Позиции
Становища на учените от ИБЕИ, основани на научни знания, по злободневни въпроси, свързани с опазването на биоразнообразието и околната среда
2023
Оценка на екологичното състояние на водите в акваторията на гр. Созопол (януари-юли 2023 г.)
Линк към становището на Лаборатория по морска екология, секция "Функционална екология и биоресурси на морски и крайбрежни екосистеми" отдел "Водни екосистеми"
2020
ПО ПОВОД НА ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ НАУЧНАТА ОБЩНОСТ, ПУБЛИКУВАНО ОТ ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА АГЕНЦИЯ ПО ОКОЛНА СРЕДА
На 19 февруари 2020 г. Научният съвет на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН прие становище, обосноваващо отказа ни да се присъединим към работните групи във връзка с националното докладване по чл. 17 на Директивата за местообитанията, представено през 2019 г. По този повод на интернет-страницата на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) към МОСВ на 25 февруари 2020 г. беше представен отговор, който потвърждава някои от изразените от нас тези и не се съгласява с други.
Във връзка с това можем да дадем следните разяснения:
Мониторингът на биоразнообразието (видове и природни местообитания) за целите на докладването е научна задача, която изисква провеждане на изследвания по предварително утвърдена изследователска схема. Тази схема включва:
Във връзка с това можем да дадем следните разяснения:
Мониторингът на биоразнообразието (видове и природни местообитания) за целите на докладването е научна задача, която изисква провеждане на изследвания по предварително утвърдена изследователска схема. Тази схема включва:
- избор на представителни обекти за мониторингово наблюдение на природни популации на целевите видове и местообитания, разположени в отделните биогеографски райони и при различните физикогеографски условия на страната;
- уточнени единни методики за отделните групи видове и типове местообитания, които да се прилагат стриктно и периодично през дълъг период от време;
- строга периодичност и сезонност на измерване на параметрите на популациите и природните местообитания, които да дават вярна представа за тяхното състояние.
Само по този начин може да бъде изготвена дълга серия от данни, която да дава възможност да се проведат анализи и да се оценят тенденциите в природозащитното състояние на целевите видове и природни местообитания.
Ние сме запознати с проектите, цитирани в коментарите на ИАОС. Те имат своята важна стойност като източник на информация, но не са били насочени целево към набиране на данни за нуждите на мониторинг, обезпечаващ докладването по чл. 17 на Директивата за местообитанията. Например, по време на изпълнение на проекта "Теренни проучвания на разпространение на видове/оценка на състоянието на видове и хабитати на територията на цялата страна – I фаза" е извършена моментна оценка на състоянието на видовете, в резултат на получените резултати от едногодишен мониторинг, основно в територии извън защитените зони от Натура 2000. Освен това, при анализа на оценката на видовете съвсем ясно е посочено, че обосновани стойности за оценка на състоянието могат да бъдат получени само след един по-продължителен (6-годишен) мониторинг и при добавяне на нови територии за мониторинг и на допълнителни пробни единици, с оглед на това да бъде равномерно покрит целият ареал на изследвания вид – в цялата страна и в биогеографските региони, в които той се среща. Само тогава данните биха били представителни и биха представяли състоянието на вида на национално ниво. Именно поради този факт, при изготвянето на крайните оценки за много от видовете са предложени допълнителни територии за мониторинг и допълнителни пробни единици в отделните територии. В рамките на проекта за мониторинг през 2014 г. е определен ориентировъчен минимален и реален брой човекодни, необходими за провеждане на мониторинг на всеки вид. Това е извършено на базата на броя територии за мониторинг, минималния брой пробни единици в 1 територия и на национално ниво, максималния брой пробни единици за мониториране на ден. Например, за видовете от фауната е посочено, че за провеждането на реален мониторинг в краткосрочен план (6-годишен период) са необходими минимум около 50 човекодни за вид. Като вземем предвид този факт, както и броя на видовете, които подлежат на мониториране и докладване по чл. 17, лесно можем да направим заключение, че за успешното осъществяване на такъв проект са необходими около 3 години теренна работа на голям брой експерти.
