Новини

Допълнителен конкурс за прием на редовни и задочни докторанти за учебната 2022-2023 г.

 

В съответствие с Решение № 363 на Министерския съвет от 01.06.2022 г. и публикация в Държавен вестник бр. 22/10.03.2023 г., ИБЕИ-БАН обявява конкурс за една редовна докторантура по научната специалност: 4.3. Биологически науки (Ботаника).

Срок за подаване на документите: от 14.03.2023 г. до 12.05.2023 г.

 

Необходими документи:

 

1. Молба до директора на ИБЕИ-БАН, в която кандидатите посочват специалността (специалностите), за която кандидатстват и чуждия език, по който ще държат втория конкурсен изпит;
2. Автобиография;
3. Диплома за придобита образователно-квалификационна степен „магистър“ с приложението или нотариално заверено копие от нея;
4. Удостоверение за признато висше образование, ако дипломата е издадена от чуждестранно висше училище;
5. Медицинско свидетелство;
6. Свидетeлство за съдимост;
7. Декларация по § 5 от допълнителните разпоредби на ПМС № 90/26.05.2000 г.;
8. Кандидатите могат да прилагат и други документи, удостоверяващи техните интереси и постижения в съответната научна област;
9. Фактура (или копие) за платена такса 30 лв. в Центъра за обучение при БАН – бул. „Цариградско шосе“ № 125, бл. 26Б, 2-ри етаж. (Таксата не зависи от броя на конкурсите, в които участват кандидатите).

 

Кандидатите без дипломи представят уверение от висшето училище за завършено образование, в което задължително се посочва средния успех от следването и оценката от защита на дипломната работа (или от положения държавен изпит).

 

Кандидатите за докторанти се уведомяват писмено за допускането им до конкурса. В писмото е указано кога и къде да получат програмите за конкурсните изпити.

Изпитите ще се проведат:

1. по специалността – от 12 до 16 юни 2023 г.
2. по чужди езици – от 19 до 23 юни 2023 г.

Изисквания:
Успешно издържали конкурсните изпити са кандидатите, получили оценка най-малко мн. добър 4,50 от изпита по специалността и оценка не по-малко от добър 4,00 по западен език.

Линк към обявата на интернет страницата на Центъра за обучение (ЦО) при БАН.

 

/ИБЕИ-БАН, 12.03.2023 г./

---

Курс за докторанти към ЦО–БАН

 

"Въведение в изследователската работа – биологични науки" (Тема 5.1.15)
2023 г.

 

Лектор: проф. дбн Бойко Георгиев, ИБЕИ–БАН

Хорариум: 30 часа

График:

6 март (понеделник) – 14-17 ч.: Уводна лекция – същност на науката. Науката като професия. Работа с научната литература (първа част).

8 март (сряда) – 14-17 ч.: Работа с научната литература – втора част.
10 март (петък)  – 14-17 ч.: Имената на животните и растенията – принципи на биологичната номенклатура.
13 март (понеделник)  – 14-17 ч.: Научната публикация (първа част).
15 март (сряда) – 14-17 ч.: Научната публикация (втора част).
17 март (петък) – 14-17 ч.: Научната публикация (трета част).
20 март (понеделник) – 14-17 ч.: Дисертацията.
22 март (сряда) – 14-17 ч.: Публичното представяне на научните изследвания.
24 март (петък) – 14-17 ч.: Заключителен семинар (първа част).
27 март (понеделник) – 14-17 ч.: Заключителен семинар (втора част).

 

Курсът ще се проведе в заседателната зала на ИБЕИ-БАН, База 1 (София 1113, ул. Майор Юрий Гагарин № 2).

 

За връзка – проф. Бойко Георгиев, тел. (2)8705012, 0899285317

Ел. поща: boyko_georgiev@yahoo.com

 

 

/ИБЕИ-БАН, 02.03.2023 г./

---

Конкурсни процедури за академична длъжност "асистент"

 

На основание чл. 14 (1) от Правилника за условията и реда за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности в ИБЕИ-БАН и решение на Научния съвет (заседание от 17.02.2023 г.), ИБЕИ-БАН обявява конкурсни процедури за заемане на академичната длъжност "Асистент" в отдел "Екосистемни изследвания, екологичен риск и консервационна биология", както следва:

1) направление Биологични науки ("Екология и опазване на екосистемите") - за нуждите на секция "Биомониторинг и екологичен риск" - една процедура;

2) направление Биологични науки ("Генетика") - за нуждите на секция "Мутагенеза от околната среда" - една процедура.

 

Необходими документи за кандидатстване: заявление, към което се прилагат мотивационно писмо, автобиография, диплома за висше образование за образователно-квалификационна степен "магистър", диплома за образователна и научна степен "доктор", ако кандидатът има такава, удостоверение за стаж по специалността, ако има такъв и други (по преценка на кандидата, напр. списък на публикации, изобретения и други научно-приложни резултати, препоръки, награди, сертификати и др.). Медицинско свидетелство и свидетелство за съдимост прилагат кандидати, които към момента на кандидатстването не са в трудови правоотношения с ИБЕИ-БАН.

 

Срок за подаване на документите – 17 март 2023 г. (един месец от датата на публикуването). Кандидатите внасят документите в деловодството на ИБЕИ-БАН, бул. "Цар Освободител" № 1, ет. 2.

