Научно посещение на група ароматерапевти от Тайланд и Хонг Конг в ИБЕИ-БАН
На 22 май 2019 г. ароматерапевти от Тайланд и Хонг Конг посетиха ИБЕИ-БАН с цел запознаване с лечебните видове растения, които се използват в България.
Гл. ас. д-р Ина Анева представи четиричасова лекция за разнообразието от лечебни и ароматни растения, съдържащите се в тях биологично активни вещества и проявените активности.
Теоретичната част беше допълнена с посещение на ex situ колекцията от лечебни видове на ИБЕИ. Доц. д-р Антоанета Петрова, член на НС на ИБЕИ и директор на Ботаническата градина към БАН, разказа за растителното разнообразие, редките и защитени видове растения в района на Беледие хан. Групата остана впечатлена и прояви интерес за бъдещо сътрудничество.
/ИБЕИ-БАН, 22.05.2019 г./
Покана за предоставяне на оферти за изработка на промоционални печатни материали по проект RECONNECT
На
21 май 2019 г. в рубриката "Профил на купувача", раздел "
Обща информация" е публикувана покана за преставяне на оферти за изпълнение на услуги за изпълнение на дейности на проект "Регионално сътрудничество за устойчиво развитие на транснационалните екосистеми" (RECONNECT).
Текста на поканата може да намерите
тук.
/ИБЕИ-БАН, 21.05.2019 г./
Описан е нов вид сухоземен охлюв от Виетнам
В рамките на съвместна еспедиция във Виетнам на учени от Националния природонаучен музей и Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН, бе открит и описан необичаен сухоземен охлюв. Новият за науката вид
Laocaia simovi Dedov & Schneppat, 2019 е намерен във влажни гори в подножието на най-високия връх на Индокитай - Фансипан (3143 м) и е наименован на един от участниците в експедицията - доц. д-р Николай Симов.
Laocaia simovi е третият описан вид от рода и първият, който е заснет като жив екземпляр и има събрани данни за неговата биология.
Охлювът притежава черупка, която е изцяло покрита от телесната обвивка. Окраската му е впечатляваща - предният край на тялото е в охра, задната част е керемидено червена, а в допълнение тялото е "напръскано" с неравномерни по форма, големина и разположение светли и тъмни петна! Противно на биологията на европейските видове, този тропически вид обитава предимно короните на дърветата и рядко може да бъде намерен върху почвената повърхност. При докосване, опитвайки се да избяга,
Laocaia simovi развива необичайно висока за охлюв скорост. Като крайна форма на защита охлювчето "забива" глава в почвата и започва бързо и отревисто да размахва задния си край, наподобявайки тропоческите дървесни пиявици. Този необичаен начин на защита е подсигурен от липсата на органи в тази част на тялото, както и от дълбокия вертикален жлеб между опашния и главовия дял, който почти пресича животното на две части.
Повече информация може да намерите в
текста на публикацията.
/ИБЕИ-БАН, 20.05.2019 г./
Изложба в Региналния исторически музей - Благоевград
След успешното представяне в Регионалния исторически музей-София и Художествената галерия в Русе, изложбата "Птиците в изкуството и цар Фердинанд I" гостува и в Регионалния исторически музей - Благоевград. Изложбата беше открита на 18 май с участието на Директора на ИБЕИ доц. Анна Ганева, Георги Пчеларов – художник анималист и Директора на РИМ-Благоевград д-р Кирил Алексиев.
Преобладаващата част от експозицията включва оригинални акварели на птици, рисувани от холандски и германски художници в края на 19 век за изданието "Науман Естествена история на птиците на Централна Европа". Акварелите са част от библиотечния фонд на ИБЕИ-БАН.
/ИБЕИ-БАН, 19.05.2019 г./
Учени от ИБЕИ-БАН за съвременните методи за култивиране и опазване на лечебни и застрашени видове растения
На
5 май в поредицата на БНТ 2 "Младите иноватори" беше представена част от работата на младите учени от секция "Приложна ботаника", отдел "Растително и гъбно разнообразие" на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН,
д-р Ина Анева и
д-р Ива Дойчева. Работата на младите колеги е свързана с опазването и устойчивото ползване на лечебни растения, както и със съвременни и перспективни методи за ин витро размножаване на редки и защитени растителни видове. Накратко беше представена богатата и ценна колекция на хербариума към ИБЕИ-БАН - най-старият хербариум в България.
Повече информация може да намерите във видеото на БНТ2 (
линк).
/ИБЕИ-БАН, 06.05.2019 г./
Откриха нов вид трюфел у нас и в Гърция
Екип от изследователи от България и Гърция откриха и описаха нов за науката вид трюфел, на който дадоха името
Tuber pulchrosporum. Новооткритата подземна гъба е близък родственик на ценените в кулинарията летни или черни трюфели. Независимо от близостта си с тях, новоописаният вид се отличава безпогрешно, както по външния си вид, така и по спорите. Именно заради тях авторите му дават видовия епитет "
pulchrosporum", който преведен от латински означава "красивоспоров" - заради уникалната ажурна орнаментация, каквато няма при нито един от познатите видове в Европа. Новият трюфел изглежда е рядък и до момента е намерен само в малък брой находища в България и Гърция. Заради стопанския интерес към тях трюфелите са едни от сравнително добре проучените гъби на нашия континент, въпреки скрития им подземен начин на живот. Периодично миколозите откриват по някой неописан вид трюфел, но красивоспоровият надали би останал неизвестен за науката до момента, ако беше широко разпространен.
Откритието е ентусиазиращо, но българските миколози не за първи път описват непознат за науката вид. Красивоспоровият трюфел е чудесно доказателство, че природата на Балканите крие още непознати за науката гъби. Изследването на гъбното богатство на България е необходимост, към която трябва спешно да се насочи специално внимание, тъй като е предмет не само на чисто научен, но и на много важен практически интерес. Добре известно е, че понастоящем България е един от водещите износители на диворастящи гъби в Европейския съюз. Преработвателите на диворастящи гъби в Европа вече усещат натиск от съседни Балкански страни, където този бранш се развива с бързи темпове. Натиск има и от конкурентните цени на навлизащи продукти от Китай и други азиатски страни. Почти не може да има съмнение, че тази тенденция ще се развива и занапред, и изучаването на българските гъби е ключова предпоставка за запазване на конкурентноспособността на страната на този силно динамичен пазар.
Информацията за откритието е публикувана в едно от най-престижните международни микологични списания. Научната публикация е на свободен достъп и всички, които биха пожелали са се запознаят с още детайли за откритието, могат да намерят пълния текст на следния
линк.
/ИБЕИ-БАН, 25.04.2019 г./
Пилотно зарибяване с есетрови риби в р. Дунав в участъка на Румъния и Унгария
През месец април 2019 г. фауната на р. Дунав ще бъде обогатена, като се проведат две важни събития за зарибяване с есетрови риби. Едното е на 18-ти април в Исакча (Румъния), а другото - на 12-ти в Байя (Унгария). Събитията са част от проекта MEASURES (Управление и възстановяване на водните екологични коридори за мигриращи видове риби в басейна на река Дунав).
Целта на тези дейности е да опази и заздрави две силно застрашени дунавски популации на есетрови риби чрез консервационни методи. Зарибяването с чига (
Acipenser ruthenus) ще се проведе в Унгария, а зарибяването с руска есетра (
Acipenser gueldenstaedtii) – в Румъния. Рибите ще бъдат маркирани с цел идентифициране при повторно улавяне по време на
in situ проучвания и оценка на степента на преживяване на нововъведените индивиди. Това ще даде ценна информация за по-големи зарибителни акции в бъдеще.
