Skip to Content

Новини

Пон., 2020-03-09 10:55 — webadmin

Защита на дисертационен труд за придобиване на образователна и научна степен "доктор"

 
Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН и научното жури за присъждане на образователната и научна степен  "доктор" съобщават, че на 22 април 2021 г. (четвъртък), от 14.00 ч., ще се проведе дистанционно заседание на Научното жури за защита на дисертационен труд на тема:

"Индивидуални територии, активност и степен на синантропизация на кафява мечка (Ursus arctos) на територията на Стара планина" (научна специалност "Зоология")
 
на Владимир Руменов Тодоров
 
редовен докторант в отдел "Животинско разнообразие и ресурси", секция "Биоразнообразие, популационна биология и ресурси от гръбначни животни"

Научен ръководител: проф. дбн Петър Генов
Научни консултанти: проф. д-р Николай Спасов, доц. д-р Диана Златанова

Материалите по защитата са на разположение на интересуващите се при научния секретар на ИБЕИ (тел. 0879499178, e-mail: katyageor@gmail.com) и са публикувани на интернет страницата на ИБЕИ-БАН.

Заседанието ще се проведе дистанционно чрез платформата ZOOM.
 
/ИБЕИ-БАН, 08.04.2021 г./
 

Резултатна съвместна дейност между ИБЕИ-БАН и музеите в България

 
Една от основните роли на музеите е да осъществяват по-достъпна връзка между науката и изкуството, и хората, които не са заети в тези сфери, но проявяват интерес към тях. Природонаучните музеи и тези, които имат в структурата си отдели, свързани с опознаването и запазването на природата, са обект на особено внимание за Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН. Той е една от основните институции в България, които са обвързани и отговорни за изследването и защитата на биоразнообразието и екосистемите в страната ни.
 
Чрез съвместната си дейност с музеи от различни региони на България, институтът се стреми именно знанието за живата ни природа и стремежът за опазването ѝ да достигне до колкото се може повече българи и гости на страната ни. Същото важи и за историята на биоразнообразието на територията на България през отминали геоложки епохи. По-конкретно съвместната дейност между института и музеите в сферата на палеонтологията се изразява в създаване на палеоботанични колекции от растителни фосили към музеите и оформяне на техните експозиции.
 
Чрез средства, осигурени от съответните музеи, и експертизата на учени от ИБЕИ-БАН, досега са постигнати видими резултати в Националния природонаучен музей – БАН, Регионалния исторически музей – Благоевград, Регионалния природонаучен музей – Пловдив, Общинския исторически музей – Гоце Делчев. За съжаление, недостатъчното финансиране на музейното дело е проблем за разпространението на такава дейност в различните райони на страната, въпреки че от регионалните музеи има изявен голям интерес.
 
ИБЕИ-БАН остава открит за бъдещи съвместни проекти с музеи от страната, които са свързани с биоразнообразието както днес, така и в миналото.
 
На снимките: 1. Палеонтологична експозиция в НПМ-БАН, представяща неогенски фосили от района на с. Сатовча (Западни Родопи); 2. Палеоботанична експозиция на палеогенски и неогенски фосили в РИМ-Благоевград, гр. Благоевград;  3. Експозиция на миоценски растителни фосили в РПМ-Пловдив, гр. Пловдив.

/ИБЕИ-БАН, 07.04.2021 г./

Нови конкурси за академични длъжности

 
В бр. №27/02.04.2021 г. на Държавен вестник е публикувана обява на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН, София, за нови конкурси за академични длъжности по професионално направление 4.3. Биологически науки, както следва:

1) за академичната длъжност "доцент", научна специалност "Ботаника", за нуждите на Аграрен университет-Пловдив – 1 брой;

2) за академичната длъжност "главен асистент", научна специалност "Екология и опазване на екосистемите", за нуждите на секция "Екосистемни изследвания с център LTER – България", отдел "Екосистемни изследвания, екологичен риск и консервационна биология" - 2 броя.

Срок за подаване на документи: 02 юни 2021 г. (2 месеца от обнародването им в Държавен вестник). Документи се приемат в деловодството на ИБЕИ-БАН, гр. София, бул. Цар Освободител № 1, тел. +359 2
9885115 / в. 612.
 
/ИБЕИ-БАН, 05.04.2021 г./

Допълнителен конкурс за редовни и задочни докторанти за учебната 2020-2021 г.

 
На основание Решение № 332 на Министерски съвет от 14.05.2020 г. и публикация в Държавен вестник бр. 21/12.03.2021г., ИБЕИ-БАН обявява конкурс за една редовна докторантура в област 4.3. Биологически науки по научна специалност "Зоология".

Срок за подаване на документите: от 12.03.2021 г. до 12.05.2021 г.
 
Необходими документи:
 
1. Молба до директора на съответния институт на БАН, в която кандидатите посочват специалноста (специалностите), за която кандидатстват и чуждия език, по който ще държат втория конкурсен изпит
2. Автобиография
3. Диплома за придобита образователно-квалификационна степен “магистър” с приложението или нотариално заверено копие от нея
4. Удостоверение за признато висше образование, ако дипломата е издадена от чуждестранно висше училище
5. Медицинско свидетелство
6. Свидетeлство за съдимост
7. Декларация по § 5 от доп.разпоредби на ПМС 90/26.05.2000 г.
8. Кандидатите могат да прилагат и други документи, удостоверяващи техните интереси и постижения в съответната научна област.
9. Фактура (или копие) за платена такса 30 лв. в Центъра за обучение при БАН – бул. "Цариградско шосе" № 125, бл. 26Б, 2-ри етаж. (Таксата не зависи от броя на конкурсите, в които участват кандидатите).
 
Кандидатите без дипломи представят уверение от висшето училище за завършено образование, в което задължително се посочва средния успех от следването и оценката от защита на дипломната работа /или от положения държавен изпит/.

Кандидатите за докторанти се уведомяват писмено за допускането им до конкурса. В писмото е указано кога и къде да получат програмите за конкурсните изпити.
 
Изпитите ще се проведат:
  • по специалността - от 14 до 18.06.2021 г.
  • по чужди езици - от 21 до 25.06.2021 г.
Изисквания:
Успешно издържали конкурсните изпити са кандидатите, получили оценка от изпита по специалността най-малко мн. добър 4,50 и по западен език не по-малко от добър 4,00.
 
Линк към обявата на интернет-страницата на ЦО при БАН.
 
/ИБЕИ-БАН, 26.03.2021 г./

СКРЪБНА ВЕСТ

 
С дълбоко прискърбие съобщаваме, че на 12.03.2021 г. след кратко боледуване почина нашият дълбоко уважаван колега, приятел и забележителен хидробиолог

проф. д-р Румен Кирилов Калчев

 

Проф. д-р Румен Калчев е роден на 20.11.1951 г. в гр. Кубрат. Дипломира се като биолог, специалност сладководна и морска хидробиология в Университета в Рощок, Германия. В периода 1980–1984 г. успешно разработва и защитава докторантура в Университета „Тарас Шевченко“ и Института по физиология на растенията на Украинската академия на науките в гр. Киев. От 1984 г. започва работа като научен сътрудник в секция „Хидробиология“ на Института по зоология при БАН (ИЗ-БАН). През 2002 г. се хабилитира и получава академичната длъжност Доцент, а през 2015 г. – Професор. В ИЗ-БАН проф. Калчев ръководи Изследователска група (ИГ) „Фитопланктон“ и Секция „Хидробиология“, а след 2010 г. в ИБЕИ-БАН е ръководител на ИГ „Лентични екосистеми“ и Секция „Биоразнообразие и процеси в сладководни екосистеми“.

Проф. Румен Калчев е един от най-изтъкнатите български хидробиолози. Като ръководител и участник в редица национални и международни проекти той развива особено активна и ползотворна научноизследователска дейност в разнообразни области, като: състав и функциониране на фитопланктона, измерване на първичната продукция чрез кислородния, радиовъглеродния и флуоресцентния методи, анализ на фотосинтезиращите пигменти, хидрохимия и кръговрат на биогенните елементи, трофични взаимоотношения между фито-, бактерио- и зоопланктона, оценка на екологичното състояние/ потенциал на стагнантните водни басейни, влияние на инвазивните видове миди от род Dreissena върху физичните и химичните параметри на водата и планктонните съобщества и др. Неговите оригинални научни и научно-приложни приноси спомагат за успешното решаване на проблеми при опазването и устойчивото използване на биологичните ресурси в стоящите естествени и изкуствени водоеми, както и при  възстановяването и опазването на влажните зони в страната. Особено място в неговите изследвания заемат р. Дунав и прилежащите влажни зони. Повече от 10 години проф. Калчев е национален представител на България в Международната асоциация за изследване на р. Дунав (IAD). Организатор е на 40-та Международна конференция на IAD в България през 2014 г. Дейността му като специалист е високо ценена у нас и в чужбина.
 
Проф. Калчев е автор или съавтор на повече от 100 научни труда. Той има и активна учебно-преподавателска дейност. В продължение на 12 години води упражнения по Хидробиология (Определяне на първична и вторична продукция на водните организми) в Биологическия факултет на Софийския университет. Ръководител е на успешно защитили дипломанти и докторанти. Автор е на учебник по Екотоксикология.

Ние, неговите колеги от ИБЕИ-БАН, оценяваме високо неговите научни и научно-приложни постижения и сме признателни за неговия принос в развитието на хидробиологията! Ще го запомним с неговия изключителен професионализъм и колегиалност, с добротата и скромността му, с готовността винаги да помогне! Ще ни липсват неговите научни съвети, подкрепата, съвместната ни работа в лабораторията и на терен, приятелството!

Поклон пред светлата му памет!

Изказваме нашите най-искрени съболезнования към семейството и близките на проф. Румен Калчев!

От ръководството и колегите от ИБЕИ-БАН

Нов конкурс за академична длъжност

 
В бр. №17/26.02.2021 г. на Държавен вестник е публикувана обява на Института по биоразнообразие и еко­системни изследвания при БАН, София, за конкурс за академичната длъжност "главен асистент" по професионално направление 4.3. Биологически науки, научна специалност "Ботаника", за нуждите на секция "Палеоботаника и поленов анализ", отдел "Растително и гъбно разнообразие и ресурси".

Срок за подаване на документи: 26 април 2021 г. (два месеца от обнародването на обявата в Държавен вестник). Изискванията към кандидатите и документите по конкурса са публикувани на сайта на ИБЕИ-БАН. Документи се приемат в деловодството на ИБЕИ-БАН, гр. София, бул. Цар Освободител № 1, тел. +359 2 9885115/ в.612.
 
/ИБЕИ-БАН, 02.03.2021 г./


Нова книга с авторски колектив от ИБЕИ-БАН

 
Излезе от печат книгата "Растения и хора. Приближения към биокултурните връзки". Тя е един от резултатите от работата на екип от учени от Института за етнология и фолклористика с Етнографския музей при БАН и Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН, по проекта "Градината – място на биокултурно разнообразие и интердисциплинарно пресичане", финансиран от Фонд "Научни изследвания" през 2016 г (ДН10/1/13.12.2016). Проектът изследва "биокултурното" – идеята за обвързаност на биологичните и социокултурните измерения на отношението "хора – растения". Обект на проучванията бяха семейните/личните градини – главно дворните, но и градини в покрайнините на селищата, защото те, с изключение на специализираните в определени култури, се характеризират с голямо растително разнообразие и близост до дома, а поради това – и с по-чести срещи на стопаните с растенията. Градината е биокултурен рефугиум, където биват пазени и предавани от поколение на поколение ценни генетични ресурси – растения, които градинарите определят като "наши си", както и знания и умения за отглеждането и използването им.
 
Пълен текст на книгата може да намерите на следния сайт.
 
/ИБЕИ-БАН, 22.02.2021 г./

Първа Международна конференция по ботаника и микология, София

 
Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН има удоволствието да ви покани на международна научна конференция по ботаника и микология, 1st International Conference on Botany and Mycology, Sofia, която ще се проведе на 25-26 октомври 2021 г.
 
Поради епидемичната обстановка, през тази година форумът ще бъде проведен неприсъствено чрез електронна платформа.
 
Конференцията цели представяне на оригинални научни изследвания в областта на ботаниката и микологията. Насочена е предимно към изследвания, свързани с таксономия, филогения, разпространение, опазване и рационално използване на растения и гъби в Източна и Югоизточна Европа и Югозападна Азия, но е отворена и за представяне на резултати от проучвания в други райони на света. Форумът ще бъде провеждан ежегодно.
 
Тематични направления:
 
1. Флористика, таксономия и филогения на растенията
2. Растителност и хабитати
3. Приложна ботаника
4. Таксономия и филогения на гъбите
5. Опазване на растителното и гъбно разнообразие
6. Устойчиво ползване на растителните и гъбни ресурси
7. Текущи научни проекти в областта на ботаниката и микологията

Повече информация може да намерите на официалната интернет страница на конференцията (линк).
 
/ИБЕИ-БАН, 10.02.2021 г./

 

Два от институтите на БАН започват дигитализиране на научните си колекции в съвместен проект

 

С онлайн среща на екипа на 12 януари 2021 г. започна изпълнението на първия етап от проекта "Разпределена система от научни колекции – България (DiSSCo–BG)".

Изпълнители на проекта са Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ-БАН) и Националният природонаучен музей (НПМ-БАН), обединени в консорциума "Надграждане на разпределена научна инфраструктура: Разпределена система от научни колекции–България (DiSSCo–BG)".

Консорциумът е българското звено в общоевропейската разпределена научноизследователска инфраструктура DiSSCo, призната за изследователска инфраструктура с европейско значение и включена в Пътната карта на Европейския стратегически форум за научни инфраструктури (ESFRI) през 2018 г. Проектът се реализира и като част от Националната пътна карта за научни инфраструктури за периода 2020-2027. Основната цел на учените от БАН е надграждане на технологичния, дигиталния и човешкия капацитет и дигитализирането на най-големите колекции за биологично и геологично разнообразие в България, съхранявани в ИБЕИ–БАН и в НПМ–БАН.

В резултат на изпълнението на проекта се очаква през 2027 г. да бъдат дигитализирани и достъпни онлайн значителна част от научните колекции на ИБЕИ–БАН (хербариум, микологична, палеоботанична и палинологична колекции, колекция с живи растения и зоологични колекции) и НПМ–БАН (колекции с безгръбначни и гръбначни животни и палеонтологични колекции). Стремежът е да бъдат обхванати около 2 милиона колекционни единици и около 500 000 дигитални изображения на образци, свързани с базата данни.

През първата година от проекта акцентът е инфраструктурното и техническо обезпечаване на колекциите, разработване на политики за унифициране и стандартизиране на регламентите, свързани с достъпа до колекциите и техните бази-данни, избор на система за управление на бази данни и стандарти за дигитализация в съответствие с най-добрите практики на водещи институции. Финансовата помощ осигурена от Министерството на образованието и науката за първата година на проекта е в размер на 800 000 лева.

Координатор:

Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН (ИБЕИ-БАН)
Лице за контакт: проф. дбн Бойко Б. Георгиев
Тел. номер: +359899285317, e-mail: bbg@ecolab.bas.bg, boyko_georgiev@yahoo.com

Партньор:
Национален природонаучен музей при БАН (НПМ–БАН)
Лице за контакт: доц. д-р Борислав Георгиев
Тел. номер: +359886129564, e-mail: bobivg@yahoo.com

/ИБЕИ-БАН, 27.01.2021 г./

 

Учени от три института на БАН и Лесотехническия университет започнаха работа по проект "Надграждане на разпределена научна инфраструктура "Българска мрежа за дългосрочни екосистемни изследвания (LTER-BG)"

 
На 21 януари 2021 г. се проведе онлайн среща между партньорите в консорциума с координатор Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ-БАН) и партньори Институтът по океанология "Фритьоф Нансен" при БАН (ИО–БАН),  Институтът за гората при БАН (ИГ-БАН) и Лесотехническият университет, София (ЛТУ), за стартиране на първия етап от проекта "Надграждане на разпределена научна инфраструктура "Българска мрежа за дългосрочни екосистемни изследвания (LTER-BG)".
 
Надграждането на съществуващата научна инфраструктура ще съчетава централизирани дейности (виртуална инфраструктура и мобилно оборудване), както и разпределена физическа инфраструктура, разположена в седем площадки в България – Беласица, Черно море, Места, Петрохан, Созопол, Сребърна и Парангалица.
 
Целта е да се обобщи научната информация за опазване и устойчиво управление на уникалното биологичното разнообразие в Република България, екосистемите и техните услуги в полза на обществото.

Проектът се реализира в рамките на Националната пътна карта за научна инфраструктура (2020-2027). Отпуснатата финансова помощ от Министерството на образованието и науката за първата година е в размер на 818 195 лева.