Специално по отношение на безгръбначните животни, от 50 вида от приложения II и IV на Директивата за местообитанията, 21 не са били включвани в мониторинга. По отношение на херпетофауната, обект на мониторинга от 2014/15 г. бяха 20 вида, от които 15 бяха от целевите за докладването по чл. 17 (в т.ч. 8 вида от Приложение 2 на Директивата). По време на този проект бяха определени пробни площи за мониторинг, като повечето от тях се намираха в защитени зони от Натура 2000. Изготвени бяха методики за мониторинг и методики за оценка. Пробните площи бяха посетени еднократно през 2014 г. Следователно, този проект беше по-скоро пилотен и не може да се разглежда като същински мониторинг, тъй като нямаше следващи посещения на пробните площи. Що се отнася до растителните видове, в рамките на горепосочения проект на ИАОС теренни проучвания бяха осъществени основно извън мрежата Натура 2000, за да бъдат спазени правилата на ОПОС за недопускане припокриване на дейности между отделни проекти (проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І").
Основното твърдение в нашето становище остава непроменено – през периода 2013–2018 г., въпреки наличните за целта средства, Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и ИАОС не успяха да организират необходимите дейности за мониторинг на биоразнообразието за целите на националното докладване по чл. 17 на Директива за местообитанията пред Европейската комисия. Това попречи да бъде изготвен научно издържан и обективен доклад, който да послужи като основа за опазване на българската природа през следващия етап.
Отговорното отношение към природата и обществото изисква да признаем, че за докладването през 2019 г. не са проведени необходимите изследвания и е изпратена компилативна и в съществената си част недостоверна информация за състоянието на целевите видове и природни местообитания в България.
Специално по отношение на безгръбначните животни, от 50 вида от приложения II и IV на Директивата за местообитанията, 21 не са били включвани в мониторинга. По отношение на херпетофауната, обект на мониторинга от 2014/15 г. бяха 20 вида, от които 15 бяха от целевите за докладването по чл. 17 (в т.ч. 8 вида от Приложение 2 на Директивата). По време на този проект бяха определени пробни площи за мониторинг, като повечето от тях се намираха в защитени зони от Натура 2000. Изготвени бяха методики за мониторинг и методики за оценка. Пробните площи бяха посетени еднократно през 2014 г. Следователно, този проект беше по-скоро пилотен и не може да се разглежда като същински мониторинг, тъй като нямаше следващи посещения на пробните площи. Що се отнася до растителните видове, в рамките на горепосочения проект на ИАОС теренни проучвания бяха осъществени основно извън мрежата Натура 2000, за да бъдат спазени правилата на ОПОС за недопускане припокриване на дейности между отделни проекти (проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І").
Основното твърдение в нашето становище остава непроменено – през периода 2013–2018 г., въпреки наличните за целта средства, Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и ИАОС не успяха да организират необходимите дейности за мониторинг на биоразнообразието за целите на националното докладване по чл. 17 на Директива за местообитанията пред Европейската комисия. Това попречи да бъде изготвен научно издържан и обективен доклад, който да послужи като основа за опазване на българската природа през следващия етап.
Отговорното отношение към природата и обществото изисква да признаем, че за докладването през 2019 г. не са проведени необходимите изследвания и е изпратена компилативна и в съществената си част недостоверна информация за състоянието на целевите видове и природни местообитания в България.
/ИБЕИ-БАН,09.03.2020 г./
Становище от Научния съвет на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН относно покана от Изпълнителната агенция по околна среда за участие в обсъждане на оценките на природозащитното състояние на целевите обекти, предмет на докладване по чл.17 на Директивата за местообитанията на ЕС
България, като член на Европейския съюз, има задължение да докладва на всеки 6 години данните за състоянието на видовете и природните местообитания, които са обект на опазване. За целите на опазването на тези видове и местообитания е създадена Екологичната мрежа Натура 2000. Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН (ИБЕИ-БАН) получи покана за участие на 24-27 февруари 2020 г. в работни групи за обсъждане на оценката на състоянието на видовете и местообитанията за периода 2013–2018 г.