/ИБЕИ-БАН, 17.02.2023 г./

---

 

Два нови за науката вида и нов род многоножки от Карпатите и Кавказ

 

Описани са два нови за науката вида многоножки (клас Diplopoda) от род Micropachyiulus - Micropachyiulus caucasicus и M. filiformis, от находища в Северен Кавказ, Русия и Южните Карпати, Румъния, съответно. В допълнение е представена подробна информация за останалите известни до момента четири вида от рода и е описан нов за науката род, Armeniopachyiulus, с един нов вид, от Малък Кавказ, Армения. Изказано е предположението, че двата рода принадлежат към една и съща еволюционна линия.

 

 

Изследваните многоножки са едни от най-дребните представители на групата, с дължина на тялото под 1 см и дебелина около 0,5–0.8 мм. Водят предимно скрит начин на живот в горните почвени слоеве и долната част на листната постилка. Отделните видовете имат силно ограничено географско разпространение, затова се предполага, че групата е много по-богата от известното до момента и откриването на още нови таксони тепърва предстои.

 

Изследването е публикувано от доц. д-р Боян Вагалински (ИБЕИ-БАН), в съавторство с колеги от Русия в списание Zootaxa. Резултатите са постигнати с финансовата подкрепа на проект, финансиран от Фонд "Научни изследвания" по двустранната спогодба с Русия (KP-06-Russia/6-11.12.2020).

 

Линк към публикуваната статия може да намерите тук.

 

/ИБЕИ-БАН, 14.02.2023 г./

---

 

Лекции за изкопаемите растения по проект SEARCH

 

Една от дейностите по проекта SEARCH: SCIENCE + ENVIRONMENT + ART = RESILIENCE, който се изпълнява в рамките на инициативата Мария Склодовска-Кюри на програма "Хоризонт 2020" в периода 2022–2023 г., предвижда български учени и изследователи да изнесат лекции в различни училища в страната, като по този начин направят науката по-достъпна и атрактивна за децата.

 

 

До момента, със съдействието на "София Тех Парк" АД, който е партньор по проекта, доц. Владимир Бозуков (ръководител на секция "Палеоботаника и поленов анализ" в ИБЕИ-БАН) е посетил СОУ "Св. св. Кирил и Методий" с. Сатовча, област Благоевград и XVI-то ОУ "Св. св. Кирил и Методий" гр. Перник. Пред ученици от седми до единадесети клас, той представи презентация на тема "Изкопаемите растения – източник на знание за растителността и климата преди милиони години". Учениците бяха запознати с основните цели и методи на палеонтологията и по-конкретно на палеоботаниката. Те и техните преподаватели изявиха желание да се включат в бъдещи палеоботанични експедиции за изследване на находището на фосилна флора, което се намира в близост до населеното място.

 

 

На седмокласниците от Перник бяха показани растителни фосили от въглищните мини от района. Особен интерес предизвикаха останките от палмови листа, открити в седиментните скали от мина „Бела вода“, които са доказателство за субтропичния климат, съществувал в района преди около 25 млн. г.

 

/ИБЕИ-БАН, 02.02.2023 г./

---

Скръбна вест

 

На 11 януари 2023 г., на 80 годишна възраст, след кратко боледуване, ни напусна колегата доц. д-р Теньо Мешинев. Той беше един от водещите фитоценолози в страната. Научните му изследвания са свързани с разнообразието, структурата и функциите на растителните съобщества, публикувани в повече от 80 научни труда. Бил е ръководител на секция "Фитоценология и екология" в Институт по ботаника при БАН от 1993 г. до 2010 г. Водил е курсовете "Растителност на България" (Софийски университет), "Фитоценология" и "Екология на индивидите, популациите и съобществата" (Пловдивски университет). Бил е ръководител на петима докторанти.

 

Мешинев е един от основополагащите автори на националния списък на природните местообитания и съосновател на мрежата Натура 2000.

 

Повече за неговия творчески път може да се намери в списание Phytologia Balkanica (линк 1, линк 2).

 

 

Загубихме един всеотдаен колега, учител и приятел.
Поклон!

Поклонението ще се състои на 18.01.2023 г. от 15 ч. в църквата "Св. Седмочисленици".

 

/ИБЕИ-БАН, 12.01.2023 г./

---

 

Нов вид ектопаразит по прилепи от Казахстан

 

В съавторство с колеги от Русия и Казахстан, д-р Хелиана Дундарова от ИБЕИ-БАН публикува описанието на един нов за науката вид - Spinturnix otonycterisi Dundarova & Orlova, 2022 (Acari: Spinturnicidae), ектопаразит по туркестанския дългоух прилеп Otonycteris leucophaea (Chiroptera: Vespertilionidae) (линк към статията в списание Zootaxa).

 

До този момент са известни само единични находки на този вид прилеп в Централна Азия, а за Казахастан са известни две находища. В Червения списък на IUCN също липсва информация и статусът на Otonycteris leucophaea го обозначава като вид с неизвестни популационни тенденции. В допълнение, филогенетичната позиция на род Otonycteris все още остава неясна, което се потвърждава от изразената морфологична изолация на неговия специфичен ектопаразит, Spinturnix otonycterisi.

 

Сред най-специфичните му признаци са необичайната форма на женския дорзален и мъжкия стерногенитален щит и отсъствието на дорзални опистозомни четинки наред с другите. Може да се предполага, че този паразит е разпространен в обхвата на своя гостоприемник в Централна Азия. Изследването представя и ключ за определяне на видовете от род Spinturnix, съобщени от Казахстан.

 

/ИБЕИ-БАН, 22.12.2022 г./

---

 

Защитата на старите гори ще бъде увеличена до края на 2022 г.