Координатор:
Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН
Лице за контакт: доц. д-р Светла Братанова – Дончева, e-mail: sbrat@abv.bg

Партньори:
 
Институт по океанология – БАН
доц. д-р Кремена Стефанова, e-mail: stefanova@io-bas.bg

Институт за гората – БАН
проф. д-р Миглена Жиянски, e-mail: zhiyanski@abv.bg

Лесотехнически университет
доц. д-р Соня Дамянова, e-mail: sonya_damyanova@abv.bg

/ИБЕИ-БАН, 27.01.2021 г./

 

Изследване върху диетата на бухала представя нови данни за застрашения от изчезване гигантски скакалец пъстро житно пиле

 
Проучванията върху диетата на различни видове птици осигуряват истинско съкровище от данни за изследване на разпространението и опазването на плячката им, като например някои непознати и редки видове скакалци, посочват учени след проучване на диетата на бухала (Bubo bubo) в югоизточна България.
 
В статия, публикувана в списанието с отворен достъп Travaux du Muséum National d'Histoire Naturelle "Grigore Antipa", д-р Драган Чобанов (ИБЕИ-БАН) и д-р Боян Милчев (Лесотехнически университет) съобщават за честото присъствие на застрашения от изчезване скакалец пъстро житно пиле (Bradyporus macrogaster) в диетата на бухали. Учените правят заключението, че хищната птица може да бъде използвана за идентифициране на райони със значително биологично разнообразие, нуждаещи се от защита.
 
Подробно съобщение е публикувано на сайта Eurekalert (линк)
 
Допълнителна информация може да намерите и на следните линкове:
/ИБЕИ-БАН, 15.01.2021 г./

Специализиран курс за докторанти

 
Курсът за докторанти "Принципи на таксономичните и филогенетичните изследвания" с лектори проф. дбн Бойко Георгиев и д-р Павел Николов ще започне на 14 декември 2020 г. от 17:00 ч. чрез платформата ZOOM. Занятията ще се провеждат в понеделник, сряда и петък от 17:00 до 19:30 ч.

За контакти: проф. Бойко Георгиев
тел. 0899 285317
Е-поща: boyko_georgiev&yahoo.com

Линк за включване в занятията
 
/ИБЕИ-БАН, 09.12.2020 г./

На 1 декември 2020 г. почина известният български ботаник

проф. Димитър Пеев



Бивш директор на Института по ботаника при БАН

Поклон пред паметта му!

/ИБЕИ-БАН, 02.12.2020 г./

 

Дарителската кампания за съхранение на колекцията от ценни акварелни рисунки приключи успешно

 
С подкрепата на САЧК, ИБЕИ-БАН и  15 индивидуални дарители в кампанията за набиране на средства за изработка на шкаф, в който при подходящи условия да се съхраняват ценните оригинали на илюстрации на птици и други животни, бяха събрани 2,815.00 лв.
В хода на изработката на шкафа, първоначалната сума от офертата (3500 лв) бе намалена с 687 лв.
 
 

И така най-после можем да обявим, че колекцията от ценните оригинали на илюстрации на птици и други животни е прибрана в новия, специално изработен за тази цел, метален шкаф.


Огромна благодарност за подкрепата на всички, които допринесоха кампанията да завърши успешно!

/ИБЕИ-БАН, 14.11.2020 г./

 

Учен от ИБЕИ-БАН взе участие в Международен семинар за пандемиите

 
В периода 27-31 юли тази година се проведе Международният семинар на Междуправителствена платформа за биоразнообразие и екосистеми услуги - IPBES. Програмата на семинара бе свързана с пандемиите, в отговор на все по-нарастващото убеждение, че COVID-19 и други пандемии имат дълбока връзка с биологичното разнообразие и глобалните промени в околната среда, които застрашават опазването му.
 
В събитието участваха 22 учени от цял свят, експерти в областта на зоологията, здравеопазването, икономиката и законодателството. Сред участниците беше гл. ас. д-р Хелиана Дундарова от отдел "Екосистемни изследвания, екологичен риск и консервационна биология", ИБЕИ-БАН. В резултат от работата по време на семинара и след него е подготвен обзор на над 600 научни статии, оформен като актуален доклад, който може да бъде намерен на следния линк.
 
/ИБЕИ-БАН, 03.11.2020 г./

 

ИФРГ-БАН и ИБЕИ-БАН са бенефициенти по новата национална програма на МОН "Европейски научни мрежи"

 
Институтът по физиология на растенията и генетика при БАН (ИФРГ-БАН) в партньорство с отдел "Растително и гъбно разнообразие и ресурси" на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ-БАН) са сред 13-те български институции (държавни висши училища и научни организации), бенефициенти по програмата "Европейски научни мрежи" с бюджет от Министерството на образованието и науката, възлизащ на 2,497,000 лв. за 2020 г.

Финансираният проект "BULCode" с ръководител гл. ас. д-р Георги Бончев от ИФРГ-БАН е на тема "Насърчаване на капацитета за изследване на растителното разнообразие в България чрез научни постижения в ДНК баркодирането и метабаркодирането" (Fostering plant biodiversity research capacity in Bulgaria through scientific excellence in DNA barcoding and metabarcoding). Проектът стартира официално на 2 октомври 2020 г. и е със срок на изпълнение 2 години. Чуждестранен партньор по проекта е Катедрата по селскостопански науки към Университета в Хелзинки, Финландия.
 
Главната цел на проекта е повишаване на научния капацитет на базовата организация ИФРГ-БАН и нейния партньор ИБЕИ-БАН в прилагането на ДНК-баркодинг технологиите при изучаването и опазването на растителното разнообразие; създаване на библиотеки с растителни бар кодове; използване на възможностите на ДНК-баркодинга при идентификацията на растителни видове от смесени проби, например в храни, чайове, билкови смеси, хранителни добавки и др. Предаването на знания към институтите от БАН ще се основава на изследователския и обучителен капацитет на партньора от Финландия - Университета в Хелзинки - една от водещите световни институции в областта на ДНК баркодинг изследванията. Институцията ще интегрира разработени компоненти от техните практики за внедряване в България. Това ще бъде осъществявано чрез редица активности като обучителни курсове, семинари, работни срещи и научни посещения.
 
Изпълнението на проекта ще допринесе за повишаване на репутацията и конкурентноспособността на двата института от БАН като потенциални инициатори и лидери на инициативи в областта на ДНК баркодинг технологиите в България, както и за видимостта на страната на международно ниво при изучаване на биоразнообразието. Проектът ще способства също така за включването на двата института в бъдещи Европейски консорциуми, подготовка за новата Рамкова програма "Хоризонт Европа", достъп до международни научни мрежи и включване и обучение на повече млади учени.
 
На снимката: Centaurea vendasii - един от видовете, който ще бъде обект на ДНК-баркодиране в настоящия проект.
 
/ИБЕИ-БАН, 21.10.2020 г./

Кампания за набиране на средства

 
В библиотеката на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания, БАН (ИБЕИ-БАН) се съхраняват оригинални акварелни рисунки на птици, създадени в края на 19 век от едни от най-големите майстори на зоологичната илюстрация в Европа. Това са илюстрациите към капиталния труд "Естествена история на птиците на Централна Европа" (Naturgeschichte der Vogel Mitteleuropas) на Науман (Johann Andreas Naumann, Johann Friedrich Naumann), откупени от цар Фердинанд I, и запазени през целия 20 век в библиотеката на Царския естественоисторически музей, след 1947 г. в Института по зоология при БАН, и сега в ИБЕИ-БАН. През 70-те години на 20 век с активното съдействие на акад. В. Големански те са били частично почистени от плесени и консервирани.
 
През 2018 г. Дружеството на анималисти, флористи и научни илюстратори (ДАФНИ) и ИБЕИ-БАН, съвместно с Регионалния исторически музей (РИМ) в София, организираха изложба "Птиците в изкуството и цар Фердинанд I" с част от 400-те забележителни илюстрации. Изложбата в РИМ предизвика голям интерес сред културната общност на столицата и показа с какво неоценимо богатство разполага ИБЕИ-БАН, но постави на дневен ред правилното и надеждно съхранение на оригиналите, чиято възраст изисква особени грижи. От огромно значение за европейската култура е опазването на творбите на едни от най-големите майстори на зоологичната илюстрация в Европа – гордост за всяка голема световна библиотека. Плесените на повърхността на картините водят непрекъснато до влошаване състоянието на ценните акварели с реална опасност от унищожението им.
 
Ръководството на ИБЕИ-БАН осъзнава своя дълг към идните поколения изследователи и любители на изобразителното изкуство (изкуствоведи, художници и зоолози). По съвет на специалисти консерватори, трябва да бъде изработен специален шкаф, отговарящ на всички съвременни изисквания за съхранение, сигурност и изолация на акварелните илюстрации. Офертата за изработването на такъв шкаф е на стойност 3500 лева, които не могат в пълен размер да бъдат осигурени от ИБЕИ в настоящия момент. Събранието на академиците и член-кореспондентите подкрепи инициативата с 1500 лв. За осъществяването на този проект в най-скоро време са необходими още 1500 лева, които се надяваме да съберем чрез дарения.

Желаещите да подкрепят тази инициатива могат да направят дарение на банковата сметка на ИБЕИ-БАН:

IBAN: BG44UNCR96603120718711,
BIC: UNCRBGSF
УниКредитБулбанк, клон Батенберг, с основание "дарение за илюстрациите".

Когато средства се изпращат онлайн, e необходимо да се избере плащане не "към банка", а "към бюджета", защото сметката на ИБЕИ е бюджетна.  
На дарителите, които имат нужда, ще бъде издаден договор за дарение.

 
/ИБЕИ-БАН, 28.09.2020 г./

 

"Студентски практики – Фаза 2" в секция "Палеоботаника и поленов анализ"

 
Проектът "Студентски практики – Фаза 2" на МОН стартира през 2020 г. Програмата дава шанс на студенти в редовна и задочна форма на обучение да придобият стаж по избраната от тях специалност в реални условия – както в академични институции, така и в различните сфери на бизнеса.  Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН е една от обучаващите организации в проекта, с близо десет регистрирани ментори в настоящия момент.
 
Към днешна дата в секция "Палеоботаника и поленов анализ" (отдел "Растително и гъбно разнообразие и ресурси") се провеждат две практики в две различни направления, застъпени в секцията: палеоботаника и археоботаника. Стажантът по палеоботаника Снежина Попова, участва в дигитализацията на палеоботаничната колекция и в събирането на нов фосилен материал. На снимката: Снежина Попова (специалност "Биология", БФ, Софийски Университет) по време на теренна работа в находище на неогенска палеофлора.

Стажантът по археоботаника Иван Ангелов извършва водна флотация на проби с пръст от археологически обекти, както и първичен макро- и микроскопски анализ на археоботанични находки. На снимката: Иван Ангелов (специалност "Културно-историческо наследство" в УНИБИТ) по време на микроскопски анализ (ляво), водна флотация (горе – дясно) и заснемане на микро-артефакти.
 
Стажантите имаха възможност за кратка теренна работа, специализирана в съответната сфера. Запитани "Кое е най-интересно в текущите ви практики?", те отговарят: "Най-интересно за мен може би е шансът за директен досег с хората, които работят по специалността, както и достъпът до всякакви свързани материали и изучаването им" и "Хасресва ми възможността да работя с професионалисти и да се докосна до професионална изследователска техника".
 
/ИБЕИ-БАН, 18.09.2020 г./

 

Излезе от печат Суплемент 15 на списание Acta Zoologica Bulgarica

 
В края на август 2020 г. излезе от печат Суплемент 15 на списание Acta Zoologica Bulgarica. Изданието е сборник от избрани научни трудове, докладвани на Третата международна конференция по зоология, зоонози и епидемиология, Хисар, проведена на 21–23 октомври 2019 г. Организатори на събитието са Катедрата по зоология на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", Националният център по заразни и паразитни болести, Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН, Медицинският университет – Пловдив, Българската агенция по безопасност на храните и Българското научно дружество по епидемиология на заразните и незаразните болести. Редактори на изданието са доц. Ценка Часовникарова, д-р Весела Евтимова, Росица Кънева и проф. Бойко Георгиев (ИБЕИ-БАН) и доц. Христо Димитров (Пловдивски университет).
 
Сборникът съдържа 36 научни статии, разпределени в три направления: "Генетика и молекулярна таксономия", "Биоразнообразие, екология и опазване" и "Епидемиология". Авторите са специалисти от България, Република Северна Македония, Сърбия, Турция, Словакия, Мексико и Русия. Тематичният обхват на статиите включва разкриването на природни резервоари на патогенни организми, опазването на защитени видове и видови комплекси с приоритетно значение, разработката на нови подходи за биомониторинг на качествата на околната среда, разкриване на непознати аспекти на биологичното разнообразие на Балканите и съседни територии и др.
 
Всички публикации са със свободен достъп. С пълното съдържание на сборника можете да се запознаете тук.
 
/ИБЕИ-БАН, 04.09.2020 г./

Конкурс за редовни и задочни докторанти за учебната 2020-2021 г.

 
На основание Решение №332 на Министерски съвет от 14.05.2020 г. и публикация в Държавен вестник, бр. 68/31.07.2020 г., ИБЕИ-БАН обявява четири конкурса за редовни докторантури в област 4.3. „Биологически науки“ по следните научни специалности:

1) "Зоология" - 1;

2) "Микология" - 1;

3) "Екология и опазване на екосистемите" - 1;

4) "Паразитология и хелминтология" - 1.

Срок за подаване на документите: от 14.08 до 14.10.2020 г.
 
Необходими документи:
 
1. Молба до директора на ИБЕИ-БАН, в която кандидатите посочват специалноста (специалностите), за която кандидатстват и чуждия език, по който ще държат втория конкурсен изпит.
2. Автобиография;
3. Диплома за придобита образователно-квалификационна степен "магистър" с приложението или нотариално заверено копие от нея;
4. Удостоверение за признато висше образование, ако дипломата е издадена от чуждестранно висше училище;
5. Медицинско свидетелство;
6. Свидетeлство за съдимост;
7. Кандидатите могат да прилагат и други документи, удостоверяващи техните интереси и постижения в съответната научна област.
8. Фактура (или копие) за платена  такса 30 лв. в Центъра за обучение при БАН - бул. "Цариградско шосе" № 125, бл. 26 Б, 2-ри етаж.
 
Изпитите ще се проведат:
- по специалността - от 07 до 11.12.2020 г.
- по чужди езици - от 14 до 18.12.2020 г.

Линк към обявата на интернет-страницата на ЦО при БАН.
 
/ИБЕИ-БАН, 31.07.2020 г./

 

Участие на учен от ИБЕИ-БАН в НП "Образование с наука"

 
Програмата "Образование с наука" си поставя за цел да подобри информираността и достъпа на учениците, учителите и работещите в сферата на образованието до работата на учените от институтите и музеите на БАН.
 
На 24.07.2020 г. бе проведено практическо обучение с ученици и учители от Национална природо-математематическа гимназия "Акад. Любомир Чакалов", София, на което доц. д-р Ина Анева от ИБЕИ-БАН представи информация за видовете растения в Борисовата градина. Обучението е част от Проект Академия "Моят зелен град", изпълнението на който включва дистанционни уроци с учениците и практически занятия в парковете. Следващата стъпка ще бъде картографиране на парковите пространства в столицата и определяне на тяхната структура съвместно с Национален институт по геофизика, геодезия и география при БАН.
 
/ИБЕИ-БАН, 26.07.2020 г./

 

Информация за поредното опръстеняване на жълтокрака чайка на остров Св. Иван - Созопол

 
На 13.06.2020 г. се проведе двадесет и първото поредно опръстеняване на малките на жълтокраката чайка (Larus michahellis) в най-голямата естествена колония на остров Св. Иван, край гр. Созопол, организирано от Групата за изследване на чайките в България, Екологичната станция на ИБЕИ-БАН при резерват "Атанасовско езеро" и Българската орнитологическа централа към ИБЕИ-БАН.
 
Участниците в експедицията, опръстениха 695 малки, излюпени през тази година, с комбинации от цветни и метални пръстени. От 2000 г. досега, са опръстенени над 9 000 малки с алуминиеви и над 4 100 малки със сини пластмасови пръстени, с комбинация от бели букви и цифри.
 
Повече информация за резултатите от акцията, спонсорите и участниците в нея, може да намерите тук.
 
