Institute of Biodiversity and Ecosystem Research at the Bulgarian Academy of Sciences

БиоБлиц изследване на инвазивни чужди видове

 

Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН съвместно с Лесотехническия университет и Катедрата по обща и приложна хидробиология към БФ, СУ, организират БиоБлиц изследване на инвазивни чужди видове (ИЧВ), предназначено както за професионалисти, така и за любители (вкл. ученици, студенти), което ще се проведе на 21 май 2022 г. (събота), в района на Панчаревското езеро, Столична община (начало: 11.00 ч., сборен пункт: Рибарниците срещу спирка „Плажа Панчарево“).

 

БиоБлиц събитието се организира като част от мащабно европейско изследване в рамките на COST Акция CA17122 "Повишаване на познанията за чуждите видове с помощта на гражданската наука" (Alien CSI). С него ще отбележим и Световния ден на мигриращите риби (21 май 2022 г.), като на участниците ще бъдат демонстрирани методи за улов на риби за научни цели и ще бъде представена информация за директни и косвени заплахи за ихтиофауната, като хидроморфологичните промени на техните местообитания и ИЧВ.

 

Каним желаещите да участват в БиоБлиц изследването и с помощта на приложенията за мобилни телефони "Инвазивните чужди видове в Европа" и "iNaturalist" (проект BioBlitz IAS Bulgaria) да направят снимки и регистрират наблюденията си на чужди видове с цел събиране данни за района. Записите на участниците ще подпомогнат нашите усилия за регистриране на чужди и ИЧВ растения и животни, засягащи Европейския съюз, България и Дунавския басейн. Според интересите си участниците могат да изберат и да се присъединят към определен полеви екип, който ще фокусира усилията си към дадена група организми (растения, сухоземни безгръбначни животни и водни животни). Екипите на терен ще бъдат ръководени от експерти, които ще оказват съдействие при вземането на проби и определянето на целевите видове при необходимост, но се очаква активен принос от страна на участниците. За да запишат своите наблюдения участниците ще се нуждаят от телефон или таблет.

 

Допълнителна информация за проекта, събитието, приложенията за мобилни телефони и инвазивните чужди видове, които биха могли да се наблюдават и регистрират в района може да намерите на следните адреси:

• линк 1
• линк 2
• линк 3
• линк 4

За регистрация за участие и за допълнителна по-подробна информация, моля използвайте следния адрес: Bulgaria.IAS@gmail.com

 

/ИБЕИ-БАН, 07.05.2022 г./

---

Нови конкурси за академични длъжности

 

В бр. №34 / 03.05.2022 г. на Държавен вестник е публикувана обява на Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН, за два нови конкурса за академични длъжности по професионално направление 4.3. Биологически науки, както следва:

• професор по научна специалност "Зоология", за нуждите на ИГ "Протозоология", секция "Биоразнообразие и екология на безгръбначните животни", отдел "Животинско разнообразие и ресурси" – един;

• доцент по научна специалност "Ботаника", за нуждите на ИГ "Флора и флорогенеза", секция "Флора и растителност", отдел "Растително и гъбно разнообразие и ресурси" – един.

Срок за подаване на документи: 3 юли 2022 г. (2 месеца от обнародването в Държавен вестник). Изискванията към кандидатите и документите по конкурса са публикувани на сайта на института. Справки: при научния секретар на ИБЕИ (тел. 0879499178, e-mail: katyageor@gmail.com). Документи се подават в деловодството на ИБЕИ-БАН, бул. Цар Освободител No 1.

/ИБЕИ-БАН, 06.05.2022 г./

---

 

Реновирана е хидробиологичната лаборатория към колекция "Водни безгръбначни"

 

В резултат от работата по първия етап на проекта "Надграждане на научната инфраструктура "Разпределена система от научни колекции – България (DiSSCo-BG)", в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН бе обновена лабораторията към отдел "Водни екосистеми". В хидробиологичната лаборатория се обработват и ще се съхраняват част от спиртните колекции, както и колекции от трайни препарати на водни безгръбначни животни.

Обновената лаборатория разполага с необходимата инфраструктура и оборудване за обработка на проби, подготовка на микроскопски препарати и дигитализация на образци. Екземплярите от водни безгръбначи са събирани и отделяни в процеса на обработката на хидробиологични проби от реки и стоящи водоеми на територията на цялата страна. Образците от колекциите са придружени от информация за местоположение на находките и данни за физичните и химични характеристики на водната среда.

 

/ИБЕИ-БАН, 29.04.2022 г./

---

Откриване на нова микологична лаборатория в ИБЕИ-БАН

 

В резултат от работата по първия етап на проекта "Надграждане на научната инфраструктура "Разпределена система от научни колекции – България (DiSSCo-BG)", в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН е създадена нова микологична лаборатория. Тя е изградена през 2021-2022 г. към Микологичната колекция на ИБЕИ-БАН за изследване и дълготрайна поддръжка на депозираните в нея материали. В лабораторията ще се извършват съвременни молекулярно-генетични и морфологични изследвания, целящи изучаването и опазването на гъбното разнообразие.

Официалното откриване на специализираната микологична лаборатория ще се състои на 12 април 2022 г. (вторник), от 11 ч., в сградата на ИБЕИ-БАН на ул. "Акад. Г. Бончев", Блок 23, 3-ти етаж. Директорът на ИБЕИ-БАН, доц. Анна Ганева, заедно с ръководителя на българския консорциум DiSSCo-BG, проф. Бойко Георгиев и доц. Теодор Денчев, ръководител на лабораторията ще представят възможностите на новоизградената лаборатория.

