Нощ на прилепите - 2017
На
26-ти август 2017 г. Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН и Фондация "Наука за природата", ви канят на
"НОЩТА НА ПРИЛЕПИТЕ". Събитието ще се проведе в две части – теоритична и практическа. От
12:00 ч. в заседателната зала на ИБЕИ-БАН на ул. "Юрий Гагарин" №2 в София ще се изнесат 2 лекции. Първата ще е на докторант Хелиана Дундарова на тема "Филогения на мустакатите нощници (
M. mystacinus morpho group) на Балканския полуостров". В нея ще чуете за последните изследвания върху произхода и еволюцията на тази група прилепи. Втората презентация ще е на Вяра Крушкова от Фондация "Дивите животни" на тема "Рехабилитация на прилепи и хора – истории от кухнята", където ще разберете за усилията и ентусиазма на група хора за спасяването на прилепите, живеещи около нас.
Практическата част от събитието ще се проведе извън София в пещера "Режишка" (с. Лакатник), където колегите Стоян Горанов и Димитър Рагьов ще проведат обучение на тема "Наблюдение и улов на прилепи в пещери за целите на тяхното изследване и опазване". Обучението започва в 20:00 ч. и ще продължи до полунощ. След това се планира лагерен огън и спане на палатки с разговори за прилепни приключения!
Заповядайте да се запознаете с тайния живот на прилепите и работата по тяхното проучване и защита.
НОЩТА НА ПРИЛЕПИТЕ е международна инициатива на "UNEP/EUROBATS – Съглашение за опазването на европейските популации на прилепи" от 1997 г, която се провежда в повече от 30 страни. Тя цели информиране на широката общественост за начина на живот на прилепите и техните нужди.
Повече информация за събитието и организацията му – на телефон 0877764110 и email: info@sciencefornature.org
/ИБЕИ-БАН, 15.08.2017 г./
Становище на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българската академия на науките относно проекта на Интегриран план за управление на защитените зони в района на Калиакра
В продължение на две години и половина Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания на Българската академия на науките (ИБЕИ) изпълнява проект за разработване на Интегриран план за управление на защитена зона BG0000573 „Комплекс Калиакра“ за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и защитени зониBG0002051 „Калиакра“ и BG0002097 „Белите скали“ за опазване на дивите птици, които са част от Европейската екологична мрежа Натура 2000.
Разработката се финансира от Предприятие по управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) чрез сключен договор, а техническото задание, което е неразделна част от този договор, е утвърдено от Министерството на околната среда и водите. В екипа участват учени от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания - БАН, Националния природонаучен музей – БАН, Софийския университет, Лесотехническия университет и експерти по социоикономически анализ. Изпълнението на всички дейности по разработване на Интегрирания план за управление на защитените зони в района на Калиакра отговаря на утвърденото от Министерството на околната среда и водите Задание и изискванията на съответните нормативни документи.
След едномесечно публично предоставяне за разглеждане на проекта на Интегрирания план за управление на защитените зони в района на Калиакра (на твърди копия в общини Каварна, Шабла и Балчик, както и в РИОСВ-Варна, и в електронен вид на интернет сайта на ИБЕИ-БАН) и отправени покани за участие до заинтересовани институции и лица, на четвърти август в Каварна екипът на проекта очакваше и се беше подготвил за конструктивно обсъждане. Вместо уточняващи въпроси, излагане на становища, предложения за корекции и допълнения, експертите бяха посрещнати от агресивно настроени хора и станаха обект на вандалски прояви, които изложиха на риск сигурността и живота им.
В призивите на протестиращите бяха смесени две теми – обсъждането на Интегрирания план за управление на защитените зони в района на Калиакра (което всъщност беше тема на срещата) и неочаквано появилата се по същото време заповед на Министъра на околната среда и водите за ограничаване на дейности в териториалния обсег на природно местообитание 62С0 Понто-сарматски степи в защитена зона „Комплекс Калиакра“, което всъщност предизвика напрежението и объркването на представителите на местни общности.
Българските учени винаги са оказвали и ще оказват научна подкрепа на държавата в решаването на въпроси от тяхната компетенция. Очакваме, обаче, държавата да застане зад научната общност, да я защити от напълно необосновани клевети и дискредитиране. Всички проблеми и дискусионни въпроси могат и трябва да се решават интелигентно в дух на добронамереност.
Настояваме да получим публично извинение за отправените към нас напълно неоснователни обиди и клевети.
Подчертаваме, че Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания - БАН е изпълнявал коректно и продължава да изпълнява ангажиментите си, регламентирани в договора с ПУДООС и се обявяваме против всякакви опити да се дискредитира институцията и компетентността на българските учени. Нека да не бъде прехвърляна на учените отговорността, която трябва да се носи от държавните и общинските власти. Те са тези, които взимат решенията.
