
Европейска нощ на учените - SEARCH 2023 се завръща на 29 септември
Поредното издание на проекта
Европейска нощ на учените - SEARCH 2023 ще се проведе на 29 септември 2023 г. в над 30 локации в цялата страна. Oнлайн
програмата на проекта ще се излъчва наживо от дигиталното студио на София Тех Парк - ClubHouse в
YouTube канала и
Facebook-профила на проекта.
Европейска нощ на учените е инициатива, в която всяка година участват над 300 града в Европа и по света. Проектът SEARCH в България (Science + Environment + Art = Resilience), се финансира от Европейския съюз и включва партньори от цялата страна, сред които са и учени от ИБЕИ-БАН. Целта на проека да подпомогне популяризирането на науката, научната дейност и професията на учен сред широката аудитория, с акцент към подрастващите. SEARCH цели да насърчи повече българи, особено ученици, да се ангажират с възможностите за кариера в областта на научните изследвания.
И тази година посетителите на различните локации в страната ще могат да се включат в десетки презентации, демонстрации, лекции и срещи със стотици учени от цялата страна, които ще разкажат на малки и големи за новостите от света на техните изследователски области, ще обяснят за ролята на науката в ежедневието и важността й за опазването на околната среда. Ключова тема на събитията от Нощта през 2023 година е как човечеството трябва да се адаптира към една от най-сериозните заплахи днес - промените в климата, които засягат всички региони по света и оказват въздействие върху много аспекти от живота на хората.
Повече за проекта и програмата на Европейската нощ на учените - SEARCH 2023, можете да намерите на линковете по-долу:
https://fresher-researchersnight.bg/
https://www.facebook.com/ResearchersBG
https://www.instagram.com/researchersnightsofia/
https://www.tiktok.com/@searchbg?is_from_webapp=1&sender_device=pc
/ИБЕИ-БАН, 20.09.2023 г./
Работни срещи по проект NATURE-FIRST за опазването и управлението на защитените територии

В периода 07-09 август 2023 г. се проведоха поредица от работни срещи по проект
NATURE-FIRST, „Опазване на природата с помощта на технологиите на съдебната медицина и дистанционни методи“, финансиран от Рамковата програма на европейската комисия HORIZON 2020 (с координатор на българския екип - д-р Владимир Тодоров, ИБЕИ-БАН). В срещите взеха участие представители на Национален Парк „Централен Балкан“, Природен парк Българка, Районна прокуратура Пловдив, главна дирекция Национална полиция (Новосформираното звено „Престъпления против околната среда и дивата природа“), ДЛС Росица, Ловно рибарско дружество Чардафон - Габрово, Изпълнителна агенция по горите, WWF - България и БДЗП. Участваха също и членовете на българския екип по проекта, както и колеги от Нидерландия и Великобритания.

На срещите бяха обсъдени проблемите и предизвикателствата пред опазването на защитените територии, както и борбата с незаконните дейности (нерегламентиран дърводобив и бракониерски лов). Бяха посочени основни недостатъци в управлението и потенциални цели за постигане на по-ефективно опазване на защитени видове и територии. Разгледани бяха и различни криминалистични и правни механизми в борбата с бракониерството.
/ИБЕИ-БАН, 04.09.2023 г./

Конкурси за академични длъжности
В бр. 72/18.08.2023 г. на Държавен вестник е публикувана обява на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН, София, с конкурс за академични длъжности по професионално направление 4.3. Биологически науки, както следва:
- „главен асистент“ по научна специалност „Екология и опазване на екосистемите“, за нуждите на ИГ „Растителност и местообитания“, секция „Флора и растителност“, отдел „Растително и гъбно разнообразие и ресурси“ – един;
- „доцент“ по научна специалност „Ентомология“, за нуждите на ИГ „Фауна, таксономия и екология на безгръбначни животни“, секция „Биоразнообразие и екология на безгръбначните животни“, отдел „Животинско разнообразие и ресурси“ – един.
Срок за подаване на документи – 2 месеца от обнародването в „Държавен вестник“ (18.10.2023 г). Изискванията към кандидатите и документите по конкурса са публикувани на сайта на ИБЕИ-БАН. Справки: при научния секретар на ИБЕИ (тел. 0879 499 183, ел. поща: iber.scientific.secretary@gmail.com). Документи се подават в деловодството на ИБЕИ-БАН, София, бул. Цар Освободител No 1.
/ИБЕИ-БАН, 22.08.2023 г./

Конкурс за редовни и задочни докторанти за учебната 2023-2024 г.