По време на откриването посетителите ще могат да разгледат Микологичната колекция на института, която е най-голямата българска колекция от гъби и гъбоподобни организми от всички групи. Създадена е през 1954 г. и нея са депозирани 30 700 образци. Колекцията е регистрирана в Международния индекс на хербариумите, поддържан от Ботаническата градина на Ню Йорк и включващ най-значимите ботанически и микологични колекции в света. Научният състав на колекцията включва пет души, работещи в секция "Микология" на отдел "Растително и гъбно разнообразие и ресурси". Тази колекция е един от значимите български обекти, участващи в европейската научна инфраструктура "Разпределена система от научни колекции", в която от българска страна са включени като партньори ИБЕИ-БАН и Националният природонаучен музей към БАН. Проектът е реализиран в рамките на Националната пътна карта за научни инфраструктури на Република България, финансирана от Министерството на образованието и науката.

За контакти:
доц. Теодор Денчев, ръководител на лабораторията
тел. 0895 112 379, е-mail: ttdenchev@gmail.com

Силвия Тошева, връзки с обществеността, НПМ-БАН
тел. 0879 226 575, е-mail: sylvia@nmnhs.com

 

Краткият репортаж на БТА за събитието може да намерите тук.

 

/ИБЕИ-БАН, 10.04.2022 г./

---

Нов конкурс за академичнa длъжност

 

В бр. 28 /08.04.2022 г. е публикувана обява на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН, София, за конкурс за академична длъжност "доцент" по професионално направление 4.3. Биологически науки, за нуждите на секция "Биомониторинг и екологичен риск" към отдел "Екосистемни изследвания, екологичен риск и консервационна биология" (един конкурс).

Срок за подаване на документи 08 юни 2022 г. (2 месеца от обнародването в Държавен вестник). Изискванията към кандидатите и документите по конкурса са публикувани на сайта на института. Справки: при научния секретар на ИБЕИ (тел. 0879499178, e-mail:katyageor@gmail.com). Документи се подават в деловодството на ИБЕИ-БАН, бул. Цар Освободител No 1, София.

 

/ИБЕИ-БАН, 09.04.2022 г./

---

 

Студентски стаж по археоботаника

 

През втората половина на 2021 г. и през първото шестмесечие от 2022 г. секцията по "Пaлеоботаника и поленов анализ" прие четирима студенти, които проведоха своя стаж в рамките на програмата "Студентски стажове. Фаза 2" на Министерството на образованието и науката на Република България. Разкрити бяха свободни места в направление "Археоботаника", в което успешно се вписаха и четиримата стажанти. Те са студенти от бакалавърски курс на обучение в специалностите "Археология" и "Биология" на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Това са археолозите Йоанна Катрева, Микаела Спасова и Михаела Димова, както и биологът Мартин Кръстев. Техен ментор по програмата е гл. ас. д-р Мила Андонова.

 

 

/ИБЕИ-БАН, 21.03.2022 г./

---

Допълнителен конкурс за редовни и задочни докторанти за учебната 2021-2022 г.

 

На основание Решение №437/02.06.2021 г. на Министерския съвет и публикация в Държавен вестник бр. 20/11.03.2022 г., ИБЕИ-БАН обявява конкурс за една редовна докторантура в област 4.3. Биологически науки по научна специалност "Ентомология".

Срок за подаване на документите: от 14.03.2022 г. до 13.05.2022 г.

 

Необходими документи:
 
1. Молба до директора на ИБЕИ-БАН, в която кандидатите посочват специалноста (специалностите), за която кандидатстват и чуждия език, по който ще държат втория конкурсен изпит.
2. Автобиография;
3. Диплома за придобита образователно-квалификационна степен “магистър” с приложението или нотариално заверено копие от нея;
4. Удостоверение за признато висше образование, ако дипломата е издадена от чуждестранно висше училище;
5. Медицинско свидетелство;
6. Свидетeлство за съдимост;
7. Декларация по § 5 от доп.разпоредби на ПМС 90/26.05.2000 г.
8. Кандидатите могат да прилагат и други документи, удостоверяващи техните интереси и постижения в съответната научна област.
9. Фактура (или копие) за платена такса 30 лв. в Центъра за обучение при БАН – бул. "Цариградско шосе" № 125, бл. 26Б, 2-ри етаж. (Таксата не зависи от броя на конкурсите, в които участват кандидатите).

 

Кандидатите без дипломи представят уверение от висшето училище за завършено образование, в което задължително се посочва средния успех от следването и оценката от защита на дипломната работа /или от положения държавен изпит/.

Кандидатите за докторанти се уведомяват писмено за допускането им до конкурса. В писмото е указано кога и къде да получат програмите за конкурсните изпити.

Изпитите ще се проведат:
- по специалността от 13 до 17 юни 2022 г.
- по чужди езици от 20 до 24 юни 2022 г.

Изисквания: Успешно издържали конкурсните изпити са кандидатите, получили оценка от изпита по специалността най-малко мн.добър 4,50 и по западен език не по-малко от добър 4,00.
 

/ИБЕИ-БАН, 11.03.2022 г./

---

ДЕКЛАРАЦИЯ
на VIII Общо събрание на Българската академия на науките
относно предвидената бюджетна субсидия за БАН за 2022 г.