/ИБЕИ-БАН, 03.07.2020 г./

 

Участие на ИБЕИ в COST Акция "Повишаване на познанията за чуждите видове с помощта на гражданската наука"

 
ИБЕИ-БАН участва в научна мрежа по програма COST на тема "Повишаване на познанията за чуждите видове с помощта на гражданската наука" (Alien CSI). COST Акцията е насочена към мултидисциплинарни изследвания във връзка с развитието и прилагането на гражданската наука, както и с повишаването на научните познания за динамиката на чуждите видове. Акцията ще допринесе за научнообосновано вземане на решения при изпълнението на Регламент (ЕС) №1143/2014 за инвазивните чужди видове, изпълнението на целите на ЕС в областта на биологичното разнообразие и повишаване на равнището на участие в гражданската наука.
 
В рамките на COST Акцията ИБЕИ изпълнява проект "Повишаване на познанията за чуждите видове с помощта на гражданската наука (Alien CSI): Подходи за изпълнение на гражданската наука за чуждите видове, управление на данните и стандарти" (№ КП-06-COST-13), финансиран от Фонд "Научни изследвания" за периода 2019–2021 г.
 
Основните задачи на проекта са:
  1. Преглед на съществуващите инициативи и технологии на гражданската наука в България;
  2. Използване на нови технологии и включване на нови заинтересовани групи, напр. чрез превод на български език на смартфон приложението "Инвазивните чужди видове в Европа", включване на видове растения, животни и гъби от национално/ регионално значение и популяризиране на приложението сред различни групи потенциални потребители;
  3. Координиране на дейностите, свързани със събирането и валидирането на данни с помощта на смартфон приложението "Инвазивните чужди видове в Европа" в сътрудничество със Съвместния изследователски център на ЕК (JRC) и EASIN;
  4. Преглед на структурата и съдържанието на данните при съществуващите инициативи на гражданската наука, свързана с чуждите видове в България;
  5. Подобряване обмена на данните, комуникацията и повишаване на информираността във връзка с инвазивните чужди видове в България;
  6. Разпространение на резултатите и сътрудничество с други проекти, бази данни и мрежи, свързани с гражданската наука и чуждите видове на регионално и европейско равнище.
Информация за COST Акцията Alien CSI и проектите за България може да намерите на следните адреси:
  • линк към сайта на COST Акцията
  • информация на сайта на мрежата ESENIAS (линк)
Информация за дейностите по проекта, изпълняван от ИБЕИ може да намерите на страницата на ESENIAS (линк)
 
/ИБЕИ-БАН,22.06.2020 г./

 

Нов проект на ИБЕИ-БАН, финансиран от конкурс на ФНИ през 2019 г.

 
Тема: Ролята на пещеролюбивите видове прилепи в България като вектор и резервоар на европейски вируси на бяс (ФНИ № КП-06-Н31/14 ОТ 11.12.2019 г.)
 
Срок: 2019-2022 г.
 
 
Бесът е глобално неврологично заболяване при бозайниците и човека, протичащо с остър енцефалит (възпаление на главния мозък). Въпреки, че има най-много случаи на смъртност, в сравнение с всяко друго инфекциозно заболяване и по-голяма тежест в сравнение с други големи зоонози (заболявания, които се предават от животните на хората и/или от хората на животните), бясът остава пренебрегван. След като се появят симптомите, няма лечение, което да предотврати смъртта. За първи път в България бесът е диагностициран през 1896 г. От тогава до днес болестта е регистрирана при диви и домашни животни с различна степен на интензивност и териториално разпространение. Парадоксално е, че ваксината е разработена преди повече от век, но в глобален аспект хората не са ваксинирани. Десетки милиони са изложени на риск, а десетки хиляди се заразяват годишно. Болестта се причинява от вируси принадлежащи към семейство Rhabdoviridae, род Lyssavirus. Установено е, че прилепите са резервоари на всички лисавируси, с изключение на Мокола и Икома вирус, поради което се изказва хипотезата, че те са първоизточник на лисавирусите. В Европа са установени четири лисавируси, като най-разпространени са европейски вируси на бяс 1 и 2 (EBVL-1, EBVL-2).
 
В България се срещат общо 33 вида прилепи. Важен за отбелязване е фактът, че сред тях са всичките 13 вида, при които в други държави в Европа са установени EBVL-1 и EBVL-2, по-рядко Западно кавказки (BBLV), Бокел (KBLV) и Лейда (LLEBV). До момента няма извършени изследвания, които да потвърдят или отхвърлят наличието на вируси на бяс при прилепите в България. Това в голяма степен излага на риск хората, които изучават прилепите и тези в спасителните центрове, които не са си поставили ваксина против бяс.
 
Установяването на вирусите на бяс EBVL-1 и EBVL-2 в нашата страна ще допринесе за разкриване на механизмите на предаване на вирусите сред прилепните колонии, ще допринесе за изясняване на общата картина на степента на разпространеност в Европа и ще помогне при оценка на риска и опазване на здравето на човека, както и на домашните и диви животни.
 
Основни насоки от бюлетина за разпространението на бяс в Европа на СЗО (линк)
 
/ИБЕИ-БАН,22.06.2020 г./

 

Може ли ДНК да документира протеклите в миналото междувидови взаимоотношения: изследване върху два вида прилепи мустакати нощници

 
Статията със заглавие "Patterns of mtDNA introgression suggest population replacement in Palaearctic whiskered bat species" (pdf) е публикувана на 3 юни 2020  от международен колектив в списанието Royal Society Open Science. Изследването обобщава основна част от резултатите от дисертационния труд на гл. ас. д-р Хелиана Дундарова от отдел "Екосистемни изследвания, екологичен риск и консервационна биология", ИБЕИ-БАН.
 
Изследването е насочено към изясняване на филогенетичните връзки при видовете-двойници Myotis mystacinus и M. davidii, част от криптичния комплекс на прилепите мустакати нощници. Базирано е на задълбочен анализ на еволюционната история на двата вида с помощта на митохондриални и ядрени молекулярни маркери.
 
Резултатите установяват замяна на митохондриалната ДНК при M. davidii с тази на M. mystacinus, което е било предпоставка за разширяване на ареала на първия вид в Палеарктика. Проследява се изместването на популациите на M. mystacinus от тези на M. davidii на Балканския полуостров, под влиянието на променящата се среда след последната ледникова епоха. Изследването изяснява таксономичния статус на Балканските популации и потвърждава, че M. m. bulgaricus е синоним на M. davidii.
 
/ИБЕИ-БАН,03.06.2020 г./

 
 

Учен от ИБЕИ-БАН с награда за наука "Питагор" 2020 г.

 
Днес на най-светлия български празник 24 май, бяха връчени за дванадесети път Наградите за принос в развитието на науката "Питагор" на Министерството на образованието и науката на Република България. Церемонията беше излъчена по Българската национална телевизия, а наградите връчиха еврокомисарят Мария Габриел и министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.
 
С Голямата награда "Питагор 2020" за млад учен бяха отличени двама млади колеги – доц. д-р Ина Анева от Института за биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН и доц. д-р Сунай Ибрямов от Шуменския университет. В кратките думи за благодарност, доц. Ина Анева отбеляза, че наградата е импулс за нови предизвикателства. Тя допълни, че е благодарна на възможността да работи и да се развива в Българската академия на науките и Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания, за подкрепата и вниманието, което младите учени получават от утвърдените си колеги.
 
Честито на Ина! Да ѝ пожелаем много здраве, хъс и бъдещи успехи!
 
Честит празник на българското слово, наука и просвета!

Информация за носителите на наградите "Питагор 2020" може да намерите на страницата на научния портал на МОН.
 
/ИБЕИ-БАН,24.05.2020 г./

"Международен Семинар по екология – 2020", посветен на 10-годишнината на ИБЕИ-БАН

 
Международният семинар по екология през годините се утвърди като един значим и водещ в областта на екологията научен форум, предоставящ възможност за изява на утвърдени, млади учени, докторанти и студенти. Въпреки епидемиологичната обстановка, традицията продължи. На 23 и 24 април в София се проведе Online "Международен семинар по екология - 2020". Събитието беше организирано от Секция "Биология" на Съюза на учените в България (СУБ) и Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН. Форумът беше посветен на 10-годишнината от създаването на ИБЕИ-БАН.

По време на оnline сесиите 44 авторски колектива представиха своите разработки под формата на 22 доклада, 4 от които пленарни и 22 постера в шестте тематични направления на семинара:
  • биологично разнообразие и консервационна биология;
  • биотични и абиотични въздействия върху живата природа и механизми на адаптация;
  • екосистемни изследвания и услуги, и екологично земеделие;
  • ландшафтна екология;
  • екология и образование
  • други кореспондиращи направления
Авторските колективи са представители на различни научни организации, министерства и ведомства, както от България, така и от чужбина (Австрия, Германия, Египет, Румъния, Русия, Турция, Чехия и Швейцария). С доклади (вкл. пленарни) се представиха и колеги от Руската академия на науките и Национален изследователски център, Гиза, Египет. За поредна година, специално жури определи и награди с грамота и книги, шестима млади колеги за "Най-добра презентация" и за "Най-добър постер".
 
Организационният комитет на "Международен семинар по екология - 2020" изказва своите огромни благодарности на фирма Pensoft Publishers ЕООД, която безвъзмездно предостави online платформата GoToMeeting, чрез която Семинарът бе реализиран. Благодарим и на фирмите БУЛГАП ЕООД, LKB-България ЕООД и Pensoft Publishers ЕООД за оказаната финансова помощ.

Организационният комитет изказва своите благодарности на ръководството на ИБЕИ-БАН за съдействието при провеждане на семинара и за предоставените екземпляри от книгите, раздадени като награди. Благодарим също така на СУБ за популяризирането на научното събитие.

Организационният комитет също получи благодарности от страна на участниците, което е едно от най-големите признания за труда на всички.
 
След рецензиране, ръкописите ще бъдат публикувани като supplement към две реномирани Списания.

Сборникът с програмата и абстрактите може да намерите на следния линк.
 
/ИБЕИ-БАН,15.05.2020 г./

 

Статия с участието на учени от ИБЕИ-БАН наградена със сертификат на международното научното издателство Wiley "TOP DOWNLOADED PAPER 2018-2019

 
Институтът за биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН е член на ENRAM (Европейска мрежа за радарно наблюдение на движението на животните). Това е изследователска мрежа, чиито дейности бяха финансирани по програма COST (Европейско сътрудничество в науката и технологиите) от октомври 2013 г. до октомври 2017 г.
 
Проф. Павел Зехтинджиев и Боян Мичев от Института за биоразнообразие и екосистемни изследвания, заедно с изследователи от цяла Европа и широк спектър от експерти - включително екология, биогеография, орнитология, ентомология, метеорология, математика и инженерство - обединиха сили в тази област на аероекологията за постигане на дистанционно наблюдение на миграцията на животните за първи път в рамките на много държави. По този начин вече съществуващите усилия за наблюдение и прогнозиране на моделите на движение на животните могат да бъдат координирани и разширени до континентален мащаб.
 
Чрез създаването на тази координирана мрежа от учени и мултидисциплинарен подход ENRAM затвърди водещата позиция на Европа в използването на радари за проучвания на движението на животните, като тази област на науката направи голяма стъпка напред.
 
Самата статия е достъпна на следния линк.
 
Резултатът от този мултидисциплинарен научноизследователски проект доведе до публикуването на първата картина на миграцията на птиците през целия европейски континент, както и пространствената и времева динамика на този процес.
 
Публикуваното изследване във водещо научно списание Ecography наскоро бе обявено със специален сертификат като "Най-четената публикация за 2018 и 2019 г." на водещото научно издателство Wiley.

/ИБЕИ-БАН,01.05.2020 г./

 

Приключи първият етап от теренните проучвания по проект, финасиран от Националната програма за полярни изследвания

 
Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН активно участва в постигането на целите и задачите на Българската Антарктическа програма. През месеците януари и февруари, в рамките на 28-та българска експедиция на остров Ливингстън, бяха проведени успешно първоначалните теренни проучвания по проект "Индикаторна роля на копеподния ракообразен комплекс (Crustacea, Copepoda) за оценка на глобални промени в антарктически и арктически водни екосистеми", с ръководител доцент д-р Иван Пандурски. В екипа на проекта участват общо петима специалисти, в това число млади учени и един докторант.

Основната цел на проекта е да бъде оценена индикаторната роля на копеподния комплекс от видове въз основа на популационни и организмово-морфологични критерии в полярни екосистеми под въздействие на климатичните промени. Тази група организми е избрана за индикаторна поради нейната доказана чувствителност към ускорените съвременни глобални промени в околната среда. Благодарение на отличната организация на експедицията и неоценимата помощ на логистичния екип, сборът на фаунистичен материал бе осъществен в разнообразни местообитания: сладководни езера и временни водоеми в територии на вечна замръзналост (пермафрост), литотелми в приливно-отливната крайбрежна зона на острова. За пръв път бяха събрани проби от досега неизследвани райони: нос Хана, Аржентинския плаж, скалите Сали и др. Събраният богат фаунистичен материал ще позволи да бъдат проучени тератологичните изменения в морфологията на единствения многоклетъчен сладководен организъм на остров Ливингстън, ракообразното Boeckella poppei. Честотата на проявление на тези морфологични изменения под въздействие на тератогенния ефект на глобалните климатични промени в Антарктика ще бъде анализирана в краткосрочен и дългосрочен план въз основа на материала, който ще бъде събран в рамките на настоящия двугодишен проект и на допълнителна обработка на сравнителен материал събран по време на втората половина на миналия век (V-та, VІ-та и VІІ-а Български Антарктически експедиции).

Получените резултати ще дадат възможност за изготвяне на алгоритъм за дългосрочен мониторинг, съобразен с конкретните условия на остров Ливингстън. В рамките на проекта ще се осъществи и международно сътрудничество със специалисти от Католическия Университет в Темуко, Чили и Центъра по геномика на биоразнообразието в Гюелф, Канада.

На снимката: доц. Иван Пандурски събира проби от литоралната зона на Южния залив на остров Ливингстън.

/ИБЕИ-БАН,16.03.2020 г./

 

ПО ПОВОД НА ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ НАУЧНАТА ОБЩНОСТ, ПУБЛИКУВАНО ОТ ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА АГЕНЦИЯ ПО ОКОЛНА СРЕДА

 
На 19 февруари 2020 г. Научният съвет на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН прие становище, обосноваващо отказа ни да се присъединим към работните групи във връзка с националното докладване по чл. 17 на Директивата за местообитанията, представено през 2019 г. По този повод на интернет-страницата на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) към МОСВ на 25 февруари 2020 г. беше представен отговор, който потвърждава някои от изразените от нас тези и не се съгласява с други.

Във връзка с това можем да дадем следните разяснения:

Мониторингът на биоразнообразието (видове и природни местообитания) за целите на докладването е научна задача, която изисква провеждане на изследвания по предварително утвърдена изследователска схема. Тази схема включва:
  • избор на представителни обекти за мониторингово наблюдение на природни популации на целевите видове и местообитания, разположени в отделните биогеографски райони и при различните физикогеографски условия на страната;
  • уточнени единни методики за отделните групи видове и типове местообитания, които да се прилагат стриктно и периодично през дълъг период от време;
  • строга периодичност и сезонност на измерване на параметрите на популациите и природните местообитания, които да дават вярна представа за тяхното състояние.
Само по този начин може да бъде изготвена дълга серия от данни, която да дава възможност да се проведат анализи и да се оценят тенденциите в природозащитното състояние на целевите видове и природни местообитания.
 
Ние сме запознати с проектите, цитирани в коментарите на ИАОС. Те имат своята важна стойност като източник на информация, но не са били насочени целево към набиране на данни за нуждите на мониторинг, обезпечаващ докладването по чл. 17 на Директивата за местообитанията. Например, по време на изпълнение на проекта "Теренни проучвания на разпространение на видове/оценка на състоянието на видове и хабитати на територията на цялата страна – I фаза" е извършена моментна оценка на състоянието на видовете, в резултат на получените резултати от едногодишен мониторинг, основно в територии извън защитените зони от Натура 2000. Освен това, при анализа на оценката на видовете съвсем ясно е посочено, че обосновани стойности за оценка на състоянието могат да бъдат получени само след един по-продължителен (6-годишен) мониторинг и при добавяне на нови територии за мониторинг и на допълнителни пробни единици, с оглед на това да бъде равномерно покрит целият ареал на изследвания вид – в цялата страна и в биогеографските региони, в които той се среща. Само тогава данните биха били представителни и биха представяли състоянието на вида на национално ниво. Именно поради този факт, при изготвянето на крайните оценки за много от видовете са предложени допълнителни територии за мониторинг и допълнителни пробни единици в отделните територии. В рамките на проекта за мониторинг през 2014 г. е определен ориентировъчен минимален и реален брой човекодни, необходими за провеждане на мониторинг на всеки вид. Това е извършено на базата на броя територии за мониторинг, минималния брой пробни единици в 1 територия и на национално ниво, максималния брой пробни единици за мониториране на ден. Например, за видовете от фауната е посочено, че за провеждането на реален мониторинг в краткосрочен план (6-годишен период) са необходими минимум около 50 човекодни за вид. Като вземем предвид този факт, както и броя на видовете, които подлежат на мониториране и докладване по чл. 17, лесно можем да направим заключение, че за успешното осъществяване на такъв проект са необходими около 3 години теренна работа на голям брой експерти.