В съответствие с
Решение № 441 на Министерския съвет от 22.06.2023 г. и публикация в Държавен вестник бр. 69/11.08.2023 г., ИБЕИ-БАН обявява
конкурс за докторантури в професионално направление: 4.3. Биологически науки по следните научни специалности:
1) Ботаника – 1 редовна докторантура
2) Микология – 1 редовна докторантура
3) Екология и опазване на екосистемите – 1 редовна докторантура.
Срок за подаване на документите: от 14.08.2023 г. до 13.10.2023 г.
Необходими документи:
1.
Молба до директора на ИБЕИ-БАН, в която кандидатите посочват специалността (специалностите), за която кандидатстват и чуждия език, по който ще държат втория конкурсен изпит;
2.
Автобиография;
3.
Диплома за придобита образователно-квалификационна степен „магистър“ с приложението или нотариално заверено копие от нея;
4.
Удостоверение за признато висше образование, ако дипломата е издадена от чуждестранно висше училище;
5.
Медицинско свидетелство;
6.
Свидетeлство за съдимост;
7.
Декларация по § 5 от допълнителните разпоредби на ПМС № 90/26.05.2000 г.;
8. Кандидатите могат да прилагат и
други документи, удостоверяващи техните интереси и постижения в съответната научна област;
9.
Фактура (или копие) за платена такса в размер на 40 лв. от Центъра за обучение при БАН – бул. „Цариградско шосе“ № 125, бл. 26Б, 2-ри етаж. (Таксата не зависи от броя на конкурсите, в които участват кандидатите).
Кандидатите без дипломи представят уверение от висшето училище за завършено образование, в което задължително се посочва средния успех от следването и оценката от защита на дипломната работа (или от положения държавен изпит).
Кандидатите за докторанти ще бъдат уведомени писмено за допускането им до конкурса. В писмото ще е указано кога и къде да получат програмите за конкурсните изпити.
Изпитите ще се проведат в периода:
- по специалността – от 04 до 08 декември 2023 г.
- по чужди езици – от 11 до 15 декември 2023 г.Изисквания:
Успешно издържали конкурсните изпити са кандидатите, получили оценки най-малко „много добър 4,50“ от изпита по специалността и най-малко „добър 4,00“ по западен език.Линк към обявата на интернет страницата на Центъра за обучение (ЦО) при БАН.
/ИБЕИ-БАН, 14.08.2023 г./
Скръбна вест
С дълбоко прискърбие съобщаваме, че на 09.08.2023 г. почина нашият дълбоко уважаван колега, приятел и забележителен орнитолог
доц. д-р Петър Станиславов Шурулинков
Напусна ни завинаги един уважаван учен, енергичен изследовател, колега и приятел. Целият професионален път на доц. Шурулинков е свързан с птиците и изцяло отдаден на тях – първо като служител на Института по зоология (един от предшествениците на ИБЕИ-БАН), а впоследствие и на Националния природонаучен музей. Резултат от разностранните му научни интереси са изследванията и публикациите в областта на кръвните паразити и маларията по птиците, фаунистиката, мониторинга, гнездовата биология, екология, хранителния спектър и миграциите на редица видове птици. От голямо значение са и неговите участия във важни научно-приложни изследвания, свързани с опазването на видове и местообитания в България.
Ние, неговите приятели и колеги от ИБЕИ-БАН, оценяваме високо неговите научни постижения и успехите му в областта на природозащитата! Неговият светъл пример в запалването на искрата у младите поколения по отношение изучаването и опазването на живия свят около нас, ще бъде помнен и следван. Благодарни и признателни сме за възможността да работим успешно заедно през годините, за професионалното отношение и приятелството!
Поклон пред светлата му памет!
Опелото ще се отслужи на 12.08.2023 г. (събота) от 10.00 ч. в църквата „Света Параскева“, София.
От колегите от ИБЕИ-БАН