Във връзка с тази покана, Научният съвет на ИБЕИ-БАН заявява следното:
Като научен институт с основен предмет на дейност изучаване на биологичното разнообразие, ИБЕИ-БАН е изпълнявал и изпълнява множество проекти, възложени от държавни институции. Наши експерти подпомагат работата на междуведомствени експертни групи, изготвят становища, планове за действие за видове, планове за управление на защитени територии, участват в разработването на нормативни документи. Наши учени са участвали в изграждането на мрежата Натура 2000, прецизирането, оптимизирането на предмета, целите на опазването и границите на защитените зони, разработването на методики за картиране и оценка на природозащитното състояние на видовете и природните местообитания, методики за мониторинг и др. Поддържането и управлението на Екологичната мрежа Натура 2000 следва да се основава на актуална научна информация за състоянието на целевите видове и местообитания.
Като научен институт с основен предмет на дейност изучаване на биологичното разнообразие, ИБЕИ-БАН е изпълнявал и изпълнява множество проекти, възложени от държавни институции. Наши експерти подпомагат работата на междуведомствени експертни групи, изготвят становища, планове за действие за видове, планове за управление на защитени територии, участват в разработването на нормативни документи. Наши учени са участвали в изграждането на мрежата Натура 2000, прецизирането, оптимизирането на предмета, целите на опазването и границите на защитените зони, разработването на методики за картиране и оценка на природозащитното състояние на видовете и природните местообитания, методики за мониторинг и др. Поддържането и управлението на Екологичната мрежа Натура 2000 следва да се основава на актуална научна информация за състоянието на целевите видове и местообитания.
Като институт, в който се намира основната част от научния потенциал на България в областта на биологичното разнообразие, ИБЕИ-БАН с отговорност и загриженост разглежда изпратената в Европейската агенция по околна среда информация за състоянието на видовете и местообитанията за периода 2013–2018 г. През този период, въпреки наличните за целта средства, Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) не успяха да организират необходимите дейности за мониторинг на биоразнообразието за целите на националното докладване по чл. 17 на Директива за местообитанията пред Европейската комисия. Едва при приключването на този период, те възложиха подготовката на докладите по чл. 17 на Директивата за местообитанията на консорциум с преобладаващо чуждестранно експертно участие. Очевидно е, че данните, заложени в доклада, не са актуални, в голямата си част са заимствани от по-ранни проучвания (преди 2013 г.). В редица случаи данни от проучвания на конкретни ограничени обекти или местообитания неправомерно са екстраполирани за цели биогеографски региони. Част от данните просто са съчинени. Не е събрана нова информация през периода 2013-2018 г., която да е резултат от насочени изследвания за целите на докладването. Без каквито и да е аргументи, не са следвани приетите по време на първото докладване методики за оценка на състоянието на целевите видове и местообитания, което не позволява сравнимост на резултатите с получените по-рано.
Не е ясно по каква причина детайлизирани и утвърдени от ИАОС и МОСВ в продължение на няколко години и в хода на няколко проекта методики за картиране и оценка на природозащитно състояние сега са променени. Постоянната промяна на методичния подход (тук не става въпрос за някои малки промени, визирани в ръководството за сегашното докладване) лишава от смисъл мониторинга и води до погрешни заключения за природозащитното състояние и тенденциите, които би трябвало да се определят на основата на многогодишни наблюдения чрез прилагане на един и същ подход. Познаването на конкретните видове, техните популационни характеристики в отделните находища, както и спецификата на природните местообитания като сложен природен комплекс, изискват експертен капацитет и многогодишна практика в теренни условия, които, заедно с познания в сферата на европейското законодателство в областта на околната среда, предполагат участието на водещи български специалисти в процеса на мониторинг и в подготовката на докладите по чл. 17. Формални дейности, както и липса на прецизност и последователност при анализите, проучванията и оценките на различните етапи от работата, могат единствено да доведат до некачествени резултати и натрупване на грешки. По същество те обезсмислят този толкова отговорен за България ангажимент – периодичното докладване на природозащитното състояние на видове и природни местообитания, в пряка връзка с изпълнение на общата цел на Директива за местообитанията (чл. 2) – поддържане и възстановяване в благоприятно природозащитно състояние на природни местообитания и видове от общоевропейски интерес.