Есетрите и другите мигриращи риби представляват историческото, икономическото и природното наследство на р. Дунав. Нещо повече, те са индикатори за екологичното състояние на речния водосбор, особено за функционирането на реките като екологичен коридор. Фрагментирането на реките от напречни конструкции като микроязовири на ВЕЦ или при мерки за защита от наводнения, представлява заплаха за естествените рибни популации, в случай че те вече не могат да достигат важни за вида местообитания, като места за хвърляне на хайвер, места за изхранване и зимуване.
Международните управленски действия за възстановяване на тези коридори като миграционни маршрути, както и съхраняването на местните видове са от съществено значение, докато отново не постигнем самоподдържаща се популация. Според Томас Фридрих от Университета по природни ресурси и науки за живота, Виена консервационното зарибяване е едно от многото необходими действия за опасяване на застрашените видове риби. Наред с осигуряването и възстановяването на местообитанията, от съществено значение е да се увеличи броят на животните от видовете и популациите, застрашени от изчезване.
Действията са организирани от проект MEASURES, финансиран от ЕС (ERDF, IPA). За повече информация, моля посетете
интернет-страницата на проекта.
/ИБЕИ-БАН, 15.04.2019 г./
"Международен семинар по екология - 2019", посветен на 75 години СУБ и 150 години БАН
На
18 и 19 април 2019 г., в Заседателната зала на Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания при Българска академия на науките, ул. "Ю. Гагарин" № 2, София ще се проведе
"Международен семинар по екология - 2019", посветен на 75 години от създаване на Съюза на учените в България и 150-та годишнина от създаването на Българска академия на науките. Семинарът е организиран от Секция "Биология" към СУБ и ИБЕИ-БАН.
Основни тематични направления:
- Биологично разнообразие и консервационна биология.
- Биотични и абиотични въздействия върху живата природа и механизми на адаптация.
- Екосистемни изследвания, услуги и екологично земеделие.
- Ландшафтна екология.
- Екология и образование.
- Други кореспондиращи направления
/ИБЕИ-БАН, 09.04.2019 г./
Допълнителен конкурс за редовни и задочни докторанти за учебната 2018-2019 г.
На основание Решение № 341 на Министерски съвет от 21.05.2018 г. и публикация в
Държавен вестник бр. 20/08.03.2019 г., ИБЕИ-БАН обявява три конкурса за докторантури в област 4.3. Биологически науки по следните научни специалности:
1)
научна специалност "Ботаника" - една редовна и една задочна;
2) научна специалност "Екология и опазване на екосистемите" - една редовна докторантура
Срок за подаване на документите: 12.03.2019 - 10.05.2019 г.
Необходими документи:
- Молба за участие в конкурса до Директора на ИБЕИ (посочва се специалността и чуждия език, по който ще държат изпит)
- Диплома/Удостоверение за завършена магистратура
- Фактура на Центъра за обучение за внесена такса в размер на 30 лева
- Уведомяване за допускане до 23.05.2019 г.
- Изпит по специалността – 17-21 юни 2019 г.
- Изпит по чужд език – 24-28 юни 2019 г.
Класираните кандидати се зачисляват до 01.10.2019 г.
/ИБЕИ-БАН, 08.04.2019 г.
Международна научна конференция "Растителното разнообразие в полза на обществото 2019"
На 21 и 22 ноември 2019 г., Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания и Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН имат удоволствието да ви поканят на международната научна конференция "Растителното разнообразие: социокултурни измерения и интердисциплинарни проекции".
Във фокуса на вниманието на организаторите са динамичните взаимни връзки и влияния човек–растения, ролята на растенията за формирането и поддържането на екзистенциална база, социални отношения и културни ценности и символи, както и ролята на човека, неговите културни и икономически ориентации и практики за трансформациите в растителния свят. Идеята за този форум идва от проучванията на изследователски екип от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей и Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН, който реализира проекта "Градината – място на биокултурно разнообразие и интердисциплинарно пресичане", финансиран от Фонд "Научни изследвания" (ДН10/1/2016). Градината е място, на което по особено отчетлив начин биологичните свойства на растенията се проявяват в социален и културен контекст. Тя е своеобразна експериментална територия, където разнообразни аспекти на биокултурно взаимодействие намират конкретен облик.
Срок за подаване на заявки за участие: 30 април 2019 г.
За повече информация:
/ИБЕИ-БАН, 15.02.2019 г./
Становище на ИБЕИ – БАН относно предлаганите промени на Закона за биологичното разнообразие
Научният съвет на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН прие становище относно предлаганите от Министерството на околната среда и водите изменения на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР).
Представеният законопроект за промяна на ЗБР предизвиква сериозна тревога и смущение на фона на реалното състояние на опазването на биологичното разнообразие и мрежата Натура 2000 в България. Очакваните въздействия от него ще имат негативен характер за опазването на природата в страната и устойчивото развитие на обществото.
На основата на направения анализ на законопроекта, ние предлагаме на Министерския съвет и Министерството на околната среда и водите:
- да спрат предлагания Законопроект за изменение на Закона за биологичното разнообразие в този му вид, поради посочените в становището проблемни части
- да обсъдят с академичната и университетска общност (представена от научните организации, имащи отношение към проучване и опазване на биологичното разнообразие):
− приложението на научен подход при опазване на националното биологично разнообразие
− регламентиране и формализиране участието на научните организации в процеса за осигуряване на МОСВ/МС с необходимата научна информация за взимане на информирани управленски решения в полза на цялото общество
− управленските подходи, които съответстват на съвременното ниво, прилагано при опазване на биологичното разнообразие
С пълния текст на становището можете да се запознаете
тук.
/ИБЕИ-БАН, 30.01.2019 г./
Нови проекти на ИБЕИ-БАН финансирани от конкурси на ФНИ през 2018 г.
"Разнообразието на алпийските растения в България под въздействието на климатичните промени: инсталиране на GLORIA-места за дългосрочен мониторинг и оценка на риска от загуба на биоразнообразие" (GLORIA – Bulgaria) (КП-06-Н21/16 от 19.12.2018 г.). Срок на проекта: 2018-2021 г. Ръководител:
доц. д-р Анна Ганева (
линк за повече информация)
"
Структура на ледниковите рефугиуми на Балканския полуостров и в България – анализ на модела на родовете Tilia и Ulmus",
финансиран от ФНИ (КП-06-Н26/4 от 07.12.2018 г.). Базова организация – Лесотехнически университет. Срок на проекта: 2018 - 2021 г. Координатор за ИБЕИ-БАН:
гл. ас. д-р Ина Анева (
линк за повече информация)
"Репродуктивен потенциал, метаболитен и генетичен профил в условия in situ и ex situ, на видове лечебни растения от българската флора с ресурсен дефицит - научна основа за тяхното отглеждане в култура" (КП-06-Н26/6 от 13.12.2018 г.) Партньор: Аграрен Университет – Пловдив. Срок на проекта: 2018 - 2021 г. Ръководител:
доц. д-р Елина Янкова-Цветкова (
линк за повече информация)
"Chelidonium majus - фиторемедиационни възможности и проследяване на алкалоидното му съдържание в условия на стрес чрез използване на класически и in vitro техники" (КП-06-М26/4, 01.12.2018). Проект от сесията за фундаментални научни изследвания на млади учени и постдокторанти – 2018 г.
Срок на проекта: 2018 - 2020 г. Ръководител
: гл. ас. д-р Ива Дойчева (линк за повече информация)
/ИБЕИ-БАН, 17.01.2019 г./
Покана за академична лекция
Ръководството на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН Ви кани да присъствате на академична лекция на тема:
"Особености и значение на далечните миграции при врабчоподобните птици"с лектор
д-р Михаела Илиева, новоизбран доцент в отдел "Животинско разнообразие и ресурси".
