалугера в България, ценен инструмент в усилията за опазване на вида. В секция "Дейности" са описани подробно различните изследователски, природозащитни и информационни дейности по проекта. Подготвена е и секция "За изтегляне", в която ще бъдат публикувани различни отчети, помагала, стратегии и документи. Видео и фото галериите обединяват снимковия и видеоматериал, презентации и записи на срещи.
 
Като част от дейностите по проекта, през май 2022 гл. ас. д-р Йордан Кошев и гл. ас. д-р Мария Качамакова посетиха развъдни центрове за голям хомяк (Cricetus cricetus) в Метелен, Германия и зоопаркът "Гая" в Холандия. Целта беше да се запознаят от първа ръка с успешните методи за отглеждане, развъждане и разселване на този критично застрашен вид.
 
В рамките на проекта "Живот за сокола" се предвижда през следващите години у нас да се изгради първия по рода си развъден център за добруджански хомяк (Mesocricetus newtoni) - рядък ендемичен гризач, срещащ се само в североизточна България и югоизточна Румъния. Той има важна роля в екосистемата като плячна на световно застрашени видове като ловния сокол. Полулациите му обаче намаляват, а до този момент няма никакъв натрупан опит в неговото отглеждане и развъждане на затворено.
 
/ИБЕИ-БАН, 09.06.2022 г./

 

Младите учени на ИБЕИ с престижни награди

 
На 23 май 2022 г. се проведе Тържествено събрание на Българската академия на науките, на което бяха връчени наградите на най-добрите млади учени на БАН за 2021 година. Младите учени се съревноваваха за две награди. Наградата "Професор Марин Дринов" се връчва на учени с образователна и научна степен „доктор” до 35 години, а наградата за най-млади учени "Иван Евстратиев Гешов" се връчва на учени с образователната степен „магистър” и възраст до 30 години. Наградите връчи председателят на 47-то Народно събрание г-н Никола Минчев.
 
В направление "Биоразнообразие, биоресурси и екология" и двете награди бяха спечелени от наши колеги от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН. Главен асистент д-р Мария Качамакова беше отличена с награда "Професор Марин Дринов" за своите приноси в сферата на консервационата биология и мултидисциплинарни изследвания на дейности свързани с опазване на защитени видове бозайници. Докторантът Момчил Назъров беше отличен с наградата за най-млади учени "Иван Евстратиев Гешов" за своите приноси в сферата на фитоценологията и находките на нови типове растителност за България.

Честито на нашите млади колеги!
 
/ИБЕИ-БАН, 1.06.2022 г./

БиоБлиц изследване на инвазивни чужди видове

 
Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН съвместно с Лесотехническия университет и Катедрата по обща и приложна хидробиология към БФ, СУ, организират БиоБлиц изследване на инвазивни чужди видове (ИЧВ), предназначено както за професионалисти, така и за любители (вкл. ученици, студенти), което ще се проведе на 21 май 2022 г. (събота), в района на Панчаревското езеро, Столична община (начало: 11.00 ч., сборен пункт: Рибарниците срещу спирка „Плажа Панчарево“).
 
БиоБлиц събитието се организира като част от мащабно европейско изследване в рамките на COST Акция CA17122 "Повишаване на познанията за чуждите видове с помощта на гражданската наука" (Alien CSI). С него ще отбележим и Световния ден на мигриращите риби (21 май 2022 г.), като на участниците ще бъдат демонстрирани методи за улов на риби за научни цели и ще бъде представена информация за директни и косвени заплахи за ихтиофауната, като хидроморфологичните промени на техните местообитания и ИЧВ.
 