Мониторинг на биоразнообразието през 2013–2018 г. в България за целите на националното докладване по чл. 17 на Директивата за местообитанията не е проведен поради неуспеха на МОСВ и ИАОС да го организират, но пък е подготвено докладване на резултатите от такъв мониторинг, което е предоставено на Европейската агенция за околна среда!
Поради изложеното, ние отказваме да участваме в работни групи, които твърдят, че са произвели научен продукт, без при това да са извършили съответните научни изследвания. Ние не искаме чрез евентуално наше участие да легитимираме подобен подход, защото се опасяваме, че могат да бъдат нанесени щети върху българската природа, обществото и авторитета на страната ни в европейски мащаб.
Становището е прието на заседание на Научния съвет на ИБЕИ-БАН на 19 февруари 2020 г., Протокол № 15, т. 1.
/ИБЕИ-БАН,21.02.2020 г./
2019
Становище на ИБЕИ – БАН относно предлаганите промени на Закона за биологичното разнообразие
Научният съвет на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН прие становище относно предлаганите от Министерството на околната среда и водите изменения на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР).
Представеният законопроект за промяна на ЗБР предизвиква сериозна тревога и смущение на фона на реалното състояние на опазването на биологичното разнообразие и мрежата Натура 2000 в България. Очакваните въздействия от него ще имат негативен характер за опазването на природата в страната и устойчивото развитие на обществото.
На основата на направения анализ на законопроекта, ние предлагаме на Министерския съвет и Министерството на околната среда и водите:
- да спрат предлагания Законопроект за изменение на Закона за биологичното разнообразие в този му вид, поради посочените в становището проблемни части
- да обсъдят с академичната и университетска общност (представена от научните организации, имащи отношение към проучване и опазване на биологичното разнообразие):
− приложението на научен подход при опазване на националното биологично разнообразие
− регламентиране и формализиране участието на научните организации в процеса за осигуряване на МОСВ/МС с необходимата научна информация за взимане на информирани управленски решения в полза на цялото общество
− управленските подходи, които съответстват на съвременното ниво, прилагано при опазване на биологичното разнообразие
− регламентиране и формализиране участието на научните организации в процеса за осигуряване на МОСВ/МС с необходимата научна информация за взимане на информирани управленски решения в полза на цялото общество
− управленските подходи, които съответстват на съвременното ниво, прилагано при опазване на биологичното разнообразие
С пълния текст на становището можете да се запознаете тук.
2017
Отговор на клеветите
През септември 2017 г. Национална асоциация "Българско Черноморие" подаде сигнал до Главния прокурор на Република България. В него обвинява експерти и учени в областта на природозащитата, че "появяването на Понто-сарматските степи в българския правен мир е резултат от документална измама" чрез "подправяне" на "Ръководството за определяне на местообитанията с европейска значимост в България".
Публикуваме отворено писмо от автори на цитираното ръководство, включително и от тези, които работят в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН (линк за писмото).
/ИБЕИ-БАН, 17.10.2017 г./
Становище на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българската академия на науките относно проекта на Интегриран план за управление на защитените зони в района на Калиакра
В продължение на две години и половина Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания на Българската академия на науките (ИБЕИ) изпълнява проект за разработване на Интегриран план за управление на защитена зона BG0000573 „Комплекс Калиакра“ за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и защитени зониBG0002051 „Калиакра“ и BG0002097 „Белите скали“ за опазване на дивите птици, които са част от Европейската екологична мрежа Натура 2000.
