Новини

Mon, 2020-03-09 10:55 — webadmin

Нов конкурс за академична длъжност

В бр. №36/23.04.2024 г. на Държавен вестник е публикувана обява на ИБЕИ-БАН за конкурс за заемане на академична длъжност „доцент“ по професионално направление 4.3. Биологически науки, научна специалност „Хидробиология“, за нуждите на изследователска група „Инвазивни чужди видове“, секция „Биоразнообразие и функциониране на сладководни екосистеми“, отдел „Водни екосистеми“ – един.

Срок за подаване на документи – 2 месеца от обнародването в Държавен вестник. Изискванията към кандидатите и документите по конкурса са публикувани на сайта на ИБЕИ–БАН. Справки: при научния секретар на ИБЕИ (тел. 0879 499 183, ел. поща: iber.scientific.secretary@gmail.com). Документи се подават в деловодството на ИБЕИ–БАН, София, бул. Цар Освободител No 1.

/ИБЕИ-БАН, 23.04.2024 г./

Скръбна вест

С дълбоко прискърбие съобщаваме, че на 10.04.2024 г. след продължително боледуване почина нашият обичан приятел, колега и прекрасен човек

Инженер Иван Славов Ботев

Иван Ботев е роден на 22.07.1943 г. в гр. Казанлък. Следва във Висшия Химикотехнологически институт в гр. София (сега Химикотехнологичен и металургичен университет) и се дипломира като инженер химик през 1970 г. По-късно специализира във Факултета по химия на СУ „Св. Климент Охридски“. Над 10 години работи като ръководител на химическа лаборатория и като контрольор в Металургичен комбинат „Кремиковци“ в кв. Ботунец. Въпреки тежките нощни смени Иван редовно участва в организираните по това време научни хидробиологични експедиции. През 1984 г. е поканен и назначен за ръководител на химическата лаборатория в Института по зоология към БАН (сега ИБЕИ-БАН), където работи до пенсионирането си през 2010 г. През следващите 12 години Иван продължава активно да работи в почти всички проекти на отдел „Водни екосистеми“ в ИБЕИ-БАН. Безценна е неговата експертиза в областта на хидрохимията и хидробиологията на сладководни и бракични водоеми, вкл. взаимоотношения на водните организми с факторите на средата, високопланински екосистеми, влажни зони и язовири, водни инвазивни чужди видове, обработка и интерпретиране на хидрохимични и хидробиологични данни, мултивариантен статистически анализ на данни, изработване на карти, теренни изследвания и др. Страстта му е изучаването на високопланинските езера в Рила, Пирин и в Алпите. Участва в над 100 публикации.

Иван е високо ценен специалист както сред научната общност в България, така и в чужбина. Има дългогодишно сътрудничество с учени от Университета в Инсбрук, Австрия, и Института за изследване на водите, Вербания, Италия. Участва в международни научни проекти, екипи и експедиции в Австрия, Румъния и Северна Македония. Дългогодишен член и активен участник е в Международната асоциация за изследване на р. Дунав (IAD) и Международната асоциация по астакология (IAA).

Иван беше човек с широка обща култура и многостранни интереси. Имаше изключително чувство за хумор. Безкрайно обичаше природата и планините. Над 40 години (от 1974 г.) е доброволен член на Планинската спасителна служба (ПСС). Награждаван е с всички отличия на Българския червен кръст и ПСС.

Иван беше опора за нас, особено за колегите хидробиолози, с неговите съвети, отзивчивост и цялостната и постоянна подкрепа, която ни оказваше. Иван беше и ще остане пример и мотивация за нас със своя висок професионализъм, отдаденост и отговорност към всичко, което правеше, с неговата воля и постоянство. Беше много добър човек и винаги ще чувстваме липсата му!

Поклон пред светлата му памет!

* * *

Благодарим на всички приятели и колеги за подкрепата по време на лечението на Иван!
Полагането на урната ще се състои на 11 май 2024 г. в с. Голямо Дряново.

От ръководството и
колегите в ИБЕИ-БАН

Колектив от учени от ИБЕИ в мултидисциплинарно изследване на "ямни полета" от късноелинистическия период (2 в. пр. Хр. - 1 в)

През месец март е публикувана статия по биоархеология, представяща резултати от проучване на археологическите "ямни полета". Мултидисциплинарното изледван комбинира археоботаника, антракология, ихтиология и малакология на флотацоинни седиментни проби, произлизащи от късно елинистическия обект Sexaginta Prista, разположен на брега на р. Дунав в крайбрежната зона на град Русе. Статията, озаглавена "Plant Remamins and What Else? Environmemtal Archaeology of the Late Hellinistic Pit Fills of Sexaginta Prista, Northern Bulgaria" е публикувана в престижното списание Environmental Archaeology (Q1), печатен орган на едноименната Association Environmental Archaeology, в съавторство на гл. ас. д-р Мила Андонова-Кацарски, гл. ас. д-р Стефан Казаков и доц. д-р Ивайло Дедов от ИБЕИ-БАН, и гл. ас. д-р Върбин Върбанов от РИМ-Русе и НАИМ-БАН и доц. д-р Дияна Владова от Тракийския Университет. Анализите се позовават на извлечените археоботанични материали, включващи както зърнени култивари, така и останки от храна - зърнени каши, преминали термична обработка. Анализирани са също антракологичните материали, обхващащи овъглени широколистни дървесни видове, регистрираните рибни люспи, принадлежащи на сладководни видове риби, останки от сухоземни и сладководни мекотели и прилежащите им хабитати, както и на археозоологични материали (кости от дребни и едри бозайници, гризачи и птици), депонирани в ямите. Изследването дава информация за различните възможни предназначения на ямните структури в Sexaginta Prista, като установява, че те биха могли да бъдат от домакински характер (свързани с процеса на обработка на храна), от селищен характер (свързани с депозит на боклучни органични материали) и/или от ритуален характер (свързани с полагането на определени продукти от растителен и животински произход).

На снимката: СЕМ изображения на зърнени храни (тип каши), преминали термична обработка, които бяха определени като произлизащи от ечемични култивари (Hordeum sp.), на базата на регистрираната двуредова алейронова тъкан (отбелязана със стрелки).

/ИБЕИ-БАН, 02.04.2024 г./

Участие на ИБЕИ-БАН в кариерен форум на Биологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“

На 20 и 21 март 2024 г. в Биологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се проведе кариерен форум. Целта на събитието беше да се запознаят студентите с възможностите за професионална реализация след завършването на образованието им. Организацията, поверена на Факултетния студентски съвет, впечатли участниците с нейната прецизност и ефективност.

В събитието участваха повече от 30 организации – работодатели на специалисти с биологическо образование: научни институти, агенции, лаборатории и фирми в сферата на опазването на околната среда, здравеопазването, фармацията и др. То беше организирано в два панела. Първият панел се състоеше от кратки доклади на потенциалните работодатели в Аулата на факултета, а вторият – представяне под формата на изложба с възможност за пряка дискусия с интересуващите се студенти.

Докладът на ИБЕИ беше представен от проф. Бойко Георгиев, а участието в изложбата беше подготвено и реализирано от главните асистенти Милена Павлова, Ива Дойчева, Стефания Клайн, Емилия Вачева и Никола Бънков.

Интерес към ИБЕИ беше проявен от много студенти – възможности са стаж, участие в наши проекти или продължаване на образованието под формата на докторантура.

Ще ги очакваме с нетърпение!

Презентация на ИБЕИ на Кариерния форум (link)
Репортаж на Студентската телевизия „Алма Матер“ (link)

/ИБЕИ-БАН, 29.03.2024 г./

Нов конкурс за академична длъжност

В бр. 27/29.03.2024 г. на Държавен вестник е публикувана обява на Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН, за конкурс за заемане на академична длъжност „професор" по професионално направление 4.3. Биологически науки, научна специалност „Хидробиология“ за нуждите на изследователска група „Биоиндикатори, мониторинг и екологична класификация на сладководни екосистеми“, секция „Биоразнообразие и функциониране на сладководни екосистеми“, отдел „Водни екосистеми“ – един.

Срок за подаване на документи – 2 месеца от обнародването в ДВ. Изискванията към кандидатите и документите по конкурса са публикувани на сайта на ИБЕИ–БАН. Справки: при научния секретар на ИБЕИ (тел. 0879 499 183, ел. поща: iber.scientific.secretary@gmail.com). Документи се подават в деловодството на ИБЕИ, София, бул. Цар Освободител №1.

/ИБЕИ-БАН, 29.03.2024 г./

Тенденции в екологичното състояние на реките в Европа: по-добро, но не достатъчно добро

В ерата на Антропоцена, хората и обществото оказват сериозно въздействие върху речните екосистеми: чрез директна промяна в коритата и водните количества и/или замърсяване на реките и потоците, както и индиректно посредством благоприятстване разпространението на инвазивни растителни и животински видове, чрез глобални и регионални изменения на климата и др. По темата са публикувани 2 публикации в Nature Ecology & Evolution и Nature с участието на учени от ИБЕИ.

В рамките на мащабно паневропейско изследване, под ръководството на д-р J. Sinclair и проф. д-р P. Haase от Senckenberg Research Institute & Natural History Museum в Германия са изследвани реки в 23 европейски държави, сред които и три български реки. В екипа участват и гл. ас. д-р В. Тюфекчиева и доц. д-р В. Евтимова от ИБЕИ-БАН. Резултатите за екологичното състояние, изведени за 1365 станции в изследваните реки и потоци на база дънни безгръбначни, са публикувани в последния брой на Nature Ecology & Evolution под заглавието „Multi-decadal improvements in the ecological quality of European rivers are not consistently reflected in biodiversity metrics“. Колективът от учени установява тенденция към подобряване на екологичното качество за периода 1992-2010 г., но учените предупреждават, че за почти 60% от изследваните реки установеното качество все още не е достатъчно добро. След 2010 г. тази тенденция се забавя (виж пълния текст тук).

В друго, по-мащабно изследване под ръководството на проф. д-р P. Haase (SRI & NHM), публикувано през 2023 г. в Nature под заглавието „The recovery of European freshwater biodiversity has come to a halt“, бе установено, че видовото разнообразие на речните макробезгръбначни съобщества показва трайна тенденция на възстановяване за периода 1968-2010 г.. Отново се наблюдава забавяне на възстановителните процеси след 2010. Съавтори в публикацията са доц. д-р В. Евтимова, Г. Георгиева, гл. ас. д-р В. Тюфекчиева, проф. д-р Й. Узунов, доц. д-р Е. Варадинова и доц. д-р Я. Видинова от ИБЕИ-БАН.

/ИБЕИ-БАН, 21.03.2024 г./

Работна среща "Напредък в надграждането на Българската мрежа за дългосрочни екосистемни изследвания (LTER-BG)“

На 20 март 2024 г. в София ще бъде организирана работната среща от Консорциума на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания – БАН, Института по океанология - БАН, Лесотехнически университет и Института за гората - БАН.

Срещата е организирана от "Разпределена научна инфраструктура „Българска мрежа за дългосрочни екосистемни изследвания” (LTER-BG), обект на Националната пътна карта за научна инфраструктура на Република България 2020 - 2027. Ще бъде представен напредъкът на Консорциума в дейностите по надграждане на изследователското оборудване, повишаване на човешкия научен капацитет, екосистемните изследвания и предоставяне на научни услуги за заинтересованите страни.

Събитието ще се проведе на 20.03.2024 г., сряда от 9.30 ч. до 15.30 ч., в Големия салон (зала “Проф. Марин Дринов”) на Българската академия на науките, ул. „15 ноември” № 1, София.

/ИБЕИ-БАН, 15.03.2024 г./

Нова статия на екип от учени от ИБЕИ за генотоксичност на пчелна отрова върху клетки на дрожди

В международното списание Toxicology (IF 4.50) са публикувани научните резултати от разработката на екип от млади учени от секция "Мутагенеза от околната среда" от ИБЕИ-БАН - доц. Теодора Тодорова, ас. Красимир Бояджиев, гл. ас. д-р Мартин Димитров и гл. ас. д-р Петя Първанова. В статията, озаглавена „Bee venom genotoxicity on Saccharomyces cerevisiae cells – The role of mitochondria and YAP1 transcription factor“ е изяснена ролята на генотипа, митохондриалната ДНК и транскрипционния фактор YAP1 на моделен организъм Saccharomyces cerevisiae в отговор на третиране с пчелна отрова. Предоставено е първото експериментално доказателство, че пчелната отрова индуцира физиологично активни супероксидни аниони и двойно-верижни разриви в геномната ДНК на S. cerevisiae. Установено е, че липсата на окислително фосфорилиране поради нарушена или липсваща митохондриална ДНК намалява, но не предотвратява цитотоксичността на пчелната отрова. Данните показват, че транскрипционният фактор YAP1, функционален хомолог на AP-1 при бозайниците, в това число и човека, не участва пряко в клетъчната защита след третиране с пчелна отрова.

Линк към статията (open access)

/ИБЕИ-БАН, 07.03.2024 г./

Курс за докторанти към ЦО–БАН

“Въведение в изследователската работа – биологични науки”

(Тема 5.1.15)
2024 г.

Лектор: проф. дбн Бойко Георгиев, ИБЕИ – БАН
Хорариум: 30 часа

Предварителен график:

27 март 2024 г. (сряда) – 14-17 ч.: Уводна лекция – същност на науката. Науката като професия. Работа с научната литература (първа част).

29 март 2024 г. (петък) – 14-17 ч.: Работа с научната литература – втора част.

1 април 2024 г. (понеделник) – 14-17 ч.: Имената на животните и растенията – принципи на биологичната номенклатура.

3 април 2024 г. (сряда) – 14-17 ч.: Научната публикация (първа част).

5 април 2024 г. (петък) – 14-17 ч.: Научната публикация (втора част).

8 април (понеделник) – 14-17 ч.: Научната публикация (трета част).

10 април (сряда) – 14-17 ч.: Дисертацията.

12 април (петък) – 14-17 ч.: Публичното представяне на научните изследвания.

17 април (сряда) – 14-17 ч.: Заключителен семинар (първа част).

19 април (петък) – 14-17 ч.: Заключителен семинар (втора част).

Курсът ще се проведе в заседателната зала на ИБЕИ-БАН, База 1 (София 1113, ул. Майор Юрий Гагарин № 2)
За връзка – проф. Бойко Георгиев, тел. (2)8705012, 0899285317, boyko_georgiev@yahoo.com

/ИБЕИ-БАН, 06.03.2024 г./

Допълнителен конкурс за прием на редовни и задочни докторанти за учебната 2023-2024 г.