Каним желаещите да участват в БиоБлиц изследването и с помощта на приложенията за мобилни телефони "Инвазивните чужди видове в Европа" и "iNaturalist" (проект BioBlitz IAS Bulgaria) да направят снимки и регистрират наблюденията си на чужди видове с цел събиране данни за района. Записите на участниците ще подпомогнат нашите усилия за регистриране на чужди и ИЧВ растения и животни, засягащи Европейския съюз, България и Дунавския басейн. Според интересите си участниците могат да изберат и да се присъединят към определен полеви екип, който ще фокусира усилията си към дадена група организми (растения, сухоземни безгръбначни животни и водни животни). Екипите на терен ще бъдат ръководени от експерти, които ще оказват съдействие при вземането на проби и определянето на целевите видове при необходимост, но се очаква активен принос от страна на участниците. За да запишат своите наблюдения участниците ще се нуждаят от телефон или таблет.
 
Допълнителна информация за проекта, събитието, приложенията за мобилни телефони и инвазивните чужди видове, които биха могли да се наблюдават и регистрират в района може да намерите на следните адреси:
За регистрация за участие и за допълнителна по-подробна информация, моля използвайте следния адрес: Bulgaria.IAS@gmail.com
 
/ИБЕИ-БАН, 07.05.2022 г./

 

Реновирана е хидробиологичната лаборатория към колекция "Водни безгръбначни"

 
В резултат от работата по първия етап на проекта "Надграждане на научната инфраструктура "Разпределена система от научни колекции – България (DiSSCo-BG)", в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН бе обновена лабораторията към отдел "Водни екосистеми". В хидробиологичната лаборатория се обработват и ще се съхраняват част от спиртните колекции, както и колекции от трайни препарати на водни безгръбначни животни.

Обновената лаборатория разполага с необходимата инфраструктура и оборудване за обработка на проби, подготовка на микроскопски препарати и дигитализация на образци. Екземплярите от водни безгръбначи са събирани и отделяни в процеса на обработката на хидробиологични проби от реки и стоящи водоеми на територията на цялата страна. Образците от колекциите са придружени от информация за местоположение на находките и данни за физичните и химични характеристики на водната среда.
 
/ИБЕИ-БАН, 29.04.2022 г./

Откриване на нова микологична лаборатория в ИБЕИ-БАН

 
В резултат от работата по първия етап на проекта "Надграждане на научната инфраструктура "Разпределена система от научни колекции – България (DiSSCo-BG)", в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН е създадена нова микологична лаборатория. Тя е изградена през 2021-2022 г. към Микологичната колекция на ИБЕИ-БАН за изследване и дълготрайна поддръжка на депозираните в нея материали. В лабораторията ще се извършват съвременни молекулярно-генетични и морфологични изследвания, целящи изучаването и опазването на гъбното разнообразие.

Официалното откриване на специализираната микологична лаборатория ще се състои на 12 април 2022 г. (вторник), от 11 ч., в сградата на ИБЕИ-БАН на ул. "Акад. Г. Бончев", Блок 23, 3-ти етаж. Директорът на ИБЕИ-БАН, доц. Анна Ганева, заедно с ръководителя на българския консорциум DiSSCo-BG, проф. Бойко Георгиев и доц. Теодор Денчев, ръководител на лабораторията ще представят възможностите на новоизградената лаборатория.

По време на откриването посетителите ще могат да разгледат Микологичната колекция на института, която е най-голямата българска колекция от гъби и гъбоподобни организми от всички групи. Създадена е през 1954 г. и нея са депозирани 30 700 образци. Колекцията е регистрирана в Международния индекс на хербариумите, поддържан от Ботаническата градина на Ню Йорк и включващ най-значимите ботанически и микологични колекции в света. Научният състав на колекцията включва пет души, работещи в секция "Микология" на отдел "Растително и гъбно разнообразие и ресурси". Тази колекция е един от значимите български обекти, участващи в европейската научна инфраструктура "Разпределена система от научни колекции", в която от българска страна са включени като партньори ИБЕИ-БАН и Националният природонаучен музей към БАН. Проектът е реализиран в рамките на Националната пътна карта за научни инфраструктури на Република България, финансирана от Министерството на образованието и науката.