***
Във връзка с появилото се на 9 август 2017 г. на сайта на МОСВ
съобщение за предстоящата работа по казуса „Калиакра“, ръководството на ИБЕИ изразява категорично несъгласие по така представената информация. Представя се, че основният проблем е не заповедта на Министъра, а проектът на Интегрирания план за управление. В момент, когато експертите от проекта правят всичко възможно да се довърши работата по сключения с ПУДООС договор, да се прехвърля вина за ескалирало напрежение по повод документ, който никой не е заявил, че познава, е неприемливо и нелоялно спрямо изпълнителя на договора. Подчертаваме, че екипът е готов да разглежда и отразява постъпили писмени становища, които по същество поставят въпроси за изясняване.
/ИБЕИ-БАН, 09.08.2017 г./
Млади учени от ИБЕИ-БАН в съвместна изследователска дейност с колеги от "Грийнпийс"
От
5 до 14 август 2017 г., 340-тонният ветроходен кораб на "Грийнпийс" - "Рейнбоу Уориър" ще акостира в България. На 5-ти плавателният съд ще хвърли котва на пристанището в Бургас, като в първия и втория ден от престоя си там корабът ще е отворен за посетители. На 11-ти август "Рейнбоу Уориър" ще се премести във Варна, където посетители ще могат да го разгледат до 14-ти август.
Акостирането на гиганта на "Грийнпийс" у нас е част от компанията на организацията срещу замърсяването на моретата с пластмасови отпадъци. Посещението му в Черно море ще бъде съчетано с изследователска дейност съвместно с учени от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания и Института по океанология към БАН. Част от тези съвместни изследвания ще се извършат от
младите колеги гл. ас. д-р Димитър Беров и ас. Стефания Клайн, от секция "Функционална екология и биоресурси на морски и крайбрежни екосистеми", отдел "Водни екосистеми", които ще се включат в екипа на "Рейнбоу Уориър" от 8 до 11 август.
/ИБЕИ-БАН, 26.07.2017 г./
Конкурс за редовни и задочни докторанти в БАН за учебната 2017/2018 г.
В
Бр. 58/18.07.2017 г. на Държавен вестник беше публикувана
обява за новия конкурс за редовни и задочни докторанти в БАН за учебната 2017/2018 г.
Съгласно обявата, ИБЕИ-БАН има подадени 2 заявки за редовни докторантури, в професионално направление 4.2. Биологични науки, специалност "Ботаника".
В срок от 15.08.2017 г. до 13.10.2017 г. кандидатите подават молба за участие в конкурса до директора на ИБЕИ-БАН.
Дата на обявяване на конкурса – 15 август 2017 г.
/ИБЕИ-БАН, 19.07.2017 г./
Нови конкурси за академични длъжности
В
Бр. 57/14.07.2017 г. на Държавен вестник беше публукивана обява на ИБЕИ-БАН за четири нови конкурса за академични длъжности по професионално направление 4.3. Биологични науки, както следва:
- конкурс за академичната длъжност "доцент" по научна специалност "Екология и опазване на екосистемите" (шифър 02.22.01), за нуждите на ИГ "Растителност и местообитания", секция "Флора и растителност", отдел "Растително и гъбно разнообразие и ресурси" – 1 брой;
- конкурс за академичната длъжност "главен асистент" по научна специалност "Екология и опазване на екосистемите" (шифър 02.22.01), за нуждите на ИГ "Кръвни паразити по птици", отдел "Животинско разнообразие и ресурси" – 1 брой;
- конкурс за академичната длъжност "главен асистент" по научна специалност "Екология и опазване на екосистемите" (шифър 02.22.01), за нуждите на секция "Мутагенеза от околната среда", отдел "Екосистемни изследвания, екологичен риск и консервационна биология" – 1 брой;
- конкурс за академичната длъжност "главен асистент" по научна специалност "Екология и опазване на екосистемите" (шифър 02.22.01), за нуждите на ИГ "Екологична класификация и мониторинг на сладководни екосистеми", отдел "Водни екосистеми" – 1 брой.
Срок за подаване на документи - два месеца от обнародването в Държавен вестник (
до 14 септември 2017 г.) Изискванията към кандидатите и документите по конкурса са публикувани на
сайта на института. Справки: при научния секретар на ИБЕИ (тел. 0884606814, e-mail: sgrozeva@gmail.com). Документи се подават в деловодството на ИБЕИ, бул. "Цар Освободител" №1.
/ИБЕИ-БАН, 17.07.2017 г./
Съобщение за обществено обсъждане на проект на Интегриран план за управление на защитена зона SCI BG0000573 "Комплекс Калиакра" за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и защитени зони SPA BG0002051 "Калиакра" и SPA BG0002097 "Белите скали" за опазване на дивите птици
На основание чл. 55, ал. 1 от Закона за защитените територии и във връзка с чл. 12, ал.1, чл.13 и чл.14, ал.1 от Наредбата за разработване на планове за управление на защитени територии, изпълнителят
ИБЕИ-БАН организира обществено обсъждане на проект на Интегриран план за управление на защитена зона SCI BG0000573 "Комплекс Калиакра" за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и
защитени зони SPA BG0002051 "Калиакра" и SPA BG0002097 "Белите скали" за опазване на дивите птици.
Общественото обсъждане ще се състои на 4 август 2017 г. от 10 ч. в сградата на община Каварна.