В съответствие с Решение № 441 на Министерския съвет от 22.06.2023 г. и публикация в Държавен вестник бр. 19/05.03.2024 г., ИБЕИ-БАН обявява конкурс за докторантури в професионално направление: 4.3. Биологически науки по следните научни специалности:

1) Генетика - 1 задочна докторантура;
2) Екология и опазване на екосистемите - 1 задочна докторантура.

Дата на обявяване на конкурса: 05.03.2024 година.
Срок за подаване на документите: два месеца.

Необходими документи за кандидатстване:

1. Молба до директора на ИБЕИ-БАН, в която кандидатите посочват специалността (специалностите), за която кандидатстват и чуждия език, по който ще държат втория конкурсен изпит;
2. Автобиография;
3. Диплома за придобита образователно-квалификационна степен „магистър“ с приложението или нотариално заверено копие от нея;
4. Удостоверение за признато висше образование, ако дипломата е издадена от чуждестранно висше училище;
5. Медицинско свидетелство;
6. Свидетeлство за съдимост;
7. Декларация по § 5 от допълнителните разпоредби на ПМС № 90/26.05.2000 г. (линк за изтегляне);
8. Кандидатите могат да прилагат и други документи, удостоверяващи техните интереси и постижения в съответната научна област;
9. Фактура (или копие) за платена такса в размер на 40 лв. от Центъра за обучение при БАН – бул. „Цариградско шосе“ № 125, бл. 26Б, 2-ри етаж.

Кандидатите без дипломи представят уверение от висшето училище за завършено образование, в което задължително се посочва средния успех от следването и оценката от защита на дипломната работа (или от положения държавен изпит).

Кандидатите подават документите си в канцеларията на ИБЕИ-БАН, или по пощата на адрес: ИБЕИ-БАН, бул. Цар Освободител № 1, 1000 гр. София, и изпращат сканирано копие на подадените документи по електронна поща на адрес: iber.scientific.secretary@gmail.com.

Кандидатите за докторанти ще бъдат уведомени писмено за допускането им до конкурса. В писмото ще е указано кога и къде да получат програмите за конкурсните изпити.

Изпитите ще се проведат:
- по специалността от 10 до 14.06.2024 г.
- по чужди езици от 17 до 21.06.2024 г.

Изисквания:
Успешно издържали конкурсните изпити са кандидатите, получили оценка от изпита по специалността най-малко мн.добър 4,50 и по западен език не по-малко от добър 4,00.

Линк към обявата на интернет страницата на Центъра за обучение (ЦО) при БАН.

/ИБЕИ-БАН, 05.03.2024 г./

Нов конкурс за академична длъжност

В бр. 11/06.02.2024 г. на Държавен вестник е публикувана обява на Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН, за конкурс за заемане на академична длъжност „главен асистент" по професионално направление 4.3. Биологически науки, научна специалност „Ботаника“ за нуждите на изследователска група „Растителни биотехнологии и ex situ опазване на редки, лечебни и ароматни растения“, секция „Приложна ботаника“, отдел „Растително и гъбно разнообразие и ресурси“ – един.

/ИБЕИ-БАН, 07.02.2024 г./

На 2-ри февруари отбелязваме Международния ден на влажните зони

Влажните зони са уникални екосистеми, които имат ключова роля в осигуряването на местообитания за дивата природа и имат редица важни функции за човечеството. Опазването на местообитанията и биоразнообразието в тях е в основата на редица национални и международни нормативни актове, договори и конвенции.

България е сред първите страни, присъединили се към Рамсарската конвенция за влажните зони. Това е единственият договор, който е насочен към опазване на специфични екосистеми, а именно - влажните зони като местообитание на водолюбиви птици. Понастоящем Конвенцията обхваща всички аспекти на опазването и разумното ползване на влажните зони, признавайки ги като екосистеми с жизненоважна значимост по отношение на опазването на биологичното разнообразие, управлението на водите и благосъстоянието на човешките общности.

В списъка на Конвенцията за влажните зони с международно значение (Рамсарските места), България е представена с 11 влажни зони, с обща площ 49 912,43 ха, представляващи 0,45 % от територията на страната – Атанасовско езеро, Комплекс Беленски острови, Дуранкулашко езеро, Остров Ибиша, Шабленско езеро, Местността "Пода", Поморийско езеро, Комплекс "Ропотамо", Езеро Сребърна, Езеро Вая и Карстов комплекс "Драгоманско блато".

Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българска Академия на Науките извършва дългосрочни мониторингови изследвания в Поддържан резерват „Сребърна“. През 1975 г. езерото Сребърна е обявено за влажна зона с международно значение по Рамсарската конвенция, а през 1983 г. за „Паметник на световното културно и природно наследство“. През 1977 г. е утвърден за биосферен резерват по програмата “Човек и биосфера” на ЮНЕСКО. От 1989 г. защитената територия е „Орнитологично важно място” поради изключително богатата си орнитофауна.

Въпреки сериозните промени като резултат от човешката дейност, ПР „Сребърна“ заедно с прилежащата защитена местност „Пеликаните“, остава най-значимият моделен обект за изучаване на биологичното разнообразие и процесите на развитие в екосистемите на крайдунавските влажни зони на територията на страната. Езерото Сребърна има висока потенциална стойност като моделен обект за разработване на дейности и програми за възстановяване, поддържане и управление на екосистемите на крайречните влажни зони.

Понастоящем езерото Сребърна е част от Българската мрежа за дългосрочни екосистемни изследвания (LTER–BG). Целите на мрежата са: 1) осигуряване на непрекъснат процес на събиране на данни за динамика на екосистемата; 2) дългосрочни научни изследвания на абиотичните и биотичните компоненти на екосистемата – хидрологичен режим, физични и хидрохимични показатели на водната среда, продукционни процеси, биоразнообразие на съобществата от фитопланктон, зоопланктон, водни безгръбначни, водни растения, риби и птици; 3) поддържане на постоянно функционираща инфраструктура, оборудвана със съвременна апаратура и персонал.

/ИБЕИ-БАН, 02.02.2024 г./

Одобрена е методиката за картографиране, определяне на граници и типа пясъчни дюни по Черноморското крайбрежие

Един дългоочакван от научната и природозащитна общност документ, регламентиращ картографирането на пясъчни дюни в България, вече е факт. На 17.01.2024 г. Министърът на околната среда и водите г-н Юлиян Попов одобри „Методика за картографиране, определяне на граници и типа пясъчни дюни за създаването и поддържането на специализираните карти и регистри на обектите по чл. 6, ал. 4 и 5 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК)“.

Изготвянето на методиката е възложено от МОСВ на специалисти в областта на фитоценологията от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ) и крайбрежната геоморфология от Институт по океанология (ИО) към Българска академия на науките. Въвеждането на регламент при изпълнението на процедурите по картографиране на дюнни форми на релефа и дюнни местообитания, базиран на интердисциплинарен подход и определящ съчетаването на геоморфоложки, геоложки, дистанционни и фитоценологични изследвания, гарантира научно обосновано и достоверно отразяване на крайбрежните пясъчни дюни в специализираните кадастрални карти и регистри, и тяхното бъдещо опазване. Методиката интегрира научните познания и методи с нуждите на администрацията за правилното прилагане на законодателството, свързано с определянето и опазването на пясъчните дюни.

При разраборването на методиката и формулирането на съвременна и научно издържана стандартна процедура за доказване на наличието, обхвата и характеристиките на дюнния релеф и дюнните природни местообитания, са взети предвид всички съществени научни публикации и литературни данни, свързани с крайбрежната геоморфология и фитоценологичните характеристики на дюните и природните местообитания и растителност, свързани с тях, както на международно, така и на национално ниво. Разгледана е и съществуващата информация за уязвимостта на дюнните местообитания, особено от засилващия се антропогенен натиск в крайбрежните територии, както и различните усилия на институциите и проблемите при тяхното проучване и опазване.

Методиката е разработена от авторски колектив: част „Крайбрежна Геоморфология“: гл. ас. д-р инж. Богдан Проданов, секция „Динамика на бреговата зона“ към ИО-БАН; част „Фитоценология“: гл. ас. д-р Магдалена Вълчева, Чавдар Гусев, доц. д-р Десислава Сопотлиева, отдел "Растително и гъбно разнообразие и ресурси" към ИБЕИ-БАН, и е рецензирана от водещи специалисти в съответните области: доц. д-р Ахинора Балтакова, катедра „Климатология, хидрология и геоморфология“ към ГГФ на СУ „Св. Климент Охридски“ и проф. д-р Росен Цонев, катедра „Екология и опазване на околната среда“ към БФ на СУ „Св. Климент Охридски“.

Одобрената от Министъра на околната среда и водите методика е достъпна на сайта на МОСВ (link).

/ИБЕИ-БАН, 22.01.2024 г./

Защо науката обича прилепите – разказва д-р Хелиана Дундарова

В първите дни на новата година в предаването на БТВ „Тази събота“ беше представен кратък научнопопулярен филм за ролята на прилепите в екосистемите и тяхната незаменима функция.

Филмът е част от проект „Ролята на пещеролюбивите видове прилепи в България като вектор и резервоар на европейски вируси на бяс“, финансиран от Фонд научни изследвания. Ръководител е гл. ас. д-р Хелиана Дундарова, която заедно с останалите колеги от научния екип на проекта извършва количествено определяне и скрининг на антитела срещу европейски вируси на бяс при прилепите в лабораторията по „Екотоксикология“ на ИБЕИ–БАН. Тази година д-р Дундарова спечели финансиране от ФНИ за нов проект и със сигурност ни очакват още нови интересни резултати, свързани с изследването на прилепите и техните патогени.

Линк към филма

/ИБЕИ-БАН, 11.01.2024 г./

Честит юбилей!

Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН има удоволствието да съобщи, че на 10 януари 2024 г. от 14 часа в сградата на ИБЕИ-БАН, на бул. Цар Освободител, 1 ще се проведе тържествено събрание по случай 90-годишния юбилей на акад. Васил Големански.

Академик Васил Големански е роден на 26 декември 1933 г. в с. Голям извор, община Тетевен. Цялата си научна кариера той осъществява в Института по зоология, по-късно част от Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН. Основната част от научните му изследвания са в областта на биоразнообразието, морфологията, таксономията, екологията и разпространението на свободноживеещи сладководни, почвени и морски организми, както и на паразитни едноклетъчни животни. В резултат на тези многогодишни и задълбочени изследвания са описани редица нови за науката таксони: едно семейство текамеби, 14 рода и 87 нови вида едноклетъчни животни. На негово име са описани над 10 вида животни от български и чуждестранни зоолози. Под ръководството на акад. Големански е поставено и началото на първите системни изследвания на кръвните едноклетъчни паразити на дивите птици в България, като са установени над 40 вида паразити в над 100 вида птици от българската орнитофауна. Безспорен е приносът му и за популяризиране историята на българската наука. Той е автор на множество книги за бележити български учени зоолози и над 300 научнопопулярни статии.

Академик Големански осъществява и активна преподавателска дейност в Софийския, Шуменския, Пловдивския и Нов Български университети и има безспорен принос за израстването и развитието на голям брой млади специалисти и негови последователи, както и в създаването на българска школа по протозоология.

Освен изследователска и преподавателска дейност, акад. Големански осъществява и активна административна и научно-организационна дейност. През 1966 г. е назначен за научен секретар на Института по зоология, от 1982 до 2003 г. е заместник директор на Единния център по биология при БАН, а от 1988 до 2003 г. - директор на Института по зоология. През 1996 г. в Института е създадена секция „Протозоология”, която той оглавява и ръководи до пенсионирането си през 2008 г.

Академик Големански е член на European Society of Protistologists, Commission International de l’etude de la Mediterranee, Groupment des Protistologues de Langue Francaise, Scientific Committee on the Problems of the Environment, International Union of Biological Sciences. От 1996 до 2005 г. е председател на Българското паразитологично дружество, чиято дейност отново възражда. Той е член на редколегиите на списания като Acta Protozoologica, Archives of Biological Sciences, Advances in Biological and Earth Sciences, Nature Conservation.

Акад. Големански е съосновател на Фонд научни изследвания от 1990 г.; член на Управителния съвет и Изпълнителния съвет на ФНИ, председател на научните комисии в областта на биологията и медицината.

От 1989 г. е главен редактор на списание Acta zoologica bulgarica. Неговите усилия, както и тези на редколегията са оценени по достойнство и през 2010 г. Acta zoologica bulgarica получава импакт фактор от ISI Thompson Reuters. Участието му в редакционни колегии на списания, поредици и книги включва още монографичната поредица „Фауна на България”, на която той е бил главен редактор от 1989 до 2003 г., поредицата “Catalogi Faunae Bulgaricae”, ”Червена книга на Република България”, на която също е главен редактор, Bulgarian Antarctic Research, Life Sciences (редактор), Comptes Rendus of Bulgarian Academy of Sciences, Silva Balcanica, Енциклопедия “България”, БАН, Енциклопедия А-Я – БАН, Природа и знание, Бюлетин на националната океанографска комисия, Природа – БАН и др.

Академик Големански е носител е на медал „Марин Дринов - 100 години БАН" (1969), значка „Отличник на БАН” (1974), Златна значка №6 „Златен прилеп” от Българската федерация по спелеология (1979), орден „Св. Св. Кирил и Методий – I ст.” (1983), Медал „100 години Национален природонаучен музей - БАН” (1989), медал „120 години Народно събрание” (2003) и медал „Проф. Марин Дринов”- на лента (2003).

Колегите от ИБЕИ–БАН му желаем още дълги години здраве и творчески успехи!

(Снимка: Любомир Андреев)

/ИБЕИ-БАН, 09.01.2024 г./

Темата за опазването на лалугера - в интервю с доц. Йордан Кошев

В сутрешния блок на телевизия Bulgaria OnAir на 5 януари 2024 г., нашият колега доц. д-р Йордан Кошев разказва за състоянието на популацията на лалугера у нас, която намалява средно с 25-30% през последните години. Сред основните причини за това е загубата на местообитанията им, ливади и пасища, които се разорават, превръщат се в обработваеми земи или се застрояват.

Още за проектите и мерките, които се предприемат за опазване на вида в България, може да видите във видеото от интервюто.