За контакти:
доц. Теодор Денчев, ръководител на лабораторията
тел. 0895 112 379, е-mail: ttdenchev@gmail.com

Силвия Тошева, връзки с обществеността, НПМ-БАН
тел. 0879 226 575, е-mail: sylvia@nmnhs.com
 
Краткият репортаж на БТА за събитието може да намерите тук.
 
/ИБЕИ-БАН, 10.04.2022 г./
 

 

Награда за изследване на ИБЕИ на конференцията за вятърна енергетика WindEurope Electric City 2021 в Копенхаген, 23–25.11.2021 г.

 
Нашите колеги Мартин Георгиев и проф. Павел Зехтинджиев взеха участие конференцията Electric City 2021 на асоциацията WindEurope и получиха високо отличие за представеното от тях изследване. Следва техният разказ за събитието:
 
"WindEurope, преди известна като Европейска асоциация за вятърна енергия (EWEA), е асоциация със седалище в Брюксел, която насърчава използването на вятърна енергия в Европа. Тя има над 600 членове, които са активни в повече от 50 страни, включително производители с водещ дял на световния пазар на вятърна енергия, доставчици на компоненти, изследователски институти, национални асоциации за вятърна енергетика и възобновяеми енергийни източници, разработчици, изпълнители, доставчици на електроенергия, финансови и застрахователни компании и консултанти. Събитието Electric City 2021 на WindEurope бе най-големият форум за вятърната индустрия в Европа за 2021 г. С близо 400 изложители и 8000 участници, събитието беше много продуктивно. В Twitter и Linkedin събитието, състояло се на 23, 24 и 25 ноември 2021 г., е било второто по популярност в Дания за тази седмица. То беше открито от принца на Дания. В конференцията бяха представени 253 постера, 8 от които бяха наградени за принос, новаторство, оригиналност и яснота. Сред тех беше и един от постерите, представени от Мартин Георгиев и проф. Павел Зехтинджиев."
 
 
ИБЕИ участва в конференцията с два постера. Първият постер се основава на експеримент, проведен на БЕБ Калимок през пролетта на 2020 г. (Постер 156: "Ефектът на звука върху поведението на птиците, приложение във вятърни паркове").
 
 
 
 
Вторият постер представя експеримент, проведен на територията на ветропарк "Свети Никола" в района на Калиакра през пролетта и есента на 2020 г. Това изследване бе удостоено с първа награда за най-добър постер на конференцията. (Постер 155: "Откриване на птици в реално време и контрол на риска от сблъсък във вятърни паркове").
 
/ИБЕИ-БАН, 07.12.2021 г./

 

Първи доказателства за завръщането на евразийският бобър в България

 
 
За първи път от около 200 години евразийският бобър Castor fiber Linnaeus, 1758 (Rodentia: Castoridae) отново е намерен в България. Установеното находище е във водосбора на река Русенски Лом и попада в Защитена Зона BG0000608 "Ломовете" от мрежата на Натура 2000.
 
 
Откритието е фото- и видеодокументирано и широко отразено в националните медии. Находището се явява една от най-южните точки от ареала на вида в Европа.
 
 
 
Находката е публикуванa в списанието Acta Zoologica Bulgarica от екип учени от Лесотехническия университет - София и ИБЕИ-БАН, и Държавно горско предприятие Бяла.

 

/ИБЕИ-БАН, 25.11.2021 г./

 

Палеоботаничната колекция на ИБЕИ с принос за таксономична ревизия на фосилен материал от род Passiflora (Passifloraceae)

 
По молба на д-р Елизабет Хермсен (изследовател от Cornel University, САЩ), с активното съдействие на учените от секция "Палеоботаника и поленов анализ", отдел "Растително и гъбно разнообразие" (ИБЕИ-БАН), беше извършен преглед на фосилен карпологичен материал от род Passiflora. Бяха направени снимки на българския материал, съхраняван в Палеоботаничната колекция на ИБЕИ. В резултат на обменената информация, беше публикуван обзор на фосилните находки на видове от р. Passiflora, с предложение за ново таксономично решение, в което подвидът Passiflora kichheimeri Mai subspecies bulgarica Palamarev бе издигнат в ранг на нов вид - Passiflora bulgarica (Palamarev) Hermsen. Статията е публикувана в International Journal of Plant Sciences (линк).
 
