Skip to Content

Научни новости

Научни резултати на учени от ИБЕИ-БАН

Нов растителен вид от Централна Стара планина

 
Научни изследвания на територията на масива Триглав (Централна Стара планина) установиха нов вид от групата на Kръглолистната камбанка (Campanula rotundifolia L.). Нейчевата камбанка (Campanula nejceffii) носи името на бележития български ботаник Иван Нейчев, който през далечната 1906 г. описва растението като разновидност на силно изменчивата Кръглолистна камбанка с името Campanula rotundifolia var. bulgarica Nejceff, по материали, събрани от него през 1903 г. от територията на днешния резерват "Соколна".
 
През 2016 и 2017 г. Юлиан Маринов от Регионалния природонаучен музей в гр. Пловдив и Стоян Стоянов от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българската академия на науките осъществяват две теренни експедиции, свързани с труда на Нейчев "Материали върху флората на Габровско и Балкана (oт Къдемлия до Бедек)" (1909) в Националния парк Централен Балкан.
 
Един от обектите на проучване е недобре познатата разновидност на Нейчевата камбанка. Изследователите събират растителен материал от същата територия. Детайлното морфологично проучване води до заключението, че описаната от Нейчев разновидност следва да бъде считана за самостоятелен вид. Получените резултати са публикувани в специализираното ботаническо списание Phytotaxa.
 
/ИБЕИ-БАН,10.02.2018 г./

Наши изследвания отразени в The New York Times

 
На 7 юли 2016 г. The New York Times публикува статия за борбата с гъботворката в САЩ. Гъботворката е пеперуда – опасен вредител по широколистните гори. Статията цитира изследванията на учени от БАН (Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания, Институт за гората, Институт по физиология на растенията и генетика), публикувани в списание Acta Zoologica Bulgarica през 2014 г. Тези изследвания се отнасят до възможността да се използват патогенни гъби за биологична борба с гъботворката – подход, който замества пестицидите и е безвреден за другите горски обитатели.

Статията в The New York Times можете да видите тук.

/ИБЕИ-БАН, 11.07.2016 г./


Изследване на паразит по кавказкото попче от Българското черноморско крайбрежие в Springer Animal Sciences

 
Aphalloides coelomicola е вид метил, паразитиращ в телесната празнина на попчета от европейските бракични води. Особеностите в морфологията, жизнения цикъл и локализация на този паразит са причина за неизяснена досега позиция на вида в класификацията на трематодите. Настоящата находка на паразита в кавказкото попче (Knipowitschia caucasica) от Атанасовско езеро (Българско черноморско крайбрежие) позволи неговото съвременно проучване с методите на светлинната и сканираща електронна микроскопия, както и секвенирането на част от неговия 28S rRNA ген. Резултатите доведоха до разкриване на филогенетичните връзки на вида и потвърдиха неговото систематично положение в семейство Cryptogonimidae. При останалите видове от семейството жизненият цикъл обикновено протича с участието на три гостоприемника. От еволюционна гледна точка, двугостоприемниковият жизнен цикъл на Aphalloides може да се счита за вторично опростен, като попчетата играят едновременно ролята на втори междинен и на краен гостоприемник за този вид паразит.
 
Резултатите от изследването са обобщени в статия на колегите Б. Стоянов, Б. Неов, П. Панков, Г. Радославов, П. Христов и Б.Б. Георгиев (отдел "Животинско разнообразие и ресурси"), публикувана в Systematic Parasitology. Тя е отразена в популярната фейсбук-страница за зоологични изследвания на издателство Springer (Springer Animal Sciences).

Aphalloides cоelomicola наживо (видео).
 
/ИБЕИ-БАН, 26.04.2015 г./

Нов за науката вид зелен скакалец от Балканите

 
Tettigonia balcanica sp. n. in nature: male (A) and female (E).В последно време се натрупаха голям брой доказателства за значението на Балканския полуостров като център за видообразуване, основен рефугиум на много видове през периодите на застудяване и затопляне през Плейстоцена, както и като основен път на разселване на фауната и флората от Предна и Средна Азия към Европа. Балканите са сред най-богатите на организми територия в Европа (вероятно и най-богатата), но същевременно и най-слабо проучена. В тази връзка, фаунистичните и таксономични изследвания, провеждани в ИБЕИ-БАН, имат съществен принос за превръщането му във водещ център за изучаване на биоразнообразието у нас. На 14 октомври беше публикувана статия от международен екип учени с ръководител доц. д-р Драган Чобанов, с подробно описание на морфологията, поведението, разпространението и отличителните особености на нов вид зелен скакалец - Tettigonia balcanica Chobanov & Lemonnier-Darcemont, 2014. Видът спада към групата на най-познатите на всички скакалци (зелени скакалци) и е описан по материали от България, Гърция, Македония, Албания, Черна гора, Сърбия,  Босна и Херцеговина и Хърватия. У нас Tettigonia balcanica обитава предпланинския и планинския пояс на повечето ни високи планини, а характерната му песен може да чуете лятно време дори на толкова оживени и посещавани места като Рилския манастир.