/ИБЕИ-БАН, 07.01.2024 г./

Скръбна вест

На 27 декември 2023 г. ни напусна видния природозащитник и наш колега Жеко Спиридонов. Юрист по образование, той започва работа в Комисията по защита на природата към Българската академия на науките в края на 60-те години и посвещава целия си съзнателен живот на природозащитната наука и опазването на българската природа. В Българската академия на науките, а впоследствие и в Министерството на околната среда и водите, Жеко Спиридонов е един от най-активните дейци за изграждането и разширяването на мрежата от защитени територии в България. Той е сред основоположниците на съвременното българско природозащитно законодателство и на създаването на трите национални парка („Централен Балкан“, „Рила“ и „Пирин“). Работи активно за включването на страната в програмата „Човекът и биосферата“ (MAB) на ЮНЕСКО и обявяването на 17 биосферни резервата у нас през 1977 г. Вицепрезидент и Президент на Постоянния комитет на Бернската конвенция. Жеко Спиридонов е автор на редица книги, студии и статии, посветени на дивата природа на България.

Поклон пред паметта му!

Поклонението ще се състои на 29 декември 2023 г. в 12:30 ч. в църквата "Св. Седмочисленици" в София.

/Oт колегите от ИБЕИ-БАН/

Конкурс за академична длъжност „доцент“

В бр. 98/24.11.2023 г. на Държавен вестник е публикувана обява на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН, София, с конкурс за заемане на академичната длъжност „доцент“ по професионално направление 4.3. Биологически науки, научна специалност „Ботаника“, за нуждите на изследователска група „Растително разнообразие и местно развитие“ към отдел „Растително и гъбно разнообразие и ресурси“ – един.

Срок за подаване на документи – 24 януари 2024 г. (2 месеца от обнародването в ДВ). Изискванията към кандидатите и документите по конкурса са публикувани на сайта на ИБЕИ. Справки: при научния секретар на ИБЕИ (тел. 0879 499 183, ел. поща: iber.scientific.secretary@gmail.com). Документи се подават в деловодството на ИБЕИ, София, бул. Цар Освободител №1.

/ИБЕИ-БАН, 25.11.2023 г./

Участие на ИБЕИ в юбилейно честване на обучението по екология в Лесотехническия университет

На 23 ноември 2023 г. ИБЕИ-БАН участва в честването по случай 50 години обучение по „Екология и опазване на околната среда“ в Лесотехническия университет (ЛТУ). Поднесен бе поздравителен адрес от директора на института. От името на служителите и ръководството на ИБЕИ, доц. Владимиров поздрави колегите от ЛТУ и специално Факултета по екология и ландшафтна архитектура за безспорните постижения и за изпълнението на благородната мисия да подготвят висококвалифицирани специалисти с успешна професионална и обществена реализация. Изразена бе надеждата, че сътрудничеството между ИБЕИ и ЛТУ ще продължи и ще се задълбочи в постигането на общата ни цел да опазим природата на страната, да откриваме нови научни факти и закономерности и да разпространяваме знанията и уменията сред младите последователи.

Учени от ИБЕИ взеха участие и в Кариерна борса по професионално направление 4.4. Науки за земята на тема „Устойчиво управление на биологичните ресурси“, организирана от ЛТУ. На специален щанд бяха изложени някои от последните публикации на учени от института и посетителите, вкл. студенти и преподаватели, имаха възможност да се запознаят с проектната, публикационната и образователната дейност на ИБЕИ в областта на биологичното разнообразие и опазването на околната среда.

/ИБЕИ-БАН, 24.11.2023 г./

Съвместна конференция на ESENIAS и DIAS 2023 и 12-та среща на ESENIAS

Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН беше домакин на Съвместна научна конференция на ESENIAS и DIAS 2023 и 12-та среща на ESENIAS на тема „Глобализация и инвазивни чужди видове в Черноморския и Средиземноморския регион – предизвикателства за управление и регионално сътрудничество“ / Joint ESENIAS and DIAS Scientific Conference 2023 and 12th ESENIAS Workshop "Globalisation and invasive alien species in the Black Sea and Mediterranean regions – management challenges and regional cooperation", която се проведе на 11–14 октомври 2023 г. в гр. Варна.

Конференцията е организирана от ИБЕИ-БАН, съвместно с Агрономическия факултет към ЛТУ, Института по океанология при БАН, Мрежата за инвазивни чужди видове в Югоизточна Европа (ESENIAS), Мрежата за инвазивни чужди видове в Дунавския басейн (DIAS), Международната асоциация за р. Дунав (IAD) и SuEkos, Турция. Конференцията е финансирана от БАН, Фонд „Научни изследвания“ (проект КП-06-МНФ/34/25.08.2023 г.) и NeoBiota.

Директорът на ИБЕИ-БАН доц. д-р Владимир Владимиров поздрави участниците. Поздравителни адреси бяха представени и от д-р Теодора Тричкова от името на мрежите ESENIAS и DIAS, доц. д-р Кремена Стефанова, зам. директор на ИО-БАН, акад. Юлиан Ревалски, председател на БАН, и г-н Юлиян Попов, Министър на околната среда и водите, представен от г-жа Калина Стоянова от Национална служба за защита на природата към МОСВ.

В конференцията участваха над 100 човека от 15 държави. В рамките на 14 сесии са представени 105 презентации, вкл. 13 пленарни доклада, 33 доклада и 59 постерни презентации. Публикувана е книжка с резюмета, а избрани статии ще бъдат публикувани в списанията "Phytologia Balcanica" и "Transylvanian Review of Systematical and Ecological Research".

Четирима млади учени бяха наградени от Научния комитет за представянето си на конференцията. Асистент Полина Никова от ИБЕИ получи наградата на NeoBiota за най-добра презентация "First documented records in the wild of American mink (Neogale vison von Schreber, 1776) in Bulgaria". Младите учени д-р Halyna Morhun от Украйна, и докторантите Alexandr Vasiliev от Молдова и Ovidiu Drăgan от Румъния получиха награди за най-добра презентация на зоологична тема от Acta Zoologica Bulgarica.

Повече информация за конференцията и резултатите от нея може да намерите на следните линкове:

- страница за конференцията на сайта на ESENIAS (link)
- сборник с абстракти (pdf)

- страница за конференцията на сайта на Neobiota

/ИБЕИ-БАН, 21.11.2023 г./

Изследователска група „Кръвни паразити по птици“ са част от международна мрежа за изследване на маларията в дивата природа (WIMANET)

Векторно преносимите патогени, допринасят значително за глобалните последствия от заразните болести и предизвикват нарастваща загриженост поради глобалното затопляне и промените в земеползването в световен мащаб. Сред тези патогени хемоспоридните паразити са от особен интерес, тъй като са широко разпространени, изключително разнообразни и могат да бъдат свързани със здравословни проблеми за хората, домашните и дивите животни.

За да се справят с тези нарастващи предизвикателства, изследователи и учени от цял свят се обединиха в „Мрежа за изследване на маларията в дивата природа (WIMANET)“, нова инициатива, финансирана от COST (Европейско сътрудничество в науката и технологиите). Това сътрудничество има за цел да обедини ресурси, опит и данни от различни изследователски групи, за да се справи с предизвикателствата, свързани с хемоспоридните паразити в дивата природа в глобален мащаб.

Чрез координиране и споделяне на изследователски усилия WIMANET има за цел да улесни широкомащабни съвместни изследователски инициативи, които надхвърлят местните и регионалните граници. COST акцията WIMANET има следните ключови цели:

Общ изследователски дневен ред: насърчаване на изследователите да си сътрудничат и да обменят знания. Работейки заедно, учените в мрежата се надяват да отговорят на важни въпроси, свързани с векторно предаваните паразити на глобално ниво.
Интердисциплинарно сътрудничество: насърчаване на интердисциплинарен подход чрез обединяване на експерти от различни области. Очаква се тези разнообразни сътрудничества да доведат до по-цялостно разбиране на системата гостоприемник-вектор-паразит.
Подкрепа за нови изследователи: привличане и подкрепа на изследователи с различна квалификация, предоставяйки им възможности за обучение и сътрудничество. Този приобщаващ подход има за цел да разшири експертния опит на мрежата и да засили нейното колективно въздействие.
Ангажиране на заинтересованите страни: активно ангажиране на заинтересованите страни, политиците и широката общественост за улесняване трансфера на знания. Чрез повишаване на осведомеността относно предаваните от преносители паразити и тяхното въздействие, инициативата се стреми да събере подкрепа за изследователските си начинания.

Обединявайки изследователи и институции от цял свят, WIMANET има потенциал да подобри нашето разбиране за хемоспоридните паразити в дивата природа и да намери ефективни стратегии за справяне с предизвикателствата, пред които ни изправят маларийните паразити в дивата природата в променящия се свят.

За повече информация посетете интернет страницата на проекта.

Участници в проекта:
Проф. д-р Павел Зехтинджиев, доц. д-р Михаела Илиева, гл. ас. д-р Мартин Маринов

Координатори:
Доц. д-р Димитър Димитров (dimitar.dimitrov@iber.bas.bg) и гл. ас. д-р Анелия Бобева (aneliabobeva@gmail.com), Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН

/ИБЕИ-БАН, 20.11.2023 г./

3 ноември – Международен ден на биосферните паркове!

Провъзгласен е от Генералната конференция на ЮНЕСКО през 2021 г.

Биосферните паркове са специални места, където се насърчава устойчивото развитие и хармонията между хората и природата чрез диалог и участие на всички заинтересовани страни, споделяне на знания, намаляване на бедността и подобряване на благосъстоянието на хората, опазване на биологичното разнообразие и културните ценности. Обявяването на биосферните паркове се осъществява в рамките на програмата „Човекът и биосферата“ (MAB), която стартира през 1971 г. и е най-старата междуправителствена научна програма на ЮНЕСКО.

Световната мрежа от биосферни паркове е динамична мрежа от всички обявени обекти по света. Днес тя включва 748 биосферни парка в 134 страни.

В България има четири биосферни парка – Сребърна, Узунбуджак, Централен Балкан и Червената стена.
Насладете се на красотата и уникалността на тези места:

- Сребърна

- Узунбуджак

- Централен Балкан

- Червената стена

/ИБЕИ-БАН, 02.11.2023 г./

Участие на учени от ИБЕИ-БАН в международна конференция, посветена на въздействието на ВЕП върху биоразнообразието

В резултат на усилията на света да намали влошаването на средата ни на живот и загубата на биологично разнообразие, вследствие от изгарянето на изкопаеми горива, все по актуални са въпросите свързани с ефекта от възобновяемите източници на електроенергия върху екосистемите. Интитутът по биоразнообразие и екосистемни изследвания се включва активно в развитието на това ново направление на екологията. Резултатите от нашите изследвания бяха представени на 7-мата Международна конференция, проведена в периода 18-22 септември 2023 в Хърватия. Конференцията бе посветена на съвременните методи и резултатите от тяхното прилагане за изследване, управление и намаление на въздействията на Ветроенергиините паркове, както на сушата така и в морето.

Нашите колеги д-р Мартин Маринов, Кирил Бедев и Николай Йорданов под ръководството на проф. д-р Павел Зехтинджиев представиха на конференцията изследвания за въздействието при моделни видове птици. В постер са представени резултатите от проследяване поведението на обикновения мишелов Buteo buteo в територия с работещи 114 ветрогенератора в продължение на 3 години. В специална презентация на конференцията е представен ГИС-модел на чувствителността на територията на Балканския полуостров по отношение на реещите се птици, прелитащи всяка есен и пролет по време на сезонните си миграции и през нашата страна. Резултатите от този ГИС-модел са тествани с реални данни от наблюдения и са потвърдени от статистическо сравнение на характеристиките на миграцията получени по двата метода. Този нов и обективен подход е приложим към непосредствените задачи пред нашата страна - териториалното планиране на развиващата се интензивно вятърна енергетика.

За повече информация:

- видеоматериал за участието на колегите от ИБЕИ-БАН

- бюлетин на страница в LinkedIn (линк)

- постер

/ИБЕИ-БАН, 29.10.2023 г./

Сформиран е българския консорциум по ДНК баркодиране Bulgarian Barcode of Life (BgBOL)

На 27.09.2023 в зала „Проф. Марин Дринов“ на Българска академия на науките се проведе Национален симпозиум „Създаване на български консорциум по ДНК баркодиране – Bulgarian Barcode of Life“. Събитието беше организирано от инициативен комитет, включващ седем институции: Институт по физиология на растенията и генетика – БАН, Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания – БАН, Национален природонаучен музей – БАН, Биологически факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Лесотехнически университет, Селскостопанска академия и Научно издателство Пенсофт. Еднодневният симпозиум имаше за цел да представи съществуващите инициативи и организации, които прилагат методите на ДНК баркодиране за изучаване на биоразнообразието в България, както и да бъдат обобщени провежданите досега дискусии и организационни дейности, свързани със стартирането на националната инициатива.

В рамките на симпозиума бе подписано споразумение за сътрудничество, с което беше създаден Националния консорциум по ДНК баркодиране Bulgarian Barcode of Life (BgBOL). Консорциумът ще има задачата да координира, подкрепя и промотира изследванията по ДНК баркодиране в България.

Повече информация за събитието ще намерите на интернет страницата на БАН и на страницата на международния консорциум iBOL.

/ИБЕИ-БАН, 05.10.2023 г./

Проект по РП ЕС „Хоризонт-Европа“ с участието на ИБЕИ-БАН

Проектът BioMonitor4CAP „Усъвършенстван мониторинг на биоразнообразието за базирана на резултати и ефективна селскостопанска политика и трансформация“ (HORIZON-CL6-2022-BIODIV-01), финансиран от Рамковата програма на ЕС „Хоризонт-Европа“ стартира от 1 декември 2022 г.. Проектът е с продължителност четири години и ще се изпълнява от консорциум, координиран от Института за изследване на промените в биоразнообразието, Лайбниц, и институции от 11 държави, сред които е и Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН. Координатор на проекта от страна на ИБЕИ е проф. д-р Драган Чобанов.

Проектът BioMonitor4CAP ще разработва напреднали системи за мониторинг на биоразнообразието, оценяващи основно разнообразието на целевите видове и местообитания, които трябва да бъдат тествани, калибрирани и демонстрирани в пет европейски региона, представляващи основните агроекологични региони на ЕС и един регион в Перу, представляващ една от горещите точки на глобално биоразнообразие. Ще бъдат комбинирани класически индикаторни системи, които са част от европейската мрежа за мониторинг (напр. Farmland Bird Index) с такива, които са наскоро разработени и прилагани под формата на самостоятелни системи: i) нови индикаторни видове (напр. скакалци), ii) генетично разнообразие (еDNA), iii) сензори на място (напр. честота на удари на крилата, акустични звуци), iv) функционално разнообразие (напр. опрашители) и iv) различни пространствени мерки. Резултатите от дейностите по проекта ще бъдат свързани с подпомагане на разработването и внедряването на ревизирани селскостопански политики за развитието на селските райони. Сред заинтересованите страни ще бъдат включени фермери, посредници, както и доставчици на услуги, тъй като стойността и/или продаваемостта на публични и/или частни стоки, доставени чрез поддържаното и подобреното биоразнообразие и свързаните с него системи за мониторинг почти не са разбрани в момента.