Оценка на екологичното състояние на водите в акваторията на гр. Созопол (януари-юли 2023 г.)

Екипът на
„Лаборатория по морска екология“, секция "Функционална екология и биоресурси на морски и крайбрежни екосистеми" към Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН провежда регулярни изследвания за състоянието на крайбрежните водни тела в голям Бургаски залив. Изследванията са съобразени с критериите на Рамковата директива за водите на EC (EC, 2000. Directive 2000/60/EC), въведени в нашето законодателство чрез наредба „Наредба Н4 за Характеризиране на повърхностните води“ от 14.09.2012г. Съгласно приетата класификация и разделение, към момента прилежащата акватория на гр. Созопол е изцяло включена във водно тяло BG2BS000C1011 с граници от нос Акин до Маслен нос. Съгласно данни от проведените в периода януари-юли 2023 г., за изследвания период, а и към настоящия момент, водите в прилежащата на гр. Созопол акватория са в предимно в „много добро“ и „добро“ екологично състояние по изследваните показатели (нитрити, нитрати, амоний, фосфати, хлорофил-а). Не са наблюдавани отклонения представляващи заплаха за човешкото здраве.
Подробен текст на становището с резултатите от мониторинга на качество на крайбрежните морски води може да намерите на следния
линк.
/ИБЕИ-БАН, 26.07.2023 г./

Конкурс за академична длъжност „главен асистент“
В бр. 59/11.07.2023 г. на Държавен вестник е публикувана обява на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН, София, с конкурс за академичната длъжност „
главен асистент“ по професионално направление 4.3. Биологически науки, научна специалност „Зоология“ за нуждите на изследователска група „Териология“, отдел „Животинско разнообразие и ресурси“ (двама).
Срок за подаване на документи – 11 септември 2023 г. (2 месеца от обнародването в ДВ). Изискванията към кандидатите и документите по конкурса са публикувани на сайта на института. Справки: при научния секретар на ИБЕИ-БАН (тел. 0879499183, e-mail: iber.scientific.secretary@gmail.com). Документи се подават в деловодството на ИБЕИ-БАН, бул. Цар Освободител № 1.
/ИБЕИ-БАН, 14.07.2023 г./

Учен от ИБЕИ-БАН е избран за почетен член на Съюза на учените в България

Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН има удоволствието да сподели, че нашият колега
проф. д-р Стефка Чанкова-Петрова бе удостоена със званието "
Почетен член на Съюза на учените в България". Наградата се дава за дългогодишна активна и ползотворна дейност, значими научни постижения и съществен принос за популяризиране дейността на СУБ.

Освен значителният принос на проф. Чанкова към научната и експертна дейност, както и към обучението на млади научни кадри в ИБЕИ-БАН (и преди него в Централната лаборатория по обща екология към БАН), тя е дългогодишен организатор на
Международният семинар по екология, който се провежда всяка година като съвместна инициатива на СУБ и ИБЕИ-БАН.
Поздравяваме проф. Чанкова за високото отличие с пожелания за много здраве и нови успехи!
/ИБЕИ-БАН, 12.07.2023 г./

Петнадесет екземпляра от вида червен ангъч са реинтродуцирани в защитена зона „Белите скали“

Повече от 30 години ИБЕИ–БАН (преди него – Институтът по зоология при БАН) развива програма за размножаване и реинтродукция в природата на редки и застрашени от изчезване видове птици. За периода 2022–2023 г. избрано място за реинтродукция е защитена зона за опазване на дивите птици „Белите скали“ (част от националната мрежа Натура 2000). На 29 юни експерти от РИОСВ–Варна и представители от
Биологична експериментална база „Калимок“ на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН извършиха реинтродукция на 15 полудиви млади екземпляра от вида червен ангъч (
Tadorna ferruginea) в специално избран подходящ за вида водоем.