 

На 8 декември 2022 г. в Министерство на земеделието се състоя среща между неговото ръководство и представители на неправителствени организации и учени. От страна на ИБЕИ-БАН участие в срещата взе проф. Цветан Златанов. Срещата беше посветена на "Защита на вековните гори". Участниците се обединиха около необходимостта за постигане на целите, заложени в стратегиите на ЕС за биоразнообразие и гори, както и в Стратегията за биоразнообразие на България, където е посочено следното: "Да се предостави строга защита на най-малко 10% от горите, включително защита на всички останали първични гори". От WWF България, съвместно с проф. Цветан Златанов от ИБЕИ, беше поет ангажимент да бъдат предоставени данни и информация за горите във фаза на старост, проучени и картирани в периода 2012–2019 г. Това са гори, които не са били подложени на стопанска дейност в продължение на десетилетия, най-често поради затруднен достъп или други обективни причини, които са актуални и до днес.

Повече информация може да намерите на следния линк.

 

Снимка: Цветан Златанов

 

/ИБЕИ-БАН, 13.12.2022 г./

---

Обявена е нова защитена местност за опазване на алпийския тритон

 

Със заповед на министъра на околната среда и водите, на основание Закона за защитените територии, е обявена защитена местност "Находища на алпийски тритон в Руй планина". Предложението за обявяване на защитената местност е по инициатива на ИБЕИ-БАН и НПМ-БАН, и е подготвено от колегите доц. Борислав Наумов, доц. Симеон Луканов и гл. ас. Емилия Вачева.

 

Защитената местност за опазване на алпийския тритон (Ichthyosaura alpestris) се намира в Руй планина, община Трън, има площ от близо 50 дка и е едва втората защитена местност у нас (след ЗМ "Мухалница" в община Ботевград), обявена специфично за опазване на вид земноводно.

 

 

Алпийският тритон е ледников реликт с ограничено разпространение в България, като настоящата защитена местност представлява ново находище за вида на наша територия. Защитената местност включва още и размножителни местообитания на други консервационно значими видове земноводни.

 

Повече за новината, отразена в медиите, може да намерите тук.

 

/ИБЕИ-БАН, 06.12.2022 г./

---

 

Одобрени бенефициенти по Националната програма "Млади учени и постдокторанти - 2"

 

С решение на Управителния съвет на БАН от 10 ноември 2022 г., за бенефициенти на Националната програма "Млади учени и постдокторанти -2" - БАН, в модул "Млади учени" са утвърдени седем млади колеги от ИБЕИ-БАН:

 

- Борислав Георгиев (новоназначен)

- Мила Андонова-Кацарски

- Калина Митева

- Никола Бобчев

- Нина Ванчева

- Анета Ламбевска-Христова

- Ася Кожухарова

 

Всички млади учени са с одобрено финансиране за срок от 18 месеца, считано от 1 ноември 2022 г.

 

/ИБЕИ-БАН, 14.11.2022 г./

---

 

Петима учени от ИБЕИ отличени с награди за млади изследователи

 

Зам.-председателят на БАН чл.-кор. Евдокия Пашева връчи награди на млади изследователи за 2021 и 2022 г. по време на тържествено събрание на Съюза на учените в България по случай Деня на народните будители. Наградите носят имената на бележити учени от БАН, както и на чуждестранни членове на Академията, по повод техни юбилейни годишнини.

 

Девет млади учени са отличени в конкурса за 2021 г. в областта на природо-математическите и хуманитарно-социалните науки. В природо-математическите науки от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания награда получава гл. ас. д-р Ива Дойчева.

Връчени бяха и отличията за 2022 г. на седем млади учени от БАН. В областта на природо-математическите науки наградата е на името на акад. Румен Цанев. Всички наградени в тази област са от ИБЕИ. Радваме се за успехите на нашите млади колеги гл. ас. д-р Мила Андонова-Кацарски, гл. ас. д-р Ангел Дюгмеджиев, ас. Анета Ламбевска-Христова и гл. ас. д-р Мария Качамакова.

Наградите за конкурса са частно дарение. Отличията се присъждат за научен труд на млад учен/и, самостоятелно или в съавторство в колектив от млади учени.
 

/ИБЕИ-БАН, 11.11.2022 г./

---

 

ИБЕИ-БАН удостоен с награда от Регионалният исторически музей - Благоевград

 

 

На 03.11.2022 г. Регионалният исторически музей-Благоевград тържествено отбеляза своята 70 годишнина.

При откриването на подготвената по този повод изложба, ИБЕИ-БАН беше удостоен с почетен плакет и грамота за дългогодишно ползотворно сътрудничество.

 

 

 

Наградата се дава за приносите на ИБЕИ в увеличаването и оптимизирането на палеоботаничната колекция на Музея.
 

Обобщена информация за юбилейната изложба можете да намерите на следния линк.
 

 

/ИБЕИ-БАН, 09.11.2022 г./

---

 

Участие на ИБЕИ–БАН в Европейската нощ на учените - 2022

 

В рамките на инициативата "Европейска нощ на учените 2022", участници от много научни звена на БАН, организирани от Единния център за иновации при БАН се включиха в събитието с демонстрации, образователни експерименти, лекции, изложби и представяне на актуални проекти и научни резултати.

 

 

Официалното откриване и презентациите се състояха в Античния културно-комуникационен комплекс Сердика, София. От страна на ИБЕИ-БАН бе представена темата "Неозойски растителни фосили от находища в България" с модератори доц. д-р Владимир Бозуков и ас. Анета Ламбевска-Христова.

 

Презентацията се посрещна с интерес от посетители от всички възрасти. Много от тях се срещаха за първи път с растителни фосили и изразяваха своето удивление.

 

 

 

Една от целите на презентацията беше именно запознаването на любознателните хора с нещо ново и непознато за тях. Радваме се, че с участието си в тази иницатива сме допринесли за успеха и.