/ИБЕИ-БАН, 30.09.2021 г./
 

Ново нискотемпературно съоръжение съхранява богатата колекция на хербариума на ИБЕИ
 

Нискотемпературната камера подпомага съхранението на образците в Хербариума на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН. Съвременната апаратура е финансирана от Националната пътна карта за научна инфраструктура. Тя е част от работната програма на проект "Разпределена система от научни колекции – България (DiSSCo-BG)", която е българският участник (“национален възел”) в паневропейската Разпределена научна инфраструктура DiSSCo (Distributed System of Scientific Collections).
 
Хербариумът е най-богатата и най-представителната научна колекция за флората на България и Югоизточна Европа. Съдържа около 200 000 образци. Регистриран е в международната информационна система за най-значимите хербарийни колекции ‘Index Herbariorum’ с акронима SOM. Опазването на колекцията от вредители – различни видове насекоми, основно бръмбари, е сред приоритетите на учените и кураторите на научната колекция. С новата камера, която поддържа температура от -20 ºС и има вместимост от 20 куб. м., става възможно всички хербарийни образци да бъдат обработвани ежегодно, за по две седмици, с цел унищожаване на вредителите и техните яйца. Интензифицирането на схемата за профилактика увеличава значително надеждността на съхраняване на образците с високо научно значение.

Повече информация за новото нискотемпературно съоръжение може да намерите във видеото на сайта на BTA (линк).
 
/ИБЕИ-БАН, 05.08.2021 г./

 

Два от институтите на БАН започват дигитализиране на научните си колекции в съвместен проект

 

С онлайн среща на екипа на 12 януари 2021 г. започна изпълнението на първия етап от проекта "Разпределена система от научни колекции – България (DiSSCo–BG)".

Изпълнители на проекта са Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ-БАН) и Националният природонаучен музей (НПМ-БАН), обединени в консорциума "Надграждане на разпределена научна инфраструктура: Разпределена система от научни колекции–България (DiSSCo–BG)".

Консорциумът е българското звено в общоевропейската разпределена научноизследователска инфраструктура DiSSCo, призната за изследователска инфраструктура с европейско значение и включена в Пътната карта на Европейския стратегически форум за научни инфраструктури (ESFRI) през 2018 г. Проектът се реализира и като част от Националната пътна карта за научни инфраструктури за периода 2020-2027. Основната цел на учените от БАН е надграждане на технологичния, дигиталния и човешкия капацитет и дигитализирането на най-големите колекции за биологично и геологично разнообразие в България, съхранявани в ИБЕИ–БАН и в НПМ–БАН.

В резултат на изпълнението на проекта се очаква през 2027 г. да бъдат дигитализирани и достъпни онлайн значителна част от научните колекции на ИБЕИ–БАН (хербариум, микологична, палеоботанична и палинологична колекции, колекция с живи растения и зоологични колекции) и НПМ–БАН (колекции с безгръбначни и гръбначни животни и палеонтологични колекции). Стремежът е да бъдат обхванати около 2 милиона колекционни единици и около 500 000 дигитални изображения на образци, свързани с базата данни.

През първата година от проекта акцентът е инфраструктурното и техническо обезпечаване на колекциите, разработване на политики за унифициране и стандартизиране на регламентите, свързани с достъпа до колекциите и техните бази-данни, избор на система за управление на бази данни и стандарти за дигитализация в съответствие с най-добрите практики на водещи институции. Финансовата помощ осигурена от Министерството на образованието и науката за първата година на проекта е в размер на 800 000 лева.