 

 

Общото събрание на Българската академия на науките изразява своето възмущение от размера на бюджетната субсидия, предвидена за Академията за 2022 г. Това политическо решение нарежда учените, работещи в БАН, на последно място в системата на образованието и науката в страната.

 

С Министерско постановление №371 от 17.12.2020 г. за най-ниската академична длъжност „асистент“ в държавните висши училища беше определена минимална месечна работна заплата от 1300 лв. За сравнение, минималната заплата на асистент в БАН през 2021 г. е 946 лв., т.е. 72% от възнаграждението на колега на същата длъжност в държавно висше училище. Нещо повече, основната заплата на професор в БАН е по-ниска от основната заплата за асистент в държавно висше училище!

 

Дискриминацията към Академията продължава и в предвидената бюджетна субсидия за 2022 г., която за пореден път ще демотивира младите хора да изберат професионална реализация в БАН. Младите хора не са съгласни да следват една от най-тежките кариери и след 15-20 години упорит труд да получават под средната заплата за страната.

 

Въпреки приетите стратегически документи държавата продължава да не спазва поетите ангажименти за достигане на целевите нива за финансиране на НИРД като процент от БВП.

 

БАН отстоява авторитета си на водещата научноизследователска организация в страната. Според доклада на Постоянно действащата експертна комисия за наблюдение и оценка на научноизследователската дейност във висшите училища и научните организации за 2020 г. Академията е класирана на първо място по критериите научни резултати и тяхното научно въздействие, включително патентна дейност; обществено и икономическо въздействие на научната дейност, както и по обща оценка на научната дейност. БАН генерира близо 40% от научната продукция на страната, а публикациите на нейните учени намират широк международен отзвук, мярка за което са десетките хиляди независими цитирания. В класацията на Университета в Станфорд през 2020 г. от изследователите, работещи в БАН, 25-има са сред първите два процента на най-влиятелните учени в света, а през 2021 г. броят им е 41. Това недвусмислено показва високия авторитет на учените от Академията сред световната научна общност и тяхната достойна роля в науката в международен мащаб.

 

През последните години БАН привлича допълнителни финансови средства, близки по размер на получаваната държавна субсидия. За 2020 г. субсидията е 107 142 627 лв., а допълнителните средства са 95 275 197 лв., от които около 30% са по програми на ЕС, за проекти, финансирани от европейски структурни и инвестиционни фондове или от други чуждестранни източници. Ала всеки, който работи в сферата на науката и иновациите, знае, че това са средства със строго предназначение и разпределение, които не могат да покрият дефицита за възнагражденията на учените.

БАН неизменно подкрепя държавата със своя експертен капацитет: поддържа 14 мониторингови мрежи, свързани със сеизмичната обстановка, състоянието на йоносферата и радиационния фон, Черно море и др.; участва в национални и международни експертни органи, в изготвянето на стратегически документи и експертни становища. БАН е неизменна част от решаването на проблемите на обществото, особено в ситуация на кризи. Ярък пример за това е участието на ключови експерти от БАН в овладяване на сегашната криза с Covid-19.

 

Ключова е и ролята на Академията в изпълнението на националните научни програми, на Националната пътна карта за научни инфраструктури, в изграждането на Центровете за върхови постижения и Центрове за компетентност, където БАН успешно си партнира с висшите училища. Това са дългосрочни стратегически обекти, в които се инвестират огромни средства за научна инфраструктура. Поради системното недофинансиране на човешкия потенциал обаче съществува реална опасност те да останат без изследователи и без инженерен персонал, т.е. без творците на наука и идеи!

 

 

Уважаеми дами и господа управляващи, призоваваме ви за спешен диалог – преди учените от БАН да предприемат дългосрочни ефективни протестни действия.

 

/Декларацията е приета от ОС на БАН, на 07.02.2022 г./

---

 

Награда за изследване на ИБЕИ на конференцията за вятърна енергетика WindEurope Electric City 2021 в Копенхаген, 23–25.11.2021 г.

 

Нашите колеги Мартин Георгиев и проф. Павел Зехтинджиев взеха участие конференцията Electric City 2021 на асоциацията WindEurope и получиха високо отличие за представеното от тях изследване. Следва техният разказ за събитието:

 

"WindEurope, преди известна като Европейска асоциация за вятърна енергия (EWEA), е асоциация със седалище в Брюксел, която насърчава използването на вятърна енергия в Европа. Тя има над 600 членове, които са активни в повече от 50 страни, включително производители с водещ дял на световния пазар на вятърна енергия, доставчици на компоненти, изследователски институти, национални асоциации за вятърна енергетика и възобновяеми енергийни източници, разработчици, изпълнители, доставчици на електроенергия, финансови и застрахователни компании и консултанти. Събитието Electric City 2021 на WindEurope бе най-големият форум за вятърната индустрия в Европа за 2021 г. С близо 400 изложители и 8000 участници, събитието беше много продуктивно. В Twitter и Linkedin събитието, състояло се на 23, 24 и 25 ноември 2021 г., е било второто по популярност в Дания за тази седмица. То беше открито от принца на Дания. В конференцията бяха представени 253 постера, 8 от които бяха наградени за принос, новаторство, оригиналност и яснота. Сред тех беше и един от постерите, представени от Мартин Георгиев и проф. Павел Зехтинджиев."

 

 

ИБЕИ участва в конференцията с два постера. Първият постер се основава на експеримент, проведен на БЕБ Калимок през пролетта на 2020 г. (Постер 156: "Ефектът на звука върху поведението на птиците, приложение във вятърни паркове").