 

 

 

В рамките на "Европейската нощ на учените - 2022", на 14-ти октомври 2022 г. в град Силистра се проведе "Трансграничен STEM панаир на идеите". Организатор на събитието беше Русенски университет "Ангел Кънчев", филиал Силистра. Бяха представени седем български проекта, шест румънски, един трансграничен и един български филм, посветен на Сребърна. Два от българските проекти бяха разработени от ученици от Силистра, подготвени под ръководството на гл. ас. Весела Цавкова от ИБЕИ-БАН.

 

Темите на двата проекта бяха "Сравнителна характеристика на зоопланктонните съобщества в езерото Сребърна и блатото Малък Преславец" и "Науката, обазованието и бизнесът при популяризиране и опазване на биоразнообразието на резервата Сребърна".

 

 

Филмът "75 години Биосферен резерват "Сребърна". 40 години Природонаучен музей "Сребърна" се разпространява в youtube и може да се види на следния линк.

 

 

В рамките на проекта SEARCH 2022 в Европейската нощ на учените изследователи от ИБЕИ-БАН представиха своите изследвания на широката публика в залите на Националния природонаучен музей към БАН (НПМ-БАН).

 

 

Учените, които изнесоха лекции и демонстрираха част от своята научна дейност бяха: д-р В. Желязкова (НПМ), гл. ас. д-р М. Андонова-Кацарски (ИБЕИ-БАН), гл. ас. д-р В. Евтимова (ИБЕИ-БАН) и доц. д-р Л. Кендеров (БФ на СУ), еколог П. Никова (ИБЕИ-БАН), гл. ас. д-р Й. Кошев и гл. ас. д-р М. Качамакова (ИБЕИ-БАН) и биолог д-р В. Тодоров (ИБЕИ-БАН).

 

 

 

Нощта на учените в премина с голям интерес от малки и големи посетители с много въпроси към участниците.

 

Фотограф на събитието: Б. Пандова, снимките са предоставени от НПМ-БАН.

 

/ИБЕИ-БАН, 14.10.2022 г./

---

В очакване на новото издание на Европейска нощ на учените 2022 - SEARCH

 

След едногодишно прекъсване поредното издание на проекта Европейска нощ на учените ще се проведе на 30 септември 2022 г. Очаквайте отново презентациите, демонстрациите, лекциите и срещите със стотици учени от цялата страна. Те ще ви разкажат новости от света на техните изследователски сфери, ще коментират актуални новини от света на науката и технологиите, ще ви обяснят ролята на науката в живота, ежедневието на хората и за развитието на човечеството, ще споделят с вас защо са избрали попрището на науката за своя професия.

 

Кодовото име на иновативния проект, в който по едно и също време участват над 300 града в Европа и по света, е SEARCH - Science + Environment + Art = Resilience.

 

Инициативата за популяризиране на науката и нейните достижения се финансира от Програма "Хоризонт Европа" 2021 - 2027 на Европейския съюз. Тази година в Европейска нощ на учените участват 15 основни и 16 асоциирани партньори от цялата страна, които са подготвили специална програма от събития, която ще продължи няколко месеца. Активностите обхващат вълнуващи дейности в училища, конкурси, срещи с учени в изследователски институти и университети, събития на публични градски места, в музей, лаборатории и други образователни институции.

Повече информация за събитието и участниците в него, може да намерите тук, както и на линковете по-долу:

https://fresher-researchersnight.bg/

https://www.facebook.com/ResearchersBG

https://www.instagram.com/researchersnightsofia/

https://www.tiktok.com/@searchbg?is_from_webapp=1&sender_device=pc

/ИБЕИ-БАН, 28.08.2022 г./

---

Стартира новата Програма "Млади учени и постдокторанти"

 

На 21.07.2022 г., с решение на Управителния съвет на БАН стартира Програмата "Млади учени и постдокторанти-2", финансирана от Министерството на образованието и науката.

 

Специфична цел на програмата е привличане, задържане и развитие на висококвалифицирани млади учени и постдокторанти, чрез което да се постигне устойчиво възпроизвеждане на научния капацитет на национално ниво, да се осигури реинтеграция и реализация на млади и перспективни научни кадри, както и благоприятна среда за обмен на научни идеи. Изрично предимство се дава на финансирането на външни за БАН постдокторантски позиции.

 

Срок за подаване на документи в деловодството на звеното, в което ще се изпълнява проекта на младия учен и/или постдокторанта - 30.09.2022 г.

 

Документи:

 

Условия за кандидатстване

 

Допълнителна информация от сайта на EURAXESS

Критерии за оценка на кандидатите

Решение на МС за разкриване на НП „Млади учени и постдокторанти-2“

 

/ИБЕИ-БАН, 22.07.2022 г./

---

 

Двадесет и трето поредно опръстеняване на жълтокраката чайка на остров Св. Иван, Созопол

 

На 04.06.2022 г. се проведе поредното 23-то опръстеняване на малките на жълтокраката чайка (Larus michahellis) с метални пръстени и десета поредна година с цветни пръстени в най-голямата естествена колония на остров Св. Иван, край гр. Созопол. В експедицията взеха участие 17 доброволци и опръстениха над 500 малки, излюпени през тази година, с комбинации от цветни и метални пръстени.

 

Опръстеняването е организирано от Група за изследване на чайките в България, Екологична станция на ИБЕИ-БАН при резерват "Атанасовско езеро", Българска орнитологическа централа, ИБЕИ-БАН.

Подробна информация и снимков материал за събитието може да намерите на следния линк.