Проектът на Интегрирания план за управление е на разположение всеки работен ден от 10.00 – 12.00 часа и от 14.00 – 16.00 часа от 04.07.2017 г. до 04.08.2017 г. в общини Балчик, Каварна и Шабла, и РИОСВ - гр. Варна, както и на
интернет страницата на ИБЕИ-БАН.
Писмени становища могат да се изпращат на адрес: ИБЕИ-БАН, София 1113, ул. „Майор Юрий Гагарин“ №2, е-поща iber@iber.bas.bg или на срещата за общественото обсъждане.
За контакт по обществените обсъждания от страна на изпълнителя: проф. Павел Зехтинджиев, pavel.zehtindjiev@gmail.com
Проектът се финансира от Предприятие по управление на дейностите по опазване на околната среда (
интернет страница).
/ИБЕИ-БАН, 1.07.2017 г./
Репортаж за Еньовден с колеги от ИБЕИ
На 26 юни репортери от TV+ посетиха одтел "Растително и гъбно разнообразие и ресурси" към ИБЕИ-БАН. Директорът на института доц. Анна Ганева представи на екипа хербариума, биотехнологичната лаборатория и палеоботаничната колекция. На въпросите на журналистите огтовориха доц. Ана Петрова - извънщатен сътрудник, доц. Марина Станилова - завеждащ-секция "Приложна ботаника" и доц. Владимир Бозуков - завеждащ-секция "Палеоботаника и поленов анализ".
Линк към репортажа може да намерите
тук.
/ИБЕИ-БАН, 30.06.2017 г./
Актуализиране на палеоботаничната експозиция в Регионален исторически музей - Благоевград
В резултат на съвместната дейност между ИБЕИ-БАН и Регионалния исторически музей - Благоевград, през последните три години беше събран и определен нов материал за палеоботаничната колекция на музея. Това даде възможност експозицията да бъде актуализирана през месец май 2017 г. Чрез новото аранжиране на фосилите в нея, на посетителите се представят както нови видове, така и допълнителна информация за рецентните им аналози. Освен това, новата хронологична подредба на материалите е нагледен пример за промените, протекли във флората на територията на България през неозойската ера.
Екипът реализирал новото аранжиране включва: доц. д-р Владимир Бозуков и гл. ас. д-р Виктория Христова от секция "Палеоботаника и поленов анализ" на ИБЕИ-БАН и зав. отдел "Природа" в РИМ-Благоевград Райка Иванова.
/ИБЕИ-БАН, 23.06.2017 г./
Обява за отдаване под наем
Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН отдава под наем недвижим имот, находящ се в гр. София,
ул. "Майор Юрий Гагарин" № 2, представляващ помещение (за ресторант, заведение) с обща площ от 148,7 кв. м. в приземния етаж на сградата, заедно с прилежащи към имота открити площи в размер на 190,00 кв. м. (за сезонно ползване). Начална месечна наемна цена от
5 евро/кв. м без ДДС за закритата площ и
1 евро/кв.м. без ДДС за откритата площ.
За допълнителна информация и уговаряне за огледи: от 14.06.2017 г. до 22.06.2017.
Срок за подаване на оферти - до 16.00 ч. на 23.06.2017 г. Заявления за наемане се подават всеки работен ден от 10.00 до 12.00 ч. и от 14.00 ч. до 16.00 ч. в деловодството на ИБЕИ-БАН, на адрес: гр. София, бул. "Цар Освободител" № 1. Постъпилите заявления ще бъдат разгледани в срок до 5 работни дни след изтичане на срока за подаване на оферти".
За оглед на помещението: Искра Иванчева, тел.0882408611.
/ИБЕИ-БАН, 14.06.2017 г./
Популяризиране работата на учени от ИБЕИ
В брой 90 на списание BBC - Знание е публикувана статия от нашия колега проф. Павел Зехтинджиев. Статията популяризира изследванията в Изследователска група "Кръвни паразити по птици", насочени към разкриване на миграционните пътища и местата на зимуване на европейските птици, както и значението и за междуконтинентален пренос на паразити.
/ИБЕИ-БАН, 12.06.2017 г./
Стартира новият фотоконкурс "Уики обича Земята - 2017"
Фотоконкурсът в Уикипедия за природна фотография от защитените територии на България "
Уики обича Земята" (
Wiki Loves Earth) се организира в периода
1-30 юни 2017 г. Всяка от държавите, където се провежда "Уики обича Земята", излъчва десет снимки-победители на националния си етап. След това финалистите остават да се съревновават във втория, международен, кръг. В България конкурсът се провежда за трета поредна година.
Член на журито и тази година е
доц. д-р Борис Николов, Ръководител на Българска орнитологическа централа към Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН.
Надпреварата за най-красива природна фотография обаче е само външната страна на "Уики обича Земята". Това, което стои зад нея и което е дори по-важно е, че с всяка своя снимка, с която участниците допринасят към Уикипедия, те реално помагат на енциклопедията да стане по-изчерпателна, по-четивна и по-полезна за своите потребители. И освен че помагат на Уикипедия да става по-качествен източник на информация, помагат и за повишаването на чувствителността на обществото към въпроса за опазването на околната среда и природното ни наследство.
