Institute of Biodiversity and Ecosystem Research at the Bulgarian Academy of Sciences

Конкурс по НП „Млади учени и постдокторанти – 2“

 

 

На основание на Решение на Управителния съвет на БАН от 20.09.2024 г. ИБЕИ обявява конкурс за набиране на бенефициенти на Националната програма „Млади учени и постдокторанти – 2“, финансирана от Министерството на образованието и науката.

 

Срок за подаване на документите: 2 октомври 2024 г.

 

Необходими документи:

 

За модул „Млади учени“

1. Автобиография
2. Диплома за завършено образование и сертификат за владеене на чужд език
3. Мотивационно писмо, включващо и информация за области на научни интереси
4. Проектно предложение (до 4 стр.) (виж шаблон)
5. Описание на досегашната научна работа на кандидата (ако е приложимо)
6. Списък с публикации и проекти, в които е участвал (ако е приложимо)
7. Проект за бъдещо научно и кариерно развитие на кандидата подкрепено от научния ръководител/зав. отдел/зав. секция/ръководител на изследователска група (до 2 стр.)
8. Други материали, доказващи професионалните качества на кандидата по негова преценка; награди или грамоти
9. Кратка професионална автобиография на научния ръководител, избрани статии по темата и цитати.

За модул „Постдокторанти“

1. Автобиография
2. Диплома за получена докторска степен и сертификат за владеене на чужд език
3. Мотивационно писмо, включващо и информация за областта на научни интереси
4. Подробен проект (подава на български и на английски език) (до 10 стр.) (виж шаблон)
5. Описание на досегашната научна работа на кандидата
6. Списък с публикации и проекти, в които е участвал
7. Списък с участия с доклади, постери, презентации в научни конференции и събития
8. Проект за бъдещо научно и кариерно развитие на кандидата подкрепено от приемащия научния ръководител/ зав. отдел/зав. секция/ръководител на изследователска група
9. Други материали, доказващи професионалните качества на кандидата по негова преценка; награди или грамоти
10. Кратка професионална автобиография на научния ръководител от приемащата институция, избрани статии по темата и цитати.

 

Кандидатите без дипломи представят уверение за завършено образование или получена докторска степен с посочена датата на защита на дипломна работа или държавен изпит и датата на защита на дисертационния труд.

 

Кандидатите подават документите си в канцелариите на ИБЕИ-БАН (в база 1, 2 или 3) и изпращат копие на подадените документи по електронна поща на адрес: iber.scientific.secretary@gmail.com
 
Условия за кандидатстване по програмата на страницата на БАН (линк)
 

/ИБЕИ-БАН, 26.09.2024 г./

---

 

Мисия „Природа под вода“

 

Имаме удоволствието да споделим един репортаж за работата на екипа на Лабораторията по морска екология към ИБЕИ-БАН, излъчен в предаването bTV-Репортерите.

 

 

Филмът разказва за изследванията на нашите морски еколози, свързани с проучване на биоразнообразието, екологичното състояние на крайбрежни дънни екосистеми - скалните рифове -  в района на Созопол-Маслен нос и Китенските рифове.
Линк към репортажа

/ИБЕИ-БАН, 24.09.2024 г./

---

 

Нова статия за филогеномика, време на дивергенция и нова система на гъбите от отдел Basidiomycota

 

Екип от специалисти в областта на филогения и таксономия на базидиалните гъби, включващ двама учени от ИБЕИ-БАН, доц. д-р Теодор Денчев и проф. д-р Цветомир Денчев, на базата на молекулярни данни и филогенетични анализи, публикува статия за филогеномика, време на дивергенция и нова система на гъбите от отдел Basidiomycota. В предложената система, отделът включва четири подотдела (Agaricomycotina, Wallemiomycotina, Ustilaginomycotina и Pucciniomycotina), 20 класа, 77 разреда, 297 семейства и 2134 рода. За всеки разред е представена информация за историята на изследването му, диагностични белези на таксоните в разреда, таксономична схема на семействата и родовете, еволюционни тенденции, стопанско значение на видовете и илюстрации на характерни видове. Изследването на българските учени е по проект на ИБЕИ, финансиран от ФНИ (KП-06-Н51/10/16.11.2021).

Статията е публикувана в престижното списание Fungal Diversity (Q1, оглавява ранглистата в област Микология).

Снимка: Спори на видове от разред Tilletiales

/ИБЕИ-БАН, 20.09.2024 г./

---

 

Описани са три нови вида паразитни гъби

 

Екип от миколози, включващ учени от Университета в Хамбург, Германия, и доц. д-р Теодор Денчев и проф. д-р Цветомир Денчев от ИБЕИ-БАН, публикуваха резултати от молекулярно-филогенетично изследване на паразитните гъби от род Anthracoidea по алпийски видове растения от групата на Carex sempervirens в Европа. Описани са три нови вида паразитни гъби: Anthracoidea ferrugineae по Carex ferruginea от Алпите и Карпатите, A. firmae по Carex firma от Алпите, и A. kitaibelianae по Carex kitaibeliana от планини на Балканския полуостров (Албания, България, Гърция и Северна Македония). Изследването на българските учени е по проект на ИБЕИ, финансиран от ФНИ (KП-06-Н51/10/16.11.2021).

Статията е публикувана в престижното микологично списание Fungal Systematics and Evolution.

 

/ИБЕИ-БАН, 19.09.2024 г./

---

Редовен конкурс за прием на редовни и задочни докторанти за учебната 2024-2025 г.

 

В съответствие с Решение № 478 на Министерския съвет от 04.07.2024 г. и публикация в Държавен вестник бр. №67/09.08.2024 г., ИБЕИ-БАН обявява конкурс за докторантури в професионално направление: 4.3. Биологически науки по следните научни специалности:

1) Ботаника - 1 редовна докторантура;

2) Микология - 1 редовна докторантура;

3) Екология и опазване на екосистемите - 1 редовна докторантура;

4) Генетика - 1 редовна докторантура;

5) Хидробиология - 1 редовна докторантура.

Дата на обявяване на конкурса: 12.08.2024 г.
Срок за подаване на документите: 11.10.2024 г.
 
Необходими документи за кандидатстване:

1. Молба до директора на ИБЕИ-БАН, в която кандидатите посочват специалността (специалностите), за която кандидатстват и чуждия език, по който ще държат втория конкурсен изпит;
2. Автобиография;
3. Диплома за придобита образователно-квалификационна степен „магистър“ с приложението или нотариално заверено копие от нея;
4. Удостоверение за признато висше образование, ако дипломата е издадена от чуждестранно висше училище;
5. Медицинско свидетелство;
6. Свидетeлство за съдимост;
7. Декларация по § 5 от допълнителните разпоредби на ПМС № 90/26.05.2000 г. (линк за изтегляне);
8. Кандидатите могат да прилагат и други документи, удостоверяващи техните интереси и постижения в съответната научна област;
9. Платежно нареждане (или копие) за платена такса в размер на 40 лв. от Центъра за обучение при БАН – бул. „Цариградско шосе“ № 125, бл. 26Б, 2-ри етаж.