 

/ИБЕИ-БАН, 20.07.2022 г./

---

 

Стартира интернет-сайтът на нов проект по програма LIFE

 

В края на 2021 г. стартира проект "Живот за сокола", финансиран по Програма LIFE на Европейския съюз. Програмата е насочена към опазване на околната среда и климата. Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН е ключов партньор в проекта и отговаря за дейности, свързани с опазане на световно застрашени видове дребни бозайници - изследване, резмножаване и разселване на добруджански хомяк и спасителни транслокации на лалугер.

 

Този месец стартира и интернет-сайтът на проекта. Триезичният сайт ще бъде основното хранилище на информацията, свързана с проекта, неговите дейности и резултати. Информационните секции в уебсайта включват разделите за "Ловен сокол", "Дребни бозайници" и "Защитени зони". В тях ще намерите информация за съответните видове, както и за защитените зони, в които ще се реализират дейностите. Особен интерес представлява интерактивната карта на всички колонии на лалугера в България, ценен инструмент в усилията за опазване на вида. В секция "Дейности" са описани подробно различните изследователски, природозащитни и информационни дейности по проекта. Подготвена е и секция "За изтегляне", в която ще бъдат публикувани различни отчети, помагала, стратегии и документи. Видео и фото галериите обединяват снимковия и видеоматериал, презентации и записи на срещи.

 

Като част от дейностите по проекта, през май 2022 гл. ас. д-р Йордан Кошев и гл. ас. д-р Мария Качамакова посетиха развъдни центрове за голям хомяк (Cricetus cricetus) в Метелен, Германия и зоопаркът "Гая" в Холандия. Целта беше да се запознаят от първа ръка с успешните методи за отглеждане, развъждане и разселване на този критично застрашен вид.

 

В рамките на проекта "Живот за сокола" се предвижда през следващите години у нас да се изгради първия по рода си развъден център за добруджански хомяк (Mesocricetus newtoni) - рядък ендемичен гризач, срещащ се само в североизточна България и югоизточна Румъния. Той има важна роля в екосистемата като плячна на световно застрашени видове като ловния сокол. Полулациите му обаче намаляват, а до този момент няма никакъв натрупан опит в неговото отглеждане и развъждане на затворено.

 

/ИБЕИ-БАН, 09.06.2022 г./

---

 

Младите учени на ИБЕИ с престижни награди

 

На 23 май 2022 г. се проведе Тържествено събрание на Българската академия на науките, на което бяха връчени наградите на най-добрите млади учени на БАН за 2021 година. Младите учени се съревноваваха за две награди. Наградата "Професор Марин Дринов" се връчва на учени с образователна и научна степен „доктор” до 35 години, а наградата за най-млади учени "Иван Евстратиев Гешов" се връчва на учени с образователната степен „магистър” и възраст до 30 години. Наградите връчи председателят на 47-то Народно събрание г-н Никола Минчев.

 

В направление "Биоразнообразие, биоресурси и екология" и двете награди бяха спечелени от наши колеги от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН. Главен асистент д-р Мария Качамакова беше отличена с награда "Професор Марин Дринов" за своите приноси в сферата на консервационата биология и мултидисциплинарни изследвания на дейности свързани с опазване на защитени видове бозайници. Докторантът Момчил Назъров беше отличен с наградата за най-млади учени "Иван Евстратиев Гешов" за своите приноси в сферата на фитоценологията и находките на нови типове растителност за България.

Честито на нашите млади колеги!

 

/ИБЕИ-БАН, 1.06.2022 г./

---

БиоБлиц изследване на инвазивни чужди видове

 

Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН съвместно с Лесотехническия университет и Катедрата по обща и приложна хидробиология към БФ, СУ, организират БиоБлиц изследване на инвазивни чужди видове (ИЧВ), предназначено както за професионалисти, така и за любители (вкл. ученици, студенти), което ще се проведе на 21 май 2022 г. (събота), в района на Панчаревското езеро, Столична община (начало: 11.00 ч., сборен пункт: Рибарниците срещу спирка „Плажа Панчарево“).

 

БиоБлиц събитието се организира като част от мащабно европейско изследване в рамките на COST Акция CA17122 "Повишаване на познанията за чуждите видове с помощта на гражданската наука" (Alien CSI). С него ще отбележим и Световния ден на мигриращите риби (21 май 2022 г.), като на участниците ще бъдат демонстрирани методи за улов на риби за научни цели и ще бъде представена информация за директни и косвени заплахи за ихтиофауната, като хидроморфологичните промени на техните местообитания и ИЧВ.

 

Каним желаещите да участват в БиоБлиц изследването и с помощта на приложенията за мобилни телефони "Инвазивните чужди видове в Европа" и "iNaturalist" (проект BioBlitz IAS Bulgaria) да направят снимки и регистрират наблюденията си на чужди видове с цел събиране данни за района. Записите на участниците ще подпомогнат нашите усилия за регистриране на чужди и ИЧВ растения и животни, засягащи Европейския съюз, България и Дунавския басейн. Според интересите си участниците могат да изберат и да се присъединят към определен полеви екип, който ще фокусира усилията си към дадена група организми (растения, сухоземни безгръбначни животни и водни животни). Екипите на терен ще бъдат ръководени от експерти, които ще оказват съдействие при вземането на проби и определянето на целевите видове при необходимост, но се очаква активен принос от страна на участниците. За да запишат своите наблюдения участниците ще се нуждаят от телефон или таблет.