/ИБЕИ-БАН, 26.05.2017 г./
Десети юбилеен "Семинар по екология – 2017" с международно участие
Секция "Биология" на Съюза на учените в България и Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН ви канят на
10-ти Юбилеен "Семинар по екология – 2017" с международно участие. Семинарът ще се проведе на
27-28 април 2017 г., в ИБЕИ-БАН, ул. "Юрий Гагарин" №2, гр. София.
Програма на Семинара може да намерите
тук.
Краен срок за подаване на заявки за участие и резюмета: 24 март 2017 г.
/ИБЕИ-БАН, 24.04.2017 г./
Представяне на резултатите по проект "Оценка и картиране на състоянието на тревните екосистеми и техните услуги в България"
Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания, съвместно с партньорите си по проект "Оценка и картиране на състоянието на тревните екосистеми и техните услуги в България" (GRASSLand), финансиран от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. по Програма BG03 Биологично разнообразие и екосистеми, организират среща за представяне на постигнатите резултатите, получени при изпълнение на проекта.
Срещата е насочена към представители на ползватели ( фермери, туроператори и други) на екосистемните услуги от тревните съобщества в България.
Събитието ще се състои на 24 април 2017 г. от 10.00 часа в хотел Света София, гр. София.
Допълнителна информация и дневен ред на срещата може да намерите на
интернет сайта на проекта.
/ИБЕИ-БАН, 21.04.2017 г./
Курс на обучение: "Влияние на инвазивните чужди видове върху биоразнообразието и екосистемните услуги в екстремни условия"
Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН организира курс на обучение "Влияние на инвазивните чужди видове върху биоразнообразието и екосистемните услуги в екстремни условия", който ще се проведе на 03-04 април 2017 г. в гр. София.
Курсът на обучение се организира съвместно от ИБЕИ, Университета в Рейкявик, Исландия, Мрежата за инвазивни чужди видове в Югоизточна Европа (ESENIAS) и Мрежата за инвазивни чужди видове в Дунавския регион (DIAS). Финансира се от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г., в рамките на Програма BG03 „Биоразнообразие и екосистеми”, проект „Мрежата за инвазивни чужди видове в Югоизточна Европа – средство в подкрепа на управлението на чужди видове в България“ (ESENIAS-TOOLS), Д-33-51/30.06.2015 г.
Основните цели на курса са:
- Изграждане на капацитет и повишаване на информираността сред млади учени, докторанти и студенти от България и страните от ESENIAS региона за влиянието на инвазивните чужди видове върху биоразнообразието и екосистемните услуги в екстремни условия;
- Придобиване на основни познания в областта на инвазивните чужди видове, свързаната с тях научна терминология, съответната международна нормативна уредба, научни мрежи, проекти и информационни системи;
- Подобряване на сътрудничеството в областта на инвазивните чужди видове между учените в ESENIAS региона.
За да кандидатствате, моля попълнете формуляр с кратка мотивация и го изпратете до Програмния комитет на следния електронен адрес: esenias2017training@gmail.com.
Съобщение за курса на обучение, предварителна програма и информация за поканените лектори може да намерите
тук.
Формуляр за кандидатстване може да изтеглите от
тук.
За допълнителна информация, моля посетете
интернет страницата на ESENIAS .
/ИБЕИ-БАН, 20.03.2017 г./
Седма работна среща на ESENIAS с научна конференция
ИБЕИ организира Седма работна среща на ESENIAS с научна конференция под мотото „Регионалното сътрудничество в подкрепа на превенцията и управлението на инвазивните чужди видове в Европа”, която ще се проведе на 28-30 март 2017 г. в гр. София.
През последните години ИБЕИ активно работи по проблеми, свързани с инвазивните чужди видове. Институтът е основател и водеща организация на две регионални европейски мрежи: Мрежата за инвазивни чужди видове в Югоизточна Европа (ESENIAS) и Мрежата за инвазивни чужди видове в Дунавския регион (DIAS), в които членуват общо 20 държави. Целта на конференцията е да предостави форум за представяне на мултидисциплинарни научни изследвания в различни области, свързани с инвазивните чужди видове, като подчертае значението на регионалното сътрудничество при намирането на решения на национално, регионално и европейско ниво.
Ще бъдат обхванати следните научни теми:
1. Особености и тенденции при инвазивните чужди видове
2. Вектори и пътища за навлизане на инвазивните чужди видове
3. Р. Дунав като коридор за инвазивни чужди видове
4. Въздействие на инвазивните чужди видове
5. Превенция и управление при инвазивните чужди видове
Конференцията се финансира от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г., в рамките на Програма BG03 Биоразнообразие и екосистеми, проект "
Мрежата за инвазивни чужди видове в Югоизточна Европа – средство в подкрепа на управлението на чужди видове в България" (ESENIAS-TOOLS), Д-33-51/30.06.2015 г.
Съобщение за конференцията може да намерите
тук.
За допълнителна информация моля посетете
интернет страницата на ESENIAS.