Кандидатите без дипломи представят уверение от висшето училище за завършено образование, в което задължително се посочва средния успех от следването и оценката от защита на дипломната работа (или от положения държавен изпит).

 

Кандидатите подават документите си в канцеларията на ИБЕИ-БАН, или по пощата на адрес: ИБЕИ-БАН, бул. Цар Освободител № 1, 1000 гр. София, и изпращат сканирано копие на подадените документи по електронна поща на адрес: iber.scientific.secretary@gmail.com.

 

Кандидатите за докторанти ще бъдат уведомени писмено за допускането им до конкурса. В писмото ще е указано кога и къде да получат програмите за конкурсните изпити.

 

Изпитите ще се проведат:
- по специалността от 09 до 13.12.2024 г.
- по чужди езици от 16 до 20.12.2024 г.

Изисквания:
Успешно издържали конкурсните изпити са кандидатите, получили оценка от изпита по специалността най-малко мн.добър 4,50 и по западен език не по-малко от добър 4,00.

Линк към обявата на интернет страницата на Центъра за обучение (ЦО) при БАН.

 

/ИБЕИ-БАН, 21.08.2024 г./

---

Нови конкурси за академични длъжности

 

В бр. 66/06.08.2024 г. на Държавен вестник е публикувана обява на ИБЕИ–БАН за три нови конкурса за заемане на академична длъжност „доцент“ по професионално направление 4.3. Биологически науки, по следните научни специалности:

- научна специалност „Ботаника“, за нуждите на ИГ „Ресурсна оценка и мониторинг на редки лечебни и ароматни растения“, секция „Приложна ботаника“, отдел „Растително и гъбно разнообразие и ресурси“ – един;

 

- научна специалност „Паразитология и хелминтология“, за нуждите на ИГ „Таксономия, еволюция и екология на хелминтите“, секция „Био­разнообразие и екология на паразитите“, отдел „Животинско разнообразие и ресурси“ – един;

- научна специалност „Зоология“, за нуждите на секция „Екология на съобществата и консервационна биология“, отдел „Екосистемни изследвания, екологичен риск и консервационна биология“ – един.

Срок за подаване на документи – 2 месеца от обнародването в Държавен вестник. Изискванията към кандидатите и документите по конкурса са публикувани на сайта на ИБЕИ. Справки: при научния секретар на ИБЕИ (тел. 0879 499 183, ел. поща: iber.scientific.secretary@gmail.com). Документи се подават в деловодството на ИБЕИ, бул. Цар Освободител No 1.

/ИБЕИ-БАН, 06.08.2024 г./

---

 

Участие на ИБЕИ в съпътстващата програма към домакинството на България на 61-вата сесия на Междуправителствения панел на ООН по изменение на климата (IPCC-61)

 

 

ИБЕИ взе активно участие в две научни конференции – част от съпътстващата програма към домакинството на България на 61-вата сесия на Междуправителствения панел на ООН по изменение на климата (IPCC-61).

 

 

Научната конференция „Климатични рискове в Черноморския регион“, организирана от БАН и МОСВ се проведе на 25 и 26-ти юли 2024 г. В сесията „Черно море и крайбрежните води (въздействие, рискове, адаптация)“ с модератор доц. Венцислав Карамфилов учените от ИБЕИ представиха две теми, върху които работят. Доц. Теодора Тричкова и кол. направиха преглед на инвазивните чужди видове (ИЧВ), като основна заплаха за биологичното разнообразие и екосистемите в Дунавския басейн и Западното крайбрежие на Черно море (България, Румъния, Украйна), и значението на климатичните промени за повишаване на рисковете, свързани с ИЧВ.

 

Гл. ас. Димитър Беров и кол. разгледаха предполагаемите въздействия върху структурата, функциите и екосистемните услуги на крайбрежните бентосни екосистеми по Южното черноморско крайбрежие на България при различните сценарии за изменение на климата. В друга сесия гл. ас. Йоана Георгиева представи метода за моделиране „Ecopath with Ecosim“, разработван съвместно с проф. Георги Даскалов, основан на хранителните мрежи, като инструмент за оценка на влиянието на климатичните промени върху Черноморската екосистема. Учените от ИБЕИ взеха участие и в панелната дискусия на тема: „Политически стратегии, свързани с възстановяването на природата като средство за адаптиране към изменението на климата“, водена от г-н Юлиян Попов, с участието на г-н Петър Димитров, служебен министър на околната среда и водите, г-жа Ивелина Василева, акад. Юлиан Ревалски, председател на БАН, доц. Ина Анева, научен секретар в направление „Биоразнообразие, биоресурси и екология“, и други участници.

 

 

На 1 август 2024 г. се проведе конференцията: „Наука и иновации в подкрепа на климата, устойчивостта и гражданите – от местни към национални и глобални перспективи и научени уроци за по-добри политики, практики и за по-добро качество на живот“, организирана от Стопанския факултет и Националния център за полярни изследвания към СУ „Св. Климент Охридски“. Доц. Весела Евтимова взе участие в панел 3: „Антарктика и Южният океан – естествена експериментална среда за климатични промени и наблюдения на околната среда. Ролята на българските учени в глобалната общност на изследователите, работещи по въпроси, свързани с климата“.

За повече информация:

- График на събитията по съпътстващата програма на сайта на МОН (линк)
- Програма на конференцията „Климатични рискове в Черноморския регион“ (линк)

- Програма на конференцията „Наука и иновации в подкрепа на климата, устойчивостта и гражданите“ (линк)

 

/ИБЕИ-БАН, 03.08.2024 г.

---

 

Непознати за науката видове гъби се крият в софийските паркове

 

Екип от български, турски, чешки и френски учени описа нов за науката вид мухоморка по българо-турски международен проект, подкрепен от БАН и Съвета за научни изследвания на Турция (TÜBİTAK). Откритието започва, когато доц. д-р Борис Асьов, българският участник от ИБЕИ-БАН, и турските изследователи в екипа установяват, че един вид мухоморка, събран първо в Западен парк в София, притежава уникални ДНК-последователности. Впоследствие видът е намерен в още две находища в България и едно в Турция, а нарочно проведеното търсене в гъбни колекции довежда до намирането на материали, събирани по-рано от Чехия и Франция, но останали неопределени до момента.