Академичната лекция ще се проведе на
23 януари 2019 г., сряда, от 15:00 ч. в Заседателната зала на ИБЕИ-БАН, База 1, ул. Гагарин № 2, 1113 София.Кратко резюме на лекцията може да намерите
тук.
/ИБЕИ-БАН, 15.01.2019 г./
Сбогом, Таню!
На 25 декември 2018 г., на 79-годишна възраст и след тежко боледуване, ни напусна орнитологът Таню Мичев – доайен на българската природозащита!
Таню остави дълбока следа като изследовател и организатор на проучванията, поставили научните основи на опазването на биологичното разнообразие в България. Паметен ще остане неговият принос към създаването на мрежата от защитени територии, инвентаризирането и опазването на влажните зони, обяваването на влажните зони с международно значение, подготовката на двете издания на Червената книга на България, както и на нормативната уредба за опазване на видовете у нас.
И още много, много дела, без които българската природа и нашият институт нямаше да са това, което са днес...
Със своята природозащитна страст и ентусиазъм, Таню запали за каузата на опазването на българската природа много от нас. Едва ли има съвременен български биолог, който да не е черпил вдъхновение през ученическите си години от неговата книга "Пеликани, тръстики и хора" или да не е опознавал орнитофауната чрез неговия полеви определител "Птиците на Балканския полуостров".
Сбогом, Учителю! Дълбок поклон!
/ИБЕИ-БАН, 25.12.2018 г./
Награден учен от ИБЕИ-БАН
На 01.11.2018 г. Денят на народните будители беше отбелязан с тържествено събрание в зала "Проф. Марин Дринов" на Българската академия на науките. По повод честването на празника Управителният съвет на БАН награди 9 учени и 3 колектива от БАН за високи научни постижения – автори на публикации в научни списания със световно значение, най-цитирани в съответната област според Web of Science за 2017-2018 г. Сред наградените учени е и
д-р Теодора Тричкова от ИБЕИ-БАН, която е
отличена за участие в международно изследване и съавтор в статията:
Conservation status of freshwater mussels in Europe: state of the art and future challengesв списанието "
Biological Reviews"
Отличията връчиха зам. председателят на БАН чл.-кор. Константин Хаджииванов и главният научен секретар проф. Евдокия Пашева.
Повече информация може да намерите
тук.
/ИБЕИ-БАН, 07.11.2018 г./
Школа по орнитология и природозащита
Българската орнитологическа централа (ИБЕИ - БАН) организира
безплатна Школа по орнитология и природозащита за 31-ви пореден сезон. Лекциите ще се провеждат
всеки вторник от 18:30 ч. в заседателната зала на НПМ-БАН в София, бул. Цар Освободител 1 (обща сграда на База-2 на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН с Националния природонаучен музей, вход откъм Руската църква).
Продължителността на всяка лекция ще бъде 60-90 мин., в зависимост от конкретната разглеждана тема. Лекционният курс се води от
доц. д-р Борис Николов.
Първата въвеждаща среща е на
30.10.2018 г.
/Българска орнитоцентрала, ИБЕИ-БАН, 24.10.2018 г./
Участие на ИБЕИ-БАН в годишния форум на Стратегията на Европейския Съюз за Дунавския регион
През 2018 г. България за пръв път председателства Дунавската стратегия. Годишният форум е организиран съвместно от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Европейската комисия в сътрудничество с Програмата за транснационално сътрудничество "Дунав 2014–2020". Основният фокус на Годишния форум е върху развитието на туризма като предпоставка за икономически растеж и териториално сближаване. По време на форума текущите дейности и проекти в рамките на 11-те приоритетни области на Дунавската стратегия са представени и обсъдени от участниците в специално обособени за целта места.
ИБЕИ-БАН представи отпечатани материали за целите и дейностите на Мрежата за инвазивни видове в Дунавския регион/ Danube River Invasive Alien Species Network (DIAS) в рамките на
Приоритетна област 06:
Опазване на биоразнообразието, ландшафта и качеството на въздуха и почвите. Представени са и няколко книги в областта на инвазивните чужди видове, изработени и отпечатани от ИБЕИ-БАН в рамките на DIAS и Мрежата за инвазивни чужди видове в Югоизточна Европа (ESENIAS).
Мрежата DIAS е създадена през 2014 г. с основната цел да насърчава и координира сътрудничеството между всички заинтересовани страни в областта на инвазивните чужди видове в Дунавския регион. Оттогава в рамките на мрежата се изпълняват редица съвместни проекти с участието на страни от Дунавския регион и координирани от ИБЕИ-БАН, като например Danube – IAS Corridor и Danube–IASapp. Понастоящем основната задача на DIAS е завършването на Стратегията и Работния план за инвазивните чужди видове. Стратегията включва целите и задачите, възможните мерки и препоръки, както и съответните отговорни институции по 7 ключови теми за инвазивните чужди видове. ИБЕИ-БАН ще бъде домакин на 5-та Работна среща на DIAS, която ще се проведе през декември 2018 г. в гр. София.
Повече информация може да намерите
тук.
/ИБЕИ-БАН, 23.10.2018 г./
Био-археологията в ежегодния конгрес на Европейската aсоциация на aрхеолозите – участие на млад учен от ИБЕИ-БАН
В периода 5-8-ми септември 2018г. в Барселона (Каталуния, Испания) се проведе
24-тия конгрес на Европейската асоциация на археолозите (European Association of Archaeologists – EAA) под мотото "Рефлектиращите бъдеща" (Reflecting Futures). Био-археологията бе суб-дисциплина, която неизменно присъстваше в заседанията по време на конгреса, отразявайки връзката на човека с неговите природни ресурси, в това число флора и фауна.
Многобройни бяха сесиите, вклочващи подобна тематика, попадаща в полето на археоботаниката, археозоологията, палинологията и др. Археоботаниката бе и едно от ключовите направления в след-заседателните презентации в лицето на проф. Мария Валамоти (Аристотелов Университет в Солун) и "Консумирайки миналото: от праисторическата кухня до съвременните хранителни течения" ("Eating the Past: From Prehistoric Cuisine to Modern Food Trends", Valamoti, 2018). Съорганизатор и говорител в една от археоботаничните сесии - "Технология и археоботаника на занаятите, базирани на растителни суровини" ("Technology and Archaeobotany of Plant-based Crafts", #493) бе
Мила Андонова от Секцията по палеоботаника и палинология на ИБЕИ-БАН, с доклад на тема
"В търсене на праисторически кошници: отпечатъци от рогозки/кошници върху керамиката на неолитна България и Гърция" (In Search for Prehistoric Baskets: Мat/Basketry Impressions on Pottery from Neolithic Bulgaria and Greece).
Множество базирани в Европа и извън нея лаборатории, предлагащи услуги в областта на био-археологията, участваха в изложението, съпътстващо конгреса. В него паралелно бяха представени най-новите заглавия на книжния пазар, сред които многобройни бяха тези в сферата на био-археологията. Конгресът бе закрит с покана към следвашия симпозиум, който ще бъде организиран в Берн (Швейцария) през септември 2019 г. под мотото "Отвъд парадигмите" (Beyond Paradigms), а поканата за организатори на сесии в него е вече отворена
до ноември 2018. Повече относно дейността и членството в Европейската асоциация на археолозите може да бъде намерено и в нейното периодично издание - Journal of European Archeology, както и на официалната страница на организацията.
Информация за Конгреса в пълен текст можете да прочетете
тук.