Специално по отношение на безгръбначните животни, от 50 вида от приложения II и IV на Директивата за местообитанията, 21 не са били включвани в мониторинга. По отношение на херпетофауната, обект на мониторинга от 2014/15 г. бяха 20 вида, от които 15 бяха от целевите за докладването по чл. 17 (в т.ч. 8 вида от Приложение 2 на Директивата). По време на този проект бяха определени пробни площи за мониторинг, като повечето от тях се намираха в защитени зони от Натура 2000. Изготвени бяха методики за мониторинг и методики за оценка. Пробните площи бяха посетени еднократно през 2014 г. Следователно, този проект беше по-скоро пилотен и не може да се разглежда като същински мониторинг, тъй като нямаше следващи посещения на пробните площи. Що се отнася до растителните видове, в рамките на горепосочения проект на ИАОС теренни проучвания бяха осъществени основно извън мрежата Натура 2000, за да бъдат спазени правилата на ОПОС за недопускане припокриване на дейности между отделни проекти (проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І").

Основното твърдение в нашето становище остава непроменено – през периода 2013–2018 г., въпреки наличните за целта средства, Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и ИАОС не успяха да организират необходимите дейности за мониторинг на биоразнообразието за целите на националното докладване по чл. 17 на Директива за местообитанията пред Европейската комисия. Това попречи да бъде изготвен научно издържан и обективен доклад, който да послужи като основа за опазване на българската природа през следващия етап.

Отговорното отношение към природата и обществото изисква да признаем, че за докладването през 2019 г. не са проведени необходимите изследвания и е изпратена компилативна и в съществената си част недостоверна информация за състоянието на целевите видове и природни местообитания в България.
 
/ИБЕИ-БАН,09.03.2020 г./

 

Нова монография с авторски колектив от ИБЕИ-БАН

 
Излезе от печат монографията "Главнѝте на Гренландия", с автори доц. д-р Теодор Денчев и проф. д-р Цветомир Денчев (секция "Микология", ИБЕИ-БАН) и Dr. H. Knudsen (Природонаучен музей на Дания). Това е първата монографска разработка на главнѝте (подотдел Ustilaginomycotina и клас Microbotryomycetes от подотдел Pucciniomycotina) в Гренландия. Включва описания на 43 вида от 11 рода, илюстрирани със снимки на сорусите и микроскопски снимки на спорите в светлинен микроскоп (LM) и сканиращ електронен микроскоп (SEM), както и с карти на разпространението им в Гренландия. Два вида се съобщават за първи път от Северна Америка, а 13 вида – за първи път от Гренландия. Най-разпространените групи видове са: циркумполярно-алпийските и аркто-алпийските (14 вида), циркумбореално-полярните (10) и циркумполярните и алпийски (6). Установените главнѝ паразитират по 55 вида растения (8.5 % от общия брой на растенията в Гренландия), принадлежащи към семействата Cyperaceae, Poaceae, Juncaceae, Ranunculaceae, Caryophyllaceae и Polygonaceae.
 
Монографията представлява интерес за всички миколози, които се интересуват от таксономия на главнѝте, както и за специалистите, занимаващи се с разпространение на гъбите в Арктика и Субарктика.
 
/ИБЕИ-БАН,07.03.2020 г./

Изложба "Градината – времена и пространства"

 
На 10 март в 17:00 ч. в Националния етнографски музей ще бъде открита изложбата "Градината – времена и пространства". Тя е резултат от работата по проекта "Градината – място на биокултурно разнообразие и интердисциплинарно пресичане", в който изследователският интерес е насочен към взаимните връзки и влияния между растителния и социалния свят.

Каква е ролята на растенията за формирането и поддържането на екзистенциална база, на културни ценности и символи? И от друга страна – каква е ролята на човека за трансформациите в растителния свят, как неговите икономически и културни ориентации, социални отношения, градинарско знание и опит, стопански и кулинарни практики се отразяват на растителното разнообразие? Как влияят върху селекцията, запазването, модифицирането или загубата на растителни генетични ресурси? За терен са избрани домашните градини, защото те се характеризират с голямо растително разнообразие и близост до дома, а поради това – и с по-чести срещи на стопаните с растенията.
 
Проектът събира изследователи от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН и Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН: Валентина Ганева-Райчева, Десислава Димитрова, Петър Петров, Теодора Иванова, Юлия Босева и Яна Янчева. Финансира се от Фонд "Научни изследвания" (договор ДН-10/1).
 
/ИБЕИ-БАН,06.03.2020 г./

 
 
 
СТАНОВИЩЕ
 
от Научния съвет на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН относно покана от Изпълнителната агенция по околна среда за участие в обсъждане на оценките на природозащитното състояние на целевите обекти, предмет на докладване по чл.17 на Директивата за местообитанията на ЕС
 
България, като член на Европейския съюз, има задължение да докладва на всеки 6 години данните за състоянието на видовете и природните местообитания, които са обект на опазване. За целите на опазването на тези видове и местообитания е създадена Екологичната мрежа Натура 2000. Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН (ИБЕИ-БАН) получи покана за участие на 24-27 февруари 2020 г. в работни групи за обсъждане на оценката на състоянието на видовете и местообитанията за периода 2013–2018 г.
 
Във връзка с тази покана, Научният съвет на ИБЕИ-БАН заявява следното:

Като научен институт с основен предмет на дейност изучаване на биологичното разнообразие, ИБЕИ-БАН е изпълнявал и изпълнява множество проекти, възложени от държавни институции. Наши експерти подпомагат работата на междуведомствени експертни групи, изготвят становища, планове за действие за видове, планове за управление на защитени територии, участват в разработването на нормативни документи. Наши учени са участвали в изграждането на мрежата Натура 2000, прецизирането, оптимизирането на предмета, целите на опазването и границите на защитените зони, разработването на методики за картиране и оценка на природозащитното състояние на видовете и природните местообитания, методики за мониторинг и др. Поддържането и управлението на Екологичната мрежа Натура 2000 следва да се основава на актуална научна информация за състоянието на целевите видове и местообитания.
 
Като институт, в който се намира основната част от научния потенциал на България в областта на биологичното разнообразие, ИБЕИ-БАН с отговорност и загриженост разглежда изпратената в Европейската агенция по околна среда информация за състоянието на видовете и местообитанията за периода 2013–2018 г. През този период, въпреки наличните за целта средства, Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) не успяха да организират необходимите дейности за мониторинг на биоразнообразието за целите на националното докладване по чл. 17 на Директива за местообитанията пред Европейската комисия. Едва при приключването на този период, те възложиха подготовката на докладите по чл. 17 на Директивата за местообитанията на консорциум с преобладаващо чуждестранно експертно участие. Очевидно е, че данните, заложени в доклада, не са актуални, в голямата си част са заимствани от по-ранни проучвания (преди 2013 г.). В редица случаи данни от проучвания на конкретни ограничени обекти или местообитания неправомерно са екстраполирани за цели биогеографски региони. Част от данните просто са съчинени. Не е събрана нова информация през периода 2013-2018 г., която да е резултат от насочени изследвания за целите на докладването. Без каквито и да е аргументи, не са следвани приетите по време на първото докладване методики за оценка на състоянието на целевите видове и местообитания, което не позволява сравнимост на резултатите с получените по-рано.
 
Не е ясно по каква причина детайлизирани и утвърдени от ИАОС и МОСВ в продължение на няколко години и в хода на няколко проекта методики за картиране и оценка на природозащитно състояние сега са променени. Постоянната промяна на методичния подход (тук не става въпрос за някои малки промени, визирани в ръководството за сегашното докладване) лишава от смисъл мониторинга и води до погрешни заключения за природозащитното състояние и тенденциите, които би трябвало да се определят на основата на многогодишни наблюдения чрез прилагане на един и същ подход. Познаването на конкретните видове, техните популационни характеристики в отделните находища, както и спецификата на природните местообитания като сложен природен комплекс, изискват експертен капацитет и многогодишна практика в теренни условия, които, заедно с познания в сферата на европейското законодателство в областта на околната среда, предполагат участието на водещи български специалисти в процеса на мониторинг и в подготовката на докладите по чл. 17. Формални дейности, както и липса на прецизност и последователност при анализите, проучванията и оценките на различните етапи от работата, могат единствено да доведат до некачествени резултати и натрупване на грешки. По същество те обезсмислят този толкова отговорен за България ангажимент – периодичното докладване на природозащитното състояние на видове и природни местообитания, в пряка връзка с изпълнение на общата цел на Директива за местообитанията (чл. 2) – поддържане и възстановяване в благоприятно природозащитно състояние на природни местообитания и видове от общоевропейски интерес.
 
Мониторинг на биоразнообразието през 2013–2018 г. в България за целите на националното докладване по чл. 17 на Директивата за местообитанията не е проведен поради неуспеха на МОСВ и ИАОС да го организират, но пък е подготвено докладване на резултатите от такъв мониторинг, което е предоставено на Европейската агенция за околна среда!
 
Поради изложеното, ние отказваме да участваме в работни групи, които твърдят, че са произвели научен продукт, без при това да са извършили съответните научни изследвания. Ние не искаме чрез евентуално наше участие да легитимираме подобен подход, защото се опасяваме, че могат да бъдат нанесени щети върху българската природа, обществото и авторитета на страната ни в европейски мащаб.
 
Становището е прието на заседание на Научния съвет на ИБЕИ-БАН на 19 февруари 2020 г., Протокол № 15, т. 1.

/ИБЕИ-БАН,21.02.2020 г./

 

Стартира проект по създаването на Атлас на миграциите на птиците в Европа

 
Една от главните цели на Европейския съюз за опръстеняване на птиците (EURING) винаги е била създаването на Атлас на миграциите на птиците в Европа, като обобщение на дългогодишните данни върху техните придвижвания в рамките на Палеарктико-африканската миграционна система. Това вече е на път да се случи след инициирането на проект на EURING съвместно с Конвенцията за мигриращите видове (известна и като Бонска конвенция), вследствие на целево дарение от страна на Правителството на Италия. Атласът на миграциите на птиците в Европа, разработван от EURING, се явява първият компонент от Глобалния атлас за миграциите на животните по света, започнат от Конвенцията за мигриращите видове животни. Той е резултат от усилията на всички орнитологични централи, членуващи в EURING, вкл. и на Българската орнитологическа централа като част от ИБЕИ-БАН, която е национален представител в организацията.
 
Работата по създаването на Атласа е структурирана в девет модула, като са въвлечени изследователи от редица европейски държави и орнитологични централи. Като резултат е планирано създаването на интегриран уеб-портал, представящ основните резултати от проекта максимално информативно – видови очерци, динамични и статични карти, таблични данни и др.
 
Българската орнитологическа централа (ИБЕИ-БАН) е привлечена като изпълнител в рамките на един от основните модули по проекта – написването на видовите очерци за избрани 300 вида птици, за които има най-много налични данни. Нейният ръководител – доц. д-р Борис Николов – е един от четиримата автори, натоварени с тази отговорна задача. Липсата на други изследователи от Централна и Източна Европа, пряко въвлечени в научно-изследователската работа по създаването на Атласа, е своеобразен атестат за оказанато доверие към Българската Орнитоцентрала.
 
Повече информация за Атласа на миграциите на птиците в Европа може да се види в интернет-страницата на EURING (линк)
 
/ИБЕИ-БАН,16.12.2019 г./

Скръбна вест
 

С прискърбие съобщаваме, че на 2 декември 2019 г. внезапно ни напусна нашият уважаван колега, учител и приятел проф. дбн Венелин Бешовски (1933-2019).
 
Д-р Бешовски е роден на 4 април 1933 г. в гр. Кнежа. През 1957 г. завършва биология в СУ "Св. Кл. Охридски", от 1960 г. д-р Бешовски работи в Института по рибовъдство и аквариума във Варна. Своята научна кариера като ентомолог д-р Бешовски започва с водните кончета, които продължава да изследва с любов. От 1971 г. д-р Бешовски чрез конкурс започва работа в Института по зоология, БАН в София и насочва своите усилия към изследвания в групата Diptera-Brachycera-Acalyptratae.
 
След специализация при световно известните специалисти по двукрили насекоми проф. А. Щакелберг и проф. Е.М. Нарчук в Зоологическия институт в Санкт Петербург той добавя към изследванията си голямото и практически значимо сем. Сhloropidae.
 
През 1975 г. д-р Бешовски е избран за доцент, а през 1986 г. за професор по зоология в Института по зоология, БАН. От 1978 до 1983 г. той  завеждащ секция Таксономия, фаунистика и зоогеография, а през периода 1983–1993 и 1995–1997 той е зам. директор на Института. През 2001 г. той се пенсионира, но продължи да работи и публикува активно с много енергия и любов до последния си дъх.
 
Проф. Бешовски е автор на повече от 130 научни публикации, сред тях две монографии в серията Фауна на България: том 14 Diptera: Chloropidae (1985); и том 23 Insecta: Odonata (1995). Като таксоном и признат ентомолог той е автор или съавтор на описанието на 4 рода и 36 вида двукрили насекоми от Европа, Северна Африка и Западна Азия. В резултат на неговите изследвания са описани за първи път за България 560 вида двукрили насекоми, някои от тях за първи път за Балканския полуостров и Европа.
 
Сбогуването с проф. Бешовски ще се извърши в 11 ч. на 05.12.2019 г. в Ритуалната зала на Централните софийски гробища.

Поклон пред светлата му памет!

От Ръководството на ИБЕИ и колегите

Пилотно издание на "Полярна седмица в музея"

 
Националният природонаучен музей при БАН, Българският антарктически институт при Софийския университет, Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН и Катедра "Обща и приложна хидробиология" на Биологическия факултет при СУ организират "Полярна седмица в музея". Пилотното издание, с което ще отбележим Денят на Антарктида - 1 декември, ще се проведе от 2 до 6 декември 2019 г. в зала Левентис на Националния природонаучен музей.
 
Събитието ще бъде открито от проф. Христо Пимпирев на 2 декември от 13:30 ч., с презентацията "История на българските полярни изследвания". В петте последователни дни учени и участници в предишни експедиции ще представят разнообразието от научни изследвания, проведени досега, постигнатите резултати, интересни и малко известни факти за работата в полярни условия пред настоящи и бъдещи изследователи - студенти, докторанти, млади учени, както и за всички интересуващи се от темата. Участието е безплатно.
 
Участниците в събитието първи ще могат да разгледат изложбата с материали, дарени на музея от проф. Румяна Мечева. В зала Левентис ще бъде подредена изложба с географски карти ТERRA AUSTRALIS INCOGNITA (Непознатата Южна земя) на Българския антарктически институт при Софийския университет, които са включени в едноименния алманах с над 70 уникални карти на най-студеното място на Земята, придружени с любопитни истории.

Събитието се посвещава на 30 години български антарктически изследвания и 130 години от създаването на Националния природонаучен музей.

Програма на събитията в седмицата може да намерите тук.
 
/ИБЕИ-БАН, 29.11.2019 г./

Международна научна конференция "Растителното разнообразие в полза на обществото 2019"

 
На 21 и 22 ноември 2019 г. в София, в сградата на Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, се проведе международната научна конференция "Растителното разнообразие: социокултурни измерения и интердисциплинарни проекции". Съорганизатори бяха Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания и Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Събитието събра над 50 изследователи от шест европейски държави по теми, отнасящи се до растителното разнообразие, неговото използване и опазване, както и широк спектър от културни, аграрни и социо-икономически въпроси. По време на конференцията се състоя Кръгла маса, посветена на политиките, свързани с местните растителни генетични ресурси, с участието на производители, представители на Селскостопанска академия и Министерство на земеделието, храните и горите.
 
Благодарим на всички участници за активното участие и на подкрепата на Фонд "Научни изследвания" за предоставеното финансиране (проект "Градината – място на биокултурно разнообразие и интердисциплинарно пресичане", №ДН10/1/2016).

Сборник с резюмета от представените доклади (линк)
Снимки от събитието (линк)
 
/ИБЕИ-БАН, 27.11.2019 г./

Напусна ни доц. д-р Владимир Бешков

 
 
 
 
Големият български зоолог и спелеолог доц. д-р Владимир Бешков ни напусна на 84-годишна възраст.
 