С цел възстановяване на естествената популация на червения ангъч, развъдените в Биологичната експериментална база екземпляри са пуснати във водоем в границите на Защитена зона „Белите скали“ на територията на община Каварна. Всяка от птиците е маркирана с два вида пръстени, в които е заложена информация за произхода и също така дава възможност за индивидуално разпознаване на екземпляра. На една от птиците е поставен и GPS предавател за проследяване в реално време. През 2022 г. е извършена реинтродукция на 21 екземпляра от същия вид. След есенната миграция 6 от птиците са се завърнали в същия водоем и гнездят в района.

Този вид ангъч е включен в Червената книга на Република България, където се посочва, че е бил често срещан в Добруджа и по Черноморието. Защитен е от Закона за биологичното разнообразие и редица международни конвенции (включен е в приложение II на Бернската конвенция, приложение II на Бонската конвенция и приложение I на Директивата на Европейската общност за защита на дивите птици).
Информация за реинтродукцията е публикувана на сайта на РИОСВ - Варна (
линк).
/ИБЕИ-БАН, 30.06.2023 г./

Конкурс за академична длъжност "главен асистент"

В
бр. 49/06.06.2023 г. на Държавен вестник е публикувана обява на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН, София, с конкурс за
академичната длъжност "главен асистент" по професионално направление 4.3. Биологически науки, научна специалност "Паразитология и хелминтология" за нуждите на ИГ "Таксономия, еволюция и екология на хелминтите", отдел "Животинско разнообразие и ресурси" (един конкурс).
Срок за подаване на документи: два месеца от обнародването на обявата в ДВ. Изискванията към кандидатите и документите по конкурса са публикувани на сайта на института. Справки: при научния секретар на ИБЕИ (тел. 0879 499 183, e-mail: iber.scientific.secretary@gmail.com). Документи се подават в деловодството на ИБЕИ-БАН, бул. "Цар Освободител" No 1, София.
/ИБЕИ-БАН, 06.06.2023 г./

Отбелязваме 5 юни – световен ден на околната среда

С решение на Конференцията на ООН по проблемите на околната среда, проведена в Стокхолм, Швеция през 1972 г., е приета Декларацията за околната среда. Това е първият международен договор за екологична защита на Земята. Отбелязва се като Световен ден на околната среда и от 1974 г. се чества ежегодно на 5 юни. Избран е от ООН като ден за повишаване на информираността на хората по света и за действия за опазване на природата.
Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН има важен принос към опазването на околната среда в България с проучванията си върху биологичното разнообразие и екосистемните услуги.
Тази година темата на Световния ден на околната среда ще се съсредоточи върху решенията за предотвратяване на замърсяването с пластмаса в рамките на кампанията #BeatPlasticPollution. Присъединяваме се към призива всички ние, хората, да положим усилия да променим всекидневието си, за да намалим вредите от замърсяването с пластмаси върху околната среда, дивата природа и човешкото здраве!
/ИБЕИ-БАН, 05.06.2023 г./
Скръбна вест
На 29 май 2023 г. загубихме един от доайените на българската паразитологична наука и един от най-известните български учени-паразитолози!
Проф. дбн Олга Полякова-Кръстева
Член-кореспондент на Българската академия на науките