/текст Мила Андонова, ИБЕИ-БАН, 22.10.2018 г./
Ден на отворените врати по проект RECONNECT
Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН има удоволствието да ви покани на
Ден на отворените врати, организиран по проект
"Регионално сътрудничество за устойчиво развитие на транснационалните екосистеми" (RECONNECT), финансиран по Програма за транснационално сътрудничество "Балкани-Средиземно море" 2014-2020 г.
Събитието ще се проведе в гр. Созопол на 12.09.2018 г.Програма:
1 част: Заседателна зала в Сграда на Общински съвет, гр. Созопол, ул. "Аполония" №34.
- 10:00 - Откриване. Представяне на проекта и основни дейности на ЛМЕ-Созопол.
- 10:30 - Местообитания в Натура 2000 зоната "Градина-Златна Рибка" - картиране, разпространение, състояние и управление.
- 11:00 - Генетично разнообразие и свързаност на популациите на доминиращите дънни организми в Натура 2000 зоната "Градина-Златна рибка" и съседни морски защитени зони. Изследване на хранителния режим на някои комерсиални видове риби чрез генетични методи.
- 11:30 - Екосистемно моделиране и управление на рибните ресурси чрез контролиране на риболова в защитени морски зони.
- 12:00 - Изследвания върху храненето и хранителните вериги като основа на екосистемния подход за управление на рибните ресурси.
- 12:30 - Включване на гражданите и заинтересовани страни в дейности, свързани с опазването на околната среда (Citizen science).
2 част: Посещение на Лаборатория по морска екология към ИБИЕ-БАН - гр. Созопол, ул. "Св. Кирил и Методий" №74.
- 13:00 - Разглеждане на лабораторията и запознаване с основните аналитични методи и подходи
/ИБЕИ-БАН, 10.09.2018 г./
Националният природонаучен музей (НПМ-БАН) и Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН (ИБЕИ-БАН) участват в изложбата "Птиците в изкуството и цар Фердинанд I"
Двата института на БАН ще покажат за първи път оригинални рисунки на художници анималисти, съхранявани в библиотечните им фондове повече от век.
На 4 септември 2018 г. в зала "Временни експозиции" на Регионалния исторически музей – София (РИМ–София) ще бъде открита изложбата "Птиците в изкуството и цар Фердинанд I", организирана по инициатива на Дружеството на анималисти, флористи и научни илюстратори (ДАФНИ). Благодарение усилията на кураторката Христина Грозданова за първи път ще бъдат показани 60 оригинални илюстрации, събрани в безценна колекция, която до момента не е била обект на проучване и не е показвана пред публика, тъй като дълго е смятана за изгубена или унищожена по време на войните.
Експозицията поставя акцент върху безспорния принос на цар Фердинанд I за развитието на естествените науки у нас, както и за основаването на Националния природонаучен музей като част от Княжеските природонаучни институти, Националната художествена академия и др. В изложбата е включен непоказван до момента официален портрет на цар Фердинанд I, дело на известния художник Никола Михайлов.
НПМ-БАН и ИБЕИ-БАН са предоставили за експозицията оригинални акварели от илюстраторите на едно от най-ценните орнитологични издания, озаглавено "Естествена история на птиците на Централна Европа" на издателство Науман от 1905 г. (Naumann, Naturgeschichte der Vogel Mittel-Europas). Сред авторите е първият уредник на музея, орнитологът Пол Леверкюн, който пристига в България през юни 1892 г. по покана на цар Фердинанд I и е ангажиран с новооткритите Княжески естественоисторически музей и зоопарк в София. В изложбата са показани още оригинални акварели с авторски бележки от Джон Джерард Кьолеманс (1842-1912), Еди де Маес, Бруно Гайслер (1857-1945), Отто Клайншмидт (1870-1954) и др.
Малък брой произведения на български художници като Иван Милев, Харалампи Тачев, Николай Ростовцев и др. са включени в изложбата, за да представят една съвсем различна интерпретация на темата за птиците. Обединяването в една експозиция на научните илюстрации и декоративно-приложни проекти, рисунки, фотографии и други експонати представя връзката между науката, изкуството и музейното дело.
Каталогът и графичният дизайн са дело на Славена и Деница Пеневи (издателство Pensoft).
Изложбата "Птиците в изкуството и цар Фердинанд I" е част от серия изложби с научни илюстрации, инициирани от ДАФНИ, които ще бъдат открити този месец в РИМ-София и НПМ-БАН.
/ИБЕИ-БАН, 30.08.2018 г./
Прилагане на научен подход при опазване на застрашени животински видове
При опазване на застрашени животински видове, често се прибягва до тяхното преместване на ново място с цел по-добра защита и управление на техните популации, като научният подход е основополагащ при планиране и изпълнение на подобен род дейности. Чест обект на преместване на индивиди е
европейският лалугер, който е уязвим вид в неблагоприятно състояние, не само в България, но и в Европа.
Като част от дисертационната тема на
докторант Мария Качамакова през 2018 г. беше извършено преместване на 71 лалугера в защитена зона Натура 2000 "Западна Странджа" по
проект на Българското дружество за защита на птиците.
След специална подготовка на местообитанието лалугерите бяха уловени, измерени, маркирани и освободени в специално изградени индивидуални клетки. След като новите заселници се разпространиха, учените изследваха пространственото им поведение с помощта на радионашийници. Проучени бяха също заразяването с вътрешни паразити и нивата на хормоните на стреса на новите заселници. Целта беше да се проследи внимателно процесът на приспособяване на животните и да се дадат насоки за подобряване на методиката в бъдеще. В допълнение се подлага на мониторинг и анализ успеха на всички премествания на лалугери извършени до момента в България.
Учените от ИБЕИ-БАН работят в тясно сътрудничество със студенти, докторанти и учени от Института по Зоология на Университета на Виена (Австрия), Аристотеловия университет в Солун (Гърция) и Биологически факултет на Софийския университет.
/ИБЕИ-БАН, 29.08.2018 г./
Научните колекции на Националния природонаучен музей и Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН са признати за част от стратегическата европейска научна инфраструктура
Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ-БАН) и Националният природонаучен музей (НПМ-БАН) при Българската академия на науките са членове на
Консорциума на европейските таксономични институции (
CETAF) от 2014 г. Консорциумът обединява природонаучни музеи и научни институти, които поддържат научни колекции от растения, животни и други организми и провеждат научни изследвания, основани на тях – общо 59 институции от 21 европейски страни. Общото богатство на колекциите на членовете на CETAF се оценява на 1,5 милиарда екземпляра и представлява повече от 80% от биологичните колекции в световен мащаб.
Колекциите на НПМ-БАН се оценяват на около 1,5 милиона единици, основно зоологични сбирки от съвременни и изкопаеми животни. ИБЕИ-БАН съхранява повече от половин милион колекционни единици, като в това число са най-големият и представителен хербариум за Югоизточна Европа и уникалните за региона микологична, палеонтологична и палинологична колекции, както и значима зоологична колекция. Началото на посочените научни колекции е поставено в края на ХІХ-ти век и тяхното 120-годишно развитие е резултат от усилията на много поколения български биолози.
Съществено подобряване на инфраструктурата (физическа и дигитална) за съхраняване на тези колекции беше постигнато чрез проекта "
CEBDER –
Изграждане на Национален център за върхови научни изследвания в областта на биоразнообразието и екосистемните изследвания" (финансиран от Фонд "Научни изследвания", 2009-2012 г.), в който ИБЕИ и НПМ бяха основни изпълнители. В рамките на проекта беше направена и първата
дигитална база-данни на най-ценните екземпляри ("типови екземпляри"), съхранявани в научните колекции, която включва над 1800 записа. Едновременно беше надградена и съпътстващата научна инфраструктура за морфологични и молекулярно-генетични изследвания. Това развитие позволи основните български институции да бъдат приети като равноправни и пълноценни партньори в консорциума CETAF.