 
 
Доц. Бешков е основополагаща фигура в българската херпетология, опитен пещерен изследовател и страстен пътешественик с множество приноси не само в областта на науката, но и за природозащитата.
 
 
 
Поклон пред паметта му!
 
 
 
Поклонението ще се състои на 26 октомври
2019 г. (събота) от 11:30 ч. в Ритуалната зала
на Централните софийски гробища.
 
 
 

/ИБЕИ-БАН, 25.10.2019 г./

 

Описан е нов род многоножки от източното Средиземноморие

 
В резултат на изследване, проведено от екип учени от ИБЕИ-БАН, НПНМ-
БАН, Виенския природонаучен музей и Инстутута за екологични и еволюционни проблеми при РАН, е установена идентичността на многоножката Polydesmus rubellus, описана преди повече от век. Досега миниатюрният вид (5–7 мм дължина) беше известен само от о-в Крит и от едно находище до град Каварна. Животното впечатлява с розово-оранжевия си цвят, който е твърде нехарактерен за многоножките от умерените ширини, а се среща при някои тропични представители на групата. След като преди две години за пръв път бяха уловени мъжки екземпляри от парка на двореца Евксиноград, изследването на копулационните им органи действително показа, че най-близките родственици на този тайнствен вид обитават не европейското Средиземноморие, а западна екваториална Африка. Твърде специфичната морфология на P. rubellus, обаче, не съответства достатъчно на характеристиката на никой от известните към момента африкански родове, което наложи прехвърлянето му в нов род – Simplogonopus Vagalinski, Golovatch, Akkari & Stoev, съответно Simplogonopus rubellus gen. n. comb. n. Освен това беше установен и един нов синоним на вида, описан преди няколко години от гръцките острови Китнос и Хиос. Разгледани са възможните обяснения за присъствието на този необичаен елемент в балканската фауна.

Повече информация можете да намерите в самата публикация, със свободен достъп в списанието Acta zoologica bulgarica (линк).

/ИБЕИ-БАН, 10.10.2019 г./


 

Учен от ИБЕИ-БАН с награда за най-добър постер

 
През месец септември гл. ас. д-р Петя Първанова и гл. ас. д-р Теодора Тодорова (секция "Мутагенеза от околната среда", отдел "Екосистемни изследвания, екологичен риск и консервационна биология") взеха активно участие в Международна научна конференция в Египет (ICSSD2019 1st NRC-Grenoble INP International Conference on Science and Sustainable Development). Форумът се проведе от 16 до 18 септември 2019 г. и беше организиран от Национален Изследователски Център (National Research Centre), Гиза, Египет и Институт по Инженерство, Гренобъл (Grenoble INP), Франция.
 
Гл. ас. д-р Петя Първанова представи постер в сесия "Зелена околна среда и климатични промени" (Green Environment and Climate Change), на тема "Comparative analysis of the biological activity of natural and chemical compounds on a battery of test systems" (P. Parvanova, M. Dimitrova, M. Yovkova, T. Todorova, D. Miteva, Z. Mitrovska, S. Chankova). Представените резултати предизвикаха голям интерес и дискусии. Гл. ас. д-р  Първанова беше наградена със сертификат за най-добър постер в направлението. Гл. ас. д-р Теодора Тодорова взе участие в същата сесия като Keynote Speaker с доклад на тема "Saccharomyces cerevisiae - a suitable model for environmental studies" (T. Todorova, S. Chankova).
 
/ИБЕИ-БАН, 10.10.2019 г./

 

Нов успех за младите учени от ИБЕИ

 
На тържествена церемония, състояла се на 2 октомври 2019 г., в Националния археологически музей при НАИМ-БАН, бяха връчени наградите на най-успешните проекти по Програмата за подпомагане на млади учени и докторанти в БАН - 2017 г.
 
 
В научно направление "Биоразнообразие, биоресурси и екология" бяха финансирани и успешно отчетени 29 проекта, от които 22 са с ръководители млади учени и докторанти от ИБЕИ-БАН.
 
 
 
Сред отличените пет проекта в направлението, три са с ръководители и консултанти от ИБЕИ:
 
"Таксономично и филогенетично изследване на паразитните гъби от класовете Ustilaginomycetes, Exobasidiomycetes и Microbotryomycetes в Гренландия", с ръководител доц. д-р Теодор Денчев и научен консултант проф. д-р Цветомир Денчев
 
 
 
 
"Сравнителна характеристика на избрани популации на Sideritis scardica в България и Гърция – оценка на природозащитното състояние, репродуктивния им потенциал, фенотипната и генетичната изменчивост", с ръководител гл. ас. д-р Ина Анева и научен консултант доц. д-р Елина Янкова-Цветкова
 
 
 
 
"Изследвания върху сфагнофилните тестацеи (Amoebozoa and Rhizaria) в България на базата на съвременни молекулярни и електронно-микроскопски методи" с ръководител докторант Никола Бънков и научен консултант доц. д-р Милчо Тодоров
 
 
 

Грамотите бяха връчени от Министъра на образованието и науката Красимир Вълчев, акад. Юлиан Ревалски, председател на БАН и проф. Евелина Славчева, председател на ОС на БАН. Основните резултати от проектите на младите колеги бяха обобщени в постери.
 
 
 
 
Честито на младите учени и докторанти, и на техните научни консултанти!
Да им пожелаем от сърце здраве, неизчерпаеми идеи и още повече успехи и предизвикателства!
 
Презентация с имената на всички наградени млади учени може да намерите тук.
 
 
/ИБЕИ-БАН, 03.10.2019 г./

Зелена академия "Устойчиво използване на биологичните ресурси"

 
Лесотехническият университет в сътрудничество с Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН (ИБЕИ-БАН), Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Русе и Мрежата за инвазивни чужди видове в Дунавския регион (DIAS) организира на 04 октомври 2019 г. в Гранд хотел Рига, Русе
 
ЗЕЛЕНА АКАДЕМИЯ
"УСТОЙЧИВО ИЗПОЛЗВАНЕ НА БИОЛОГИЧНИТЕ РЕСУРСИ"
Гражданската наука и инвазивните чужди видове в Дунавския регион
 
Цел на срещата:
  • Запознаване с проблема за ИЧВ и предприетите мерки на европейско, регионално и национално равнище
  • Обсъждане на възможностите на гражданската наука при мониторга на чуждите видове в Дунавския басейн
  • Представяне на програмата за ИЧВ на JDS4 за България
  • Представяне и тестване на терен на смартфон приложението „Инвазивните чужди видове в Европа”, актуализирано за Дунавския басейн.
Повече информация, както и програма на срещата, може да намерите в прикачения файл.
 
/ИБЕИ-БАН, 01.10.2019 г./

 

Участие на млад учен от ИБЕИ-БАН в международен конгрес по археоботаника
 

Осемнадесетият Конгрес на международната работна група по археоботаника (International Worksgroup for Palaeoethnobotany, IWGP) се проведе в гр. Лече (Пулия, Италия) в периода 3-8 юни 2019 г. Събитието се провежда от 1968 г. на всеки три години. Конгресът е най-значимата платформа за археоботаника в световен мащаб, където се срещат специалисти в тази сфера и се верифицират последните тенденции и открития в археоботаниката. Неслучайно, запазена марка на този конгрес са успоредните лаборатории, предлагащи поле за дискусия и "hands on" аргументация. Д-р Мила Андонова от ИБЕИ-БАН (секция "Палеоботаника и поленов анализ", отдел "Растително и гъбно разнообразие") взе пълноценно участие с устен доклад на тема: "Archaeobotany of Baskets of South-east Europe", в една от най-предизвикателните сесии на IWGP 2019: "Integrated and Interdisciplinaty Approaches". Повече информация можете да намерите на интернет страницата на организаторите.

/ИБЕИ-БАН, 26.09.2019 г./

 

Нова книга с авторски колектив от ИБЕИ-БАН

 

Излезе от печат монографията "Атлас на черупчестите амеби, живеещи по сфагновите мъхове в България" (издателство Pensoft), с автори доц. д-р Милчо Тодоров и докторант Никола Бънков (отдел "Животинско разнообразие и ресурси"). Атласът съдържа описания на общо 120 вида черупчести амеби, сред които и по-голяма част от съобщените за България видове. За всеки вид е представена следната информация: описание, екология, географско разпространение, разпространение в сфагновите мъхове в България и съответните литературни източници, морфометрична характеристика, таксономични бележки, синоними и др. Всеки вид е илюстриран с девет микроскопски снимки, главно от сканиращ електронен микроскоп (SEM), за да получи информация за ултраструктурата на обвивката. Снимки, направени на светлинен микроскоп (LM), са представени допълнително за повечето от тях, за да илюстрират цитоплазмата и псевдоподиите на живи индивиди. Тъй като повечето от описаните видове са широко разпространени в Европа, както и в много други райони на света, атласът ще представлява интерес за всички изследователи на черупчести амеби, както и за специалисти по екология, хидробиология, палеоекология , мониторинг на околната среда, преподаватели и студенти по биология.

/ИБЕИ-БАН, 18.09.2019 г./
 

Зелен поход за теренно проучване в местността Стражата край Габрово

 
Репортаж за участието на ученици в теренно проучване на местността Стражата край Габрово, под ръководството на Момчил Назъров и гл. ас. д-р Кирил Василев от ИБЕИ-БАН (линк)

 

 

Резултати от палеоботанична експедиция по проект NECLIME

 
В края на септември 2018 г. в отдел "Растително и гъбно разнообразие и ресурси" на ИБЕИ-БАН се проведе разширена работна среща по проекта NECLIME (Neogene Climate Evolution in Eurasia). Организатор и домакин бе съставът на секция "Палеоботаника и поленов анализ". В края на срещата беше проведена палеоботанична експедиция до неогенски находища в Югозападна България, в която взеха участие колегите Торстен Утешер (Германия), Юл Алтолагуир (Испания), Вей-Минг Ванг (Китай) и Мариана Ковачова (Словакия). При изследването на събрания фосилен материал се установиха общо 46 таксона. Съответно за средномиоценската флора (около 15 млн г.) от Сатовча - 16 таксона, за късномиоценската флора (около 5 млн г.) от Гърмен – 11 и за късномиоценската флора (около 5 млн г.) от Корница – 19. Повече за установените таксони в палеофлората на всеки район може да намерите на следните линкове: находище в с. Сатовча, с. Гърмен и с. Корница.
 
В предаването "Здравей, България" по Нова телевизия, доц. д-р Владимир Бозуков разказва за фосилните находки в диатомити от района на с. Сатовча (линк).

 

Дискусия по темата за промените в климата

 
Проф. Нешо Чипев (ИБЕИ-БАН) и чл.-кор. Екатерина Бъчварова (Институт за изследване на климата, атмосферата и водите - БАН) участваха в дискусия, излъчена от Българска свободна телевизия, за научните факти и политическите внушения по проблемите, свързани с промяната на климата.
 
Можете да проследите предаването на следния линк.
 
/ИБЕИ-БАН, 28.06.2019 г./

 

Мравуняците в помощ на реинтродуцирани лалугери
 

През 2013-2016 г. екип на ИБЕИ-БАН по ръководството д-р Йордан Кошев осъществява реинтродукция на лалугери (Spermophilus citellus) в Природните паркове "Врачански Балкан" и "Българка". От тогава всяка година в новите лалугерови колонии се провежда мониторинг и оценка на успеха на реинтродуциране.
 
През пролетта на 2019 г. мултидисциплинарен екип от учени от ИБЕИ-БАН (докторант Мария Качамакова, гл. ас. д-р Вера Антонова, д-р Ясен Мутафчиев и гл. ас. д-р Йордан Кошев) проведе мониторинг на двете високопланински колонии, намиращи се на 1420 м. н.в. в ПП "Врачански Балкан" и ПП "Българка". Установено беше, че лалугеровите колонии увеличават своята численост и площ, като тази в ПП "Българка" се е е преместила на повече от 700 м. от мястото на пускане.
 
Интересен факт, неизвестен засега за науката е, че до 90% от лалугеровите дупки са направени в основата на мравуняци. Обитаващите ги мравки принадлежат предимно към вида Lasuis flavus – дребни, неагресивни мравки, които строят куполовидни мравуняци, покрити с трева. Вероятно в основата на мравуняците лалугерите откриват рохка почва, лесна за копаене, както и укритие от хищниците. От друга страна, самите мравуняци им служат за наблюдателни постове, откъдето лалугерите се изправят и оглеждат околността за неприятели.
 
Изследваното местообитание – мезофитни ливади с южно изложение и варовикова основа – изглежда се харесва и от двата вида. Възможно е наличието на мравуняци да има благоприятно влияние върху адаптирането на лалугерите след преместване, когато те са особено уязвими.
 
Изследването е част от докторантската програма на Мария Качамакова. Екипът от учени подготвя кратко научно съобщение на наблюдаваните факти.
 
/ИБЕИ-БАН, 19.06.2019 г./

 

Научно посещение на група ароматерапевти от Тайван и Хонг Конг в ИБЕИ-БАН

 
На 22 май 2019 г. ароматерапевти от Тайван и Хонг Конг посетиха ИБЕИ-БАН с цел запознаване с лечебните видове растения, които се използват в България. Гл. ас. д-р Ина Анева представи четиричасова лекция за разнообразието от лечебни и ароматни растения, съдържащите се в тях биологично активни вещества и проявените активности.
 
 
Теоретичната част беше допълнена с посещение на ex situ колекцията от лечебни видове на ИБЕИ. Доц. д-р Антоанета Петрова, член на НС на ИБЕИ и директор на Ботаническата градина към БАН, разказа за растителното разнообразие, редките и защитени видове растения в района на Беледие хан. Групата остана впечатлена и прояви интерес за бъдещо сътрудничество.
 
/ИБЕИ-БАН, 22.05.2019 г./
 

Описан е нов вид сухоземен охлюв от Виетнам

 
В рамките на съвместна еспедиция във Виетнам на учени от Националния природонаучен музей и Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН, бе открит и описан необичаен сухоземен охлюв. Новият за науката вид Laocaia simovi Dedov & Schneppat, 2019 е намерен във влажни гори в подножието на най-високия връх на Индокитай - Фансипан (3143 м) и е наименован на един от участниците в експедицията - доц. д-р Николай Симов. Laocaia simovi е третият описан вид от рода и първият, който е заснет като жив екземпляр и има събрани данни за неговата биология.
 
Охлювът притежава черупка, която е изцяло покрита от телесната обвивка. Окраската му е впечатляваща - предният край на тялото е в охра, задната част е керемидено червена, а в допълнение тялото е "напръскано" с неравномерни по форма, големина и разположение светли и тъмни петна! Противно на биологията на европейските видове, този тропически вид обитава предимно короните на дърветата и рядко може да бъде намерен върху почвената повърхност. При докосване, опитвайки се да избяга, Laocaia simovi развива необичайно висока за охлюв скорост. Като крайна форма на защита охлювчето "забива" глава в почвата и започва бързо и отревисто да размахва задния си край, наподобявайки тропоческите дървесни пиявици. Този необичаен начин на защита е подсигурен от липсата на органи в тази част на тялото, както и от дълбокия вертикален жлеб между опашния и главовия дял, който почти пресича животното на две части.

Повече информация може да намерите в текста на публикацията.
 
/ИБЕИ-БАН, 20.05.2019 г./
 

Учени от ИБЕИ-БАН за съвременните методи за култивиране и опазване на лечебни и застрашени видове растения

 
На 5 май в поредицата на БНТ 2 "Младите иноватори" беше представена част от работата на младите учени от секция "Приложна ботаника", отдел "Растително и гъбно разнообразие" на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН, д-р Ина Анева и д-р Ива Дойчева. Работата на младите колеги е свързана с опазването и устойчивото ползване на лечебни растения, както и със съвременни и перспективни методи за ин витро размножаване на редки и защитени растителни видове. Накратко беше представена богатата и ценна колекция на хербариума към ИБЕИ-БАН - най-старият хербариум в България.

Повече информация може да намерите във видеото на БНТ2 (линк).
 
/ИБЕИ-БАН, 06.05.2019 г./
 

Откриха нов вид трюфел у нас и в Гърция

 
Екип от изследователи от България и Гърция откриха и описаха нов за науката вид трюфел, на който дадоха името Tuber pulchrosporum. Новооткритата подземна гъба е близък родственик на ценените в кулинарията летни или черни трюфели. Независимо от близостта си с тях, новоописаният вид се отличава безпогрешно, както по външния си вид, така и по спорите. Именно заради тях авторите му дават видовия епитет "pulchrosporum", който преведен от латински означава "красивоспоров" - заради уникалната ажурна орнаментация, каквато няма при нито един от познатите видове в Европа. Новият трюфел изглежда е рядък и до момента е намерен само в малък брой находища в България и Гърция. Заради стопанския интерес към тях трюфелите са едни от сравнително добре проучените гъби на нашия континент, въпреки скрития им подземен начин на живот. Периодично миколозите откриват по някой неописан вид трюфел, но красивоспоровият надали би останал неизвестен за науката до момента, ако беше широко разпространен.
 