Основното участие на ИБЕИ-БАН в проекта е свързано с работни пакети 1, 2 и 3 и включва определяне на територии (местообитания) и видове, върху които се провежда автоматичен акустичен и видео-мониторинг чрез автоматични системи за събиране на видео и звукови данни. Събраната информация се калибрира, както на терен чрез определяне на видовото разнообразие на скакалци, пчели, пеперуди и птици, така и чрез ползване на налични аудио-записи на звуковата активност на птици и скакалци. Данните от проекта ще бъдат използвани за комуникация, демонстрация и внедряване на разработените методики за мониторинг, както и за изготвяне на популярни материали и научни публикации върху влиянието на различни стопански практики върху видовото разнообразие в различни територии на Европа (основно), както и върху разработените системи за мониторинг.

/ИБЕИ-БАН, 29.09.2023 г./

Европейска нощ на учените - SEARCH 2023 се завръща на 29 септември

Поредното издание на проекта Европейска нощ на учените - SEARCH 2023 ще се проведе на 29 септември 2023 г. в над 30 локации в цялата страна. Oнлайн програмата на проекта ще се излъчва наживо от дигиталното студио на София Тех Парк - ClubHouse в YouTube канала и Facebook-профила на проекта.

Европейска нощ на учените е инициатива, в която всяка година участват над 300 града в Европа и по света. Проектът SEARCH в България (Science + Environment + Art = Resilience), се финансира от Европейския съюз и включва партньори от цялата страна, сред които са и учени от ИБЕИ-БАН. Целта на проека да подпомогне популяризирането на науката, научната дейност и професията на учен сред широката аудитория, с акцент към подрастващите. SEARCH цели да насърчи повече българи, особено ученици, да се ангажират с възможностите за кариера в областта на научните изследвания.

И тази година посетителите на различните локации в страната ще могат да се включат в десетки презентации, демонстрации, лекции и срещи със стотици учени от цялата страна, които ще разкажат на малки и големи за новостите от света на техните изследователски области, ще обяснят за ролята на науката в ежедневието и важността й за опазването на околната среда. Ключова тема на събитията от Нощта през 2023 година е как човечеството трябва да се адаптира към една от най-сериозните заплахи днес - промените в климата, които засягат всички региони по света и оказват въздействие върху много аспекти от живота на хората.

Повече за проекта и програмата на Европейската нощ на учените - SEARCH 2023, можете да намерите на линковете по-долу:
https://fresher-researchersnight.bg/
https://www.facebook.com/ResearchersBG
https://www.instagram.com/researchersnightsofia/
https://www.tiktok.com/@searchbg?is_from_webapp=1&sender_device=pc

/ИБЕИ-БАН, 20.09.2023 г./

Работни срещи по проект NATURE-FIRST за опазването и управлението на защитените територии

В периода 07-09 август 2023 г. се проведоха поредица от работни срещи по проект NATURE-FIRST, „Опазване на природата с помощта на технологиите на съдебната медицина и дистанционни методи“, финансиран от Рамковата програма на европейската комисия HORIZON 2020 (с координатор на българския екип - д-р Владимир Тодоров, ИБЕИ-БАН). В срещите взеха участие представители на Национален Парк „Централен Балкан“, Природен парк Българка, Районна прокуратура Пловдив, главна дирекция Национална полиция (Новосформираното звено „Престъпления против околната среда и дивата природа“), ДЛС Росица, Ловно рибарско дружество Чардафон - Габрово, Изпълнителна агенция по горите, WWF - България и БДЗП. Участваха също и членовете на българския екип по проекта, както и колеги от Нидерландия и Великобритания.

На срещите бяха обсъдени проблемите и предизвикателствата пред опазването на защитените територии, както и борбата с незаконните дейности (нерегламентиран дърводобив и бракониерски лов). Бяха посочени основни недостатъци в управлението и потенциални цели за постигане на по-ефективно опазване на защитени видове и територии. Разгледани бяха и различни криминалистични и правни механизми в борбата с бракониерството.

/ИБЕИ-БАН, 04.09.2023 г./

Конкурс за редовни и задочни докторанти за учебната 2023-2024 г.

В съответствие с Решение № 441 на Министерския съвет от 22.06.2023 г. и публикация в Държавен вестник бр. 69/11.08.2023 г., ИБЕИ-БАН обявява конкурс за докторантури в професионално направление: 4.3. Биологически науки по следните научни специалности:

1) Ботаника – 1 редовна докторантура

2) Микология – 1 редовна докторантура

3) Екология и опазване на екосистемите – 1 редовна докторантура.

Срок за подаване на документите: от 14.08.2023 г. до 13.10.2023 г.

Необходими документи:

1. Молба до директора на ИБЕИ-БАН, в която кандидатите посочват специалността (специалностите), за която кандидатстват и чуждия език, по който ще държат втория конкурсен изпит;
2. Автобиография;
3. Диплома за придобита образователно-квалификационна степен „магистър“ с приложението или нотариално заверено копие от нея;
4. Удостоверение за признато висше образование, ако дипломата е издадена от чуждестранно висше училище;
5. Медицинско свидетелство;
6. Свидетeлство за съдимост;
7. Декларация по § 5 от допълнителните разпоредби на ПМС № 90/26.05.2000 г.;
8. Кандидатите могат да прилагат и други документи, удостоверяващи техните интереси и постижения в съответната научна област;
9. Фактура (или копие) за платена такса в размер на 40 лв. от Центъра за обучение при БАН – бул. „Цариградско шосе“ № 125, бл. 26Б, 2-ри етаж. (Таксата не зависи от броя на конкурсите, в които участват кандидатите).

Кандидатите без дипломи представят уверение от висшето училище за завършено образование, в което задължително се посочва средния успех от следването и оценката от защита на дипломната работа (или от положения държавен изпит).

Изпитите ще се проведат в периода:
- по специалността – от 04 до 08 декември 2023 г.
- по чужди езици – от 11 до 15 декември 2023 г.

Изисквания:
Успешно издържали конкурсните изпити са кандидатите, получили оценки най-малко „много добър 4,50“ от изпита по специалността и най-малко „добър 4,00“ по западен език.

Линк към обявата на интернет страницата на Центъра за обучение (ЦО) при БАН.

/ИБЕИ-БАН, 14.08.2023 г./

Скръбна вест

С дълбоко прискърбие съобщаваме, че на 09.08.2023 г. почина нашият дълбоко уважаван колега, приятел и забележителен орнитолог

доц. д-р Петър Станиславов Шурулинков

Напусна ни завинаги един уважаван учен, енергичен изследовател, колега и приятел. Целият професионален път на доц. Шурулинков е свързан с птиците и изцяло отдаден на тях – първо като служител на Института по зоология (един от предшествениците на ИБЕИ-БАН), а впоследствие и на Националния природонаучен музей. Резултат от разностранните му научни интереси са изследванията и публикациите в областта на кръвните паразити и маларията по птиците, фаунистиката, мониторинга, гнездовата биология, екология, хранителния спектър и миграциите на редица видове птици. От голямо значение са и неговите участия във важни научно-приложни изследвания, свързани с опазването на видове и местообитания в България.

Ние, неговите приятели и колеги от ИБЕИ-БАН, оценяваме високо неговите научни постижения и успехите му в областта на природозащитата! Неговият светъл пример в запалването на искрата у младите поколения по отношение изучаването и опазването на живия свят около нас, ще бъде помнен и следван. Благодарни и признателни сме за възможността да работим успешно заедно през годините, за професионалното отношение и приятелството!

Поклон пред светлата му памет!

Опелото ще се отслужи на 12.08.2023 г. (събота) от 10.00 ч. в църквата „Света Параскева“, София.

От колегите от ИБЕИ-БАН

Оценка на екологичното състояние на водите в акваторията на гр. Созопол (януари-юли 2023 г.)

Екипът на „Лаборатория по морска екология“, секция "Функционална екология и биоресурси на морски и крайбрежни екосистеми" към Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН провежда регулярни изследвания за състоянието на крайбрежните водни тела в голям Бургаски залив. Изследванията са съобразени с критериите на Рамковата директива за водите на EC (EC, 2000. Directive 2000/60/EC), въведени в нашето законодателство чрез наредба „Наредба Н4 за Характеризиране на повърхностните води“ от 14.09.2012г. Съгласно приетата класификация и разделение, към момента прилежащата акватория на гр. Созопол е изцяло включена във водно тяло BG2BS000C1011 с граници от нос Акин до Маслен нос. Съгласно данни от проведените в периода януари-юли 2023 г., за изследвания период, а и към настоящия момент, водите в прилежащата на гр. Созопол акватория са в предимно в „много добро“ и „добро“ екологично състояние по изследваните показатели (нитрити, нитрати, амоний, фосфати, хлорофил-а). Не са наблюдавани отклонения представляващи заплаха за човешкото здраве.

Подробен текст на становището с резултатите от мониторинга на качество на крайбрежните морски води може да намерите на следния линк.

/ИБЕИ-БАН, 26.07.2023 г./

Учен от ИБЕИ-БАН е избран за почетен член на Съюза на учените в България

Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН има удоволствието да сподели, че нашият колега проф. д-р Стефка Чанкова-Петрова бе удостоена със званието "Почетен член на Съюза на учените в България". Наградата се дава за дългогодишна активна и ползотворна дейност, значими научни постижения и съществен принос за популяризиране дейността на СУБ.

Освен значителният принос на проф. Чанкова към научната и експертна дейност, както и към обучението на млади научни кадри в ИБЕИ-БАН (и преди него в Централната лаборатория по обща екология към БАН), тя е дългогодишен организатор на Международният семинар по екология, който се провежда всяка година като съвместна инициатива на СУБ и ИБЕИ-БАН.

Поздравяваме проф. Чанкова за високото отличие с пожелания за много здраве и нови успехи!

/ИБЕИ-БАН, 12.07.2023 г./

Петнадесет екземпляра от вида червен ангъч са реинтродуцирани в защитена зона „Белите скали“

Повече от 30 години ИБЕИ–БАН (преди него – Институтът по зоология при БАН) развива програма за размножаване и реинтродукция в природата на редки и застрашени от изчезване видове птици. За периода 2022–2023 г. избрано място за реинтродукция е защитена зона за опазване на дивите птици „Белите скали“ (част от националната мрежа Натура 2000). На 29 юни експерти от РИОСВ–Варна и представители от Биологична експериментална база „Калимок“ на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН извършиха реинтродукция на 15 полудиви млади екземпляра от вида червен ангъч (Tadorna ferruginea) в специално избран подходящ за вида водоем.

С цел възстановяване на естествената популация на червения ангъч, развъдените в Биологичната експериментална база екземпляри са пуснати във водоем в границите на Защитена зона „Белите скали“ на територията на община Каварна. Всяка от птиците е маркирана с два вида пръстени, в които е заложена информация за произхода и също така дава възможност за индивидуално разпознаване на екземпляра. На една от птиците е поставен и GPS предавател за проследяване в реално време. През 2022 г. е извършена реинтродукция на 21 екземпляра от същия вид. След есенната миграция 6 от птиците са се завърнали в същия водоем и гнездят в района.

Този вид ангъч е включен в Червената книга на Република България, където се посочва, че е бил често срещан в Добруджа и по Черноморието. Защитен е от Закона за биологичното разнообразие и редица международни конвенции (включен е в приложение II на Бернската конвенция, приложение II на Бонската конвенция и приложение I на Директивата на Европейската общност за защита на дивите птици).
Информация за реинтродукцията е публикувана на сайта на РИОСВ - Варна (линк).

/ИБЕИ-БАН, 30.06.2023 г./

Отбелязваме 5 юни – световен ден на околната среда

С решение на Конференцията на ООН по проблемите на околната среда, проведена в Стокхолм, Швеция през 1972 г., е приета Декларацията за околната среда. Това е първият международен договор за екологична защита на Земята. Отбелязва се като Световен ден на околната среда и от 1974 г. се чества ежегодно на 5 юни. Избран е от ООН като ден за повишаване на информираността на хората по света и за действия за опазване на природата.

Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН има важен принос към опазването на околната среда в България с проучванията си върху биологичното разнообразие и екосистемните услуги.

Тази година темата на Световния ден на околната среда ще се съсредоточи върху решенията за предотвратяване на замърсяването с пластмаса в рамките на кампанията #BeatPlasticPollution. Присъединяваме се към призива всички ние, хората, да положим усилия да променим всекидневието си, за да намалим вредите от замърсяването с пластмаси върху околната среда, дивата природа и човешкото здраве!

/ИБЕИ-БАН, 05.06.2023 г./

Скръбна вест

На 29 май 2023 г. загубихме един от доайените на българската паразитологична наука и един от най-известните български учени-паразитолози!

Проф. дбн Олга Полякова-Кръстева
Член-кореспондент на Българската академия на науките

Проф. Олга Полякова е родена на 6 май 1932 г. в Пловдив. През 1957 г. завършва Висшия медицински институт в София. Първоначално работи като участъков лекар, а през 1960 г. започва работа като научен сътрудник в Централната лаборатория по хелминтология при БАН. През 1970 г. защитава дисертация за научната степен "кандидат на науките", а през 1979 г. – за степента "доктор на биологичните науки". Специализира в Хелминтологичната лаборатория на Руската академия на науките в Москва (1963), Лондонското училище по тропическа медицина (1966), Кралското медицинско следдипломно училище и Книгс Колидж – Лондон (1967), Стокхолм (1969) и Медицинския университет в Бон (1976). От 1981 г. е професор.

Като ръководител на секция "Морфология и ултраструктура на паразитите и паразитозите" създава българската научна школа в тази област, като под нейно ръководство защитават дисертации 6 докторанти. Автор е на 160 научни труда и 3 монографии. Като директор на Централната лаборатория по хелминтология, Института по паразитология и Института по експериментална патология и паразитология при БАН, а също и като дългогодишен председател на Българското паразитологично дружество, проф. Полякова има значителни заслуги за изграждането на капацитета на българската научна общност в областта на паразитологията и за нейното интегриране в световната наука.