През юли 2018 г. научните колекции на членовете на консорциума CETAF бяха признати от Европейския стратегически форум за научна инфраструктура (орган на Европейската комисия) за част от Стратегическата европейска научна инфраструктура и включени Европейската пътна карта за стратегическа научна инфраструктура (ESFRI). В нея те ще фигурират под името "
Разпределена система от научни колекции" (Distributed System of Scientific Collections, DiSSCo). Участници в инициативата DiSSCo са 115 музеи и други институции от 21 европейски страни, съхраняващи значими природонаучни колекции. Това е началото на реализацията на 12-годишна програма, включваща четири последователни проекта, които целят интегриране на колекциите, въвеждане на единен регламент за съхранение, развитие и ползване, а също и дигитализиране на колекционните единици.
Освен чисто научното значение, изпълнението на тази програма ще позволи пълноценното обслужване от страна на европейските научни колекции на редица практически дейности – опазване на биоразнообразието, управление на устойчивото ползване на биологичните ресурси, оценка на качеството на околната среда (биологичен мониторинг), борба с вредителите в селското и горското стопанство, аспекти на здравеопазването, туристическата индустрия и др.
/ИБЕИ-БАН,03.08.2018 г./
ИБЕИ-БАН с участие в международен проект по програма INTERREG
Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН е партньор в международен проект "
MEASURES:
Управление и възстановяване на водните екологични коридори за мигриращи видове риби в басейна на река Дунав". Проектът се изпълнява в рамките на програмата INTERREG Danube Transnational Programme, и е със срок от три години (01.06.2018 – 31.05.2021 г.).
Есетрите и другите мигриращи видове риби представляват историческо, икономическо и природно наследство на басейна на река Дунав и са показатели за екологичното състояние на водните екосистеми, особено на функционалността на екологичните коридори. Понастоящем популациите им са силно пострадали прекомерен риболов, замърсяване, унищожаване на местообитания и прекъсване на миграционните им маршрути. Фрагментирането на местообитанията, както и липсата на всеобхватни познания за наличните местообитания за мигриращите риби и за тяхното генетично разнообразие възпрепятстват възстановяването на миграционните коридори, които са от жизненоважно значение за осигуряването на мигриращи риби в дългосрочен план.
Проектът MEASURES ще проправи път за създаване на екологични коридори чрез идентифициране на ключови местообитания и предприемане на защитни мерки по поречието на река Дунав и нейните основни притоци. Ще бъде разработена и тествана методология за картиране на местообитанията на мигриращите риби. Ще бъде разработена хармонизирана стратегия (включително приоритизиране) за възстановяване на екологичните коридори, която ще подкрепи изпълнението на бъдещите планове за управление. Предвиждат се две пилотни дейности: (1) идентифициране и картиране на ключови местообитания, (2) възстановяване на запасите от два местни вида за опазване на техния генофонд.
За постигане на основните цели, както и подходящото дългосрочно и междусекторно участие на заинтересованите страни, ще бъдат разработени и насърчавани различни инструменти, стратегии и пилотни действия. Проектът MEASURES ще има ясна транснационална добавена стойност за Дунавския регион, тъй като той отговаря на ключовите цели на EUSDR, на ПУРБ и на целите за привеждане в съответствие на няколко правни рамки и цели на ЕС, като целите на РДВ, и ще даде нови знания и насоки за транснационалното управление на ключови местообитания на мигриращите риби за да се постигне ефективно опазване и възстановяване на тези екологични коридори.
Проектът се състои от шест работни пакета (РП), като ИБЕИ-БАН участва в изпълнението на 4 от тях:
- РП1 Управление на проекта: ИБЕИ-БАН ще допринесе за управлението на проекта като партньор по проекта (ERDF PP 7) съгласно документа за управление на проекта с план за действие, включен в ръководството, създадено в началото на проекта. Координатор на проекта от ИБЕИ-БАН е доц. д-р Лъчезар Пехливанов, ръководител на отдел "Водни екосистеми";
- РП2 Комуникационни дейности: ИБЕИ-БАН ще участва в изготвянето на вътрешен план за комуникация и стратегия за външна комуникация и ще предоставя съдържание и обратна информация за комуникационните материали, както и ще осигурява необходимото съдържание за уебсайта на всички фази на проекта, постиженията и резултатите от проекта;
- РП3 Информационна система за еко-коридори: работният пакет има следните цели: 1) да създаде информационна система за мерките (ИСМ), включваща цялата съответна информация за екологичните коридори за опазването на мигриращите рибите, мигриращи на далечни и средни разстояния в дунавския басейн; и 2) да увеличи капацитета на национално и транснационално ниво чрез интегриране управлението на водите и опазването на природата и чрез засилване на подкрепата за опазването на мигриращите риби чрез подобряване на екологичните коридори;
- РП5 Укрепване на популациите на мигриращите риби: Целта е да се спасят, съживят и укрепят популациите на мигриращите видове риби чрез прилагане на научнообосновано консервационно зарибяване (ex-situ).
Очаквани ползи за ИБЕИ-БАН: повишаване на капацитета за научноизследователски и консервационни дейности по отношение на есетровите и река Дунав като цяло чрез транснационално сътрудничество, обмен на данни, създаване на база данни и работа в мрежа; получаване на нови знания; развитие на взаимоотношенията с националните и местните власти и местните заинтересовани страни по отношение на повишаването на подкрепата за полеви и други дейности, насочени към възраждането на есетровите видове.
Бюджет на проекта:Общ: 2,512,931.08 ЕВРО; финансиране от ERDF: 2,045,645.09 ЕВРО; финансиране от IPA: 90,346.27 ЕВРО
За повече информация:-
кратко резюме на проекта и задачите на ИБЕИ-БАН като партньор;
/ИБЕИ-БАН,02.08.2018 г./
Природозащитни мерки за спасяването на колония лалугери при яз. "Луда Яна", Панагюрище
В края на 2016 г. край гр. Панагюрище започна строежът на язовир "Луда Яна" - важен инфраструктурен обект, който ще гарантира непрекъснатост на водоснабдяването за 45 000 души в региона. Оказа се, обаче, че строежът на язовира ще обрече на гибел колония от лалугери - дупките на животните ще се окажат под вода, на дъното на язовира. Нещо повече, колонията ще бъде унищожена още при изгребването на повърхностния почвен слой с цел подготовка на дъното на язовира.
Проектът "
Транслокация на колония лалугери (Spermophilus citellus) в района на гр. Панагюрище, застрашена от унищожаване поради строежа на яз. "Луда Яна", позволи през юни-юли 2018 г. лалугерите да бъдат преместени на ново място. За целта беше избрано местообитание, разположено само на 10 км от досегашното място на колонията. То се намира в защитена зона от Европейската екологична мрежа Натура 2000 и ще осигури оцеляването на застрашените животни в дългосрочен план. На новото място лалугерите бяха пуснати в снабдени с храна временни клетки с изкопани специално за случая дупки. Това от една страна повишава шансовете за успешно приспособяване на преместените индивиди, и от друга, ги задържа в района на пускането им, тъй като непознатата обстановка може да провокира паническо бягство, което носи сериозни рискове за оцеляването им.
Сега 96 лалугера вече са свободни и наблюденията показват, че успешно се адаптират към новия си дом. Реализирането на този проект показа как вредното за околната среда въздействие от човешките дейности може да бъде сведено до минимум, дори елиминирано, ако в обществото има воля за това и прилагането на добрите европейски практики стане системно.
Проектът е изпълнен от Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН и финансиран от Министерство на регионалното развитие и благоустройство.