 

Изследвайки всички тези образци, учените установяват, че освен различни ДНК-последователности, гъбата има и уникална комбинация от морфологични особености, която не е позната при никой известен досега европейски вид мухоморка. Така новият вид е описан, като му е дадено латинското название Amanita amplivelata или на български широковолвена мухоморка, заради широката торбичка, обвиваща основата на пънчето. Новият вид може да бъде видян лесно в Западен парк в София, където се среща от началото на лятото до късна есен в близост до тополи, с които явно се намира в съжителство. Други райони в България, където се среща, са край селата Караполци (община Елин Пелин) и Ездимирци (община Трън).

 

Статията за откритието е публикувана в престижното научно списание Phytotaxa (link).

 

/ИБЕИ-БАН, 22.07.2024 г./

---

 

Становище на експерти от ИБЕИ-БАН относно годишните планове за паша и ползване на сено в трите национални парка в България за 2024 г.

 

Линк за становището

/ИБЕИ-БАН, 15.07.2024 г./

---

 

Двадесет и пето поредно опръстеняване на жълтокраки средиземноморски чайки (Larus michahellis) на остров Св. Иван - Созопол

 

На 08.06.2024 г. се проведе двадесет и петото последователно опръстеняване на малките на жълтокраката средиземноморска чайка (Larus michahellis) с метални пръстени и дванадесета поредна година с цветни пръстени в най-голямата естествена колония на вида на остров Св. Иван край гр. Созопол. Организатори на събитието са групата за изследване на чайките в България, Екологична станция на ИБЕИ–БАН при резерват „Атанасовско езеро“ и Българска орнитологическа централа ИБЕИ-БАН. В експедицията взеха участие 15 доброволци и опръстениха с комбинации от цветни и метални пръстени над 520 малки, излюпени през тази година.
 
Обилните дъждове през пролетта са причина за развитие на буйна растителност на острова. Това изключително затрудни намирането на малките от участниците в експедицията, но не попречи на постигане на поствената цел. Затвърждаваме практиката на експедицията за опръстеняване на малките на жълтокраките средиземноморски чайки да е единствената образователно практична дейност от този род в България. От 2000 г. досега, са опръстенени над 11 300 малки с метални и над 6 400 малки със сини пластмасови пръстени, с комбинация от бели букви и цифри. От две години металните пръстени са изработени от сплав, подходяща за издържане в агресивната морска вода. За тази придобивка благодарим на Българска орнитологическа централа. Този факт е от изключителна важност за дългосрочните цели на изследванията.

До сега групата за изследване на чайките в България е извършвала опръстенявания в девет гнездови колонии. Това са остров Св. Иван, край гр. Созопол, гр. Несебър, гр. Бургас, гр. Русе, гр. Каварна и гр. София. През 2023 г. за първи път са опръстенени птици във вътрешността на страната, в колония на остров в язовир Батак и на Змийския остров в акваторията на Черно море.

 

 

Флагманът на опръстенените птици е номер К 333, с двадесет и две регистрации за период от дванадесет години.

 

През 2023 г. имаме 169 наблюдавани опръстенени птици, за 2024 г. до месец юни - 209 наблюдения на опръстенени птици.

Повече информация, както и списък на дарителите (спонсори и участници в експедициите), можете да намерите в прикачения файл.

/ИБЕИ-БАН, 10.07.2024 г./

---

 

Интервю за здравословните храни по Радио "Фокус"

 

В Световния ден на устойчивото хранене (18 юни) е важно да се отбележат позитивните ефекти от използването на устойчивите храни, които са здравословни за хората и щадящи природата. Това каза за предаването “Цветовете на България" по Радио “Фокус" доц. д-р Данаил Таков от ИБЕИ-БАН. Употребата на сезонни храни, избирането на местни производители и ограничаването на химични препарати – пестициди, инсектициди и торове са ключови, що се отнася да устойчивостта. Чрез отговорно отношение към природните ресурси, хората могат да променят сегашните модели на потребление, които са разточителни – енергоемки, използващи много вода, дълги вериги на доставки, с висок въглероден отпечатък, негативно влияещи на климата. “Една трета от цялата ни храна се изхвърля, а това допринася за 10% от глобалните парникови емисии“. Екосистемните услуги, като опрашване на култури, пречистване на водата, улавянето на въглерода са безценни за хората.

Цялото интервю може да чуете на линка на Радио "Фокус".

/ИБЕИ-БАН, 18.06.2024 г./

---

Семинар на отдел "Животинско разнообразие и ресурси"

 

Отдел "Животинско разнообразие и ресурси" и ИГ "Таксономия, еволюция и екология на хелминтите" имат удоволствието да ви поканят на семинар, който ще бъде представен от нашия гост-изследовател и паразитолог проф. Изор де Бурон (Isaure de Buron PhD, College of Charleston SC-USA), на тема:

"Parasite Blitz: a valuable approach to gain knowledge of global parasite diversity”

Семинарът ще се проведе на 20 юни 2024 г. (четвъртък), от 14:00 ч., в Заседателната зала на ИБЕИ-БАН (База 1), ул. "Юрий Гагарин" №2, София.

Кратко резюме на семинара може да намерите тук.

/ИБЕИ-БАН, 12.06.2024 г./

---

 

Нова статия за влиянието на вътрешното корабоплаване и земеползването върху сладководното биоразнообразие в Европа

 

Големите реки в Европа са дом на много обитатели и имат изключително важна социо-икономическа роля. От друга страна, речното плаване е една от формите на придвижване и транспорт с нисък въглероден отпечатък и в близките години се очаква то да се увеличи значително. Но все още малко е известно за неговия ефект върху речното биоразнообразие и екосистеми. Екип от международни учени, с участието на доц. д-р Весела Евтимова от ИБЕИ–БАН, публикува в Nature Ecology & Evolution резултатите от паневропейско изследване върху влиянието на речното корабоплаване върху дънни безгръбначни и риби за последните 32 години. В изследванията са включени почти 20 000 записа от над 4 000 пункта.

 

Учените установиха, че корабният транспорт води до съществени промени в екосистемите, вкл. намаляване на таксономичното и функционално разнообразие, изчезване на редки видове речни обитатели за сметка на инвазивни видове, като ефектите често са кумулативни. Например дънните безгръбначни са силно засегнати от корабоплаването, в случаите когато са установени интензивно земеползване и/или увреждане на крайбрежната зона в бавнотечащи участъци в европейски реки. При рибните популации най-голям е кумулативният ефект в урбанизираните райони или в местата с интензивно земеделие.