Подробна информация по темата може да намерите в публикацията:
Chobanov, D., Lemonnier-Darcemont, M., Darcemont, C., Puskás, G., Heller, K.-G. (2014). Tettigonia balcanica, a new species from the Balkan Peninsula (Orthoptera, Tettigoniidae). Entomologia 2(2), 209, doi: http://dx.doi.org/10.4081/entomologia.2014.209 (pdf).
 
Кратко видео с новия вид е предоставено с любезното съдействие на Асен Игнатов (НПНМ-БАН).
 
На снимките: Tettigonia balcanica sp. n. в природата: мъжки (A) и женски (E).
/ИБЕИ-БАН, 15.10.2014 г./

Европейският лалугер (Spermophilus citellus) се е формирал като биологичен вид на територията на днешна България, показва ново филогенетично изследване

 
Европейският лалугер (S. citellus) е световно застрашен вид с постоянно намаляващ ареал и численост в Европа, поради което е отнесен към категорията "Уязвим" в Червената книга на застрашените животни, издавана от Международния съюз за защита на природата (IUCN Red Data Book), а също и в Червената книга на Република България. Видът и неговите местообитания са под защитата на Бернската конвенция, Директива 94/43 на ЕC и Закона за биологичното разнообразие на България. Местообитанията на вида са приоритетни за опазване в Европейската екологична мрежа Натура 2000.

Международен екип от учени с участието на гл. ас. д-р Йордан Кошев от ИБЕИ – БАН, изследва генетични проби, събрани от 915 индивида от 52 находища на територията на 11 държави. Филогенетичното изследване показва, че видът се е зародил на територията на България преди повече от 1 милион години. След това е колонизирал Европа в няколко основни направления, като разселването му е било в съответствие периодите на застудяване и затопляне на климата. Популациите на европейския лалугер от България показват най-високо генетично разнообразие, като на територията на страната присъстват 5 от 7-те известни генетични линии. Получените резултати създават научна основа за предприемането на природозащитни дейности и законодателни инициативи при опазването на този световнозастрашен вид.
 
Повече информация за филогеографията на Европейския лалугер може да намерите на страниците на водещото международно списание Molecular Ecology:

Říčanová, Š., Koshev, Y., Říčan, O., Ćosić, N., Ćirović, D., Sedláček, F. and Bryja, J. (2013), Multilocus phylogeography of the European ground squirrel: cryptic interglacial refugia of continental climate in Europe. Molecular Ecology, 22: 4256–4269. doi: 10.1111/mec.12382
 
/ИБЕИ-БАН, 09.08.2013 г./

Неизвестен по-рано вид гребенести тритони е описан от територията на България


Откриването на нов за науката вид гребенести тритони - Triturus ivanbureschi - е един от резултатите на международен екип от учени, разработил на съвременно равнище данните за видовия състав и разпространението на тази група земноводни. Изследването е дело на Бен Виелстра и Ян Арнтцен от Центъра по биоразнообразие "Натуралис", Лайден (Холандия), Спартак Литвинчук от Института по цитология на Руската академия на науките, Санкт Петербург (Русия), Борислав Наумов от Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН и Николай Цанков от Националния природонаучен музей при БАН.

Данните показват, че този вид дълго време е останал неразличен от сходния му вид Triturus karelinii, описан първоначално от Иран. Новосъбраните сведения за морфологичните особености и генните секвенции показват, че двата вида са добре обособени един от друг и трябва да се разглеждат като самостоятелни.

За основа на описанието на новия вид са послужили екземпляри, открити при с. Остър камък близо до Харманли. Разпространението на Triturus ivanbureschi обхваща райони на България, Гърция, Република Македония, малка част от Сърбия, европейската част на Турция и сравнително малка част от полуостров Мала Азия.

Откривателите са нарекли новия вид в чест на известния български зоолог академик Иван Буреш (1885-1980 г.) – основоположник на изследванията върху земноводните и влечугите в България и на Балканския полуостров.

Повече информация за новия вид може да се намери в статията, съдържаща неговото описание, публикувана в международното списание Zootaxa.
/ИБЕИ-БАН, 05.08.2013 г./

Нови данни за най-голямото водно насекомо в Европа

Нова статия, публикувана в научното списание със свободен достъп Zookeys представя подробна информация за кариотипа, поведението на хромозомите и половата система на най-голямото водно насекомо в Европа нилската водоплавка Lethocerus patruelis (Heteroptera: Belostomatidae), както и интересни данни за поведението и разпространението на вида на Балканите. За последните 10 години са регистрирани множество нови наблюдения на вида предимно в Южна България. Установено е, че ареалът на нилската водоплавка непрекъснато се разраства на север – знак за промени в европейската фауна на хетероптерите и вероятен ефект от промените в климата на Европа.

За повече информация:

  • Grozeva, S., Kuznetsova, V., Simov, N., Langourov, M. & Dalakchieva, S. (2013) Sex chromosome pre-reduction in male meiosis of Lethocerus patruelis (Stål, 1854) (Heteroptera, Belostomatidae) with some notes on the distribution of the species. ZooKeys 319 (Special issue: Advances in Hemipterology): 119-135 (doi: 10.3897/zookeys.319.4384)
/ИБЕИ-БАН, 01.08.2013 г./