 

 

 

 

Вторият постер представя експеримент, проведен на територията на ветропарк "Свети Никола" в района на Калиакра през пролетта и есента на 2020 г. Това изследване бе удостоено с първа награда за най-добър постер на конференцията. (Постер 155: "Откриване на птици в реално време и контрол на риска от сблъсък във вятърни паркове").
 

/ИБЕИ-БАН, 07.12.2021 г./

 

---

 

ИБЕИ-БАН с победител в националния стипендиантски конкурс "За жените в науката"

 

Стипендиантската програма "За жените в науката" се провежда в България за 11-и пореден път в партньорство между L’Oréal България, СУ "Св. Климент Охридски" и Националната комисия за ЮНЕСКО – България. Трите победителки в конкурса тази година са от Българска академия на науките - д-р Мария Калъпсъзова и Нина Стоянова-Нанкова от Института по обща и неорганична химия, и доц. Ина Анева от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания.

 

Доц. Ина Анева има забележителни успехи в сравнително кратката си научна кариера (10 години). Взема активно участие в изпълнението на 37 научни проекта, на 8 от които е ръководител. Проектът, с който Ина печели стипендията „За жените в науката“ за 2021 г., е фокусиран върху проучване на лечебните свойства на растения като мурсалския чай по отношение на невродегенеративни заболявания като Алцхаймер и Паркинсон.

Престижното отличие им бе присъдено за техните новаторски научни проекти на официална церемония в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
 

/ИБЕИ-БАН, 03.12.2021 г./

---

 

Първи доказателства за завръщането на евразийският бобър в България

 

 

За първи път от около 200 години евразийският бобър Castor fiber Linnaeus, 1758 (Rodentia: Castoridae) отново е намерен в България. Установеното находище е във водосбора на река Русенски Лом и попада в Защитена Зона BG0000608 "Ломовете" от мрежата на Натура 2000.

 

 

Откритието е фото- и видеодокументирано и широко отразено в националните медии. Находището се явява една от най-южните точки от ареала на вида в Европа.

 

 

 

Находката е публикуванa в списанието Acta Zoologica Bulgarica от екип учени от Лесотехническия университет - София и ИБЕИ-БАН, и Държавно горско предприятие Бяла.

 

/ИБЕИ-БАН, 25.11.2021 г./

---

Юбилей на д-р Мария Карапеткова

 

На 28 октомври 2021 г. нашият дълбоко уважаван колега ихтиолог доцент д-р Мария Станева Карапеткова навършва 90 години!

 

Д-р Мария Карапеткова е родена на 28.10.1931 г. в гр. София. През 1949 г. завършва с отличие IV Девическа гимназия. През 1953 г. се дипломира като биолог в СУ "Св. Климент Охридски". Веднага след дипломирането си започва работа като научен сътрудник в Ихтиологична станция – гр. Варна, а по-късно в секция "Ихтиология" на Института по рибарство. През 1962 г. е приета с конкурс в Института по зоология при БАН (днес ИБЕИ), секция "Хидробиология", където работи в продължение на почти 30 години. През 1980 г. защитава докторска дисертация на тема "Биологична характеристика на калкана по българското крайбрежие на Черно море", а през 1982 г. получава научното звание "старши научен сътрудник II степен" (днес "доцент"). Дълги години след пенсионирането си продължава своята активна научно-изследователска, редакционна, публикационна и експертна дейност.

 

Д-р Мария Карапеткова е един от най-изтъкнатите ихтиолози в България. Провежда задълбочени изследвания върху черноморския калкан, като резултатите за възрастовия състав, темпа на растеж, храната и храненето, разпределението, миграциите и състоянието на запасите на популацията на този вид пред българския бряг са основа за разработването на редица програми и стратегии за устойчивото използване и опазване на калкана в Черно море. От съществено значение са и провежданите от нея фаунистични, таксономични, биологични и екологични изследвания на ихтиофауната в българските дунавски и черноморски притоци, както и в планинските езера. Резултатите от нейните изследвания имат съществен принос за оценка на състоянието на рибните популации и техните заплахи, и разработването и прилагането на подходящи природозащитни и рибностопански мерки.

 

Д-р Карапеткова е автор на голям брой научни публикации върху рибите, вкл. в Червена книга на България (1985 г.), в Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие на България (1993 г.) и в География на България (2002 г.). Една от най-емблематичните нейни книги е "Рибите в България" (Изд. Гея-Либрис, 215 стр.), написана в съавторство с покойния проф. д.б.н. Младен Живков и илюстрирана от известния художник анималист г-н Георги Пчеларов. Книгата е издадена за първи път през 1995  г. и преиздадена няколко пъти, като през 2006 г. е публикувано преработено издание.

 

Високо оценяваме и се гордеем с достойния професионален път и научните приноси на д-р Мария Карапеткова в областта на ихтиологията!

 

Пожелаваме живот и здраве още дълги години!

Поздравителният адрес от ИБЕИ-БАН може да видите тук.

 

/ИБЕИ-БАН, 28.10.2021 г./

---

Скръбна вест

 

С прискърбие съобщаваме, че на 27

 

октомври 2021 г. почина нашият

 

уважаван колега проф. д.б.н. Пламен

 

Калушков - водещ специалист в областта

 

на ентомологията и агроекологията.

 

 

Поклон пред паметта му!