 

Резултатите показват, че вътрешното корабоплаване засяга цялата европейска мрежа от вътрешни водни пътища от 35 000 км и заплашва биоразнообразието, с което проучването надгражда предходни изследвания, фокусирани само върху участъци от определена река в даден момент от време. Интегрираното управление на водните пътища в зависимост от крайречните местообитания и характеристиките на ландшафта може да помогне за смекчаване на тези въздействия, смятат учените.

Пълният текст на статията може да намерите тук.

 

Текст към фигурите:
Фиг.1. Бази данни с (а) бентосни безгръбначни (лилави точки, n = 1,668) и (b) рибни съобщества в Европа (зелени точки, n = 2,381). Със синьо са означени големите реки и навигационни канали (Sexton et al., 2024).

Фиг. 2. Функционален отговор при дънните безгръбначни на различни видове навигационен натиск (текст), вземайки под внимание и факторите на средата (Sexton et al., 2024).

Фиг. 3. Функционален отговор при риби на различни видове навигационен натиск (текст), вземайки под внимание и факторите на средата (Sexton et al., 2024).

 

/ИБЕИ-БАН, 29.05.2024 г./

---

22 май – Международен ден на биологичното разнообразие

 

На 22 май всяка година отбелязваме Международния ден на биологичното разнообразие. Идеята на тази инициатива е да се насърчава широка подкрепа за Конвенцията за биологичното разнообразие и свързаните с нея документи и инициативи.

 

Темата на събитието през тази година е „Бъдете част от Плана“. Това е призив за действие към всички за спиране на загубата на биоразнообразие чрез подкрепа за прилагането на Глобалната рамка за биоразнообразието Кунминг-Монреал (наричана още План за биоразнообразието).

По повод днешното отбелязване на Международния ден на биологичното разнообразие бихме искали да споделим някои от нашите най-важни научни открития. В следния видеоматериал (линк) представяме част от описаните нови за науката видове, чието откритие е дело на учени от Института през последните 2-3 години!

 

Бъдете част от Плана! Подкрепяйте и участвайте в дейностите по опазване на биологичното разнообразие!

 

/ИБЕИ-БАН, 22.05.2024 г./

---

 

На 21 май честваме 32 години от създаването на Натура 2000!

 

Преди 32 години се учредява мрежата от защитени зони „Натура 2000“ в Европейския съюз (ЕС). Учените от Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН (ИБЕИ-БАН) активно участват със своите експертни знания и опит в създаването и развиването на екологичната мрежа у нас.

 

ЕС обявява 21 май за ден на Натура 2000. По този повод доц. д-р Йордан Кошев от ИБЕИ – БАН, участник в проект „Осигуряване на възстановяването на застрашения ловен сокол в България и Южна Румъния“ (LIFE20 NAT/BG/001162) представи пред български медии значението на защитени зони за опазването на българската природа. Акцентът на разговора беше поставен върху няколко ключови вида: европейски лалугер, ловeн сокол, царски орел и други. Снимки: БДЗП.

Отразяване на новината от Българската Телеграфна Агенция (линк).

/ИБЕИ-БАН, 21.05.2024 г./

---

 

 

Презентации за изкопаемите растения

 

В рамките на проект SEARCH, ръководителят на секция „Палеоботаника и поленов анализ“ в ИБЕИ - доц. д-р Владимир Бозуков, посети две училища в Област Силистра - ОУ „Отец Паисий“ в с. Добротица и ПМГ „Св. Кл. Охридски“ в гр. Силистра. Той представи презентация на тема „Изкопаемите растения – източник на знание за растителността и климата преди милиони години“.

 

На учениците бяха демонстрирани различни растителни фосили и бяха обяснени причините за запазването им в седиментните скали. Те научиха, че чрез изследването на растителните фосили учените могат да реконструират палеорастителността и палеоклимата преди милиони години. Поради проявен интерес от жители на гр. Силистра, беше организирана и лекция „Запознайте се с палеоботаниката“ в Регионалната библиотека „Партений Павлович“.

 

Като част от работната програма на съвместен проект с Регионален природонаучен музей - Пловдив бе изнесена и презентация в музея на 26 април 2024 г.

 

 

/ИБЕИ-БАН, 07.05.2024 г./

---

Скръбна вест

С дълбоко прискърбие съобщаваме, че на 10.04.2024 г. след продължително боледуване почина нашият обичан приятел, колега и прекрасен човек

Инженер Иван Славов Ботев

Иван Ботев е роден на 22.07.1943 г. в гр. Казанлък. Следва във Висшия Химикотехнологически институт в гр. София (сега Химикотехнологичен и металургичен университет) и се дипломира като инженер химик през 1970 г. По-късно специализира във Факултета по химия на СУ „Св. Климент Охридски“. Над 10 години работи като ръководител на химическа лаборатория и като контрольор в Металургичен комбинат „Кремиковци“ в кв. Ботунец. Въпреки тежките нощни смени Иван редовно участва в организираните по това време научни хидробиологични експедиции. През 1984 г. е поканен и назначен за ръководител на химическата лаборатория в Института по зоология към БАН (сега ИБЕИ-БАН), където работи до пенсионирането си през 2010 г. През следващите 12 години Иван продължава активно да работи в почти всички проекти на отдел „Водни екосистеми“ в ИБЕИ-БАН. Безценна е неговата експертиза в областта на хидрохимията и хидробиологията на сладководни и бракични водоеми, вкл. взаимоотношения на водните организми с факторите на средата, високопланински екосистеми, влажни зони и язовири, водни инвазивни чужди видове, обработка и интерпретиране на хидрохимични и хидробиологични данни, мултивариантен статистически анализ на данни, изработване на карти, теренни изследвания и др. Страстта му е изучаването на високопланинските езера в Рила, Пирин и в Алпите. Участва в над 100 публикации.

 

Иван е високо ценен специалист както сред научната общност в България, така и в чужбина. Има дългогодишно сътрудничество с учени от Университета в Инсбрук, Австрия, и Института за изследване на водите, Вербания, Италия. Участва в международни научни проекти, екипи и експедиции в Австрия, Румъния и Северна Македония. Дългогодишен член и активен участник е в Международната асоциация за изследване на р. Дунав (IAD) и Международната асоциация по астакология (IAA).

 

Иван беше човек с широка обща култура и многостранни интереси. Имаше изключително чувство за хумор. Безкрайно обичаше природата и планините. Над 40 години (от 1974 г.) е доброволен член на Планинската спасителна служба (ПСС). Награждаван е с всички отличия на Българския червен кръст и ПСС.