Разработката се финансира от Предприятие по управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) чрез сключен договор, а техническото задание, което е неразделна част от този договор, е утвърдено от Министерството на околната среда и водите. В екипа участват учени от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания - БАН, Националния природонаучен музей – БАН, Софийския университет, Лесотехническия университет и експерти по социоикономически анализ. Изпълнението на всички дейности по разработване на Интегрирания план за управление на защитените зони в района на Калиакра отговаря на утвърденото от Министерството на околната среда и водите Задание и изискванията на съответните нормативни документи.
След едномесечно публично предоставяне за разглеждане на проекта на Интегрирания план за управление на защитените зони в района на Калиакра (на твърди копия в общини Каварна, Шабла и Балчик, както и в РИОСВ-Варна, и в електронен вид на интернет сайта на ИБЕИ-БАН) и отправени покани за участие до заинтересовани институции и лица, на четвърти август в Каварна екипът на проекта очакваше и се беше подготвил за конструктивно обсъждане. Вместо уточняващи въпроси, излагане на становища, предложения за корекции и допълнения, експертите бяха посрещнати от агресивно настроени хора и станаха обект на вандалски прояви, които изложиха на риск сигурността и живота им.
В призивите на протестиращите бяха смесени две теми – обсъждането на Интегрирания план за управление на защитените зони в района на Калиакра (което всъщност беше тема на срещата) и неочаквано появилата се по същото време заповед на Министъра на околната среда и водите за ограничаване на дейности в териториалния обсег на природно местообитание 62С0 Понто-сарматски степи в защитена зона „Комплекс Калиакра“, което всъщност предизвика напрежението и объркването на представителите на местни общности.
Българските учени винаги са оказвали и ще оказват научна подкрепа на държавата в решаването на въпроси от тяхната компетенция. Очакваме, обаче, държавата да застане зад научната общност, да я защити от напълно необосновани клевети и дискредитиране. Всички проблеми и дискусионни въпроси могат и трябва да се решават интелигентно в дух на добронамереност.
Настояваме да получим публично извинение за отправените към нас напълно неоснователни обиди и клевети.
Подчертаваме, че Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания - БАН е изпълнявал коректно и продължава да изпълнява ангажиментите си, регламентирани в договора с ПУДООС и се обявяваме против всякакви опити да се дискредитира институцията и компетентността на българските учени. Нека да не бъде прехвърляна на учените отговорността, която трябва да се носи от държавните и общинските власти. Те са тези, които взимат решенията.
***
Във връзка с появилото се на 9 август 2017 г. на сайта на МОСВ съобщение за предстоящата работа по казуса „Калиакра“, ръководството на ИБЕИ изразява категорично несъгласие по така представената информация. Представя се, че основният проблем е не заповедта на Министъра, а проектът на Интегрирания план за управление. В момент, когато експертите от проекта правят всичко възможно да се довърши работата по сключения с ПУДООС договор, да се прехвърля вина за ескалирало напрежение по повод документ, който никой не е заявил, че познава, е неприемливо и нелоялно спрямо изпълнителя на договора. Подчертаваме, че екипът е готов да разглежда и отразява постъпили писмени становища, които по същество поставят въпроси за изясняване.
/ИБЕИ-БАН, 09.08.2017 г./
2016
ПРОСЯЦИ ЛИ СМЕ?
Депутатът г-жа Менда Стоянова определи учените от БАН като просяци!На 1 декември 2016 г. депутатът от Политическа партия ГЕРБ г-жа Менда Стоянова заяви от позицията си на председател на Бюджетната комисия в Народното събрание, че учените от БАН "просят пари за заплати от Народното събрание" (link).
Учените и специалистите от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН, като граждани на парламентарната Република България, сме огорчени от отношението към нас, изразено от представител на Народното събрание и очевидно подкрепяно от управляващата партия!
