Skip to Content

Научни новости

Научни резултати на учени от ИБЕИ-БАН

Описан е нов род многоножки от източното Средиземноморие

 
В резултат на изследване, проведено от екип учени от ИБЕИ-БАН, НПНМ-
БАН, Виенския природонаучен музей и Инстутута за екологични и еволюционни проблеми при РАН, е установена идентичността на многоножката Polydesmus rubellus, описана преди повече от век. Досега миниатюрният вид (5–7 мм дължина) беше известен само от о-в Крит и от едно находище до град Каварна. Животното впечатлява с розово-оранжевия си цвят, който е твърде нехарактерен за многоножките от умерените ширини, а се среща при някои тропични представители на групата. След като преди две години за пръв път бяха уловени мъжки екземпляри от парка на двореца Евксиноград, изследването на копулационните им органи действително показа, че най-близките родственици на този тайнствен вид обитават не европейското Средиземноморие, а западна екваториална Африка. Твърде специфичната морфология на P. rubellus, обаче, не съответства достатъчно на характеристиката на никой от известните към момента африкански родове, което наложи прехвърлянето му в нов род – Simplogonopus Vagalinski, Golovatch, Akkari & Stoev, съответно Simplogonopus rubellus gen. n. comb. n. Освен това беше установен и един нов синоним на вида, описан преди няколко години от гръцките острови Китнос и Хиос. Разгледани са възможните обяснения за присъствието на този необичаен елемент в балканската фауна.

Повече информация можете да намерите в самата публикация, със свободен достъп в списанието Acta zoologica bulgarica (линк).


Мравуняците в помощ на реинтродуцирани лалугери
 

През 2013-2016 г. екип на ИБЕИ-БАН по ръководството д-р Йордан Кошев осъществява реинтродукция на лалугери (Spermophilus citellus) в Природните паркове "Врачански Балкан" и "Българка". От тогава всяка година в новите лалугерови колонии се провежда мониторинг и оценка на успеха на реинтродуциране.
 
През пролетта на 2019 г. мултидисциплинарен екип от учени от ИБЕИ-БАН (докторант Мария Качамакова, гл. ас. д-р Вера Антонова, д-р Ясен Мутафчиев и гл. ас. д-р Йордан Кошев) проведе мониторинг на двете високопланински колонии, намиращи се на 1420 м. н.в. в ПП "Врачански Балкан" и ПП "Българка". Установено беше, че лалугеровите колонии увеличават своята численост и площ, като тази в ПП "Българка" се е е преместила на повече от 700 м. от мястото на пускане.
 
Интересен факт, неизвестен засега за науката е, че до 90% от лалугеровите дупки са направени в основата на мравуняци. Обитаващите ги мравки принадлежат предимно към вида Lasuis flavus – дребни, неагресивни мравки, които строят куполовидни мравуняци, покрити с трева. Вероятно в основата на мравуняците лалугерите откриват рохка почва, лесна за копаене, както и укритие от хищниците. От друга страна, самите мравуняци им служат за наблюдателни постове, откъдето лалугерите се изправят и оглеждат околността за неприятели.
 
Изследваното местообитание – мезофитни ливади с южно изложение и варовикова основа – изглежда се харесва и от двата вида. Възможно е наличието на мравуняци да има благоприятно влияние върху адаптирането на лалугерите след преместване, когато те са особено уязвими.
 
Изследването е част от докторантската програма на Мария Качамакова. Екипът от учени подготвя кратко научно съобщение на наблюдаваните факти.
 
/ИБЕИ-БАН, 19.06.2019 г./

Описан е нов вид сухоземен охлюв от Виетнам

 
В рамките на съвместна еспедиция във Виетнам на учени от Националния природонаучен музей и Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН, бе открит и описан необичаен сухоземен охлюв. Новият за науката вид Laocaia simovi Dedov & Schneppat, 2019 е намерен във влажни гори в подножието на най-високия връх на Индокитай - Фансипан (3143 м) и е наименован на един от учасниците в експедицията - доц. д-р Николай Симов. Laocaia simovi е третият описан вид от рода и първият, който е заснет като жив екземпляр и има събрани данни за неговата биология.
 
