Проект GLORIA - Bulgaria
Проект GLORIA – Bulgaria: Разнообразието на алпийските растения в България под въздействието на климатичните промени: инсталиране на GLORIA-места за дългосрочен мониторинг и оценка на риска от загуба на биоразнообразие
В конкурсната сесия на Фонд "Научни изследвания" от 2018 г. ИБЕИ участва с поредица от проектни предложения, сред които е и одобреният и финансиран вече проект „Разнообразието на алпийските растения в България под въздействието на климатичните промени: инсталиране на GLORIA-места за дългосрочен мониторинг и оценка на риска от загуба на биоразнообразие (GLORIA – Bulgaria) (договор с ФНИ КП-06-Н21/16 от 19.12.2018 г.).Дългосрочните цели на проекта са:
1). Да се оцени риска от загуба на алпийско растително разнообразие в България вследствие на климатичните промени и да се предложат подходящи препоръки за неговото опазване;
2). България да се присъедини към световната научно-изследователска мрежа GLORIA (Global Observation Research Initiative in Aline Environments) за дългосрочно наблюдение на алпийското биоразнообразие и неговия отговор на изменението на климата.
Специфични цели на проекта:- Да се подберат и инсталират подходящи постоянни (перманентни) райони на изследване в два високопланински региона в България – планините Рила и Пирин.
- Да се съберат стандартизирани (в рамките на мрежата GLORIA) количествени данни за алпийското растително разнообразие: видов състав, покритие и обилие на видовете, процент на повърхността без растителна покривка, температура на почвата, период на снежна покривка.
- Да се изследват белези и особености на растенията, които допринасят за оцеляването на видовете в екстремни условия и адаптирането им към изменението на климата – специално внимание ще бъде обърнато на ендемитите и таксоните с консервационна стойност.
- Да се оцени риска от загуба на алпийско биологично разнообразие и нестабилност на екосистемите вследствие на изменението на климата и да се предложат препоръки за смекчаване на последиците от климатичните промени и дългосрочното опазване на това разнообразие.
Въпреки че проектът е насочен към извършването на фундаментални научни изследвания, получените резултати ще допринесат за опазването на алпийското биологично разнообразие и смекчаването на неблагоприятните въздействия от изменението на климата. По този начин проектът ще има принос към решаването на социални проблеми, особено за поддържане на екосистемните услуги, предоставяни от алпийското биоразнообразие, напр. осигуряването на питейна вода, намаляване на риска от бедствия (лавини, наводнения, свлачища, ерозия на субстрата), естетическа наслада от алпийските видове и ландшафти (културни услуги, от решаващо значение за развитието на туризма). Поддържането на богати и устойчиви планински екосистеми е от решаващо значение за основано на екосистемите приспособяване (EbA – Ecosystem-based adaptation) към изменението на климата, а именно използването на биоразнообразието и екосистемните услуги като част от цялостната стратегия за приспособяване, която да помогне на хората да се адаптират към неблагоприятните последици от изменението на климата. Този подход е признат като значима стратегия за намаляване на риска от бедствия (Eco-DRR – Disaster risk reduction) и се определя като „устойчиво управление, опазване и възстановяване на екосистемите за намаляване на риска от бедствия с цел постигане на устойчиво развитие“ (CBD Technical Series No. 85).
С този проект България ще се присъедини към GLORIA – the Global Observation Research Initiative in Alpine Environments, дългосрочна научно-изследователска глобална мрежа. Проектът ще предостави базовите данни за България и ще допринесе за цялостната оценка на въздействието на климатичните промени върху алпийското биологично разнообразие. Развитието на изследователската мрежата на GLORIA е най-напреднало на европейско ниво, но все още липсва на Балканския полуостров.
Срок на проекта: 2018-2021 г.
Ръководител: доц. д-р Анна Ганева
Последни новини
През 2022 г. започна вторият етап от проекта, който ще продължи до м. юни 2023 г. През този етап предстои повторно събиране на данни от заложените през първия етап пробни площи. Ще бъде осигурен цялостен набор от данни по отношение на видов състав и проективно покритие, съгласно методичния подход. Полевите формуляри ще бъдат внесени в базата-данни GLORIA. Ще продължат проучванията на репродуктивните системи на избраните видове, ще се отчитат и данните от постоянно заложените почвени термометри в пробните площи. Продължителността на проекта не е достатъчна, за да се направят категорични заключение за връзката между климатичните промени и отражението им върху разпространението на високопланинските видове растения, но екипът ще направи предварителен анализ. Работата ще продължи и след формалното приключване на проекта, тъй като конкретният проект само поставя началото на участието на България в мрежата GLORIA.