 

 

/ИБЕИ-БАН, 27.10.2021 г./

 

---

 

Научната общност следи внимателно развитието на кризата с авариралия кораб "Вера Су"

 

В интервю, излъчено на 9 октомври 2021 г. по Би Ти Ви, д-р Димитър Беров от Лабораторията по морска екология към ИБЕИ-БАН обясни възможния биологичен механизъм, който може до доведе до екологична катастрофа като последствие от аварията на кораба "Вера Су". Постъпването на значителни количества азотен тор в морската вода ще има като последствие бурно развитие на микроскопичните планктонни водорасли. Това развитие е известно като "цъфтеж на планктона" и води до натрупване на огромна биомаса в морската вода. След масовото развитие на планктонните водорасли, те скоро умират и се утаяват на морското дъно, където започват да гният. Загниването на необичайно голямата биомаса води до изчерпване на разтворения кислород в придънните морски слоеве, което пък е причина за масова смъртност на дънните риби и безгръбначни животни. Трудно е да се прогнозира какъв ще бъде периметърът на засегнатата от замърсяване акватория. Това зависи както от количествата тор, така и от интензивността и посоката на морските течения.    

Интервюто с д-р Беров можете да видите тук.

 

/ИБЕИ-БАН, 09.10.2021 г./

---

 

Палеоботаничната колекция на ИБЕИ с принос за таксономична ревизия на фосилен материал от род Passiflora (Passifloraceae)

 

По молба на д-р Елизабет Хермсен (изследовател от Cornel University, САЩ), с активното съдействие на учените от секция "Палеоботаника и поленов анализ", отдел "Растително и гъбно разнообразие" (ИБЕИ-БАН), беше извършен преглед на фосилен карпологичен материал от род Passiflora. Бяха направени снимки на българския материал, съхраняван в Палеоботаничната колекция на ИБЕИ. В резултат на обменената информация, беше публикуван обзор на фосилните находки на видове от р. Passiflora, с предложение за ново таксономично решение, в което подвидът Passiflora kichheimeri Mai subspecies bulgarica Palamarev бе издигнат в ранг на нов вид - Passiflora bulgarica (Palamarev) Hermsen. Статията е публикувана в International Journal of Plant Sciences (линк).

 

/ИБЕИ-БАН, 30.09.2021 г./

---

Скръбна вест

 

С прискърбие съобщаваме, че на 27.09.2021 г., загубихме най-изявения български художник на ботаническата рисунка Димитър Влаев

 

Роден е в гр. Пазарджик на 09.02.1938 г. През 1962 г. завършва Художествената академията с отличен успех, специалност „Илюстрация и оформление на книгата“, с дипломна работа върху разказите на Йордан Йовков. В продължение на повече от 50 години Димитър Влаев илюстрира основните български ботанически издания – 8 тома от многотомното издание „Флора на (Н)Р България”, „Червена книга на НР България”, т. 1. Растения, „Билки и билкосъбиране”, „Определител на висшите растения в България”, „Как да разпознаваме растенията в нашата природа”, „Атлас на ендемичните растения в България”, „Атлас на лечебните растения в България”, „Хорологичен атлас на лечебните растения в България”, „Ядливи и отровни гъби в България”, „Гъбите в България”, „Atlas of Bulgarian endemic plants”, „Червена книга на Р България”, т. 1. Растения, многотомно издание „Гъбите в България”, като и „Хелминти на насекомоядните бозайници и гризачите в България”, плакати, популяризиращи редките и защитени растения, Селскостопанска енциклопедия, учебници по ботаника, биология и др.

С таланта и умението си да открива детайлите в растенията, които са от особено значение за тяхното разграничаване, с добре представените специфики на отделните семейства и родове, той допринесе за повишаване качеството на ботаническите издания.

През февруари 2003 г. по повод 65 г. от рождението на художника, и в знак на уважение към неговия труд, за ролята му за оформяне на научните издания на съвременно високо научно ниво, Управителният съвет на БАН го удостоява с почетния знак „За заслуги към БАН”.

Поклон пред светлата му памет!

 

---

 

ИБЕИ-БАН участва в публикация на база-данни за първичните гори в Европа

 

Първичните гори, дефинирани като гори, в които следите от човешко въздействие, са незначителни, са рядкост в Европа и продължават да изчезват. В настоящата публикация е представена цялостна геобаза данни и карта на известните първични гори в Европа.

 

Геобазата данни хармонизира 48 различни, предимно полеви набори от данни за първичните гори и съдържа 18 411 отделни полигона, разположени в 33 държави. От страна на ИБЕИ-БАН, проф. д-р Цветан Златанов е предоставил данни за първични гори, доминирани от бук (Fagus sylvatica), смърч (Picea abies) и eла (Abies alba) на територията на България. Данните са събрани през периода 2013-2019 г., по задача, финансирана от WWF България. За целта на идентификация на извадка от първични гори в България, са заложени над 300 опитни площи в гори на възраст над 140 години като над 40 от площите са разположени в първични гори.

 

/ИБЕИ-БАН, 18.08.2021 г./

---

 

Ново нискотемпературно съоръжение съхранява богатата колекция на хербариума на ИБЕИ
 

Нискотемпературната камера подпомага съхранението на образците в Хербариума на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН. Съвременната апаратура е финансирана от Националната пътна карта за научна инфраструктура. Тя е част от работната програма на проект "Разпределена система от научни колекции – България (DiSSCo-BG)", която е българският участник (“национален възел”) в паневропейската Разпределена научна инфраструктура DiSSCo (Distributed System of Scientific Collections).