Проф. Полякова беше дългогодишен член на Научния съвет на Централната лаборатория по обща екология – сега част от ИБЕИ-БАН. В този институт работят редица последователи на нейната научна школа.

Поклон пред паметта ѝ!

Поклонението ще се състои на 5 юни 2023 г., понеделник, 11:30 ч., в храма "Св. Седмочисленици", София.

От Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания – БАН

Успех за младите учени и докторанти от ИБЕИ

На 23 май 2023 г. се проведе тържествено събрание по случай Деня на светите братя Кирил и Методий, на славянската азбука, просвета и култура и на славянската писменост в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН. По време на тържеството бяха връчени наградите за млади учени "Професор Марин Дринов" и за най-млади учени "Иван Евстратиев Гешов" за 2022 г. Наградите се присъждат от Общото събрание на БАН за постижения в девет научни направления. Отличията бяха връчени от председателя на ОС чл.-кор. Евелина Славчева и кметът на София Йорданка Фандъкова.

Горди сме, че сред лауреатите на наградите има трима млади учени от ИБЕИ-БАН. Носители на наградата "Професор Марин Дринов" са гл. ас. д-р Симеон Борисов и гл. ас. д-р Емилия Вачева. А сред отличените с награда "Иван Евстратиев Гешов" най-млади учени на възраст до 30 години, е нашият колега Борислав Георгиев.

Месец май ще се запомни и с още едно събитие, свързано с младите ни колеги. Oт 16 до 19 май 2023 г. в хотел "Спартак" в Сандански се проведе Четвъртият интердисциплинарен докторантски форум с международно участие. Събитието се организира от Център за обучение към БАН и Кариерен център към ЦО-БАН. Участие взеха над 90 докторанти от България, Франция, Германия, Полша, Испания, Италия и Хърватия. По традиция най-добрите разработки на участниците бяха отличени с награди. Сред 20-те отличени млади колеги беше и докторантът от ИБЕИ-БАН Костадин Андонов.

Честито на младите ни колеги!

Повече информация за двете събития и списък с всички наградени може да намерите на официалния сайт на БАН (линк 1, линк 2)

/ИБЕИ-БАН, 23.05.2023 г./

Скръбна вест

С прискърбие съобщаваме, че внезапно на 77 годишна възраст ни напусна нашият уважаван и всеотдаен колега и приятел проф. д.б.н. Митко Събчев.

Проф. Митко Събчев е международно признат учен в областта на химичната екология на насекомите, основоположник на това научно направление в България. Основните му изследвания и научни приноси бяха свързани с идентификацията на полови феромони при пеперуди и твърдокрили насекоми, установяване на атрактанти за насекоми, разработване и оптимизация на феромонни примамки за вредители в селското и горското стопанство, електроантенография, поведение на насекомите и морфология на антени и феромонни жлези при пеперуди. Той беше един от водещите зоолози у нас, описал три нови за науката вида бранхиобделиди (Branchiobdella kozarovi Subchev, 1978, Branchiobdella teresae Subchev, 1986 и Branchiobdella bulgariensis Subchev & Rimcheska, 2021) (Annelida: Branchiobdellida). Проф. Събчев беше от малкото специалисти таксономи по тази група безгръбначни животни в света. Бил е заместник-директор на Института по зоология към БАН и научен секретар в същия институт. Водил е курс "Поведение на насекомите" в Биологическия факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски". Автор на повече от 180 научни публикации, голяма част от които в престижни международни издания.

Поклон пред паметта му!

/ИБЕИ-БАН, 22.04.2023 г./

Награден проект на учен от ИБЕИ

На 5 април 2023 г. на тържествена церемония Фонд "Научни изследвания" към МОН връчи грамоти на най-успешните проекти, отчетени през 2022 г. Имаме удоволствието да съобщим, че проектът на тема "Метаболитен профил и генетична изменчивост на видовете от род Thymus в България - научна основа за фитотерапията и потенциал за фармацията" с ръководител доц. д-р Ина Анева е сред наградените проекти в раздел "Селскостопански науки".

Поздравяваме доц. Анева и екипа на проекта за отличието и им пожелаваме бъдещи успехи!

Повече информация за отличените проекти може да намерите на:
- официалния сайт на БАН
- обновения сайт на ФНИ

/ИБЕИ-БАН, 10.04.2023 г./

7 април - международен ден на бобъра

Днес, 7-ми април, е Международният ден на бобъра - най-едрият гризач в европейската фауна. Той играе ролята на активен екосистемен инженер в крайбрежните екосистеми и присъствието му има благоприятно влияние върху много други видове. Стигнал до ръба на изчезването през миналия век, днес благодарение на множество програми за реинтродукция и естествено разселване, той се завръща в реките на Европа. България не е изключение от този процес. След повторното им въвеждане в Румъния, бобрите намират своя път през Дунава вече са се установили в северните части на нашата страна.

От началото на тази година, екип в състав д-р Мария Качамакова, д-р Владимир Тодоров, д-р Йордан Кошев, Благовеста Димитрова, Полина Никова (Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания - БАН) и Николай Колев (Шуменски университет), следи отблизо това завръщане и влиянието, което то ще има върху местните екосистеми. Вече бяха посетени местата, където видът се е установил трайно и беше тествана методика за дистанционния им мониторинг. Търсенето на нови находища продължава. В случай, че и вие откриете прегризани стъбла или клони, експертите молят да ги информирате, за да помогнете техните усилия за проучването и опазването на този ценен вид. Дейностите са в рамките на проект "Завръщане или инвазия? Проучване на разпространението и екологични особености на бобъра (Castor fiber) в България след повече от 150 г. отсъствие", финансиран от Фонд "Научни изследвания" и се осъществяват със съдействието на експерти от Държавно горско стопанство Бяла (Милен Игнатов), Лесотехническия университет (д-р Николай Коджабашев), БДЗП (Свилен Чешмеджиев) и др.

Лице за контакт: гл. ас. д-р Мария Качамакова, ИБЕИ-БАН (GSM: 0894388663)

/ИБЕИ-БАН, 07.04.2023 г./

Два нови за науката вида и нов род многоножки от Карпатите и Кавказ

Описани са два нови за науката вида многоножки (клас Diplopoda) от род Micropachyiulus - Micropachyiulus caucasicus и M. filiformis, от находища в Северен Кавказ, Русия и Южните Карпати, Румъния, съответно. В допълнение е представена подробна информация за останалите известни до момента четири вида от рода и е описан нов за науката род, Armeniopachyiulus, с един нов вид, от Малък Кавказ, Армения. Изказано е предположението, че двата рода принадлежат към една и съща еволюционна линия.

Изследваните многоножки са едни от най-дребните представители на групата, с дължина на тялото под 1 см и дебелина около 0,5–0.8 мм. Водят предимно скрит начин на живот в горните почвени слоеве и долната част на листната постилка. Отделните видовете имат силно ограничено географско разпространение, затова се предполага, че групата е много по-богата от известното до момента и откриването на още нови таксони тепърва предстои.

Изследването е публикувано от доц. д-р Боян Вагалински (ИБЕИ-БАН), в съавторство с колеги от Русия в списание Zootaxa. Резултатите са постигнати с финансовата подкрепа на проект, финансиран от Фонд "Научни изследвания" по двустранната спогодба с Русия (KP-06-Russia/6-11.12.2020).

Линк към публикуваната статия може да намерите тук.

/ИБЕИ-БАН, 14.02.2023 г./

Лекции за изкопаемите растения по проект SEARCH

Една от дейностите по проекта SEARCH: SCIENCE + ENVIRONMENT + ART = RESILIENCE, който се изпълнява в рамките на инициативата Мария Склодовска-Кюри на програма "Хоризонт 2020" в периода 2022–2023 г., предвижда български учени и изследователи да изнесат лекции в различни училища в страната, като по този начин направят науката по-достъпна и атрактивна за децата.

До момента, със съдействието на "София Тех Парк" АД, който е партньор по проекта, доц. Владимир Бозуков (ръководител на секция "Палеоботаника и поленов анализ" в ИБЕИ-БАН) е посетил СОУ "Св. св. Кирил и Методий" с. Сатовча, област Благоевград и XVI-то ОУ "Св. св. Кирил и Методий" гр. Перник. Пред ученици от седми до единадесети клас, той представи презентация на тема "Изкопаемите растения – източник на знание за растителността и климата преди милиони години". Учениците бяха запознати с основните цели и методи на палеонтологията и по-конкретно на палеоботаниката. Те и техните преподаватели изявиха желание да се включат в бъдещи палеоботанични експедиции за изследване на находището на фосилна флора, което се намира в близост до населеното място.

На седмокласниците от Перник бяха показани растителни фосили от въглищните мини от района. Особен интерес предизвикаха останките от палмови листа, открити в седиментните скали от мина „Бела вода“, които са доказателство за субтропичния климат, съществувал в района преди около 25 млн. г.

/ИБЕИ-БАН, 02.02.2023 г./

Скръбна вест

На 11 януари 2023 г., на 80 годишна възраст, след кратко боледуване, ни напусна колегата доц. д-р Теньо Мешинев. Той беше един от водещите фитоценолози в страната. Научните му изследвания са свързани с разнообразието, структурата и функциите на растителните съобщества, публикувани в повече от 80 научни труда. Бил е ръководител на секция "Фитоценология и екология" в Институт по ботаника при БАН от 1993 г. до 2010 г. Водил е курсовете "Растителност на България" (Софийски университет), "Фитоценология" и "Екология на индивидите, популациите и съобществата" (Пловдивски университет). Бил е ръководител на петима докторанти.

Мешинев е един от основополагащите автори на националния списък на природните местообитания и съосновател на мрежата Натура 2000.

Повече за неговия творчески път може да се намери в списание Phytologia Balkanica (линк 1, линк 2).

Загубихме един всеотдаен колега, учител и приятел.
Поклон!

Поклонението ще се състои на 18.01.2023 г. от 15 ч. в църквата "Св. Седмочисленици".

/ИБЕИ-БАН, 12.01.2023 г./

Нов вид ектопаразит по прилепи от Казахстан

В съавторство с колеги от Русия и Казахстан, д-р Хелиана Дундарова от ИБЕИ-БАН публикува описанието на един нов за науката вид - Spinturnix otonycterisi Dundarova & Orlova, 2022 (Acari: Spinturnicidae), ектопаразит по туркестанския дългоух прилеп Otonycteris leucophaea (Chiroptera: Vespertilionidae) (линк към статията в списание Zootaxa).

До този момент са известни само единични находки на този вид прилеп в Централна Азия, а за Казахастан са известни две находища. В Червения списък на IUCN също липсва информация и статусът на Otonycteris leucophaea го обозначава като вид с неизвестни популационни тенденции. В допълнение, филогенетичната позиция на род Otonycteris все още остава неясна, което се потвърждава от изразената морфологична изолация на неговия специфичен ектопаразит, Spinturnix otonycterisi.

Сред най-специфичните му признаци са необичайната форма на женския дорзален и мъжкия стерногенитален щит и отсъствието на дорзални опистозомни четинки наред с другите. Може да се предполага, че този паразит е разпространен в обхвата на своя гостоприемник в Централна Азия. Изследването представя и ключ за определяне на видовете от род Spinturnix, съобщени от Казахстан.

/ИБЕИ-БАН, 13.12.2022 г./

Обявена е нова защитена местност за опазване на алпийския тритон

Със заповед на министъра на околната среда и водите, на основание Закона за защитените територии, е обявена защитена местност "Находища на алпийски тритон в Руй планина". Предложението за обявяване на защитената местност е по инициатива на ИБЕИ-БАН и НПМ-БАН, и е подготвено от колегите доц. Борислав Наумов, доц. Симеон Луканов и гл. ас. Емилия Вачева.

Защитената местност за опазване на алпийския тритон (Ichthyosaura alpestris) се намира в Руй планина, община Трън, има площ от близо 50 дка и е едва втората защитена местност у нас (след ЗМ "Мухалница" в община Ботевград), обявена специфично за опазване на вид земноводно.

Алпийският тритон е ледников реликт с ограничено разпространение в България, като настоящата защитена местност представлява ново находище за вида на наша територия. Защитената местност включва още и размножителни местообитания на други консервационно значими видове земноводни.

Повече за новината, отразена в медиите, може да намерите тук.

/ИБЕИ-БАН, 06.12.2022 г./

Одобрени бенефициенти по Националната програма "Млади учени и постдокторанти - 2"

С решение на Управителния съвет на БАН от 10 ноември 2022 г., за бенефициенти на Националната програма "Млади учени и постдокторанти -2" - БАН, в модул "Млади учени" са утвърдени седем млади колеги от ИБЕИ-БАН:

- Борислав Георгиев (новоназначен)

- Мила Андонова-Кацарски

- Калина Митева

- Никола Бобчев

- Нина Ванчева

- Анета Ламбевска-Христова

- Ася Кожухарова

Всички млади учени са с одобрено финансиране за срок от 18 месеца, считано от 1 ноември 2022 г.

/ИБЕИ-БАН, 14.11.2022 г./

Петима учени от ИБЕИ отличени с награди за млади изследователи

Зам.-председателят на БАН чл.-кор. Евдокия Пашева връчи награди на млади изследователи за 2021 и 2022 г. по време на тържествено събрание на Съюза на учените в България по случай Деня на народните будители. Наградите носят имената на бележити учени от БАН, както и на чуждестранни членове на Академията, по повод техни юбилейни годишнини.

Девет млади учени са отличени в конкурса за 2021 г. в областта на природо-математическите и хуманитарно-социалните науки. В природо-математическите науки от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания награда получава гл. ас. д-р Ива Дойчева.

Връчени бяха и отличията за 2022 г. на седем млади учени от БАН. В областта на природо-математическите науки наградата е на името на акад. Румен Цанев. Всички наградени в тази област са от ИБЕИ. Радваме се за успехите на нашите млади колеги гл. ас. д-р Мила Андонова-Кацарски, гл. ас. д-р Ангел Дюгмеджиев, ас. Анета Ламбевска-Христова и гл. ас. д-р Мария Качамакова.

Наградите за конкурса са частно дарение. Отличията се присъждат за научен труд на млад учен/и, самостоятелно или в съавторство в колектив от млади учени.

/ИБЕИ-БАН, 11.11.2022 г./

ИБЕИ-БАН удостоен с награда от Регионалният исторически музей - Благоевград

На 03.11.2022 г. Регионалният исторически музей-Благоевград тържествено отбеляза своята 70 годишнина.