Откритието е ентусиазиращо, но българските миколози не за първи път описват непознат за науката вид. Красивоспоровият трюфел е чудесно доказателство, че природата на Балканите крие още непознати за науката гъби. Изследването на гъбното богатство на България е необходимост, към която трябва спешно да се насочи специално внимание, тъй като е предмет не само на чисто научен, но и на много важен практически интерес. Добре известно е, че понастоящем България е един от водещите износители на диворастящи гъби в Европейския съюз. Преработвателите на диворастящи гъби в Европа вече усещат натиск от съседни Балкански страни, където този бранш се развива с бързи темпове. Натиск има и от конкурентните цени на навлизащи продукти от Китай и други азиатски страни. Почти не може да има съмнение, че тази тенденция ще се развива и занапред, и изучаването на българските гъби е ключова предпоставка за запазване на конкурентноспособността на страната на този силно динамичен пазар.
 
Информацията за откритието е публикувана в едно от най-престижните международни микологични списания. Научната публикация е на свободен достъп и всички, които биха пожелали са се запознаят с още детайли за откритието, могат да намерят пълния текст на следния линк.
 
/ИБЕИ-БАН, 25.04.2019 г./
 

Пилотно зарибяване с есетрови риби в р. Дунав в участъка на Румъния и Унгария

 
През месец април 2019 г. фауната на р. Дунав ще бъде обогатена, като се проведат две важни събития за зарибяване с есетрови риби. Едното е на 18-ти април в Исакча (Румъния), а другото - на 12-ти в Байя (Унгария). Събитията са част от проекта MEASURES (Управление и възстановяване на водните екологични коридори за мигриращи видове риби в басейна на река Дунав).

Целта на тези дейности е да опази и заздрави две силно застрашени дунавски популации на есетрови риби чрез консервационни методи. Зарибяването с чига (Acipenser ruthenus) ще се проведе в Унгария, а зарибяването с руска есетра (Acipenser gueldenstaedtii) – в Румъния. Рибите ще бъдат маркирани с цел идентифициране при повторно улавяне по време на in situ проучвания и оценка на степента на преживяване на нововъведените индивиди. Това ще даде ценна информация за по-големи зарибителни акции в бъдеще.

Есетрите и другите мигриращи риби представляват историческото, икономическото и природното наследство на р. Дунав. Нещо повече, те са индикатори за екологичното състояние на речния водосбор, особено за функционирането на реките като екологичен коридор. Фрагментирането на реките от напречни конструкции като микроязовири на ВЕЦ или при мерки за защита от наводнения, представлява заплаха за естествените рибни популации, в случай че те вече не могат да достигат важни за вида местообитания, като места за хвърляне на хайвер, места за изхранване и зимуване.
 
Международните управленски действия за възстановяване на тези коридори като миграционни маршрути, както и съхраняването на местните видове са от съществено значение, докато отново не постигнем самоподдържаща се популация. Според Томас Фридрих от Университета по природни ресурси и науки за живота, Виена консервационното зарибяване е едно от многото необходими действия за опасяване на застрашените видове риби. Наред с осигуряването и възстановяването на местообитанията, от съществено значение е да се увеличи броят на животните от видовете и популациите, застрашени от изчезване.

Действията са организирани от проект  MEASURES, финансиран от ЕС (ERDF, IPA). За повече информация, моля посетете интернет-страницата на проекта.
 
/ИБЕИ-БАН, 15.04.2019 г./

Международна научна конференция "Растителното разнообразие в полза на обществото 2019"

 
На 21 и 22 ноември 2019 г., Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания и Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН имат удоволствието да ви поканят на международната научна конференция "Растителното разнообразие: социокултурни измерения и интердисциплинарни проекции".

Във фокуса на вниманието на организаторите са динамичните взаимни връзки и влияния човек–растения, ролята на растенията за формирането и поддържането на екзистенциална база, социални отношения и културни ценности и символи, както и ролята на човека, неговите културни и икономически ориентации и практики за трансформациите в растителния свят. Идеята за този форум идва от проучванията на изследователски екип от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей и Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН, който реализира проекта "Градината – място на биокултурно разнообразие и интердисциплинарно пресичане", финансиран от Фонд "Научни изследвания" (ДН10/1/2016). Градината е място, на което по особено отчетлив начин биологичните свойства на растенията се проявяват в социален и културен контекст. Тя е своеобразна експериментална територия, където разнообразни аспекти на биокултурно взаимодействие намират конкретен облик.
 
Срок за подаване на заявки за участие: 30 април 2019 г.
 
За повече информация:
/ИБЕИ-БАН, 15.02.2019 г./
 

Становище на ИБЕИ – БАН относно предлаганите промени на Закона за биологичното разнообразие

 
Научният съвет на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН прие становище относно предлаганите от Министерството на околната среда и водите изменения на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР).
 
Представеният законопроект за промяна на ЗБР предизвиква сериозна тревога и смущение на фона на реалното състояние на опазването на биологичното разнообразие и мрежата Натура 2000 в България. Очакваните въздействия от него ще имат негативен характер за опазването на природата в страната и устойчивото развитие на обществото.
 
На основата на направения анализ на законопроекта, ние предлагаме на Министерския съвет и Министерството на околната среда и водите:
  • да спрат предлагания Законопроект за изменение на Закона за биологичното разнообразие в този му вид, поради посочените в становището проблемни части
  • да обсъдят с академичната и университетска общност (представена от научните организации, имащи отношение към проучване и опазване на биологичното разнообразие):
− приложението на научен подход при опазване на националното биологично разнообразие

− регламентиране и формализиране участието на научните организации в процеса за осигуряване на МОСВ/МС с необходимата научна информация за взимане на информирани управленски решения в полза на цялото общество

− управленските подходи, които съответстват на съвременното ниво, прилагано при опазване на биологичното разнообразие
 
С пълния текст на становището можете да се запознаете тук.
 
/ИБЕИ-БАН, 30.01.2019 г./
 

Нови проекти на ИБЕИ-БАН финансирани от конкурси на ФНИ през 2018 г.

 
"Разнообразието на алпийските растения в България под въздействието на климатичните промени: инсталиране на GLORIA-места за дългосрочен мониторинг и оценка на риска от загуба на биоразнообразие" (GLORIA – Bulgaria) (КП-06-Н21/16 от 19.12.2018 г.). Срок на проекта: 2018-2021 г. Ръководител: доц. д-р Анна Ганева (линк за повече информация)
 
 
"Структура на ледниковите рефугиуми на Балканския полуостров и в България – анализ на модела на родовете Tilia и Ulmus", финансиран от ФНИ (КП-06-Н26/4 от 07.12.2018 г.). Базова организация – Лесотехнически университет. Срок на проекта: 2018 - 2021 г. Координатор за ИБЕИ-БАН: гл. ас. д-р Ина Анева (линк за повече информация)
 
 
"Репродуктивен потенциал, метаболитен и генетичен профил в условия in situ и ex situ, на видове лечебни растения от българската флора с ресурсен дефицит - научна основа за тяхното отглеждане в култура" (КП-06-Н26/6 от 13.12.2018 г.) Партньор: Аграрен Университет – Пловдив. Срок на проекта: 2018 - 2021 г. Ръководител: доц. д-р Елина Янкова-Цветкова (линк за повече информация)
 
 
 
"Chelidonium majus - фиторемедиационни възможности и проследяване на алкалоидното му съдържание в условия на стрес чрез използване на класически и in vitro техники" (КП-06-М26/4, 01.12.2018). Проект от сесията за фундаментални научни изследвания на млади учени и постдокторанти – 2018 г. Срок на проекта: 2018 - 2020 г. Ръководител: гл. ас. д-р Ива Дойчева (линк за повече информация)
 

/ИБЕИ-БАН, 17.01.2019 г./

Сбогом, Таню!

 
На 25 декември 2018 г., на 79-годишна възраст и след тежко боледуване, ни напусна орнитологът Таню Мичев – доайен на българската природозащита!
 
Таню остави дълбока следа като изследовател и организатор на проучванията, поставили научните основи на опазването на биологичното разнообразие в България. Паметен ще остане неговият принос към създаването на мрежата от защитени територии, инвентаризирането и опазването на влажните зони, обяваването на влажните зони с международно значение, подготовката на двете издания на Червената книга на България, както и на нормативната уредба за опазване на видовете у нас.
 
И още много, много дела, без които българската природа и нашият институт нямаше да са това, което са днес...
 

Със своята природозащитна страст и ентусиазъм, Таню запали за каузата на опазването на българската природа много от нас. Едва ли има съвременен български биолог, който да не е черпил вдъхновение през ученическите си години от неговата книга "Пеликани, тръстики и хора" или да не е опознавал орнитофауната чрез неговия полеви определител "Птиците на Балканския полуостров".
 
 
Сбогом, Учителю! Дълбок поклон!
 
/ИБЕИ-БАН, 25.12.2018 г./


Награден учен от ИБЕИ-БАН

 
На 01.11.2018 г. Денят на народните будители беше отбелязан с тържествено събрание в зала "Проф. Марин Дринов" на Българската академия на науките. По повод честването на празника Управителният съвет на БАН награди 9 учени и 3 колектива от БАН за високи научни постижения – автори  на публикации в научни списания със световно значение, най-цитирани в съответната област според Web of Science за 2017-2018 г. Сред наградените учени е и д-р Теодора Тричкова от ИБЕИ-БАН, която е отличена за участие в международно изследване и съавтор в статията:

Conservation status of freshwater mussels in Europe: state of the art and future challenges

в списанието "Biological Reviews"

Отличията връчиха зам. председателят на БАН чл.-кор. Константин Хаджииванов и главният научен секретар проф. Евдокия Пашева.

Повече информация може да намерите тук.
 
/ИБЕИ-БАН, 07.11.2018 г./
 

Участие на ИБЕИ-БАН в годишния форум на Стратегията на Европейския Съюз за Дунавския регион

 
 
Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ-БАН) участва в 7-ия Годишен форум на Стратегията на Европейския Съюз за Дунавския регион/ 7th Annual Forum of the European Union Strategy for the Danube Region (Дунавската стратегия), който се проведе на 18–19 октомври 2018 г. в гр. София, България.
 
През 2018 г. България за пръв път председателства Дунавската стратегия. Годишният форум е организиран съвместно от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Европейската комисия в сътрудничество с Програмата за транснационално сътрудничество "Дунав 2014–2020". Основният фокус на Годишния форум е върху развитието на туризма като предпоставка за икономически растеж и териториално сближаване. По време на форума текущите дейности и проекти в рамките на 11-те приоритетни области на Дунавската стратегия са представени и обсъдени от участниците в специално обособени за целта места.
 
ИБЕИ-БАН представи отпечатани материали за целите и дейностите на Мрежата за инвазивни видове в Дунавския регион/ Danube River Invasive Alien Species Network (DIAS) в рамките на Приоритетна област 06: Опазване на биоразнообразието, ландшафта и качеството на въздуха и почвите. Представени са и няколко книги в областта на инвазивните чужди видове, изработени и отпечатани от ИБЕИ-БАН в рамките на DIAS и Мрежата за инвазивни чужди видове в Югоизточна Европа (ESENIAS).
 
Мрежата DIAS е създадена през 2014 г. с основната цел да насърчава и координира сътрудничеството между всички заинтересовани страни в областта на инвазивните чужди видове в Дунавския регион. Оттогава в рамките на мрежата се изпълняват редица съвместни проекти с участието на страни от Дунавския регион и координирани от ИБЕИ-БАН, като например Danube – IAS Corridor и Danube–IASapp. Понастоящем основната задача на DIAS е завършването на Стратегията и Работния план за инвазивните чужди видове. Стратегията включва целите и задачите, възможните мерки и препоръки, както и съответните отговорни институции по 7 ключови теми за инвазивните чужди видове. ИБЕИ-БАН ще бъде домакин на 5-та Работна среща на DIAS, която ще се проведе през декември 2018 г. в гр. София.
 
Повече информация може да намерите тук.
/ИБЕИ-БАН, 23.10.2018 г./
 

Био-археологията в ежегодния конгрес на Европейската aсоциация на aрхеолозите – участие на млад учен от ИБЕИ-БАН

 
В периода 5-8-ми септември 2018г. в Барселона (Каталуния, Испания) се проведе 24-тия конгрес на Европейската асоциация на археолозите (European Association of Archaeologists – EAA) под мотото "Рефлектиращите бъдеща" (Reflecting Futures). Био-археологията бе суб-дисциплина, която неизменно присъстваше в заседанията по време на конгреса, отразявайки връзката на човека с неговите природни ресурси, в това число флора и фауна.
 
Многобройни бяха сесиите, вклочващи подобна тематика, попадаща в полето на археоботаниката, археозоологията, палинологията и др. Археоботаниката бе и едно от ключовите направления в след-заседателните презентации в лицето на проф. Мария Валамоти (Аристотелов Университет в Солун) и "Консумирайки миналото: от праисторическата кухня до съвременните хранителни течения" ("Eating the Past: From Prehistoric Cuisine to Modern Food Trends", Valamoti, 2018). Съорганизатор и говорител в една от археоботаничните сесии - "Технология и археоботаника на занаятите, базирани на растителни суровини" ("Technology and Archaeobotany of Plant-based Crafts", #493) бе Мила Андонова от Секцията по палеоботаника и палинология на ИБЕИ-БАН, с доклад на тема "В търсене на праисторически кошници: отпечатъци от рогозки/кошници върху керамиката на неолитна България и Гърция" (In Search for Prehistoric Baskets: Мat/Basketry Impressions on Pottery from Neolithic Bulgaria and Greece).
 
Множество базирани в Европа и извън нея лаборатории, предлагащи услуги в областта на био-археологията, участваха в изложението, съпътстващо конгреса. В него паралелно бяха представени най-новите заглавия на книжния пазар, сред които многобройни бяха тези в сферата на био-археологията. Конгресът бе закрит с покана към следвашия симпозиум, който ще бъде организиран в Берн (Швейцария) през септември 2019 г. под мотото "Отвъд парадигмите" (Beyond Paradigms), а поканата за организатори на сесии в него е вече отворена до ноември 2018. Повече относно дейността и членството в Европейската асоциация на археолозите може да бъде намерено и в нейното периодично издание - Journal of European Archeology, както и на официалната страница на организацията.
 
Информация за Конгреса в пълен текст можете да прочетете тук.
 
/текст Мила Андонова, ИБЕИ-БАН, 22.10.2018 г./

 

Прилагане на научен подход при опазване на застрашени животински видове

 
При опазване на застрашени животински видове, често се прибягва до тяхното преместване на ново място с цел по-добра защита и управление на техните популации, като научният подход е основополагащ при планиране и изпълнение на подобен род дейности. Чест обект на преместване на индивиди е европейският лалугер, който е уязвим вид в неблагоприятно състояние, не само в България, но и в Европа.
 
Като част от дисертационната тема на докторант Мария Качамакова през 2018 г. беше извършено преместване на 71 лалугера в защитена зона Натура 2000 "Западна Странджа" по проект на Българското дружество за защита на птиците.
 
 
След специална подготовка на местообитанието лалугерите бяха уловени, измерени, маркирани и освободени в специално изградени индивидуални клетки. След като новите заселници се разпространиха, учените изследваха пространственото им поведение с помощта на радионашийници. Проучени бяха  също заразяването с вътрешни паразити и нивата на хормоните на стреса на новите заселници. Целта беше да се проследи внимателно процесът на приспособяване на животните и да се дадат насоки за подобряване на методиката в бъдеще. В допълнение се подлага на мониторинг и анализ успеха на всички премествания на лалугери извършени до момента в България.

Учените от ИБЕИ-БАН работят в тясно сътрудничество със студенти, докторанти и учени от Института по Зоология на Университета на Виена (Австрия), Аристотеловия университет в Солун (Гърция) и Биологически факултет на Софийския университет.
 
/ИБЕИ-БАН, 29.08.2018 г./
 

Научните колекции на Националния природонаучен музей и Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН са признати за част от стратегическата европейска научна инфраструктура

Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ-БАН) и Националният природонаучен музей (НПМ-БАН) при Българската академия на науките са членове на Консорциума на европейските таксономични институции (CETAF) от 2014 г. Консорциумът обединява природонаучни музеи и научни институти, които поддържат научни колекции от растения, животни и други организми и провеждат научни изследвания, основани на тях – общо 59 институции от 21 европейски страни. Общото богатство на колекциите на членовете на CETAF се оценява на 1,5 милиарда екземпляра и представлява повече от 80% от биологичните колекции в световен мащаб.