 

Хербариумът е най-богатата и най-представителната научна колекция за флората на България и Югоизточна Европа. Съдържа около 200 000 образци. Регистриран е в международната информационна система за най-значимите хербарийни колекции ‘Index Herbariorum’ с акронима SOM. Опазването на колекцията от вредители – различни видове насекоми, основно бръмбари, е сред приоритетите на учените и кураторите на научната колекция. С новата камера, която поддържа температура от -20 ºС и има вместимост от 20 куб. м., става възможно всички хербарийни образци да бъдат обработвани ежегодно, за по две седмици, с цел унищожаване на вредителите и техните яйца. Интензифицирането на схемата за профилактика увеличава значително надеждността на съхраняване на образците с високо научно значение.

Повече информация за новото нискотемпературно съоръжение може да намерите във видеото на сайта на BTA (линк).
 

/ИБЕИ-БАН, 05.08.2021 г./

---

 

Поредно 22-ро опръстеняване на жълтокраката чайка на остров Св. Иван, Созопол

 

Организатори: Група за изследване на чайките в България, Екологична станция при резерват "Атанасовско езеро", ИБЕИ-БАН и Българска орнитологическа централа ИБЕИ-БАН

 

На 05.06.2020 г. се проведе двадесет и второто последователно опръстеняване на малките на жълтокраката чайка (Larus michahellis) в най-голямата естествена колония на остров Св. Иван, край гр. Созопол. В експедицията взеха участие 25 доброволци и опръстениха рекордните 723 малки, излюпени през тази година, с комбинации от цветни и метални пръстени. Традиционните ежегодни експедиции за опръстеняване на малките на жълтокраките чайки е образователно-практическа дейност и е втората по продължителност след  опръстенителната дейност на ЕС при резерват "Атанасовско езеро". Това са местата където на терен природолюбители, студенти и орнитолози работят съвместно, обменят знания и опит.

От 2000 г. досега са опръстенени над 9 700 малки с алуминиеви и над 4 800 малки със сини, пластмасови пръстени, с комбинация от бели букви и цифри. Резултатите от експедицията показват, че броят на гнездящите жълтокраки чайки на острова е между 900 и 1100 двойки.

Повече информация за проведеното опръстеняване и любопитни данни за гнездящите популации на вида по Българското черноморско крайбрежие може да намерите тук.

 

/ИБЕИ-БАН, 04.08.2021 г./

---

 

Интервю за мерките за опазване на старите гори

 

В края на 2020 г., опазването на старите гори на България беше отличено като най-забележителното достижениe в управлението на мрежата "Натура 2000" в Европейския съюз, според гласуване на гражданското общество. По този повод на 20-ти юли 2021 г. се проведе съвместна пресконференция на Изпълнителната агенция по горите и WWF България. Професор Цветан Златанов от ИБЕИ-БАН, като активен участник в процеса на картиране и обявяване на тези гори за защита, представи част от проблематиката свързана с опазването им.

Интервюто може да чуете на следния линк.

 

/ИБЕИ-БАН, 21.07.2021 г./

---

 

Участие на ИБЕИ-БАН в Софийски фестивал на науката

 

В рамките на Софийски фестивал на науката (15 - 17 май 2021 г.), организиран от Британското посолство у нас, Министерството на образованието и науката и Столична община, бяха представени две презентации под надслов "Палеоботанична работилница". Доц. д-р Владимир Бозуков, ръководител на секция "Палеоботаника и поленов анализ" към отдел "Растително и гъбно разнообразие и ресурси" в ИБЕИ-БАН, запозна посетителите с провежданите в института палеоботанични изследвания.

 

Презентациите включваха както теоретични въпроси за предмета и значението на палеоботаничната наука, за различните начини за фосилизация на растителния материал и различните типове фосили, така и практика по обработка на растителни макрофосили.

 

 

Интересът беше голям и определените места в залата не можаха да поберат всички желаещи.

Снимките са предоставени от Снежина Попова, студент в Биологическия факултет на СУ "Св. Кл. Охридски", която е стажант в ИБЕИ и участва активно в събирането на представения фосилен материал и в организирането на презентациите.

 

/ИБЕИ-БАН, 30.06.2021 г./

---

Резултатна съвместна дейност между ИБЕИ-БАН и музеите в България

Една от основните роли на музеите е да осъществяват по-достъпна връзка между науката и изкуството, и хората, които не са заети в тези сфери, но проявяват интерес към тях. Природонаучните музеи и тези, които имат в структурата си отдели, свързани с опознаването и запазването на природата, са обект на особено внимание за Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН. Той е една от основните институции в България, които са обвързани и отговорни за изследването и защитата на биоразнообразието и екосистемите в страната ни.

Чрез съвместната си дейност с музеи от различни региони на България, институтът се стреми именно знанието за живата ни природа и стремежът за опазването ѝ да достигне до колкото се може повече българи и гости на страната ни. Същото важи и за историята на биоразнообразието на територията на България през отминали геоложки епохи. По-конкретно съвместната дейност между института и музеите в сферата на палеонтологията се изразява в създаване на палеоботанични колекции от растителни фосили към музеите и оформяне на техните експозиции.

Чрез средства, осигурени от съответните музеи, и експертизата на учени от ИБЕИ-БАН, досега са постигнати видими резултати в Националния природонаучен музей – БАН, Регионалния исторически музей – Благоевград, Регионалния природонаучен музей – Пловдив, Общинския исторически музей – Гоце Делчев. За съжаление, недостатъчното финансиране на музейното дело е проблем за разпространението на такава дейност в различните райони на страната, въпреки че от регионалните музеи има изявен голям интерес.