Ние ежегодно представяме отчет за нашата изследователска, образователна и експертна дейност, който е интегрална част от годишния отчет на Българската академия на науките. През последните четири години отчетите на БАН се приемат от Народното събрание без забележки към работата на нашия институт.
Просяците не се отчитат пред Народното събрание!
През последните 5 години (2012-2016 г.) институтът е изпълнил разработки по проекти, възложени по програми на Европейската комисия (23), Европейското икономическо пространство (7), Националната фондация за наука на САЩ (1), други чуждестранни научни фондове (22), Министерство на околната среда и водите (17), други държавни институции (6), фирми (14), както и по 25 проекта, финансирани само от бюджетната субсидия на БАН. Създаденият от нас изследователски продукт е научната основа на защитата на биологичното разнообразие, оценката на качеството на околната среда, инвазивните видове организми, състоянието и потенциала на екосистемните услуги, опазването и управлението на водите, устойчивото ползване на биологичните ресурси, борбата с вредителите по селскостопанските култури, разбирането на процесите в живата природа и осъзнаването на нейната ценност като национално и световно богатство.
Сред завършените научни разработки през периода са второто издание на Червената книга на Република България (в три тома), единадесетият том от капиталната разработка “Флора на Република България”, два тома от поредицата “Гъбите на България”, Националният план за опазване на най-значимите влажни зони в България (2013–2022 г.), планове за управление на защитени видове и защитени територии, монографската разработка “Инвазивни чужди видове растения в България”, атласите на водните и водолюбивите растения и на попчетата в България, национални методики за оценка на екологичното състояние на повърхностните води и др. Резултатите от изследванията ни през 5-годишния период са отразени в 460 статии, публикувани в международно признати научни списания, индексирани в Web of Science (издание на Института за научна информация на САЩ) и Scopus (Elsevier). Издаваните от нас научни списания Acta Zoologica Bulgarica и Phytologia Balcanica са основните международни научни медии в областта на биоразнообразието за Югоизточна Европа.
През същия период институтът проведе обучение на 47 докторанти, а също и на 26 дипломанти от висши училища. При нас специализираха млади учени и докторанти от други институции в България, а също от Испания, Белгия, САЩ, Литва, Италия, Швейцария, Македония и Румъния. Наши учени преподават в шест български университета. Работим с изявени студенти и ученици в нашите младежки школи и полеви курсове по орнитология, хидробиология, природозащита и екология, като сред тях имаме лауреати на национални награди.
През последните пет години дадохме повече от 120 експертни оценки, становища, мнения и др. за държавните институции – за трасета на магистрали, управление на ресурси от лечебни растения, гъби, риба и дивеч, устройство и управление на мрежата от защитени територии и зони от Натура 2000, замърсявания на околната среда и др. Наши експерти участваха в Националния съвет по биоразнообразие към МОСВ. Подпомогнахме МОСВ за изготвянето на V-тия национален доклад (2009-2013 г.) по изпълнението на задълженията на Република България по Конвенцията за биологично разнообразие. Учени от института се явяваха пред съдилища и следствени органи като вещи лица (дори с риск за здравето и живота си) и защитаваха позициите на българската държава пред Европейския съд в Люксембург, представяха страната в органите на Европейската комисия, оценителни комисии и международни организации. Наш колега току-що приключи 11-годишния си мандат като член на Борда на съветниците на Генералния секретар на ООН по водите. Учени от института представляват България в Програмата "Човекът и биосферата" на ЮНЕСКО.
Преди по-малко от две седмици директорът на нашия институт прие телефонно обаждане от министъра на околната среда и водите в оставка г-жа Ивелина Василева, в което тя изрази благодарност към института за успешното и ползотворно оперативно сътрудничество с института по време на мандата на правителството.
Както е известно, средната заплата в БАН е с 200 лв. по-ниска от средната заплата в България и с близо 500 лв. по-ниска от средната заплата в гр. София. Основните заплати в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания, формирани от държавната субсидия за БАН, са както следва:
- Специалисти с висше образование (бакалаври и магистри) – 420 лв.