 

Допълнителна информация за проекта, събитието, приложенията за мобилни телефони и инвазивните чужди видове, които биха могли да се наблюдават и регистрират в района може да намерите на следните адреси:

• линк 1
• линк 2
• линк 3
• линк 4

За регистрация за участие и за допълнителна по-подробна информация, моля използвайте следния адрес: Bulgaria.IAS@gmail.com

 

/ИБЕИ-БАН, 07.05.2022 г./

---

 

Реновирана е хидробиологичната лаборатория към колекция "Водни безгръбначни"

 

В резултат от работата по първия етап на проекта "Надграждане на научната инфраструктура "Разпределена система от научни колекции – България (DiSSCo-BG)", в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН бе обновена лабораторията към отдел "Водни екосистеми". В хидробиологичната лаборатория се обработват и ще се съхраняват част от спиртните колекции, както и колекции от трайни препарати на водни безгръбначни животни.

Обновената лаборатория разполага с необходимата инфраструктура и оборудване за обработка на проби, подготовка на микроскопски препарати и дигитализация на образци. Екземплярите от водни безгръбначи са събирани и отделяни в процеса на обработката на хидробиологични проби от реки и стоящи водоеми на територията на цялата страна. Образците от колекциите са придружени от информация за местоположение на находките и данни за физичните и химични характеристики на водната среда.

 

/ИБЕИ-БАН, 29.04.2022 г./

---

Откриване на нова микологична лаборатория в ИБЕИ-БАН

 

В резултат от работата по първия етап на проекта "Надграждане на научната инфраструктура "Разпределена система от научни колекции – България (DiSSCo-BG)", в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН е създадена нова микологична лаборатория. Тя е изградена през 2021-2022 г. към Микологичната колекция на ИБЕИ-БАН за изследване и дълготрайна поддръжка на депозираните в нея материали. В лабораторията ще се извършват съвременни молекулярно-генетични и морфологични изследвания, целящи изучаването и опазването на гъбното разнообразие.

Официалното откриване на специализираната микологична лаборатория ще се състои на 12 април 2022 г. (вторник), от 11 ч., в сградата на ИБЕИ-БАН на ул. "Акад. Г. Бончев", Блок 23, 3-ти етаж. Директорът на ИБЕИ-БАН, доц. Анна Ганева, заедно с ръководителя на българския консорциум DiSSCo-BG, проф. Бойко Георгиев и доц. Теодор Денчев, ръководител на лабораторията ще представят възможностите на новоизградената лаборатория.

По време на откриването посетителите ще могат да разгледат Микологичната колекция на института, която е най-голямата българска колекция от гъби и гъбоподобни организми от всички групи. Създадена е през 1954 г. и нея са депозирани 30 700 образци. Колекцията е регистрирана в Международния индекс на хербариумите, поддържан от Ботаническата градина на Ню Йорк и включващ най-значимите ботанически и микологични колекции в света. Научният състав на колекцията включва пет души, работещи в секция "Микология" на отдел "Растително и гъбно разнообразие и ресурси". Тази колекция е един от значимите български обекти, участващи в европейската научна инфраструктура "Разпределена система от научни колекции", в която от българска страна са включени като партньори ИБЕИ-БАН и Националният природонаучен музей към БАН. Проектът е реализиран в рамките на Националната пътна карта за научни инфраструктури на Република България, финансирана от Министерството на образованието и науката.

За контакти:
доц. Теодор Денчев, ръководител на лабораторията
тел. 0895 112 379, е-mail: ttdenchev@gmail.com

Силвия Тошева, връзки с обществеността, НПМ-БАН
тел. 0879 226 575, е-mail: sylvia@nmnhs.com

 

Краткият репортаж на БТА за събитието може да намерите тук.

 

/ИБЕИ-БАН, 10.04.2022 г./

---

 

Студентски стаж по археоботаника

 

През втората половина на 2021 г. и през първото шестмесечие от 2022 г. секцията по "Пaлеоботаника и поленов анализ" прие четирима студенти, които проведоха своя стаж в рамките на програмата "Студентски стажове. Фаза 2" на Министерството на образованието и науката на Република България. Разкрити бяха свободни места в направление "Археоботаника", в което успешно се вписаха и четиримата стажанти. Те са студенти от бакалавърски курс на обучение в специалностите "Археология" и "Биология" на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Това са археолозите Йоанна Катрева, Микаела Спасова и Михаела Димова, както и биологът Мартин Кръстев. Техен ментор по програмата е гл. ас. д-р Мила Андонова.

 

 

/ИБЕИ-БАН, 21.03.2022 г./

---

 

Награда за изследване на ИБЕИ на конференцията за вятърна енергетика WindEurope Electric City 2021 в Копенхаген, 23–25.11.2021 г.

 

Нашите колеги Мартин Георгиев и проф. Павел Зехтинджиев взеха участие конференцията Electric City 2021 на асоциацията WindEurope и получиха високо отличие за представеното от тях изследване. Следва техният разказ за събитието:

 

"WindEurope, преди известна като Европейска асоциация за вятърна енергия (EWEA), е асоциация със седалище в Брюксел, която насърчава използването на вятърна енергия в Европа. Тя има над 600 членове, които са активни в повече от 50 страни, включително производители с водещ дял на световния пазар на вятърна енергия, доставчици на компоненти, изследователски институти, национални асоциации за вятърна енергетика и възобновяеми енергийни източници, разработчици, изпълнители, доставчици на електроенергия, финансови и застрахователни компании и консултанти. Събитието Electric City 2021 на WindEurope бе най-големият форум за вятърната индустрия в Европа за 2021 г. С близо 400 изложители и 8000 участници, събитието беше много продуктивно. В Twitter и Linkedin събитието, състояло се на 23, 24 и 25 ноември 2021 г., е било второто по популярност в Дания за тази седмица. То беше открито от принца на Дания. В конференцията бяха представени 253 постера, 8 от които бяха наградени за принос, новаторство, оригиналност и яснота. Сред тех беше и един от постерите, представени от Мартин Георгиев и проф. Павел Зехтинджиев."