Охлювът притежава черупка, която е изцяло покрита от телесната обвивка. Окраската му е впечатляваща - предният край на тялото е в охра, задната част е керемидено червена, а в допълнение тялото е "напръскано" с неравномерни по форма, големина и разположение светли и тъмни петна! Противно на биологията на европейските видове, този тропически вид обитава предимно короните на дърветата и рядко може да бъде намерен върху почвената повърхност. При докосване, опитвайки се да избяга, Laocaia simovi развива необичайно висока за охлюв скорост. Като крайна форма на защита охлювчето "забива" глава в почвата и започва бързо и отревисто да размахва задния си край, наподобявайки тропоческите дървесни пиявици. Този необичаен начин на защита е подсигурен от липсата на органи в тази част на тялото, както и от дълбокия вертикален жлеб между опашния и главовия дял, който почти пресича животното на две части.

Повече информация може да намерите в текста на публикацията.
 
/ИБЕИ-БАН, 20.05.2019 г./

Откриха нов вид трюфел у нас и в Гърция

 
Екип от изследователи от България и Гърция откриха и описаха нов за науката вид трюфел, на който дадоха името Tuber pulchrosporum. Новооткритата подземна гъба е близък родственик на ценените в кулинарията летни или черни трюфели. Независимо от близостта си с тях, новоописаният вид се отличава безпогрешно, както по външния си вид, така и по спорите. Именно заради тях авторите му дават видовия епитет "pulchrosporum", който преведен от латински означава "красивоспоров" - заради уникалната ажурна орнаментация, каквато няма при нито един от познатите видове в Европа. Новият трюфел изглежда е рядък и до момента е намерен само в малък брой находища в България и Гърция. Заради стопанския интерес към тях трюфелите са едни от сравнително добре проучените гъби на нашия континент, въпреки скрития им подземен начин на живот. Периодично миколозите откриват по някой неописан вид трюфел, но красивоспоровият надали би останал неизвестен за науката до момента, ако беше широко разпространен.
 
Откритието е ентусиазиращо, но българските миколози не за първи път описват непознат за науката вид. Красивоспоровият трюфел е чудесно доказателство, че природата на Балканите крие още непознати за науката гъби. Изследването на гъбното богатство на България е необходимост, към която трябва спешно да се насочи специално внимание, тъй като е предмет не само на чисто научен, но и на много важен практически интерес. Добре известно е, че понастоящем България е един от водещите износители на диворастящи гъби в Европейския съюз. Преработвателите на диворастящи гъби в Европа вече усещат натиск от съседни Балкански страни, където този бранш се развива с бързи темпове. Натиск има и от конкурентните цени на навлизащи продукти от Китай и други азиатски страни. Почти не може да има съмнение, че тази тенденция ще се развива и занапред, и изучаването на българските гъби е ключова предпоставка за запазване на конкурентноспособността на страната на този силно динамичен пазар.
 
Информацията за откритието е публикувана в едно от най-престижните международни микологични списания. Научната публикация е на свободен достъп и всички, които биха пожелали са се запознаят с още детайли за откритието, могат да намерят пълния текст на следния линк.
 
/ИБЕИ-БАН, 25.04.2019 г./

Нов растителен вид от Централна Стара планина

 
Научни изследвания на територията на масива Триглав (Централна Стара планина) установиха нов вид от групата на Kръглолистната камбанка (Campanula rotundifolia L.). Нейчевата камбанка (Campanula nejceffii) носи името на бележития български ботаник Иван Нейчев, който през далечната 1906 г. описва растението като разновидност на силно изменчивата Кръглолистна камбанка с името Campanula rotundifolia var. bulgarica Nejceff, по материали, събрани от него през 1903 г. от територията на днешния резерват "Соколна".
 
През 2016 и 2017 г. Юлиан Маринов от Регионалния природонаучен музей в гр. Пловдив и Стоян Стоянов от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българската академия на науките осъществяват две теренни експедиции, свързани с труда на Нейчев "Материали върху флората на Габровско и Балкана (oт Къдемлия до Бедек)" (1909) в Националния парк Централен Балкан.
 
Един от обектите на проучване е недобре познатата разновидност на Нейчевата камбанка. Изследователите събират растителен материал от същата територия. Детайлното морфологично проучване води до заключението, че описаната от Нейчев разновидност следва да бъде считана за самостоятелен вид. Получените резултати са публикувани в специализираното ботаническо списание Phytotaxa.
 