- Асистенти – 420 лв.
- Главни асистенти (доктори) – 485 лв.
- Доценти – 570 лв.
- Професори – 680 лв.
Има ли условия за съществуване и възобновяване на научния потенциал при такова равнище на доходите?
Ние не просим!
Ние настояваме за възнаграждение и условия за труд, които съответстват на квалификацията и значимостта на работата ни за науката, държавата и обществото!
Ние сме в постоянна връзка със световната научна общност – водим кореспонденция, пътуваме, посрещаме колеги от чужбина. Знаем какво става по света. Не ни е известна друга държава в Европа, Америка, Австралия, Азия или Африка, където висшите органи на държавната власт да се опитват системно да унижават учените!
Не ни е известна друга държава, в която управляващите да полагат усилия за унищожаване на националния научен потенциал!
Ако можете, г-жо Стоянова, помислете за това!
Текстът на изявлението може да се свали като pdf-файл тук.
/ИБЕИ-БАН, 03.12.2016 г./
Решение на Научния съвет на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН
Във връзка с предстоящото изграждане на Лот 3.2. на Автомагистрала "Струма" и изготвеното от ИБЕИ-БАН становище относно "Актуализирано задание за обхват и съдържание на оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение за "Подобряване трасето на Лот 3.2 на АМ "Струма", Научният съвет на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН, като отчита наличието на множество консервационно значими видове и природни местообитания, както и наличието на защитени територии в района на Кресненското дефиле,
РЕШИ:
Необходимо и целесъобразно е във възможно най-кратки срокове да се обсъдят и подложат на оценка всички възможни варианти за преминаване на трасето на Лот 3.2 на Автомагистрала "Струма", при което да се отчете необходимостта от опазване на биологичното разнообразие в района.
Решението е прието на заседание на Научния съвет на ИБЕИ – БАН на 8 ноември 2016 г., Протокол № 26, т. 7.
/НС на ИБЕИ-БАН, 11.11.2016 г./
Становище на ИБЕИ-БАН относно застрояването на Къмпинг "Юг"
През последните дни, във връзка с решение на Бургаския административен съд, в медиите бяха публикувани коментари относно правомерността на застрояването на Къмпинг "Юг". В тези публикации се обсъжда становище на учени от БАН и се оспорва наличието на дюни в застроения район.Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН (ИБЕИ-БАН) заявява, че категорично поддържа становището, представено през 2015 г. от учени от ИБЕИ-БАН и Ботаническата градина при БАН, че на въпросната територия съществуват природни местообитания от Директива 92/43 ЕИО (Директивата за местообитанията), а именно дюнни местообитания.
Съгласно тази Директива, "Природни местообитания" означава: напълно естествени или полуестествени сухоземни или акваториални области, характеризиращи се с географски, абиотични и биотични особености". Според Закона за устройство на Черноморското крайбрежие "Пясъчни дюни са образувания, формирани от насипване на пясъци под въздействието на вятъра. Основните видове дюни са зараждащи се подвижни дюни, подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни". Когато се говори за природни местообитания, много важно е да не се пропуска биологичния компонент – наличието на определен набор от растителни видове, животински видове и растителни съобщества, формирани при конкретни условия на средата.
Наличието на солидни крайбрежни пясъчни образувания, върху които след десетилетно човешко въздействие са запазени редица характерни пясъколюбиви растителни видове и растителни съобщества, прави определянето на типа дюнни местообитания (в съответствие с приетата в Европейския съюз класификация) безсъмнено за специалистите. В този смисъл, напълно несъстоятелно е тиражираното твърдение, че не става дума за дюни, а само за дюнни местообитания – крайбрежните дюнни местообитания могат да съществуват единствено върху крайбрежни пясъчни дюни. Те не могат да съществуват върху скални, чакълести или тинести брегове, както и върху почви.
Пълният текст на становището от 2015 г. можете да изтеглите тук.