 

Иван беше опора за нас, особено за колегите хидробиолози, с неговите съвети, отзивчивост и цялостната и постоянна подкрепа, която ни оказваше. Иван беше и ще остане пример и мотивация за нас със своя висок професионализъм, отдаденост и отговорност към всичко, което правеше, с неговата воля и постоянство. Беше много добър човек и винаги ще чувстваме липсата му!

Поклон пред светлата му памет!

* * *

Благодарим на всички приятели и колеги за подкрепата по време на лечението на Иван!
Полагането на урната ще се състои на 11 май 2024 г. в с. Голямо Дряново.

От ръководството и
колегите в ИБЕИ-БАН

---

 

Колектив от учени от ИБЕИ в мултидисциплинарно изследване на "ямни полета" от късноелинистическия период (2 в. пр. Хр. - 1 в)

 

През месец март е публикувана статия по биоархеология, представяща резултати от проучване на археологическите "ямни полета". Мултидисциплинарното изследване комбинира археоботаника, антракология, ихтиология и малакология на флотационни седиментни проби, произлизащи от късно елинистическия обект Sexaginta Prista, разположен на брега на р. Дунав в крайбрежната зона на град Русе. Статията, озаглавена "Plant Remamins and What Else? Environmemtal Archaeology of the Late Hellinistic Pit Fills of Sexaginta Prista, Northern Bulgaria", е публикувана в престижното списание Environmental Archaeology (Q1), печатен орган на едноименната Association Environmental Archaeology, в съавторство на гл. ас. д-р Мила Андонова-Кацарски, гл. ас. д-р Стефан Казаков и доц. д-р Ивайло Дедов от ИБЕИ-БАН, и гл. ас. д-р Върбин Върбанов от РИМ-Русе и НАИМ-БАН и доц. д-р Дияна Владова от Тракийския Университет. Анализите се позовават на извлечените археоботанични материали, включващи както зърнени култивари, така и останки от храна - зърнени каши, преминали термична обработка. Анализирани са също антракологичните материали, обхващащи овъглени широколистни дървесни видове, регистрираните рибни люспи, принадлежащи на сладководни видове риби, останки от сухоземни и сладководни мекотели и прилежащите им хабитати, както и на археозоологични материали (кости от дребни и едри бозайници, гризачи и птици), депонирани в ямите. Изследването дава информация за различните възможни предназначения на ямните структури в Sexaginta Prista, като установява, че те биха могли да бъдат от домакински характер (свързани с процеса на обработка на храна), от селищен характер (свързани с депозит на боклучни органични материали) и/или от ритуален характер (свързани с полагането на определени продукти от растителен и животински произход).

На снимката: СЕМ изображения на зърнени храни (тип каши), преминали термична обработка, които бяха определени като произлизащи от ечемични култивари (Hordeum sp.), на базата на регистрираната двуредова алейронова тъкан (отбелязана със стрелки).

/ИБЕИ-БАН, 02.04.2024 г./

---

 

Участие на ИБЕИ-БАН в кариерен форум на Биологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“

 

На 20 и 21 март 2024 г. в Биологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се проведе кариерен форум. Целта на събитието беше да се запознаят студентите с възможностите за професионална реализация след завършването на образованието им. Организацията, поверена на Факултетния студентски съвет, впечатли участниците с нейната прецизност и ефективност.

В събитието участваха повече от 30 организации – работодатели на специалисти с биологическо образование: научни институти, агенции, лаборатории и фирми в сферата на опазването на околната среда, здравеопазването, фармацията и др. То беше организирано в два панела. Първият панел се състоеше от кратки доклади на потенциалните работодатели в Аулата на факултета, а вторият – представяне под формата на изложба с възможност за пряка дискусия с интересуващите се студенти.

 

Докладът на ИБЕИ беше представен от проф. Бойко Георгиев, а участието в изложбата беше подготвено и реализирано от главните асистенти Милена Павлова, Ива Дойчева, Стефания Клайн, Емилия Вачева и Никола Бънков.

 

Интерес към ИБЕИ беше проявен от много студенти – възможности са стаж, участие в наши проекти или продължаване на образованието под формата на докторантура.

 

Ще ги очакваме с нетърпение!
 

 

Презентация на ИБЕИ на Кариерния форум (link)
Репортаж на Студентската телевизия „Алма Матер“ (link)

 

/ИБЕИ-БАН, 29.03.2024 г./

---

 

Тенденции в екологичното състояние на реките в Европа: по-добро, но не достатъчно добро

 

В ерата на Антропоцена, хората и обществото оказват сериозно въздействие върху речните екосистеми: чрез директна промяна в коритата и водните количества и/или замърсяване на реките и потоците, както и индиректно посредством благоприятстване разпространението на инвазивни растителни и животински видове, чрез глобални и регионални изменения на климата и др. По темата са публикувани 2 публикации в Nature Ecology & Evolution и Nature с участието на учени от ИБЕИ.

 

В рамките на мащабно паневропейско изследване, под ръководството на д-р J. Sinclair и проф. д-р P. Haase от Senckenberg Research Institute & Natural History Museum в Германия са изследвани реки в 23 европейски държави, сред които и три български реки. В екипа участват и гл. ас. д-р В. Тюфекчиева и доц. д-р В. Евтимова от ИБЕИ-БАН. Резултатите за екологичното състояние, изведени за 1365 станции в изследваните реки и потоци на база дънни безгръбначни, са публикувани в последния брой на Nature Ecology & Evolution под заглавието „Multi-decadal improvements in the ecological quality of European rivers are not consistently reflected in biodiversity metrics“. Колективът от учени установява тенденция към подобряване на екологичното качество за периода 1992-2010 г., но учените предупреждават, че за почти 60% от изследваните реки установеното качество все още не е достатъчно добро. След 2010 г. тази тенденция се забавя (виж пълния текст тук).

 

В друго, по-мащабно изследване под ръководството на проф. д-р P. Haase (SRI & NHM), публикувано през 2023 г. в Nature под заглавието „The recovery of European freshwater biodiversity has come to a halt“, бе установено, че видовото разнообразие на речните макробезгръбначни съобщества показва трайна тенденция на възстановяване за периода 1968-2010 г.. Отново се наблюдава забавяне на възстановителните процеси след 2010. Съавтори в публикацията са доц. д-р В. Евтимова, Г. Георгиева, гл. ас. д-р В. Тюфекчиева, проф. д-р Й. Узунов, доц. д-р Е. Варадинова и доц. д-р Я. Видинова от ИБЕИ-БАН.

 

/ИБЕИ-БАН, 21.03.2024 г./

---

Работна среща "Напредък в надграждането на Българската мрежа за дългосрочни екосистемни изследвания (LTER-BG)“

 

На 20 март 2024 г. в София ще бъде организирана работната среща от Консорциума на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания – БАН, Института по океанология - БАН, Лесотехнически университет и Института за гората - БАН.