 

 

ИБЕИ участва в конференцията с два постера. Първият постер се основава на експеримент, проведен на БЕБ Калимок през пролетта на 2020 г. (Постер 156: "Ефектът на звука върху поведението на птиците, приложение във вятърни паркове").

 

 

 

 

Вторият постер представя експеримент, проведен на територията на ветропарк "Свети Никола" в района на Калиакра през пролетта и есента на 2020 г. Това изследване бе удостоено с първа награда за най-добър постер на конференцията. (Постер 155: "Откриване на птици в реално време и контрол на риска от сблъсък във вятърни паркове").
 

/ИБЕИ-БАН, 07.12.2021 г./

---

 

Първи доказателства за завръщането на евразийският бобър в България

 

 

За първи път от около 200 години евразийският бобър Castor fiber Linnaeus, 1758 (Rodentia: Castoridae) отново е намерен в България. Установеното находище е във водосбора на река Русенски Лом и попада в Защитена Зона BG0000608 "Ломовете" от мрежата на Натура 2000.

 

 

Откритието е фото- и видеодокументирано и широко отразено в националните медии. Находището се явява една от най-южните точки от ареала на вида в Европа.

 

 

 

Находката е публикуванa в списанието Acta Zoologica Bulgarica от екип учени от Лесотехническия университет - София и ИБЕИ-БАН, и Държавно горско предприятие Бяла.

 

/ИБЕИ-БАН, 25.11.2021 г./

---

 

Палеоботаничната колекция на ИБЕИ с принос за таксономична ревизия на фосилен материал от род Passiflora (Passifloraceae)

 

По молба на д-р Елизабет Хермсен (изследовател от Cornel University, САЩ), с активното съдействие на учените от секция "Палеоботаника и поленов анализ", отдел "Растително и гъбно разнообразие" (ИБЕИ-БАН), беше извършен преглед на фосилен карпологичен материал от род Passiflora. Бяха направени снимки на българския материал, съхраняван в Палеоботаничната колекция на ИБЕИ. В резултат на обменената информация, беше публикуван обзор на фосилните находки на видове от р. Passiflora, с предложение за ново таксономично решение, в което подвидът Passiflora kichheimeri Mai subspecies bulgarica Palamarev бе издигнат в ранг на нов вид - Passiflora bulgarica (Palamarev) Hermsen. Статията е публикувана в International Journal of Plant Sciences (линк).

 

/ИБЕИ-БАН, 30.09.2021 г./

---

 

Ново нискотемпературно съоръжение съхранява богатата колекция на хербариума на ИБЕИ
 

Нискотемпературната камера подпомага съхранението на образците в Хербариума на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН. Съвременната апаратура е финансирана от Националната пътна карта за научна инфраструктура. Тя е част от работната програма на проект "Разпределена система от научни колекции – България (DiSSCo-BG)", която е българският участник (“национален възел”) в паневропейската Разпределена научна инфраструктура DiSSCo (Distributed System of Scientific Collections).

 

Хербариумът е най-богатата и най-представителната научна колекция за флората на България и Югоизточна Европа. Съдържа около 200 000 образци. Регистриран е в международната информационна система за най-значимите хербарийни колекции ‘Index Herbariorum’ с акронима SOM. Опазването на колекцията от вредители – различни видове насекоми, основно бръмбари, е сред приоритетите на учените и кураторите на научната колекция. С новата камера, която поддържа температура от -20 ºС и има вместимост от 20 куб. м., става възможно всички хербарийни образци да бъдат обработвани ежегодно, за по две седмици, с цел унищожаване на вредителите и техните яйца. Интензифицирането на схемата за профилактика увеличава значително надеждността на съхраняване на образците с високо научно значение.

Повече информация за новото нискотемпературно съоръжение може да намерите във видеото на сайта на BTA (линк).
 

/ИБЕИ-БАН, 05.08.2021 г./

Два от институтите на БАН започват дигитализиране на научните си колекции в съвместен проект

С онлайн среща на екипа на 12 януари 2021 г. започна изпълнението на първия етап от проекта "Разпределена система от научни колекции – България (DiSSCo–BG)".

Изпълнители на проекта са Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ-БАН) и Националният природонаучен музей (НПМ-БАН), обединени в консорциума "Надграждане на разпределена научна инфраструктура: Разпределена система от научни колекции–България (DiSSCo–BG)".

Консорциумът е българското звено в общоевропейската разпределена научноизследователска инфраструктура DiSSCo, призната за изследователска инфраструктура с европейско значение и включена в Пътната карта на Европейския стратегически форум за научни инфраструктури (ESFRI) през 2018 г. Проектът се реализира и като част от Националната пътна карта за научни инфраструктури за периода 2020-2027. Основната цел на учените от БАН е надграждане на технологичния, дигиталния и човешкия капацитет и дигитализирането на най-големите колекции за биологично и геологично разнообразие в България, съхранявани в ИБЕИ–БАН и в НПМ–БАН.

В резултат на изпълнението на проекта се очаква през 2027 г. да бъдат дигитализирани и достъпни онлайн значителна част от научните колекции на ИБЕИ–БАН (хербариум, микологична, палеоботанична и палинологична колекции, колекция с живи растения и зоологични колекции) и НПМ–БАН (колекции с безгръбначни и гръбначни животни и палеонтологични колекции). Стремежът е да бъдат обхванати около 2 милиона колекционни единици и около 500 000 дигитални изображения на образци, свързани с базата данни.