СКРЪБНА ВЕСТ

С дълбоко прискърбие съобщаваме, че на 12.03.2021 г. след кратко боледуване почина нашият дълбоко уважаван колега, приятел и забележителен хидробиолог

проф. д-р Румен Кирилов Калчев

Проф. д-р Румен Калчев е роден на 20.11.1951 г. в гр. Кубрат. Дипломира се като биолог, специалност сладководна и морска хидробиология в Университета в Рощок, Германия. В периода 1980–1984 г. успешно разработва и защитава докторантура в Университета „Тарас Шевченко“ и Института по физиология на растенията на Украинската академия на науките в гр. Киев. От 1984 г. започва работа като научен сътрудник в секция „Хидробиология“ на Института по зоология при БАН (ИЗ-БАН). През 2002 г. се хабилитира и получава академичната длъжност Доцент, а през 2015 г. – Професор. В ИЗ-БАН проф. Калчев ръководи Изследователска група (ИГ) „Фитопланктон“ и Секция „Хидробиология“, а след 2010 г. в ИБЕИ-БАН е ръководител на ИГ „Лентични екосистеми“ и Секция „Биоразнообразие и процеси в сладководни екосистеми“.

Проф. Румен Калчев е един от най-изтъкнатите български хидробиолози. Като ръководител и участник в редица национални и международни проекти той развива особено активна и ползотворна научноизследователска дейност в разнообразни области, като: състав и функциониране на фитопланктона, измерване на първичната продукция чрез кислородния, радиовъглеродния и флуоресцентния методи, анализ на фотосинтезиращите пигменти, хидрохимия и кръговрат на биогенните елементи, трофични взаимоотношения между фито-, бактерио- и зоопланктона, оценка на екологичното състояние/ потенциал на стагнантните водни басейни, влияние на инвазивните видове миди от род Dreissena върху физичните и химичните параметри на водата и планктонните съобщества и др. Неговите оригинални научни и научно-приложни приноси спомагат за успешното решаване на проблеми при опазването и устойчивото използване на биологичните ресурси в стоящите естествени и изкуствени водоеми, както и при  възстановяването и опазването на влажните зони в страната. Особено място в неговите изследвания заемат р. Дунав и прилежащите влажни зони. Повече от 10 години проф. Калчев е национален представител на България в Международната асоциация за изследване на р. Дунав (IAD). Организатор е на 40-та Международна конференция на IAD в България през 2014 г. Дейността му като специалист е високо ценена у нас и в чужбина.
 
Проф. Калчев е автор или съавтор на повече от 100 научни труда. Той има и активна учебно-преподавателска дейност. В продължение на 12 години води упражнения по Хидробиология (Определяне на първична и вторична продукция на водните организми) в Биологическия факултет на Софийския университет. Ръководител е на успешно защитили дипломанти и докторанти. Автор е на учебник по Екотоксикология.

Ние, неговите колеги от ИБЕИ-БАН, оценяваме високо неговите научни и научно-приложни постижения и сме признателни за неговия принос в развитието на хидробиологията! Ще го запомним с неговия изключителен професионализъм и колегиалност, с добротата и скромността му, с готовността винаги да помогне! Ще ни липсват неговите научни съвети, подкрепата, съвместната ни работа в лабораторията и на терен, приятелството!

Поклон пред светлата му памет!

Изказваме нашите най-искрени съболезнования към семейството и близките на проф. Румен Калчев!

От ръководството и колегите от ИБЕИ-БАН

Два от институтите на БАН започват дигитализиране на научните си колекции в съвместен проект

С онлайн среща на екипа на 12 януари 2021 г. започна изпълнението на първия етап от проекта "Разпределена система от научни колекции – България (DiSSCo–BG)".

Изпълнители на проекта са Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ-БАН) и Националният природонаучен музей (НПМ-БАН), обединени в консорциума "Надграждане на разпределена научна инфраструктура: Разпределена система от научни колекции–България (DiSSCo–BG)".

Консорциумът е българското звено в общоевропейската разпределена научноизследователска инфраструктура DiSSCo, призната за изследователска инфраструктура с европейско значение и включена в Пътната карта на Европейския стратегически форум за научни инфраструктури (ESFRI) през 2018 г. Проектът се реализира и като част от Националната пътна карта за научни инфраструктури за периода 2020-2027. Основната цел на учените от БАН е надграждане на технологичния, дигиталния и човешкия капацитет и дигитализирането на най-големите колекции за биологично и геологично разнообразие в България, съхранявани в ИБЕИ–БАН и в НПМ–БАН.

В резултат на изпълнението на проекта се очаква през 2027 г. да бъдат дигитализирани и достъпни онлайн значителна част от научните колекции на ИБЕИ–БАН (хербариум, микологична, палеоботанична и палинологична колекции, колекция с живи растения и зоологични колекции) и НПМ–БАН (колекции с безгръбначни и гръбначни животни и палеонтологични колекции). Стремежът е да бъдат обхванати около 2 милиона колекционни единици и около 500 000 дигитални изображения на образци, свързани с базата данни.

През първата година от проекта акцентът е инфраструктурното и техническо обезпечаване на колекциите, разработване на политики за унифициране и стандартизиране на регламентите, свързани с достъпа до колекциите и техните бази-данни, избор на система за управление на бази данни и стандарти за дигитализация в съответствие с най-добрите практики на водещи институции. Финансовата помощ осигурена от Министерството на образованието и науката за първата година на проекта е в размер на 800 000 лева.