 

Срещата е организирана от "Разпределена научна инфраструктура „Българска мрежа за дългосрочни екосистемни изследвания” (LTER-BG), обект на Националната пътна карта за научна инфраструктура на Република България 2020 - 2027. Ще бъде представен напредъкът на Консорциума в дейностите по надграждане на изследователското оборудване, повишаване на човешкия научен капацитет, екосистемните изследвания и предоставяне на научни услуги за заинтересованите страни.

 

Събитието ще се проведе на 20.03.2024 г., сряда от 9.30 ч. до 15.30 ч., в Големия салон (зала “Проф. Марин Дринов”) на Българската академия на науките, ул. „15 ноември” № 1, София.

 

/ИБЕИ-БАН, 15.03.2024 г./

---

 

Нова статия на екип от учени от ИБЕИ за генотоксичност на пчелна отрова върху клетки на дрожди
 

В международното списание Toxicology (IF 4.50) са публикувани научните резултати от разработката на екип от млади учени от секция "Мутагенеза от околната среда" от ИБЕИ-БАН - доц. Теодора Тодорова, ас. Красимир Бояджиев, гл. ас. д-р Мартин Димитров и гл. ас. д-р Петя Първанова. В статията, озаглавена „Bee venom genotoxicity on Saccharomyces cerevisiae cells – The role of mitochondria and YAP1 transcription factor“ е изяснена ролята на генотипа, митохондриалната ДНК и транскрипционния фактор YAP1 на моделен организъм Saccharomyces cerevisiae в отговор на третиране с пчелна отрова. Предоставено е първото експериментално доказателство, че пчелната отрова индуцира физиологично активни супероксидни аниони и двойно-верижни разриви в геномната ДНК на S. cerevisiae. Установено е, че липсата на окислително фосфорилиране поради нарушена или липсваща митохондриална ДНК намалява, но не предотвратява цитотоксичността на пчелната отрова. Данните показват, че транскрипционният фактор YAP1, функционален хомолог на AP-1 при бозайниците, в това число и човека, не участва пряко в клетъчната защита след третиране с пчелна отрова.

Линк към статията (open access)

/ИБЕИ-БАН, 07.03.2024 г./

---

Допълнителен конкурс за прием на редовни и задочни докторанти за учебната 2023-2024 г.

 

В съответствие с Решение № 441 на Министерския съвет от 22.06.2023 г. и публикация в Държавен вестник бр. 19/05.03.2024 г., ИБЕИ-БАН обявява конкурс за докторантури в професионално направление: 4.3. Биологически науки по следните научни специалности:

 

1) Генетика - 1 задочна докторантура;
2) Екология и опазване на екосистемите - 1 задочна докторантура.

Дата на обявяване на конкурса: 05.03.2024 година.
Срок за подаване на документите: два месеца.

 

Необходими документи за кандидатстване:

1. Молба до директора на ИБЕИ-БАН, в която кандидатите посочват специалността (специалностите), за която кандидатстват и чуждия език, по който ще държат втория конкурсен изпит;
2. Автобиография;
3. Диплома за придобита образователно-квалификационна степен „магистър“ с приложението или нотариално заверено копие от нея;
4. Удостоверение за признато висше образование, ако дипломата е издадена от чуждестранно висше училище;
5. Медицинско свидетелство;
6. Свидетeлство за съдимост;
7. Декларация по § 5 от допълнителните разпоредби на ПМС № 90/26.05.2000 г. (линк за изтегляне);
8. Кандидатите могат да прилагат и други документи, удостоверяващи техните интереси и постижения в съответната научна област;
9. Фактура (или копие) за платена такса в размер на 40 лв. от Центъра за обучение при БАН – бул. „Цариградско шосе“ № 125, бл. 26Б, 2-ри етаж.

 

Кандидатите без дипломи представят уверение от висшето училище за завършено образование, в което задължително се посочва средния успех от следването и оценката от защита на дипломната работа (или от положения държавен изпит).

 

Кандидатите подават документите си в канцеларията на ИБЕИ-БАН, или по пощата на адрес: ИБЕИ-БАН, бул. Цар Освободител № 1, 1000 гр. София, и изпращат сканирано копие на подадените документи по електронна поща на адрес: iber.scientific.secretary@gmail.com.

 

Кандидатите за докторанти ще бъдат уведомени писмено за допускането им до конкурса. В писмото ще е указано кога и къде да получат програмите за конкурсните изпити.

 

Изпитите ще се проведат:
- по специалността от 10 до 14.06.2024 г.
- по чужди езици от 17 до 21.06.2024 г.

Изисквания:
Успешно издържали конкурсните изпити са кандидатите, получили оценка от изпита по специалността най-малко мн.добър 4,50 и по западен език не по-малко от добър 4,00.

Линк към обявата на интернет страницата на Центъра за обучение (ЦО) при БАН.

/ИБЕИ-БАН, 05.03.2024 г./

---

 

На 2-ри февруари отбелязваме Международния ден на влажните зони

 

 

 

Влажните зони са уникални екосистеми, които имат ключова роля в осигуряването на местообитания за дивата природа и имат редица важни функции за човечеството. Опазването на местообитанията и биоразнообразието в тях е в основата на редица национални и международни нормативни актове, договори и конвенции. 

 

България е сред първите страни, присъединили се към Рамсарската конвенция за влажните зони. Това е единственият договор, който е насочен към опазване на специфични екосистеми, а именно - влажните зони като местообитание на водолюбиви птици. Понастоящем Конвенцията обхваща всички аспекти на опазването и разумното ползване на влажните зони, признавайки ги като екосистеми с жизненоважна значимост по отношение на опазването на биологичното разнообразие, управлението на водите и благосъстоянието на човешките общности.

 

В списъка на Конвенцията за влажните зони с международно значение (Рамсарските места), България е представена с 11 влажни зони, с обща площ 49 912,43 ха, представляващи 0,45 % от територията на страната – Атанасовско езеро, Комплекс Беленски острови, Дуранкулашко езеро, Остров Ибиша, Шабленско езеро, Местността "Пода", Поморийско езеро, Комплекс "Ропотамо", Езеро Сребърна, Езеро Вая и Карстов комплекс "Драгоманско блато".

 

Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българска Академия на Науките извършва дългосрочни мониторингови изследвания в Поддържан резерват „Сребърна“. През 1975 г. езерото Сребърна е обявено за влажна зона с международно значение по Рамсарската конвенция, а през 1983 г. за „Паметник на световното културно и природно наследство“. През 1977 г. е утвърден за биосферен резерват по програмата “Човек и биосфера” на ЮНЕСКО. От 1989 г. защитената територия е „Орнитологично важно място” поради изключително богатата си орнитофауна.