Проф. Олга Полякова е родена на 6 май 1932 г. в Пловдив. През 1957 г. завършва Висшия медицински институт в София. Първоначално работи като участъков лекар, а през 1960 г. започва работа като научен сътрудник в Централната лаборатория по хелминтология при БАН. През 1970 г. защитава дисертация за научната степен "кандидат на науките", а през 1979 г. – за степента "доктор на биологичните науки". Специализира в Хелминтологичната лаборатория на Руската академия на науките в Москва (1963), Лондонското училище по тропическа медицина (1966), Кралското медицинско следдипломно училище и Книгс Колидж – Лондон (1967), Стокхолм (1969) и Медицинския университет в Бон (1976). От 1981 г. е професор.
Като ръководител на секция "Морфология и ултраструктура на паразитите и паразитозите" създава българската научна школа в тази област, като под нейно ръководство защитават дисертации 6 докторанти. Автор е на 160 научни труда и 3 монографии. Като директор на Централната лаборатория по хелминтология, Института по паразитология и Института по експериментална патология и паразитология при БАН, а също и като дългогодишен председател на Българското паразитологично дружество, проф. Полякова има значителни заслуги за изграждането на капацитета на българската научна общност в областта на паразитологията и за нейното интегриране в световната наука.
Проф. Полякова беше дългогодишен член на Научния съвет на Централната лаборатория по обща екология – сега част от ИБЕИ-БАН. В този институт работят редица последователи на нейната научна школа.
Поклон пред паметта ѝ!
Поклонението ще се състои на 5 юни 2023 г., понеделник, 11:30 ч., в храма "Св. Седмочисленици", София.
От Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания – БАН

Успех за младите учени и докторанти от ИБЕИ

На 23 май 2023 г. се проведе тържествено събрание по случай Деня на светите братя Кирил и Методий, на славянската азбука, просвета и култура и на славянската писменост в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН. По време на тържеството бяха връчени наградите
за млади учени "Професор Марин Дринов" и за най-млади учени "Иван Евстратиев Гешов" за 2022 г. Наградите се присъждат от Общото събрание на БАН за постижения в девет научни направления. Отличията бяха връчени от председателя на ОС чл.-кор. Евелина Славчева и кметът на София Йорданка Фандъкова.

Месец май ще се запомни и с още едно събитие, свързано с младите ни колеги. Oт 16 до 19 май 2023 г. в хотел "Спартак" в Сандански се проведе
Четвъртият интердисциплинарен докторантски форум с международно участие. Събитието се организира от Център за обучение към БАН и Кариерен център към ЦО-БАН. Участие взеха над 90 докторанти от България, Франция, Германия, Полша, Испания, Италия и Хърватия. По традиция най-добрите разработки на участниците бяха отличени с награди. Сред 20-те отличени млади колеги беше и
докторантът от ИБЕИ-БАН Костадин Андонов.
Честито на младите ни колеги!
Повече информация за двете събития и списък с всички наградени може да намерите на официалния сайт на БАН (
линк 1,
линк 2)
/ИБЕИ-БАН, 23.05.2023 г./
Скръбна вест
С прискърбие съобщаваме, че внезапно на 77 годишна възраст ни напусна нашият уважаван и всеотдаен колега и приятел проф. д.б.н. Митко Събчев.
Проф. Митко Събчев е международно признат учен в областта на химичната екология на насекомите, основоположник на това научно направление в България. Основните му изследвания и научни приноси бяха свързани с идентификацията на полови феромони при пеперуди и твърдокрили насекоми, установяване на атрактанти за насекоми, разработване и оптимизация на феромонни примамки за вредители в селското и горското стопанство, електроантенография, поведение на насекомите и морфология на антени и феромонни жлези при пеперуди. Той беше един от водещите зоолози у нас, описал три нови за науката вида бранхиобделиди (Branchiobdella kozarovi Subchev, 1978, Branchiobdella teresae Subchev, 1986 и Branchiobdella bulgariensis Subchev & Rimcheska, 2021) (Annelida: Branchiobdellida). Проф. Събчев беше от малкото специалисти таксономи по тази група безгръбначни животни в света. Бил е заместник-директор на Института по зоология към БАН и научен секретар в същия институт. Водил е курс "Поведение на насекомите" в Биологическия факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски". Автор на повече от 180 научни публикации, голяма част от които в престижни международни издания.
Поклон пред паметта му!
/ИБЕИ-БАН, 22.04.2023 г./