/ИБЕИ-БАН, 17.06.2016 г./
Становище на НС на ИБЕИ-БАН относно проект за национална стратегия за развитие на научните изследвания
На свое заседание от 14 юни 2016 г. (Протокол No. 21, т. 1.), Научният съвет на ИБЕИ–БАН обсъди и прие становище относно проекта за Национална стратегия за развитие на научните изследвания "По-добра наука за по-добра България, 2025 г.". Проектът за стратегия е разработен от МОН и предложен за обществено обсъждане в едномесечен срок на 2 юни 2016 г.
Текстът на становището на НС на ИБЕИ-БАН може да свалите от тук.
/ИБЕИ-БАН, 16.06.2016 г./
Решения на Научния съвет на ИБЕИ-БАН във връзка с покана за участие в Клъстер "My Clean Sea"
Във връзка с поканата за участие в Клъстер "My Clean Sea", Научният съвет на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН (ИБЕИ – БАН) взе следните решения на свое заседание, проведено на 26 януари 2016 г.:
Решение 1.
Решение 1.
Научният съвет на ИБЕИ – БАН не намира основание и не дава съгласие за присъединяване на института към клъстера "My Clean Sea" поради следните мотиви:
- ИБЕИ – БАН развива успешно тематика, свързана с Черно море, прилежащите територии и водни басейни, както чрез самостоятелни научни проекти, така и чрез договори в съдружие с други научни институти, висши училища, неправителствени организации и фирми от България и чужбина (линк), в зависимост от спецификата на съответния проект и необходимостта от привличане на допълнителна научна компетентност и експертиза, които могат да подпомогнат изпълнението на изследването. Обвързването на института за 10-годишен период в клъстер ще попречи на развитието на съществуващите и бъдещите интегративни връзки по съответната тематика.
- Инициаторът на клъстера НПО "Черноморска изследователска програма НОЙ" няма доказан изследователски или експертен капацитет, но претендира за ролята на представляващ и управляващ партньор в клъстера. Включването на научни институти в клъстера ще легитимира неоснователно тази организация като носител на научна и експертна компетентност.
- ИБЕИ – БАН има концептуални различия по отношение на същността, смисъла и целите на защитата на природата с друг член на консорциума – Национална асоциация "Българско Черноморие", поради което е невъзможно участието в съвместни проекти.
Решение 2.
Научният съвет на ИБЕИ – БАН изразява несъгласие с включването на името на института като партньор в клъстера "My Clean Sea" на интернет-страницата на последния, преди да е подписан договор или да е взето съгласие на института. Настояваме незабавно съдържанието на интернет-страницата на клъстера да бъде коригирано.
Решение 3.
Решенията на НС на ИБЕИ – БАН във връзка с предложението за присъединяване на института към клъстера "My Clean Sea" да бъдат оповестени на интернет-страницата на института и да бъдат изпратени на другите звена от БАН, поканени за участие в клъстера.
Научният съвет на ИБЕИ – БАН изразява несъгласие с включването на името на института като партньор в клъстера "My Clean Sea" на интернет-страницата на последния, преди да е подписан договор или да е взето съгласие на института. Настояваме незабавно съдържанието на интернет-страницата на клъстера да бъде коригирано.
Решение 3.
Решенията на НС на ИБЕИ – БАН във връзка с предложението за присъединяване на института към клъстера "My Clean Sea" да бъдат оповестени на интернет-страницата на института и да бъдат изпратени на другите звена от БАН, поканени за участие в клъстера.
Решенията на Научния съвет са приети единодушно с 20 гласа "ЗА", 0 гласа "ПРОТИВ" и 0 гласа "ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ".
/Научен съвет на ИБЕИ-БАН, 26.01.2016 г./
Становище на НС на ИБЕИ относно проучване и добив на шистов газ
На свое заседание от 19 юли 2011 г., Научният съвет на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН, прие становище, относно оценка на риска при проучване и добив на шистов газ. Текстът на становището може да се свали от тук.