Въпреки сериозните промени като резултат от човешката дейност, ПР „Сребърна“ заедно с прилежащата защитена местност „Пеликаните“, остава най-значимият моделен обект за изучаване на биологичното разнообразие и процесите на развитие в екосистемите на крайдунавските влажни зони на територията на страната. Езерото Сребърна има висока потенциална стойност като моделен обект за разработване на дейности и програми за възстановяване, поддържане и управление на екосистемите на крайречните влажни зони.

Понастоящем езерото Сребърна е част от Българската мрежа за дългосрочни екосистемни изследвания (LTER–BG). Целите на мрежата са: 1) осигуряване на непрекъснат процес на събиране на данни за динамика на екосистемата; 2) дългосрочни научни изследвания на абиотичните и биотичните компоненти на екосистемата – хидрологичен режим, физични и хидрохимични показатели на водната среда,  продукционни процеси, биоразнообразие на съобществата от фитопланктон, зоопланктон, водни безгръбначни, водни растения, риби и птици; 3) поддържане на постоянно функционираща инфраструктура, оборудвана със съвременна апаратура и персонал.

 

/ИБЕИ-БАН, 02.02.2024 г./

---

 

Одобрена е методиката за картографиране, определяне на граници и типа пясъчни дюни по Черноморското крайбрежие

 

Един дългоочакван от научната и природозащитна общност документ, регламентиращ картографирането на пясъчни дюни в България, вече е факт. На 17.01.2024 г. Министърът на околната среда и водите г-н Юлиян Попов одобри „Методика за картографиране, определяне на граници и типа пясъчни дюни за създаването и поддържането на специализираните карти и регистри на обектите по чл. 6, ал. 4 и 5 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК)“.

 

Изготвянето на методиката е възложено от МОСВ на специалисти в областта на фитоценологията от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ) и крайбрежната геоморфология от Институт по океанология (ИО) към Българска академия на науките. Въвеждането на регламент при изпълнението на процедурите по картографиране на дюнни форми на релефа и дюнни местообитания, базиран на интердисциплинарен подход и определящ съчетаването на геоморфоложки, геоложки, дистанционни и фитоценологични изследвания, гарантира научно обосновано и достоверно отразяване на крайбрежните пясъчни дюни в специализираните кадастрални карти и регистри, и тяхното бъдещо опазване. Методиката интегрира научните познания и методи с нуждите на администрацията за правилното прилагане на законодателството, свързано с определянето и опазването на пясъчните дюни.

 

 

При разраборването на методиката и формулирането на съвременна и научно издържана стандартна процедура за доказване на наличието, обхвата и характеристиките на дюнния релеф и дюнните природни местообитания, са взети предвид всички съществени научни публикации и литературни данни, свързани с крайбрежната геоморфология и фитоценологичните характеристики на дюните и природните местообитания и растителност, свързани с тях, както на международно, така и на национално ниво. Разгледана е и съществуващата информация за уязвимостта на дюнните местообитания, особено от засилващия се антропогенен натиск в крайбрежните територии, както и различните усилия на институциите и проблемите при тяхното проучване и опазване.

 

Методиката е разработена от авторски колектив: част „Крайбрежна Геоморфология“: гл. ас. д-р инж. Богдан Проданов, секция „Динамика на бреговата зона“ към ИО-БАН; част „Фитоценология“: гл. ас. д-р Магдалена Вълчева, Чавдар Гусев, доц. д-р Десислава Сопотлиева, отдел "Растително и гъбно разнообразие и ресурси" към ИБЕИ-БАН, и е рецензирана от водещи специалисти в съответните области: доц. д-р Ахинора Балтакова, катедра „Климатология, хидрология и геоморфология“ към ГГФ на СУ „Св. Климент Охридски“ и проф. д-р Росен Цонев, катедра „Екология и опазване на околната среда“ към БФ на СУ „Св. Климент Охридски“.

 

Одобрената от Министъра на околната среда и водите методика е достъпна на сайта на МОСВ (link).

 

/ИБЕИ-БАН, 22.01.2024 г./

---

 

Защо науката обича прилепите – разказва д-р Хелиана Дундарова

 

В първите дни на новата година в предаването на БТВ „Тази събота“ беше представен кратък научнопопулярен филм  за ролята на прилепите в екосистемите и тяхната незаменима функция.

 

Филмът е част от проект „Ролята на пещеролюбивите видове прилепи в България като вектор и резервоар на европейски вируси на бяс“, финансиран от Фонд научни изследвания. Ръководител е гл. ас. д-р Хелиана Дундарова, която заедно с останалите колеги от научния екип на проекта извършва количествено определяне и скрининг на антитела срещу европейски вируси на бяс при прилепите в лабораторията по „Екотоксикология“ на ИБЕИ–БАН. Тази година д-р Дундарова спечели финансиране от ФНИ за нов проект и със сигурност ни очакват още нови интересни резултати, свързани с изследването на прилепите и техните патогени.

 

Линк към филма

 

/ИБЕИ-БАН, 11.01.2024 г./

---

 

Честит юбилей!

Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН има удоволствието да съобщи, че на 10 януари 2024 г. от 14 часа в сградата на ИБЕИ-БАН, на бул. Цар Освободител, 1 ще се проведе тържествено събрание по случай 90-годишния юбилей на акад. Васил Големански.

---

Темата за опазването на лалугера - в интервю с доц. Йордан Кошев

В сутрешния блок на телевизия Bulgaria OnAir на 5 януари 2024 г., нашият колега доц. д-р Йордан Кошев разказва за състоянието на популацията на лалугера у нас, която намалява средно с 25-30% през последните години. Сред основните причини за това е загубата на местообитанията им, ливади и пасища, които се разорават, превръщат се в обработваеми земи или се застрояват.

/ИБЕИ-БАН, 07.01.2024 г./

Скръбна вест

На 27 декември 2023 г. ни напусна видния природозащитник и наш колега Жеко Спиридонов. Юрист по образование, той започва работа в Комисията по защита на природата към Българската академия на науките в края на 60-те години и посвещава целия си съзнателен живот на природозащитната наука и опазването на българската природа. В Българската академия на науките, а впоследствие и в Министерството на околната среда и водите, Жеко Спиридонов е един от най-активните дейци за изграждането и разширяването на мрежата от защитени територии в България. Той е сред основоположниците на съвременното българско природозащитно законодателство и на създаването на трите национални парка („Централен Балкан“, „Рила“ и „Пирин“). Работи активно за включването на страната в програмата „Човекът и биосферата“ (MAB) на ЮНЕСКО и обявяването на 17 биосферни резервата у нас през 1977 г. Вицепрезидент и Президент на Постоянния комитет на Бернската конвенция. Жеко Спиридонов е автор на редица книги, студии и статии, посветени на дивата природа на България.