През този етап започна и работата по изработването на Фото-определителя на алпийските растения и лишеи в България. Избрани е част от илюстративния материал. През настоящия полеви сезон ще бъдат направени допълнително снимки на избрани видове. Предстои оформяне на дизайна на книжното тяло.
2020
Първите резултати от изпълнението на проекта бяха представени на Международния семинар по екология 2020, проведен он-лайн на 23 и 24 април 2020 г. Устната презентация, озаглавена "Monitoring the impact of climate change on the alpine lichen and plant diversity – the GLORIA-Bulgaria project" представи целите и задачите на проекта, методичния подход, работата по залагането на пробните площи в Рила и първите резултати. В пробните площи, разположени на 4 върха бяха регистрирани 90 вида семенни растения 10 вида мъхове и 35 вида лихенизирани гъби. Разнообразието от семенни растения в пробна площ от 1 кв.м варира от 2 до 14 вида. Най-малко видове са регистрирани в пробните площи със западно изложение. Най-често срещаните видове са Campanula orbelica, Dianthus microlepis, Agrostis rupestris, Sesleria comosa, Jacobaea abrotanifolia subsp. carpathica, Euphrasia minima, както и видове Festuca и Carex.
2019
Ендемитите (Campanula orbelica, Crocus veluchensis, Dianthus microlepis, Jasione bulgarica, Pedicularis orthantha, Sesleria comosa и др.) представляват 12.5% от видовете в 1 кв. м пробна площ и 10% от видовете в секторите около върха (очертани на 5 и 10 м денивелация от най-високата точка). По отношение на хорологичните типове, преобладават тези с Европейско разпространение (13.3%), Аркто-алпийските (12.2%), Балкано-Карпатските (11.1%) и Балканските (8,9%) видове. Някои видове като Huperzia selago, Hypochaeris maculata subsp. pelivanovicii, Saxifraga pedemontana subsp. cymosa, Soldanella pusilla показват предпочитание към даден тип експозиция. По време на теренната работа беше регистриран и нов вид мъх за българската флора - Andreaea blytii.
В периода юли-септември 2019 г. беше осъществена планираната теренна работа в Рила. Заложени бяха 64 пробни площи за дългогодишно наблюдение. Във всяка пробна площ беше отчетен видовия състав на флората (вкл. мъхове) и лихенизираните гъби, проективното покритие на видовете и срещаемостта. Поставени бяха и почвени термометри за дългосрочно отчитане на динамиката на почвената температура. Попълнени бяха стандартните полеви формуляри за всяка пробна площ. Предстои внасяне на данните от полевите формуляри базата данни на GLORIA.
На 23.06.2019 г. на работна среща в ИБЕИ-БАН на българския екип и д-р Харалд Паули, водещ автор на наръчника за теренна работа на мрежата GLORIA, д-р Паули представи 2 презентации:- 1) за мрежата GLORIA и нейното развитие през годините, което обхваща всички континенти и обединява усилията на учените по света чрез прилагане на единен подход за мониторинг с цел проследяване на изменението във видовия състав на растенията и някои популационни характеристики в отговор на климатичните промени – основно засушаване и повишаване на температурите;
- 2) методика на залагане на постоянни пробни площи.
На 25.06.2019 г. беше извършено пробно-демонстрационно залагане на пробни площи в субапийската част на Витоша под ръководството на д-р Харалд Паули с цел изясняване на стъпките от методичния подход за мониторинг, съгласно методиката на GLORIA. Тази предварителна работа е особено важна преди същинското залагане на пробни площи в Рила и Пирин, тъй като методиката включва поредица от процедури: измерване на наклон, височина, разстояния, избор на представителен участък с тревна растителност.
За да се осигури сравняемост на данните през годините, както и с пробните площи в други държави, основно условие е стриктното спазване на методичния подход.По време на работата бяха обсъдени детайли от полевата работа, необходими за успешното отчитане на данните.
На 25.02.2019 г. в ИБЕИ-БАН се проведе информационна среща за проекта, на която присъстваха представители на Дирекциите на Национален парк "Пирин" и Национален парк "Рила", на Изпълнителната агенция по околна среда и Дирекция "Национална служба за защита на природата" към МОСВ. На срещата бяха представени целите на проекта, дейностите, чрез които те ще бъдат постигнати, методичния подход за работа, както и значението на включването на България в международната мрежа за дългосрочна оценка на влиянието на климатичните промени върху алпийската растителност.