Колекциите на НПМ-БАН се оценяват на около 1,5 милиона единици, основно зоологични сбирки от съвременни и изкопаеми животни. ИБЕИ-БАН съхранява повече от половин милион колекционни единици, като в това число са най-големият и представителен хербариум за Югоизточна Европа и уникалните за региона микологична, палеонтологична и палинологична колекции, както и значима зоологична колекция. Началото на посочените научни колекции е поставено в края на ХІХ-ти век и тяхното 120-годишно развитие е резултат от усилията на много поколения български биолози.
 
Съществено подобряване на инфраструктурата (физическа и дигитална) за съхраняване на тези колекции беше постигнато чрез проекта "CEBDER – Изграждане на Национален център за върхови научни изследвания в областта на биоразнообразието и екосистемните изследвания" (финансиран от Фонд "Научни изследвания", 2009-2012 г.), в който ИБЕИ и НПМ бяха основни изпълнители. В рамките на проекта беше направена и първата дигитална база-данни на най-ценните екземпляри ("типови екземпляри"), съхранявани в научните колекции, която включва над 1800 записа. Едновременно беше надградена и съпътстващата научна инфраструктура за морфологични и молекулярно-генетични изследвания. Това развитие позволи основните български институции да бъдат приети като равноправни и пълноценни партньори в консорциума CETAF.

През юли 2018 г. научните колекции на членовете на консорциума CETAF бяха признати от Европейския стратегически форум за научна инфраструктура (орган на Европейската комисия) за част от Стратегическата европейска научна инфраструктура и включени Европейската пътна карта за стратегическа научна инфраструктура (ESFRI). В нея те ще фигурират под името "Разпределена система от научни колекции" (Distributed System of Scientific Collections, DiSSCo). Участници в инициативата DiSSCo са 115 музеи и други институции от 21 европейски страни, съхраняващи значими природонаучни колекции. Това е началото на реализацията на 12-годишна програма, включваща четири последователни проекта, които целят интегриране на колекциите, въвеждане на единен регламент за съхранение, развитие и ползване, а също и дигитализиране на колекционните единици.

Освен чисто научното значение, изпълнението на тази програма ще позволи пълноценното обслужване от страна на европейските научни колекции на редица практически дейности – опазване на биоразнообразието, управление на устойчивото ползване на биологичните ресурси, оценка на качеството на околната среда (биологичен мониторинг), борба с вредителите в селското и горското стопанство, аспекти на здравеопазването, туристическата индустрия и др.
 
/ИБЕИ-БАН,03.08.2018 г./
 

ИБЕИ-БАН с участие в международен проект по програма INTERREG

 
Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН е партньор в международен проект "MEASURES: Управление и възстановяване на водните екологични коридори за мигриращи видове риби в басейна на река Дунав". Проектът се изпълнява в рамките на програмата INTERREG Danube Transnational Programme, и е със срок от три години (01.06.2018 – 31.05.2021 г.).
 
Есетрите и другите мигриращи видове риби представляват историческо, икономическо и природно наследство на басейна на река Дунав и са показатели за екологичното състояние на водните екосистеми, особено на функционалността на екологичните коридори. Понастоящем популациите им са силно пострадали прекомерен риболов, замърсяване, унищожаване на местообитания и прекъсване на миграционните им маршрути. Фрагментирането на местообитанията, както и липсата на всеобхватни познания за наличните местообитания за мигриращите риби и за тяхното генетично разнообразие възпрепятстват възстановяването на миграционните коридори, които са от жизненоважно значение за осигуряването на мигриращи риби в дългосрочен план.
 
Проектът MEASURES ще проправи път за създаване на екологични коридори чрез идентифициране на ключови местообитания и предприемане на защитни мерки по поречието на река Дунав и нейните основни притоци. Ще бъде разработена и тествана методология за картиране на местообитанията на мигриращите риби. Ще бъде разработена хармонизирана стратегия (включително приоритизиране) за възстановяване на екологичните коридори, която ще подкрепи изпълнението на бъдещите планове за управление. Предвиждат се две пилотни дейности: (1) идентифициране и картиране на ключови местообитания, (2) възстановяване на запасите от два местни вида за опазване на техния генофонд.
 
За постигане на основните цели, както и подходящото дългосрочно и междусекторно участие на заинтересованите страни, ще бъдат разработени и насърчавани различни инструменти, стратегии и пилотни действия. Проектът MEASURES ще има ясна транснационална добавена стойност за Дунавския регион, тъй като той отговаря на ключовите цели на EUSDR, на ПУРБ и на целите за привеждане в съответствие на няколко правни рамки и цели на ЕС, като целите на РДВ, и ще даде нови знания и насоки за транснационалното управление на ключови местообитания на мигриращите риби за да се постигне ефективно опазване и възстановяване на тези екологични коридори.
 
Проектът се състои от шест работни пакета (РП), като ИБЕИ-БАН участва в изпълнението на 4 от тях:
  • РП1 Управление на проекта: ИБЕИ-БАН ще допринесе за управлението на проекта като партньор по проекта (ERDF PP 7) съгласно документа за управление на проекта с план за действие, включен в ръководството, създадено в началото на проекта. Координатор на проекта от ИБЕИ-БАН е доц. д-р Лъчезар Пехливанов, ръководител на отдел "Водни екосистеми";
  • РП2 Комуникационни дейности: ИБЕИ-БАН ще участва в изготвянето на вътрешен план за комуникация и стратегия за външна комуникация и ще предоставя съдържание и обратна информация за комуникационните материали, както и ще осигурява необходимото съдържание за уебсайта на всички фази на проекта, постиженията и резултатите от проекта;
  • РП3 Информационна система за еко-коридори: работният пакет има следните цели: 1) да създаде информационна система за мерките (ИСМ), включваща цялата съответна информация за екологичните коридори за опазването на мигриращите рибите, мигриращи на далечни и средни разстояния в дунавския басейн; и 2) да увеличи капацитета на национално и транснационално ниво чрез интегриране управлението на водите и опазването на природата и чрез засилване на подкрепата за опазването на мигриращите риби чрез подобряване на екологичните коридори;
  • РП5 Укрепване на популациите на мигриращите риби: Целта е да се спасят, съживят и укрепят популациите на мигриращите видове риби чрез прилагане на научнообосновано консервационно зарибяване (ex-situ).
Очаквани ползи за ИБЕИ-БАН: повишаване на капацитета за научноизследователски и консервационни дейности по отношение на есетровите и река Дунав като цяло чрез транснационално сътрудничество, обмен на данни, създаване на база данни и работа в мрежа; получаване на нови знания; развитие на взаимоотношенията с националните и местните власти и местните заинтересовани страни по отношение на повишаването на подкрепата за полеви и други дейности, насочени към възраждането на есетровите видове.

Бюджет на проекта:
Общ: 2,512,931.08 ЕВРО; финансиране от ERDF: 2,045,645.09 ЕВРО; финансиране от IPA: 90,346.27 ЕВРО

За повече информация:
- кратко резюме на проекта и задачите на ИБЕИ-БАН като партньор;

- интернет-страница на проекта
 
/ИБЕИ-БАН,02.08.2018 г./

 

Природозащитни мерки за спасяването на колония лалугери при яз. "Луда Яна", Панагюрище

 
В края на 2016 г. край гр. Панагюрище започна строежът на язовир "Луда Яна" - важен инфраструктурен обект, който ще гарантира непрекъснатост на водоснабдяването за 45 000 души в региона. Оказа се, обаче, че строежът на язовира ще обрече на гибел колония от лалугери - дупките на животните ще се окажат под вода, на дъното на язовира. Нещо повече, колонията ще бъде унищожена още при изгребването на повърхностния почвен слой с цел подготовка на дъното на язовира.
 
Проектът "Транслокация на колония лалугери (Spermophilus citellus) в района на гр. Панагюрище, застрашена от унищожаване поради строежа на яз. "Луда Яна", позволи през юни-юли 2018 г. лалугерите да бъдат преместени на ново място. За целта беше избрано местообитание, разположено само на 10 км от досегашното място на колонията. То се намира в защитена зона от Европейската екологична мрежа Натура 2000 и ще осигури оцеляването на застрашените животни в дългосрочен план. На новото място лалугерите бяха пуснати в снабдени с храна временни клетки с изкопани специално за случая дупки. Това от една страна повишава шансовете за успешно приспособяване на преместените индивиди, и от друга, ги задържа в района на пускането им, тъй като непознатата обстановка може да провокира паническо бягство, което носи сериозни рискове за оцеляването им.
 
Сега 96 лалугера вече са свободни и наблюденията показват, че успешно се адаптират към новия си дом. Реализирането на този проект показа как вредното за околната среда въздействие от човешките дейности може да бъде сведено до минимум, дори елиминирано, ако в обществото има воля за това и прилагането на добрите европейски практики стане системно.
 
Проектът е изпълнен от Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН и финансиран от Министерство на регионалното развитие и благоустройство.
 
Ръководител на проекта:
гл. ас. д-р Сирма Зидарова (ИБЕИ – БАН)

Участници в проекта:
биолог Албена Власева (ИБЕИ – БАН)
биолог Ирина Кръстева (ИБЕИ – БАН)
биолог Владимир Стефанов (Биологически факултет, СУ "Св. Кл. Охридски")
 
/ИБЕИ-БАН,02.08.2018 г./
 

Участие на учени от ИБЕИ в маркиране на жълтокраката чайка 

 
На 16 юни 2018 г. за деветнадесета поредна година от членове на Групата за изучаване на чайките беше извършено маркиране на жълтокраката чайка Larus michahellis в най-голямата гнездова колония на остров Свети Иван при Созопол. На 524 нулевогодишни птици бяха поставени алуминиеви и сини пластмасови пръстени с вдълбани бели букви и цифри. По време на опръстеняването времето беше слънчево, горещо и без вятър. Бяха наблюдавани и над 100 възрастни птици с цветни пръстени, поставени предишни години.
 
От 2000 г. досега са опръстенени общо над 8 000 малки с алуминиеви, над 2 000 малки със сини пластмасови пръстени и над 200 регистрации на крилометки. За отбелязване е фактът, че най-дълго регистрираната чайка с метален пръстен е 37 години. Предварителните резултати показват относително голямо разселване – по западната половина на Черно море до Украйна и Турция, както и по река Дунав. Увеличаването на познанията ни за пространственото разпределение на този вид има значение за изучаване механизмите на разпространението на заразни и паразитни болести, за сигурността на полетите в авиацията, за опазването на редки и застрашени видове и пр.
 
Жълтокраката чайка не е застрашен вид и не влиза в обхвата на финансиране от национални и европейски програми. Нейното проучване се осъществява изцяло със средства на членовете на Групата за изучаване на чайките и с безкористните дарения на природолюбители, орнитолози и съмишленици. Решено е на всеки дарител да бъде именувана по една птица със съответния цветен и метален пръстен. При всяка регистрация на персоналния пръстен се задължаваме да информираме собствения му дарител. Дарителската кампания продължава и през настоящата 2018 г.
 
Ако желаете да станете съпричастни на каузата за изучаване на чайките в България и кръстник на младо гларусче, излюпено на остров Свети Иван, обърнете се към нашите организатори Ивайло Димчев (ivo178@abv.bg), Кирил Бедев (k_bedev@abv.bg) и Боян Мичев (boyanmichev@abv.bg).

Нашите спонсори досега са:
- за 2016 г.: Константин Вълчев, Красимир Желев, Атанас Христов, Пенчо Георгиев, Иван Янев, Иван Табаков, Николай Тодоров, Йовелина Бедева, Стефан Браяновски, Янко Янков, Виктор Василев;

- за 2017 г.:  проф. Жан-Пиер Десци от Белгия, проф. Георг Гертнер от Австрия, инж. Зденек Хил, проф. Майя Стойнева, доц. Таню Мичев, Красимир Желев, Иван Янев, д-р Виктор Василев, Янко Янков, Пенчо Георгиев, Константин Господинов, Владимир Младенов, Ралица Иванова, Роман Узунов, Николай Тодоров, Йовелина Бедева, Тони Тодоров, Стефан Браяновски, Константин Вълчев, Илия Радев, Стефан Харалампиев и Калин Мостров;

- за 2018 г.:  Невена Камбурова, Йовелина Бедева, Янко Янков, Зденек Вацлав, Илия Ватев, Пенчо Георгиев, Ивайло Райков, Виктор Василев, Красимир Желев, Николай Величков, Владимир Младенов, Ралица Георгиева, Константин Вълчев, Стефан Браяновски, Волен Аркумарев, Долорес Алварадо, Яна Велкова.
 
/ИБЕИ-БАН,20.06.2018 г./

 

С форум и изложба Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН отбелязва Mеждународния ден на биологичното разнообразие

 
Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН (ИБЕИ-БАН) организира форум, посветен на Mеждународния ден на биологичното разнообразие.
 
Събитието под надслов "Екосистеми и екосистемни услуги" ще се проведе на 22.05.2018 г. в Големия салон на БАН, ул. "15 ноември" №1. То е съпроводено и с изложба, която илюстрира основните резултати от проектите на ИБЕИ-БАН за оценка на екосистемните услуги.

Целта на форума е да очертае значението на оценката на екосистемните услуги за хората и устойчивото развитие, ролята на България в международната мрежа за дългосрочни екосистемни изследвания и възможностите за съвместна работа на научни, държавни, частни институции и НПО в областта на екосистемните услуги.

ИБЕИ–БАН е национален научен център за изследване и опазване на биоразнообразието и екосистемните услуги в България.

Форумът "Екосистеми и екосистемни услуги" е съпътстващо събитие на европейската среща "Интегрирани европейски инфраструктури за дългосрочни екосистемни изследвания", която ще се проведе в София на 23-25 май 2018 г. Домакин е ИБЕИ-БАН, който е и член на мрежата за дългосрочни екосистемни изследвания (LTER).
 
За повече информация може да разгледате:
Лице за контакт: доц. д-р Анна Ганева, тел. 0884 696 742

Отразяване на събитието в медиите:

- Българско национално радио (линк)
 
/ИБЕИ-БАН,17.05.2018 г./
 
 

Нов растителен вид от Централна Стара планина

 
Научни изследвания на територията на масива Триглав (Централна Стара планина) установиха нов вид от групата на Kръглолистната камбанка (Campanula rotundifolia L.). Нейчевата камбанка (Campanula nejceffii) носи името на бележития български ботаник Иван Нейчев, който през далечната 1906 г. описва растението като разновидност на силно изменчивата Кръглолистна камбанка с името Campanula rotundifolia var. bulgarica Nejceff, по материали, събрани от него през 1903 г. от територията на днешния резерват "Соколна".
 
През 2016 и 2017 г. Юлиан Маринов от Регионалния природонаучен музей в гр. Пловдив и Стоян Стоянов от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българската академия на науките осъществяват две теренни експедиции, свързани с труда на Нейчев "Материали върху флората на Габровско и Балкана (oт Къдемлия до Бедек)" (1909) в Националния парк Централен Балкан.
 
Един от обектите на проучване е недобре познатата разновидност на Нейчевата камбанка. Изследователите събират растителен материал от същата територия. Детайлното морфологично проучване води до заключението, че описаната от Нейчев разновидност следва да бъде считана за самостоятелен вид. Получените резултати са публикувани в специализираното ботаническо списание Phytotaxa.
 
/ИБЕИ-БАН,10.02.2018 г./
 

Проф. Параскева Михайлова с отличителен знак за заслуги към БАН

 
На 23 януари 2018 г., председателят на Българската академия на науките акад. Юлиан Ревалски награди проф. дбн Параскева Михайлова с отличителен знак за заслуги към БАН. "За мен е чест да връча тази награда на проф. Михайлова за високите ѝ научни постижения в областта на еволюцията на двукрилите насекоми и за приноса ѝ към организацията на научните изследвания в БАН", каза акад. Ревалски.
 
Проф. Параскева Михайлова е автор на над 200 научни публикации, 80 от тях са с импакт фактор. Проф. Михайлова е била гост-лектор в университетите в Гьотинген, Майнц, Торино, Милано, Гренобъл, Виена и др. Била е научен ръководител на общо 12 докторанта, трима от тях са от чужбина. Координатор на над 15 научни проекта с национално и международно финансиране.
 
/ИБЕИ-БАН,24.01.2018 г./
 

ИБЕИ с отличен проект по Финансовия механизъм на ЕИП

 
На 7 ноември 2017 г. Министерството на околната среда и водите организира конференция за успешното приключване на работата по програмите "Интегрирано управление на морските и вътрешни води" и "Биологично разнообразие и екосистеми". Общия бюджет на двете програми в размер на 18,8 млн. евро е осигурен от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ЕИП) 2009-2014 г., с помощта на правителствата на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия. Изпълнени са 38 проекта в рамките на програмите, като Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН участва с разработката на седем проекта по програма "Биологично разнообразие и екосистеми", Покана BG03.02 "Картиране и оценка на екосистемните услуги".
 