Награден проект на учен от ИБЕИ

На 5 април 2023 г. на тържествена церемония Фонд "Научни изследвания" към МОН връчи грамоти на най-успешните проекти, отчетени през 2022 г. Имаме удоволствието да съобщим, че проектът на тема "
Метаболитен профил и генетична изменчивост на видовете от род Thymus в България - научна основа за фитотерапията и потенциал за фармацията" с ръководител
доц. д-р Ина Анева е сред наградените проекти в раздел "Селскостопански науки".
/ИБЕИ-БАН, 10.04.2023 г./

7 април - международен ден на бобъра

Днес,
7-ми април, е Международният ден на бобъра - най-едрият гризач в европейската фауна. Той играе ролята на активен екосистемен инженер в крайбрежните екосистеми и присъствието му има благоприятно влияние върху много други видове. Стигнал до ръба на изчезването през миналия век, днес благодарение на множество програми за реинтродукция и естествено разселване, той се завръща в реките на Европа. България не е изключение от този процес. След повторното им въвеждане в Румъния, бобрите намират своя път през Дунава вече са се установили в северните части на нашата страна.
От началото на тази година, екип в състав
д-р Мария Качамакова,
д-р Владимир Тодоров, д-р Йордан Кошев, Благовеста Димитрова, Полина Никова (Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания - БАН) и
Николай Колев (Шуменски университет), следи отблизо това завръщане и влиянието, което то ще има върху местните екосистеми. Вече бяха посетени местата, където видът се е установил трайно и беше тествана методика за дистанционния им мониторинг. Търсенето на нови находища продължава. В случай, че и вие откриете прегризани стъбла или клони, експертите молят да ги информирате, за да помогнете техните усилия за проучването и опазването на този ценен вид. Дейностите са в рамките на проект "
Завръщане или инвазия? Проучване на разпространението и екологични особености на бобъра (Castor fiber) в България след повече от 150 г. отсъствие", финансиран от Фонд "Научни изследвания" и се осъществяват със съдействието на експерти от Държавно горско стопанство Бяла (Милен Игнатов), Лесотехническия университет (д-р Николай Коджабашев), БДЗП (Свилен Чешмеджиев) и др.
Лице за контакт: гл. ас. д-р Мария Качамакова, ИБЕИ-БАН (GSM: 0894388663)
/ИБЕИ-БАН, 07.04.2023 г./

Два нови за науката вида и нов род многоножки от Карпатите и Кавказ

Описани са два нови за науката вида многоножки (клас Diplopoda) от род
Micropachyiulus -
Micropachyiulus caucasicus и
M. filiformis, от находища в Северен Кавказ, Русия и Южните Карпати, Румъния, съответно. В допълнение е представена подробна информация за останалите известни до момента четири вида от рода и е описан нов за науката род,
Armeniopachyiulus, с един нов вид, от Малък Кавказ, Армения. Изказано е предположението, че двата рода принадлежат към една и съща еволюционна линия.

Изследваните многоножки са едни от най-дребните представители на групата, с дължина на тялото под 1 см и дебелина около 0,5–0.8 мм. Водят предимно скрит начин на живот в горните почвени слоеве и долната част на листната постилка. Отделните видовете имат силно ограничено географско разпространение, затова се предполага, че групата е много по-богата от известното до момента и откриването на още нови таксони тепърва предстои.
Изследването е публикувано от
доц. д-р Боян Вагалински (ИБЕИ-БАН), в съавторство с колеги от Русия в списание
Zootaxa. Резултатите са постигнати с финансовата подкрепа на проект, финансиран от Фонд "Научни изследвания" по двустранната спогодба с Русия (KP-06-Russia/6-11.12.2020).
Линк към публикуваната статия може да намерите
тук.
/ИБЕИ-БАН, 14.02.2023 г./

Лекции за изкопаемите растения по проект SEARCH

Една от дейностите по проекта SEARCH: SCIENCE + ENVIRONMENT + ART = RESILIENCE, който се изпълнява в рамките на инициативата Мария Склодовска-Кюри на програма "Хоризонт 2020" в периода 2022–2023 г., предвижда български учени и изследователи да изнесат лекции в различни училища в страната, като по този начин направят науката по-достъпна и атрактивна за децата.