/ИБЕИ-БАН, 10.03.2017 г./
Работа с най-малките
В края на миналата година, Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН беше посетен от четвъртокласици от
138 СОУ "Проф. Васил Златарски", водени от тяхната класна ръководителка Рахили Василиаду. Децата разгледаха с интерес двете най-големи ботанически колекции в България, които се съхраняват в ИБЕИ-БАН. Едната е от хербарийни материали на съвременни растения, а другата е палеоботаничната колекция, която съхранява фосилни растения от неозоя и отразява развитието на флората по нашите земи през отминали геологични времена.
Доц. д-р Десислава Димитрова и доц. д-р Владимир Бозуков от Отдел "Растително и гъбно разнообразие и ресурси" на ИБЕИ запознаха любопитковците с какво се занимават ботаниците, как се изследва съвременна и древна флора. Децата проявиха жив интерес и задаваха безброй въпроси. Те си тръгнаха с подаръчета на милиони години и споделиха, че биха желали да участват в зелено училище, където ще помагат в откриването на растителни фосили в околностите на с. Сатовча.
Снимки от посещението (
pdf)
/ИБЕИ-БАН, 07.03.2017 г./
ИБЕИ-БАН с грамота от Дирекцията на Народен парк "Рила"
По случай 25-та годишнина от създаването на НП "Рила", МОСВ и Дирекцията на парка връчиха грамота и плакет на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН, за дългогодишно партньорство и сътрудничество в популяризирането и опазването на Народен парк "Рила".
/ИБЕИ-БАН, 27.02.2017 г./
Пътуваща фотоизложба "Пясъчните дюни и скалните местообитания – част от красивата природа на България"
Екип от учени от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ-БАН) подготви пътуваща фотоизложба на тема: "Пясъчните дюни и скалните местообитания – част от красивата природа на България". Целта на фотоизложбата е да представи чрез снимки разнообразието от дюнни местообитания по Черноморското крайбрежие, както и скалите, и сипеите в предпанинските и планинските територии на България извън екологичната мрежа Натура 2000, които чрез разнообразната си флора и фауна представляват важен елемент от биологичното разнообразие в страната. За разлика от плажовете и крайбрежните територии по Черноморското крайбрежие, които имат пряко значение за туризма и рекреацията, скалните местообитания не са обект на пряко ползване от хората, но имат естетическа стойност, разнообразявайки предпланинския и планинския ландшафт. Част от тези скални комплекси са природни феномени.
Изложбата е подготвена в рамките на проект
"Картиране и оценка на екосистемните услуги в земи с рядка растителност в България (SPA-EcoServices)", по програма BG03 "Биологично разнообразие и екосистеми", съфинансирана от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) 2009-2014 и националния бюджет.
Изложбата се състои от два лъча, първият представящ екосистемите с рядка растителност по българската част на черноморското крайбрежие, а вторият – тези по скалистите и сипейни комплекси от вътрешността на страната. Експозицията ще бъде представена в 11 града в страната, както следва: София (23-28 януари 2017 г.), Хасково (01-13 февруари 2017 г.), Смолян (9-16 февруари 2017 г.), Русе (14-20 февруари 2017 г.), Бургас (21-28 февруари 2017 г.), Кърджали (24 февруари-6 март 2017 г.), Варна (04-09 март 2017 г.), Благоевград (14-20 март 2017 г.), Балчик (10-19 март 2017 г.), Самоков (21-27 март 2017 г.), Гоце Делчев (21-27 март 2017 г.).
Отразяване на събитието в медиите:
/ИБЕИ-БАН, 09.02.2017 г./
Резултати от съвместен проект между НПМ-БАН и ИБЕИ-БАН
В зала "Палеонтология" на Националния природонаучен музей при БАН вече е изложена постоянна експозиция на част от палеоботаничната колекция на музея. Тя е резултат от съвместен проект между НПМ-БАН и Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания – БАН. Фосилният растителен материал е събран и определен от
доц. д-р Владимир Бозуков, ръководител на секция "Палеоботеника и поленов анализ" в отдел "Растително и гъбно разнообразие и ресурси" на ИБЕИ. Проектът е финансиран от НПМ-БАН.
Експозицията дава възможност посетителите да се запознаят с част от фосилните растителни видове, които са били в състава на палеофлората преди около 15 млн. години в района на Западните Родопи. Представена е информация за рецентните аналози на фосилните видове и техните ареали днес.
В хода на палеоботаничното проучване заедно с растителните фосили, бяха открити и находки от водни кончета и ларви на жаби обитавали палеоезерото, в чиито седименти са се запазили. Те също са представени в експозицията. Определянето на зоофосилите е извършено от доц. д-р Николай Симов и доц. д-р Николай Цанков от НПМ-БАН.
/ИБЕИ-БАН, 26.01.2017 г./
Откриване на постоянна експозиция за инвазивните чужди видове по проект ESENIAS-TOOLS
На
26 януари 2017 г. от 14.00 ч. в зала Левентис на Националния природонаучен музей при Българската академия на науките (НПМ) ще бъде открита постоянна експозиция, посветена на инвазивните чужди видове. Те се смятат за една от най-важните причини за намаляване на биологичното разнообразие заедно с климатичните промени и унищожаването на местообитанията.