При откриването на подготвената по този повод изложба, ИБЕИ-БАН беше удостоен с почетен плакет и грамота за дългогодишно ползотворно сътрудничество.

Наградата се дава за приносите на ИБЕИ в увеличаването и оптимизирането на палеоботаничната колекция на Музея.

Обобщена информация за юбилейната изложба можете да намерите на следния линк.

/ИБЕИ-БАН, 09.11.2022 г./

Участие на ИБЕИ–БАН в Европейската нощ на учените - 2022

В рамките на инициативата "Европейска нощ на учените 2022", участници от много научни звена на БАН, организирани от Единния център за иновации при БАН се включиха в събитието с демонстрации, образователни експерименти, лекции, изложби и представяне на актуални проекти и научни резултати.

Официалното откриване и презентациите се състояха в Античния културно-комуникационен комплекс Сердика, София. От страна на ИБЕИ-БАН бе представена темата "Неозойски растителни фосили от находища в България" с модератори доц. д-р Владимир Бозуков и ас. Анета Ламбевска-Христова.

Презентацията се посрещна с интерес от посетители от всички възрасти. Много от тях се срещаха за първи път с растителни фосили и изразяваха своето удивление.

Една от целите на презентацията беше именно запознаването на любознателните хора с нещо ново и непознато за тях. Радваме се, че с участието си в тази иницатива сме допринесли за успеха и.

В рамките на "Европейската нощ на учените - 2022", на 14-ти октомври 2022 г. в град Силистра се проведе "Трансграничен STEM панаир на идеите". Организатор на събитието беше Русенски университет "Ангел Кънчев", филиал Силистра. Бяха представени седем български проекта, шест румънски, един трансграничен и един български филм, посветен на Сребърна. Два от българските проекти бяха разработени от ученици от Силистра, подготвени под ръководството на гл. ас. Весела Цавкова от ИБЕИ-БАН.

Темите на двата проекта бяха "Сравнителна характеристика на зоопланктонните съобщества в езерото Сребърна и блатото Малък Преславец" и "Науката, обазованието и бизнесът при популяризиране и опазване на биоразнообразието на резервата Сребърна".

Филмът "75 години Биосферен резерват "Сребърна". 40 години Природонаучен музей "Сребърна" се разпространява в youtube и може да се види на следния линк.

В рамките на проекта SEARCH 2022 в Европейската нощ на учените изследователи от ИБЕИ-БАН представиха своите изследвания на широката публика в залите на Националния природонаучен музей към БАН (НПМ-БАН).

Учените, които изнесоха лекции и демонстрираха част от своята научна дейност бяха: д-р В. Желязкова (НПМ), гл. ас. д-р М. Андонова-Кацарски (ИБЕИ-БАН), гл. ас. д-р В. Евтимова (ИБЕИ-БАН) и доц. д-р Л. Кендеров (БФ на СУ), еколог П. Никова (ИБЕИ-БАН), гл. ас. д-р Й. Кош ев и гл. ас. д-р М. Качамакова (ИБЕИ-БАН) и биолог д-р В. Тодоров (ИБЕИ-БАН).

Нощта на учените в премина с голям интерес от малки и големи посетители с много въпроси към участниците.

Фотограф на събитието: Б. Пандова, снимките са предоставени от НПМ-БАН.

/ИБЕИ-БАН, 14.10.2022 г./

В очакване на новото издание на Европейска нощ на учените 2022 - SEARCH

След едногодишно прекъсване поредното издание на проекта Европейска нощ на учените ще се проведе на 30 септември 2022 г. Очаквайте отново презентациите, демонстрациите, лекциите и срещите със стотици учени от цялата страна. Те ще ви разкажат новости от света на техните изследователски сфери, ще коментират актуални новини от света на науката и технологиите, ще ви обяснят ролята на науката в живота, ежедневието на хората и за развитието на човечеството, ще споделят с вас защо са избрали попрището на науката за своя професия.

Кодовото име на иновативния проект, в който по едно и също време участват над 300 града в Европа и по света, е SEARCH - Science + Environment + Art = Resilience.

Инициативата за популяризиране на науката и нейните достижения се финансира от Програма "Хоризонт Европа" 2021 - 2027 на Европейския съюз. Тази година в Европейска нощ на учените участват 15 основни и 16 асоциирани партньори от цялата страна, които са подготвили специална програма от събития, която ще продължи няколко месеца. Активностите обхващат вълнуващи дейности в училища, конкурси, срещи с учени в изследователски институти и университети, събития на публични градски места, в музей, лаборатории и други образователни институции.

Повече информация за събитието и участниците в него, може да намерите тук, както и на линковете по-долу:

https://fresher-researchersnight.bg/

https://www.facebook.com/ResearchersBG

https://www.instagram.com/researchersnightsofia/

https://www.tiktok.com/@searchbg?is_from_webapp=1&sender_device=pc

/ИБЕИ-БАН, 28.08.2022 г./

Стартира новата Програма "Млади учени и постдокторанти"

На 21.07.2022 г., с решение на Управителния съвет на БАН стартира Програмата "Млади учени и постдокторанти-2", финансирана от Министерството на образованието и науката.

Специфична цел на програмата е привличане, задържане и развитие на висококвалифицирани млади учени и постдокторанти, чрез което да се постигне устойчиво възпроизвеждане на научния капацитет на национално ниво, да се осигури реинтеграция и реализация на млади и перспективни научни кадри, както и благоприятна среда за обмен на научни идеи. Изрично предимство се дава на финансирането на външни за БАН постдокторантски позиции.

Срок за подаване на документи в деловодството на звеното, в което ще се изпълнява проекта на младия учен и/или постдокторанта - 30.09.2022 г.

Документи:

Условия за кандидатстване

Допълнителна информация от сайта на EURAXESS

Критерии за оценка на кандидатите

Решение на МС за разкриване на НП „Млади учени и постдокторанти-2“

/ИБЕИ-БАН, 22.07.2022 г./

Двадесет и трето поредно опръстеняване на жълтокраката чайка на остров Св. Иван, Созопол

На 04.06.2022 г. се проведе поредното 23-то опръстеняване на малките на жълтокраката чайка (Larus michahellis) с метални пръстени и десета поредна година с цветни пръстени в най-голямата естествена колония на остров Св. Иван, край гр. Созопол. В експедицията взеха участие 17 доброволци и опръстениха над 500 малки, излюпени през тази година, с комбинации от цветни и метални пръстени.

Опръстеняването е организирано от Група за изследване на чайките в България, Екологична станция на ИБЕИ-БАН при резерват "Атанасовско езеро", Българска орнитологическа централа, ИБЕИ-БАН.

Подробна информация и снимков материал за събитието може да намерите на следния линк.

/ИБЕИ-БАН, 20.07.2022 г./

Стартира интернет-сайтът на нов проект по програма LIFE

В края на 2021 г. стартира проект "Живот за сокола", финансиран по Програма LIFE на Европейския съюз. Програмата е насочена към опазване на околната среда и климата. Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН е ключов партньор в проекта и отговаря за дейности, свързани с опазане на световно застрашени видове дребни бозайници - изследване, резмножаване и разселване на добруджански хомяк и спасителни транслокации на лалугер.

Този месец стартира и интернет-сайтът на проекта. Триезичният сайт ще бъде основното хранилище на информацията, свързана с проекта, неговите дейности и резултати. Информационните секции в уебсайта включват разделите за "Ловен сокол", "Дребни бозайници" и "Защитени зони". В тях ще намерите информация за съответните видове, както и за защитените зони, в които ще се реализират дейностите. Особен интерес представлява интерактивната карта на всички колонии на лалугера в България, ценен инструмент в усилията за опазване на вида. В секция "Дейности" са описани подробно различните изследователски, природозащитни и информационни дейности по проекта. Подготвена е и секция "За изтегляне", в която ще бъдат публикувани различни отчети, помагала, стратегии и документи. Видео и фото галериите обединяват снимковия и видеоматериал, презентации и записи на срещи.

Като част от дейностите по проекта, през май 2022 гл. ас. д-р Йордан Кошев и гл. ас. д-р Мария Качамакова посетиха развъдни центрове за голям хомяк (Cricetus cricetus) в Метелен, Германия и зоопаркът "Гая" в Холандия. Целта беше да се запознаят от първа ръка с успешните методи за отглеждане, развъждане и разселване на този критично застрашен вид.

В рамките на проекта "Живот за сокола" се предвижда през следващите години у нас да се изгради първия по рода си развъден център за добруджански хомяк (Mesocricetus newtoni) - рядък ендемичен гризач, срещащ се само в североизточна България и югоизточна Румъния. Той има важна роля в екосистемата като плячна на световно застрашени видове като ловния сокол. Полулациите му обаче намаляват, а до този момент няма никакъв натрупан опит в неговото отглеждане и развъждане на затворено.

/ИБЕИ-БАН, 09.06.2022 г./

Младите учени на ИБЕИ с престижни награди

На 23 май 2022 г. се проведе Тържествено събрание на Българската академия на науките, на което бяха връчени наградите на най-добрите млади учени на БАН за 2021 година. Младите учени се съревноваваха за две награди. Наградата "Професор Марин Дринов" се връчва на учени с образователна и научна степен „доктор” до 35 години, а наградата за най-млади учени "Иван Евстратиев Гешов" се връчва на учени с образователната степен „магистър” и възраст до 30 години. Наградите връчи председателят на 47-то Народно събрание г-н Никола Минчев.

В направление "Биоразнообразие, биоресурси и екология" и двете награди бяха спечелени от наши колеги от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН. Главен асистент д-р Мария Качамакова беше отличена с награда "Професор Марин Дринов" за своите приноси в сферата на консервационата биология и мултидисциплинарни изследвания на дейности свързани с опазване на защитени видове бозайници. Докторантът Момчил Назъров беше отличен с наградата за най-млади учени "Иван Евстратиев Гешов" за своите приноси в сферата на фитоценологията и находките на нови типове растителност за България.

Честито на нашите млади колеги!

/ИБЕИ-БАН, 1.06.2022 г./

БиоБлиц изследване на инвазивни чужди видове

Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН съвместно с Лесотехническия университет и Катедрата по обща и приложна хидробиология към БФ, СУ, организират БиоБлиц изследване на инвазивни чужди видове (ИЧВ), предназначено както за професионалисти, така и за любители (вкл. ученици, студенти), което ще се проведе на 21 май 2022 г. (събота), в района на Панчаревското езеро, Столична община (начало: 11.00 ч., сборен пункт: Рибарниците срещу спирка „Плажа Панчарево“).

БиоБлиц събитието се организира като част от мащабно европейско изследване в рамките на COST Акция CA17122 "Повишаване на познанията за чуждите видове с помощта на гражданската наука" (Alien CSI). С него ще отбележим и Световния ден на мигриращите риби (21 май 2022 г.), като на участниците ще бъдат демонстрирани методи за улов на риби за научни цели и ще бъде представена информация за директни и косвени заплахи за ихтиофауната, като хидроморфологичните промени на техните местообитания и ИЧВ.

Каним желаещите да участват в БиоБлиц изследването и с помощта на приложенията за мобилни телефони "Инвазивните чужди видове в Европа" и "iNaturalist" (проект BioBlitz IAS Bulgaria) да направят снимки и регистрират наблюденията си на чужди видове с цел събиране данни за района. Записите на участниците ще подпомогнат нашите усилия за регистриране на чужди и ИЧВ растения и животни, засягащи Европейския съюз, България и Дунавския басейн. Според интересите си участниците могат да изберат и да се присъединят към определен полеви екип, който ще фокусира усилията си към дадена група организми (растения, сухоземни безгръбначни животни и водни животни). Екипите на терен ще бъдат ръководени от експерти, които ще оказват съдействие при вземането на проби и определянето на целевите видове при необходимост, но се очаква активен принос от страна на участниците. За да запишат своите наблюдения участниците ще се нуждаят от телефон или таблет.

Допълнителна информация за проекта, събитието, приложенията за мобилни телефони и инвазивните чужди видове, които биха могли да се наблюдават и регистрират в района може да намерите на следните адреси:

За регистрация за участие и за допълнителна по-подробна информация, моля използвайте следния адрес: Bulgaria.IAS@gmail.com

/ИБЕИ-БАН, 07.05.2022 г./

Реновирана е хидробиологичната лаборатория към колекция "Водни безгръбначни"

В резултат от работата по първия етап на проекта "Надграждане на научната инфраструктура "Разпределена система от научни колекции – България (DiSSCo-BG)", в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН бе обновена лабораторията към отдел "Водни екосистеми". В хидробиологичната лаборатория се обработват и ще се съхраняват част от спиртните колекции, както и колекции от трайни препарати на водни безгръбначни животни.

Обновената лаборатория разполага с необходимата инфраструктура и оборудване за обработка на проби, подготовка на микроскопски препарати и дигитализация на образци. Екземплярите от водни безгръбначи са събирани и отделяни в процеса на обработката на хидробиологични проби от реки и стоящи водоеми на територията на цялата страна. Образците от колекциите са придружени от информация за местоположение на находките и данни за физичните и химични характеристики на водната среда.

/ИБЕИ-БАН, 29.04.2022 г./

Откриване на нова микологична лаборатория в ИБЕИ-БАН

В резултат от работата по първия етап на проекта "Надграждане на научната инфраструктура "Разпределена система от научни колекции – България (DiSSCo-BG)", в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН е създадена нова микологична лаборатория. Тя е изградена през 2021-2022 г. към Микологичната колекция на ИБЕИ-БАН за изследване и дълготрайна поддръжка на депозираните в нея материали. В лабораторията ще се извършват съвременни молекулярно-генетични и морфологични изследвания, целящи изучаването и опазването на гъбното разнообразие.

Официалното откриване на специализираната микологична лаборатория ще се състои на 12 април 2022 г. (вторник), от 11 ч., в сградата на ИБЕИ-БАН на ул. "Акад. Г. Бончев", Блок 23, 3-ти етаж. Директорът на ИБЕИ-БАН, доц. Анна Ганева, заедно с ръководителя на българския консорциум DiSSCo-BG, проф. Бойко Георгиев и доц. Теодор Денчев, ръководител на лабораторията ще представят възможностите на новоизградената лаборатория.