През първата година от проекта акцентът е инфраструктурното и техническо обезпечаване на колекциите, разработване на политики за унифициране и стандартизиране на регламентите, свързани с достъпа до колекциите и техните бази-данни, избор на система за управление на бази данни и стандарти за дигитализация в съответствие с най-добрите практики на водещи институции. Финансовата помощ осигурена от Министерството на образованието и науката за първата година на проекта е в размер на 800 000 лева.

Координатор:

Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН (ИБЕИ-БАН)
Лице за контакт: проф. дбн Бойко Б. Георгиев
Тел. номер: +359899285317, e-mail: bbg@ecolab.bas.bg, boyko_georgiev@yahoo.com

Партньор:
Национален природонаучен музей при БАН (НПМ–БАН)
Лице за контакт: доц. д-р Борислав Георгиев
Тел. номер: +359886129564, e-mail: bobivg@yahoo.com

/ИБЕИ-БАН, 27.01.2021 г./

---

 

Учени от три института на БАН и Лесотехническия университет започнаха работа по проект "Надграждане на разпределена научна инфраструктура "Българска мрежа за дългосрочни екосистемни изследвания (LTER-BG)"

 

На 21 януари 2021 г. се проведе онлайн среща между партньорите в консорциума с координатор Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ-БАН) и партньори Институтът по океанология "Фритьоф Нансен" при БАН (ИО–БАН),  Институтът за гората при БАН (ИГ-БАН) и Лесотехническият университет, София (ЛТУ), за стартиране на първия етап от проекта "Надграждане на разпределена научна инфраструктура "Българска мрежа за дългосрочни екосистемни изследвания (LTER-BG)".

 

Надграждането на съществуващата научна инфраструктура ще съчетава централизирани дейности (виртуална инфраструктура и мобилно оборудване), както и разпределена физическа инфраструктура, разположена в седем площадки в България – Беласица, Черно море, Места, Петрохан, Созопол, Сребърна и Парангалица.

 

Целта е да се обобщи научната информация за опазване и устойчиво управление на уникалното биологичното разнообразие в Република България, екосистемите и техните услуги в полза на обществото.

Проектът се реализира в рамките на Националната пътна карта за научна инфраструктура (2020-2027). Отпуснатата финансова помощ от Министерството на образованието и науката за първата година е в размер на 818 195 лева.

Координатор:
Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН
Лице за контакт: доц. д-р Светла Братанова – Дончева, e-mail: sbrat@abv.bg

Партньори:

 

Институт по океанология – БАН
доц. д-р Кремена Стефанова, e-mail: stefanova@io-bas.bg

Институт за гората – БАН
проф. д-р Миглена Жиянски, e-mail: zhiyanski@abv.bg

Лесотехнически университет
доц. д-р Соня Дамянова, e-mail: sonya_damyanova@abv.bg

/ИБЕИ-БАН, 27.01.2021 г./

---

Изследване върху диетата на бухала представя нови данни за застрашения от изчезване гигантски скакалец пъстро житно пиле

Проучванията върху диетата на различни видове птици осигуряват истинско съкровище от данни за изследване на разпространението и опазването на плячката им, като например някои непознати и редки видове скакалци, посочват учени след проучване на диетата на бухала (Bubo bubo) в югоизточна България.

• Pensoft (link, blog)
• Twitter (link1, link2)
• Facebook (link1, link2)

ИФРГ-БАН и ИБЕИ-БАН са бенефициенти по новата национална програма на МОН "Европейски научни мрежи"

Институтът по физиология на растенията и генетика при БАН (ИФРГ-БАН) в партньорство с отдел "Растително и гъбно разнообразие и ресурси" на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ-БАН) са сред 13-те български институции (държавни висши училища и научни организации), бенефициенти по програмата "Европейски научни мрежи" с бюджет от Министерството на образованието и науката, възлизащ на 2,497,000 лв. за 2020 г.

Участие на ИБЕИ в COST Акция "Повишаване на познанията за чуждите видове с помощта на гражданската наука"

ИБЕИ-БАН участва в научна мрежа по програма COST на тема "Повишаване на познанията за чуждите видове с помощта на гражданската наука" (Alien CSI). COST Акцията е насочена към мултидисциплинарни изследвания във връзка с развитието и прилагането на гражданската наука, както и с повишаването на научните познания за динамиката на чуждите видове. Акцията ще допринесе за научнообосновано вземане на решения при изпълнението на Регламент (ЕС) №1143/2014 за инвазивните чужди видове, изпълнението на целите на ЕС в областта на биологичното разнообразие и повишаване на равнището на участие в гражданската наука.

1. Преглед на съществуващите инициативи и технологии на гражданската наука в България;
2. Използване на нови технологии и включване на нови заинтересовани групи, напр. чрез превод на български език на смартфон приложението "Инвазивните чужди видове в Европа", включване на видове растения, животни и гъби от национално/ регионално значение и популяризиране на приложението сред различни групи потенциални потребители;
3. Координиране на дейностите, свързани със събирането и валидирането на данни с помощта на смартфон приложението "Инвазивните чужди видове в Европа" в сътрудничество със Съвместния изследователски център на ЕК (JRC) и EASIN;
4. Преглед на структурата и съдържанието на данните при съществуващите инициативи на гражданската наука, свързана с чуждите видове в България;
5. Подобряване обмена на данните, комуникацията и повишаване на информираността във връзка с инвазивните чужди видове в България;
6. Разпространение на резултатите и сътрудничество с други проекти, бази данни и мрежи, свързани с гражданската наука и чуждите видове на регионално и европейско равнище.

• линк към сайта на COST Акцията
• информация на сайта на мрежата ESENIAS (линк)