Координатор:

Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН (ИБЕИ-БАН)
Лице за контакт: проф. дбн Бойко Б. Георгиев
Тел. номер: +359899285317, e-mail: bbg@ecolab.bas.bg, boyko_georgiev@yahoo.com

Партньор:
Национален природонаучен музей при БАН (НПМ–БАН)
Лице за контакт: доц. д-р Борислав Георгиев
Тел. номер: +359886129564, e-mail: bobivg@yahoo.com

/ИБЕИ-БАН, 27.01.2021 г./

---

 

Учени от три института на БАН и Лесотехническия университет започнаха работа по проект "Надграждане на разпределена научна инфраструктура "Българска мрежа за дългосрочни екосистемни изследвания (LTER-BG)"

 

На 21 януари 2021 г. се проведе онлайн среща между партньорите в консорциума с координатор Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ-БАН) и партньори Институтът по океанология "Фритьоф Нансен" при БАН (ИО–БАН),  Институтът за гората при БАН (ИГ-БАН) и Лесотехническият университет, София (ЛТУ), за стартиране на първия етап от проекта "Надграждане на разпределена научна инфраструктура "Българска мрежа за дългосрочни екосистемни изследвания (LTER-BG)".

 

Надграждането на съществуващата научна инфраструктура ще съчетава централизирани дейности (виртуална инфраструктура и мобилно оборудване), както и разпределена физическа инфраструктура, разположена в седем площадки в България – Беласица, Черно море, Места, Петрохан, Созопол, Сребърна и Парангалица.

 

Целта е да се обобщи научната информация за опазване и устойчиво управление на уникалното биологичното разнообразие в Република България, екосистемите и техните услуги в полза на обществото.

Проектът се реализира в рамките на Националната пътна карта за научна инфраструктура (2020-2027). Отпуснатата финансова помощ от Министерството на образованието и науката за първата година е в размер на 818 195 лева.

Координатор:
Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН
Лице за контакт: доц. д-р Светла Братанова – Дончева, e-mail: sbrat@abv.bg

Партньори:

 

Институт по океанология – БАН
доц. д-р Кремена Стефанова, e-mail: stefanova@io-bas.bg

Институт за гората – БАН
проф. д-р Миглена Жиянски, e-mail: zhiyanski@abv.bg

Лесотехнически университет
доц. д-р Соня Дамянова, e-mail: sonya_damyanova@abv.bg

/ИБЕИ-БАН, 27.01.2021 г./

---

Изследване върху диетата на бухала представя нови данни за застрашения от изчезване гигантски скакалец пъстро житно пиле

Проучванията върху диетата на различни видове птици осигуряват истинско съкровище от данни за изследване на разпространението и опазването на плячката им, като например някои непознати и редки видове скакалци, посочват учени след проучване на диетата на бухала (Bubo bubo) в югоизточна България.

• Pensoft (link, blog)
• Twitter (link1, link2)
• Facebook (link1, link2)

На 1 декември 2020 г. почина известният български ботаник

проф. Димитър Пеев



Бивш директор на Института по ботаника при БАН

Поклон пред паметта му!

/ИБЕИ-БАН, 02.12.2020 г./

ИФРГ-БАН и ИБЕИ-БАН са бенефициенти по новата национална програма на МОН "Европейски научни мрежи"

Институтът по физиология на растенията и генетика при БАН (ИФРГ-БАН) в партньорство с отдел "Растително и гъбно разнообразие и ресурси" на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ-БАН) са сред 13-те български институции (държавни висши училища и научни организации), бенефициенти по програмата "Европейски научни мрежи" с бюджет от Министерството на образованието и науката, възлизащ на 2,497,000 лв. за 2020 г.

Участие на ИБЕИ в COST Акция "Повишаване на познанията за чуждите видове с помощта на гражданската наука"

ИБЕИ-БАН участва в научна мрежа по програма COST на тема "Повишаване на познанията за чуждите видове с помощта на гражданската наука" (Alien CSI). COST Акцията е насочена към мултидисциплинарни изследвания във връзка с развитието и прилагането на гражданската наука, както и с повишаването на научните познания за динамиката на чуждите видове. Акцията ще допринесе за научнообосновано вземане на решения при изпълнението на Регламент (ЕС) №1143/2014 за инвазивните чужди видове, изпълнението на целите на ЕС в областта на биологичното разнообразие и повишаване на равнището на участие в гражданската наука.

1. Преглед на съществуващите инициативи и технологии на гражданската наука в България;
2. Използване на нови технологии и включване на нови заинтересовани групи, напр. чрез превод на български език на смартфон приложението "Инвазивните чужди видове в Европа", включване на видове растения, животни и гъби от национално/ регионално значение и популяризиране на приложението сред различни групи потенциални потребители;
3. Координиране на дейностите, свързани със събирането и валидирането на данни с помощта на смартфон приложението "Инвазивните чужди видове в Европа" в сътрудничество със Съвместния изследователски център на ЕК (JRC) и EASIN;
4. Преглед на структурата и съдържанието на данните при съществуващите инициативи на гражданската наука, свързана с чуждите видове в България;
5. Подобряване обмена на данните, комуникацията и повишаване на информираността във връзка с инвазивните чужди видове в България;
6. Разпространение на резултатите и сътрудничество с други проекти, бази данни и мрежи, свързани с гражданската наука и чуждите видове на регионално и европейско равнище.

• линк към сайта на COST Акцията
• информация на сайта на мрежата ESENIAS (линк)