Ръководител на проекта:
гл. ас. д-р Сирма Зидарова (ИБЕИ – БАН)Участници в проекта: биолог Албена Власева (ИБЕИ – БАН)
биолог Ирина Кръстева (ИБЕИ – БАН)
биолог Владимир Стефанов (Биологически факултет, СУ "Св. Кл. Охридски")
/ИБЕИ-БАН,02.08.2018 г./
Участие на учени от ИБЕИ в маркиране на жълтокраката чайка
На 16 юни 2018 г. за деветнадесета поредна година от членове на Групата за изучаване на чайките беше извършено маркиране на жълтокраката чайка
Larus michahellis в най-голямата гнездова колония на остров Свети Иван при Созопол. На 524 нулевогодишни птици бяха поставени алуминиеви и сини пластмасови пръстени с вдълбани бели букви и цифри. По време на опръстеняването времето беше слънчево, горещо и без вятър. Бяха наблюдавани и над 100 възрастни птици с цветни пръстени, поставени предишни години.
От 2000 г. досега са опръстенени общо над 8 000 малки с алуминиеви, над 2 000 малки със сини пластмасови пръстени и над 200 регистрации на крилометки. За отбелязване е фактът, че най-дълго регистрираната чайка с метален пръстен е 37 години. Предварителните резултати показват относително голямо разселване – по западната половина на Черно море до Украйна и Турция, както и по река Дунав. Увеличаването на познанията ни за пространственото разпределение на този вид има значение за изучаване механизмите на разпространението на заразни и паразитни болести, за сигурността на полетите в авиацията, за опазването на редки и застрашени видове и пр.
Жълтокраката чайка не е застрашен вид и не влиза в обхвата на финансиране от национални и европейски програми. Нейното проучване се осъществява изцяло със средства на членовете на Групата за изучаване на чайките и с безкористните дарения на природолюбители, орнитолози и съмишленици. Решено е на всеки дарител да бъде именувана по една птица със съответния цветен и метален пръстен. При всяка регистрация на персоналния пръстен се задължаваме да информираме собствения му дарител. Дарителската кампания продължава и през настоящата 2018 г.
Ако желаете да станете съпричастни на каузата за изучаване на чайките в България и кръстник на младо гларусче, излюпено на остров Свети Иван, обърнете се към нашите организатори Ивайло Димчев (ivo178@abv.bg), Кирил Бедев (k_bedev@abv.bg) и Боян Мичев (boyanmichev@abv.bg).
Нашите спонсори досега са:
- за 2016 г.: Константин Вълчев, Красимир Желев, Атанас Христов, Пенчо Георгиев, Иван Янев, Иван Табаков, Николай Тодоров, Йовелина Бедева, Стефан Браяновски, Янко Янков, Виктор Василев;
- за 2017 г.: проф. Жан-Пиер Десци от Белгия, проф. Георг Гертнер от Австрия, инж. Зденек Хил, проф. Майя Стойнева, доц. Таню Мичев, Красимир Желев, Иван Янев, д-р Виктор Василев, Янко Янков, Пенчо Георгиев, Константин Господинов, Владимир Младенов, Ралица Иванова, Роман Узунов, Николай Тодоров, Йовелина Бедева, Тони Тодоров, Стефан Браяновски, Константин Вълчев, Илия Радев, Стефан Харалампиев и Калин Мостров;
- за 2018 г.: Невена Камбурова, Йовелина Бедева, Янко Янков, Зденек Вацлав, Илия Ватев, Пенчо Георгиев, Ивайло Райков, Виктор Василев, Красимир Желев, Николай Величков, Владимир Младенов, Ралица Георгиева, Константин Вълчев, Стефан Браяновски, Волен Аркумарев, Долорес Алварадо, Яна Велкова.
/ИБЕИ-БАН,20.06.2018 г./
Стартиращи събития по проект "Център за интелигентни решения в креативните и рекреативните индустрии" (ИНКРЕА)
Тази седмица ще се проведат първите събития, с които ще стартира работата по проект за изграждане на "
Център за интелигентни решения в креативните и рекреативните индустрии" (ИНКРЕА) (BG05M2OP001-1.002-0008-C01), финасиран от оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" 2014–2020 г.
На
06 юни 2018 г. (сряда) от 11:00 ч. във Варна ще се проведе стартираща пресконференция, на която проектът ще бъде подробно представен с неговите цели, дейности и очаквани резултати. Пресконференцията е отворена за участие на всички заинтересовани лица. Събитието ще се проведе в конферентната зала, в сградата на водещия партньор по проекта, Висше училище по мениджмънт гр. Варна, ул. "Оборище" №13А, ет. 4. Покана за пресконференцията може да намерите
тук.
На
7 и 8 юни 2018 г. ще се проведе отворена партньорска среща, на която ще бъдат обсъдени основните параметри на проекта, времевия график за изпълнение, както и основните индикатори. Ще се представят и предвидените основни дейности, както и способите за административно и финансово управление на проект ИНКРЕА. През втория ден от партньорската среща, ще се обсъди научната програма на проекта, както и правилата свързани с комуникацията и разпространението на резултатите, свързани с изпълнението на различните дейности. В рамките на работната среща, ще участват представители от всички партньорски организации. Събитието ще се проведе при отворени врати в
курортен комплекс Албена, в конферентната зала на хотел "Компас" и в двата дни тя ще се проведе от 09:30 до 17:00 ч. За повече информация може да свалите прес-съобщението от
тук.
/ИБЕИ-БАН,04.06.2018 г./
С форум и изложба Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН отбелязва Mеждународния ден на биологичното разнообразие
Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН (ИБЕИ-БАН) организира форум, посветен на Mеждународния ден на биологичното разнообразие.
Събитието под надслов "Екосистеми и екосистемни услуги" ще се проведе на 22.05.2018 г. в Големия салон на БАН, ул. "15 ноември" №1. То е съпроводено и с изложба, която илюстрира основните резултати от проектите на ИБЕИ-БАН за оценка на екосистемните услуги.
Целта на форума е да очертае значението на оценката на екосистемните услуги за хората и устойчивото развитие, ролята на България в международната мрежа за дългосрочни екосистемни изследвания и възможностите за съвместна работа на научни, държавни, частни институции и НПО в областта на екосистемните услуги.
ИБЕИ–БАН е национален научен център за изследване и опазване на биоразнообразието и екосистемните услуги в България.
Форумът "Екосистеми и екосистемни услуги" е съпътстващо събитие на европейската среща "Интегрирани европейски инфраструктури за дългосрочни екосистемни изследвания", която ще се проведе в София на 23-25 май 2018 г. Домакин е ИБЕИ-БАН, който е и член на мрежата за дългосрочни екосистемни изследвания (LTER).
За повече информация може да разгледате:
Лице за контакт: доц. д-р Анна Ганева, тел. 0884 696 742
Отразяване на събитието в медиите:
- Българско национално радио (
линк)
/ИБЕИ-БАН,17.05.2018 г./
ИБЕИ-БАН с участие в проект за изграждане на Център за компетентност по ОПНОИР
Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН стартира участието си в нов проект финасиран от
ОП "Наука и образование за интелигентен растеж" 2014–2020 г., насочен към развитие на капацитет за научни изследвания и иновации в областта на креативните и рекреативните индустрии.
Проектът "Център за интелигентни решения в креативните и рекреативните индустрии" (ИНКРЕА) (BG05M2OP001-1.002-0008-C01) е съвместна инициатива на 8 научноизследователски организации и ръководена от Висше училище по мениджмънт – Варна.