Поклон пред паметта му!

Поклонението ще се състои на 29 декември 2023 г. в 12:30 ч. в църквата "Св. Седмочисленици" в София.
 

/Oт колегите от ИБЕИ-БАН/

Участие на ИБЕИ в юбилейно честване на обучението по екология в Лесотехническия университет

На 23 ноември 2023 г. ИБЕИ-БАН участва в честването по случай 50 години обучение по „Екология и опазване на околната среда“ в Лесотехническия университет (ЛТУ). Поднесен бе поздравителен адрес от директора на института. От името на служителите и ръководството на ИБЕИ, доц. Владимиров поздрави колегите от ЛТУ и специално Факултета по екология и ландшафтна архитектура за безспорните постижения и за изпълнението на благородната мисия да подготвят висококвалифицирани специалисти с успешна професионална и обществена реализация. Изразена бе надеждата, че сътрудничеството между ИБЕИ и ЛТУ ще продължи и ще се задълбочи в постигането на общата ни цел да опазим природата на страната, да откриваме нови научни факти и закономерности и да разпространяваме знанията и уменията сред младите последователи.

Учени от ИБЕИ взеха участие и в Кариерна борса по професионално направление 4.4. Науки за земята на тема „Устойчиво управление на биологичните ресурси“, организирана от ЛТУ. На специален щанд бяха изложени някои от последните публикации на учени от института и посетителите, вкл. студенти и преподаватели, имаха възможност да се запознаят с проектната, публикационната и образователната дейност на ИБЕИ в областта на биологичното разнообразие и опазването на околната среда.

/ИБЕИ-БАН, 24.11.2023 г./

Съвместна конференция на ESENIAS и DIAS 2023 и 12-та среща на ESENIAS

Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН беше домакин на Съвместна научна конференция на ESENIAS и DIAS 2023 и 12-та среща на ESENIAS на тема „Глобализация и инвазивни чужди видове в Черноморския и Средиземноморския регион – предизвикателства за управление и регионално сътрудничество“ / Joint ESENIAS and DIAS Scientific Conference 2023 and 12th ESENIAS Workshop "Globalisation and invasive alien species in the Black Sea and Mediterranean regions – management challenges and regional cooperation", която се проведе на 11–14 октомври 2023 г. в гр. Варна.

Конференцията е организирана от ИБЕИ-БАН, съвместно с Агрономическия факултет към ЛТУ, Института по океанология при БАН, Мрежата за инвазивни чужди видове в Югоизточна Европа (ESENIAS), Мрежата за инвазивни чужди видове в Дунавския басейн (DIAS), Международната асоциация за р. Дунав (IAD) и SuEkos, Турция. Конференцията е финансирана от БАН, Фонд „Научни изследвания“ (проект КП-06-МНФ/34/25.08.2023 г.) и NeoBiota.

Директорът на ИБЕИ-БАН доц. д-р Владимир Владимиров поздрави участниците. Поздравителни адреси бяха представени и от д-р Теодора Тричкова от името на мрежите ESENIAS и DIAS, доц. д-р Кремена Стефанова, зам. директор на ИО-БАН, акад. Юлиан Ревалски, председател на БАН, и г-н Юлиян Попов, Министър на околната среда и водите,  представен от г-жа Калина Стоянова от Национална служба за защита на природата към МОСВ.

В конференцията участваха над 100 човека от 15 държави. В рамките на 14 сесии са представени 105 презентации, вкл. 13 пленарни доклада, 33 доклада и 59 постерни презентации. Публикувана е книжка с резюмета, а избрани статии ще бъдат публикувани в списанията "Phytologia Balcanica" и "Transylvanian Review of Systematical and Ecological Research".

Четирима млади учени бяха наградени от Научния комитет за представянето си на конференцията. Асистент Полина Никова от ИБЕИ получи наградата на NeoBiota за най-добра презентация "First documented records in the wild of American mink (Neogale vison von Schreber, 1776) in Bulgaria". Младите учени д-р Halyna Morhun от Украйна, и докторантите Alexandr Vasiliev от Молдова и Ovidiu Drăgan от Румъния получиха награди за най-добра презентация на зоологична тема от Acta Zoologica Bulgarica.

Повече информация за конференцията и резултатите от нея може да намерите на следните линкове:

Изследователска група „Кръвни паразити по птици“ са част от международна мрежа за изследване на маларията в дивата природа (WIMANET)

Векторно преносимите патогени, допринасят значително за глобалните последствия от заразните болести и предизвикват нарастваща загриженост поради глобалното затопляне и промените в земеползването в световен мащаб. Сред тези патогени хемоспоридните паразити са от особен интерес, тъй като са широко разпространени, изключително разнообразни и могат да бъдат свързани със здравословни проблеми за хората, домашните и дивите животни.

За да се справят с тези нарастващи предизвикателства, изследователи и учени от цял ​​свят се обединиха в „Мрежа за изследване на маларията в дивата природа (WIMANET)“, нова инициатива, финансирана от COST (Европейско сътрудничество в науката и технологиите). Това сътрудничество има за цел да обедини ресурси, опит и данни от различни изследователски групи, за да се справи с предизвикателствата, свързани с хемоспоридните паразити в дивата природа в глобален мащаб.

1. Общ изследователски дневен ред: насърчаване на изследователите да си сътрудничат и да обменят знания. Работейки заедно, учените в мрежата се надяват да отговорят на важни въпроси, свързани с векторно предаваните паразити на глобално ниво.
2. Интердисциплинарно сътрудничество: насърчаване на интердисциплинарен подход чрез обединяване на експерти от различни области. Очаква се тези разнообразни сътрудничества да доведат до по-цялостно разбиране на системата гостоприемник-вектор-паразит.
3. Подкрепа за нови изследователи: привличане и подкрепа на изследователи с различна квалификация, предоставяйки им възможности за обучение и сътрудничество. Този приобщаващ подход има за цел да разшири експертния опит на мрежата и да засили нейното колективно въздействие.
4. Ангажиране на заинтересованите страни: активно ангажиране на заинтересованите страни, политиците и широката общественост за улесняване трансфера на знания. Чрез повишаване на осведомеността относно предаваните от преносители паразити и тяхното въздействие, инициативата се стреми да събере подкрепа за изследователските си начинания.

/ИБЕИ-БАН, 20.11.2023 г./