Изработването на експозицията е една от задачите на проект "Мрежата за инвазивни чужди видове в Югоизточна Европа – средство в подкрепа на управлението на чужди видове в България“ (ESENIAS-TOOLS)", Д-33-51/30.06.2015 г., финансиран от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г., в рамките на Програма BG03 Биоразнообразие и екосистеми. Организира се съвместно от ИБЕИ и НПМ. Основната цел е да се информира обществото относно заплахите за биоразнообразието и функционирането на екосистемите от пренасянето на чужди видове на територията на България и Европа
За допълнителна информация и програма на събитието вижте
тук.
/ИБЕИ-БАН, 24.01.2017 г./
Изложба по проект за картиране на екосистемни услуги в земи с рядка растителност
Учени от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН ще представят изложба по проект "
Картиране и оценка на екосистемните услуги в земи с рядка растителност в България (SPA-EcoServices)". Проектът е финансиран по програма BG03 "Биологично разнообразие и екосистеми" и Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, 2009-2014.
Откриването на изложбата е на 23 януари 2017 г., от 11:00 ч., във фоайето на Централната сграда на Българската академия на науките.
Експозицията ще представи разнообразието от дюни и скални местообитания по Черноморското крайбрежие, както и скалите, и сипеите в предпанинските и планинските територии на България извън екологичната мрежа Натура 2000, които чрез разнообразната си флора и фауна представляват важен елемент от биологичното разнообразие в страната. Като специфичен ландшафтен елемент, те имат и значителна естетическа стойност. За разлика от плажовете и крайбрежните територии по Черноморското крайбрежие, които имат пряко значение за туризма и рекреацията, скалните местообитания не са обект на пряко ползване от хората, но имат естетическа стойност, разнообразявайки предпланинския и планинския ландшафт. Част от тези скални комплекси са природни феномени или се намират в близост до обекти на историческото, културното и археологическото наследство и така биха могли да бъдат включени за разглеждане в рамките на туристически или опознавателни маршрути.
Изложбата може да бъде разгледана в БАН до 27 януари 2017 г. След София, експозицията може да бъде видяна на 1 февруари в Хасково, Младежки дом, на 20 февруари в Балчик, Ботаническа градина и на 6 март – във Варна, Ботаническа градина. Вторият лъч на проекта предвижда представяне в Регионалните исторически музеи в Смолян на 9 февруари, Кърджали - на 24 февруари и Благоевград на 14 март.
/ИБЕИ-БАН, 23.01.2017 г./
Червен списък на местообитанията в Европа
През 2013 г. Европейската комисия възложи на Института за изследване на околната среда във Вагенинген (Алтера) (Wageningen Environmental Research), Международния съюз за защита на природата (IUCN), "Бюро за природата" (NatureBureau) и консултантите Сюзън Габей и Джон Родуел да координират в партьорство работата между 300 експерти за изготвяне на Червен списък на местообитанията в Европа. В края на 2016 г. работата приключи и за първи път е направена цялостна оценка на европейските местообитания, която дава подробна картина на състоянието на 490 местообитания в 35 страни на Европа, от Полярния кръг до Средиземорието, и в заобикалящите континента крайбрежни води на Северния Атлантик, Балтийско, Средиземно и Черно море.
Координатор за информацията от България и съавтор в Червения списък на сухоземните и сладководните местообитания в Европа е доц. д-р Росен Цонев от Биологически факултет на СУ "Св. К. Охридски". В оценките в Европейския Червен списък на сухоземните и сладководни хабитати в България участват колегите от ИБЕИ, доц. д-р Веска Русакова и гл. ас. Чавдар Гусев. Резултатите показват, че над една трета от всички сухоземни местообитания в момента са под заплаха. В хода на работата по червения списък се очерта много важната роля на България за опазването на биоразнообразието в Европа. Със 120 сухоземни и сладководни местообитания и 51 морски, България се нареди сред 5-те най-богати на хабитати държави в Европа, непосредствено след Франция, Испания и Италия, които са с много по-големи територии и разположени в няколко биогеографски зони.
Червеният списък на природните местообитания в Европа осигурява изцяло нов и всеобхватен инструмент, за да се направи преглед на поетите ангажименти за опазването и възстановяване на сушата, сладководните басейни и моретата в Европа. Той включва много по-широк спектър от тези местообитания, които вече са законово защитени, съгласно Директивата за хабитатите и ще помогне да се оцени доколко се изпълняват целите на Стратегията за биологичното разнообразие на ЕС до 2020 г.
Червеният списък на природните местообитания може да бъде ползван на следния
линк. В посочения сайт могат да бъдат намерени и оценките на всички местобитания сухоземни, сладководни и морски местообитания
/ИБЕИ-БАН, 23.01.2017 г./
Репортаж за ИБЕИ-БАН
Информационният ден с представянето на ИБЕИ-БАН на 12 януари 2017 г. продължава да провокира вниманието на медиите към нашия институт. В Бр. 3 / 19-25.01.2017 г. на вестник "Аз-Буки" е публикуван подробен репортаж за историята, структурата, научната дейност и проектите на ИБЕИ-БАН.
Целият материал може да намерите
тук.