В рамките на проекта ИБЕИ-БАН планира да създаде Експериментална лаборатория за ex situ консервация на видове от българската флора и Център за трансфер на информация за биоразнообразието, които да допринесат за осигуряването на ползи за предприемачеството, разработването на нови/подобрени продукти и процеси, засилване на интензивността при трансфера на знания, създаване на предпоставки за нови изследвания и развитие на човешкия и социалния капитал.
Координатор на проекта за ИБЕИ-БАН:
доц. д-р Десислава ДимитроваПовече информация за състава на консорциума, както и за целите и предвидените дейности по проекта може да намерите
тук.
/ИБЕИ-БАН,15.05.2018 г./
Нов растителен вид от Централна Стара планина
Научни изследвания на територията на масива Триглав (Централна Стара планина) установиха нов вид от групата на Kръглолистната камбанка (
Campanula rotundifolia L.).
Нейчевата камбанка (Campanula nejceffii) носи името на бележития български ботаник Иван Нейчев, който през далечната 1906 г. описва растението като разновидност на силно изменчивата Кръглолистна камбанка с името
Campanula rotundifolia var.
bulgarica Nejceff, по материали, събрани от него през 1903 г. от територията на днешния резерват "Соколна".
През 2016 и 2017 г. Юлиан Маринов от Регионалния природонаучен музей в гр. Пловдив и
Стоян Стоянов от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българската академия на науките осъществяват две теренни експедиции, свързани с труда на Нейчев "
Материали върху флората на Габровско и Балкана (oт Къдемлия до Бедек)" (1909) в Националния парк Централен Балкан.
Един от обектите на проучване е недобре познатата разновидност на Нейчевата камбанка. Изследователите събират растителен материал от същата територия. Детайлното морфологично проучване води до заключението, че описаната от Нейчев разновидност следва да бъде считана за самостоятелен вид. Получените резултати са публикувани в специализираното ботаническо списание
Phytotaxa.
/ИБЕИ-БАН,10.02.2018 г./
Подкрепа за производство на шафран в България
Министерството на земеделието, храните и горите изразява подкрепа за родното производство на шафран. В писмо на главния секретар на ведомството Георги Стоянов до председателя на Българската федерация на производителите на шафран и шафранови изделия Хасан Тахиров се поставя въпроса за създаване на Център за развитието на шафрана, лаборатория и опаковъчен цех (
линк към новината в медиите ).
Неотдавна Асоциацията на производителите на шафран и шафранови изделия сключи три договора с научни звена - със Селскостопанската академия, с Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН и Съвместен геномен център към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Основна цел в договорите е създаването на течен и сух шафранов екстракт за световната хранително-вкусова и фармацевтична промишленост. Селскостопанска академия ще контролира и сертифицира българските продукти от шафран.
Родните продукти ще може да бъдат опитани на специален Ден на шафрана, организиран от Националната асоциация на производителите на шафран и шафранови продукти. Очаква се подкрепа и чрез допълнително финансиране от ЕС за производството на тази ценна култура в България.
Линк към предаването на bTV-репортерите "Шафран - подправка като злато", с участието на докторантът от ИБЕИ, Людмил Хайдутов.
/ИБЕИ-БАН,05.02.2018 г./
2 февруари – Световен ден на влажните зони
На 2 февруари 1971 г. в гр. Рамсар е подписана Международната конвенция за влажните зони, известна още като "
Рамсарска конвенция". От много години този ден се чества ежегодно в световен мащаб, за да насочи общественото внимание към важността на влажните зони както за благополучието на хората, така и за опазване на биоразнообразието.
Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН (ИБЕИ-БАН) е водещ научен център в България в областта на влажните зони. Учени от института са подготвили документацията за повечето от единадесетте влажни зони в страната, послужила като основа за признаването им като обекти с международно значение ("
Рамсарски места"). От колектив на института е разработен и първият
Национален план за опазването на влажните зони в България (1995 г.). Ролята на ИБЕИ-БАН като регионален център за изучаване на влажните зони беше оценена от Европейската комисия чрез финансирането на проект
WETLANET (2009-2013 г.), насочен към надграждането на научния капацитет на института.
През последните години учените от ИБЕИ-БАН участваха в разработката на
Националния план за опазване на най-значимите влажни зони в България, 2013 – 2022 г.
Беше разработен също и актуализиран вариант на
плана за управление на Биосферния резерват "Сребърна", утвърден от Министерство на околната среда и водите през ноември 2016 г.
През 2017 г. приключиха няколко проекта за картиране и оценка на екосистемните услуги в България, финансирани от правителството на Кралство Норвегия по линия на Европейското икономическо пространство. Сред тях са и два проекта с пряко отношение към влажните зони: "
WEMA – Картиране и оценка на екосистемните услуги на влажните зони в България" и "
FEMA – Картиране и оценка на сладководните екосистемни услуги в България".
ИБЕИ-БАН поздравява всички учени, природозащитници и любители на влажните зони и биоразнообразието им и пожелава успех в тяхното изучаване, популяризиране и съхраняване за идните поколения!
Проф. Параскева Михайлова с отличителен знак за заслуги към БАН
На 23 януари 2018 г., председателят на Българската академия на науките акад. Юлиан Ревалски награди
проф. дбн Параскева Михайлова с отличителен знак за заслуги към БАН. "За мен е чест да връча тази награда на проф. Михайлова за високите ѝ научни постижения в областта на еволюцията на двукрилите насекоми и за приноса ѝ към организацията на научните изследвания в БАН", каза акад. Ревалски.
Проф. Параскева Михайлова е автор на над 200 научни публикации, 80 от тях са с импакт фактор. Проф. Михайлова е била гост-лектор в университетите в Гьотинген, Майнц, Торино, Милано, Гренобъл, Виена и др. Била е научен ръководител на общо 12 докторанта, трима от тях са от чужбина. Координатор на над 15 научни проекта с национално и международно финансиране.
/ИБЕИ-БАН,24.01.2018 г./
ИБЕИ с отличен проект по Финансовия механизъм на ЕИП
На 7 ноември 2017 г. Министерството на околната среда и водите организира
конференция за успешното приключване на работата по програмите "Интегрирано управление на морските и вътрешни води" и "Биологично разнообразие и екосистеми". Общия бюджет на двете програми в размер на 18,8 млн. евро е осигурен от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ЕИП) 2009-2014 г., с помощта на правителствата на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия. Изпълнени са 38 проекта в рамките на програмите, като Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН участва с разработката на
седем проекта по програма "Биологично разнообразие и екосистеми", Покана BG03.02 "Картиране и оценка на екосистемните услуги".
Министерството на околната среда и водите награди в 9 категории най-ефективните и открояващи се проекти. В категорията
за най-добро международно сътрудничество и работа при изпълнението на проект беше отличен проектът "Мрежата за инвазивни чужди видове в Югоизточна Европа – средство в подкрепа на управление на чуждите видове в България"
(ESENIAS-TOOLS), с ръководител ас. Теодора Тричкова.
/ИБЕИ-БАН, 09.11.2017 г./
Отговор на клеветите
Публикуваме
отворено писмо от автори на цитираното ръководство, включително и от тези, които работят в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН (
линк за писмото).
/ИБЕИ-БАН, 17.10.2017 г./
Становище на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българската академия на науките относно проекта на Интегриран план за управление на защитените зони в района на Калиакра
В продължение на две години и половина Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания на Българската академия на науките (ИБЕИ) изпълнява проект за разработване на Интегриран план за управление на защитена зона BG0000573 „Комплекс Калиакра“ за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и защитени зониBG0002051 „Калиакра“ и BG0002097 „Белите скали“ за опазване на дивите птици, които са част от Европейската екологична мрежа Натура 2000.