По време на откриването посетителите ще могат да разгледат Микологичната колекция на института, която е най-голямата българска колекция от гъби и гъбоподобни организми от всички групи. Създадена е през 1954 г. и нея са депозирани 30 700 образци. Колекцията е регистрирана в Международния индекс на хербариумите, поддържан от Ботаническата градина на Ню Йорк и включващ най-значимите ботанически и микологични колекции в света. Научният състав на колекцията включва пет души, работещи в секция "Микология" на отдел "Растително и гъбно разнообразие и ресурси". Тази колекция е един от значимите български обекти, участващи в европейската научна инфраструктура "Разпределена система от научни колекции", в която от българска страна са включени като партньори ИБЕИ-БАН и Националният природонаучен музей към БАН. Проектът е реализиран в рамките на Националната пътна карта за научни инфраструктури на Република България, финансирана от Министерството на образованието и науката.

За контакти:
доц. Теодор Денчев, ръководител на лабораторията
тел. 0895 112 379, е-mail: ttdenchev@gmail.com

Силвия Тошева, връзки с обществеността, НПМ-БАН
тел. 0879 226 575, е-mail: sylvia@nmnhs.com

Краткият репортаж на БТА за събитието може да намерите тук.

/ИБЕИ-БАН, 10.04.2022 г./

Студентски стаж по археоботаника

През втората половина на 2021 г. и през първото шестмесечие от 2022 г. секцията по "Пaлеоботаника и поленов анализ" прие четирима студенти, които проведоха своя стаж в рамките на програмата "Студентски стажове. Фаза 2" на Министерството на образованието и науката на Република България. Разкрити бяха свободни места в направление "Археоботаника", в което успешно се вписаха и четиримата стажанти. Те са студенти от бакалавърски курс на обучение в специалностите "Археология" и "Биология" на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Това са археолозите Йоанна Катрева, Микаела Спасова и Михаела Димова, както и биологът Мартин Кръстев. Техен ментор по програмата е гл. ас. д-р Мила Андонова.

/ИБЕИ-БАН, 21.03.2022 г./

Награда за изследване на ИБЕИ на конференцията за вятърна енергетика WindEurope Electric City 2021 в Копенхаген, 23–25.11.2021 г.

Нашите колеги Мартин Георгиев и проф. Павел Зехтинджиев взеха участие конференцията Electric City 2021 на асоциацията WindEurope и получиха високо отличие за представеното от тях изследване. Следва техният разказ за събитието:

"WindEurope, преди известна като Европейска асоциация за вятърна енергия (EWEA), е асоциация със седалище в Брюксел, която насърчава използването на вятърна енергия в Европа. Тя има над 600 членове, които са активни в повече от 50 страни, включително производители с водещ дял на световния пазар на вятърна енергия, доставчици на компоненти, изследователски институти, национални асоциации за вятърна енергетика и възобновяеми енергийни източници, разработчици, изпълнители, доставчици на електроенергия, финансови и застрахователни компании и консултанти. Събитието Electric City 2021 на WindEurope бе най-големият форум за вятърната индустрия в Европа за 2021 г. С близо 400 изложители и 8000 участници, събитието беше много продуктивно. В Twitter и Linkedin събитието, състояло се на 23, 24 и 25 ноември 2021 г., е било второто по популярност в Дания за тази седмица. То беше открито от принца на Дания. В конференцията бяха представени 253 постера, 8 от които бяха наградени за принос, новаторство, оригиналност и яснота. Сред тех беше и един от постерите, представени от Мартин Георгиев и проф. Павел Зехтинджиев."

ИБЕИ участва в конференцията с два постера. Първият постер се основава на експеримент, проведен на БЕБ Калимок през пролетта на 2020 г. (Постер 156: "Ефектът на звука върху поведението на птиците, приложение във вятърни паркове").

Вторият постер представя експеримент, проведен на територията на ветропарк "Свети Никола" в района на Калиакра през пролетта и есента на 2020 г. Това изследване бе удостоено с първа награда за най-добър постер на конференцията. (Постер 155: "Откриване на птици в реално време и контрол на риска от сблъсък във вятърни паркове").

/ИБЕИ-БАН, 07.12.2021 г./

Първи доказателства за завръщането на евразийският бобър в България

За първи път от около 200 години евразийският бобър Castor fiber Linnaeus, 1758 (Rodentia: Castoridae) отново е намерен в България. Установеното находище е във водосбора на река Русенски Лом и попада в Защитена Зона BG0000608 "Ломовете" от мрежата на Натура 2000.

Откритието е фото- и видеодокументирано и широко отразено в националните медии. Находището се явява една от най-южните точки от ареала на вида в Европа.

Находката е публикуванa в списанието Acta Zoologica Bulgarica от екип учени от Лесотехническия университет - София и ИБЕИ-БАН, и Държавно горско предприятие Бяла.

/ИБЕИ-БАН, 25.11.2021 г./

Палеоботаничната колекция на ИБЕИ с принос за таксономична ревизия на фосилен материал от род Passiflora (Passifloraceae)

По молба на д-р Елизабет Хермсен (изследовател от Cornel University, САЩ), с активното съдействие на учените от секция "Палеоботаника и поленов анализ", отдел "Растително и гъбно разнообразие" (ИБЕИ-БАН), беше извършен преглед на фосилен карпологичен материал от род Passiflora. Бяха направени снимки на българския материал, съхраняван в Палеоботаничната колекция на ИБЕИ. В резултат на обменената информация, беше публикуван обзор на фосилните находки на видове от р. Passiflora, с предложение за ново таксономично решение, в което подвидът Passiflora kichheimeri Mai subspecies bulgarica Palamarev бе издигнат в ранг на нов вид - Passiflora bulgarica (Palamarev) Hermsen. Статията е публикувана в International Journal of Plant Sciences (линк).

/ИБЕИ-БАН, 30.09.2021 г./

Ново нискотемпературно съоръжение съхранява богатата колекция на хербариума на ИБЕИ

Нискотемпературната камера подпомага съхранението на образците в Хербариума на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН. Съвременната апаратура е финансирана от Националната пътна карта за научна инфраструктура. Тя е част от работната програма на проект "Разпределена система от научни колекции – България (DiSSCo-BG)", която е българският участник (“национален възел”) в паневропейската Разпределена научна инфраструктура DiSSCo (Distributed System of Scientific Collections).

Хербариумът е най-богатата и най-представителната научна колекция за флората на България и Югоизточна Европа. Съдържа около 200 000 образци. Регистриран е в международната информационна система за най-значимите хербарийни колекции ‘Index Herbariorum’ с акронима SOM. Опазването на колекцията от вредители – различни видове насекоми, основно бръмбари, е сред приоритетите на учените и кураторите на научната колекция. С новата камера, която поддържа температура от -20 ºС и има вместимост от 20 куб. м., става възможно всички хербарийни образци да бъдат обработвани ежегодно, за по две седмици, с цел унищожаване на вредителите и техните яйца. Интензифицирането на схемата за профилактика увеличава значително надеждността на съхраняване на образците с високо научно значение.

Повече информация за новото нискотемпературно съоръжение може да намерите във видеото на сайта на BTA (линк).

/ИБЕИ-БАН, 05.08.2021 г./

Два от институтите на БАН започват дигитализиране на научните си колекции в съвместен проект

С онлайн среща на екипа на 12 януари 2021 г. започна изпълнението на първия етап от проекта "Разпределена система от научни колекции – България (DiSSCo–BG)".

Изпълнители на проекта са Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ-БАН) и Националният природонаучен музей (НПМ-БАН), обединени в консорциума "Надграждане на разпределена научна инфраструктура: Разпределена система от научни колекции–България (DiSSCo–BG)".

Консорциумът е българското звено в общоевропейската разпределена научноизследователска инфраструктура DiSSCo, призната за изследователска инфраструктура с европейско значение и включена в Пътната карта на Европейския стратегически форум за научни инфраструктури (ESFRI) през 2018 г. Проектът се реализира и като част от Националната пътна карта за научни инфраструктури за периода 2020-2027. Основната цел на учените от БАН е надграждане на технологичния, дигиталния и човешкия капацитет и дигитализирането на най-големите колекции за биологично и геологично разнообразие в България, съхранявани в ИБЕИ–БАН и в НПМ–БАН.

В резултат на изпълнението на проекта се очаква през 2027 г. да бъдат дигитализирани и достъпни онлайн значителна част от научните колекции на ИБЕИ–БАН (хербариум, микологична, палеоботанична и палинологична колекции, колекция с живи растения и зоологични колекции) и НПМ–БАН (колекции с безгръбначни и гръбначни животни и палеонтологични колекции). Стремежът е да бъдат обхванати около 2 милиона колекционни единици и около 500 000 дигитални изображения на образци, свързани с базата данни.

През първата година от проекта акцентът е инфраструктурното и техническо обезпечаване на колекциите, разработване на политики за унифициране и стандартизиране на регламентите, свързани с достъпа до колекциите и техните бази-данни, избор на система за управление на бази данни и стандарти за дигитализация в съответствие с най-добрите практики на водещи институции. Финансовата помощ осигурена от Министерството на образованието и науката за първата година на проекта е в размер на 800 000 лева.

Координатор:

Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН (ИБЕИ-БАН)
Лице за контакт: проф. дбн Бойко Б. Георгиев
Тел. номер: +359899285317, e-mail: bbg@ecolab.bas.bg, boyko_georgiev@yahoo.com

Партньор:
Национален природонаучен музей при БАН (НПМ–БАН)
Лице за контакт: доц. д-р Борислав Георгиев
Тел. номер: +359886129564, e-mail: bobivg@yahoo.com

/ИБЕИ-БАН, 27.01.2021 г./

Учени от три института на БАН и Лесотехническия университет започнаха работа по проект "Надграждане на разпределена научна инфраструктура "Българска мрежа за дългосрочни екосистемни изследвания (LTER-BG)"

На 21 януари 2021 г. се проведе онлайн среща между партньорите в консорциума с координатор Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ-БАН) и партньори Институтът по океанология "Фритьоф Нансен" при БАН (ИО–БАН), Институтът за гората при БАН (ИГ-БАН) и Лесотехническият университет, София (ЛТУ), за стартиране на първия етап от проекта "Надграждане на разпределена научна инфраструктура "Българска мрежа за дългосрочни екосистемни изследвания (LTER-BG)".

Надграждането на съществуващата научна инфраструктура ще съчетава централизирани дейности (виртуална инфраструктура и мобилно оборудване), както и разпределена физическа инфраструктура, разположена в седем площадки в България – Беласица, Черно море, Места, Петрохан, Созопол, Сребърна и Парангалица.

Целта е да се обобщи научната информация за опазване и устойчиво управление на уникалното биологичното разнообразие в Република България, екосистемите и техните услуги в полза на обществото.

Проектът се реализира в рамките на Националната пътна карта за научна инфраструктура (2020-2027). Отпуснатата финансова помощ от Министерството на образованието и науката за първата година е в размер на 818 195 лева.

Координатор:
Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН
Лице за контакт: доц. д-р Светла Братанова – Дончева, e-mail: sbrat@abv.bg

Партньори:

Институт по океанология – БАН
доц. д-р Кремена Стефанова, e-mail: stefanova@io-bas.bg

Институт за гората – БАН
проф. д-р Миглена Жиянски, e-mail: zhiyanski@abv.bg

Лесотехнически университет
доц. д-р Соня Дамянова, e-mail: sonya_damyanova@abv.bg

/ИБЕИ-БАН, 27.01.2021 г./

Изследване върху диетата на бухала представя нови данни за застрашения от изчезване гигантски скакалец пъстро житно пиле

Проучванията върху диетата на различни видове птици осигуряват истинско съкровище от данни за изследване на разпространението и опазването на плячката им, като например някои непознати и редки видове скакалци, посочват учени след проучване на диетата на бухала (Bubo bubo) в югоизточна България.

В статия, публикувана в списанието с отворен достъп Travaux du Muséum National d'Histoire Naturelle "Grigore Antipa", д-р Драган Чобанов (ИБЕИ-БАН) и д-р Боян Милчев (Лесотехнически университет) съобщават за честото присъствие на застрашения от изчезване скакалец пъстро житно пиле (Bradyporus macrogaster) в диетата на бухали. Учените правят заключението, че хищната птица може да бъде използвана за идентифициране на райони със значително биологично разнообразие, нуждаещи се от защита.

Подробно съобщение е публикувано на сайта Eurekalert (линк)

Допълнителна информация може да намерите и на следните линкове:

Pensoft (link, blog)
Twitter (link1, link2)
Facebook (link1, link2)

/ИБЕИ-БАН, 15.01.2021 г./

ИФРГ-БАН и ИБЕИ-БАН са бенефициенти по новата национална програма на МОН "Европейски научни мрежи"

Институтът по физиология на растенията и генетика при БАН (ИФРГ-БАН) в партньорство с отдел "Растително и гъбно разнообразие и ресурси" на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ-БАН) са сред 13-те български институции (държавни висши училища и научни организации), бенефициенти по програмата "Европейски научни мрежи" с бюджет от Министерството на образованието и науката, възлизащ на 2,497,000 лв. за 2020 г.

Финансираният проект "BULCode" с ръководител гл. ас. д-р Георги Бончев от ИФРГ-БАН е на тема "Насърчаване на капацитета за изследване на растителното разнообразие в България чрез научни постижения в ДНК баркодирането и метабаркодирането" (Fostering plant biodiversity research capacity in Bulgaria through scientific excellence in DNA barcoding and metabarcoding). Проектът стартира официално на 2 октомври 2020 г. и е със срок на изпълнение 2 години. Чуждестранен партньор по проекта е Катедрата по селскостопански науки към Университета в Хелзинки, Финландия.

Главната цел на проекта е повишаване на научния капацитет на базовата организация ИФРГ-БАН и нейния партньор ИБЕИ-БАН в прилагането на ДНК-баркодинг технологиите при изучаването и опазването на растителното разнообразие; създаване на библиотеки с растителни бар кодове; използване на възможностите на ДНК-баркодинга при идентификацията на растителни видове от смесени проби, например в храни, чайове, билкови смеси, хранителни добавки и др. Предаването на знания към институтите от БАН ще се основава на изследователския и обучителен капацитет на партньора от Финландия - Университета в Хелзинки - една от водещите световни институции в областта на ДНК баркодинг изследванията. Институцията ще интегрира разработени компоненти от техните практики за внедряване в България. Това ще бъде осъществявано чрез редица активности като обучителни курсове, семинари, работни срещи и научни посещения.