/ИБЕИ-БАН, 20.01.2017 г./
Представяне на ИБЕИ-БАН
В рамките на инициативата на Българската академия на науките за представяне дейността на институтите на БАН пред обществеността и медиите, на
12 януари от 11 до 12 ч. в Големия салон на БАН (централната сграда) ще бъде представен Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания. Ще имате възможност да зададете въпроси по теми, които ви интересуват.
На разположение за посещение след това са Хербариумът на ИБЕИ и биотехнологичната лаборатория в бл. 23 на ул. "Акад. Г. Бончев", както и научни колекции и лаборатории в сградите на ИБЕИ на ул. "Майор Юрий Гагарин" No.2 и на бул. "Цар Освободител" № 1 (до Руската църква).
Отразяване на събитието в пресата:
- Видео-материал с представянето в БАН (БТА)
- Видео-материал с представяне на ботаническите колекции и лаборатории (БТА, bTV)
- Интервю с директора на ИБЕИ доц. Анна Ганева (DarikNews)
/ИБЕИ-БАН, 12.01.2017 г./
ПРОСЯЦИ ЛИ СМЕ?
На 1 декември 2016 г. депутатът от Политическа партия ГЕРБ г-жа Менда Стоянова заяви от позицията си на председател на Бюджетната комисия в Народното събрание, че учените от БАН "просят пари за заплати от Народното събрание" (
link).
Учените и специалистите от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН, като граждани на парламентарната Република България, сме огорчени от отношението към нас, изразено от представител на Народното събрание и очевидно подкрепяно от управляващата партия!
Ние ежегодно представяме отчет за нашата изследователска, образователна и експертна дейност, който е интегрална част от годишния отчет на Българската академия на науките. През последните четири години отчетите на БАН се приемат от Народното събрание без забележки към работата на нашия институт.
Просяците не се отчитат пред Народното събрание!
През последните 5 години (2012-2016 г.) институтът е изпълнил разработки по проекти, възложени по програми на Европейската комисия (23), Европейското икономическо пространство (7), Националната фондация за наука на САЩ (1), други чуждестранни научни фондове (22), Министерство на околната среда и водите (17), други държавни институции (6), фирми (14), както и по 25 проекта, финансирани само от бюджетната субсидия на БАН. Създаденият от нас изследователски продукт е научната основа на защитата на биологичното разнообразие, оценката на качеството на околната среда, инвазивните видове организми, състоянието и потенциала на екосистемните услуги, опазването и управлението на водите, устойчивото ползване на биологичните ресурси, борбата с вредителите по селскостопанските култури, разбирането на процесите в живата природа и осъзнаването на нейната ценност като национално и световно богатство.
Сред завършените научни разработки през периода са второто издание на Червената книга на Република България (в три тома), единадесетият том от капиталната разработка “Флора на Република България”, два тома от поредицата “Гъбите на България”, Националният план за опазване на най-значимите влажни зони в България (2013–2022 г.), планове за управление на защитени видове и защитени територии, монографската разработка “Инвазивни чужди видове растения в България”, атласите на водните и водолюбивите растения и на попчетата в България, национални методики за оценка на екологичното състояние на повърхностните води и др. Резултатите от изследванията ни през 5-годишния период са отразени в 460 статии, публикувани в международно признати научни списания, индексирани в Web of Science (издание на Института за научна информация на САЩ) и Scopus (Elsevier). Издаваните от нас научни списания Acta Zoologica Bulgarica и Phytologia Balcanica са основните международни научни медии в областта на биоразнообразието за Югоизточна Европа.
През същия период институтът проведе обучение на 47 докторанти, а също и на 26 дипломанти от висши училища. При нас специализираха млади учени и докторанти от други институции в България, а също от Испания, Белгия, САЩ, Литва, Италия, Швейцария, Македония и Румъния. Наши учени преподават в шест български университета. Работим с изявени студенти и ученици в нашите младежки школи и полеви курсове по орнитология, хидробиология, природозащита и екология, като сред тях имаме лауреати на национални награди.
През последните пет години дадохме повече от 120 експертни оценки, становища, мнения и др. за държавните институции – за трасета на магистрали, управление на ресурси от лечебни растения, гъби, риба и дивеч, устройство и управление на мрежата от защитени територии и зони от Натура 2000, замърсявания на околната среда и др. Наши експерти участваха в Националния съвет по биоразнообразие към МОСВ. Подпомогнахме МОСВ за изготвянето на V-тия национален доклад (2009-2013 г.) по изпълнението на задълженията на Република България по Конвенцията за биологично разнообразие. Учени от института се явяваха пред съдилища и следствени органи като вещи лица (дори с риск за здравето и живота си) и защитаваха позициите на българската държава пред Европейския съд в Люксембург, представяха страната в органите на Европейската комисия, оценителни комисии и международни организации. Наш колега току-що приключи 11-годишния си мандат като член на Борда на съветниците на Генералния секретар на ООН по водите. Учени от института представляват България в Програмата "Човекът и биосферата" на ЮНЕСКО.
Преди по-малко от две седмици директорът на нашия институт прие телефонно обаждане от министъра на околната среда и водите в оставка г-жа Ивелина Василева, в което тя изрази благодарност към института за успешното и ползотворно оперативно сътрудничество с института по време на мандата на правителството.