Координатор:

Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН (ИБЕИ-БАН)
Лице за контакт: проф. дбн Бойко Б. Георгиев
Тел. номер: +359899285317, e-mail: bbg@ecolab.bas.bg, boyko_georgiev@yahoo.com

Партньор:
Национален природонаучен музей при БАН (НПМ–БАН)
Лице за контакт: доц. д-р Борислав Георгиев
Тел. номер: +359886129564, e-mail: bobivg@yahoo.com

/ИБЕИ-БАН, 27.01.2021 г./

 

Учени от три института на БАН и Лесотехническия университет започнаха работа по проект "Надграждане на разпределена научна инфраструктура "Българска мрежа за дългосрочни екосистемни изследвания (LTER-BG)"

 
На 21 януари 2021 г. се проведе онлайн среща между партньорите в консорциума с координатор Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ-БАН) и партньори Институтът по океанология "Фритьоф Нансен" при БАН (ИО–БАН),  Институтът за гората при БАН (ИГ-БАН) и Лесотехническият университет, София (ЛТУ), за стартиране на първия етап от проекта "Надграждане на разпределена научна инфраструктура "Българска мрежа за дългосрочни екосистемни изследвания (LTER-BG)".
 
Надграждането на съществуващата научна инфраструктура ще съчетава централизирани дейности (виртуална инфраструктура и мобилно оборудване), както и разпределена физическа инфраструктура, разположена в седем площадки в България – Беласица, Черно море, Места, Петрохан, Созопол, Сребърна и Парангалица.
 
Целта е да се обобщи научната информация за опазване и устойчиво управление на уникалното биологичното разнообразие в Република България, екосистемите и техните услуги в полза на обществото.

Проектът се реализира в рамките на Националната пътна карта за научна инфраструктура (2020-2027). Отпуснатата финансова помощ от Министерството на образованието и науката за първата година е в размер на 818 195 лева.

Координатор:
Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН
Лице за контакт: доц. д-р Светла Братанова – Дончева, e-mail: sbrat@abv.bg

Партньори:
 
Институт по океанология – БАН
доц. д-р Кремена Стефанова, e-mail: stefanova@io-bas.bg

Институт за гората – БАН
проф. д-р Миглена Жиянски, e-mail: zhiyanski@abv.bg

Лесотехнически университет
доц. д-р Соня Дамянова, e-mail: sonya_damyanova@abv.bg

/ИБЕИ-БАН, 27.01.2021 г./

 

Изследване върху диетата на бухала представя нови данни за застрашения от изчезване гигантски скакалец пъстро житно пиле

 
Проучванията върху диетата на различни видове птици осигуряват истинско съкровище от данни за изследване на разпространението и опазването на плячката им, като например някои непознати и редки видове скакалци, посочват учени след проучване на диетата на бухала (Bubo bubo) в югоизточна България.
 
В статия, публикувана в списанието с отворен достъп Travaux du Muséum National d'Histoire Naturelle "Grigore Antipa", д-р Драган Чобанов (ИБЕИ-БАН) и д-р Боян Милчев (Лесотехнически университет) съобщават за честото присъствие на застрашения от изчезване скакалец пъстро житно пиле (Bradyporus macrogaster) в диетата на бухали. Учените правят заключението, че хищната птица може да бъде използвана за идентифициране на райони със значително биологично разнообразие, нуждаещи се от защита.
 
Подробно съобщение е публикувано на сайта Eurekalert (линк)
 
Допълнителна информация може да намерите и на следните линкове:
/ИБЕИ-БАН, 15.01.2021 г./

 

ИФРГ-БАН и ИБЕИ-БАН са бенефициенти по новата национална програма на МОН "Европейски научни мрежи"

 
Институтът по физиология на растенията и генетика при БАН (ИФРГ-БАН) в партньорство с отдел "Растително и гъбно разнообразие и ресурси" на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ-БАН) са сред 13-те български институции (държавни висши училища и научни организации), бенефициенти по програмата "Европейски научни мрежи" с бюджет от Министерството на образованието и науката, възлизащ на 2,497,000 лв. за 2020 г.