/ИБЕИ-БАН,10.02.2018 г./

Наши изследвания отразени в The New York Times

 
На 7 юли 2016 г. The New York Times публикува статия за борбата с гъботворката в САЩ. Гъботворката е пеперуда – опасен вредител по широколистните гори. Статията цитира изследванията на учени от БАН (Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания, Институт за гората, Институт по физиология на растенията и генетика), публикувани в списание Acta Zoologica Bulgarica през 2014 г. Тези изследвания се отнасят до възможността да се използват патогенни гъби за биологична борба с гъботворката – подход, който замества пестицидите и е безвреден за другите горски обитатели.

Статията в The New York Times можете да видите тук.

/ИБЕИ-БАН, 11.07.2016 г./


Изследване на паразит по кавказкото попче от Българското черноморско крайбрежие в Springer Animal Sciences

 
Aphalloides coelomicola е вид метил, паразитиращ в телесната празнина на попчета от европейските бракични води. Особеностите в морфологията, жизнения цикъл и локализация на този паразит са причина за неизяснена досега позиция на вида в класификацията на трематодите. Настоящата находка на паразита в кавказкото попче (Knipowitschia caucasica) от Атанасовско езеро (Българско черноморско крайбрежие) позволи неговото съвременно проучване с методите на светлинната и сканираща електронна микроскопия, както и секвенирането на част от неговия 28S rRNA ген. Резултатите доведоха до разкриване на филогенетичните връзки на вида и потвърдиха неговото систематично положение в семейство Cryptogonimidae. При останалите видове от семейството жизненият цикъл обикновено протича с участието на три гостоприемника. От еволюционна гледна точка, двугостоприемниковият жизнен цикъл на Aphalloides може да се счита за вторично опростен, като попчетата играят едновременно ролята на втори междинен и на краен гостоприемник за този вид паразит.
 
Резултатите от изследването са обобщени в статия на колегите Б. Стоянов, Б. Неов, П. Панков, Г. Радославов, П. Христов и Б.Б. Георгиев (отдел "Животинско разнообразие и ресурси"), публикувана в Systematic Parasitology. Тя е отразена в популярната фейсбук-страница за зоологични изследвания на издателство Springer (Springer Animal Sciences).

Aphalloides cоelomicola наживо (видео).
 
/ИБЕИ-БАН, 26.04.2015 г./

Нов за науката вид зелен скакалец от Балканите

 
Tettigonia balcanica sp. n. in nature: male (A) and female (E).В последно време се натрупаха голям брой доказателства за значението на Балканския полуостров като център за видообразуване, основен рефугиум на много видове през периодите на застудяване и затопляне през Плейстоцена, както и като основен път на разселване на фауната и флората от Предна и Средна Азия към Европа. Балканите са сред най-богатите на организми територия в Европа (вероятно и най-богатата), но същевременно и най-слабо проучена. В тази връзка, фаунистичните и таксономични изследвания, провеждани в ИБЕИ-БАН, имат съществен принос за превръщането му във водещ център за изучаване на биоразнообразието у нас. На 14 октомври беше публикувана статия от международен екип учени с ръководител доц. д-р Драган Чобанов, с подробно описание на морфологията, поведението, разпространението и отличителните особености на нов вид зелен скакалец - Tettigonia balcanica Chobanov & Lemonnier-Darcemont, 2014. Видът спада към групата на най-познатите на всички скакалци (зелени скакалци) и е описан по материали от България, Гърция, Македония, Албания, Черна гора, Сърбия,  Босна и Херцеговина и Хърватия. У нас Tettigonia balcanica обитава предпланинския и планинския пояс на повечето ни високи планини, а характерната му песен може да чуете лятно време дори на толкова оживени и посещавани места като Рилския манастир.

Подробна информация по темата може да намерите в публикацията:
Chobanov, D., Lemonnier-Darcemont, M., Darcemont, C., Puskás, G., Heller, K.-G. (2014). Tettigonia balcanica, a new species from the Balkan Peninsula (Orthoptera, Tettigoniidae). Entomologia 2(2), 209, doi: http://dx.doi.org/10.4081/entomologia.2014.209 (pdf).
 
Кратко видео с новия вид е предоставено с любезното съдействие на Асен Игнатов (НПНМ-БАН).
 