Министерството на околната среда и водите награди в 9 категории най-ефективните и открояващи се проекти. В категорията за най-добро международно сътрудничество и работа при изпълнението на проект беше отличен проектът "Мрежата за инвазивни чужди видове в Югоизточна Европа – средство в подкрепа на управление на чуждите видове в България" (ESENIAS-TOOLS), с ръководител ас. Теодора Тричкова.

/ИБЕИ-БАН, 09.11.2017 г./
 
 

Отговор на клеветите

 
През септември 2017 г. Национална асоциация "Българско Черноморие" подаде сигнал до Главния прокурор на Република България. В него обвинява експерти и учени в областта на природозащитата, че "появяването на Понто-сарматските степи в българския правен мир е резултат от документална измама" чрез "подправяне" на "Ръководството за определяне на местообитанията с европейска значимост в България".
 
Публикуваме отворено писмо от автори на цитираното ръководство, включително и от тези, които работят в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН (линк за писмото).
 
/ИБЕИ-БАН, 17.10.2017 г./
 

Становище на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българската академия на науките относно проекта на Интегриран план за управление на защитените зони в района на Калиакра

 
В продължение на две години и половина Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания на Българската академия на науките (ИБЕИ) изпълнява проект за разработване на Интегриран план за управление на защитена зона BG0000573 „Комплекс Калиакра“ за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и защитени зониBG0002051 „Калиакра“ и BG0002097 „Белите скали“ за опазване на дивите птици, които са част от Европейската екологична мрежа Натура 2000.
 
Разработката се финансира от Предприятие по управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) чрез сключен договор, а техническото задание, което е неразделна част от този договор, е утвърдено от Министерството на околната среда и водите. В екипа участват учени от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания - БАН, Националния природонаучен музей – БАН, Софийския университет, Лесотехническия университет и експерти по социоикономически анализ. Изпълнението на всички дейности по разработване на Интегрирания план за управление на защитените зони в района на Калиакра отговаря на утвърденото от Министерството на околната среда и водите Задание и изискванията на съответните нормативни документи.
 
След едномесечно публично предоставяне за разглеждане на проекта на Интегрирания план за управление на защитените зони в района на Калиакра (на твърди копия в общини Каварна, Шабла и Балчик, както и в РИОСВ-Варна, и в електронен вид на интернет сайта на ИБЕИ-БАН) и отправени покани за участие до заинтересовани институции и лица, на четвърти август в Каварна екипът на проекта очакваше и се беше подготвил за конструктивно обсъждане. Вместо уточняващи въпроси, излагане на становища, предложения за корекции и допълнения, експертите бяха посрещнати от агресивно настроени хора и станаха обект на вандалски прояви, които изложиха на риск сигурността и живота им.
 
В призивите на протестиращите бяха смесени две теми – обсъждането на Интегрирания план за управление на защитените зони в района на Калиакра (което всъщност беше тема на срещата) и неочаквано появилата се по същото време заповед на Министъра на околната среда и водите за ограничаване на дейности в териториалния обсег на природно местообитание 62С0 Понто-сарматски степи в защитена зона „Комплекс Калиакра“, което всъщност предизвика напрежението и объркването на представителите на местни общности.
 
Българските учени винаги са оказвали и ще оказват научна подкрепа на държавата в решаването на въпроси от тяхната компетенция. Очакваме, обаче, държавата да застане зад научната общност, да я защити от напълно необосновани клевети и дискредитиране. Всички проблеми и дискусионни въпроси могат и трябва да се решават интелигентно в дух на добронамереност. 
 
Настояваме да получим публично извинение за отправените към нас напълно неоснователни обиди и клевети. 
 
Подчертаваме, че Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания - БАН е изпълнявал коректно и продължава да изпълнява ангажиментите си, регламентирани в договора с ПУДООС и се обявяваме против всякакви опити да се дискредитира институцията и компетентността на българските учени. Нека да не бъде прехвърляна на учените отговорността, която трябва да се носи от държавните и общинските власти. Те са тези, които взимат решенията.
 
***
 
Във връзка с появилото се на 9 август 2017 г. на сайта на МОСВ съобщение за предстоящата работа по казуса „Калиакра“, ръководството на ИБЕИ изразява категорично несъгласие по така представената информация. Представя се, че основният проблем е не заповедта на Министъра, а проектът на Интегрирания план за управление. В момент, когато експертите от проекта правят всичко възможно да се довърши работата по сключения с ПУДООС договор, да се прехвърля вина за ескалирало напрежение по повод документ, който никой не е заявил, че познава, е неприемливо и нелоялно спрямо изпълнителя на договора. Подчертаваме, че екипът е готов да разглежда и отразява постъпили писмени становища, които по същество поставят въпроси за изясняване.
 
/ИБЕИ-БАН, 09.08.2017 г./

Съобщение за обществено обсъждане на проект на Интегриран план за управление на защитена зона SCI BG0000573 "Комплекс Калиакра" за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и защитени зони SPA BG0002051 "Калиакра" и SPA BG0002097 "Белите скали" за опазване на дивите птици

 
На основание чл. 55, ал. 1 от Закона за защитените територии и във връзка с чл. 12, ал.1, чл.13 и чл.14, ал.1 от Наредбата за разработване на планове за управление на защитени територии, изпълнителят ИБЕИ-БАН организира обществено обсъждане на проект на Интегриран план за управление на защитена зона SCI BG0000573 "Комплекс Калиакра" за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и защитени зони SPA BG0002051 "Калиакра" и SPA BG0002097 "Белите скали" за опазване на дивите птици.
 
Общественото обсъждане ще се състои на 4 август 2017 г. от 10 ч. в  сградата на община Каварна.
 
Проектът на Интегрирания план за управление е на разположение всеки работен ден от 10.00 – 12.00 часа и от 14.00 – 16.00 часа от 04.07.2017 г. до 04.08.2017 г. в общини Балчик, Каварна и Шабла, и РИОСВ - гр. Варна, както и на интернет страницата на ИБЕИ-БАН.
 
Писмени становища могат да се изпращат на адрес: ИБЕИ-БАН, София 1113, ул. „Майор Юрий Гагарин“ №2, е-поща iber@iber.bas.bg или на срещата за общественото обсъждане.
 
За контакт по обществените обсъждания от страна на изпълнителя: проф. Павел Зехтинджиев, pavel.zehtindjiev@gmail.com
 
Проектът се финансира от Предприятие по управление на дейностите по опазване на околната среда (интернет страница).
 
/ИБЕИ-БАН, 1.07.2017 г./
 

Представяне на резултатите по проект "Оценка и картиране на състоянието на тревните екосистеми и техните услуги в България"

 
Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания, съвместно с партньорите си по проект "Оценка и картиране на състоянието на тревните екосистеми и техните услуги в България" (GRASSLand), финансиран от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. по Програма BG03 Биологично разнообразие и екосистеми, организират среща за представяне на постигнатите резултатите, получени при изпълнение на проекта.
 
Срещата е насочена към представители на ползватели ( фермери, туроператори и други) на екосистемните услуги от тревните съобщества в България.

Събитието ще се състои на 24 април 2017 г. от 10.00 часа в хотел Света София, гр. София.

Допълнителна информация и дневен ред на срещата може да намерите на интернет сайта на проекта.
 
/ИБЕИ-БАН, 21.04.2017 г./
 

Курс на обучение: "Влияние на инвазивните чужди видове върху биоразнообразието и екосистемните услуги в екстремни условия"

Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН организира курс на обучение "Влияние на инвазивните чужди видове върху биоразнообразието и екосистемните услуги в екстремни условия", който ще се проведе на 03-04 април 2017 г. в  гр. София.
 
Курсът на обучение се организира съвместно от ИБЕИ, Университета в Рейкявик, Исландия, Мрежата за инвазивни чужди видове в Югоизточна Европа (ESENIAS) и Мрежата за инвазивни чужди видове в Дунавския регион (DIAS). Финансира се от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г., в рамките на Програма BG03 „Биоразнообразие и екосистеми”, проект „Мрежата за инвазивни чужди видове в Югоизточна Европа – средство в подкрепа на управлението на чужди видове в България“ (ESENIAS-TOOLS), Д-33-51/30.06.2015 г.
 
Основните цели на курса са:
  • Изграждане на капацитет и повишаване на информираността сред млади учени, докторанти и студенти от България и страните от ESENIAS региона за влиянието на инвазивните чужди видове върху биоразнообразието и екосистемните услуги в екстремни условия;
  • Придобиване на основни познания в областта на инвазивните чужди видове, свързаната с тях научна терминология, съответната международна нормативна уредба, научни мрежи, проекти и информационни системи;
  • Подобряване на сътрудничеството в областта на инвазивните чужди видове между учените в ESENIAS региона.
За да кандидатствате, моля попълнете формуляр с кратка мотивация и го изпратете до Програмния комитет на следния електронен адрес: esenias2017training@gmail.com.
 
Съобщение за курса на обучение, предварителна програма и информация за поканените лектори може да намерите тук.

Формуляр за кандидатстване може да изтеглите от тук.

За допълнителна информация, моля посетете интернет страницата на ESENIAS .
 
/ИБЕИ-БАН, 20.03.2017 г./
 

Седма работна среща на ESENIAS с научна конференция

 
ИБЕИ организира Седма работна среща на ESENIAS с научна конференция под мотото „Регионалното сътрудничество в подкрепа на превенцията и управлението на инвазивните чужди видове в Европа”, която ще се проведе на 28-30 март 2017 г. в гр. София.
 
През последните години ИБЕИ активно работи по проблеми, свързани с инвазивните чужди видове. Институтът е основател и водеща организация на две регионални европейски мрежи: Мрежата за инвазивни чужди видове в Югоизточна Европа (ESENIAS) и Мрежата за инвазивни чужди видове в Дунавския регион (DIAS), в които членуват общо 20 държави. Целта на конференцията е да предостави форум за представяне на мултидисциплинарни научни изследвания в различни области, свързани с инвазивните чужди видове, като подчертае значението на регионалното сътрудничество при намирането на решения на национално, регионално и европейско ниво.
 
Ще бъдат обхванати следните научни теми:
 
1. Особености и тенденции при инвазивните чужди видове
2. Вектори и пътища за навлизане на инвазивните чужди видове
3. Р. Дунав като коридор за инвазивни чужди видове
4. Въздействие на инвазивните чужди видове
5. Превенция и управление при инвазивните чужди видове
 
Конференцията се финансира от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г., в рамките на Програма BG03 Биоразнообразие и екосистеми, проект "Мрежата за инвазивни чужди видове в Югоизточна Европа – средство в подкрепа на управлението на чужди видове в България" (ESENIAS-TOOLS), Д-33-51/30.06.2015 г.

Съобщение за конференцията може да намерите тук.

За допълнителна информация моля посетете интернет страницата на ESENIAS.
 
/ИБЕИ-БАН, 10.03.2017 г./
 

Откриване на постоянна експозиция за инвазивните чужди видове по проект ESENIAS-TOOLS

 
На 26 януари 2017 г. от 14.00 ч. в зала Левентис на Националния природонаучен музей при Българската академия на науките (НПМ) ще бъде открита постоянна експозиция, посветена на инвазивните чужди видове. Те се смятат за една от най-важните причини за намаляване на биологичното разнообразие заедно с климатичните промени и унищожаването на местообитанията.
 
Изработването на експозицията е една от задачите на проект "Мрежата за инвазивни чужди видове в Югоизточна Европа – средство в подкрепа на управлението на чужди видове в България“ (ESENIAS-TOOLS)", Д-33-51/30.06.2015 г., финансиран от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г., в рамките на Програма BG03 Биоразнообразие и екосистеми. Организира се съвместно от ИБЕИ и НПМ. Основната цел е да се информира обществото относно заплахите за биоразнообразието и функционирането на екосистемите от пренасянето на чужди видове на територията на България и Европа
 
За допълнителна информация и програма на събитието вижте тук.
 
/ИБЕИ-БАН, 24.01.2017 г./
 

Изложба по проект за картиране на екосистемни услуги в земи с рядка растителност

 
Учени от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН ще представят изложба по проект "Картиране и оценка на екосистемните услуги в земи с рядка растителност в България (SPA-EcoServices)". Проектът е финансиран по програма BG03 "Биологично разнообразие и екосистеми" и Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, 2009-2014.
 
Откриването на изложбата е на 23 януари 2017 г., от 11:00 ч., във фоайето на Централната сграда на Българската академия на науките.
 
Експозицията ще представи разнообразието от дюни и скални местообитания по Черноморското крайбрежие, както и скалите, и сипеите в предпанинските и планинските територии на България извън екологичната мрежа Натура 2000, които чрез разнообразната си флора и фауна представляват важен елемент от биологичното разнообразие в страната. Като специфичен ландшафтен елемент, те имат и значителна естетическа стойност. За разлика от плажовете и крайбрежните територии по Черноморското крайбрежие, които имат пряко значение за туризма и рекреацията, скалните местообитания не са обект на пряко ползване от хората, но имат естетическа стойност, разнообразявайки предпланинския и планинския ландшафт. Част от тези скални комплекси са природни феномени или се намират в близост до обекти на историческото, културното и археологическото наследство и така биха могли да бъдат включени за разглеждане в рамките на туристически или опознавателни маршрути.
 
Изложбата може да бъде разгледана в БАН до 27 януари 2017 г. След София, експозицията може да бъде видяна на 1 февруари в Хасково, Младежки дом, на 20 февруари в Балчик, Ботаническа градина и на 6 март – във Варна, Ботаническа градина. Вторият лъч на проекта предвижда представяне в  Регионалните исторически музеи в Смолян на 9 февруари, Кърджали - на 24 февруари и Благоевград на 14 март.
/ИБЕИ-БАН, 23.01.2017 г./
 

Становище на ИБЕИ-БАН относно застрояването на Къмпинг "Юг"

 
През последните дни, във връзка с решение на Бургаския административен съд, в медиите бяха публикувани коментари относно правомерността на застрояването на Къмпинг "Юг". В тези публикации се обсъжда становище на учени от БАН и се оспорва наличието на дюни в застроения район.
 
Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН (ИБЕИ-БАН) заявява, че категорично поддържа становището, представено през 2015 г. от учени от ИБЕИ-БАН и Ботаническата градина при БАН, че на въпросната територия съществуват природни местообитания от Директива 92/43 ЕИО (Директивата за местообитанията), а именно дюнни местообитания.
 
Съгласно тази Директива, "Природни местообитания" означава: напълно естествени или полуестествени сухоземни или акваториални области, характеризиращи се с географски, абиотични и биотични особености". Според Закона за устройство на Черноморското крайбрежие "Пясъчни дюни са образувания, формирани от насипване на пясъци под въздействието на вятъра. Основните видове дюни са зараждащи се подвижни дюни, подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни". Когато се говори за природни местообитания, много важно е да не се пропуска биологичния компонент – наличието на определен набор от растителни видове, животински видове и растителни съобщества, формирани при конкретни условия на средата.
 
Наличието на солидни крайбрежни пясъчни образувания, върху които след десетилетно човешко въздействие са запазени редица характерни пясъколюбиви растителни видове и растителни съобщества, прави определянето на типа дюнни местообитания (в съответствие с приетата в Европейския съюз класификация) безсъмнено за специалистите. В този смисъл, напълно несъстоятелно е тиражираното твърдение, че не става дума за дюни, а само за дюнни местообитания – крайбрежните дюнни местообитания могат да съществуват единствено върху крайбрежни пясъчни дюни. Те не могат да съществуват върху скални, чакълести или тинести брегове, както и върху почви.

Пълният текст на становището от 2015 г. можете да изтеглите тук.

/ИБЕИ-БАН, 17.06.2016 г./

 

Становище на НС на ИБЕИ-БАН относно проект за национална стратегия за развитие на научните изследвания

 
На свое заседание от 14 юни 2016 г. (Протокол No. 21, т. 1.), Научният съвет на ИБЕИ–БАН обсъди и прие становище относно проекта за Национална стратегия за развитие на научните изследвания "По-добра наука за по-добра България, 2025 г.". Проектът за стратегия е разработен от МОН и предложен за обществено обсъждане в едномесечен срок на 2 юни 2016 г.

Текстът на становището на НС на ИБЕИ-БАН може да свалите от тук.

/ИБЕИ-БАН, 16.06.2016 г./

 

 

 

 

 

 

Разпространи съдържание


by Dr. Radut.