Финансираният проект "BULCode" с ръководител гл. ас. д-р Георги Бончев от ИФРГ-БАН е на тема "Насърчаване на капацитета за изследване на растителното разнообразие в България чрез научни постижения в ДНК баркодирането и метабаркодирането" (Fostering plant biodiversity research capacity in Bulgaria through scientific excellence in DNA barcoding and metabarcoding). Проектът стартира официално на 2 октомври 2020 г. и е със срок на изпълнение 2 години. Чуждестранен партньор по проекта е Катедрата по селскостопански науки към Университета в Хелзинки, Финландия.
 
Главната цел на проекта е повишаване на научния капацитет на базовата организация ИФРГ-БАН и нейния партньор ИБЕИ-БАН в прилагането на ДНК-баркодинг технологиите при изучаването и опазването на растителното разнообразие; създаване на библиотеки с растителни бар кодове; използване на възможностите на ДНК-баркодинга при идентификацията на растителни видове от смесени проби, например в храни, чайове, билкови смеси, хранителни добавки и др. Предаването на знания към институтите от БАН ще се основава на изследователския и обучителен капацитет на партньора от Финландия - Университета в Хелзинки - една от водещите световни институции в областта на ДНК баркодинг изследванията. Институцията ще интегрира разработени компоненти от техните практики за внедряване в България. Това ще бъде осъществявано чрез редица активности като обучителни курсове, семинари, работни срещи и научни посещения.
 
Изпълнението на проекта ще допринесе за повишаване на репутацията и конкурентноспособността на двата института от БАН като потенциални инициатори и лидери на инициативи в областта на ДНК баркодинг технологиите в България, както и за видимостта на страната на международно ниво при изучаване на биоразнообразието. Проектът ще способства също така за включването на двата института в бъдещи Европейски консорциуми, подготовка за новата Рамкова програма "Хоризонт Европа", достъп до международни научни мрежи и включване и обучение на повече млади учени.
 
На снимката: Centaurea vendasii - един от видовете, който ще бъде обект на ДНК-баркодиране в настоящия проект.
 
/ИБЕИ-БАН, 21.10.2020 г./

 

Участие на ИБЕИ в COST Акция "Повишаване на познанията за чуждите видове с помощта на гражданската наука"

 
ИБЕИ-БАН участва в научна мрежа по програма COST на тема "Повишаване на познанията за чуждите видове с помощта на гражданската наука" (Alien CSI). COST Акцията е насочена към мултидисциплинарни изследвания във връзка с развитието и прилагането на гражданската наука, както и с повишаването на научните познания за динамиката на чуждите видове. Акцията ще допринесе за научнообосновано вземане на решения при изпълнението на Регламент (ЕС) №1143/2014 за инвазивните чужди видове, изпълнението на целите на ЕС в областта на биологичното разнообразие и повишаване на равнището на участие в гражданската наука.
 
В рамките на COST Акцията ИБЕИ изпълнява проект "Повишаване на познанията за чуждите видове с помощта на гражданската наука (Alien CSI): Подходи за изпълнение на гражданската наука за чуждите видове, управление на данните и стандарти" (№ КП-06-COST-13), финансиран от Фонд "Научни изследвания" за периода 2019–2021 г.
 