Както е известно, средната заплата в БАН е с 200 лв. по-ниска от средната заплата в България и с близо 500 лв. по-ниска от средната заплата в гр. София. Основните заплати в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания, формирани от държавната субсидия за БАН, са както следва:
- Специалисти с висше образование (бакалаври и магистри) – 420 лв.
- Асистенти – 420 лв.
- Главни асистенти (доктори) – 485 лв.
- Доценти – 570 лв.
- Професори – 680 лв.
Има ли условия за съществуване и възобновяване на научния потенциал при такова равнище на доходите?
Ние не просим!
Ние настояваме за възнаграждение и условия за труд, които съответстват на квалификацията и значимостта на работата ни за науката, държавата и обществото!
Ние сме в постоянна връзка със световната научна общност – водим кореспонденция, пътуваме, посрещаме колеги от чужбина. Знаем какво става по света. Не ни е известна друга държава в Европа, Америка, Австралия, Азия или Африка, където висшите органи на държавната власт да се опитват системно да унижават учените!
Не ни е известна друга държава, в която управляващите да полагат усилия за унищожаване на националния научен потенциал!
Ако можете, г-жо Стоянова, помислете за това!
Текстът на изявлението може да се свали като pdf-файл тук. /ИБЕИ-БАН, 03.12.2016 г./
Решение на Научния съвет на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН
Във връзка с предстоящото изграждане на Лот 3.2. на Автомагистрала "Струма" и изготвеното от ИБЕИ-БАН становище относно "Актуализирано задание за обхват и съдържание на оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение за "Подобряване трасето на Лот 3.2 на АМ "Струма", Научният съвет на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН, като отчита наличието на множество консервационно значими видове и природни местообитания, както и наличието на защитени територии в района на Кресненското дефиле,
РЕШИ:
Необходимо и целесъобразно е във възможно най-кратки срокове да се обсъдят и подложат на оценка всички възможни варианти за преминаване на трасето на Лот 3.2 на Автомагистрала "Струма", при което да се отчете необходимостта от опазване на биологичното разнообразие в района.
Решението е прието на заседание на Научния съвет на ИБЕИ – БАН на 8 ноември 2016 г., Протокол № 26, т. 7.
/НС на ИБЕИ-БАН, 11.11.2016 г./
Тримата учени от Националния природонаучен музей и Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания са станали жертва на фатален пътен инцидент. Колата им е била блъсната на 22 юни 2016, по време на служебно пътуване.
С дълбока скръб научихме за загубата на нашите колеги и приятели, трима от най-добрите херпетолози у нас - Николай Цанков, Андрей Стоянов и Добрин Добрев. Според информация от Гранична полиция те са претърпяли тежка катастрофа с друг лек автомобил на гръцка територия. Тримата са провеждали теренни проучвания на разпространението на инвазивни видове земноводни и влечуги.
Колеги от цялата страна изпращат съболезнователни писма. Нашата херпетологична наука, нашата природозащита осиротяха.
Доц. д-р Николай Цанков е завършил Биологическия факултет на Софийски университет „Св. Кл. Охридски” (2001), специалност зоология. Работи като херпетолог в НПМ-БАН. Основните му проучвания са посветени на систематиката, биологията, разпространението и еволюцията на българската и балканска херпетофауна. Водещ херпетолог у нас и ръководител на школа по херпетология към НПМ-БАН.
Гл. ас. д-р Добрин Добрев работи като зоолог в ИБЕИ-БАН. Завършил е Биологическия факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ (1986). Автор и съавтор на редица определители, сборници и статии по таксономия, фаунистика, екология и опазване на акари, риби, земноводни и влечуги на Балканския полуостров.
Андрей Стоянов е завършил Биологическия факултет на Софийски университет „Св. Кл. Охридски” (1986), специалност зоология. Работи като херпетолог в НПМ-БАН, с огромен теренен опит и със съществен принос в обогатяване на музейните колекции, както и в изследването на екологията, поведението, зоогеографията и морфологията на земноводните и влечугите в България и на Балканите.
Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН (ИБЕИ-БАН) заявява, че категорично поддържа становището, представено през 2015 г. от учени от ИБЕИ-БАН и Ботаническата градина при БАН, че на въпросната територия съществуват природни местообитания от Директива 92/43 ЕИО (Директивата за местообитанията), а именно дюнни местообитания.
На свое заседание от 14 юни 2016 г. (Протокол No. 21, т. 1.), Научният съвет на ИБЕИ–БАН обсъди и прие становище относно проекта за Национална стратегия за развитие на научните изследвания
. Проектът за стратегия е разработен от МОН и предложен за обществено обсъждане в едномесечен срок на
.
.
Във връзка с поканата за участие в Клъстер "My Clean Sea", Научният съвет на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН (ИБЕИ – БАН) взе следните решения на свое заседание, проведено на 26 януари 2016 г.:
Решение 1.
Решенията на Научния съвет са приети единодушно с 20 гласа "ЗА", 0 гласа "ПРОТИВ" и 0 гласа "ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ".