Разработката се финансира от Предприятие по управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) чрез сключен договор, а техническото задание, което е неразделна част от този договор, е утвърдено от Министерството на околната среда и водите. В екипа участват учени от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания - БАН, Националния природонаучен музей – БАН, Софийския университет, Лесотехническия университет и експерти по социоикономически анализ. Изпълнението на всички дейности по разработване на Интегрирания план за управление на защитените зони в района на Калиакра отговаря на утвърденото от Министерството на околната среда и водите Задание и изискванията на съответните нормативни документи.
След едномесечно публично предоставяне за разглеждане на проекта на Интегрирания план за управление на защитените зони в района на Калиакра (на твърди копия в общини Каварна, Шабла и Балчик, както и в РИОСВ-Варна, и в електронен вид на интернет сайта на ИБЕИ-БАН) и отправени покани за участие до заинтересовани институции и лица, на четвърти август в Каварна екипът на проекта очакваше и се беше подготвил за конструктивно обсъждане. Вместо уточняващи въпроси, излагане на становища, предложения за корекции и допълнения, експертите бяха посрещнати от агресивно настроени хора и станаха обект на вандалски прояви, които изложиха на риск сигурността и живота им.
В призивите на протестиращите бяха смесени две теми – обсъждането на Интегрирания план за управление на защитените зони в района на Калиакра (което всъщност беше тема на срещата) и неочаквано появилата се по същото време заповед на Министъра на околната среда и водите за ограничаване на дейности в териториалния обсег на природно местообитание 62С0 Понто-сарматски степи в защитена зона „Комплекс Калиакра“, което всъщност предизвика напрежението и объркването на представителите на местни общности.
Българските учени винаги са оказвали и ще оказват научна подкрепа на държавата в решаването на въпроси от тяхната компетенция. Очакваме, обаче, държавата да застане зад научната общност, да я защити от напълно необосновани клевети и дискредитиране. Всички проблеми и дискусионни въпроси могат и трябва да се решават интелигентно в дух на добронамереност.
Настояваме да получим публично извинение за отправените към нас напълно неоснователни обиди и клевети.
Подчертаваме, че Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания - БАН е изпълнявал коректно и продължава да изпълнява ангажиментите си, регламентирани в договора с ПУДООС и се обявяваме против всякакви опити да се дискредитира институцията и компетентността на българските учени. Нека да не бъде прехвърляна на учените отговорността, която трябва да се носи от държавните и общинските власти. Те са тези, които взимат решенията.
***
Във връзка с появилото се на 9 август 2017 г. на сайта на МОСВ
съобщение за предстоящата работа по казуса „Калиакра“, ръководството на ИБЕИ изразява категорично несъгласие по така представената информация. Представя се, че основният проблем е не заповедта на Министъра, а проектът на Интегрирания план за управление. В момент, когато експертите от проекта правят всичко възможно да се довърши работата по сключения с ПУДООС договор, да се прехвърля вина за ескалирало напрежение по повод документ, който никой не е заявил, че познава, е неприемливо и нелоялно спрямо изпълнителя на договора. Подчертаваме, че екипът е готов да разглежда и отразява постъпили писмени становища, които по същество поставят въпроси за изясняване.
/ИБЕИ-БАН, 09.08.2017 г./
Съобщение за обществено обсъждане на проект на Интегриран план за управление на защитена зона SCI BG0000573 "Комплекс Калиакра" за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и защитени зони SPA BG0002051 "Калиакра" и SPA BG0002097 "Белите скали" за опазване на дивите птици
На основание чл. 55, ал. 1 от Закона за защитените територии и във връзка с чл. 12, ал.1, чл.13 и чл.14, ал.1 от Наредбата за разработване на планове за управление на защитени територии, изпълнителят
ИБЕИ-БАН организира обществено обсъждане на проект на Интегриран план за управление на защитена зона SCI BG0000573 "Комплекс Калиакра" за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и
защитени зони SPA BG0002051 "Калиакра" и SPA BG0002097 "Белите скали" за опазване на дивите птици.
Общественото обсъждане ще се състои на 4 август 2017 г. от 10 ч. в сградата на община Каварна.
Проектът на Интегрирания план за управление е на разположение всеки работен ден от 10.00 – 12.00 часа и от 14.00 – 16.00 часа от 04.07.2017 г. до 04.08.2017 г. в общини Балчик, Каварна и Шабла, и РИОСВ - гр. Варна, както и на
интернет страницата на ИБЕИ-БАН.
Писмени становища могат да се изпращат на адрес: ИБЕИ-БАН, София 1113, ул. „Майор Юрий Гагарин“ №2, е-поща iber@iber.bas.bg или на срещата за общественото обсъждане.
За контакт по обществените обсъждания от страна на изпълнителя: проф. Павел Зехтинджиев, pavel.zehtindjiev@gmail.com
Проектът се финансира от Предприятие по управление на дейностите по опазване на околната среда (
интернет страница).
/ИБЕИ-БАН, 1.07.2017 г./
Представяне на резултатите по проект "Оценка и картиране на състоянието на тревните екосистеми и техните услуги в България"
Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания, съвместно с партньорите си по проект "Оценка и картиране на състоянието на тревните екосистеми и техните услуги в България" (GRASSLand), финансиран от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. по Програма BG03 Биологично разнообразие и екосистеми, организират среща за представяне на постигнатите резултатите, получени при изпълнение на проекта.
Срещата е насочена към представители на ползватели ( фермери, туроператори и други) на екосистемните услуги от тревните съобщества в България.
Събитието ще се състои на 24 април 2017 г. от 10.00 часа в хотел Света София, гр. София.
Допълнителна информация и дневен ред на срещата може да намерите на
интернет сайта на проекта.
/ИБЕИ-БАН, 21.04.2017 г./
Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН организира курс на обучение "Влияние на инвазивните чужди видове върху биоразнообразието и екосистемните услуги в екстремни условия", който ще се проведе на 03-04 април 2017 г. в гр. София.
Курсът на обучение се организира съвместно от ИБЕИ, Университета в Рейкявик, Исландия, Мрежата за инвазивни чужди видове в Югоизточна Европа (ESENIAS) и Мрежата за инвазивни чужди видове в Дунавския регион (DIAS). Финансира се от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г., в рамките на Програма BG03 „Биоразнообразие и екосистеми”, проект „Мрежата за инвазивни чужди видове в Югоизточна Европа – средство в подкрепа на управлението на чужди видове в България“ (ESENIAS-TOOLS), Д-33-51/30.06.2015 г.
За да кандидатствате, моля попълнете формуляр с кратка мотивация и го изпратете до Програмния комитет на следния електронен адрес: esenias2017training@gmail.com.
През последните години ИБЕИ активно работи по проблеми, свързани с инвазивните чужди видове. Институтът е основател и водеща организация на две регионални европейски мрежи: Мрежата за инвазивни чужди видове в Югоизточна Европа (ESENIAS) и Мрежата за инвазивни чужди видове в Дунавския регион (DIAS), в които членуват общо 20 държави. Целта на конференцията е да предостави форум за представяне на мултидисциплинарни научни изследвания в различни области, свързани с инвазивните чужди видове, като подчертае значението на регионалното сътрудничество при намирането на решения на национално, регионално и европейско ниво.
1. Особености и тенденции при инвазивните чужди видове
2. Вектори и пътища за навлизане на инвазивните чужди видове
3. Р. Дунав като коридор за инвазивни чужди видове
4. Въздействие на инвазивните чужди видове
5. Превенция и управление при инвазивните чужди видове
В рамките на инициативата на Българската академия на науките за представяне дейността на институтите на БАН пред обществеността и медиите, на 12 януари от 11 до 12 ч. в Големия салон на БАН (централната сграда) ще бъде представен Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания. Ще имате възможност да зададете въпроси по теми, които ви интересуват.