Основните задачи на проекта са:
  1. Преглед на съществуващите инициативи и технологии на гражданската наука в България;
  2. Използване на нови технологии и включване на нови заинтересовани групи, напр. чрез превод на български език на смартфон приложението "Инвазивните чужди видове в Европа", включване на видове растения, животни и гъби от национално/ регионално значение и популяризиране на приложението сред различни групи потенциални потребители;
  3. Координиране на дейностите, свързани със събирането и валидирането на данни с помощта на смартфон приложението "Инвазивните чужди видове в Европа" в сътрудничество със Съвместния изследователски център на ЕК (JRC) и EASIN;
  4. Преглед на структурата и съдържанието на данните при съществуващите инициативи на гражданската наука, свързана с чуждите видове в България;
  5. Подобряване обмена на данните, комуникацията и повишаване на информираността във връзка с инвазивните чужди видове в България;
  6. Разпространение на резултатите и сътрудничество с други проекти, бази данни и мрежи, свързани с гражданската наука и чуждите видове на регионално и европейско равнище.
Информация за COST Акцията Alien CSI и проектите за България може да намерите на следните адреси:
  • линк към сайта на COST Акцията
  • информация на сайта на мрежата ESENIAS (линк)
Информация за дейностите по проекта, изпълняван от ИБЕИ може да намерите на страницата на ESENIAS (линк)
 

/ИБЕИ-БАН,22.06.2020 г./

 

Курс на обучение: "Влияние на инвазивните чужди видове върху биоразнообразието и екосистемните услуги в екстремни условия"

Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН организира курс на обучение "Влияние на инвазивните чужди видове върху биоразнообразието и екосистемните услуги в екстремни условия", който ще се проведе на 03-04 април 2017 г. в  гр. София.
 
Курсът на обучение се организира съвместно от ИБЕИ, Университета в Рейкявик, Исландия, Мрежата за инвазивни чужди видове в Югоизточна Европа (ESENIAS) и Мрежата за инвазивни чужди видове в Дунавския регион (DIAS). Финансира се от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г., в рамките на Програма BG03 „Биоразнообразие и екосистеми”, проект „Мрежата за инвазивни чужди видове в Югоизточна Европа – средство в подкрепа на управлението на чужди видове в България“ (ESENIAS-TOOLS), Д-33-51/30.06.2015 г.
 
Основните цели на курса са:
  • Изграждане на капацитет и повишаване на информираността сред млади учени, докторанти и студенти от България и страните от ESENIAS региона за влиянието на инвазивните чужди видове върху биоразнообразието и екосистемните услуги в екстремни условия;
  • Придобиване на основни познания в областта на инвазивните чужди видове, свързаната с тях научна терминология, съответната международна нормативна уредба, научни мрежи, проекти и информационни системи;
  • Подобряване на сътрудничеството в областта на инвазивните чужди видове между учените в ESENIAS региона.
За да кандидатствате, моля попълнете формуляр с кратка мотивация и го изпратете до Програмния комитет на следния електронен адрес: esenias2017training@gmail.com.
 
Съобщение за курса на обучение, предварителна програма и информация за поканените лектори може да намерите тук.

Формуляр за кандидатстване може да изтеглите от тук.

За допълнителна информация, моля посетете интернет страницата на ESENIAS .
 
/ИБЕИ-БАН, 20.03.2017 г./
 

Седма работна среща на ESENIAS с научна конференция

 
ИБЕИ организира Седма работна среща на ESENIAS с научна конференция под мотото „Регионалното сътрудничество в подкрепа на превенцията и управлението на инвазивните чужди видове в Европа”, която ще се проведе на 28-30 март 2017 г. в гр. София.
 
През последните години ИБЕИ активно работи по проблеми, свързани с инвазивните чужди видове. Институтът е основател и водеща организация на две регионални европейски мрежи: Мрежата за инвазивни чужди видове в Югоизточна Европа (ESENIAS) и Мрежата за инвазивни чужди видове в Дунавския регион (DIAS), в които членуват общо 20 държави. Целта на конференцията е да предостави форум за представяне на мултидисциплинарни научни изследвания в различни области, свързани с инвазивните чужди видове, като подчертае значението на регионалното сътрудничество при намирането на решения на национално, регионално и европейско ниво.
 