Изпълнението на проекта ще допринесе за повишаване на репутацията и конкурентноспособността на двата института от БАН като потенциални инициатори и лидери на инициативи в областта на ДНК баркодинг технологиите в България, както и за видимостта на страната на международно ниво при изучаване на биоразнообразието. Проектът ще способства също така за включването на двата института в бъдещи Европейски консорциуми, подготовка за новата Рамкова програма "Хоризонт Европа", достъп до международни научни мрежи и включване и обучение на повече млади учени.

На снимката: Centaurea vendasii - един от видовете, който ще бъде обект на ДНК-баркодиране в настоящия проект.

/ИБЕИ-БАН, 21.10.2020 г./

Участие на ИБЕИ в COST Акция "Повишаване на познанията за чуждите видове с помощта на гражданската наука"

ИБЕИ-БАН участва в научна мрежа по програма COST на тема "Повишаване на познанията за чуждите видове с помощта на гражданската наука" (Alien CSI). COST Акцията е насочена към мултидисциплинарни изследвания във връзка с развитието и прилагането на гражданската наука, както и с повишаването на научните познания за динамиката на чуждите видове. Акцията ще допринесе за научнообосновано вземане на решения при изпълнението на Регламент (ЕС) №1143/2014 за инвазивните чужди видове, изпълнението на целите на ЕС в областта на биологичното разнообразие и повишаване на равнището на участие в гражданската наука.

В рамките на COST Акцията ИБЕИ изпълнява проект "Повишаване на познанията за чуждите видове с помощта на гражданската наука (Alien CSI): Подходи за изпълнение на гражданската наука за чуждите видове, управление на данните и стандарти" (№ КП-06-COST-13), финансиран от Фонд "Научни изследвания" за периода 2019–2021 г.

Основните задачи на проекта са:

Преглед на съществуващите инициативи и технологии на гражданската наука в България;
Използване на нови технологии и включване на нови заинтересовани групи, напр. чрез превод на български език на смартфон приложението "Инвазивните чужди видове в Европа", включване на видове растения, животни и гъби от национално/ регионално значение и популяризиране на приложението сред различни групи потенциални потребители;
Координиране на дейностите, свързани със събирането и валидирането на данни с помощта на смартфон приложението "Инвазивните чужди видове в Европа" в сътрудничество със Съвместния изследователски център на ЕК (JRC) и EASIN;
Преглед на структурата и съдържанието на данните при съществуващите инициативи на гражданската наука, свързана с чуждите видове в България;
Подобряване обмена на данните, комуникацията и повишаване на информираността във връзка с инвазивните чужди видове в България;
Разпространение на резултатите и сътрудничество с други проекти, бази данни и мрежи, свързани с гражданската наука и чуждите видове на регионално и европейско равнище.

Информация за COST Акцията Alien CSI и проектите за България може да намерите на следните адреси:

линк към сайта на COST Акцията
информация на сайта на мрежата ESENIAS (линк)

Информация за дейностите по проекта, изпълняван от ИБЕИ може да намерите на страницата на ESENIAS (линк)

/ИБЕИ-БАН,22.06.2020 г./

Курс на обучение: "Влияние на инвазивните чужди видове върху биоразнообразието и екосистемните услуги в екстремни условия"

Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН организира курс на обучение "Влияние на инвазивните чужди видове върху биоразнообразието и екосистемните услуги в екстремни условия", който ще се проведе на 03-04 април 2017 г. в гр. София.

Курсът на обучение се организира съвместно от ИБЕИ, Университета в Рейкявик, Исландия, Мрежата за инвазивни чужди видове в Югоизточна Европа (ESENIAS) и Мрежата за инвазивни чужди видове в Дунавския регион (DIAS). Финансира се от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г., в рамките на Програма BG03 „Биоразнообразие и екосистеми”, проект „Мрежата за инвазивни чужди видове в Югоизточна Европа – средство в подкрепа на управлението на чужди видове в България“ (ESENIAS-TOOLS), Д-33-51/30.06.2015 г.

Основните цели на курса са:

Изграждане на капацитет и повишаване на информираността сред млади учени, докторанти и студенти от България и страните от ESENIAS региона за влиянието на инвазивните чужди видове върху биоразнообразието и екосистемните услуги в екстремни условия;
Придобиване на основни познания в областта на инвазивните чужди видове, свързаната с тях научна терминология, съответната международна нормативна уредба, научни мрежи, проекти и информационни системи;
Подобряване на сътрудничеството в областта на инвазивните чужди видове между учените в ESENIAS региона.

За да кандидатствате, моля попълнете формуляр с кратка мотивация и го изпратете до Програмния комитет на следния електронен адрес: esenias2017training@gmail.com.

Съобщение за курса на обучение, предварителна програма и информация за поканените лектори може да намерите тук.

Формуляр за кандидатстване може да изтеглите от тук.

За допълнителна информация, моля посетете интернет страницата на ESENIAS .

/ИБЕИ-БАН, 20.03.2017 г./

Седма работна среща на ESENIAS с научна конференция

ИБЕИ организира Седма работна среща на ESENIAS с научна конференция под мотото „Регионалното сътрудничество в подкрепа на превенцията и управлението на инвазивните чужди видове в Европа”, която ще се проведе на 28-30 март 2017 г. в гр. София.

През последните години ИБЕИ активно работи по проблеми, свързани с инвазивните чужди видове. Институтът е основател и водеща организация на две регионални европейски мрежи: Мрежата за инвазивни чужди видове в Югоизточна Европа (ESENIAS) и Мрежата за инвазивни чужди видове в Дунавския регион (DIAS), в които членуват общо 20 държави. Целта на конференцията е да предостави форум за представяне на мултидисциплинарни научни изследвания в различни области, свързани с инвазивните чужди видове, като подчертае значението на регионалното сътрудничество при намирането на решения на национално, регионално и европейско ниво.

Ще бъдат обхванати следните научни теми:

1. Особености и тенденции при инвазивните чужди видове
2. Вектори и пътища за навлизане на инвазивните чужди видове
3. Р. Дунав като коридор за инвазивни чужди видове
4. Въздействие на инвазивните чужди видове
5. Превенция и управление при инвазивните чужди видове

Конференцията се финансира от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г., в рамките на Програма BG03 Биоразнообразие и екосистеми, проект "Мрежата за инвазивни чужди видове в Югоизточна Европа – средство в подкрепа на управлението на чужди видове в България" (ESENIAS-TOOLS), Д-33-51/30.06.2015 г.

Съобщение за конференцията може да намерите тук.

За допълнителна информация моля посетете интернет страницата на ESENIAS.

/ИБЕИ-БАН, 10.03.2017 г./

Откриване на постоянна експозиция за инвазивните чужди видове по проект ESENIAS-TOOLS

На 26 януари 2017 г. от 14.00 ч. в зала Левентис на Националния природонаучен музей при Българската академия на науките (НПМ) ще бъде открита постоянна експозиция, посветена на инвазивните чужди видове. Те се смятат за една от най-важните причини за намаляване на биологичното разнообразие заедно с климатичните промени и унищожаването на местообитанията.

Изработването на експозицията е една от задачите на проект "Мрежата за инвазивни чужди видове в Югоизточна Европа – средство в подкрепа на управлението на чужди видове в България“ (ESENIAS-TOOLS)", Д-33-51/30.06.2015 г., финансиран от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г., в рамките на Програма BG03 Биоразнообразие и екосистеми. Организира се съвместно от ИБЕИ и НПМ. Основната цел е да се информира обществото относно заплахите за биоразнообразието и функционирането на екосистемите от пренасянето на чужди видове на територията на България и Европа

За допълнителна информация и програма на събитието вижте тук.

/ИБЕИ-БАН, 24.01.2017 г./

Изложба по проект за картиране на екосистемни услуги в земи с рядка растителност

Учени от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН ще представят изложба по проект "Картиране и оценка на екосистемните услуги в земи с рядка растителност в България (SPA-EcoServices)". Проектът е финансиран по програма BG03 "Биологично разнообразие и екосистеми" и Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, 2009-2014.

Откриването на изложбата е на 23 януари 2017 г., от 11:00 ч., във фоайето на Централната сграда на Българската академия на науките.

Експозицията ще представи разнообразието от дюни и скални местообитания по Черноморското крайбрежие, както и скалите, и сипеите в предпанинските и планинските територии на България извън екологичната мрежа Натура 2000, които чрез разнообразната си флора и фауна представляват важен елемент от биологичното разнообразие в страната. Като специфичен ландшафтен елемент, те имат и значителна естетическа стойност. За разлика от плажовете и крайбрежните територии по Черноморското крайбрежие, които имат пряко значение за туризма и рекреацията, скалните местообитания не са обект на пряко ползване от хората, но имат естетическа стойност, разнообразявайки предпланинския и планинския ландшафт. Част от тези скални комплекси са природни феномени или се намират в близост до обекти на историческото, културното и археологическото наследство и така биха могли да бъдат включени за разглеждане в рамките на туристически или опознавателни маршрути.

Изложбата може да бъде разгледана в БАН до 27 януари 2017 г. След София, експозицията може да бъде видяна на 1 февруари в Хасково, Младежки дом, на 20 февруари в Балчик, Ботаническа градина и на 6 март – във Варна, Ботаническа градина. Вторият лъч на проекта предвижда представяне в Регионалните исторически музеи в Смолян на 9 февруари, Кърджали - на 24 февруари и Благоевград на 14 март.

Отразяване на събитието:

официалният сайт на МОСВ

официален сайт на БАН

БНТ

Investor-bg

/ИБЕИ-БАН, 23.01.2017 г./

English

Languages

institute name

Новини

Нов конкурс за академична длъжност

Скръбна вест

Колектив от учени от ИБЕИ в мултидисциплинарно изследване на "ямни полета" от късноелинистическия период (2 в. пр. Хр. - 1 в)

Участие на ИБЕИ-БАН в кариерен форум на Биологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“

Нов конкурс за академична длъжност

Тенденции в екологичното състояние на реките в Европа: по-добро, но не достатъчно добро

Работна среща "Напредък в надграждането на Българската мрежа за дългосрочни екосистемни изследвания (LTER-BG)“

Нова статия на екип от учени от ИБЕИ за генотоксичност на пчелна отрова върху клетки на дрожди

Курс за докторанти към ЦО–БАН

Допълнителен конкурс за прием на редовни и задочни докторанти за учебната 2023-2024 г.

Нов конкурс за академична длъжност

На 2-ри февруари отбелязваме Международния ден на влажните зони

Одобрена е методиката за картографиране, определяне на граници и типа пясъчни дюни по Черноморското крайбрежие

Защо науката обича прилепите – разказва д-р Хелиана Дундарова

Честит юбилей!

Темата за опазването на лалугера - в интервю с доц. Йордан Кошев

Скръбна вест

Конкурс за академична длъжност „доцент“

Участие на ИБЕИ в юбилейно честване на обучението по екология в Лесотехническия университет

Съвместна конференция на ESENIAS и DIAS 2023 и 12-та среща на ESENIAS

Изследователска група „Кръвни паразити по птици“ са част от международна мрежа за изследване на маларията в дивата природа (WIMANET)

3 ноември – Международен ден на биосферните паркове!

Участие на учени от ИБЕИ-БАН в международна конференция, посветена на въздействието на ВЕП върху биоразнообразието

Сформиран е българския консорциум по ДНК баркодиране Bulgarian Barcode of Life (BgBOL)

Проект по РП ЕС „Хоризонт-Европа“ с участието на ИБЕИ-БАН

Европейска нощ на учените - SEARCH 2023 се завръща на 29 септември

Работни срещи по проект NATURE-FIRST за опазването и управлението на защитените територии

Конкурс за редовни и задочни докторанти за учебната 2023-2024 г.

Скръбна вест

Оценка на екологичното състояние на водите в акваторията на гр. Созопол (януари-юли 2023 г.)

Учен от ИБЕИ-БАН е избран за почетен член на Съюза на учените в България

Петнадесет екземпляра от вида червен ангъч са реинтродуцирани в защитена зона „Белите скали“

Отбелязваме 5 юни – световен ден на околната среда

Скръбна вест

Успех за младите учени и докторанти от ИБЕИ

Скръбна вест

Награден проект на учен от ИБЕИ

7 април - международен ден на бобъра

Два нови за науката вида и нов род многоножки от Карпатите и Кавказ

Лекции за изкопаемите растения по проект SEARCH

Скръбна вест

Нов вид ектопаразит по прилепи от Казахстан

Обявена е нова защитена местност за опазване на алпийския тритон

Одобрени бенефициенти по Националната програма "Млади учени и постдокторанти - 2"

Петима учени от ИБЕИ отличени с награди за млади изследователи

ИБЕИ-БАН удостоен с награда от Регионалният исторически музей - Благоевград

Участие на ИБЕИ–БАН в Европейската нощ на учените - 2022

В очакване на новото издание на Европейска нощ на учените 2022 - SEARCH

Стартира новата Програма "Млади учени и постдокторанти"

Двадесет и трето поредно опръстеняване на жълтокраката чайка на остров Св. Иван, Созопол

Стартира интернет-сайтът на нов проект по програма LIFE

Младите учени на ИБЕИ с престижни награди

БиоБлиц изследване на инвазивни чужди видове

Реновирана е хидробиологичната лаборатория към колекция "Водни безгръбначни"

Откриване на нова микологична лаборатория в ИБЕИ-БАН

Студентски стаж по археоботаника

Награда за изследване на ИБЕИ на конференцията за вятърна енергетика WindEurope Electric City 2021 в Копенхаген, 23–25.11.2021 г.

Първи доказателства за завръщането на евразийският бобър в България

Палеоботаничната колекция на ИБЕИ с принос за таксономична ревизия на фосилен материал от род Passiflora (Passifloraceae)

Ново нискотемпературно съоръжение съхранява богатата колекция на хербариума на ИБЕИ

Два от институтите на БАН започват дигитализиране на научните си колекции в съвместен проект

Изследване върху диетата на бухала представя нови данни за застрашения от изчезване гигантски скакалец пъстро житно пиле

ИФРГ-БАН и ИБЕИ-БАН са бенефициенти по новата национална програма на МОН "Европейски научни мрежи"

Участие на ИБЕИ в COST Акция "Повишаване на познанията за чуждите видове с помощта на гражданската наука"

Курс на обучение: "Влияние на инвазивните чужди видове върху биоразнообразието и екосистемните услуги в екстремни условия"

Седма работна среща на ESENIAS с научна конференция

Откриване на постоянна експозиция за инвазивните чужди видове по проект ESENIAS-TOOLS

Изложба по проект за картиране на екосистемни услуги в земи с рядка растителност

Отразяване на събитието:

User login