На снимките: Tettigonia balcanica sp. n. в природата: мъжки (A) и женски (E).
/ИБЕИ-БАН, 15.10.2014 г./

Европейският лалугер (Spermophilus citellus) се е формирал като биологичен вид на територията на днешна България, показва ново филогенетично изследване

 
Европейският лалугер (S. citellus) е световно застрашен вид с постоянно намаляващ ареал и численост в Европа, поради което е отнесен към категорията "Уязвим" в Червената книга на застрашените животни, издавана от Международния съюз за защита на природата (IUCN Red Data Book), а също и в Червената книга на Република България. Видът и неговите местообитания са под защитата на Бернската конвенция, Директива 94/43 на ЕC и Закона за биологичното разнообразие на България. Местообитанията на вида са приоритетни за опазване в Европейската екологична мрежа Натура 2000.

Международен екип от учени с участието на гл. ас. д-р Йордан Кошев от ИБЕИ – БАН, изследва генетични проби, събрани от 915 индивида от 52 находища на територията на 11 държави. Филогенетичното изследване показва, че видът се е зародил на територията на България преди повече от 1 милион години. След това е колонизирал Европа в няколко основни направления, като разселването му е било в съответствие периодите на застудяване и затопляне на климата. Популациите на европейския лалугер от България показват най-високо генетично разнообразие, като на територията на страната присъстват 5 от 7-те известни генетични линии. Получените резултати създават научна основа за предприемането на природозащитни дейности и законодателни инициативи при опазването на този световнозастрашен вид.
 
Повече информация за филогеографията на Европейския лалугер може да намерите на страниците на водещото международно списание Molecular Ecology:

Říčanová, Š., Koshev, Y., Říčan, O., Ćosić, N., Ćirović, D., Sedláček, F. and Bryja, J. (2013), Multilocus phylogeography of the European ground squirrel: cryptic interglacial refugia of continental climate in Europe. Molecular Ecology, 22: 4256–4269. doi: 10.1111/mec.12382
 
/ИБЕИ-БАН, 09.08.2013 г./

Неизвестен по-рано вид гребенести тритони е описан от територията на България


Откриването на нов за науката вид гребенести тритони - Triturus ivanbureschi - е един от резултатите на международен екип от учени, разработил на съвременно равнище данните за видовия състав и разпространението на тази група земноводни. Изследването е дело на Бен Виелстра и Ян Арнтцен от Центъра по биоразнообразие "Натуралис", Лайден (Холандия), Спартак Литвинчук от Института по цитология на Руската академия на науките, Санкт Петербург (Русия), Борислав Наумов от Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН и Николай Цанков от Националния природонаучен музей при БАН.

Данните показват, че този вид дълго време е останал неразличен от сходния му вид Triturus karelinii, описан първоначално от Иран. Новосъбраните сведения за морфологичните особености и генните секвенции показват, че двата вида са добре обособени един от друг и трябва да се разглеждат като самостоятелни.

За основа на описанието на новия вид са послужили екземпляри, открити при с. Остър камък близо до Харманли. Разпространението на Triturus ivanbureschi обхваща райони на България, Гърция, Република Македония, малка част от Сърбия, европейската част на Турция и сравнително малка част от полуостров Мала Азия.

Откривателите са нарекли новия вид в чест на известния български зоолог академик Иван Буреш (1885-1980 г.) – основоположник на изследванията върху земноводните и влечугите в България и на Балканския полуостров.

Повече информация за новия вид може да се намери в статията, съдържаща неговото описание, публикувана в международното списание Zootaxa.
/ИБЕИ-БАН, 05.08.2013 г./

Нови данни за най-голямото водно насекомо в Европа

Нова статия, публикувана в научното списание със свободен достъп Zookeys представя подробна информация за кариотипа, поведението на хромозомите и половата система на най-голямото водно насекомо в Европа нилската водоплавка Lethocerus patruelis (Heteroptera: Belostomatidae), както и интересни данни за поведението и разпространението на вида на Балканите. За последните 10 години са регистрирани множество нови наблюдения на вида предимно в Южна България. Установено е, че ареалът на нилската водоплавка непрекъснато се разраства на север – знак за промени в европейската фауна на хетероптерите и вероятен ефект от промените в климата на Европа.

За повече информация:

  • Grozeva, S., Kuznetsova, V., Simov, N., Langourov, M. & Dalakchieva, S. (2013) Sex chromosome pre-reduction in male meiosis of Lethocerus patruelis (Stål, 1854) (Heteroptera, Belostomatidae) with some notes on the distribution of the species. ZooKeys 319 (Special issue: Advances in Hemipterology): 119-135 (doi: 10.3897/zookeys.319.4384)
/ИБЕИ-БАН, 01.08.2013 г./