Ще бъдат обхванати следните научни теми:
 
1. Особености и тенденции при инвазивните чужди видове
2. Вектори и пътища за навлизане на инвазивните чужди видове
3. Р. Дунав като коридор за инвазивни чужди видове
4. Въздействие на инвазивните чужди видове
5. Превенция и управление при инвазивните чужди видове
 
Конференцията се финансира от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г., в рамките на Програма BG03 Биоразнообразие и екосистеми, проект "Мрежата за инвазивни чужди видове в Югоизточна Европа – средство в подкрепа на управлението на чужди видове в България" (ESENIAS-TOOLS), Д-33-51/30.06.2015 г.

Съобщение за конференцията може да намерите тук.

За допълнителна информация моля посетете интернет страницата на ESENIAS.
 
/ИБЕИ-БАН, 10.03.2017 г./
 

Откриване на постоянна експозиция за инвазивните чужди видове по проект ESENIAS-TOOLS

 
На 26 януари 2017 г. от 14.00 ч. в зала Левентис на Националния природонаучен музей при Българската академия на науките (НПМ) ще бъде открита постоянна експозиция, посветена на инвазивните чужди видове. Те се смятат за една от най-важните причини за намаляване на биологичното разнообразие заедно с климатичните промени и унищожаването на местообитанията.
 
Изработването на експозицията е една от задачите на проект "Мрежата за инвазивни чужди видове в Югоизточна Европа – средство в подкрепа на управлението на чужди видове в България“ (ESENIAS-TOOLS)", Д-33-51/30.06.2015 г., финансиран от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г., в рамките на Програма BG03 Биоразнообразие и екосистеми. Организира се съвместно от ИБЕИ и НПМ. Основната цел е да се информира обществото относно заплахите за биоразнообразието и функционирането на екосистемите от пренасянето на чужди видове на територията на България и Европа
 
За допълнителна информация и програма на събитието вижте тук.
 
/ИБЕИ-БАН, 24.01.2017 г./
 

Изложба по проект за картиране на екосистемни услуги в земи с рядка растителност

 
Учени от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН ще представят изложба по проект "Картиране и оценка на екосистемните услуги в земи с рядка растителност в България (SPA-EcoServices)". Проектът е финансиран по програма BG03 "Биологично разнообразие и екосистеми" и Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, 2009-2014.
 
Откриването на изложбата е на 23 януари 2017 г., от 11:00 ч., във фоайето на Централната сграда на Българската академия на науките.
 
Експозицията ще представи разнообразието от дюни и скални местообитания по Черноморското крайбрежие, както и скалите, и сипеите в предпанинските и планинските територии на България извън екологичната мрежа Натура 2000, които чрез разнообразната си флора и фауна представляват важен елемент от биологичното разнообразие в страната. Като специфичен ландшафтен елемент, те имат и значителна естетическа стойност. За разлика от плажовете и крайбрежните територии по Черноморското крайбрежие, които имат пряко значение за туризма и рекреацията, скалните местообитания не са обект на пряко ползване от хората, но имат естетическа стойност, разнообразявайки предпланинския и планинския ландшафт. Част от тези скални комплекси са природни феномени или се намират в близост до обекти на историческото, културното и археологическото наследство и така биха могли да бъдат включени за разглеждане в рамките на туристически или опознавателни маршрути.
 
Изложбата може да бъде разгледана в БАН до 27 януари 2017 г. След София, експозицията може да бъде видяна на 1 февруари в Хасково, Младежки дом, на 20 февруари в Балчик, Ботаническа градина и на 6 март – във Варна, Ботаническа градина. Вторият лъч на проекта предвижда представяне в  Регионалните исторически музеи в Смолян на 9 февруари, Кърджали - на 24 февруари и Благоевград на 14 март.
/ИБЕИ-БАН, 23.01.2017 г./

 

 

 

 

 

 

Разпространи съдържание


by Dr. Radut.