До момента, със съдействието на "София Тех Парк" АД, който е партньор по проекта,
доц. Владимир Бозуков (ръководител на секция "Палеоботаника и поленов анализ" в ИБЕИ-БАН) е посетил СОУ "Св. св. Кирил и Методий" с. Сатовча, област Благоевград и XVI-то ОУ "Св. св. Кирил и Методий" гр. Перник. Пред ученици от седми до единадесети клас, той представи презентация на тема "
Изкопаемите растения – източник на знание за растителността и климата преди милиони години". Учениците бяха запознати с основните цели и методи на палеонтологията и по-конкретно на палеоботаниката. Те и техните преподаватели изявиха желание да се включат в бъдещи палеоботанични експедиции за изследване на находището на фосилна флора, което се намира в близост до населеното място.

На седмокласниците от Перник бяха показани растителни фосили от въглищните мини от района. Особен интерес предизвикаха останките от палмови листа, открити в седиментните скали от мина „Бела вода“, които са доказателство за субтропичния климат, съществувал в района преди около 25 млн. г.
/ИБЕИ-БАН, 02.02.2023 г./
Скръбна вест

На 11 януари 2023 г., на 80 годишна възраст, след кратко боледуване, ни напусна колегата
доц. д-р Теньо Мешинев. Той беше един от водещите фитоценолози в страната. Научните му изследвания са свързани с разнообразието, структурата и функциите на растителните съобщества, публикувани в повече от 80 научни труда. Бил е ръководител на секция "Фитоценология и екология" в Институт по ботаника при БАН от 1993 г. до 2010 г. Водил е курсовете "Растителност на България" (Софийски университет), "Фитоценология" и "Екология на индивидите, популациите и съобществата" (Пловдивски университет). Бил е ръководител на петима докторанти.
Мешинев е един от основополагащите автори на националния списък на природните местообитания и съосновател на мрежата Натура 2000.
Повече за неговия творчески път може да се намери в списание Phytologia Balkanica (
линк 1,
линк 2).
Загубихме един всеотдаен колега, учител и приятел.
Поклон!
Поклонението ще се състои на 18.01.2023 г. от 15 ч. в църквата "Св. Седмочисленици".
/ИБЕИ-БАН, 12.01.2023 г./
Нов вид ектопаразит по прилепи от Казахстан

В съавторство с колеги от Русия и Казахстан,
д-р Хелиана Дундарова от ИБЕИ-БАН публикува описанието на един нов за науката вид -
Spinturnix otonycterisi Dundarova & Orlova, 2022 (Acari: Spinturnicidae), ектопаразит по туркестанския дългоух прилеп
Otonycteris leucophaea (Chiroptera: Vespertilionidae) (
линк към статията в списание Zootaxa).

До този момент са известни само единични находки на този вид прилеп в Централна Азия, а за Казахастан са известни две находища. В Червения списък на IUCN също липсва информация и статусът на
Otonycteris leucophaea го обозначава като вид с неизвестни популационни тенденции. В допълнение, филогенетичната позиция на род
Otonycteris все още остава неясна, което се потвърждава от изразената морфологична изолация на неговия специфичен ектопаразит,
Spinturnix otonycterisi.
Сред най-специфичните му признаци са необичайната форма на женския дорзален и мъжкия стерногенитален щит и отсъствието на дорзални опистозомни четинки наред с другите. Може да се предполага, че този паразит е разпространен в обхвата на своя гостоприемник в Централна Азия. Изследването представя и ключ за определяне на видовете от род Spinturnix, съобщени от Казахстан.